О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 2408 Година 28.06.2019 Град Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и осми юни Година 2019
в закрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното
от съдията Р. гражданско дело номер 6175 по описа за 2018 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
След
изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който назначеният от съда особен
представител по чл. 47, ал. 6 ГПК на ответника е подал писмен отговор, съгласно
нормата на чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че исковата молба е редовна, а
предявените с нея искове по чл. 422, ал. 1 ГПК допустими.
За
изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими,
допустими и необходими писмени доказателства, представените с исковата молба
писмени документи, каквито с отговора не са представяни, както и да се изиска и
приложи заповедното ч.гр.д. № 5071/2016 г. на Старозагорския районен съд.
Следва
служебно да се назначи по делото съдебно-икономическа експертиза, която да
отговори на следните възникнали по делото въпроси от обстоятелствата по делото:
1/. какъв е размера на предоставения от ищеца на наследодателя на ответницата
кредит по процесния договор за кредит и споразумение за предоставяне на пакет
от допълнителни услуги, на коя дата е бил предоставен и усвоен, и в какъв
размер; 2/. извършвани ли са от наследодателя на ответницата, от същата и/или
от други лица някакви плащания за погасяването на този кредит, на кои лица, на
кои точно дати и в какви точно размери поотделно и общо, както и какви точно по
съдържание и размер негови задължения за главница, възнаградителни лихви,
такси, комисиони и прочие по погасителния план са били погасени с всяко от тези
плащания; 3/. обявяван ли е от ищеца и на коя дата, на какво точно фактическо
основание и с какво точно негово волеизявление процесния кредит за предсрочно
изискуем, и уведомяван ли е наследодателят на ответницата за тази предсрочна
изисуемост от ищеца, на коя дата и по кой точно начин (по пощата, с нотариална
покана, с телеграма или по друг начин); и 4/. спирани ли са плащанията за
погасяването на този кредит и на коя точно дата, както и останали ли са след
това непогасени от наследодателя на ответницата или от същата суми по този
кредит и споразумението, с какви точно размери, поотделно за главница,
възнаградителни лихви, неустойка, такси, закъснителни лихви и прочие, както към
датата на спиране на плащанията, така и към всяка една от следните дати – на обявяване
на кредита за предсрочно изискуем/настъпване на уговорения в договора падеж за
погасяването му, на подаване в съда на заявлението по ч.гр.д. № 5071/2016 г. на
СтРС, на подаване на исковата молба по настоящото дело и на представяне на
заключението на вещото лице по делото; за отговор на които въпроси съдът не
разполага със специални знания в областта на счетоводната отчетност, което
обуславя назначаването й (чл. 195, ал. 1 ГПК). За изготвянето й следва да се
определи депозит и задължи предявилият исковете ищец да го внесе по сметка на
съда (чл. 76 ГПК).
Доколкото
страните нямат искания за събиране на други доказателства делото, следва да се
внесе и насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с
препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за
доклад на делото, като на ищеца се изпрати и препис от отговора на особения
представител на ответницата. Страните следва да се приканят към постигане на
спогодба по делото, като им се разяснят преимуществата й.
Воден
от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПРИКАНВА
страните към постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко
доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез
взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите
си по собствена воля, като освен това при спогодба се дължи и половината от
дължимата се за производството държавна такса.
РАЗЯСНЯВА
на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация (доброволна и
поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към
съответен медиатор вписан в единния публичен регистър на медиаторите към
министъра на правосъдието.
СЪОБЩАВА
на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които
произтича съществуването на претендираните от ищеца вземания, са посочени в исковата
му молба и уточняващите я такава, и изразяват по същество в това, че на
17.12.2015 г. предоставил на Г.К.В. „Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредит" относно потребителски
кредит - с пакет от допълнителни услуги -. След взето информирано решение от
страна на Г.К.В., на 17.12.2015 г. бил сключен договор за потребителски кредит
№ **********, между него, като длъжник и ищеца, като кредитор. Договорът бил
сключен при посочените в исковата молба подробно параметри. Ищецът изпълнил
точно и в срок задълженията си по договора, като превел паричната сума в размер
на 500 лева по сметка на Г.К.В., което било видно от приложеното преводно
нареждане с банкова референция 067029970015452 от 18.12.2015 г. Той от своя
страна поел задължение по договора за потребителски кредит, като го сключил за
срок от 9 месеца с месечна вноска по погасителния план в размер на 117.25 лева
и падеж - всяко 10-то число на месеца. Договорът бил подписан при Общи условия.
Те били неразделна част от договора. Подписани били и декларирал, че бил
запознат със съдържанието им и ги приемал, нямал забележки към тях и се
задължавал да ги спазва. В резултат неизпълнението на длъжника и
обстоятелството, че платил 0 пълни вноски и след изпадането му в забава
съгласно уговореното в чл. 12.3 от Общите условия към договора, на 12.04.2016 г.
договорът за кредит бил прекратен автоматично от страна на ищеца, а до длъжника
Г.К.В. било изпратено писмо уведомление на 13.03.2016 г. В съответствие с
изложеното, предявеният иск бил основателен и доказан, и следвало да бъде
уважен. Кредиторът, чрез упълномощен от него кредитен експерт /КЕ/, представил
на клиента образец на искане за получаване на потребителски кредит. С помощта
на КЕ, КЛ и СД били длъжни надлежно да попълнят и проверят всички клаузи и
данни на ДПК. След това КЛ/СД били длъжни собственоръчно да подпишат искането и
да го предадат чрез КЕ на кредитора. Ако били изпълнение всички изброени
условия, кредиторът се задължавал да отпусне на клиента парични средства с
параметрите според т. VI Параметри на договора за потребителски кредит. Следвало
да се отбележи също, че ако потребителят желаел, можел да се откаже от кредита
в срок от 14 календарни дни, без да посочвал причина и дължал обезщетение
съгласно т. 7.1.-1 ОУ. Ответникът не сторил това, а усвоил предоставената в
заем сума, направил плащания по заема, което било показателно относно наличието
на съгласие за получаване на заема при одобрените параметри. Г.К.В. се съгласил
с цената на кредита и сключването на договора, към който момент бил наясно с
общата сума, която трябвало да върне, така и с правото си да се откаже от
сключения договор, така и с погасяването на кредита. Поради неизпълнението на
договорното задължение, ищецът подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК в СтРС. Било образувано ч.гр.дело № 5071/2016 г. На
05.11.2018 г. получил съобщение, че по издадената заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК длъжникът Г.К.В. бил починал след издаването й. С определение от
21.06.2018 г. били конституирани в производството неговите наследници, сред
които и ответницата в настоящото производство. След извършена справка й било
залепено уведомление по чл. 47 ГПК, на което Старозагорският районен съд дал
указания на ищеца да предявял процесните искове на основание чл. 415, ал. 1, т.
2 ГПК. Ответницата, като наследник на Г.К.В., нямало данни да се била отказала
от наследството му. След смъртта на заемополучателя, неговото имущество - права
и задължения, преминавали в патримониума на неговите наследници и те отговаряли
за наследството на своя наследодател. Замествали починалия длъжник като субект
на договорното отношение. Като се имало предвид, че указанието на съда било за
предявяване на установителен иск само срещу един от тях, а именно ответницата,
съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН, посочените наследници наследили равни части от
наследството.
С
молба от 10.01.2019 г. ищецът уточнява, че процесният договор за потребителски
кредит бил с номер ********** от 17.12.2015 г. Сумата по заема била преведена
на 18.12.2015 г. Длъжникът Г.К.В. бил починал след издадената заповед за
изпълнение. С определение от 21.06.2018 г. били конституирани в производството
неговите наследници - децата му, сред които и ответницата в настоящото
производство.
Искането
е да се признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата
от 409 лева за неизплатено парично задължение по договора за кредит, с 58 лева неустойка
с оглед припадащият й се дял от наследството на починалия в х ода на делото
длъжник Г.К.В., и законната лихва от подаване на заявлението, за които парични
задължения е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 5071 описа
за
Правната
квалификация на предявените искове за съществуване на процесните вземания е
нормата на чл. 422, ал. 1 ГПК.
С
подадения в срок отговор назначеният особен представител на ответницата заема
становище, че искът бил недопустим. Ищецът твърдял, че била
усвоена от кредитополучателя сума от 500 лева, а претендираната била 409 лева,
което означавало ли, че имало плащания и ако „да", в какъв размер? Какво били
погасили тези плащания? Нямало как да изготви адекватна защита, ако нямал информация
за претенцията му и начина, по който била формирана. С предявената искова молба
ищецът молел съда да приеме за установено, че ответницата му дължала 409 лева
главница и 58 лева неустойка, и законна лихва върху главницата от подаване на
заявление по чл. 410 ГПК пред СтPC. Тъй като бил особен представител, нямал
доказателства, които да представи на съда, нито от името на ответницата можел да
приеме или откаже наследството на кредитополучателя. Процесният договор за
кредит бил нищожен, защото условията му противоречали на норми на ЗПК и на
постоянна съдебна практика на ВКС. Годишният лихвен процент по договора
надхвърлял значително трикратния на законната лихва. Размерът на т.нар.
„допълнителни услуги" бил в пълно противоречие с императивни разпоредби на
ЗПК. Оспорвал и размера на посочената като дължима сума. От изложеното в
исковата молба не ставало ясно, каква сума бил погасил кредитополучателят, за
какво и до кога. Ако се назначала съдебно-икономическа експертиза и изготвело
експертно заключение, щял да даде становище по размера на претенцията.
Тежестта
за доказване на твърдените от страните горепосочени обстоятелства, се
разпределя между тях по делото, както следва: ищецът носи тежестта да докаже по
делото всички обстоятелства, твърдени в исковата му молба, тъй като на тях е
основал предявените искове за съществуване на процесните вземания, а ответникът
носи тежестта да докаже по делото всички обстоятелства, твърдени в отговора на
особения му представител, тъй като на тях са основани възраженията му в същия
срещу предявените искове.
На
основание чл. 146, ал. 2 ГПК, съдът указва на ищеца, че не сочи доказателства
за подлежащите на доказване от него спорни обстоятелства, че ответницата е наследница
на длъжника Г.К.В. и е приела наследството му.
ПРИЕМА
като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: искане за
отпускане на потребителски кредит; стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити; допълнителна
преддоговорна информация; договор за потребителски кредит - № **********; споразумение
за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 17.12.2015 г.; общи условия;
погасителен план; транзакции от 18.12.2015 г.; извлечение по сметка към договор
за кредит № **********; уведомително писмо и удостоверение за актуално състояние
на ищеца.
ДА СЕ ИЗИСКА и ПРИЛОЖИ ч.гр.д. № 5071
по описа за
НАЗНАЧАВА
служебно по делото съдебно-икономическа експертиза, като за вещо лице определя Г.Д.К.,
което след като се запознае с доказателствата по делото, извърши проверка при
страните, в счетоводството на ищеца и там, където това стане необходимо, да
представи по делото заключение, с което да отговори на всички въпроси поставени
към тази експертиза в обстоятелствената част на настоящото определение, при
депозит в размер на 100 лева, вносим от ищеца по сметка на Старозагорския
районен съд в 3-дневен срок от получаване на призовката с препис от настоящото
определение, и представяне в същия срок по делото на платежния документ,
удостоверяващ внасянето му, КАТО МУ УКАЗВА, че ако в дадения срок депозита не
бъде внесен в цялост, експертизата няма да бъде изготвена, а той ще загуби
възможността да поиска назначаването на друга такава по-късно в процеса, освен
ако пропускът му се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
ВНАСЯ
делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 16.10.2019 г. от 10.40
часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото
определение, а на ищеца да се изпрати и препис от отговора на особения
представител на ответницата. За тази дата да се призове и вещото лице след
внасяне от ищеца на определения от съда депозит за изготвяне на
експертизата.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: