Мотиви към присъда № 108/ 11.12.2015 г.по НОХД № 148
по описа на Пловдивския окръжен съд за 2014 година
Пловдивската окръжна прокуратура е повдигнала
обвинение спрямо подсъдимия В.Т.К. и същият е предаден на съд с обвинение за
извършено престъпление по чл.116, ал.1, т.9, вр. чл.115 от НК- за това, че на
12/13 юни 2013 г.
в землището на с. К., обл. Пловдивска, умишлено е умъртвил другиго – С. Н. М.
***, като убийството е извършено предумишлено.
Представителят на Пловдивската окръжна прокуратура
поддържа изцяло повдигнатото обвинение- със същата фактическа обстановка,
описана в обвинителния акт и същата правна квалификация на деянието. По
отношение ангажирането на наказателната отговорност на подсъдимия счита, че престъплението се явява изключително
тежко по смисъла на чл. 38а от НК и пледира за налагане на наказание доживотен
затвор. По отношение на приетите за съвместно разглеждане в наказателния процес
гр. искове изразява становище за основателност и доказаност в пълния им
предявен размер.
В хода на съдебното производство по делото бяха
конституирани като гр. ищци и частни обвинители Н.И.М. и С.Д.М.- родители на
убитата С. Н. М.. Същите предявиха спрямо подсъдимия гр. искове за по
500 000 лв. за всеки един от тях- обезщетение за причинените им от
престъплението неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания. Сумата
се претендира ведно със законната лихва от датата на увреждането- 12/13 юни
2013 г. до окончателното й издължаване. Повереникът на гр. ищци и частни
обвинители пледира за признаване на подсъдимия за виновен по възведеното
обвинение, налагане на поисканото от държавното обвинение наказание и уважаване
на гражданските искове в пълния предявен размер.
Пловдивският окръжен съд, като анализира
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди изразеното
от страните, намира за установена по непораждащ съмнения начин следната
фактическа обстановка на извършеното.
Подсъдимият В.Т.К. е роден на ***
г. в гр. И., жител и живущ ***, българин е, български гражданин, с основно
образование, неженен, безработен, с ЕГН
**********.
Около три години преди инкриминираните по делото събития
пострадалата С. М. прекарвала лятната си
ученическа ваканция при баба си в гр. И.. Там се запознала подс. В.К.. Сближили
се. Поканила го на рождения си ден. Той дошъл в с. Й., обл. Пловдивска, където
М. живеела с родителите си. Тя запознала
подс. К. с нейните родители – свид. С.М. и свид. Н.М.. Семейство М. се
занимавали със селскостопанска дейност. След няколко месеца подс. К.
помолил свид. М. да го вземе да работи при него земеделска работа. М. се
съгласил. На работа при св. М. постъпил и бащата на подсъдимия. Двамата се
настанили да живеят на долния етаж от къщата на М.. Семейството обитавало
втория етаж в същата къща. След известно
време свид. М. разбрал от дъщеря си, че
подс. К. й създавал проблеми - не я оставял по-продължително време на мира,
притеснявал я по телефона и по интернет, ходил в училището й в гр. Пловдив и
там също я притеснявал. Той освободил подсъдимия от задължения като негов
работник. Бащата и синът напуснали и дома на М.
В началото на 2012 г. пострадалата С. М. се е запознала по
интернет със свид. П.Л. ***. През месец юли 2012 г., също по интернет,
те си определили среща в района на Автогара „**” в гр. Пловдив. Двамата
разговаряли до спирка на градския транспорт. Към тях се приближил подс. К.,
когото свидетелят разпознал, тъй като го бил виждал на общи снимки с
пострадалата, намиращи се в нейния „фейсбук”- профил в интернет. Подс. К.
започнал да се кара на пострадалата С. М., защото била със свид. П.Л..
Свидетелят и пострадалата побързали да се качат в автобус на градския
транспорт. Подсъдимият останал на спирката. При последващи срещи пострадалата
С. М. споделила със свид. П.Л., че подсъдимият я притеснява по телефона,
изпраща й съобщения и постоянно я пита къде се намира, с кого е в момента и
кога ще се прибира.
През месец май 2013 г. подс. К. посетил свид. Н.М.. Съобщил
му, че е без работа. Помолил го да го
вземе на работа. Тъй като и преди това
бил работил при М. и се е справял с поетите задължения, свидетелят приел подс.
К.. През първата седмица на месец юни 2013 г. подс. К. казал на свид. Н.М., че
личният му автомобил е повреден. Свидетелят му дал да ползва неговата лека кола „О.” с рег. № ***, тъй като подсъдимият в онзи
момент живеел в с. З. и за придвижването му да работа имал нужда от автомобил.
На 12.06.2013 г. подс. К. и свидетелите М. се прибрали
от полето в жилището на свидетелите в с. Й., обл. Пловдивска. Около 17 ч. 30
мин. на 12.06.2013 г. свид. Н.М. отишъл до близкия магазин да пазарува. Когато
се прибирал, видял подс. К. да разговаря със С. М.. Разговорът между двамата
видимо протичал спокойно.
На 12.06.2013 г. свид. П.Л. се свързал по фейсбук с
пострадалата С. М.. Двамата се разбрали да се видят същия ден вечерта. Около 20
ч. 30 мин., според предварителната им уговорка,
свидетелят П.Л., с лек автомобил „Ф.” с рег. № *** пристигнал пред дома
на пострадалата в с. Й., обл. Пловдивска. Взел я в автомобила. Отишли в гр. К.,
обл. Пловдивска, а малко по-късно се отправили към воден обект „***” на изхода
на този град. Духал вятър и валял дъжд. Двамата разговаряли в купето на
автомобила.
Незабелязан от пострадалата и Л., подс. К., с лекия
автомобил на свид. Н.М. ги проследил. По време на пътуването на двата
автомобила подс. К. звънял на мобилния телефон на С. М. - черен на цвят мобилен телефон „Blackberry”
с ИМЕЙ № ***, СИМ - карта на „Глобул” № ***, с микро карта „TRANSCEND”, батерия
„Blackberry” с червен кант в горния
край с надпис „***” . Изпращал й и съобщения. В паметта на телефона на
пострадалата бил записан с името „V.”
/„В.”/. След като свид. Л. спрял автомобила на неоживено място в м. „***”, към
тях се приближил подс. К. с дървен прът в едната ръка. Свид. Л., изненадан от
появата на подсъдимия, излязъл от
автомобила и го попитал я дали не е дошъл да го убива. Подсъдимият отговорил,
че иска да говори със С. М.. Хвърлил дървения прът встрани. Пострадалата
излязла навън. Подс. К. поискал да поговори насаме с пострадалата и свид. Л.
влезнал в купето на автомобила си. Двамата- подсъдим и пострадала, започнали да се кара. Подсъдимият изразявал
неодобрението си С. М. да излиза с други хора. Имал предвид свид. Л.. Говорел
й, че С. М. е негова и винаги щяла да бъде негова, че само той я бича, хванал я за ръка и започнал да я дърпа да се
прибират заедно. След няколко минути пострадалата влязла в автомобила на Л. и
седнала на предна дясна седалка. Тя и св. Л.
се отправили с автомобила му към
гр. К.. Подсъдимият вървял първоначално пред лекия автомобил на свид. Л..
Автомобилът се допрял до краката на подсъдимия и той седнал на предния капак.
След спирането на превозното средство подсъдимият се отместил встрани и се
насочил към оставения наблизо управляван от него автомобил. Влезнал в купето и
започнал да се движи на близко разстояние след първия автомобил. Свид. Л.,
обезпокоен от преследващата ги кола, се
обадил на негов приятел - свид. А.П.. Като разбрал, че той е в заведение в гр. К.
- ресторант „В.”, го помолил да премине
с лекия си автомобил покрай заведението, а свидетелят да спре лекият автомобил
на подс. К. когато двете превозни средства преминат покрай ресторант „В.”.
Свид. П. се съгласил. Заедно с брат си застанал на пътя на лекия автомобил,
управляван от подсъдимия. Подс. К. ги видял. Спрял лекия автомобил, който
управлявал и в града без светлини. Дал на заден ход и бързо се отдалечил. През това време
продължавал да изпраща съобщения до мобилния телефон на С. М.. Упреквал я, че
тя се е движи с „диви селяни”, които имали само сексуални намерения към нея, че
трябвало да помисли малко, защото е била жена, а не „к.”. Визирайки себе си
заявявал, че има човек, който я обича и дава всичко за нея и тя трябва да види
него. Едно от последните съобщения,
изпратено от подсъдимия до мобилния
телефон на С. М. в 22.30 ч. било „
търпението ми се изчерпа”.
Притеснен от поведението на подсъдимия, свидетелят Л.
подходил с автомобила си към дома на пострадалата по начин, позволяващ му да
огледа обстановката. Не забелязал в близост хора и автомобили. Около 22 ч. 30 мин. С. М. слязла от автомобила на
свид. Л. на отсрещния тротоар срещу нейната къща в с. Й., обл. Пловдивска.
Отправила се към дома си. Свидетелят не е забелязал никого на улицата и
продължил към дома на свой приятел в селото.
По това време подс. К. се е намирал в близост и
изчаквал пострадалата С. М.. Имал е изграден план за убийството на С. М., като
инсценира удавяне. Мястото, където бил решил да постави тялото на жертвата е
било в канал с течаща вода от малка водноелектрическа централа, преминаващ през
землището на с. К., обл. Пловдивска.
