Р Е Ш Е Н И Е №716
27.02.2020г. гр. Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII – ти съдебен състав в
открито съдебно заседание на трети декември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на
секретаря Василена Стефанова като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 14541 по описа за 2018г. на съда, за да се произнесе взе предвид
следното.
Предмет на делото е са
обективно съединени искове с правна квалификация чл. 79, ал.1, предл. второ ЗЗД
вр. с чл. 82 и чл. 52 ЗЗД вр. с чл. 233 ЗЗД и чл. 236, ал.2 ЗЗД.
Ищец Р.К.Г. твърди, че
е сключила два договора за наем, първия от дата ***., а вторият от дата *** с
ответник М.Н.С. по силата на които е предоставен за възмездно ползване първи
жилищен етаж от жилищна сграда посотроена в дворно място с обща площ от 148
кв.м., находящо се в ***. Твърди се още, че вторият договор новира задължението
на наемателя по отношение срок на изпълнение. Срещу предоставяне ползването на
жилищното помещение за периода от 20.03.2017г. до 20.12.2019г. ответник М.С. се
задължила вместо да заплати 33 месечни вноски от по 300 лева да извърши
подмяната на нов покрив на жилищна сграда
чрез подмяна на старите с нови греди, дъски, улуци,изолация, комини,
нови цигли за срок от 20.03.2017г. до 20.04.2017г., а впоследствие със
сключването на втори договор от *** този срок е удължен като е уговорено СМР да
бъдат изпълнени в месеците между април и юни 2017г. Твърди се, че е налице
пълно неизпълнение задължението на ответника да извърши уговорените СМР, респ.
твърди се че това пълно неизпълнение е резултат от некачествено изпълнение, което
било и вредоносно за ищцата, а именно в резултат на предприетите от ответника
действия бил съборен корниза, калкана не бил обшит с ламарина, имало процепи
между покривната конструкция и зидовете, няма изграден стоманобетонен пояс,
новата покривна конструкция била изпълнена без проект, всички вертикални
стълбове били изпълнени с греди, столиците не били оразмерени, на места
увиснали.
Ето защо се иска от съда осъждането на ответника да
заплати сумата от 19 510 лв – обезщетение за имуществени вреди поради неизпълнението
на договора за наем от ***. и втория договор от ***, ведно със законната лихва
от подаването на исковата молба от 05.09.2018г. до окончателното й изплащане.
С писмено уведомление получено от ответника на
16.02.2018г. договорът за наем е бил развален, но ответник С. продължила
ползването на имота въпреки противопоставянето на ищеца за периода от
20.04.2018г. до 05.09.2018г. поради което и се претендира от последната
обезщетение в размер на сумата от 1360 лева, ведно със законната лихва от
подаването на исковата молба от 05.09.2018г. до окончателното й изплащане.
Твърди се още и че в резултат на неизпълнението на
задълженията на отв. С. по сключения договор за наем ищцата е претърпяла
неимуществени вреди – болки и страдания, които се изразяват във влошено
здравословно състояние, припадък, колапс, лечение в болница, както и да обща
отпадналост за които иска осъждането на ответника за сумата от 5000 лева, която
представлява обезщетение за неимуществени вреди ведно със законната лихва за
забава върху главницата считано от датата на подаването на исковата молба –
05.09.2018г. до окончателното й изплащане.
Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Ответникът М.Н.С.
оспорва по основание и размер предявените искове. Не се отрича
обстоятелството, че покривната конструкция не е довършена, но това било поради
липса на активно съдействие от страна на ищцата с оглед на осигуряване достъп
по покрива. Заявява, че договорът за наем не бил прекратен, тъй като за да бъде
прекратен било необходимо да се установи виновно неизпълнение задълженията на
наемателя относно извършването на некачествен ремонт и СМР. Ангажират се
доказателства. Претендират се разноски по чл. 38 ЗА
Съдът след като се запозна с твърденията на страните и
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл.
12 ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна.
От представения договор за наем от ***. се установява,
че ищец Р.К.Г. е предоставила за възмездно ползване първи жилищен етаж, състоящ
се от две стаи кухня, входно антре, баня и тоалетна, находящ се в двуетажна със
сутерен и таван жилищна сграда, построена в дворно място с обща площ от 148
кв.м в ***. Уговорено е било между страните ответника – наемател да извърши със
собствени средства направа на нов покрив на така описаната жилищна сграда като
извърши подмяна на греди, дъски, улуци, направа на изолация, нови комини за
срок от 20.03.2017г. до 20.04.2017г., а впоследствие със сключването на втори
договор от *** този срок е удължен като е уговорено СМР да бъдат изпълнени в
месеците между април и юни 2017г.
По делото ищеца е ангажирал писмени доказателства за
извършена съдебно-техническа експертиза по ч.гр.д. № 12006/2017г. по описа на
РС – Пловдив без обаче да е поискал приобщаване на частното гражданско дело към
настоящето производство като единствено е представен в препис протокол от
съдебното заседание от 18.01.2018г. на
което е приета експертизата и препис на последната. Ето и защо съдът цени
представените писмени материали като писмени доказателства, но не и като
експертиза, тъй като същата е била приета по ч.гр.д. № 12006/2017г. по описа на
РС – Пловдив, но тази експертиза не е приета по настоящето дело чрез
приобщаване на частното гражданско дело. Такова искане не е било направено от
ищеца поради което и съдът няма правомощие по собствена инициатива да събира
непосочени от страната доказателствени източници – какъвто се явява експертното
заключение.
Независимо от горното обаче съдът цени представената
експертиза като писмено доказателства, а видно и от протокола от откритото
съдебно заседание от 18.01.2018г. по ч.гр.д. № 12006/2017г. по описа на РС –
Пловдив в рамките на това производство не е било приемано допълнително или ново
заключение. Следователно, именно на база оценяването заключението като писмено
доказателство съдът намира, че покривът на сградата, находяща се на адрес **** не е завършен.
Съборен е корнизът, не е запълнено отстоянието от зида до покрива по всички
зидове и калкана. Калканът не е обшит с ламарина, има процепи между покривната
конструкция и зидовете, няма изграден стоманобетонен пояс. Има възможност за
свободен достъп на дъждовни и снежни води. Новата покривна конструкция е
изпълнена без проект, всички вертикални стълбове са изпълнени с дървени греди с
размери 11/10 см и 10/10 см. столиците не са оразмерени, а са с размери 10/10
см на места увиснали, ребрата с размери 10/5 см лягат върху столиците.
Установено е още че вследствие на некачествената подмяна на покривната
конструкция по стените и таваните на помещенията на втория етаж и по стълбището
има пукнатини по мазилката, жълти петна по бояджийските работи от течовете и
други, които налагат демонтаж на покривната конструкция и изграждане на нова
конструкция. Установено е. че липсата на стоманобетонен пояс налага демонтаж на
конструкцията на покрива и изграждането на нова такава, както и че покривът е
опасен за преминаващите по улицата, което обстоятелство е потвърдено и от разпитаните
по делото свидетели.
Следователно, независимо, че
доказателствения източник на експертното заключение не може формално да се
ползва като такъв по настоящето дело поради процесуален пропуск на страната да
поиска приобщаването на частното гражданско дело в което експертизата е приета
като обезпечение на доказателствата по настоящия иск, то разгледано като
писмено доказателство събрано с участието на ответника в о.с.з и предвид че
последния не го е оспорил, съдът намира за установени и доказани твърденията на
ищеца за некачествено изпълнение на СМР по сключения с ответника договор, които
възлизат на обща стойност 11 160 лева.
По делото е прието заключение на
вещото лице К.М., което съдът приема като компетентно изготвено и
безпристрастно и от което се установява, че общата стойност на ремонта за
отстраняване на повредите по жилищния етаж ползван от ответника е в размер на
сумата от 6450 лева. Вещото лице посочва, че щетите по втория етаж на жилището са
резултат от течовете от таванския етаж, при което са напълно повредени
шпакловката и боята по всички стени и тавани на този етаж. Вещото лице посочва,
че повърхностите са напукани, подпухнали, пожълтели и потъмнели петна. С
допълнително заключение от 20.11.2019г. вещото лице К.М. посочва, че при
извършването ремонта на покрива не са
монтирани улуци и казанчета, не е запълнено пространството между дървените
ребра в зоните им на стъпване на надзида, което е превърнало таванския етаж в
незатворено пространство като мазилката по тухления корниз и под него на места
е напукана или обрушена и паднала. Вещото лице посочва, че стойността на тези
щети е в размер на 1904,34 лева.
Следователно, съдът приема, че описаните и
констатираните от вещото лице К.М. вреди
са пряка и непосредствена последица от неизпълнението на задължението на
ответника по договора от ***. за извършване на СМР на покрива, така както е било
поето задължение от него, поради което и възникването на тези вреди не би
настъпило ако имаше точно изпълнение на договора. Ето и защо и на основание чл.
82 ЗЗД ищцата следва да бъде обезщетена и за тези вреди, тъй като причината за
възникването им е неизпълнението на договора от страна на ответника. Следва да
се посочи, че независимо, че предмета на договора е наем, то уговорената вместо
заплащане на наемната цена ответника е дължи извършването на престация –
изграждането на нов покрив на така описаната жилищна сграда като извърши
подмяна на греди, дъски, улуци, направа на изолация, нови комини. Това
Неизпълнението на това задължение по своята правна характеристика е било
вредоносно, първо по отношение кредитория интерес да получи точно и качествено
изпълнение на уговорените СМР, и второ по отношение кредиторовия интерес да не
възникват други имуществени вреди, които са в пряка причинна връзка с
изпълнение на това задължение. В случая обаче, нито позитивния / от целената
промяна/ нито негативния / от недопускане увреждане/ кредиторов интерес е
удовлетворен, за което отговаря ответника. Поради което и този иск следва да се
уважи в пълен размер.
Неизпълнението на договорното
задължение на ответника за извършването на подмяната на покрива е вредоносно и
съгласно чл. 82 ЗЗД подлежат на репариране неимуществените вреди, които ищцата
е претърпяла именно поради увреждането на позитивния и негативния си кредиторов
интерес и именно поради това, че тези вреди са също пряка и непосредствена
последица от договорното неизпълнение като съдебната практика на Върховния съд
изостави разбирането, че неимуществени вреди от договорно неизпълнение не могат
да се претендират и присъждат.
В случая справедливия размер на
обезщетението за неимуществени вреди е 500 лева като съдът отчита показанията
на св. С.В., която заявява, че когато валели дъждове ищцата били непрекъснато
притеснена, имала припадъци и в болница лежала от предизвикания й стрес в
резултат на ремонта на покрива. Свидетелят
Д.Д. също потвърждава отрицателните преживявания на ищцата във връзка с
прокапалия покрив. Свидетелят си спомня, че течало вода на телевизора, на
масата, което нервирало и ядосвало ищцата и се отразявало зле на здравето й.
Претенцията над 500 лева до
пълния й размер от 5000 лева се отхвърля като неоснователна, тъй като за
претендираните неимуществени вреди свързани с влошаване здравословното
състояние на ищцата съдът не разполага със специални знания, по делото не е
приета съдебно-медицинска експертиза поради което и по същество не могат да
бъдат обсъждани писмените доказателства относно здравословното състояние на
ищцата.
По отношение на иска с правна
квалификация чл. 236, ал.2 ЗЗД.
Ищцата е прекратила извънсъдебно
и двата сключени договора за наем, като е дала срок от една седмица, считано от
получаване на поканата ответника да освободи наетия имот. Първата покана затова
е получена от М.С. на 16.02.2018г. и едноседмичният срок за освобождаване на
имота е изтекъл на 23.02.2018г.
Втората покана е получена от М. С.
на 12.04.2018г. и едноседмичният срок за освобождаване на имота е изтекъл на
19.04.2018г. Въпреки това се установява, че ответника ползва наетия имот при
наличие на противопоставяне от страна на наемодателя което се доказа от
разпитаните по делото свидетели.
Съгласно чл. 236. ап 2 ЗЗД ако
наемателят продължи ползуването въпреки противопоставянето на наемодателя, той
дължи обезщетение и трябва да изпълнява всички задължения, произтичащи от
прекратения наемен договор. Обезщетението се изчислява на плоскостта на
неоснователно обогатяване. (Така Решение № 159 от 17.10.2014 г. по търг. д. №
3605/2013 г. на ВКС). Обезщетение по чл. 236, ал. 2 ЗЗД, се равнява на
следващия се наем за обитаваната от наемателя част от апартамента (Така Решение
№ 909 от 16.X1I.1960
г. по гр. д.
