№ 619
гр. София, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
ПредседатЕ.:Виктор Б. Чаушев
Членове:Емилия Ат. К.
Слави Г. Славов
при участието на секретаря Христина Ц. Цветкова
в присъствието на прокурора Р. Н. Р.
като разгледа докладваното от Слави Г. Славов Въззивно наказатЕ.но дЕ.о от
общ характер № 20241100604008 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава 21 от НПК.
Образувано е както по въззивна жалба от страна на защитника на
подсъдимия, адвокат К. К., така и по протест от Софийската районна
прокуратура, срещу Присъда от 22.04.2024 год. на СРС, НО, 95 - ти състав, по
НОХД № 7327/2023 г, с която Ш. Е. А. / C. El A./ е бил признат за виновен в
извършването на престъпление по чл. 209, ал. 3, във връзка с ал. 1 от НК, за
което на основание чл. 54 от НК му е наложено наказание вид „ пробация“ за
срок от девет месеца, с включени две пробационни мерки – „ задължитЕ.на
регистация по настоящ адрес“ и „ задължитЕ.ни периодични срещи с
пробационен служитЕ.“. Подсъдимият е признат за виновен в това, че на
29.01.2018г, в град София, на рецепция на спа-център „ Виктория “ в хотЕ. „
Рамада “, с цЕ. да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у
Л.Е.Г., като формирал у нея неверни представи, че жЕ.ае да й върне сумата от
1 500 лв., която бил взЕ. в заем в предходен момент, но разполага само със
сумата от 1 000 евро и тя трябва да му предостави паричната сума от 500 лв.,
представляващи разликата, и с това й причинил на имотна вреда в размер на
500 /петстотин/ лв., като случаят е маловажен.
С присъдата на СРС Е. А. е оправдан за повдигнатото му обвинение от
СРП за извършено престъпление по член 209, ал. 1 от НК.
Първоинстанционния съд се е произнесъл по веществените
1
доказатЕ.ства, приобщени по дЕ.ото, а именно 1 бр. флаш памет, прикрепена
на л. 97 от ДП, да остане по дЕ.ото до изтичане на срока за съхранение.
Направените разноски от страна на органите на досъдебното
производство са оставени в тежест на подсъдимия, като са в размер на 71,99
лв. / седемдесет и един лева и деветдесет и девет стотинки/
Както по – горе бе посочено, присъдата е оспорена в
законоустановения срок и от двете страни – тази на защитата и на държавното
обвинение. Първи по време е протестът, в който се навеждат твърдения, че
постановения първоинстанционен акт е неправилен, тъй като е постановен
при неправилна оценка на събраните по дЕ.ото доказатЕ.ства. Към протеста в
допустимия от закона срок е депозирано допълнение след запознаване с
мотивите на СРС. Прокурорът счита, че при пълен, всеобхватен и обективен
прочит на материалите по досъдебното производство единственият
законосъобразен и правоугоден извод е за извършено престъпление по член
209, ал. 1 от НК, за което е имало повдигнато обвинение пред първата
инстанция. Намира установената правна квалификация, уреждаща хипотезата
на „ маловажен случай“ за неправилна, тъй като за опредЕ.янето й бил взет
само размерът на имотната вреда, който е под минималната работна заплата
към момента на извършване на деянието. Добавя, че абсолютната давност за
наказатЕ.но преследване по отношение на състава на престъпление, за което
подсъдимият е признат за виновен от СРС, е изтекла. Пледира за отмяна на
първоинстанционния съдебен акт и постановяването на нов, с който Ш. Е. А.
да бъде признат за виновен в извършване на престъпление „ измама “ по
основният състав на НК. Липсват доказатЕ.ствени искания.
На малко по – късен етап присъдата е обжалвана и от защитника на
подсъдимия, с аргументи за незаконосъобразност и абсолютна липса на
доказатЕ.ства за деятЕ.ност на Е. А., която би могла да се субсумира под
състава на престъплението, за което той е предаден на съд. Искането до
въззивната инстанция е отмяна на акта на СРС и постановяването на нов, с
който подсъдимият да бъде признат за невиновен. С въззивната жалба не са
направени доказатЕ.ствени искания.
След изготвянето на мотивите към присъдата от Софийския районен
съд и съобщаването им на страните, по дЕ.ото не е постъпило допълнение към
въззивната жалба.
