Р Е Ш Е Н И Е
№ 120
гр. Перник, 13.07.2022 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, в публично съдебно
заседание, проведено на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора
година, в касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВА
ГЕОРГИЕВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
КИРИЛ ЧАКЪРОВ
при
съдебния секретар Емилия Владимирова и с участието на прокурор М.Л.** от
Окръжна прокуратура – Перник, като разгледа докладваното от съдия Слава
Георгиева КАНД № 91 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба на „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. Перник, кв. ***, представлявано от изпълнителния директор Ч.К.С., против
решение № 260006 от 16.03.2022 г., постановено по АНД № 650 по описа за 2020 г.
на Районен съд – Перник.
С
обжалвания съдебен акт е изменено наказателно постановление (НП) № 14-А-31 от 13.04.2020
г. на директора на РИОСВ – Перник, с което на „***“ АД, на основание чл. 164,
ал. 1, предл. първо от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) във връзка с
чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, за неизпълнение на задължението по чл. 123в, т. 2 от
ЗООС във връзка с Условие 9.2.7 във вр. с Условие 9.2.11 от Комплексно разрешително
(КР) № 53-Н1/2014 г., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция по околната среда и водите (ИАОС), е наложена имуществена санкция в
размер на 35 000 (тридесет и пет хиляди) лева, като за същото нарушение
размерът на имуществената санкция е намален на 20 000 лв. (двадесет хиляди
лева).
В
касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е постановено в
нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Твърди се, че
фактическата обстановка не е възприета правилно, както и не са взети предвид
наведените в жалбата пред първоинстанционния съд доводи за съставяне на акта за
установяване на процесното нарушение в нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН,
неизпълнение на изискването на чл. 42, т. 7 от ЗАНН, издаване на наказателното
постановление в нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, както и липса на ангажирани
от административнонаказващия орган доказателства, обуславящи извършването на
процесното нарушение. Моли съда да отмени първоинстанционния съдебен акт и да
постанови друг, с който да отмени издаденото наказателно постановление.
Ответникът
по касационната жалба – РИОСВ – София, правоприемник на РИОСВ – Перник, редовно уведомен за същата, в срока по чл. 213а, ал.
4 от АПК, не представя отговор.
В
проведеното съдебно заседание касаторът – „***“ АД, редовно призован, се
представлява от юрисконсулт С. С.***, пълномощник на изпълнителния директор на
дружеството. Поддържа жалбата.
В
проведеното съдебно заседание ответникът по касационната жалба – РИОСВ – София,
редовно призован, за представител изпраща адвокат Г. К.** от АК – София,
пълномощник на директора на РИОСВ – София. Оспорва жалбата, моли съда да остави
в сила решението на първата съдебна инстанция.
В
проведеното съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Перник,
намира касационната жалба за неоснователна. Предлага решението на районния съд
да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Административен
съд – Перник, като провери процесуалните предпоставки за допустимост по чл. 215
от АПК и след като на основание чл. 218 от АПК обсъди изложените в касационната
жалба доводи и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното решение с приложимия закон, намери следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото пред районния съд, за която решението е
неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима за разглеждане.
Разгледана
по същество касационната жалба е основателна, по следните съображения:
С НП № 14-А-31 от 13.04.2020 г. директорът
на РИОСВ – Перник, на основание чл. 164, ал. 1 от ЗООС във връзка с чл. 83, ал.
1 от ЗАНН, наложил на „***“ АД, имуществена санкция в размер на 35 000 лв.
(тридесет и пет хиляди лева) за това, че на 29.09.2019 г., на площадката на ТЕЦ
„Република“, находяща се в кв. „Мошино“, гр. Перник, дружеството, притежаващо
Комплексно разрешително (КР) № 53-Н1/2014 г., издадено от изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция по околната среда и водите (ИАОС), не
изпълнява задължението си по Условие 9.2.7. от КР № 53-Н1/2014 г., свързано със
забрана за едновременна експлоатация на изпускащо устройство (ИУ) № 1 и ИУ № 2,
във връзка с условие 9.2.11 от КР, разрешаващо на притежателя на разрешителното
да отвежда отпадъчните газове от парогенератор (ПГ) № 4 и/или ПГ № 5 към ИУ № 1
единствено при анормални режими на работа, ремонт или авария на сероочистващата
инсталация (СОИ), при спазване на Условие 9.2.10, тъй като към момента на
извършена проверка от експерти в РИОСВ – Перник по повод постъпили сигнали на
„зеления телефон“ на РИОСВ – Перник, на същата дата, в 11:45 часа е
констатирано ясно разграничимо изпускане от двете ИУ, а във височина и от двата
комина са установени стълбове емисии – от ИУ № 2 с бял цвят, а от ИУ № 1 –
сиво-жълтеникав, каквото е констатирано в периода от 12:00 до 13:45 часа, при
работеща в нормален работен режим СОИ, с коефициент на ефективност 98.0% и
работеща с две циркулационни помпи. Установеното е квалифицирано като
неизпълнение от страна на „***“ АД на задължението по чл. 123в, т. 2 от ЗООС –
да изпълнява условията на КР.