В краткото разстояние изминато от пострадалата М. при
пресичане на улицата и влизане в двора и дома й, подс. К. успял да разговаря с
нея. Под предлог да си изяснят техните взаимоотношения я мотивирал да го
придружи. С лекия автомобил на бащата на С. М. двамата се отправили към
предварително набелязаното място на
отводнителния канал. Било тъмно, земната повърхност била мокра от
преваляванията от дъжд. Подсъдимият спрял лекия автомобил на брега на
отводнителния канал. Изминал известен период от време, за който по делото не е
установена точната комуникация между подсъдимия и пострадалата. Последната
ползвала мобилния си телефон, за което се съдържат данни в приложената по
делото справка от мобилния оператор. Ползването на мобилния телефон
свидетелства, че по това време
пострадалата е била жива. В един
момент подсъдимият нанесъл юмручни удари по главата, лицето, челото, теменно и
по двете ръце на С. М.. Съдът намира, че по делото не са налице доказателства
относно обстоятелството дали тези действия са били извършени вътре в автомобила
или извън него. Но е безспорно установено осъществяването им. Ответните
действия на пострадалата не са били достатъчни да прекратят действията на подс.
К.. След като зашеметил пострадалата, подсъдимият понесъл тялото към плиткия бряг, навлязъл във водите
на канала. Бързо поставил тялото на пострадалата с глава, потопена във водата. Ръцете
й били встрани. Той изчакал в това положение, докато не останали никакви
признаци на живот у С. М.. След това излязъл от водата и с лекия автомобил на
бащата на жертвата се е прибрал в с. Й., обл. Пловдивска. Съблякъл се. Легнал е да спи.
На подсъдимия били причинени: кръвонасядане на кожата
на шията, три успоредни кръвонасядания в лявата странична половина на гръдния
кош, кръвонасядане с драскотина на кожата по предната повърхност на гръдния кош
и драскотини по коляното.
Рано сутринта на 13.06. 2013 г. св. М. потеглил с лек
автомобил към борсата в с. П. Автомобилът му се развалил. Той позвънил по
телефона на подсъдимия, за да му каже да отиде до мястото с управлявания от
него друг автомобил на същия свидетел. Подсъдимият вдигнал почти веднага
телефона. Съгласил се и потеглил към св. М.. Пристигнал много скоро. На място
не му казал нищо.
Тъй като С. М. била уведомила родителите си, че на
същата дата-13.06.2013 г. ще е в гр. Пловдив по работа, отсъствието й от дома
не предизвикало безпокойството им.
Около 11.00 ч. на 13.06.2013 г. свид. Й.Д. *** отишъл
за риба до канала в близост до река В. Видял върху камъните в коритото с течаща
вода тяло на човек- на жена, с лице във водата. Обадил се на полицията и на
Спешна медицинска помощ. На място пристигнали екипи. Било установено, че това е
трупът на пострадалата С. М..
В късния след обяд- след 17.30 часа, полицейски
служители посетили М. и ги уведомили, че е намерен трупа на дъщеря им. Св.
Н.М., съкрушен от съобщеното му, се обадил първоначално на майка си, а след
това на подсъдимия, когото считал за близък приятел на дъщеря си. Подсъдимият
отишъл в дома на М. Опитал се да се държи като изненадан и опечален от
случилото се. След като била установена от близките на пострадалата и от
полицейските служители хронологията на контактите й от последния ден, вкл. чрез
проверка на комуникацията й чрез „фейсбук”, полицейските служители установили,
че подсъдимият е последният човек, общувал лично на живо с пострадалата. Той им
разказал своя версия за случилото се, която включвала случайно падане на М. в
канала след незначително докосване от негова страна на рамото й, при което
поради неумение да плува последвало удавяне. Описал, че той самият се опитал да
я спаси чрез хвърляне в бурните води на канала, но действията му били
неуспешни.
В хода на досъдебното производство е била назначена и
изготвена, а в хода на съдебното – приета по надлежния процесуален ред тройна съдебномедицинска експертиза на труп №
**/2013 г. / л. 134-146 т. 1 дос. произв./. Според заключението й смъртта на С. М. се дължи на механична асфиксия
/задушаване/ вследствие удавяне - пяна около устата и в ноздрите, петна по
плеврите на белите дробове, воден емфизем на белите дробове и изразена трупна
асфиктична находка. Установени са травматични увреждания, подробно описани и
изследвани от експертите в самата експертиза и при разпита им в хода на
съдебното следствие. Разкъсно-контузните
рани и кръвонасядания по лицето, корема, дясното седалище, горните и долните
крайници и по меките черепни покривки са причинени от удари с твърд тъп
предмет.
В хода на досъдебното производство е била назначена и
изготвена, а в хода на съдебното следствие беше приета по надлежния процесуален
ред комплексна петорна съдебномедицинска
и физическа експертиза № **/2013 г. / л. 18- л. 62 т. 3 дос. произв./. Според заключението й се изключва падане на
пострадалата С. М. във водата на канала. При хистологичното изследване на белия
дроб са били открити големи клетки, които излизат от стените между алвеолите в
резултата на дразнене от навлязлата в тях вода от удавяне, което налага
експертно заключение, че в дадения случай удавянето е настъпило бързо, за
по-кратко време. Бързо удавяне, за кратко време, може да настъпи ако С. М. е
попаднала във водата в състояние да не може да се съпротивлява и предпази от
удавяне. Кръвонасяданията на меките черепни покривки са причинили сътресение на
мозъка със зашеметяване. В това състояние С. М. е могло да се пренесе и постави
във водите на канала, което е довело и до последващото й по-бързо удавяне. Ако
С. М. е била в съзнание и със запазени физически сили, както и предвид нивото
на водата от един метър, вероятността да се удави бързо може да се изключи. В
случай, че тялото на С. М. е излязло от канала – то не би могло да застане на
мястото на неговото намиране.
В хода на съдебното производство беше назначена,
изготвена и приета допълнителна комплексна СМФЕ, приложена на л. 553-571 т. 2
от съд. дело, със задачи да установи дали е възможно настъпването на смъртта на
пострадалата при падане на тялото й в канала от мястото, посочено от подсъдимия
в хода на съдебното следствие- срещу постройките, отразени в част от снимките
към протокола за оглед на местопроизшествие от 14.06.2013 г. В изпълнение на
поставените пред вещите лица задачи те са посетили на 05.12.2014г.и района на канала.
Установено е, че от двете страни на брега на канала са извършени
строителни работи, които коренно са променили вида на двата бряга,
документирани на снимките, приложени към фотоалбумите при извършените през 2013
година огледи. За експертното си становище са използвали изготвените в дните,
последващи инкриминираната дата снимки към фотоалбумите и при следствения
експеримент.
От направените при предните
измервания фотоси се установяват такива, които сравнително добре илюстрират
мястото, където според обясненията на К., депозирани в хода на съдебното
следствие се е подхлъзнала и паднала в
канала С. М..
Видно от представените фотоси, се установява, че срещу описаната в
последните обяснения къща /която е единствена в района/, брегът е обрасъл с храсти, има
едно акациево дърво. Пътека в този район липсва. Пътят от моста по левия бряг
естествено върви навътре по брега, зад описаните храсти и дървета, които
отлично се виждат на снимките. Там е сниман и експерта М., който обхожда
района, въпреки липсата на пътека.
Представен е към експертното заключение един по- общ фотос на левия
бряг от 15.06.2014г., изготвен при оглед на местопроизшествието. Прави
впечатление, че самият бряг е обрасъл и липсва каквато и да е пътека.
Направените изчисления в предходната експертиза важат и за тази,
още повече, че на новопосоченото от подсъдимия място брегът е некаменист,
абсолютно невъзможно е пропадане при подхлъзване, поради отдалечеността от
брега, както и поради препятстващата растителност на брега.
Подсъдимият посочва само, че „пострадалата е паднала", без да дава подробни обяснения
за начина на падането на новото място, срещу къщата.
На представената снимка е
видно, че брегът срещу къщата е обрасъл с храсти и дървета, а пътеката, по
която са се движели подсъдимия и пострадалата / според обясненята му/, е далеч от брега.
На въпроса, може ли да падне от
ново посоченото място, отговорът на експертите е категоричен - не е възможно М. да падне от това място и по
посочения от К. начин.
Въпросът за падането от което и да е място от брега в канала е решен в
предишната експертиза. Тази начин на падане се изключва
от вещите лица.
Във всички случаи ще има
причиняване на увреждания на меките
тъкани от рани, най-вече в областта на главата, кръвонасядания, охлузвания с
по-големи размери и тежест, от тези, които се откриват по тялото на
пострадалата.
Въз основа на горните три факта
вещите лица заключават, че следва
да се изключи възможността за падане на пострадалата от брега на канала, от
известна височина.
За местоположението на уврежданията могат да се
направят следните изводи:
I.Основно уврежданията са разположени по предната повърхност на тялото.
- в областта на главата;
- в областта на горните крайници;
- в областта на долните крайници;
По характеристика - травматичните увреждания са
малки разкъсно-контузни рани, кръвонасядания и охлузвания, т.е. това са
сравнително леки травматични увреждания, причинени от действието на малка сила
/ от порядъка на 15-20 кг.с/.
Механизмът на причиняване на уврежданията
е от действието на твърд тъп предмет със сравнително малка сила. Механизмът на
причиняване на уврежданията е процесът на въздействие на предмета върху тялото
с причиняване на определени увреждания. От
изложеното до тук следва извода, че травматичните увреждания не е възможно да са получени след падане в
канала и от удари на тялото в камъните по канала по време на движението на
тялото на пострадалата до настъпване на смъртта.
Начинът на причиняване на травматичните увреждания по
тялото на М. е обстоятелствата на причиняване на травматичните увреждания,
което включва медицински и немедицински данни.
Вещите лица изключват възможността травматичните
увреждания по тялото на С. М. да са получени след падане от брега в канала и по
време на влачене във водата по канала.
Направеният следствен експеримент според експертното становище доказва, че не е възможно тялото на М. да е
било в канала и да се намери на мястото на местопроизшествието, както е представено
на приложените по делото снимки към огледните протоколи, при условие, че нивото
на водата в канала е била с такъв дебит, какъвто е бил по време на
експеримента.
От всичко това следва, че
уврежданията са причинени на мястото на намира на трупа на М..
Изследвайки особеностите на
уврежданията в областта на главата и изводи на база наличната по делото
информация, вещите лица заключават, че:
Уврежданията в областта на главата са представени от кръвонасядания
и две разкъсно-контузни рани.
Раните са в областта на гърба
на носа с дължина 0,4 см и в областта на долната устна с дължина 0,5 см.
Раните са причинени от действието на твърд тъп предмет с изразен ръб, който е с
дължина равен на дължината на раните-0,4 см и 0,5 см. Подобни предмети с такъв
характер и големина има на мястото на намира на трупа- отделни малки камъчета
или по-големи камъни, които имат ръбове с такава дължина.
Повечето от кръвонасяданията по предната повърхност на лицето са с
размери 1/1 до 2/2 см„ които са причинени от действието на твърд тъп предмет с
удряща повърхност не по-голяма от 1/1 см и 2/2 см. Подобни предмети могат да
бъдат - юмрука на човека, след удари в областта на ставните съчленения на
фалангите на пръстите. Предмети с малка ограничена повърхност са и наличните малки
камъчета и по-големи камъни в мястото на намиране на трупа на М..
В три участъка на главата- теменно, в ляво и дясно слепоочно по
вътрешната повърхност на меките черепни покривки се намират множество
кръгловати кръвонасядания, преминаващи едно в други, но локализирани три
области на главата - централно челно-теменно с размери 12/9 см, в дясно
слепоочно с размери 8/6 см и в ляво слепоочно-теменно с размери 15/9 см. В тези
области има наличие на коса, която има значение за характера и вида на
кръвонасяданията. Кръвонасяданията са причинени от действието на предмет с
по-широка плоска повърхност, с наличие по него на малки ограничени издадени или
от действието на предмети с малка ограничена повърхност. Подобни кръвонасядания
могат да се получат при притискане или удари на главата върху подобни предмети-
напр. малки камъчета, каквито има в мястото на намиране на трупа.
Възможно е тези кръвонасядания да бъдат причинени след притискане или
удар на главата върху камъни с по-широка повърхност, но с наличие на неравни
малки участъци, каквито се намират също в мястото на намира на трупа.
Тези увреждания са разположени в различни участъци на главата,
което дава основание да се приеме, че главата е извършвала движения за да се
получат увреждания в различни повърхности.
Две от кръвонасяданията в областта на лицето са с по-големи размери
8/4 см и 6/4 см. Те могат да бъда причинени от действието на предмет с
по-широка повърхност- от удара с юмрук /ръка/ или от удар с или върху камък с
такава повърхност.
Изхождайки от уврежданията в
областта на горните крайници, вещите лица сочат, че: Уврежданията в областта на горните крайници са представени
от кръвонасядания и охлузвания. Тези увреждания е възможно да са получени след
притискане с ръце /пръсти/ в областта на двете мишници или от удара върху
предмети от мястото в което се намира пострадалата- камъните в мястото на
удавянето.
Вещите лица са обсъдили и
уврежданията в областта на долните крайници.
Уврежданията са разположени в областта на двете коленни стави по
предната им повърхност. Те са
представени от охлузвания и кръвонасядане. Уврежданията са причинени от
действието на предмет /предмети/ с малка удряща повърхност и е възможно да са
получени при притискане на двете колене върху малки камъчета, които се намират
в мястото на намиране на трупа.
Удавянето е вид механична асфиксия с намаляване и прекратяване на
достъпа на кислород в организма. Това е критично състояние на човешкия
организъм и ако лицето /пострадалия/ е в съзнание той ще направи всичко
възможно за да прекъсне или предотврати асфиктичния процес.
В мястото, където е намерен трупа на М. при това ниво на водата
не е възможно да настъпи удавяне, ако пострадалата не е в безпомощно състояние. Най-логичният извод е, че пострадалата
е била удавена в мястото на намиране на трупа й.
Когато се притиска главата на
пострадалата под водата, ако не е в безпомощно състояние, тя ще окаже
съпротива, за да се освободи, за да не настъпи удавянето. При съпротива от
страна на пострадалата е напълно възможно да се обясни местоположението на
уврежданията по тялото й. Съпротивата от страна на пострадалата ще доведе до
сломяването й от допълнителни удари от страна на извършителя, от притискане не
само на главата, но и на други части на тялото- горните крайници, долните крайници,
таза, където също има увреждания.
По делото беше приета и
изготвена в хода на досъдебното производство
комплексна съдебно- психиатрична и психологическа експертиза на
подсъдимия / л. 70-80 т. 3 от дос. произв./
Според заключението й подсъдимият е психично здрав, не се води на учет в
ЦПЗ-Пловдив. Към инкриминираната по делото дата психичните му функции, вкл.
възприятията, вниманието, волевите актове и механизмите на поведението му не са
били качествено нарушени. Могъл е да разбира свойството и значението на
постъпките си и да ги ръководи. Поведението му не е било болестно мотивирано,
то се е определяло от личностовите му особености при необходимост да приеме
различно от желаното от него поведение на пострадалата. Същият може да участва пълноценно в наказателния
процес.
Според заключението на изготвената и приета по
делото химическа експертиза / л. 157т. 1
дос. произв./ за определяне концентрацията на алкохол в кръв и урина в тялото
на пострадалата С. М. не е било установено наличие на алкохол в кръвта.
В съдебномедицинската експертиза № **/2013 г. на
подсъдимия / л. 18-21 т. 2 дос. произв./, изготвена по писмени данни се дава заключение за леки
телесни увреждания по шията, гръдния кош и коленете на подс. К., които е могло
да се получат от действия на друг човек, но е възможно и част от травмите да са
получени във водите на канала, при съприкосновение с предмети от брега и при
излизането от него било, ако се приеме навлизане на подсъдимия в канала била за
спасяване на пострадалата, било по друга причина.
Според заключението на изготвената в хода на
досъдебното производство и приета в хода на съдебното производство съдебномедицинска експертиза на веществени
доказателства № **/2013 г./ л. 161-181 т. 2 дос. произв/, при изследването на пластмасова чаша за еднократна употреба /№
1/, косъм от л.а. „О.” ** /№ 2/, косъм от л.а. „О.” ** /№ 3/, косъм от л.а.
„О.” ** /№ 4/, косъм от л.а. „Ф.” ** /№ 5/, анцугово долнище „адидас” /№ 6/,
анцугово горнище „адидас” /№ 7/, черна дамска блуза с надпис EURIDER /№ 8/, чифт
розови чорапи /№ 9/, чифт кецове с надпис PLAINO /№ 10/, черен сутиен с надпис
lemila /№ 11/, памучен тампон с влагалищна намазка от С. М. /№ 12/, памучен
тампон с анална намазка от С. М. /№ 13/, памучен тампон с орална намазка от С.
М. /№ 14/, поднокътно съдържимо от ноктите на дясната ръка на С. М. /№ 15/,
поднокътно съдържимо от ноктите на лявата ръка на С. М. /№ 16/, поднокътно
съдържимо от ноктите на лявата и дясната ръка на В.К. /№ 17/, поднокътно
съдържимо от ноктите на лявата и дясната ръка на П.Л. /№ 18/ е установено, че:
кръвната група на пострадалата С. М. е нула-алфа, бета. По обекти № № 6, 7, 10
е имало човешка кръв - от С. М.. По обекти № № 12, 13, 14 не е било доказано
наличие на човешка семенна течност. Човешки косми № № 2, 3, 4, 5 е могло да
произхождат от едно лице. Останалите косми не са били годни за ДНК анализ.
Според заключеното на съдебномедицинската експертиза на веществени доказателства №
70/2013 г. / л. л. 184-187 т. 2 дос. произв./ , при изследването, обект на на
която са : сини къси гащета със зелен надпис „MONSTER” и със зелен кант на
двата крачола, сива памучна фланела с къс ръкав с надпис „RACK UP ROCK OUT”,
чифт къси сини дънки, марка „DSQUARED R”, с кафяв етикет на задния десен джоб
„D -2”,
кутия цигари „Marlboro” с девет броя цигари,
по изследваните обекти не е доказано наличието на кръв, човешка семенна
течност и слюнка.
Според заключението на изготвената в хода на
досъдебното производство и приета в хода на съдебното производство съдебномедицинска експертиза на веществени
доказателства № **/2013 г./ л. 192-194 т. 2 от дос. произв./, изследвала
горнище и долнище от анцуг с лилав цвят и зелени кантове „adidas”, чифт кецове
с надпис „PLAINO”, следите по дрехите и кецовете са от пострадалата С. М..