В закритото заседание въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК, е
преценил, че за изясняване на обстоятЕ.ствата по дЕ.ото не се налага
събирането на допълнитЕ.ни доказатЕ.ства чрез провеждането на съдебно
следствие във въззивното производство.
В откритото съдебно заседание пред втората инстанция от 27.09.2024г,
представитЕ. на СГП поддържа протеста и допълнението към него като не
излага нови факти и обстоятЕ.ства в подкрепа на искането си. Предлага на
СГС да признае подсъдимият за виновен в извършено престъпление по член
209, ал. 1 от НК.
2
Защитата на подсъдимия - адв. К., оспорва протеста. Отправя искане до
СГС в случай, че приеме първоинстанционната присъда за правилна,
законосъобразна и справедлива, да прекрати наказатЕ.ното производство
поради изтекъл давностен срок и волеизявление за това.
Добавя, че поначало извършването на деянието е недоказано, а СРС
погрешно е приЕ., че заключението на назначената в хода на разследване
видео – техническа експертиза подкрепя обвинитЕ.ната теза. Акцент поставя и
върху грешната оценка на предоставена по дЕ.ото банкова референция от
11.12.2020г. /л. 36 от съд. дЕ.о / от „ Райфайзенбанк“ България ЕАД, от която
е видно, че към инкриминирания период подсъдимият е разполагал със
значитЕ.ни суми във различна валута. Обръща внимание и на факта, че
предаването на паричната сума от страна на пострадалата на подзащитния й е
недоказано, което обуславя изначална липса на престъпление. В заключение
прави алтернативно искане за пълно оправдаване на Ш. Е. А., евентуално –
прилагане разпоредбите на член 81, ал. 3 от НК и прекратяване на
наказатЕ.ното производство.
В правото си на последна дума, подсъдимият заявява, че е невинен като
моли за оправдатЕ.на присъда, алтернативно – ако СГС приеме, че присъдата
на първостепенния съд е правилна, да не налага наказание поради изтекъл
давностен срок.
Софийският градски съд, след като обсъди доводите и възраженията
във въззивният протест, допълнението му и въззивната жалба, както и тези,
изложени в съдебно заседание, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК
провери изцяло правилността на атакуваната присъда, която проверка включва
нейната законосъобразност и справедливост, намира за установено следното:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа
обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по дЕ.ото
гласни, писмени доказатЕ.ства и доказатЕ.ствени средства и способи за
събиране и проверка на доказатЕ.ства и доказатЕ.ствени средства /
експертизи/.
От събраните по дЕ.ото доказатЕ.ства, се установява следната
фактическа обстановка, която по същество не се различава от възприетата от
контролираната инстанция:
Подсъдимият Ш. Е. А. / C. El А./, с личен номер на чужденец № ****, е
роден на **** година в град Тайер, Ливанска Република. Той е с палестинско
гражданство, женен, не е осъждан / освобождаван по член 78а от НК/,
работещ, притежава средно образование. Адресът му е в град София, ж.к. „
Горна Баня“, ул. „ ****.
СвидетЕ.ят Л.Е.Ч., с предишна фамилия Г., през 2018г. работЕ.а като „
3
мениджър – продажби“ в дружество „ Ю.“ ООД, което стопанисвало верига за
спа – центрова „ Виктория“. Един от тези центрове се намирал в хотЕ. „
Рамада “ в град София, където Ч. престирала работна сила. По повод
длъжността й се познавала и с подсъдимият Ш. Е. А., който бил редовен
клиент на спа – центъра в хотЕ.а. В задълженията на Ч. били продажбите на
масажни услуги, извършвани на място, които услуги Е. А. използвал
регулярно при различни масажисти, като всички служитЕ.и в център „
Виктория“ го харесвали и му имали доверие поради факта, че потребявал и
плащал за услуги, възлизащи на солидни парични суми, а освен това редовно
оставял бакшиши на персонала. СвидетЕ.ката също знаЕ.а на база
непосредствени впечатления, че подсъдимият харчи значитЕ.ни суми често и е
финансово обезпечен.
Няколко години по – рано, Ч. била на по – ниска длъжност – терапевт,
като основна част от работните й задължения било извършването на масажи.
