Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 10.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, втори касационен
състав, в открито заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА |
|
ДИАНА КАЛОЯНОВА |
при секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и в присъствието на прокурора ЕМИЛИЯН ГРЪНЧАРОВ,
като разгледа докладваното от съдията БАСАРБОЛИЕВА
к.а.н.д. № 363 по описа на съда за 2023 г., за
да се произнесе взе предвид:
Производството е касационно по чл. 63в ЗАНН (Закон
за административните нарушения и наказания) във вр. чл. 208 и сл. по глава XII
от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Е.В.К. *** против Решение
№ 632 от 03.10.2023г., постановено по АНД №982/2023 г. по описа на Районен съд
– Русе, с което е потвърден Електронен фиш К № 6103464
от ОДМВР Русе, с който на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал.1,
т. 5 от ЗдВП му е наложено административно наказание глоба в размер на 600 лв.,
за нарушение на чл. 21, ал. 2 във връзка с ал. 1 от същия закон. В жалбата като касационни основания се сочат допуснато от районния
съд нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните
правила във връзка със събирането и оценката на доказателствата. Изложени
са доводи за неспазване на изискването на чл. 6 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., като се сочи, че в приложения по делото Протокол от
проверка № 9-С-ИСИС/17.02.2021 г. на БИМ при изписаните цифри в чек сумата на
измервателния блок липсвали първите две цифри на контролната сума на вписания
тип средство за измерване „Gordon M2“,
което правело негодно използваното Автоматизирано Техническо Средтво (АТС), тъй
като проверката била направена с устройство с невалиден софтуер. Твърди се още,
че РС неправилно е приел, че техническото средство било ситуирано в служебния
автомобил на контролния орган. Счита, че липсват представени доказателства
относно компетентността на полицейския служител да работи с АТСС. Иска се отмяна на
решението на въззивната инстанция и постановяване на решение по съществото на
спора, с което да се отмени обжалваното решение и издаденият електронен фиш.
Ответникът по
касационната жалба – ОДМВР – Русе не взема становище по основателността на
жалбата.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на жалбата и
оставяне в сила решението на РС - Русе.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата
оплаквания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, след
касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за
установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в
сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Производството пред
районния съд е образувано по жалба от Е.В.К. срещу срещу Електронен фиш К №
6103464 от ОДМВР Русе, с който на за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182,
ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на
600 лв.
За да потвърди наказателното постановление районният съд е приел за
установено от фактическа страна, че нарушението,
според
ЕФ, е установено и заснето с автоматизирано техническо средство CORDON-M2, №
MD1197 на 30.04.2021 г., в 14.11 часа, в гр. Русе, бул. България 125, в посока
гр. Бяла, за населено място при въведено ограничение на скоростта от 70 км/ч,
обозначено с пътен знак В-26, с МПС „Ровър МГЗР“, вид - лек автомобил Рег.№
8627РВ е установена стойност на скоростта 112 км/ч т.е. превишената стойност на скоростта е 42 км/ч. Прието е, че нарушението е установено с АТСС, което е одобрен
тип за измерване, преминало съответните проверки, а и нарушението е
документирано със снимка. По делото е приет Протокол от проверка № 9-С-ИСИС/17.02.2021
г., установяващ, че средството за измерване е преминало метрологичен контрол.
Приет е и протокол за установяване местоположението на АТСС на 30.04.2021 г. от
13. 00ч. до 16. 00ч. на посоченото в ЕФ местоположение, ведно със снимков
материал. От въззивния съд е прието, че правилно е приложена санкционната
норма, като е приспаднат допустимият толеранс от +/- 3%, предвид и фиксирания в
закона размер на глобата.
Настоящият състав счита, че нарушението е
установено по безспорен начин и правилно е приложен законът, като не са допуснати
процесуални нарушения. При
постановяване на съдебния акт решаващият съд е извършил цялостна проверка на
обжалвания електронен фиш, като е обсъдил в мотивите си всички доказателства.
Не се констатират нарушения на процесуалните правила относно събирането на
допустимите и относими към спора доказателства.