Според заключението на `назначената и изготвена в хода
на досъдебното производство и приета в хода на съдебното такова СМЕ на
веществени доказателства, изготвена по метода на ДНК профилирането № 13/ДНК-539
/ л. 103-106 т. 3 дос. произв./:
а/ При изследваните изрезки от ноктите от пръсти на
лява и дясна ръка на подс. К. е определен ДНК профил, който е съвпадал с
профила на това лице.
б/ При изследваните изрезки от ноктите от пръсти на
лява и дясна ръка на С. М. не е могло да се изготви ДНК - профил.
В хода на съдебното следствие бяха назначени,
изготвени и приети по надлежния процесуален ред съдебно- медицински експертизи,
установяващи актуалното здравословно състояние на подсъдимия към момента на
изготвянето и приемането им. От заключенията им се установява заболяване на
десен долен крайник, наложило и двукратно оперативно лечение. Същото не
препятства възможността подсъдимият да участва пълноценно в наказателния
процес. Установява се и намаление на слуха
на лявото ухо на около 45 децибела, което също не препятства нормалното
му участие в процеса.
В хода на
съдебното производство беше назначена, изготвена и приета почеркова
експертиза / л. 276- 279 т. 2 съд. дело/
на приложения по делото като писмено доказателство лист с ръкописен текст,
доброволно предаден от св. М. / л. 23 т. 1 от дос. Произв./. Според заключението й ръкописният текст е
изпълнен от С. М..
Съдът кредитира заключенията на всички описани по-
горе експертизи, като професионално и задълбочено изготвени, от лица с
необходимите специални знания и опит.
В хода на съдебното производство беше назначена,
изготвена и приета по надлежния процесуален ред съдебно- техническа експертиза
със задача да изследва приложения като ВД по делото телефон, намерен в дрехите с които е било облечена пострадалата
М. към момента на намирането й /л. 408- 463 т. 2 съд. дело/. Съдът не кредитира
заключението на вещото лице, според което изследваният телефон изобщо не е бил
мокрен, тъй като липсват очакваните остатъчни следи от намокряне. В тази част
то противоречи на гласните доказателство по делото, а така също и на писмените.
В протокола за оглед на местопроизшествие при намирането на трупа на
пострадалата е наличен фотос, на който ясно се виждат следи от капки по
телефони, което е в пълно съответствие със заявеното от свид. К., че той лично веднага
на място е разглобил мокрия апарат, за да го предпази от евентуални бъдещи
повреди, без да провери в момента дали е
вече повреден. Снетата от вещото лице информация от телефона / цялата
налична/ в преобладаващата си част- относно снимките, е извън поставената му
задача, която е да свали на хартиен носител информацията относно проведени от
телефонния апарат на пострадалата комуникации за времето от 18.00 ч. на
12.06.2013 г. до 11.00 ч. на 13.06.2013 г. Същата, видно от съдържанието й, е и
несъотносима от предмета на делото. Посочените часове на телефонна комуникация
в тази информация също не могат да бъдат
възприети, тъй като противоречат на наличната информация от мобилния оператор,
събрана по делото както в хода на досъдебното производство / и приета в хода на
съдебното по надлежния процесуален ред/, така и в хода на съдебното следствие.
Противоречието между писмените доказателства по делото и заключението на посочената експертиза
относно телефонната комуникация на пострадалата на 12 и 13.06.2013 г. следва да
бъде разрешено в полза на изводимото от писмените доказателства.
Съдът възприема описаната фактическа установеност на
извършеното от следните доказателствени
източници, които кредитира:
Следва да бъдат кредитирани частично обясненията на
подс. К., депозирани в хода на съдебното производство ,като за обстоятелствата,
за които бяха констатирани противоречия с депозираното в хода на досъдебното
производство следва да бъдат възприети последните, макар последните също д не
подлежат на пълно кредитиране. От обясненията на подсъдимия К. се установяват
времето и мястото на запознаването му с пострадалата С. М., фактът, че е работил при баща й в осъществяваната от
него земеделска дейност, че на 12.06.2013г той е проследил пострадалата и
свидетеля П.Л. до местността „***”, където е имал конфликтна ситуация със
свидетеля Л. и разговор с пострадалата. От обясненията на подсъдимия се
установява, че същият на посочената дата е изпращал СМС-и и е правил опити за
телефонна комуникация с М.. Установява се, че с управлявания от него автомобил,
собственост на бащата на пострадалата, двамата са отишли в близост до канала,
където в последствие е намерено тялото на убитата С. М.. Съдът не кредитира
обясненията на подсъдимия в частта, в която сочи, че падането на М. в канала е
било инцидентна проява, почти случайна и недължаща се на неговото поведение,
изразило се в съвсем леко побутване на М. по рамото, в следствие на което тя се
е подхлъзнала и е паднала в канала. Не следва да бъдат кредитирани обясненията
му и относно мястото, където това е станало – в близост до автомобилната гума,
отбелязана на протокола за оглед на местопроизшествие и приложения към него
фото-албум (първоначално заявено от подсъдимия) и в близост до мястото,
намиращо се срещу отразената в същия фото-албум постройка на отсрещния
бряг ( заявено в хода на съдебното следствие). В тази част
обясненията му имат ярко изразен защитен характер и се оборват изцяло от
заключението на комплексната съдебно-медицинска и физическа експертиза, както и
от протокола за проведения по делото следствен експеримент. Вещите лица са
категорични, че при падане на пострадалата в канала на което и да е от двете
посочени от подсъдимия места, тялото не би се намирало на мястото, където е
намерено; по него би имало много повече и по- тежки травматични увреждания от установените по
тялото на убитата; самият механизъм на попадане на тялото от мястото на сушата
във водите на канала е невъзможен по описания от подсъдимия начин. В подкрепа
на този извод са и наличните по делото косвени доказателства, а именно: от
обитаваната от подсъдимия стая са иззети подробно описани в съответния протокол
дрехи, които са били мокри. Не са иззети мокри обувки. Подсъдимият не сочи да е
имал такива, напротив – твърди, че още от вечерта на 12.06.2013г е бил бос, тъй
като традиционно така си ходел. В тази част обясненията му се опровергават от
показанията на свидетеля Л., който е категоричен, че при срещата им в района на
„***” подсъдимият е бил обут с маратонки. Нелогичен е и фактът, че джиесем-ът
на подсъдимия също е бил сух и годен за употреба. Този факт подсъдимият
обяснява с оставянето на джиесема /случайно според него/, в лекия автомобил, за
което е разбрал рано сутринта при позвъняването на бащата на М. и е изтичал от
стаята, в която е спял, до лекия автомобил. Последното обстоятелство е в
противоречие както със заявеното от свидетеля Н. М., че на телефонното обаждане
подсъдимият откликнал почти веднага, така също и с показанията на свидетеля
Н.Н. – лицето, приютило подсъдимия и деляло една стая с него в къща в с. З..
Свидетелят Н. е категоричен, че в паркиран на тротоара пред двора на къщата
автомобил / както подсъдимият паркирал управлявания от него такъв/, ако е имало телефонно позвъняване, същото не
би могло да бъде чуто в стаята, обитавана от него и подсъдимия. Същият подробно
описва и траекторията на движение от тази стая до паркиран на тротоара пред
къщата автомобил (както сочи подсъдимият) – слизане от втория етаж на къщата,
преминаване чрез заобикаляне около 10 – 15м от входната врата на къщата до
входната врата на двора, където има тротоар. Показанията на двамата свидетели
налагат еднопосочен извод, че чуването на звънящия мобилен телефон и
своевременното реагиране е било възможно само, ако този телефон е бил в близост
до подсъдимия. Това обяснява и заявеното от свидетеля Н., че не е чул звън на
телефон, което съпоставено с твърдението на свидетеля М. за вдигане след
първото позвъняване, логично сочи на невъзможност на свидетеля Н. да бъде
обезпокоен от продължителен звън, който да запомни. С оглед на изложеното,
следвайки фактите по делото и правилата на формалната логика, Пловдивският
окръжен съд приема, че маратонките на подсъдимия и джиесем-ът му не са били в
него в момента, в който той е навлязъл във водите на канала и е намокрил част
от дрехите си. Това е било възможно при съзнателно извършени действия за
запазване от намокряне на посочените две вещи. Този факт е в очевидно
противоречие със защитната теза на подсъдимия – че се е хвърлил във водите на
канала непосредствено след падането на С. М. с цел да я спаси, бил е влачен от
тези води и самият той с усилие се е добрал до отсрещния бряг. Последното
обстоятелство, както бе вече посочено, се отхвърля и от заключението на
комплексната СМФЕ.