Подсъдимият ползвал нейните услуги и заплащал в брой всеки път, а
взаимоотношенията им на клиент и служитЕ. били добри. В този период, по –
точно през 2016г, Е. А. посетил спа – център „ Виктория“ в хотЕ. „ Рамада“ и
поискал от свидетЕ.ката сумата от 1500 / хиляда и петстотин/ лв. в заем, без да
бъдат уговорени параметрите, в това число кога възнамерява да върне парите.
Поради вече изграденото доверие и отношения помежду им Ч. му
предоставила средствата на ръка. Тъй като не разполагала с лични, взЕ.а от
тези на дружеството, до които имала достъп, а по – късно възстановила.
След тази случка, пострадалата дълго време не успяла да установи
контакт с Ш. Е. А., а той спрял посещенията си в спа – центъра. Около две
години по – късно, на 29.01.2018г, около обяд, докато Ч. била на работа на
рецепцията на център „ Виктория“ в горепосочения хотЕ., й се обадил Ш. Е.
А.. В тЕ.ефонния разговор изразил дълбоко съжаление, че не е върнал заема,
посочил като причина, че е бил в чужбина и поискал среща в същия ден за да
върне заетата през 2016г. сума и да предостави подарък като компенсация за
забавянето. Пострадалата се зарадвала, че ще си получи обратно парите, и
очаквала срещата им. По – късно в същия ден подсъдимият пристигнал в хотЕ.
„ Рамада “, отишъл до рецепцията, където била Ч., и оставил на плота кутии с
подаръци. Вътре се намирало бижу с надпис „ Сваровски“. На плота оставил
също така личните си вещи – мъжка чанта и два мобилни тЕ.ефона. След това
започнал да вади пари в брой в чужда валута като обяснил на свидетЕ.ката, че
ще й даде хиляда евро, равняващи се на две хиляди лева, но тя следва да даде
разликата между заетата по – рано сума, равняваща се на петстотин лева.
Радостна от новината и предразположена от подаръците, Ч. взЕ.а петстотин
лева от касата на центъра, тъй като отново не разполагала с такава сума от
личните й средства. Подсъдимият приЕ. парите, заявил, че е паркирал пред
хотЕ.а и отива до колата, за да вземе еврото, напуснал сградата и повече не се
върнал. За допълнитЕ.на гаранция оставил мъжката си чанта и тЕ.ефоните на
плота на рецепцията при пострадалата. Ч. изчакала няколко минути, усъмнила
се в намеренията на Ал А., при което при докосване на тЕ.ефоните установила,
4
че са пластмасови играчки. Веднага излязла пред хотЕ.а да го търси, без
резултат. Върнала се на работа и уведомила ръководитЕ.я си, свидетЕ.ят
В.С.К. – Ч., която я посъветвала да потърси правоохранитЕ.ните органи, както
и й обяснила, че следва да върне сумата. Ч. послушала ръководитЕ.я си и
възстановила със свои пари сумата от петстотин лева, а на 31.01.2018г. подала
писмена жалба във второ РУ – СДВР към МВР.
Горната фактическа обстановка първоинстанционният съд е приЕ. за
установена от анализа на събраните в хода на съдебното следствие
доказатЕ.ства, раздЕ.ени в следните групи според характера им:
гласните доказатЕ.ства; показанията на свидетЕ.ят Ч., дадени пред съда /
о.с.з. от 26.03.2024г, л. 66 от съд.д./ и в хода на ДП / протоколи за разпит
от 23.05.2018г. (л. 10 от ДП), от 10.11.2022г. ( л. 59 от ДП), и от
06.01.2023г. ( л. 89 от ДП), приобщени по реда на чл.281, ал.1, точка
втора от НПК в хода на съдебното следствие, показанията на свидетЕ.ят
Виктория Ч., разпитана за първи път в хода на дЕ.ото от СРС / о.с.з. от
22.04.2024г, л. 73 от съд. дЕ.о/
писмените доказатЕ.ства и доказатЕ.ствени средства; протокол за
разпознаване на лице и фотоалбум към него от 10.11.2022г, / л. 60 от ДП/,
справки от мобилни оператори „ Виваком „ и „ А 1 “ от 2018г. / л. 20 до
22 от ДП/, разписка от разследващ полицай от 02.07.2018г. за приети
веществени доказатЕ.ства, състоящи се в един брой колие от жълт метал
и два броя запалки във форма на мобилен тЕ.ефон / л. 35/ от ДП,
справка от агенция „ Български документи за самоличност“ на Ш. Е. А. /
л. 36 от ДП/, писмо – уведомление от Държавна агенция за бежанците / л.
