№ 1
гр. Разград, 04.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Атанас Д. Христов
Цветалина М. Дочева
като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно частно
гражданско дело № 20213300500340 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 278, във вр. с чл. 413, ал.2 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от Агенция за събиране на
вземания ЕАД, ЕИК *********, чрез пълномощник, срещу Разпореждане №
763 от 14.10.2021г. по ч. гр.д. № 20213310100723 по описа за 2021 година на
Районен съд – Исперих, с което съдът е отхвърлил заявлението на настоящия
частен жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Заявителят обжалва горепосочения съдебен акт с оплаквания за
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния
закон, като моли за неговата отмяна и постановяване на друг съдебен акт от
въззивната инстанция, с който да се разпореди издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК за процесните суми. Акцентира, че както в
първоночалното заявление по чл. 410 ГПК, така и в подената в последствие
молба – уточенение са посочени, индивидуализиращите белези на
претендираните вземания. Липсвали пречки по смисъла на чл. 410, ал.2 ГПК
за издаване на исканата заповед за изпълнение.
Разградският окръжен съд, като взе предвид доводите на частния
жалбоподател и събраните по делото доказателства, намира следното:
Частната жалба е подадена от заявителя в установения от чл. 275, ал. 1
във вр. чл. 413, ал. 2 във вр. чл. 279 ГПК едноседмичен срок от съобщаването
на разпореждането. Същата е подадена от надлежна страна и отговаря на
изискванията на чл. 275, ал. 2 във вр. с чл. 260 - 261 ГПК. Ето защо, частната
жалба е допустима и следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, като на
основание чл. 278, ал. 4 вр. чл. 279 вр. чл. 272 ГПК съдът препраща към
мотивите на районния съд, изложени в обжалвания съдебен акт, като по този
1
начин ги прави свои мотиви без да е необходимо да преповтаря фактическите
обстоятелства по делото и изтъкнатите правни доводи, които изцяло споделя.
В отговор на възраженията в депозираната частна жалба и за пълнота
на изложението следва да се има предвид и следното:
Основният въпрос, който се поставя в настоящото производство е дали
искането отговаря на изискванията на чл. 410 ГПК, както и дали
нередовностите са отстранени след дадените указания от
първоинстанционния съд, респективно следва ли да намери приложение
нормата на чл. 411, ал.2, т.1 ГПК.
За да е налице редовно заявление следва да е посочен всеки
правопораждащ факт и произтичащите от него вземания, които са със
самостоятелен характер, основанието и размера им, като предпоставка за
редовността му, което в конкретния случай не е сторено от заявителя.
Предвид изричното препращане в чл. 410, ал.2 ГПК към чл. 127, ал.1 ГПК,
редовността на заявлението включва конкретно изложение на
обстоятелствата, на които се основава искът /чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК/. Това
означава, че заявителят трябва да посочи източника на претендираното
вземане и да изложи фактическите обстоятелства, които са от значение за
неговото възникване, съществуване и изискуемост в степен, която да даде
възможност на длъжника да прецени дали да възрази срещу заповедта за
изпълнение или да не оспорва вземането. Вж. и Определение № 207 от
12.06.2017 г. по в.ч.гр.д. № 149/2017 г. по описа на Ямболски окръжен съд. В
конкретния случай това не е сторено.
Редовността на заявлението, материализиращо искането на кредитора
за издаване на заповед за изпълнение, е поставена в зависимост от
изпълнението на императивните разпоредби на чл. 127, ал.1 и ал. 3 ГПК и чл.
128, т.1 и т.2 ГПК. Необходимостта от спазването от страна на заявителя
изцяло на всички изисквания на цитираните императивни норми на ГПК при
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК произтича не само от ясното и
еднозначно препращане в чл. 410, ал.2 от ГПК, а и от санкционната
процесуалноправна норма на чл. 411, ал.2, т.1 от ГПК, в приложение на която
в случая заповедният съд е постановил отказ за издаване на заповед за
изпълнение. Така и Определение № 158 от 22.02.2019г. по вз.ч.гр.д.№
121/2019г. по описа на Окръжен съд – Добрич, търговско отделение и
Опредление № 833 от 30.09.2019г. по вз.ч.гр.д.№ 682/2019г. по описа на
Окръжен съд – Добрич, търговско отделение.
Както е прието в мотивите към т.2б от ТР №4/2013 г. на ОСГТК
точната индивидуализация на вземането по основание и размер обуславя
редовността на заявлението, като основание за издаване на заповедта за
изпълнение. В конкретния случай, изложените в т.12 от заявлението
твърдения не са в достатъчна степен конкретизирани, както правилно е
преценил първостепенния съд, т.к. липсва индивидуализация на
претендираното вземане по основание и размер. Първоинстанционния съд
2
правилно е преценил, че искането не отговаря на изискванията на чл. 410
ГПК, и е дал указания на заявителя да отстрани допуснатите нередовности в
тридневен срок от съобщението. Предвид неостраняването на нередовностите
в дадения срок, закосъобразно районния съд е отхвърлил искането, на осн.
чл.411, ал.2, т.1 ГПК. Вж. и Определение от 28.03.2019 г. по възз.ч.гр.дело
№101/2019 г. по описа на Окръжен съд – Ямбол, І-ви въззивен граждански
състав.
С оглед на така изложените съображения, атакуваният съдебен акт на
първоинстанционния съд, се явява правилен и законосъобразен, поради
което следва да бъде потвърден.
С оглед гореизложените съображения и на основание чл. 278 във вр. с
чл. 413, ал. 2 ГПК, съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 763 от 14.10.2021г. по ч. гр.д. №
20213310100723 по описа за 2021 година на Районен съд – Исперих.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3