Съдът кредитира показанията на свид. Н.М., депозирани
в хода на съдебното производство, както и присъединените показания от досъдебното производство за
обстоятелството дали пострадалата е била съгласна с поканването на подсъдимия
на абитуриентския й бал. Този свидетел е заинтересован от изхода на делото в
качеството си на баща на убитата С. М. и с оглед конституирането му като
граждански ищец и частен обвинител по делото. Въпреки тази заинтересованост
показанията му следва да бъдат кредитирани като необорени от останалите
възприети от съда доказателства. От тях се установява, че подсъдимият е бил
близък приятел на пострадалата, а в последствие с оглед трудовата му
ангажираност към дейността на семейството й- и с нейните родители. Установява
се времето, през което той е бил трудово ангажиран в земеделската дейност на
семейството, обстоятелството, че на 12.06.2013г в късния следобед тя и
подсъдимият са беседвали спокойно пред дома й. От показанията на този свидетел
се установява и съществен по делото факт – че тя е плувала и то добре, според
негова преценка „перфектно”. От показанията на свидетеля М. се установява и
обстоятелството, че автомобилът, който той предоставил на подсъдимия, на
13.06.2013 г. рано сутринта, е бил с повреди в областта на стъклото, десния
калник и предната броня, които не са били налични в момента на предаването му
за ползване на подсъдимия. Във вътрешната част на автомобила също е имало
увреждания. Сутринта на 13.06.2013г при позвъняването от свидетеля на
подсъдимия, последният е вдигнал бързо телефона, според него – почти веднага,
след което се е отзовал на мястото, където свидетелят М. е бил с другия си,
аварирал автомобил. От показанията на този свидетел се установява и поведението
на подсъдимия непосредствено след като на семейството е било съобщено за
смъртта на С. М. – той е бил измежду първите уведомени от бащата на момичето за
случилото се, отишъл е в дома им, бил е там наред с близките им при
първоначално проведените разговори с полицейските служители, опитвал се е да
създаде впечатление на опечален.
Съдът кредитира изцяло и показанията на свидетелката
С.М., депозирани в хода на съдебното следствие. За същата са налице
предположения за възможна заинтересованост поради обстоятелствата, вече
посочени относно свидетеля Н.М.. Тъй като заявеното в показанията на тази
свидетелка не се оборва от наличните по делото доказателства, същите следва да
бъдат кредитирани изцяло. В показанията на тази свидетелка се съдържат данни
относно ползвания от нея номер на мобилен апарат, а така също и относно
телефонният номер на мобилния апарат на пострадалата М..
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля Н.Н. –
незаинтересован от изхода на делото. От същите се установява, че той е бивш
приятел на сестрата на подсъдимия, че към инкриминираната по делото дата
подсъдимият се е бил нанесъл да живее при него от около две седмици и са спели
в една стая. Установява се, че към инкриминираната по делото дата подсъдимият
К. е управлявал лек автомобил, предоставен му от свидетеля Н.М.. В показанията
на същия свидетел се съдържат данни относно конкретното разположение на стаята,
обитавана от двамата – на втория етаж на жилищна сграда, дограмата е била ПВЦ с
шумо-изолация, че от входа на къщата до
входната врата на двора разстоянието, което е следвало да се премине чрез заобикаляне,
е около 10 – 15м, като прякото разстояние от прозореца до улицата е 3 – 4 м. и
че на тротоара пред къщата подсъдимият обичайно е държал автомобила.
Внимателният прочит на показанията на този свидетел сочи, че единствената
вечер, когато подсъдимият не се е прибрал да спи в дома, е била вечерта,
предшестваща посещението на полицейските служители там.
Съдът кредитира изцяло и показанията на свидетеля
Д.Ч., депозирани в хода на съдебното производство. Същият в качеството си на
полицейски служител възпроизвежда личните си възприятия при посещението си в
дома на семейство М. непосредствено след намирането на трупа на убитата и
впечатленията си от поведението както на близките й, така и на подсъдимия.
Установява се и че самият подсъдим е завел разследващите органи на мястото,
където е бил разказал, че е паднал пострадалата – на около 50м от моста,
фиксиран в приложения по делото протокол за оглед и фотоалбум към него.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля Й.Д. –
лицето, открило трупа на пострадалата, от които се установява точното местонахождение
на трупа, начинът по който е бил разположен, фактът, че е било възможно лек
автомобил да стигне до 5 – 10 м от мястото, където е намерен трупът. Самото
място е на изхода на канала, в района, където същият се влива в р. В.
Съдът кредитира показанията на свидетеля М.Д., от
които се установява, че и този свидетел наред с други негови колеги от РУП С. е
бил заведен от подсъдимия В.К. на мястото, на което последният е бил казал, че
е паднала пострадалата от брега в канала. Също сочи разстояние около 30 – 40м
на това място от моста, свързващ с. Б. със с. Й. и описва характеристиките на
самото място. Съдът не кредитира
показанията на същия свидетел, в които описва споделеното му от подсъдимия при
проведена с него полицейска беседа след задържането му. В тази част показанията
се основават на методи, ограничаващи правата на подсъдимия по чл. 55 от НПК и
не следва да бъдат възприети.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля П.Л.,
депозирани в хода на съдебното производство, като за обстоятелствата, за които
бяха присъединени показанията на този свидетел от досъдебното производство
съдът възприема последните, като депозирани в по-близък период от време до
инкриминираните събития. От показанията на този свидетел се установява, че той
е бил заедно с пострадалата за времето от около 20 часа на 12.06.2013г до около
22.30 часа на същата дата, че с лекия автомобил на Л. *** – „***”, че
независимо от изминатото разстояние и обикалянето преди това из гр. К. двамата
са били изненадани от факта, че са били проследени от подсъдимия. Установява се
словесен конфликт между свидетеля и подсъдимия и разговор между подсъдимия и
пострадалата, която е отказала да се завърне с него. При този разговор
подсъдимият е казвал на пострадалата, че тя е била негова и щяла да си остане
негова. След потеглянето на свидетеля и пострадалата, подсъдимият е продължил
да ги преследва с автомобил с изключени фарове, което е наложило свидетелят Л.
по телефона да уговори преминаване покрай заведение, в което са били негови
приятели, с цел те да се намесят и да спрат преследващия го автомобил, което
било сторено успешно. Свидетелят не отрича, че в момента, в който подсъдимият е
вървял пред колата му, е имало лек сблъсък между автомобила и подсъдимия, в
момент, в който последният е бил с гръб към колата. При този сблъсък не е имало
възкачване върху капака, нито падане в страни. В показанията на този свидетел
се съдържат факти и относно предходно подобно поведение на подсъдимия спрямо
пострадалата, когато в гр. Пловдив на автогара „**” подсъдимият се е скарал с
пострадалата по повод срещата й с друг – със свидетеля Л.. Установява се
несъмнено, че преди пострадалата да слезе от автомобила си пред дома й при
завръщането им, свидетелят е подходил към дома й по начин, позволяващ му да
оглежда за наличието на други автомобили или лица там. Такива не е имало в
момента, в който пострадалата М. е слязла от автомобила и е пресякла улицата
към входната врата на двора на дома си. След кратък интервал от време
(3-5минути), свидетелят се върнал от мястото на нереализирана среща в същото
село и е видял стопове на потеглящ автомобил. Не е видял нито пострадалата,
нито други лица пред дома й. Това налага извод, че в краткия отрязък от време
между слизането й от автомобила на свидетеля Л. и повторното минаване на този
свидетел покрай дома й, пострадалата е била мотивирана /неизвестно как/ от
подсъдимия да се качи в лекия му автомобил и да напуснат мястото.
Следва да бъдат кредитирани изцяло и показанията на свид.
А.П., като за обстоятелствата, за които бяха присъединени по надлежния
процесуален ред показанията му от досъдебното производство съдът възприема
последните, които свидетелят след прочитането им поддържа. От тях се
установява, че на 12.06.2013 г. вечерта свид. Л. му се обадил с молба да му
помогне, като спре движещ се след него лек автомобил, което св. П. сторил,
подпомогнат от брат си и приятел. Установява се, че подсъдимият е управлявал
лекия автомобил из гр. К. с изключени светлини при вече тъмна част на
денонощието / с включено улично осветление/, след намесата на П. и другите
лица на заден ход се отдалечил от
мястото.
Съдът кредитира изцяло и показанията на свидетеля А.Г.
– оператор на електроцентрала ВЕЦ „Л.”. От същите се установяват начина на
работа на ВЕЦ-а към инкриминирания по делото момент, обстоятелството, че
дебитът на водата, която се оттича в канала „Б.” е различен според начина на
работа на ВЕЦ-а. Установява се, че приложеното като писмено доказателство по
делото относно дейността на ВЕЦ-а в инкриминираната вечер е информация от
компютъра, която се съхранява определено време.
Съдът кредитира и показанията на свидетеля М.К., който
присъствал на огледа при намирането на трупа в качеството си на експерт при
оперативна група към РУП С. и изготвил снимките към фото-албума на този оглед.
Същият описва разположението на трупа и обстоятелството, че е имало телефон.
При допълнителния разпит на този свидетел се установи, че при изваждането на
телефона от дрехата на пострадалата, същият е бил видимо мокър (факт, видим и
на приложения фото-албум), което мотивирало свидетеля веднага да разглоби
телефона, за да не допусне развалянето му в следствие на намокрянето.
Съдът кредитира и показанията на свидетеля Н.Г. –
поемно лице при извършен оглед на мястото, където подсъдимият първоначално е
заявил падането на пострадалата в канала. От показанията на този свидетел се
установява, че подсъдимият макар и да не е отразен като присъствало лице, е бил
там и той е завел групата лица, включително дознател и полицейски служители на
мястото, където е извършван огледа – из треволяци, като от срещуположната страна, в близост имало
„някаква сграда”. На свидетеля беше предявен и фото-албум, изискан служебно от
съда, на който ясно е отразено, че мястото на огледа е в близост до моста,
намиращ се на пътя Й.-Б. и част от снимките от същия фото-албум отразяват
района около намираща се на брега автомобилна гума, като недалеч на отсрещната
страна на канала се намират и постройки.