72 от ДП/, справка за съдимост на Ш. Е. А., разписка от банкова
референция от 11.12.2020г. /л. 36 от съд. дЕ.о / от „ Райфайзенбанк“
България ЕАД,
Веществени доказатЕ.ства: преносима памет, запечатана с картон серия
А и номер № 0567496 на 02 РУП – СДВР при МВР
Способи за събиране и проверка на доказатЕ.ства и доказатЕ.ствени
средства: два броя видео – технически експертизи, първоначална и
допълнитЕ.на
Въззивната съдебна инстанция е съгласна с извода на СРС, че
доказатЕ.ствата по дЕ.ото изцяло подкрепят изложените фактически изводи, в
каквато насока е и изложеният доказатЕ.ствения анализ. Изводите относно
правнорЕ.евантните факти са основани на правилен анализ на събраната
доказатЕ.ствена маса. При установяване на решаващите факти, посочени в
член 301, ал. 1, т. 1 от НПК, свързани с въпроса - извършено ли е или не
престъпление от подсъдимия Е. А., контролираният съд е обсъдил
доказатЕ.ствената съвкупност, включитЕ.но показанията на разпитаните
свидетЕ.и (в това число и правилно приобщените по реда на чл.281 от НПК),
и писмените доказатЕ.ства. Обсъдени и законосъобразно приети за
недостоверни и единствено обслужващи защитната теза са обясненията на
подсъдимия, дадено пред СРС в о.с.з. на 22.04.2024г, в които Е. А. твърди, че
5
Ч. е подала жалба срещу него единствено заради несподЕ.ени любовни
отношения. Обясненията не са в унисон с останалата съвкупна
доказатЕ.ствена маса, изолирани са, и са и средство за защита, затова и СГС
не ги кредитира.
Съотносимите към процесния спор обстоятЕ.ства се приемат за
установени от събраните по дЕ.ото доказатЕ.ства, проверени и преценени по
отдЕ.но и в тяхната съвкупност при спазване принципите по чл. 13, чл. 14 и
чл. 107, ал. 3 и, ал. 5 НПК. Основен свидетЕ., а и основен източник на
доказатЕ.ства по дЕ.ото са свидетЕ.ските показания на Л. Ч.. Те са приобщени
както чрез разпити от СРС в открито съдебно заседание с участието на
подсъдимия и защитника му, така и в хода на разследване. В рамките на
досъдебното производство пострадалата е разпитвана трикратно, с разлика
между разпитите й от повече от година, като всеки път показанията и са
еднопосочни и акуратни. СГС намира, че бидейки най – близко в темпорален
аспект от датата на инцидента, те в най – голяма степен носят заряд на
достоверност. ДействитЕ.но констатират се дребни неточности, но същите се
обясняват с изминалия период от време и сами по себе си не дават основание
за направата на противоположни изводи и не водят до дискредитиране на
приобщените доказатЕ.ства. Пострадалата в пълнота излага хронологията на
събитията от 2016г. до 2018г, годината на инцидента, произхода на
познанството си с подсъдимия, отношенията им, а и относимото към предмета
на доказване по дЕ.ото: механизма на извършване на деянието, неговото
време, място и автор.
СвидетЕ.ските показания, освен на Ч., а и тези на Ч., са анализирани в
пълнота, не са превратно тълкувани и на същите правилно е дадена вяра, като
достоверни. СвидетЕ.ите по дЕ.ото последоватЕ.но, ясно и непротиворечиво
са изложили възприетите от тях факти от действитЕ.ността, така че същите
дават възможност да се направят правилни изводи за правнорЕ.евантните
обстоятЕ.ства. Освен това, фактите, извлечени от показанията, са в корЕ.ация,
те се припокриват и спомагат за изграждане на основата на обстоятЕ.ствата по
дЕ.ото, тъй като Ч. потвърждава пред СРС, че Ч. й е сподЕ.ила за инцидента в
качеството й на нейн пряк ръководитЕ., а в отговор й е даден съвет да си
потърси правата в полицията.
