РЕШЕНИЕ
№ 127
гр. Монтана, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и
четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Тушева
при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева
като разгледа докладваното от Аделина Тушева Гражданско дело №
20211600100225 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл. 432 ,ал. 1 от Кодекса на за застраховането
/КЗ/ във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/, образувано по искова
молба на М. Г. от гр. *, обл. *срещу ЗК .И.АД , гр. *, с която е предявен осъдителен
частичен иск с цена 26 000 лева от общо 100 000 лева , ведно със законна лихва от
19.08.2020г. обезщетение за причинени неимуществени , претърпени от ПТП с основание
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
В съдебното заседание, проведено на 24.03.2022г. , на основание чл. 214,ал. 1 от ГПК
е допуснато по искане на ищеца изменение на частичния иск , като размерът му е увеличен
от 26 000 лева на 80 000 лева от общо 100 000 лева обезщетение за неимуществени вреди .
Ищецът твърди, че на 12.08.2020 г. около 20:07 часа на път * - *, км. *+ *в проход
„*“ е настъпило ПТП с л.а. „*“ с рег. № * , управляван от Т. .В. и т.а. „*“ с рег. № * с
прикачено към него полуремарке „*“ с рег. № *, управлявани от Ч.Г. /G.C./. Причина за ПТП
е поведението на водача на лекия автомобил , който не е съобразил скоростта и поведението
си с пътните условия , при което е настъпил сблъсък с товарния автомобил , при което е
пострадал возещият се на задна седалка в лекия автомобил пътник М. Г.. Образувано е ДП
№ 214/ 2020 г. по описа на РУ - Берковица, пр.пр. 837/ 2020 г. по описа на РП - Монтана,
което към подаване на исковата молба се твърди, че не е приключило. След пътния
инцидент на 12.08.2020 г. пострадалият е настанен в Отделение по ортопедия и
травматология на МБАЛ ,.Д-р С.И.“ АД, гр. *с множество охлузвания и оплаквания, че не
може да движи и двата си крака. След направени изследвания е установено, че ляв долен
крайник е ротиран навътре, а десен долен крайник се намира във външна ротация, като
1
движенията и в двата крака са били ограничени и болезнени. Установена е и палпаторна
болезненност по повърхността на V - та метакарпална кост на ляв горен крайник. От
направена ро - графия е установена луксацио артикулацио коксе билатералис. Назначена му
е терапевтична схема с лекарствени средства, а на 13.08.2020 г. му е направена операция под
обща анестезия за закрито наместване дислокация на ТБС, както и репозиция и гипсова
имобилизация на 5-та метакарпална кост. Милетко е изписан на 31.08.2020 г. с
окончателната диагноза Изкълчване на бедрото; Счупване на друга метгакарпална кост,
закрито; Луксацио коксе билатералис; Фрактура метакарпи 5 манус синистри, като са му
дадени препоръки да не натоварва двата долни крайника още 90 дни, а гипсовата
имобилизация на лява ръка да се свали на 35 ден.
В резултат на уврежданията М. Г. търпи силни болки и много страдания, като същият
не се чувства добре физически и емоционално. Поради причинените изключително тежки
наранявания при инцидента е подложен на тежка операция, а за възстановяването му от
получените травми е следвало за дълго време да спазва режим на покой и да не се натоварва
физически. През този период за ежедневното си обслужване и задоволяване на
елементарните си жизнени потребности е разчитал единствено на своите близки. Твърди, че
все още не е възстановен напълно от причинените увреждания. Прекарва по-голямата част
от денонощието на легло, а всеки един опит за придвижване е свързан с много усилия и
болка. Накуцва, като може да се придвижва самостоятелно само на къси разстояния, а в
останалите случаи се нуждае от чужда помощ. Преди процесното ПТП той е бил млад мъж в
разцвета на силите си, в работоспособна възраст и в отлично здравословно състояние, но
след инцидента за дълъг период от време е лишен от обичайния си начин на живот, да
работи и изкарва прехраната си, както и да прави любимите си занимания. Освен болките
ищецът е изживял и силен стрес по време на пътния инцидент, който в съвкупност с
получените от него физически травми се отразяват изключително негативно на
здравословното и емоционалното му състояние и ще остане за цял живот в неговото
съзнание.
