№ 173
гр. Н., 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанаска Д. Маркова
при участието на секретаря Бойка Анг. Цвяткова
като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело №
20213620101113 по описа за 2021 година
Предявена е искова молба с обективно съединени установителни искове по реда на
чл.422, ал.1 от ГПК, с правно основание по чл.79, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 1969,84
лева; и с правно основание по чл.86, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 106,03 лева за периода
04.11.2020 г. до 16.05.2021 г., от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, Париж
рег. № ***, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, със седалище и
адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сгр. 14, ЕИК:
*********, представлявано от Д.Д., с пълномощник по делото *** Н.А. против ответника
ИВ. Д. Ж. с ЕГН:**********, с адрес:гр.Н.,ул.***.
Ищцовата страна твърди в исковата молба, че между страните по делото бил сключен
договор за потребителски револвиращ кредит CARD-*** от *** г. Съгласно договора
ответникът получил издадената от ищеца карта „***“, представляваща електронен платежен
инструмент със записана електронна информация. Картодържателят поел ангажимент да
внася минимална месечна погасителна вноска, до падежа, за да възстановява кредитния
лимит и да избегне изпадането в просрочие и блокиране на картата. Револвиращата
фуккционалност представлявала възможност да се заемат многократно средства от
определения кредитен лимит посредством картата, като изплатените суми по усвоения
кредит са отново на разположение след погасяването им. Картодържателят разполагал с
възможност да погасява кредитния лимит посредством 1 минимална погасителна вноска, а
не изцяло. Самият лимит представлявал одобрена от издателя сума, до която клиентът имал
достъп – в случая максималният лимит бил 2000 лв. Съгласно договора, за използването на
револвиращия кредит се дължала лихва, начислена върху усвоения размер на лимита за
времето на ползването му. Месечните погасителни вноски се правели до 1-во число на
1
месеца, следващ издаването на извлечението. На *** г. ответникът ползвал възможността и
усвоил, чрез покупка на изплащане, сума за закупуване на стоки и услуги. За него
възникнало задължение на всяко 1-во число от месеца да плаща фиксирана месечна вноска.
Ответникът преустановил редовното обслужване на картата на *** г., когато направил
последното плащане по заема. На *** г. до него била изпратена покана за доброволно
изпълнение и кредитът обявен за предсрочно изискуем. Не постъпило плащане и ищецът
подал заявление до съда по чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д
№*** г. по описа на РС – Н.. Срещу издадената заповед за изпълнение длъжникът подал
възражение и съдът дал указания на ищцовото дружество да предяви установителни
претенции. Затова ищцовото дружество предявява настоящите искове, като моли съда да
признае за установено, че ответникът дължи 1969,84 лева – главница и 106, 03 лева -
мораторна лихва за периода 04.11.2020 г. до 16.05.2021 г.; ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 16.05.2021 г. до окончателното изплащане, както и направените по
делото разноски в двете производства. В условията на евентуалност, ако предявените
установителни искове бъдат отхвърлени поради ненадлежно обявена предсрочна
изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението, то ищцовата страна
предявява осъдителна претенция и моли ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
претендираните суми и направените разноски.
Ответникът е депозирал писмен отговор в указания срок, чрез пълномощника си адв.