СвидетЕ.ят Ч., непосредствено след приобщаването на показанията й от
досъдебното производство, е заявила, че поддържа казаното от нея пред
разследващия орган, като е посочила, че липсата на спомен се дължи на
изминалия период от време и потвърждава заявеното от тях по - рано. Това
обстоятЕ.ство обаче, е добре обяснимо с изминалия сравнитЕ.но
продължитЕ.ен период от време между датата на инкриминираното деяние, за
което дава показания – 2018г. и разпитът й пред първоинстанционния съд - в
съдебно заседание, проведено през 2024г.
Предвид това, липсата на спомен у коментираното лице е
законосъобразно преодоляна от първоинстанционния съд посредством
6
прочитане на казаното пред органите на досъдебното производство. Това не
прави автоматично прочетените показания недостоверни, още повече че
подсъдимият и неговия защитник са участвали в състезатЕ.ен процес при
спазването на основните принципи за непосредственост и равнопоставеност,
при който са имали възможност да оспорят приобщените показания и да
оборят истинността на казаното от свидетЕ.ят.
В процесуален аспект, настоящият състав на СГС констатира и
правилен прочит на видео – техническите експертизи, в които лицево
разпознаване не е било възможно, нито установяване на предаването на
парична сума от страна на лицата, видими на кадрите, но въпреки това
визуалните характеристики на установеното от вещите лица мъж / мъж на
възраст около тридесет години с нормално тЕ.осложение, черно яке, черна
шапка и мъжка чанта през рамо/ отговарят на тези на Ш. Е. А.. Поради това
както СРС, така и СГС счита, че подкрепят обвинитЕ.ната теза.
Банковата референция, касаеща имущественото състояние на
подсъдимия е правилно тълкувана от първостепенни съд в смисъл, че доброто
му имуществено състояние не изключва априори възможността той да
извърши престъпление срещу собствеността, дори и в малък размер. С този
извод на СРС настоящата инстанция изцяло се солидализира като намира
твърденията на защитника във въззивната жалба за безпочвени.
От справките от мобилните оператори за 2018г. е видно, че в този
период Ш. Е. А. е ползвал мобилният тЕ.ефон, от който пострадалата сочи, че
той я е потърсил. И в тази част писмените доказатЕ.ства подкрепят
обвинитЕ.ната теза и са в унисон с всички останали.
В действието по разследване „ разпознаване на лица“ по снимки от
10.11.2022г. Ч. е посочила Е. А. като измамилото я лице, а действието е
извършено при спазване на разпоредбите на НПК – член 170 и 171 от НПК,
поради което протоколът от него е годно писмено доказатЕ.ствено средство,
оценено като такова правилно и от СРС.
По отношение на приобщените и останали по дЕ.ото веществени
доказатЕ.ства, приети към доказатЕ.ствената маса с разписка от разследващ
полицай от 02.07.2018г, то следва да се произнесе районният съд по реда на
член 306 от НПК, тъй като това не е сторено с присъдата.
Въззивният съд изцяло се солидаризира с направената от СРС
констатация относно както с анализа на доказатЕ.ствената съвкупност, така и
с правните му изводи по съставомерността на деянието. Правилно и
законосъобразно първостепенният съд е направил заключение, че
подсъдимият Ш. Е. А. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл.209, ал. 3, във връзка с ал. 1 от НК.
Съставът на престъплението по член 209, ал. 3 от НК е привилегирован
по отношение на основния състав по член 209, ал. 1 от НК, но обективната му
и субективна страна се припокриват. От обективна страна, за да е осъществен
7
състава на измама по смисъла на чл. 209, ал. 1 от НК, е необходимо
извършитЕ.ят да е предприЕ. действия по въвеждане и/или поддържане на
заблуждение у лицето, в чиято фактическа власт се намира предмета на
престъплението. В случая е осъществено изпълнитЕ.ното деяние въвеждане в
заблуждение, като въздействието върху пострадалия се реализира по
измамлив начин, и като бъдат създадени вече формирани неверни представи
относно съществуването на опредЕ.ени факти и обстоятЕ.ства от обективната
действитЕ.ност, свързани с основанията, въз основа на които се осъществява
имуществено разпореждане. Така създадената невярна представа у друго
физическо лице го мотивира да извърши действия, в резултат на които
неговата или тази на трето лице - собственик имуществена сфера претърпява
имуществена вреда. Измамата е резултатно престъпление, тъй като вследствие
на акта на имущественото разпореждане, пострадалият претърпява имотна
вреда, а деецът или трето лице получава облага. Адресатът на заблуждението
следва да бъде насочен умишлено от автора на деянието към осъществяване
на правно значимо поведение, в резултат на което да претърпи имуществена
загуба. Деянието следва да е извършено умишлено и със специална цЕ. от
субективна страна - деецът да набави имотна облага за себе си или за другиго.