По отношение на лекия автомобил е налице валидна задължителна застраховка
„гражданска отговорност на автомобилистите" , действаща за периода 28.04.2020г.-
27.04.2021г. .
Ищецът е поискал от ответника да му плати обезщетение за причинените му
неимуществени вреди с молба, получена на 07.05.2021г. , към която е приложил всички
документи, с които разполага , заведена е щета , като обезщетение не е изплатено .
При така поддържаните фактически обстоятелства се иска от съда да осъди ответника
да плати на ищеца сумата 26 000 лева, увеличена в хода на делото на 80 000 лева ,частичен
иск от 100 000 лева обезщетение за неимуществени вреди по застраховка „ гражданска
отговорност на автомобилистите” , търпени от процесното ПТП, настъпило на 12.08.2020г. ,
ведно със законната лихва от 19.08.2020г. до окончателното плащане, разноски по делото и
на пълномощника му адвокатско възнаграждение на основание чл. 38,ал.1,т.2 от Закона за
адвокатурата .
2
Ответникът с подадения в срок писмен отговор оспорва исковете за главница и
законна лихва по основание и размер .
Оспорва всички наведени с исковата молба фактически твърдения относно настъпило
ПТП и участие в него на лек автомобил рег. № * в причинна връзка с което да са
претърпени от ищеца увреждания , твърдения продължителен възстановителен период ,
твърденията за непълно възстановяване от уврежданията , интензитета на търпените боили
и страдания , причината връзка на търсените за репариране неимуществени вреди и
виновно и противоправно поведение на водача на лекия автомобил . Оспорва
претендирания размери на обезщетение за неимуществени вреди като прекомерни с оглед
принципа на справедливостта.
Твърди, че причина за произшествието е поведението на водача на товарния
автомобил, който е навлязъл в лентата на насрещно движещия се лек автомобил .
Оспорва изцяло претенцията за заплащане обезщетение за забава в размер на
законната лихва поради неоснователност на главния иск .
При условията на евентуалност се заявява и възражение за съпричиняване
вредоносния резултат от страна на ищеца , който е нарушили разпоредбата на чл. 137а-чл.
137д от ЗДвП, като е пътувал без поставен предпазен колан .
В хода по същество на спора заявява становище за частична основателност на иска за
неимуществени вреди, като признава наличието на деликт, осъществен от водача на лекия
автомоби, чиято гражданска отговорност е предмет на сключен договор за застраховка,
съответно признава иска за установен по основание, като се оспорва размера му.
Доказателствата по делото са писмени и гласни, като са приети заключения по
съдебни - медицинска и автотехническа експертизи. След преценка на доказателствата в
тяхната взаимна връзка и логическо единство, във връзка с твърденията на страните и въз
основа на закона, съдът приема за установено следното:
От фактическа страна безспорно е установено, че на 12.08.2020 г. около 20:07 часа на
път * - *, км. *+ *в проход „*“ е настъпило ПТП с л.а. „*“ с рег. № * , управляван от Т. В. и
т.а. „*“ с рег. № *с прикачено към него полуремарке „*“ с рег. № *, управлявани от Ч.Г.