Съдът кредитира изцяло и показанията на свидетелите
Т.Ч. и В.С. – поемни лица при извършени огледи на автомобила, управляван от
подсъдимия и автомобила, управляван от свидетеля Л. на инкриминираната вечер.
Следва да бъдат кредитирани изцяло показанията на
свидетеля Т.А. – поемно лице при извършения на 13.06.2013г оглед на
местопроизшествието. От показанията на този свидетел се установява както
извършването на процесуално-следственото действие, така и обстоятелството, че
джиесем-ът на пострадалата е бил изваден от дрехите й, при изваждането на самото
тяло от канала. Установява се, че до мястото може да се отиде с кола – на
разстояние от 10 – 15м. Фотосите в приложения по делото фото-албум, изготвен
при извършването на оглед,а според показанията на свидетеля отразяват точното
положение на тялото в момента преди да го извадят.
Съдът кредитира изцяло и показанията на свидетеля
Т.Б.Т. – поемно лице при извършване оглед на местопроизшествие на 14.06.2013г.
Съдът кредитира изцяло и показанията на свидетеля Д.П.
– полицейски служител, присъствал при извършения на 14.06.2013г оглед на
местопроизшествие. От показанията на този свидетел се установява, че
подсъдимият е присъствал на този оглед и мястото е било в близост до
автомобилна гума, като същото е отразено на фото-албума, приложен на л. 120 –
124, т. 1 от досъдебното производство, както и че допълнително изискания от
съда фото-албум, приложен на л. 268 – 274, т. 2 от съдебното производство
съдържа фотографии, лично изготвени от посочения свидетел.
Съдът кредитира изцяло и показанията на свидетеля Г.К.
– поемно лице при извършването на оглед на местопроизшествието, отразен в
протокола, приложен на л. 98 – 101, т. 1 от досъдебното производство.
Следва да бъдат изцяло кредитирани и показанията на
свидетелката З.Л., вписана като поемно лице при извършването на същото
процесуално-следствено действие.
В хода на съдебното производство по искане на защитата
бяха допуснати до разпит свидетелите П.Д. и Е.Д.. От показанията на същите не
се установяват факти и обстоятелства, относими към предмета на делото.
Също по искане на защитата бяха призовани и разпитани
като свидетели лицата П.Г.Д. и Р.Д.Д. – семейство, обитаващо постройката,
отразена в снимките на част от изготвените по делото фото-албуми и намираща се
на брега на канала, в близост до мястото, посочено от подсъдимия като място на
падане на пострадалата. Показанията на тези свидетели не съдържат конкретни
факти относно инкриминираните по делото събития, но същите следва да бъдат
кредитирани, тъй като описват по принцип състоянието на канала и
обстоятелството, че дебитът на водата в същия е променлива величина.
Посочената фактическа установеност на извършеното
съдът възприема и въз основа на наличните по делото писмени доказателства,
които следва да бъдат кредитирани изцяло. По отношение на изготвените протоколи
за оглед на местопроизшествие, включително оглед на мястото, посочено от
подсъдимия като място на падане на пострадалата, следва да бъде направена
констатацията за анархичното разположение на материалите по делото. Изготвените
по време на огледите фото-албуми не са приложени след протоколите за оглед, по
време на които са били заснети обектите и част от които се явяват. Този пропуск
беше отстранен в хода на съдебното следствие чрез предявяване на лицата,
отразени като присъствали при извършването на огледите, както на самите
протоколи, така и на изготвените към тях фото-албуми. На л. 3 – 6 включително,
т. 1 от досъдебното производство е приложен протоколът за оглед на
местопроизшествие от 13.06.2013г на мястото, където е намерен трупът на
пострадалата. Фото-албумът към същия протокол е приложен на л. 105 – 113, т. 1.
На 14.06.2013г е било извършено освидетелстване на подсъдимия К. по предвидения
в НПК за това ред. Протоколът е приложен на л. 28 – 29, т. 1 от досъдебното
производство. Фото-албумът за посоченото действие е приложен на л. 114 – 119,
т. 1 от досъдебното производство. На л. 39 – 42, т. 1 е приложен протокол за
оглед на местопроизшествие, извършен на 14.06.2013г. В протокола изрично е
отразено, че са изготвени и фото-снимки при извършването на огледа. Албумът за
извършеното процесуално-следствено действие беше изискан служебно от съда и е
приложен на л. 268 – 274, т. 2 от съдебното производство. На л. 45 – 48, т. 1
от досъдебното производство е приложен протокол за оглед на лек автомобил Ф. с
ДКН № ***. Фото-албумът, съдържащ снимките, изготвени по време на огледа е
приложен на л. 9 – 13, т. 2 от досъдебното производство. На л. 49 – 52, т. 1 от
досъдебното производство е приложен протокол за оглед на лек автомобил О. с ДКН
№ **. Албумът, съдържащ изготвените по време на огледа снимки е приложен на л.
1 – 8, т. 2 от делото. На л. 98 – 101, т. 1 от делото е приложен протокол за
оглед на местопроизшествие от 15.06.2013г. Обект на огледа е каналът, намиращ
се между селата Й. и Б.. Фото-албумът, съдържащ снимки, изготвени по време на
огледа е приложен на л. 120 – 124, т. 1 от досъдебното производство.
По отношение на приложения по делото лист от тефтер с
ръкописен текст – л. 23, т. 1 от досъдебното производство, съдът намира, че
същият съобразно заключението на съдебно-графическата експертиза е с текст,
изписан от пострадалата. Същият лист е несъотносим към предмета на изясняване
по делото. Липсата на посочен адресат на посланието, което се съдържа в листа
не позволява да се направи извод, че то е било предназначено за подсъдимия,
както и не може да бъде направен извод относно датата на писане на посочения
текст. Ето защо това писмено доказателство съдът не възприема като относимо към
предмета на делото. С изключение на посоченото писмено доказателство, съдът
кредитира останалите налични по делото писмени доказателства, както и
веществени такива.
От приложените по делото в хода на досъдебното
производство писмени доказателства-
справка от мобилния оператор относно проведените последни телефонни
комуникации на пострадалата, както и от служебно изисканите от съда
допълнителни такива, се установява, че последните пет комуникации са чрез
използване на услугата WAP или JPRS . последната мобилна комуникация е
осъществена в 00: 56:29 часа, тя е била с продължителност 2 700 секунди /
л. 259 т. 2 съд.дело/. Пловдивският окръжен съд намира, че това е последният
час, в който има доказателства, че пострадалата е била жива. След тази последна
комуникация в непродължителен, но неустановен с точност по делото период от
време, е настъпила смъртта й.
Съдът не кредитира изводимото от приложеното по делото
ВДС, тъй като се касае за информация, събрана в нарушение на правата на
подсъдимия, установени в чл. 55 от НПК. Към момента на провеждане на беседата с полицейския служител, за която е
приложено и съответното СРС, подсъдимият е бил задържан по ЗМВР. Депозираните
от него обяснения при проведената беседа са събрани при заобикаляне
изискванията за съблюдаване на правата
му, установени в чл. 55 от НПК и нямат процесуална пригодност.
Пловдивският окръжен съд намира за недоказана
обвинителната теза, изложена в обвинителния акт и подържана от представителя на
държавното обвинение, че на автомобила
на свид. Н.М., в резултат от действията на подс. К. в нощта на 12/13 юни 2013 г. са били причинени
повреди: деформирана предна дясна броня, счупване на предното обзорно стъкло от
вътрешната страна и силно изкривен въздухопровод на парното отопление и че
действията, довели до зашеметяване на пострадалата са извършени в посочения
автомобил. Следва да се подчертае, че такива увреждания са действително
установени от показанията на св. М. и приложения по делото протокол за оглед на
автомобила, ведно с фотоалбум към същия. Но начинът на получаване на
уврежданията по автомобила, респ. времето, когато са били получени, предполагат
специални знания и експертно заключение. Автомобилът не е бил изследван в хода
на досъдебното производство, бил е върнат на собственика му преди образуване на
съдебното дело. При разглеждането на делото пред съда се установи отчуждаването
му в период значително преди съдебното следствие, с очаквани вече извършени от
новия приобретател неотложни ремонти. Назначаването на експертиза в този вече
късен процесуален момент беше ненужно поради незапазването на вещта в състоянието,
в което е била към инкриминираната дата. Ето защо тезата на прокуратурата- че
именно в резултат на действията на подсъдимия спрява пострадалата и то в инкриминирания период са получени
уврежданията на МПС, е недоказана. Не се установяват насилствени действия от
подсъдимия спрямо пострадалата, осъществени във вътрешността на автомобила и от
иззетите и изследвани вещи при огледа на същия. Няма следи от кръв.
Изследваните косми не се установява да са отскубнати, което би могло да
индицира борба.
При възприетата фактическа
установеност на извършеното, Пловдивският окръжен съд намира за доказано по
несъмнен и категоричен начин, че подсъдимият В.К. е осъществил от обективна и
субективна страна съставомерните признаци на престъплението, посочено в чл. 116, ал. 1, т. 9, вр. чл.
115 от НК, като на 12/13 юни 2013 г. в землището на с. К., обл. Пловдивска,
умишлено е умъртвил другиго – С. Н. М. ***, като убийството е извършено
предумишлено.