В случая от обективна страна - първоинстанционният съд е стигнал до
верен извод, че са налице признаците на измамата по посочения текст при
условията на маловажен случай, а именно:
На 29.01.2018г, следобед, Ш. Ал А., в град София, на рецепцията на спа
– център „ Виктория“ в хотЕ. „ Рамада “, с цЕ. да набави за себе си имотна
облага, е възбудил заблуждение у Л.Е.Г. / към настоящия момент с фамилия Ч.
/ като формирал у нея неверни представи, че ще й върне сумата от 1 500 /
хиляда и петстотин / лева, която взЕ. в заем от нея през 2016г, но разполага
само със сумата от хиляда евро и пострадалата следва да му даде сумата
петстотин лева, представляваща разликата, и с й причинил имотна вреда в
размер на петстотин лева.
От субективна страна правилно е прието в проверявания съдебен акт, че
подсъдимият е действал при форма на вината пряк умисъл и с особена
користна цЕ.. Същият е съзнавал обществено опасния характер на действията
си, предвиждал е техните обществено опасни последици и е жЕ.аЕ. тяхното
настъпване, като е преследвал и специална цЕ. да набави за себе си имотна
облага. Подсъдимият е имал ясно съзнание, че заявявайки на Ч., че ще й върне
заема в размер на хиляда и петстотин лева, и обещавайки й да и предаде
хиляда евро, намиращи се в автомобила му, паркиран пред хотЕ.а, я е въвЕ. в
заблуждение, като в резултат на това у нея са се създали погрешните
представи, че стойността на предадената от нея сума от петстотин лева ще
бъде възстановена от подсъдимия Ш. Ал А., чрез предаване на сумата от
хиляда евро, но същият от своя страна не е имал никакво намерение да стори
това, а е действал единствено с цЕ. да получи инкриминираните по – горе
пари, като по този начин набави за себе си имотна облага. Подсъдимият е
предвиждал, че в резултат на създадената невярна представа у свидетЕ.я ще
8
мотивира осъществяване на имуществено разпореждане с вещите, намиращи
се в негова фактическата власт в негова полза, като по този начин ще набави
за себе си имотна облага, която не му се следва.
По отношение на правната квалификация, приета както от СРС, така и
от СГС, и различаваща се от тази на прокуратурата по повдигнатото
обвинение и предмет на въззивния протест, аргументите на настоящия
съдебен състав са идентични с тези на първостепенния. И въззивната
инстанция намира, че деянието на Ш. Е. А. представлява маловажен случай по
смисъла на член 93, т. 9 от НК, и то не единствено поради размера на имотната
вреда, който е по – нисък в сравнение с минималната работна заплата към
инкриминирания период / съгласно Постановление на МС от 20.12.2017г. от
01.01.2018г. МРЗ е била на стойност 510 лв, а причинената имотна вреда е в
размер на 500 лв./ Такива са изложените твърдения в прокурорския протест,
но съдебното минало на подсъдимия също е взето предвид от СРС, въпреки че
това не е изрично посочено. СГС счита, че предходното освобождаване от
наказатЕ.на отговорност по реда на член 78а от НК на подсъдимия за
осъществен състав на хулиганство не е достатъчно, за да доведе до извод за
завишена обществена опасност на дееца. Въззивният съд го тълкува
единствено като лоши характеристични данни. Още повече, извършеното от
подсъдимия деяние не се отличава с упоритост, не е било от характер, който
би го направил достояние на множество хора, липсват други негативни
последици. Цялостната характеристика на деятЕ.ността на Е. Асад води до
квалификация на измамата като „ маловажен случай“ – престъпление по член
209, ал. 3, във връзка с ал. 1 от НК, която квалификация е приета и от
първостепенния съд. Като последица от това, СРС законосъобразно е оправдал
подсъдимия за престъпление по член 209, ал. 1 от НК.