/G.C./. Причина за ПТП е поведението на водача на лекия автомобил , който не е съобразил
скоростта и поведението си с пътните условия , при което е настъпил сблъсък с товарния
автомобил , при което е пострадал возещият се на задна седалка в лекия автомобил пътник
М. Г.. В тази насока е , видно от приложеното НДОХ 157/2021г. по описа на РС Берковица,
одобрено от съда споразумение от 27.10.2021г. , имащо значението на влязла в сила
присъда, с което Т. В. е признат за виновен в това, че на 12.08.2020г. при управление на
горепосочения лек автомобил е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е
причинил на М. Г. средни телесни повреди-изкълчване на лява и дясна тазобедрени стави,
довело до трайно затруднение на двата долни крайници с оздравителен период от около 3-4
месеца – престъпление по чл. 343,ал.3,б. „а“ , предложение първо във връзка с ал. 1,б“ б“ ,
предл. второ , във връзка с 342,ал.1 и чл. 129,ал. 2 от НК.
3
Установява се от събраните гласни и писмени доказателства и заключението на
вещото лице по приетата съдебно медицинска експертиза, неоспорено от страните , че освен
изкълчването на двете тазобедрени стави, ищецът е получил и счупване на главичката на
пета метатарзална кост на дланта на лява ръка, както и разкъсно-контузна рана на лява ушна
мида. Приет е по спешност още на 12.08.2020г. в отделение по ортопедия и травматология
на МБАЛ ,.Д-р С.И.“ АД, гр. *с множество охлузвания и оплаквания, че не може да движи и
двата си крака. На 13.08.2020г. е опериран под обща анестезия за закрито наместване
дислокациите на ТБС, както и репозиция и гипсова имобилизация на 5-та метакарпална
кост. По време на 19 дневния престои в ортопедично отделение ищецът е бил на леглови
режим, медикаментозно лечение, консултации, наблюдение и оперативно лечение по повод
травмата на тазовия пръстен. В предболнична обстановка на Г. е проведено вливане на
физиологичен разтвор и поставен тетаничен токсоид (ТАП). При оперативното лечение е
извършено външно (силово) наместване на изкълчените стави , без поставяне на метални
фиксатори с последвало поставяне на обтяжки (екстензии, система от тежести) с цел
изпъване и преодоляване действието на силните, мощни мускули на бедрата, без
възможност за повторно излизане на бедрените кости от гнездата (предотвратява се
повторна луксация). На същия ден е извършено и наместване на счупената кост на лява
длан с последващо гипсово обездвижване. На 29.08.2020г., шестнадесет дни след
оперативното лечение, през което време Г. е бил на строго леглови режим, екстензионните
системи са свалени. На 31.08.2020г. М.Г. е изписан от болничното отделение със
съответните препоръки за ненатоварване на долни крайници за още 90 дни и премахване на
гипсовата имобилизация на ляв горен крайник след 35 дни . От представените медицински
документи вещото лице е установило, че следоперативния период е протекъл гладко, без
данни за затягане и настъпили усложнения, както за травмите в тазовата област, така и за
счупването на горен крайник. От проведения на 08.03.2022г. личен преглед на пострадалият
не са установени настъпили остатъчни явления и късни усложнения, като е запазена
основната функция на долните крайници, а именно ходенето и запазване изправено
положение на снагата. Не са установени данни за отпадане и/или засягане на основните
функции на ляв горен крайник (хващане, ротация, финна моторика и т.н.). Направен е извод,
че възстановителния период при М.Г., относно получените при ПТП травми, е напълно
завършен, независимо от съобщените, субективни болкови усещания. През целия
възстановителен период пострадалият е имал, и е възможно да има и занапред различни по
интензитет и продължителност болкови усещания, като не е възможно да се определи
тяхната амплитуда, тъй като прага на болка е строго индивидуален и специфичен за всеки
организъм. Травмите на двете тазобедрени стави са причинили на ищеца трайно
затруднение движенията на двата долни крайници за срок не по-малък от 3-4 месеца за
всеки един от крайниците , последвано от постепенно и поетапно раздвижване, като при
наличие на травми и на двата долни крайници възстановяването е по трудно и бавно и
възстановителния период се удължава с до 2 месеца. Счупване на 5-та дланна кост на лява
длан /отдолу на малкия пръст на ръката/ и разкъсноконтузна рана на лява ушна мида в
съвкупност са причинили разстройство на здравето-времено и неопасно за живота, със срок
4
на оздравяване две-три седмици до месец.
От показанията на св. Т. Д., майка на ищеца, се установява, че по време на
болничния престой е била постоянно с него , тъй като е бил на легло без възможност да
става, поради поставените му тежести на краката . Бил много неспокоен и травмиран от
катастрофата , спял неспокойно . След изписването му от болницата 90 дни бил също на
легло по гръб, без да може да се обръща на една страна с постоянна нужда от чужда помощ
за битовите си нужди, оказвана му от нея и баща му. Трудно проходил, около месец и
половина след изправянето му от леглото ползвал две патерици за движение, бил изнервен ,
неспокоен . Към настоящия момент се оплаква от болки. Св. Е.Б., съсед на ищеца в гр. *,
установява , че в продължение на един месец , по молба на семейството , е поставяла на
ищеца всеки един инжекции за разреждане на кръвта , като в този период , ищецът бил
отчаян и изнервен. Към настоящия момент според свидетелката си ходи нормално.
Безспорно е по делото , че по отношение лекия автомобил е налице застраховка
Гражданска отговорност на автомобилистите, сключена с ответното дружество, валидна към
датата на произшествието .
С молба от 07.05.2021г. ищецът е поискал от застрахователя заплащане на
обезщетение за вреди от процесното ПТП , като с писмо от 08.06.2021г. са изискани
документи до представянето на които ответникът е заявил, че няма основание за заплащане
обезщетение .
При така установената от събраните по делото доказателства фактическа обстановка,
от правна страна съдът приема следното:
Предявеният частичен иск за заплащане обезщетение за неимуществени вреди с цена
80 000 лева от общ размер 100 000 лева е с правно основание чл. 432,ал. 1 от КЗ във връзка
с чл. 45 от ЗЗД.
Нормата на чл. 432,ал.1 от КЗ предвижда, че увреденото лице , спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност при спазване изискванията на чл. 380 от КЗ. С
договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие
в границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. С чл. 380,ал. 1 от
КЗ е предвидено задължение на лицето, което желае да получи застрахователно
обезщетение, да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция като
предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията
от страна на застрахователя. В случая това задължение е изпълнено като на 07.05.2021г.
ищецът е предявил пред застрахователя претенция за заплащане застрахователно
обезщетение. С писмо от 08.06.2021г. застрахователят е заявил, че до представяне на
документи, установяващи виновността на водача на застрахования автомобил, както и
медицински документи , не са налице основания за заплащане на обезщетение .
При така предявеният пряк иск , ищецът следва да установи , че е извършено
5
противоправно деяние от водач на застрахован при ответника автомобил, че това деяние е
причинило вреди и те са в причинна връзка с деянието, както и наличие на облигационно
правоотношение по договор за застраховка .
По делото е установен фактическият състав на чл. 45 от ЗЗД , основание за заплащане
на причинените от непозволено увреждане неимуществени вреди – извършено на
12.08.2020г. престъпно деяние, в резултат на което на ищеца са причинени увреждания ,
изразяваща се в изкълчване на двете тазобедрени стави , счупване на 5-та дланна кост на
лява ръка , както и разкъсно-контузна рана на лява ушна мида .
Предпоставките на чл. 45 от ЗЗД са безспорно установени от наличието на
споразумението, одобрено от БРС по НДОХ № 157/2021г. , което има силата на влязла в
сила присъда. Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. При наличие на влязла в сила присъда , безспорно е установено по делото виновно и
противоправно деяние , с което е увредено здравето на ищцата.
Прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството за наличие на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност",
сключена с ответника.
Наличието на деликт в причинна връзка с установените травматични увреждания на
ищеца, както и договорно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска
отговорност „ установяват предпоставките за ангажиране отговорността на ответника за
заплащане обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, съответно
предявеният иск е доказан по основание .
Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът съобрази
следното:
Неимуществените вреди , които подлежат на обезвреда , представляват обичайните
негативни изживявания от деликта – търпени от пострадалия вследствие от непозволеното
засягане на здравето му болки и страдания , като размерът им с оглед чл. 52 от ЗЗД се
определя по справедливост. Съдебната практика приема като критерии за определяне на
справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката обезщетение
за аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай. За да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете
действителният размер на моралните вреди, като се съобразят възрастта на пострадалия ,
характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на
болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и
икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с
нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите. Определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди,
означава да бъде определен от съда онзи точен, според съществуващата в страната
6
икономическа обстановка, паричен еквивалент, на всички понесени от конкретното
увредено лице емоционални, физически и психически болки, неудобства и сътресения, които
съпътстват живота му за определен по-кратък или по-продължителен период от време.
В резултат на деликта ищецът е постъпила в болница , претърпял е оперативно
лечение с обща анестезия , 16 дни е бил в принудително лежащо положения с поставени
екстензии на двата крака без възможност дори да се обръща в леглото. Самите екстензии са
поставени чрез пробиване под местна упойка на подбедриците с вкарване на тел , като през
макара се пускат тежести, за да има постоя издърпване , за да се възстановят наместените
при операцията стави. В същото време е бил и с гипсирана ръка, заради счупената дланна
кост. Общо болничният му престой е бил 19 дни , като след изписването му от болницата в
продължение на 90 дни е бил на легло с постоянна нужда от чужда помощ , последвано от
постепенно раздвижване на долните крайници с ползване на две помощни средства за около
месец и половина, като общият възстановителен период е до 6 месеца. Гипсът на лявата ръка
е носил 35 дни, през което време е било ограничено и движението на лявата ръка . Към
настоящия момент според заключението на съдебния лекар движенията на засегнатите
крайници са напълно възстановени , като е възможно все още да изпитва болки.
За един продължителен период от време, около 6 месеца ищецът е търпял болки и
страдания, значителни неудобства по време на болничния престой и за около 3 месеца при
лечението ми вкъщи , налагало постоянно да е в легнало положение, за да не натоварва
засегнатите крайници , с нужда от чужда помощ, прохождането му е било трудно и
продължително, ползвал е инвалидна количка, впоследствие патерици , като несъмнено това
продължително лечение е повлияло на психическото му състояние.
Съдът отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането – 2020 г., чиито промени намират отражение в нарастващите нива на
застрахователно покритие по задължителната застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите", както и нарастващия размер на минималната работна заплата за страната.
С оглед установените увреждания , продължителния период на възстановяване ,
възрастта на ищеца, 28 години към датата на настъпване произшествието, претърпените
физически и психически страдания и неудобства, които включват физически болки,
затруднения при предвижването, стрес , обичайната продължителност на психологическите
и емоционални преживявания , вследствие инцидента , обстоятелството , че продължава да
изпитва болки при движение , то съдът приема сумата 80 000 лева за справедлив размер на
обезщетението за физическите болки и психическите страдания .
Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултата поради
липсата на поставен предпазен колан , съдът намира за недоказано от събраните по делото
доказателства . Липсват доказателства, от които да се направи извод, че при поставен
предпазен колан травмите не биха настъпили или същите биха били с по-малък интензитет,
поради което обективния факт на съпричиняване вредоносния резултат поради непоставен
предпазен колан не е уставен по делото при условията на главно и пълно доказване от
ответника .
7
Относно претенцията за заплащане обезщетението , ведно с лихви за забавено
изпълнение , съдът приема следното:
Ищецът е поискал с исковата си молба заплащане обезщетението за неимуществени
вреди, ведно с лихва за забава , считано от 19.08.2020г. без да са изложени съображения
защо посочва тази дата .
Процесният договор за застраховка ГО е сключен при действието на КЗ, в сила от
01.01.2016г. , с който отговорността на застрахователя за лихви, дължими от застрахования
на увреденото лице е ограничена и това задължение е за периода след датата, на която
застрахователят е бил уведомен за настъпване на застрахователното събитие било от
застрахования, било от увреденото лице- чл. 429,ал. 3 във връзка ал.2,т.2 . По силата на чл.
429,ал.2,т. 2 от КЗ, застрахователят отговаря и за лихвите за забава, когато застрахованият
отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице, но тази отговорност се реализира при
условията на ал. 3, според които отговорността на застрахователя за лихви за забава е с
начален момент от по-ранната дата от тази на уведомяването на застрахователя за
настъпилото застрахователно събитие от застрахования или от увреденото лице. Изрично в
чл. 494,т. 10 КЗ е предвидено, че застрахователят не заплаща обезщетение за лихви , освен в
случаите на чл. 429,ал.2 при спазване условията на ал. 3 .
В конкретния случай по делото е установено, че застрахователят е уведомен за
настъпилото застрахователно събитие от ищеца с молба от 07.05.2021г. , поради което при
липса на други данни и оспорване на това обстоятелство от насрещната страна следва да
бъде прието, че именно това е датата, на която застрахователят е бил уведомен за
претенцията на ищеца и от тази дата за него настъпва задължението да заплаща лихва за
забава по чл. 429,ал.2,т.2 във връзка с ал. 3 и с чл. 430,ал. 1 от КЗ. Предвид на това лихва за
забава върху обезщетението за неимуществени вреди се дължи от 07.05.2021г. .
По разноските :
Ищецът не е направил разноски в хода на делото.
В процеса ищецът е представляван от адвокат П.К., която е осъществила
процесуалното представителство безплатно при условията на чл. 38,ал.1, т. 2 от Закона за
адвокатурата /ЗА/ , видно от приложения договор за права помощ и съдействие , поради
което на основание чл. 38,ал. 2 от ЗА на упълномощения от ищеца адвокат следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 2930 лева съобразено уважения иск,
определено по реда на чл. 7,ал. 2,т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, дължимо ведно с ДДС / § 2 а от ДР на Наредбата / при представено
удостоверение за регистрация на адвоката по ЗДДС или общо сумата 3516 лева.
Ищецът е освободен от заплаща на дължимите за производството държавни такси на
основание чл. 83,ал.2 от ГПК , а впоследствие на основание чл. 83,ал.1,т.4 от ГПК и от
разноски, поради което и на основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати по
сметка на съда държавна такса с оглед уважения иск в размер на 3200 лева , сумата 150 лева
разноски за вещо лице, платени от бюджета на съда , както и 5 лева държавна такса при
8
служебно издаване на изпълнителен лист.
С оглед изхода на спора искането на ответника за присъждане на разноски е
неоснователно.
Водим от гореизложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА З. К. "Л.И. " АД , ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. *, бул. *
№ *, на основание чл. 432,ал.1 от КЗ да заплати на М. Г., ЕГН **********, с адрес гр. *,
ул.* № *сумата 80 000 лева / осемдесет хиляди лева/ , заявена като частичен иск от общо 100
000 лева обезщетение за неимуществени вреди от травматични увреждания в резултат на
ПТП, реализирано на 12.08.2020 г. по вина на водача на лек автомобил „* ” с ДК №*, чиято
гражданска отговорност е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва
върху горната сума, считано от 07.05.2021 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА З.К. "Л.И. " АД , ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. *, бул. *
№ *да заплати на основание чл. 38,ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокат П.К., АК
София адвокатско възнаграждение в размер на 3516 лева с включен ДДС .
ОСЪЖДА З.К. "Л.И. " АД , ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. *, бул. *
№ *да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ОКРЪЖЕН СЪД
МОНТАНА сумата 3200 лева държавна такса, 150 лева разноски, както и 5 лева държавна
такса при служебно издаване изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Апелативен съд гр. София с въззивна жалба
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Монтана: _______________________
9