По делото е несъмнено
установено и не се оспорва и от подсъдимия, че той е последният общувал с
пострадалата С. М., че двамата са отишли заедно в района на канала, свързващ
селата К. и Й., че в негово присъствие пострадалата се е озовала във водите на
канала. Спорният момент е дали падането на пострадалата във водите на канала е станало
по начина и на мястото, описани от подсъдимия в некредитираната част от
обясненията му или това е станало по начина и на мястото, заявени от държавното
обвинение. Съдът намира за доказана тезата на прокуратурата. От наличните по
делото доказателства и заключенията на комплексната и допълнителна СМФЕ се
установява, че тялото на пострадалата С. М. не би могло да се озове във водите
на канала по механизма, описан от подсъдимия- след подхлъзване и претъркаляне
от брега към водите на канала. Вещите лица са изследвали и двете посочени от
подсъдимия места за такова падане- в близост до автомобилната гума, отразена в
съответния огледен протокол и срещу постройката, отразена във фотоалбума към
същия протокол. Експертното становище, подробно обсъдено по- горе, сочи с
категоричност невъзможност тялото на пострадалата да се е озовало във водите на
канала на посочените места, по описания от подсъдимия начин. Най- обобщено сведено, експертното становище отхвърля това
твърдение с оглед характеристиките и на двете места, които не позволяват
траектория на движение на пострадалата, идентична или сходна с описаната от
подсъдимия; с оглед установените наранявания по тялото на пострадалата, които
биха били повече като количество, тежест и местоположение, ако се възприеме тезата
на подсъдимия; обстоятелството, че смъртта е настъпила сравнително бързо, което
не би съответствало на попадане на тялото на мястото, посочено от подсъдимия;
на невъзможността тялото на пострадалата да се придвижи от което и да е от
двете посочени от подсъдимия места до
мястото, на което е намерено и което отстои на над километър от двете посочени
като място на падане места. От протокола за проведен следствен експеримент,
който съдът кредитира изцяло, се
установява, че при движение на тялото на пострадалата във водите на
канала от посочените от подсъдимия места тялото не би могло да премине, нито да
се установи на мястото, където е намерено. То би заседнало на място, различно
от мястото на намирането му, а при преодоляване на спиращите го фактори би
последвало движението на водите на канала при вливането им в река В., а не
преди това. Съдът приема, че подсъдимият е зашеметил по неустановен по делото
начин пострадалата, след което е занесъл тялото й на мястото, където
впоследствие е намерено. На това именно място, за кратък по медицинските
критерии период от време, е настъпила и смъртта на М., по механизма на удавяне.
В подкрепа на експертното становище е и изводимото от гласните доказателства,
които бяха анализирани. По делото е безспорно установено, че подсъдимият е бил
обут с маратонки през инкриминираната вечер. Същият е имал в себе си и мобилен
апарат, от който е изпращал съобщения на пострадалата. На 13.06.2013 г. рано
сутринта апаратът е бил до него / версията, че е бил в автомобила съдът обсъди и
отхвърли/, почти веднага е откликнал на позвъняването на св. М.. Мокри
маратонки не са иззети от дома му, което подсъдимият обяснява с факта, че
традиционно си е ходел бос, бос е бил и вечерта на 12/13.06, както и при
заявеното от него хвърляне в канала за спасяване на пострадалата. Съдът намира,
че липсата на мокри обувки и телефон могат и следва да бъдат обяснени с
предварителни целенасочени действия на подсъдимия да запази сухи посочените
вещи, което е допълнителен, косвен аргумент да отхвърли защитната теза на
подсъдимия. Смъртта на пострадалата С. М. е настъпила по посочения начин- след
поставянето на зашеметеното момиче във водите на канала, с лице, потопено във
водата, при липса на възможност за съпротивление, в резултат от бързо настъпило
удавяне. Налице е пряка причинно следствена връзка между действията на
подсъдимия, целящи причиняване на смърт по начин, създаващ впечатление за
злополука и смъртта на М..
Престъплението следва да бъде квалифицирано и като извършено
предумишлено. Предумисълът
като понятие на наказателното право е изяснен от наказателноправната теория и е
утвърдено разбирането, че убийството е предумишлено, когато е извършено по
предварително решение, взето при сравнително спокойно и хладнокръвно състояние
и след обсъждане на мотивите за и против извършването му. Именно по тези
характеристики предумишленото убийство се различава от това, извършено при
внезапно възникнал умисъл. Съобразно Постановление
№ 2 от 16.XII.1957 г., Пленум на ВС, изм. и доп. с Тълкувателно постановление №
7 от 6.VII.1987 г.- т.18. и
Постановление № 14 от 30.IХ.1963 г., Пленум на ВС- т. 3, убийството е
предумишлено, когато деецът го е извършил по предварително решение, взето при
сравнително спокойно и хладнокръвно състояние след обсъждане на мотивите за и
против извършването му. За предумисъла може да се съди от изработен план за
извършване на убийството, взети предварителни мерки за укриване на същото,
устроена засада, предварителен избор на мястото, където да се причака жертвата,
разузнаване на пътя за движението на жертвата, продължителност на времето от
възникване на намерението за извършване на убийството до неговото реализиране и
др.
Кога
е налице предумисъл при извършване на убийството, е въпрос, който съдът следва
да изясни и установи във всеки конкретен случай. Пловдивският окръжен съд
намира, че у подсъдимия е бил наличен
предварително изработен план за умъртвяване на пострадалата, който
включвал причакването й пред дома по начин, препятстващ възможността да бъде
видян; мотивирането й да отидат двамата в района на канала, привеждането й в
зашеметено състояние, поставянето на тялото в канала по начин да настъпи
удавяне. Този план включвал и придвижване с автомобила в близост до мястото,
където тялото е било намерено. Съдът
намира, че моментът, в който е взето
решението да се извърши убийството е бил преди подсъдимият да причака
пострадалата пред дома й. Между вземането на решението и самото извършване на
убийството е изминал известен период от
време. Съдебната практика установява, че продължителността на последния във всеки конкретен случай е различна-
Решение № 93/1990 г. по н.д. 73/90 г. на ВС, Решение № 227/ 26.05.1987 г. по
н.д. 225/87 г. на ВС. В настоящия случай
следва да се приеме, че решението за умъртвяване на пострадалата е взето
преди причакването й пред дома й- около 22.30 ч. на 12.06.2103 г. Смъртта
е настъпила около и след 01.00 ч. на 13.06.2013 г. Времето
между осъществяването на действията, съдържащи белези на вече взето решение за
умъртвяване / проследяване, причакване пред дома, мотивиране да се качи в
автомобила/ и реализиране на решението за умъртвяване е достатъчно да се приеме
този по- тежко квалифициращ деянието признак. Демонстрираните от подсъдимия
действия, съдържащи белези на гняв спрямо пострадалата и приятеля й Л. не налагат
извод, че решението не е било взето в сравнително спокойна обстановка, при
обсъждане на митиви „ за” и „ против” . Неговите подредени и целенасочени действия сочат, че у
него е съществувал предварителен замисъл, сценарий, по който да протекат
събитията до убийството на пострадалата, което е демонстрация на възникнал
умисъл за това доста преди извършването му. Налице е вземане на предварително
решение за убийството и планиране на неговото извършване. Изследването на
психическото състояние на подсъдимия не
констатира особености в състоянието му като напрегнатост, обърканост,
смут. Тези обстоятелства сочат, че у подсъдимия е било налице сравнително
спокойно и хладнокръвно състояние вечерта на убийството, в което той е взел
решение за извършването му след обсъждане на мотивите за и против. Това му
спокойно състояние е позволило и изграждането на план за реализиране на
убийството и такъв за собствените му действия след него. Деянието му съдържа
всички елементи, характеризиращи престъпния състав на чл. 116 ал. 1 т. 9 от НК- предварително
взимане на решение за убийството в сравнително спокойна обстановка и след
обсъждане на мотивите "за" и "против" престъплението.
Съдът намира, че престъплението е
извършено при условията пряк предумисъл. Подсъдимият е желаел да наложи на
пострадалата своето виждане за по- нататъшните им отношения, чрез запазване на
връзката им, при обсебващи очаквания за личните й контакти с други младежи. За
това сочи съдържанието на изпратените й от него съобщения на 12.06.2013 г.
Нежеланието на пострадалата да удовлетвори очакванията на подсъдимия /
нежеланието й да има връзка се установява както от показанията на майка й и
баща й, така също от показанията на св. Л., а така също и от липса на
положителен отговор от нея към неговите мобилни съобщения, съдържащи подобни
намеци/ , са формирали у него при условията на алтернативност решение да я
умъртви, ако не го направи „ най- щастливия” мъж чрез даване на обещание за
бъдеще на връзката им. Но тази алтернативност на очакванията му в поведението на пострадалата не оборва
фактическата констатация, че той предварително е бил набелязал план за
умъртвяването й в случай на отказ да продължат прекъснатата си близост.
Предумишленото убийство е възможно и тогава, когато неговото извършване е в
зависимост от определено условие, каквото в случая е било очаквано от
подсъдимия благоприятно според представите му решение на жертвата му относно
бъдещето на връзката им. Това не оборва извода за извършване на престъплението
при пряк предумисъл. В посочения смисъл са Решение № 108/26.12.1969 г на ВС по
н.д. 878/1968 г., Решение № 27/24.01.1977 г. по н.д. 686/76 г. на ВС, Решение № 315 от 28.06.2012 г. на ВКС по н.