.М 7664 / 60 r.. IV
г. о. ВС)
От приетата по делото съдебно-оценителна
експертиза с вещо лице К.М., приета и неоспорена от страните, която съдът
кредитира изцяло като компетентна и безпристрастна се установява, че пазарната
стойност на наема за процесния първи етаж за периода от 20.04.2018г. до датата
на предявяване на ИМ на 05.09.2018г. е в размер на 320 лв на месечно или 1440
лв за периода за 95 кв.м. по нотариален акт. Всъщност до колкото нотариалния
акт е документът, който се ползва с материална доказателствена сила относно
площта на имота съдът определя обезщетението на база площта по този акт. Ето
защо и предвид че предявения иск е в размер на сумата от 1360 лева следва да се
уважи в пълен размер.
На основание чл. 78 ГПК в полза
на ищцата следва да се присъдят сторените от нея разноски в размер на сумата от
250 лева за което е представен списък по ч. 80 ГПК на л.249 от делото.
В полза на адв. М. следва да се
присъдят разноски в размер на 100 лева по чл. 38 ЗА съобразно отхвърлената част
на иска за неимуществени вреди.
В полза бюджета на съдебната
власт следва да се присъди държавната такса за настоящето производство, тъй
като ищцата е била освободена от внасянето й, като таксата следва да се поеме
от ответника в размер на сумата от 884,80 лева / държавна такса по всеки иск/
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА М.Н.С. с ЕГН ********** с
адрес *** да заплати в полза на Р.К.Г., с ЕГН ********** с адрес *** сума
в размер на 19 510 лева /деветнадесет
хиляди петстотин и десет лева/, която представлява имуществени
вреди настъпили в резултат неизпълнение на задължението на ответника за
подмяната на нов покрив на жилищна сграда
чрез подмяна на старите с нови греди, дъски, улуци,изолация, комини,
нови цигли за срок от 20.03.2017г. до 20.04.2017г., а впоследствие със
сключването на втори договор от *** този срок е удължен като е уговорено СМР да
бъдат изпълнени в месеците между април и юни 2017г. ведно със законна лихва от
подаването на исковата молба – 05.09.2018г. до окончателното й изплащане;
ОСЪЖДА М.Н.С. с ЕГН ********** с
адрес *** да заплати в полза на Р.К.Г., с ЕГН ********** с адрес *** сума
в размер на 500 лева /петстотин лева/, която представлява обезщетение за
претърпените неимуществени вреди в резултат на неизпълнението на договори за
наем от *** и ***, ведно със законна лихва от подаване на исковата молба –
05.09.2018г. до окончателното изплащане на вземането КАТО ОТХВЪРЛЯ така
предявения иск за сумата над 500 лева до пълния претендиран размер от 5 000
лева;
ОСЪЖДА М.Н.С. с ЕГН ********** с
адрес *** да заплати в полза на Р.К.Г., с ЕГН ********** с адрес *** сума
в размер на 1360 / хиляда триста и шестдесет лева/ за периода от 20.04.2018г. до 05.09.2018г, която
представлява обезщетение за ползването на отдадения под наем имот, който
представлява първи жилищен етаж от жилищна сграда посотроена в дворно място с
обща площ от 148 кв.м., находящо се в *** след прекратяване договора за наем и
въпреки противопоставянето на наемодателя;
ОСЪЖДА М.Н.С. с ЕГН ********** с адрес *** да
заплати в полза на Р.К.Г., с ЕГН ********** с адрес *** сума в размер на
250 /двеста и петдесет/ лева, която представляват разноските за настоящата
инстанция;
ОСЪЖДА Р.К.Г., с ЕГН ********** с
адрес *** да заплати сумата от 100 лева
на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата в полза на адв. Ж.Д.М. ***, офис
№ *, която представлява разноски за адвокатско възнаграждение съобразно
отхвърлената част на иска за неимуществени вреди;
ОСЪЖДА М.Н.С.
с ЕГН ********** с адрес *** да заплати в полза бюджета на съдебната власт по
сметка на РС – Пловдив сумата от 884,80 лева / осемстотин осемдесет и четири
лева и 80ст./, която представлява държавна такса за настоящето производство.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
В.С.