И.Д. от *АК. В него се заявява, че искът е неоснователен. Не се оспорва обвързаността на
страните с договор за кредит CARD-*** от *** г. Този договор обаче се счита от ответника
за недействителен. На първо място се посочва размера на шрифта - под 12. Освен това в
договора бил посочен годишен лихвен процент 35 и ГПР 44,90 %, без яснота нито какво
включват, нито как се формират, изрично бил уговорен само ГЛП. Несъобразяването на
договора с изискванията на чл.11, ал.1, т.9а и т.10 от ЗПК представлявало самостоятелно
основание за неговата недействителност. Липсвала яснота каква част от погасителните
вноски е главница, каква лихва и каква е такси по кредита. Погасителният план следвало да
съдържа разбивка на всяка погасителна вноска. Само посочването на оставащата главница
не било достатъчно и по този начин договорът не отговарял на изискванията на чл.11, ал.1
т.12 от ЗПК- основание за недействителност по чл.22 от същия закон. Клаузата в т.15 от
договора ответникът счита за неравноправна, като твърди, че няма алгоритъм и правила, по
които базовият лихвен процент може да бъде променян. От исковата молба не ставало ясно
как е изчислена търсената главница в размер на 1969,84 лева. Ответникът извършил
плащания по договора и съхранявал вносни бележки за плащания от 17.09.2019 г.,
18.10.2019 г. и 19.11.2019 г. – всяка за внесени по 327,99 лв., от 31.12.2019 г. – внесени
420,98 лева, от 05.05.2020 г.- 200 лв., от 22.09.2020 г.- внесени 130 лв. Освен това заявява, че
е правил и други вноски, за които не пази разписки. Оспорва твърдението в исковата молба,
че последната вноска по кредита е на *** г. Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК, когато
сключеният договор бъде обявен за е недействителен, потребителят дължи само чистата
стойност на кредита, без лихва и други разходи. Приложената покана от *** г. за обявяване
на кредита за предсрочно изискуем не била връчвана на ответника, нито месечното
2
извлечение за периода от *** г. - *** г. С тези, подробно изложени в отговора аргументи,
ответникът моли предявените установителни и осъдителни претенции на ищеца да бъдат
отхвърлени от съда. Претендира да му бъдат присъдени направените разноски и адвокатско
възнаграждение.
Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено
от фактическа и правна страна следното:
По делото подлежи на установяване вземане на ищцовото дружество, породено от
договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта CARD-*** от *** г., по който договор е била издадена и ползвана кредитна карта
„***“ с кредитен лимит 2000 лв. За вземането, по ч.гр.д. №*** г. на НпРС е издадена
заповед за изпълнение №*** г., за главница в размер на 1969,84 лева, ведно със законната
лихва от 26.05.2021 г. до изплащане на вземането; мораторна лихва от 106,03 лв. за периода
от 04.11.2020 г. до 16.05.2021 г.; държавна такса и ***ско възнаграждение.
Видно от съдържанието на сключения между страните договор за потребителски кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
CARD-*** от *** г., кредиторът отпуска на кредитополучателя револвиращ потребителски
кредит в размер на 2000 лв. и издава кредитна карта „***“ – електронен платежен
инструмент, представляващ пластмасова карта с електронна информация. В чл.3 и 4 от
договора е уговорено, че кредитополучателят може да ползва услугите превод на пари от
размера на кредита, също така да купува на изплащане в мрежата на търговските партньори
на ищеца, като в този случай страните подписват приложение към договора с конкретгни
параметри и неплатените вноски по тази услуга се удържат от размер на разполагаемия
кредитен лимит. В чл.4 е отбелязано, че идентификацията се извършва чрез въвеждане на
персонален идентификационен номер, който е уникален за всеки клиент. Уговорено е че
преди началото на ползването на тази карта кредитополучателят да я активира, чрез
процедура по активация. Кредиторът се е задължил да издава месечно извлечение за
транзакциите до 15-то число на месеца, което се изпраща на електронен адрес на
кредитополучателя, или по негово искане на друг посочен адрес. За ползването се дължи
годишна лихва върху усвоения размер от кредитния лимит, а при забава на две или повече
месечни вноски дължи обезщетение за забава, както и че при просрочие на две или повече
месечни вноски, считано от падежната дата на втората погасителна вноска, вземането става
предсрочно изискуемо. На последната страница от договора е приложена тарифа на
кредитодателя, лимити и минимална погасителна вноска в лева, в зависимост от лимита на
картата.
Самата карта с номер *** е била получена лично от ответника на 22.08.2019 г., което се
доказва от представеното копие на обратна разписка от посочената дата /стр.20 от делото/.
На същата дата на която е бил сключен горепосоченият договор между страните *** г. е
бил сключен и договор за кредит CARD-***, усвояване CREX-***, по силата на който
ищцовата страна е предоставила на ответника кредит в размер на 1877, 86 лв., като страните
3
са уговорили, че той ще бъде изплатен на шест месечни вноски по 327, 99 лв. всяка, като
първата погасителна вноска е на *** г., а последната на *** г. С предоставената сума е била
финансирана покупка на климатици от ответника, като е включена и сума за застраховка
„Сигурност на плащанията“.
Към доказателствата по делото е приложено месечно извлечение за периода от *** г. -
*** г., в което фигурира покупка от търговски партньор „***“ ООД от *** г. на стойност
1022,90 лева, с отбелязана поредност на вноска 11/11, месечна равна вноска 92,99 лв. Друго
месечно извлечение със срок на плащане *** г. за отчетен период *** г. - *** г. съдържа
данни за покупката от същия търговски партньор на ищеца на стойност 1877,86 лева, а
именно осъществената на *** г., с месечна равна вноска 327,99 лв., поредна вноска 1/6.
Месечно извлечение за периода *** г. - *** г. посочва същата покупка, поредност на вноска
2/6, внесена сума 327,99 лв. Месечно извлечение за периода *** г. - *** г. сочи дължима
сума в същия размер - 327,99 лв., данни за същата покупка, вноска 3/6, внесена сума 327,99
лв. Месечно извлечение за следващия отчетен период - *** г. - *** г. сочи задължително
плащане преди *** г. от 420,98 лв., като при покупки в кредитен лимит са посочени две
покупки от търговския партньор „***“ ООД, сума на покупка от 1877,86 лв., вноска 4/6 и на
стойност 1022,90 лв., вноска 1/11, месечна равна вноска 92,99 лв., внесена сума 327,99лв.
По повод възражението на ответната страна за размера на шрифта на договора е
назначена съдебно-техническа експертиза, от чието заключение се установява, че договорът
CARD-*** от *** г. е съставен посредством системата, с която оперира ищцовата страна, на.
По делото също така бе назначена съдебно-счетоводна експертиза, в чието заключение по
поставените въпроси вещото лице посочва, че кредит CARD-*** е усвоен по условията на
договора, общо в размер на 3454,01 лева, от които кредит CREX-*** -1967,94 лв., кредит
CREX-*** лв., BET ***—35 лв., ***-388,17 лв., *** и *** - общо 40 лв. Посочен е размер на
внесени от ответника суми по договора в общ размер на 1834,95 лв. Съдът допусна и
назначаване и съдебно-техническа експертиза, за да се установи начина на плащане на
покупките, отразени в съдебно счетоводната експертиза, както и да се установи ползвана ли
е пластиката, предоставена на ответника и представена по делото. В заключението на
експертизата вещото лице посочва, че покупките по кредит CREX-*** - 1967,94 лв. /два
броя климатици/ и кредит CREX-*** лв. /телевизор Самсунг и стойка/ са направени чрез
кредит CARD-***, като не е ползвана кредитната карта. Поради липса на подробно банково
извлечение с данни за номера и локация на устройството, чрез което са направени
транзакции за BET ***—35 лв., ***-388,17 лв. и *** и *** - общо 40 лв., не може да се даде
категоричен отговор, че тези транзакции за направени посредством кредитна карта № ***.
Ведно със заключението по експертизата е представен и договор за кредит CARD-***,
усвояване *** от *** г., с който ищцовата страна е предоставила на ответника кредит от
1022, 90 лв., платим на 11 бр. месечни вноски, всяка от по 92, 99 лв., като първата
погасителна вноска е на *** г.
Във връзка с поискана от съда информация до трето неучастващо лице „*** /***“/ П.,
седалище ***, е получен писмен отговор след изготвяне на съдебно техническата
4
експертиза. От писмената информация и съпътстващите я документи е видно, че в
централната компютърна система на дружеството е извършена проверка и е установено, че
са извършвани транзакции с карта с последни цифри *****, метод на плащане „БНП
Париба“, кредитна карта *****, на *** г. - 15 лв., на ***2 г. - 25 лева и на 11.01.2020 г. - 35
лева. Приложени са и данни за направена идентификация – копие на свидетелство за
управление на МПС на ответника. В отговор на направено искане до трето неучастващо по
делото лице - „***“ ЕООД е получен писмен отговор на направеното запитване за справка за
IP адреси. В отговор дружеството посочва, че IP адресите не са статични за частни абонати,
няма данни за регистрация на посочени адреси.
Гореописаните факти са безспорно установени по делото от представените
доказателства и въз основа на тях се налагат следните изводи: На първо място
неоснователно е възражението на ответника за нищожност на договора CARD-***, поради
несъответствието му с изискванията на Закона за потребителския кредит за размер на
шрифта, на който да е съставен, тъй като по делото е установено, че използваният шрифт е
Garamond, размер 12pt. Относно възраженията за лихвения процент и годишния процент на
разходите, уговорени в договора, то за да се счетат тези клаузи за нищожни, следва да се
установи, че те са неравноправни. Според чл.19, ал.4 от ЗЗП годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. Въпросното постановление (Постановление № 426 от 18 декември 2014
г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения) определя
годишния размер на законната лихва за просрочени парични задължения в размер на
основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1
юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. Следователно в случая годишният
процент на разходите е определен към максималната допустима стойност, съгласно
законовите разпоредби. При това положение не може да се приеме, че клаузите в договора,
определящи лихвите и ГПР са неравноправни. Относно претендираните задължения на
ответника и тяхната дължимост, съдът счита следното: Както заповедното производство,
така и исковата молба касаят вземания по договор за кредит, свързан с кредитната карта.