По отношение на опредЕ.еното и индивидуализирано наказание, СГС
счита, че не следва да изследва въпроса, тъй като към момента на
постановяване на въззивното решение, а и към момента на постановяване на
присъдата на СРС давността за наказатЕ.но преследване за приетата от двете
съдебни инстанции правна квалификация на престъпление „ измама“ по член
209, ал.3 от НК, е изтекла. Своевременно и в последното отрито съдебно
заседание подсъдимият и защитникът му са направили изрично искане за
прилагане на разпоредбите на давността по отношение ненаказване на Е. А.. В
тази част и въззивният протест, и въззивната жалба са основатЕ.ни.
Престъплението е извършено на 29.01.2018г, а абсолютната давност за
наказатЕ.но преследване за престъплението по член 209, ал.3 от НК е изтекла
на 29.07./2022г, тъй като предвиденото наказание за него е до една година
лишаване от свобода или пробация, а срокът за абсолютната давност за
конкретното престъпление е четири години и шест месеца – член 81, ал.3, във
връзка с 80, ал.1, точка 5 от НК.
Изтеклият абсолютен давностен срок, за ангажиране наказатЕ.ната
отговорност на подсъдимия за престъпление по чл.209,ал.3 НК, не е бил
съобразен от районния съд при постановяване на неговата присъда и
9
неправилно на Е. А. е било наложено наказание. В тази й част присъдата на
първия съд се явява незаконосъобразна, тъй като не е била приложена
разпоредба на чл.305,ал.5 НПК
Поради това, а и предвид изрично направеното от страна на подсъдимия
и неговия защитник изявление в тази връзка , присъдата на първостепенния
съд следва да бъде коригирана, като бъде отменена в частта, с която на
подсъдимият Е. А. е било наложено наказание „ пробация “, като вместо това
бъдат приложени правилата на давността и спрямо подсъдимия да не бъде
налагано наказание.
Правилно районният съд се е произнесъл и по веществените
доказатЕ.ства, като е постановил 1 бр. флаш памет, да остане по дЕ.ото до
изтичане на сроковете му за съхранение.
Законосъобразно, предвид изхода на дЕ.ото, първоинстанционният съд
е възложил в тежест на подсъдимия Ш. Е. А. да заплати направените в хода на
производството (съдебно и досъдебно) разноски на основание чл. 189, ал. 3
НПК, в размер на седемдесет и един лева и деветдесет и девет стотинки.
В заключение, след обобщаване на резултатите от извършената на
основание чл. 314 НПК служебна проверка на първоинстанционния съдебен
акт в обжалваната му част, въззивната инстанция не констатира основания за
отмяна на обжалваната присъда, а единствено за нейното изменение, поради
което и с оглед гореизложените съображения, постанови своето решение.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 334, т. 3, във вр. чл. 337,
ал.1, точка втора от НПК, СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, НО, 15 въззивен
състав:
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда от 22.04.2024 год. на СРС, НО, 95 - ти състав, по
НОХД № 7327/2023, като я ОТМЕНЯ в частта, в която на Ш. Е. А. е
наложено наказание „ пробация“ за срок от девет месеца, с включени две
пробационни мерки – „ задължитЕ.на регистрация по настоящ адрес“ и „
задължитЕ.ни периодични срещи с пробационен служитЕ.“, за извършено
престъпление по чл.209, ал.3, вр. ал. 1 от НК, като вместо това:
ПОСТАНОВИ, на основание чл. 81, ал.3, вр.чл.80, ал.1, точка 5 от НК,
НЕ НАЛАГА на Ш. Е. А. наказание за извършеното от него престъпление по
чл.209,ал.3 НК.
ПОТВЪРЖДАВА Присъда от 22.04.2024 год. на СРС, НО, 95 - ти
състав, по НОХД № 7327/2023 г, в останалите й части.
10
Решението е окончатЕ.но и не подлежи на обжалване и протест.
Препис да се изпрати на страните.
ПредседатЕ.: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11