Р Е
Ш Е Н
И Е
№……………………….. 2020 година,
гр.ВАРНА
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р О
Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Варна, ВТОРИ
касационен състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЙОВА ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА СТОЯНОВА
ДИМИТЪР МИХОВ
В съдебно заседание на
13.02.2020 г.при секретаря Наталия Зирковска и
с участието на прокурор Силвиян Иванов разгледа докладваното от съдия Г. Стоянова КНАХД № 116/2020
по описа на Административен съд гр. Варна за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. с
чл. 63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба на Агенция за държавна финансова инспекция /АДФИ/, против
Решение № 2071/15.11.2019 год., постановено по НАХД № 2929/2019 год. по описа
на Варненския районен съд, ХХХVІ състав, с което е отменено Наказателно постановление
/НП/ № 11-01-847 от 24.04.2019 год., издадено от директора на Агенция за
държавна финансова инспекция, с което на „Т. - КРЗ Ф.А. - В. “ ЕООД на
основание чл.32, ал.2, вр.чл.35, ал.1 от ЗДФИ е наложена „Имуществена санкция“
в размер на 500 лв. за нарушение по чл.15, ал.2 от Правилника за реда за
упражняване на правата на държавата в търговските дружества с държавно участие
в капитала. Твърди се в касационната жалба, че решението на ВРС е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. В същността си изложените от касатора доводи
целят да оборят извода на първоинстанционния съд за наличие на противоречие
между обстоятелствената и диспозитивната части на оспореното наказателно
постановление, което се сочи като съществен порок на акта, съответно и като
основание за отмяната му. Въз основа на изложеното се иска от касационната
инстанция да отмени решението на ВРС и вместо него да постанови друго, с което
да потвърди оспореното НП като правилно и законосъобразно издадено.
Ответникът
– „Т. КРЗ – Ф.А. – Варна“ ЕООД, в писмени бележки и чрез процесуалния си
представител оспорва жалбата, счита я за
неоснователна. Пледира за оставяне в сила решението на ВРС.
Представител
на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на
касационната жалба. Счита, че въззивният
съд правилно е приложил закона, не намира основания за отмяна на постановения
от този съд съдебен акт.
Касационната
жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, отговаря
на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
По
фактите:
С
НП № 11-01-847 от 24.04.2019 год., издадено от директора на Агенция за държавна
финансова инспекция, с което на дружеството на основание чл.32, ал.2, вр.чл.35,
ал.1 от Закона за държавната финансова инспекция /ЗДФИ/ е наложена „Имуществена
санкция“ в размер на 500 лв. за нарушение по чл.15, ал.2 от Правилника за реда
за упражняване на правата на държавата в търговските дружества с държавно участие
в капитала /ПРУПДТДДУК/.
Административнонаказателната
отговорност на „Т. –КРЗ“ Ф.А. ЕООД ,
представлявано от Д.С. С. – управител и А.А.Г. – прокурист, е ангажирана на основание чл. 32,
ал.2 във връзка с чл. 35 от Закона за
държавната финансова инспекция, за извършено
нарушение на чл. 15, ал.2 от Правилника за упражняване правата на държавата в
търговските дружества с държавно участие в капитала.
При извършена от служители на АДФИ проверка в „Т. КРЗ – Ф.А. – Варна“ ЕООД било
установено, че с Решение № 10 от 04.01.2017 год. на управителя на дружеството –
Г.А.С. , е открит търг с явно наддаване
за отдаване под наем на обекти, находящи се на територията на предприятието,
където дружеството осъществява дейността си. Определено е търгът да се проведе
на 26.01.2017 г., но обява с условията на провеждане не е била публикувана в
нито един ежедневен вестник най-малко 14 дни преди обявената дата за
провеждането му,, каквото е изискването на чл. 15, ал.1 от Правилника.
Последното
е квалифицирано от проверяващите като нарушение на чл.15, ал.2 от ПРУПДТДДУК.
Срещу дружеството „Т. КРЗ – Ф.А. – Варна“ ЕООД е съставен АУАН № 11-01-847/
30.10.2018 г., въз основа на който на 24.04.2019 г. директорът на АДФИ издал
оспореното НП, с което за констатираното нарушение на чл.15, ал.2 от ПРУПДТДДУК
и на основание чл.32, ал.2 във вр. с чл.35, ал.1 от ЗДФИ на дружеството е
наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева.