Наведените в касационната жалба оплаквания, се явяват
неоснователни. В по-голямата си част същите касят възражения по отношене на
издадения ЕФ, а не по отношение на оспорваното съдебно решение, като в тази
връзка районният съд вече е разгледал същите и е дал правилен и обоснован отговор.
Неправилно е становището
на касатора, че съдът при произнасянето на решението си не е съобразил
нарушенията допуснати при използване на АТСС, изразяващо се в неспазване на изискването на чл. 6 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., а именно, че в приложения по делото Протокол от проверка
№ 9-С-ИСИС/17.02.2021 г. на БИМ при изписаните цифри в чек сумата на
измервателният блок липсват първите две цифри на контролната сума на вписания
тип средство за измерване „Gordon M2“,
което правело негодно използваното Автоматизирано Техническо Средтво (АТС), тъй
като проверката била направена с устройство с невалиден софтуер.
Събраните писмени доказателства посредством Протокол от проверка № 7-С-ИСИС/17.02.2021
г. на БИМ последващ контрол на одобрения тип АТСС сочат, че конкретното АТСС - CORDON M2 № MD1197, е преминало
последваща периодична проверка и отговаря на изискванията. Протоколът на БИМ е
официален документ, ползващ се с обвързваща доказателствена сила. Същият не е
оспорен от касатора в производството пред РРС, нито са ангажирани доказателства,
които да опровергаят съдържанието му. Наведените възражения, че чек сумата на
измервателния блок е невалидна, респ. че е направена проверка на устройството с
невалиден софтуер (стр. 27 и 28 от делото РРС) не са подкрепени от
доказателства, ангажирани от страната. В процесния протокол (л.7 от делото на
РРС) като наименование на средството за измерване е посочено следното:
Видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, с
вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon M2 № от ДР В-46, място на монтаж: триножник. На
втора страница от процесния протокол се установява, че е отбелязано, че
полевият тест е извършен на MD 1197, който номер е
индивидуалния на конкретното АТСС - CORDON M2. Тоест процесното
техническо средство е преминало последваща проверка и с него надлежно е
установена скоростта на движение на автомобила, управляван от оспорващия. Действително
в представения протокол не е посочен срок на валидност на последващата
проверка. Съгласно чл.43 от Закона за измерванията последваща проверка се
извършва на средствата за измерване в употреба, периодично или след ремонт на
средствата и преди изтичането на срока на валидност на първоначалната или
периодичната проверка, като съгласно ал. 4 периодичността на последващите
проверки се определя със заповед на председателя на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор, която се обнародва в Държавен вестник и се
обявява в официалния бюлетин на агенцията. В случая това е Заповед №
А616/11.09.2018 г. за периодичност на последващите проверки на средствата за
измерване (обн. ДВ бр. 82/05.10.2018 г., в сила от тази дата), с която в т. 31
е определен срок от една година по отношение на средствата за измерване -
скоростомери, каквото е настоящото техническо средство. То е подлежало на
последваща проверка на дата 17.02.2022 г., т.е. към датата на нарушението – 30.04.2021
г. е било технически изправно и одобрен тип средство за измерване.
Предвид така установяващото
се, следва да се приеме, че при използването на техническото средство, с което
е установено превишението на скоростта на движение на автомобила, управляван от
наказаното лице, са спазени условията за използване на АТСС, и в частност
изискването на чл. 4, ал. 3 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение
по пътищата.