Наказателното
постановление е обжалвано пред Районен съд – Перник, който с решение № 260006
от 16.03.2022 г., постановено по АНД № 650 по описа на съда за 2020 г., е
изменил издаденото наказателно постановление в частта му относно размера на
наложената имуществена санкция, като за същото нарушение – по чл. 123в, т. 2 от
ЗООС във вр. с чл. 164, ал. 1 от ЗООС, е намалил размера на санкцията от 35 000
на 20 000 лева.
За да
постанови този резултат районният съд, след събиране, преценка и анализ на
доказателствата, е изложил мотиви за доказаност на процесното нарушение,
процесуална и материална законосъобразност на проведеното производство.
Размерът на наложената за неизпълненото задължение имуществена санкция е
преценен от решаващия първоинстанционен състав за прекомерен, съответно
необоснован, поради което районният съд е намалил размера на наказанието на 20
000 лева, но в размер над минимално предвидения от 10 000 лв., с мотиви,
обусловени с постигане целите на чл. 12 на ЗАНН.
Решението
е неправилно.
Съгласно
разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН,
касационният съд обсъжда само посочените в касационната жалба пороци на
решението, като за правилното приложения на материалния закон следи и служебно
съгласно чл. 218, ал. 2,
предл. 2 от АПК.
Настоящият
касационен състав на Административен съд – Перник намира, че обжалваното
решение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му и след
сезиране с допустима жалба, поради което е валидно и допустимо, но същото е
неправилно.
Осъществяването
на състава на процесното административното нарушение не е доказан от събраните
по делото доказателства, в каквато посока са и част от доводите на касатора. По
делото не са събрани убедителни и достатъчни, относими към спора доказателства
за извършването на твърдяното нарушение, поради което установената от районния
съд фактическата обстановка не води на извод, че касаторът е осъществил
вмененото му нарушение.
Актосъставителят
и наказващият орган са приели, че касаторът, притежаващ КР № 53-Н1/2014 г., не
е изпълнил две от заложените в него условия – Условие 9.2.7 и Условие 9.2.11,
съгласно които на оператора се забранява едновременната експлоатация на ИУ № 1
и ИУ № 2, съответно се разрешава отвеждане на отпадъчните газове от ПГ № 4
и/или ПГ № 5 към ИУ № 1 единствено при анормални режими на работа – ремонт или
авария на СОИ, при спазване на Условие 9.2.10., с което не е изпълнил
задължението си по чл. 123в, т. 2 от ЗООС.
Тези
формирани изводи за приложимото право са обосновани в констатираното при
извършената на 29.09.2019 г. проверка на място на площадката на ТЕЦ – Република
на „***“ АД, визуално възприемане на изпускане от двете ИУ във височина на
стълбове с емисии. Въз основа само на визуалните си възприятия и на данни за
работещи в нормален режим на работа на ПГ № 4 и ПГ № 5, съответно работеща в
нормален експлоатационен режим СОИ и при липса на данни за авария на същата към
29.09.2019 г., актосъставителят, респективно и административнонаказващият орган
приели, че към този момент се експлоатират едновременно и двете ИУ в нарушение
на заложените, посочени в АУАН и НП условия от КР. Тези обстоятелства обаче не
са достатъчни да обосноват извод за нарушаване на посочените Условия.
Видно е
от съдържанието на процесното наказателно постановление, същото е обосновано
обстоятелствено с факта, че „това не е първият случай, при който е установено,
че операторът отвежда част от емисиите от работата на парогенераторите (4 и 5)
чрез ИУ № 1“, като при предходни проверки, извършвани от РИОСВ – Перник са
констатирани идентични обстоятелства, като причина за тези нерегламентирани
изпускания винаги е била свързана с неизправност на обслужващи съоръжения,
които са компрометирани и износени – газоходи, димни вентилатори и др., каквито
обстоятелства били сочени и в писмо до РИОСВ – Перник във връзка с процесната
проверка, в която е посочен идентичен технически проблем с газоходите. Тези
сочени от наказаното дружество обстоятелства обаче не са били подложени на
проверка в процесния случай. Така, в съставения във връзка с извършената на
място проверка констативен протокол, в издадения във връзка с него АУАН, и в
издаденото наказателно постановление, се съдържа посочване на нарушени двете
условия от КР – Условие 9.2.7 и Условие 9.2.11, без да става ясно по какъв
начин и въз основа на какви конкретно данни, факти, съответно доказателства,
административнонаказващият орган е установил и формирал заключението си за
наличие на конкретно това основание за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на касатора.