С
обжалваното решението първоинстанционният съд отменил издаденото срещу дружеството
наказателно постановление поради като приел, че към 12.01.2017 г. (записано некоректно като 02.01.2017г.) едноличен
собственик на капитала на „Т. –КРЗ Ф.А. “
ЕООД не е било субект на задължения по
раздел V на Правилника, тъй като според
чл. 14, ал.1 от същия задължението за провеждане на търг при сключване на
договори за наем е относимо само за
търговски дружества с държавно
участие. Едноличен собственик на
капитала на „Т. –КРЗ Ф.А. “ ЕООД е „Т. – Х.
“ ЕАД, чийто капитал а то от своя
страна е еднолична собственост на МО.
В
подкрепа на изводите си съдът се позовава и на законодателната промяна в
ПРУПДТДДУК, публикувана в ДВ, бр. 64 от 2017 г., в сила от 8.08.2017 г., с
която е въведена нова разпоредба - §4а от ПЗР на ПРУПДТДДУК, чиято цел е да бъде уеднаквен правният режими при
управление на дружествата с държавно участие, както и на дружествата като „Т. –КРЗ
Ф.А. “ ЕООД, при които държавното
участие е опосредено чрез друг субект на правото – също държавна собственост.
Първоинстанционният
съд констатирано несъответствие
между обстоятелствената и диспозитивната му част, което квалифицирал като съществено
процесуално нарушение, съставляващо самостоятелно основание за отмяна.
В
обстоятелствената част на отмененото наказателно постановление АНО възприел и
описал обстоятелства и факти, касаещи
действия, осъществени от Г.А.С. в качеството му на управител на „Т. –КРЗ Ф.А. “ ЕООД в периода от 24.04.2015 год. до
09.05.2018 год., по обявяване на търга за отдаване под наем на обекти на
дружеството, проведен на 26.01.2017 г. С диспозитива на наказателното
постановление, въз основа на същите обстоятелства и факти е ангажирана
отговорността не на Г.А. С. , а на представляваното
от него търговско дружество.
Решението
е правилно.
Касационната
инстанция в настоящия си състав напълно споделя изводите на ВРС, поради което
на основание чл.221, ал.2, изр. ІІ-ро от АПК, не се налага същите да бъдат
излагани повторно и в мотивите към настоящото решение.
По
възражението на касатора:
Несъстоятелна
е поддържаната от касатора теза за липса на констатирано от въззивния съд
несъответствие . Действително субекти на нарушение по чл. 32, ал.1, т.1 от
ЗДФИ са както длъжностни лица, така и
организациите и лицата по чл. 4 от същия
закон. Това обаче не означава, че не
следва да е установена по категоричен начин логическата и правна връзка между
установените факти и обстоятелства, сочещи неправомерно поведение на
конкретно (физическо или юридическо)
лице и ангажиране на
административнонаказателната отговорност на същото с налагане на административно наказание.
Недопустимо е при фатическа обстановка,
сочеща неправомерно деяние на физическо лице,
бил то и длъжностно такова, да се ангажира административнонаказателната
отговорност на представляваното от него търговско дружество.
От друга страна към датата на издаването на
Решение № 10 от 04.01.2017 год. от управителя на дружеството, разпоредбите на Раздел V от ПРУПДТДДУК са
неприложими което води до извод за
несъставомерност на описаното в наказателното постановление деяние.
Едва
на разпоредбата на §4а от ПЗР на ПРУПДТДДУК,
ДВ, бр. 64 от 2017 г., в сила от 08.08.2017 г. правилата на раздел V следва да
се прилагат и от търговски дружества, чийто капитал е собственост на еднолични
търговски дружества с държавно участие.
Съгласно
чл.3, ал.1 от ЗАНН за всяко административно нарушение се прилага нормативният
акт, който е бил в сила към момента на извършването му.
Нововъведената
разпоредба на §4а от ПЗР на ПРУПДТДДУК няма ретроактивно действие, следователно към
посочения в НП период – 04.01.2017 г. 26.01.2017 г. описаното в наказателното
постановление деяние не е нарушение, не е и основание за ангажиране административнонаказателната
отговорност на „Т. –КРЗ Ф.А. “ ЕООД.
Предвид
направения коментар, релевираните в
касационната жалба доводи за незаконосъобразност на въззивното решение съдът
прецени като недоказани.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, във
връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Варна, втори касационен
състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2071/15.11.2019 год., постановено по НАХД № 2929/2019
год. по описа на Варненския районен съд, ХХХVІ състав,
Решението
е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ………..………
ЧЛЕНОВЕ: 1………..……..
2………………..