Съгласно правилото преди пускане в експлоатация притежаващите удостоверение за
одобрен тип и вписани в регистъра на БИМ АТСС за осъществяване на контрол на
участниците в движението по пътищата АТСС преминават първоначална проверка,
като след изтичане срока на първоначалната проверка АТСС преминават последваща
проверка от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от
председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Относно наведеното в жалбата твърдение, че неправилно
в решението си въззивният съд е приел, че техническото средство е било ситуирано
в автомобил, то действително в мотивите на решението на РРС е допусната
неточност, като е посочено, че „ …На същия булевард на № 125 е ситуиран
автомобил на ОДМВР-Русе, в който е поставена мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение Cordon M2 MD 1197“. От приложените по делото
доказателства /снимка на разположението на уреда, Протокол от проверка № 9
С-ИСИС от 17.02.2021 г. на Български институт по метрология и Протокол за
използване на АТСС Рег. № 1085р-4036 от 30.04.2021 г./ е видно, че процесното
нарушение е установено с преносима система за контрол на скоростта на МПС с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип Cordon M2. Ноторно известно
е, че тази система представлява преместваемо устройство, което се разполага от
контролния орган върху т. нар. "триножник", което не е трайно
"прикрепено" към земята, а има характер на временно разположено на
участък от пътя ("мобилно" по своя характер). През 2015 г. е приет
ЗИД на ЗДвП (ДВ, бр. 19/13.03.2015 г.), с който е изменен ЗДвП, като е въведено
определение на понятието "автоматизирани технически средства и
системи" (АТСС) и са определени и отделните видове такива - стационарни и
мобилни (§ 6, т. 65 от ДР на ЗДвП). От своя страна мобилните АТСС биха
могли да бъдат разположени както временно на самия участък от пътя, така и в
превозно средство. Със същото изменение на закона е изменена и нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, като е предвидено, че електронен
фиш се издава при нарушение, установено и заснето именно с АТСС, без да се
разграничава с кой от двата вида, определени в § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, следва да стане това. Поради
изложеното именно в Протокола за използване на АТСС не е посочен и номер на
служебен автомобил, а е посочено място за контрол: гр. Русе, бул. „България“
№125 в посока гр. Бяла. Използваното в случая АТСС е било разположено на самия
участък на пътя, както е посочено и в протокола - в посока на движение на
контролираните МПС от ГКПП Дунав мост – гр. Бяла, а не в превозно средство. Безспорно
нарушението е заснето с техническо средство от предвидените в ЗДвП като
мобилни. Неточността в мотивите на РРС не касае съществени въпроси и
обстоятелства от признаците на нарушението поради, което настоящият състав счита,
че не е допуснато съществено нарушение, което да ограничава правото на защита
на касатора.
Възражението относно
отсъствието на доказателства за обучението на служителя на ОДМВР за работа с
АТСС, е неоснователно. Липсата на доказателства за това обстоятелство, само по
себе си не представлява съществено процесуално нарушение. В случая
следва да се съобрази, че се касае за нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство, в отсъствието на контролен орган, поради което и служителят
не „борави“ с техническото средство при установяване на нарушението, за да бъде
установявана неговата компетентност в този смисъл. Ролята на полицейския
служител при използването на АТСС е само да постави в действие техническото
средство, на измерването и регистрирането на нарушението се извършва
автоматично. Затова неговата квалификация да работи с уреда е ирелевантна, в
случай, че не са представени доказателства, че той реално се е намесил в
процеса на работа. Регламентираните
в чл. 15, ал. 1,
т. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. въпроси, не подлежат на съдебен контрол, в т. ч.
доколко, как и по какъв начин са обучени полицейските служители да работят с
АТСС и дали са спазени определени вътрешноведомствени изисквания, във връзка с
работата с АТСС. Освен
това спазването на изискванията за работа с АТСС се установява от протокола по
чл. 10 от Наредба № 8131з-532 от 12.05.201 5г. на МВР, който протокол е
официален удостоверителен документ и е приобщен по делото катописмено
доказателство. Протоколът по съдържание съответства на процесните време и място
на извършеното нарушение, както и на техническото средство, което го е заснело.
В него са отразени данни за посоката на движние на контролираните МПС, общото
ограничение на скоростта на движение, режима на измерване, посоката на
задействане, начало и край на работа, както и брой установени с него нарушения.
Предвид горното, настоящият съдебен
състав, при извършената проверка по чл. 218 от АПК, счита, че обжалваното
решение е валидно, допустимо, постановено, без да са допуснати нарушения на
закона и жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Независимо от този изход на спора, съдът
не присъжда разноски на ответника, тъй като не е направено искане за това.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 632/03.10.2023 г., постановено по анд № 982/2023
г. по описа на Районен съд – Русе.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: