Р
Е Ш Е
Н И Е
№.....
гр.София, 22.03.2016год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и петнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря А.Л. като разгледа
докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело № 3298 по описа за 2015 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.
Образувано
е по предявени от В.Р.К., П.Х.К. и Р.Х.К. срещу Сдружение „Н.Б.НА Б.А.З.“ /НББАЗ/ искове с правна
квалификация чл. 284, ал. 2, т.1, вр.чл.284, ал.1, т.1 от КЗ/отм./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане
на ответника за сума в размер на 200 000лв. за В.К. и по 150000лв. за П.К. и Р.К.,
представляващи обезщетение за причинени по повод възникнало на 19.08.2013г. ПТП
неимуществени вреди от загубата на Х.Т.К., съпруг на първия ищец и баща на
втори и трети ищец, ведно със законната
лихва от датата на увреждането 19,08,2013год.
до изплащане на вземането.
Излагат
се доводи, че на 19,08,2013год. на магистрала Хемус, км.2+450 румънски
гражданин М.В. при управление на т.а. Рено Премиум, с рег. № ********* се е сблъскъл с л.а. Мазда Демио, управляван от Х.К.,
както и с още няколко автомобила като на
водача Х.К. са причинени травматични увреди, несъвместими с живота, вследствие
на което същия е починал на място. Делинквентът М.В. е признат за виновен с влязла в сила присъда по НОХД
№1787/2014год. по описа на СГС, І 14 състав. За МПС т.а. „Рено Премиум“, с рег.
№ ********* е налице валидна застраховка Гражданска отговорност
с „Е.Р.А.Р“ СА-чужд застраховател, действащ на територията на ЕС, поради което
ответникът е материално правно легитимиран по предявения иск.
Излагат
да се претърпели неимуществени вреди описани в исковата молба и подлежащи на
обезщетение.
Съобразно
изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.
Претендират разноски по делото. Релевира
възражение по чл.78, ал.5 от ГПК по отношение на адв.хонорар за ответника.
Ответникът-
НББАЗ в указания законоустановен срок за отговор по реда на чл.367-373 от ГПК
излага становище, с което не оспорва изложената фактическа обстановка. Не
оспорва механизма на ПТП, наличието на противоправно деяние осъществено от
делинквента, вследствие на което е причинена смъртта на Х.К.. Релевира
възражение за съпричиняване на вредоностния резултат, тъй като пострадалия не е
ползвал обезопасителен колан. Сочи, че
исковата претенция е в завишен размер.
Съобразно
изложеното е заявено становище за неоснователност на исковата претенция в
претендираните размери. Претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, а и от приложените
доказателства се установява, че с влязла в сила на 20.07.2015год., постановена
по НОХД №1787/2014год. по описа на СГС,
НК 14 състав присъда, изменена с решение №25/28,01,2015год. на САС, НК, VІ
състав подсъдимият М.В. е признат за виновен
в това, че на 19.08.2013г. около 11,30часа по автомагистрала Хемус с посока на движение от гр.Ботевград към гр.София,
нарушил правилата за движение-чл.20, ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил
смъртта на повече от едно лице-смъртта на Т.Х.С. и Х.Т.К. и средни телесни
повреди на В.А.Д., А.В.С. -престъпление по чл.343, ал.4, вр.ал.3, б.“б“, пр.1, вр.ал.1,
б.“в“, вр.чл.342, ал.1, пр.3 и чл.54 от НК.
В съдебно заседание проведено на 25,01,2016год. по
реда на чл.146 от ГПК е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че е налице виновно, противоправно деяние осъществено от
делинквента, за който е налице валидно застрахователно правоотношение по
сключен договор за застраховка Гражданска отговорност.
Видно от удостоверение за наследници изх.№174/30,08,2013год.
на Община Ч. ищеца В.Р.К. се легитимира като законен правоприемник на починалия- негов съпруг, а П.Х.К. и Р.Х.К.
–негови низходящи -дъщери.