д. № 961/2012 г., I н. о.
По
вида и размера на наказанието:
Наказанието
на подсъдимия К. следва да бъде определено при следните индивидуализиращи
отговорността му обстоятелства: смекчаващи такива са чистото съдебно минало,
младата възраст. Като отегчаващи отговорността обстоятелства следва да се имат
предвид изключително младата възраст на пострадалата; обсебващото поведение на
подсъдимия спрямо нея, намерило израз и в предходна среща със свид. Л. почти
година преди инкриминираната дата, а така също и към датата на извършване на
престъплението и изразяващо се в следене, скандали по време на срещите със свидетеля,
демонстриране на собствени очаквания за общуване само с подсъдимия- все
неприемливи от гледна точка на обществените норми действия; като отегчаващо
отговорността обстоятелство съдът взе предвид и фактът, че подсъдимият се е
ползвал с изключително доверие и благоволение от страна на най- близките на
пострадалата, най- вече на баща й. Свид. Н.М. му е осигурил възможност да
работи в труден за подсъдимия момент, при първоначалната му работа в предходни
години му е осигурил и възможност да живее в дома на М..Извършването на
убийството по предварително обмисления от подсъдимия начин е било възможно и
поради даването от бащата на убитата на лек автомобил за ползване от
подсъдимия. Той е бил възприеман от родителите на М. като близък на семейството
човек- бил е един от първите, на които св. М. се е обадил след научаване на
трагичната вест за случилото се с детето му. Всичките описани действия,
осъществени като израз на добронамереност и подпомагане от страна на М.- майка
и баща, са били използвани от подс. К. по брутален начин- допуснат като близък
на семейството, той е решил, че има право да определя начина и кръга на
общуване на С.а М. с младежи / изключвайки от този кръг всички освен себе си/ ;
да й налага собствените си очаквания за нейния личен живот. С оглед на
индивидуализиращите отговорността на дееца обстоятелства, съдът счита,
анализирайки ги в единен мисловен процес с предвидените за престъплението
наказания, че на подсъдимият следва да бъде наложено наказание лишаване от
свобода в размер на деветнадесет години. За престъплението по чл. 116 ал. 1 т.
9 вр. с чл. 115 от НК законодателят е предвидил при условията на алтернативност
три наказания: доживотен затвор без замяна, доживотен затвор, лишаване от
свобода от петнадесет до двадесет години. В съгласие с разпоредбата на чл. 57, ал. 1 НК,
когато в особената част на наказателния закон е предвидена подобна възможност,
съдът определя най-подходящото по вид и размер наказание съобразно правилата,
заложени в чл. 54-56 НК. Необходимо
условие за налагането на първите две наказания е от доказателствата по делото
да следва извод, че конкретно извършеното престъпление е изключително тежко и
посочените в чл. 36 НК
цели не могат да бъдат постигнати с определяне на по-леко наказание.
Престъплението, предмет на разглеждане в настоящия наказателен процес, е с по-
висока от обичайната степен на обществена опасност на извършеното, но не е
налице изключителна тежест, изводима от данните за деянието и дееца. Ето защо
Пловдивският окръжен съд намира, че наказанието следва да бъде определено в рамките на предвиденото наказание лишаване
от свобода. Изхождайки от залегналият в чл. 35 ал. 3 от НПК принцип за съответност
на наказанието с тежестта на престъплението, съдът счита, че съответно на
деянието, дееца и целите, визирани в чл. 36 от НК е наказание от деветнадесет
години лишаване от свобода. Поисканото от обвинението- и публично, и
частно, наказание доживотен затвор не
може да бъде наложено поради липса на материално правните предпоставки за това.
Наказание лишаване от свобода в по- нисък размер от посоченото не би постигнало
нито генералната , нито специалната превенция на закона.
На основание чл. 59 ал. 1 т. 1 и ал. 2 от НК следва да
се приспадне от изтърпяване на така
наложеното наказание деветнадесет години лишаване от свобода на подсъдимия В.Т.К. времето, през което същият е бил с мярка за
неотклонение „задържане под стража” и
времето, през което е бил задържан по ЗМВР, считано от 14.06.2013 г.,
като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.
На
основание чл. 61 т. 2, във вр. с чл. 60 ал. 1 от ЗИНЗС подсъдимият
В.Т.К., следва да изтърпи така наложеното му наказание от деветнадесет
години лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от
закрит тип.
По вида и
размера на гр. искове:
Гражданските
искове са с правно основание чл. 45 и сл. от ЗЗД.
Спрямо
подс. К. бяха предявени гр. искове от родителите на пострадалата С. М.- Н.И.М. и С.Д.М. сумата от по 500 000 лв. за всеки един
от тях, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от
престъплението по чл. 116 ал. 1, т. 9, вр. чл. 115 от НК,
ведно със законната лихва върху посочената сума, от 13. 06.2013 г. до пълното й
издължаване. Гражданските искове са основателни. По делото е безспорно
установено, че с деятелността си подсъдимият е причинил на гр. ищци най-
тежките болки и страдания в човешкия живот- лишил ги е от детето им.
Доказателствено е установено по делото, че в семейството на М. са били
изградени отношения на любов, доверие,
привързаност, подкрепа от родителите към децата. С. М. е била в носещата най-
много радост за родителя възраст: току- що превърнала се от дете в млада жена,
завършваща средното си образование и стартираща в живота като самостоятелен,
отговорен към себе си и околните човек. Преживели радостта на абитуриентския
бал, на който бащата, горд с чедото си е бил кавалер на вече порасналата си
дъщеря, същите са били внезапно покрусени от загубата й. В нормалните човешки
представи болките на родител, надживял детето си са най- тежкото житейско
премеждие. В конкретния случай тези болки са още по- силни с оглед възрастта на
убитата и обстоятелството, че тя е била лишена от живот от човек, ползващ се с
доверието и подкрепата на родителите й. За справедливи по размер съдът намира
гр. искове в размер по на 300 000 лв. за всеки един от гр. ищци, ведно със
законната лихва върху посочената сума от 13. 06.2013 г. до пълното й
издължаване До пълния предявен размер от по 500 000 лв. гр. искове са
недоказани и следва да се отхвърлят. В тежест на подсъдимия следва да бъдат
възложени и разноските на гр. ищци и частни обвинители за адвокатско
представителство, които се претендират, съобразно представените по делото
доказателства за договаряне и заплащане - сумата от по 500 лева – направени
разноски от всеки един от тях за адвокатско представителство по делото.
С оглед
постановената осъдителна присъда в тежест на подсъдимия следва да бъдат
възложени и направените по делото разноски. Подсъдимият В.Т.К. следва да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на ПОС сумата от 7 906 лева - направени по делото разноски в
хода на съдебното производство и в полза на държавата, по сметка на ОД на МВР –
гр. Пловдив сумата от 4168,30 лева – направени разноски в хода на досъдебното
производство, както и 24000 лева – държавна такса върху уважения размер на
гражданските искове.
Веществените доказателства по делото: черен на цвят мобилен телефон „Blackberry" с ИМЕИ № ***, микро карта „TRANSCEND", батерия „Blackberry" с червен кант в горния край с
надпис „**", след влизане на присъдата в сила следва да се
върнат на Н.И.М. и С.Д.М..
Веществените доказателства по делото: СИМ - карта на „Глобул"
№ ***, сини къси гащета със зелен надпис „MONSTER" и със зелен кант на двата
крачола, сива памучна фланела с къс ръкав с надпис „RACK UP ROCK OUT", чифт къси сини дънки, марка „DSQUARED R", с кафяв етикет на задния десен джоб „D
-2", кутия цигари „Marlboro" с девет броя цигари, горнище
и долнище от анцуг с лилав цвят и зелени кантове „adidas", чифт кецове с надпис „PLAINO" черна дамска блуза, чифт розови чорапи, чифт бели
дамски обувки, черен сутиен, памучен тампон с влагалищна намазка, памучен
тампон с анална намазка, памучен тампон с орална намазка, поднокътно съдържимо
вещество от пръстите на лява и дясна ръка на П.Д.Л., деформирана прозрачна
пластмасова чаша с остатък от тъмнокафява течност в нея, косъм - иззет от
предна дясна седалка от лек автомобил „Ф." с per.
№ ***, три косъма - иззети от лек автомобил „О." с per.
№ ***, поднокътно съдържимо - иззето с дунапренени тампони
от ноктите на пръстите на лява и дясна ръка на В.Т.К., поднокътно съдържимо -
иззето с дунапренени тампони от ноктите на пръстите на лява и дясна ръка на С.
Н. М., суха кръв от С. Н. М., суха кръв от В.Т.К., като вещи без стойност,
следва да се унищожат след влизане на
присъдата в сила.
Веществените доказателствени средства, получени
чрез използвани специални разузнавателни средства, приложени
по делото на хартиен и магнитен носител, подробно описани по номера и дати в
приложения по делото опис, да се върнат на органа, правоприемник на органа,
който ги е издал, за унищожаване след изтичане на сроковете за съхранението им.
Причини за извършване на престъплението- незачитане на
обществените отношения, установяващи правото на личността свободно да формира
волята си относно личния живот, с формирани у подсъдимия представи относно
доминиращо значение на собствените му въжделения и незачитане на обществените отношения,
гарантиращи неприкосновеността на правото на живот.
Воден от горното, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН- СЪДИЯ: