Р Е
Ш Е Н И Е
№____
гр. Русе, 11.02.2020 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав в открито съдебно заседание
на единадесети февруари две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател:
Надежда Александрова
при секретаря Борянка Георгиева като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 49 по описа на съда за 2020 год. за да се произнесе, взе
предвид следното:
Подадена е
молба с правно основание чл. 50 от СК от В.Р.К. и Б.Ю. за прекратяване на
сключения между тях на 27.10.2016 год. в с. Тетово, общ. Русе граждански брак.
Твърдят, че от брака нямат родени деца. Заявяват своето сериозно и непоколебимо
съгласие да се разведат, като са постигнали са споразумение по чл. 51 от СК. Представят
текст на същото, подписано от тях.
След
преценка поотделно и в съвкупност на събраните доказателства, доводите и
становищата на молителите и постигнатото споразумение между тях, съдът намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Видно от удостоверение за
сключен граждански брак, издадено на 27.10.2016 год. от Кметство с. Тетово,
Община Русе въз основа на акт за сключен граждански брак № 0008/27.10.2016 год.,
молителите са сключили граждански брак на 27.10.2016 год. в с. Тетово, общ.
Русе.
Вследствие извършената служебна проверка на
постигнатото споразумение, съдът констатира, че то е законосъобразно, отговаря
на изискванията на чл. 51, ал. 1 от СК, добре са защитени интересите на
молителите. Със споразумението се уреждат всички въпроси, свързани с
прекратяването на брака, то не противоречи на морала и нормите на СК, поради
което следва да бъде утвърдено, като същото придобие изпълнителна сила.
На
основание чл. 330, ал. 3 от ГПК и след като се убеди, че съгласието на
съпрузите да се разведат е сериозно и непоколебимо, и намери, че постигнатото
споразумение по чл. 51 от Семейния кодекс не противоречи на закона и морала,
съдът следва с решението си да допусне развода им и да утвърди тяхното
споразумение за последиците от него, без да издирва мотивите им за прекратяване
на брака.
На основание чл. 329, ал. 1, изр. 2 от ГПК във връзка с
чл. 6, т. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК, съдът определя окончателния размер на таксата по допускане на развода да е
40.00 лева, платима от молителите в полза на държавата, по сметката на Русенски
районен съд, съгласно постигнатото споразумение.
На основание
чл. 330, ал.5 от ГПК, решението, с което се допуска разводът по взаимно
съгласие, не подлежи на обжалване.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод сключения на 27.10.2016 год. в с. Тетово, общ. Русе граждански
брак между В.Р.К., ЕГН ********** и Б.Ю., роден на *** год. в Република Турция,
за който е съставен акт за граждански брак № 0008/27.10.2016 год. по описа на Кметство
с. Тетово, Община Русе, поради сериозното и непоколебимо взаимно съгласие на
молителите да се разведат.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между В.Р.К., ЕГН ********** и Б.Ю., роден на *** год. в
Република Турция споразумение относно последиците от развода, съгласно което:
• Семейно
жилище страните нямат.
• След
прекратяването на брака съпругата ще носи
предбрачното си фамилно име К..
• Страните
не си дължат взаимно издръжка след прекратяване на брака.
ОСЪЖДА В.Р.К., ЕГН ********** да заплати по сметка на РРС
сумата 20.00 лева, представляваща
държавна такса по допускане на развода.
ОСЪЖДА Б.Ю., роден на *** год. в Република Турция да заплати по
сметка на РРС сумата 20.00 лева,
представляваща държавна такса по допускане на развода.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………………….