От изслушаното по делото заключение на комплексна съдебно- медицинска, автотехническа
експертиза, което неоспорено от страните и като обективно изготвено следва да
бъде кредитирано при постановяване на съдебния акт се установява, че Х. К. вследствие на ПТП е получил тежка съчетана
/черепно мозъчна, гръдна и коремна травма, разкъсване на сърцето, счупване на
шийните прешлени, контузия и разкъсване на левия бял дроб с вътрегръден
кръвоизлив и навлизане на свободен въздух в него, разкъсване на коремни
органи/. Като се има предвид механизма на ПТП, местоположението на автомобила в
редицата от товарни автомобили, местоположението на водача вътре в автомобилното
купе, интензивността на удара, установените тежки деформации на купето и
установените при пострадалия крайно тежки травматични увреждания се обосновава
извод, че към момента на удара той е пътувал с поставен предпазен колан. В
случая е налице неефективност на обезопасителния колан, предвид тежкото
смачкване на автомобилното купе в две посоки
отзад и отпред.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез
разпит на св.М.З.Я., от които се установява как близките на Х.К. преживяват процесния инцидент.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предмет
на разглеждане в настоящото производство са предявени искове с пр.кв.чл.226,
ал.1 от КЗ/отм./, вр. чл.284, ал.2, т.1, вр.ал.1, т.1 от КЗ/отм./.
За да бъде уважен предявения иск е необходимо да се
установи кумулативното наличие на предвидените законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност
на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния
резултат и вина, както и застрахователен договор на виновния
водач сключен със застраховател, установен в държава членка, различна от
Република България-чл.284, ал.2,т.1
от КЗ/отм./, както и наличието на предпостваките на чл.284, ал.1, т.1 от кодекса,
а именно застрахователят на виновния водач или неговият
представител за уреждане на претенции в Република България да не е изпълнил задълженията си в срока по чл.271, ал.1 от КЗ/отм./
От събрания по делото доказателствен материал и
съобразно разпоредбата на чл.300 от ГПК, съдът разглеждащ гражданско правните
последици от деянието е обвързан от това дали е налице противоправно деяние
виновно извършено от дееца. От приложената по делото присъда на СГС, настоящия състав намира, че е налице фактическия състав на
непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за
обезщетяване на причинените вреди, претърпени от увреденото лице. Не е спорно, че представител на застрахователя на
делинквента в Република България е Е.
АД, пред който е заявено искане за плащане на обезщетение, по което е
образувана щета №********** и постановен отказ видно от уведомление
рег.№49451/17,10,2014год. Т.е. налице е хипотезата на чл.284, ал.1, т.1
вр.ал.2, т.1 от КЗ/отм./ и ответникът НББАЗ, в качеството си на компенсационен орган е пасивно материално правно легитимиран да заплати обезщетение на увредените лица-ищци по делото, пребиваващи в Република България. При преценка основателността на исковата
претенция съдът съобрази тълкуването дадено с Решение №218/19,02,2014год.
постановено по реда на чл.290 от ГПК по т.д.№761/2012год. по описа на ТК, І ТО
на ВКС, съгласно което при разпределяне на доказателствената тежест съобразно чл.154 от ГПК и предивд законоустановените функции и дейности на
НББАЗ като компенсационен орган, увреденото лице, доказва предпоставките за отговорността на НББАЗ, без да е задължено с пълно главно доказване да установява
застрахователния договор между чуждестранния застраховател и виновния водач.
При направени възражения от бюрото за освобождаване от отговорност по чл.284 от КЗ в тежест на ответника е да установи фактите, относими към изключване на
правата на увреденото лице. От
ответната страна не са релевирани правоизключващи възражения относно отговорността
на НББАЗ, освен това за липсата на вината на делинквента, което в допълнителен
отговор на исковата молба е оттеглено.
Безспорно ищците са активно
материално правно легитимирани по предявените искове като лица претърпели
неимуществени вреди вследствие непозволено увреждане, в качеството им на
законни правоприемници на починалото лице-съпруг и низходящи. /ППВС
№4/1961год./.
Установи са реализирането на
неимуществени вреди в пряка причинна връзка от противоправното деяние. Неоснователно
е релевираното от ответника възражение за съпричиняване от страна на
пострадалия. Видно от изслушаната КСМАТЕ починалия Х.К. е бил с поставен
обезопасителен колан, като с оглед механизма и естеството на удара при ПТП
обезопасителния колан е неефективен.