Това е
така, тъй като от една страна в производството по издаване на процесното
наказателно постановление и по делото, не са събрани доказателства, от които
безспорно да се установи какъв е механизмът на затваряне на ИУ № 1, или какъв е
механизмът за включване/превключване към използване на ИУ № 2, съответно в
какво положение е бил към момента на проверката, затворено/отворено,
включено/изключено, за може да се
обоснове извод, че към този момент целенасочено е използвано именно това
изпускателно устройство без наличие на предпоставки за това. От друга страна не
е изследвано и в какво състояние се е намирал този механизъм и неговата
ефективност, нито са подлагани на проверка сочените в писмото от 07.10.2019 г.
обстоятелства – компрометирани ли са газоходите, а ако това е така, възможно ли
е тези обстоятелства да са причина за наблюдаваното изпускане на емисии през ИУ
№ 1 въпреки липсата на данни за превключване изпускането на емисии на вредни
вещества в атмосферата от работата на ПГ № 4 и към ИУ № 1, освен използваното
към този момент и ИУ № 2. Съответно нито в АУАН , нито в НП са и изложени
такива обстоятелства, които да обосноват административнонаказателното
обвинение.
При това
положение установеното от една страна при извършената на място проверка – на
работеща в нормален режим СОИ, съответно липсата на събрани конкретни
доказателства за извършено превключване към използването и на ИУ № 1 за
отвеждането на отпадъчни газове от работещия към момента на проверката ПГ № 4,
преценено от друга страна ведно с неизследваните в хода на производството
изложени обстоятелства в писмото 07.10.2019 г. на наказаното дружество – за
компрометиране на газоходи и въобще съоръжения, обслужващи работата на инсталацията,
независимо от установеното при проверката на място на 29.09.2019 г. видимо
изпускане на емисии през двете ИУ (№ 1 и № 2) на инсталацията, експлоатирана от
„***“ АД, не доказва наличие на основание за ангажиране на отговорност за
нарушаване на Условие 9.2.7 и Условие 9.2.11 от КР. Въз основа на
доказателствена съвкупност с такова съдържание районният съд неправилно е приел
за установено, че касационният жалбоподател не е изпълнил задължението по чл.
123в, т. 2 от ЗООС във връзка с тези именно Условия от КР. Съвкупната преценка
на тези обстоятелства навежда на извод за евентуално нарушаване на други Условия
от КР, свързани с неорганизираните емисии, включващи задължения за оператора да
наблюдава и контролира състоянието на съоръженията, да извършва периодично
оценка за наличието на източници на неорганизирани емисии и да предприема мерки
за тяхното предотвратяване и ограничаване.
Предвид
горното обжалваното решение е неправилно, макар и без основание да са доводите
в касационната жалба за неправилно приложение на закона от страна на първата
съдебна инстанция във връзка с установените в ЗАНН процесуални правила за
водене на административнонаказателното производство.
Решението
следва да бъде отменено. Характерът на допуснатите нарушения, свързани с
пропуски в доказателствената дейност в хода на административнонаказателното
производство и в производството пред съда, не позволява връщане на делото за
ново разглеждане от друг състав на районния съд, тъй като дори да е възможно
приобщаването на доказателства за нарушение, извършено на 29.09.2019 г. и с
оглед и спецификата му, такива биха обусловили изменение на
административнонаказателното обвинение, на фактите, срещу които е гарантирано
правото на защита от самото начало на административнонаказателното
производство, което е недопустимо във фаза след предявяване на АУАН. Поради
това съдът ще реши делото по същество, като отмени атакуваното решение и отмени
наказателното постановление като незаконосъобразно.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН,
настоящия касационен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № 260006 от 16.03.2022 г., постановено по АНД № 650 по описа за 2020 г.
на Районен съд – Перник, с което е изменено наказателно постановление № 14-А-31
от 13.04.2020 г. на директора на РИОСВ – Перник, с което на „***“ АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. *** е наложена имуществена
санкция в размер на 35 000.00лв., на основание чл. 164, ал. 1, предл.
първо от Закона за опазване на околната среда във връзка с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, за нарушение на чл. 123в, т. 2 от ЗООС като е намален размера на имуществена санкция на 20 000 лева, КАТО ВМЕСТО НЕГО:
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № 14-А-31 от 13.04.2020 г. на директора на РИОСВ –
Перник, с което на „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, кв. ***, на основание чл. 164, ал. 1, предл. първо от Закона за
опазване на околната среда във връзка с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, за нарушение на чл.
123в, т. 2 от ЗООС е наложена имуществена санкция в размер на 35 000
(тридесет и пет хиляди) лева.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/
/п/