Първият договор – кредит CARD-*** от *** г., усвояване CREX-*** е за кредит от 1877,86
на 6 равни вноски. Той е приобщен към договора за кредитна карта, макар и сключен преди
активацията й. Самата карта е активирана най-рано на 22.08.2019 г., когато е фактически
получена от ответника, поради което няма как ответникът за е заплатил за закупената стока
с картата. Доказва се плащане чрез картата само на три транзакции - общо за 75 лева. За
последващия договор, посочен като усвояване *** от *** г. е видно, че за задълженията по
него не е плащано посредством предоставената на ответника кредитна картата. Относно
този договор не може да се направи извод дали е сключен в изпълнение на чл.4 от договора
за кредитна карта, тъй като не е посочено, че представлява приложение към договора за
кредитна карта с конкретни параметри, както пише в т.4 от договора за кредитната карта. Но
дори и да е така ищцовата страна не го е заявила като основание, на което претендира
вземанията си. Предвид това е неясно вноските, които е правил ответника към ищцовото
5
дружество кои задължения към ищеца погасяват. Предвид това съдът счита, че исковите
претенции не могат да се приемат за основателни и доказани. Ето защо същите следва да се
отхвърлят.
Относно предявените с исковата молба евентуално съединени осъдителни искове: В
Тълкувателно решение №8/2017 от 02.04.2019 г. по т. д. № 8/2017 г. на ОСГТК се приема, че
предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит променя изискуемостта на
вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на настъпването , но няма за
последица изменение на основанието, от което произтича вземането. В случая ищцовата
страна с осъдителните претенции предявява същите суми като установителните, но на
същото основание – договор за кредитна карта. Поради това предявените при условията на
евентуалност осъдителни искове се явяват недопустими и производството в тази част следва
да се прекрати.
При този изход на процеса ищцовата страна следва да заплати на ответника направените
по настоящото дело разноски, съгласно представения списък на разноски от 650 лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявената искова молба от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“
С.А., Париж рег. № ***, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, със
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сгр. 14,
ЕИК: *********, представлявано от Д.Д., с пълномощник по делото *** Н.А., против ИВ. Д.
Ж., с ЕГН **********, с адрес: гр.Н., ул.***, с обективно съединени установителни искове
по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, с правно основание по чл.79, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от
1969,84 лева /хиляда деветстотин шестдесет и девет лева и осемдесет и четири стотинки/; и
с правно основание по чл.86, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 106,03 лева /сто и шест лева и три
стотинки/ за периода 04.11.2020 г. до 16.05.2021 г., претендирани по договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-*** от ***
г.
ОСЪЖДА „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С.А., Париж рег. № ***, чрез
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, със седалище и адрес на управление
гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сгр. 14, ЕИК: *********, представлявано
от Д.Д., с пълномощник по делото *** Н.А. да заплати на ИВ. Д. Ж., с ЕГН **********, с
адрес: гр.Н., ул.*** направените по настоящото дело разноски в размер на 650 лв.
/шестстотин и петдесет лева/.
ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото гр.д. №1113/2021 г. на НпРС по
отношение на предявените при условията на евентуалност осъдителни искове за осъждане
на ИВ. Д. Ж., с ЕГН **********, с адрес: гр.Н., ул.***да заплати на „БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С.А., Париж рег. № ***, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
6
С.А., клон България, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4“,
Бизнес Парк София, сгр. 14, ЕИК: *********, представлявано от Д.Д., с пълномощник по
делото *** Н.А. сумите от 1969,84 лева /хиляда деветстотин шестдесет и девет лева и
осемдесет и четири стотинки/ - главница; и 106,03 лева /сто и шест лева и три стотинки/ -
мораторна лихва за периода 04.11.2020 г. до 16.05.2021 г., претендирани по договор за
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
CARD-*** от *** г.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
7