Ето защо съдът намира, че е налице фактическия състав на непозволено увреждане и съответно
възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди. Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова следващото се за тях
обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат право на него, се определят
на принципа на справедливостта.
При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено
ППВС №4/1968год., т.11, според което
същите се възмездяват от съда по
справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера
на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването на смърт
от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията
между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От
значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз
основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да
присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008
г. на ІІ т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; №
59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по
т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието "неимуществени вреди включва всички
онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях
болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и
емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху
психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а
понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното
състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на
обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа
конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото
общество в конкретната държава. При определянето на обезщетението към датата на
увреждането съдът следва да отчита конкретните икономически условия и нивата на
застрахователно покритие към момента на смъртта на пострадалия (решение на ВКС
83-2009- II Т.О. по т. т. 795/2008 г. и решение
1-2012- II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС, постановено по
реда на чл. 290 от ГПК/
С оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото
лице В.К.
се дължи обезщетение за причинените от деянието
неимуществени вреди, които в конкретния случай имат характера на претърпени и
продължаващи към момента болки и страдания вследствие
на извършеното деяние. Доколкото паричния еквивалент на причинените
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, то настоящия съдебен
състав намира, че претърпените неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в
размер на 100 000.00лв. При
определяне на същите съдът съобрази възрастта на
пострадалия-64години, конкретните обстоятелства около
произшествието, липсата на съпричиняване, вида, степента, продължителността и
характера на претърпените от първата ищца психически страдания и нейната
възраст,
фактът, че приживе с починалия са били в добри отношения. Размерът на обезщетението е
съобразен и с
актуалната
икономическа ситуация в страната към датата на увреждането.
По отношение на ищците-П.К. и Р.К. обезщетението
следва да бъде съобразено с факта, че
същите са пълнолетни низходящи на починалия, възрастта на същите към датата на
настъпване на събитието, съответно 33г. и 27години, обстоятелството, че
дъщерите на пострадалия са живели в отделно домакинство от това на родителите
си, както и с оглед доказаните в хода на делото неимуществени вреди, настоящия
състав намира, че справедливото
обезщетение би било в размер на по 50000,00лв. за всяка от тях. Съдът съобрази
и переспективата касаеща тримата
ищци да останат занапред без очакваната обич и подкрепа
– морална и финансова от най-близък човек – техен партньор,/„съпруг“/ и
баща.
В посочените размери следва да бъдат уважени
предявените искове и отхвърлени за разликата като неоснователни.
Като
законна последица от уважаване на иска върху присъдената главница се дължи
законна лихва за забава от датата на исковата молба до изплащане на вземането.
По иска с пр.кв.чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно чл.285, ал.2 от КЗ/отм./ НББАЗ в качеството му на Компенсационен орган
изпада в забава след изтичане на двумесечния срок от датата на предявяване пред
него на претенцията за обезщетяване от увреденото лице и от този момент дължи
законна лихва за забава до датата на
плащането. Ищците са сезирали
ответника на 24.11.2014г. с искане за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди от процесния деликт, видно от
искане вх.рег.№2-5336/24,11,2014год., поради което ответникът е изпаднал в забава след изтичане на законоустановения двумесечен срок на
24,01,2015год. или считано от 25.01.2015г., от който момент
дължи законна лихва за забава върху процесната главница.
По
разноските:
Ищецът е освободен от плащане на държавни такси и
разноски на основание чл. 83, ал. 1, т.4 от ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в случай на осъждане
(дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички такси и разноски
по делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно уважения размер на иска
следва да се присъдят общо в размер на 8000,00лв. - държавна такса.
На осн.чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца не се дължат
разноски, тъй като не са извършени.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат
разноски съобразно отхвърлената част от иска, които съдът намира за доказани в
размер на 9678,00лв. от които 360,00лв.-в.л. от общо 600,00лв. и
9318,00лв.-адвокатско възнаграждение от общо 15530,00лв. /Съдът намира
релевираното възражение на процесуалния представител на ищците по чл.78, ал.5
от ГПК за основателно като обоснова този извод с фактическата и правна сложност
на делото, извършените процесуални действия и брой проведени съдебни заседания,
поради което платения адв.хонорар от 27816,00лв. следва да бъде намален до
определения такъв съобразно НМРАВ, чл.7, ал.2 предвид цената на исковите
претенции в размер на 15530,00лв./
На осн.чл.38, ал.2 от
ЗА на адв. Й. Г. Д. се дължи адв.хонорар определен по чл.7, ал.2 от Наредбата
за минимални адвокатски възнаграждения и съобразно уважената част от иска в
размер на 6212,00лв. от общия размер-15530,00лв.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Сдружение Н.Б.НА Б.А.З., със седалище и адрес на
управление гр.**********, със съд.адрес *** да заплати на В.Р.К., с ЕГН **********,
със съд.адрес ***, партер на осн.чл.284,
ал.2, т.1, вр.ал.1, т.1, вр.чл.226 от КЗ/отм./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от
100 000 лв. (сто хиляди
лева), представляваща обезщетение за причинени по повод възникнало на 19.08.2013г.
ПТП неимуществени вреди от смъртта на починалия Х.К., ведно със законната лихва
върху тази сума от 25.01.2015г. до окончателното изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за горницата над 100000,00лв.
до предявения размер от 200000,00лв., както и за законна лихва от
19,08,2013год. до 24,01,2015год. като неоснователна.
ОСЪЖДА Сдружение Н.Б.НА Б.А.З., със седалище и адрес на
управление гр.**********, със съд.адрес *** да заплати на П.Х.К., с ЕГН **********,
със съд.адрес ***, партер на осн.чл.284,
ал.2, т.1, вр.ал.1, т.1, вр.чл.226 от КЗ/отм./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от
50 000 лв. (петдесет
хиляди лева), представляваща обезщетение за причинени по повод възникнало на
19.08.2013г. ПТП неимуществени вреди от смъртта на починалия Х.К., ведно със законната
лихва върху тази сума от 25.01.2015г. до окончателното изплащане на вземането
като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за горницата над 50
000,00лв. до предявения размер от 150 000,00лв. както и за законна лихва от
19,08,2013год. до 24,01,2015год. като неоснователна.
ОСЪЖДА Сдружение Н.Б.НА Б.А.З., със седалище и адрес на
управление гр.**********, със съд.адрес *** да заплати на Р.Х.К., с ЕГН **********,
със съд.адрес ***, партер на осн.чл.284,
ал.2, т.1, вр.ал.1, т.1, вр.чл.226 от КЗ/отм./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от
50 000 лв. (петдесет
хиляди лева), представляваща обезщетение за причинени по повод възникнало на
19.08.2013г. ПТП неимуществени вреди от смъртта на починалия Х.К., ведно със
законната лихва върху тази сума от 25.01.2015г. до окончателното изплащане на
вземането като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за горницата над 50
000,00лв. до предявения размер от 150 000,00лв. както и за законна лихва от
19,08,2013год. до 24,01,2015год. като неоснователна.
ОСЪЖДА Сдружение Н.Б.НА Б.А.З., със седалище и адрес на
управление гр.**********, със съд.адрес *** да заплати по бюджетна сметка на
Софийски градски съд на осн.чл.78, ал.6
от ГПК сумата от 8000,00лв./осем хиляди лева/ –
разноски по делото.
ОСЪЖДА Сдружение Н.Б.НА Б.А.З., със седалище и адрес на
управление гр.**********, със съд.адрес *** да заплати на адв. Й. Г. Д. с адрес
***, партер на основание чл. 38, ал. 2
от ЗАдв. сумата от 6212,00лв./шест
хиляди двеста и дванадесет лева /– адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА В.Р.К., П.Х.К. и Р.Х.К. да заплатят на Сдружение Н.Б.НА Б.А.З., със седалище
и адрес на управление гр.**********, със съд.адрес *** на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер на 9678,00лв.-/девет хиляди шестстотин седемдесет и осем лева /-разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: