№ 53663
гр. София, 31.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20241110147763 по описа за 2024 година
РАЗПОРЕЖДАНЕ
гр. София, 31.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О, 156-ти състав в закрито заседание на
тридесет и първи март през две хиляди и двадесет и пета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 47763/2024 г. по описа на
СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 129, ал. 3 ГПК.
Подадена е искова молба от „Топлофикация Перник“ АД срещу И. С. И., с която се
иска да бъде признато за установено, че ответницата дължима на ищеца суми по издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
С разпореждане от 24.01.2025 г., съдът е предоставил възможност на ищеца в
едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесен депозит за особен
представител на ответницата в размер на 300,00 лева по сметка на Софийският районен съд.
На страната е указано, че при неизпълнение исковата молба ще бъде върната.
От разписка към съобщение се установява, че препис от разпореждането от
24.01.2025 г. е връчен на ищеца на 05.02.2025 г.
Съдът констатира, че нито в предоставения срок, нито понастоящем указанията на
съда са изпълнени.
Процесуалният закон предвижда и форма на процесуално представителство, което
макар и регламентирано от специална правна норма не е законово, тъй като произтича от акт
на съда, при осъществяване на определените за това предпоставки. Правната уредба на това
представителство се съдържа в чл. 47, ал. 6 ГПК и чл. 48, ал. 2 ГПК и се свързва с общото
правило на чл. 29, ал. 3 ГПК. Двете разглеждани хипотези се различават по това, че в първия
случай (чл. 47, ал. 6 ГПК), ответникът не е намерен на адреса, посочен по делото, а втората
хипотеза (чл. 48, ал. 2 ГПК) е свързана с липсата на известен адрес. Особеният представител
1
се назначава с акт на съда - определение, от който произтича и неговата представителна,
спрямо отсъстващата страна, власт. Особеният представител, макар и назначен с акт на съда
по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, не упражнява свои процесуални права, а тези на страната,
която представлява – така т. 6 и т. 7 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС
по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК.
Доколкото внасянето на депозит за възнаграждение на особеният представител е
предпоставка за по-нататъшното развитие на производството като динамичен фактически
състав, процесуалното бездействие на ищеца препятства тази възможност, а съдът има
служебно задължение да извършва необходимите процесуални действия по движение и
приключване на делото – арг. чл. 7, ал. 1 ГПКС оглед гореизложеното, съдът счита, че
невнасянето на депозит за особеният представител представлява процесуална пречка за
развитието на производството, сходна с тази на нередовната искова молба, поради което при
процесуалното бездействие на ищеца, съдът следва да върне исковата молба в тази част и да
прекрати производството на основание чл. 129, ал. 3 ГПК. . В този смисъл Определение №
61 от 9.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 148/2018 г., I г. о., ГК; Определение № 200 от
13.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4493/2018 г., IV г. о., ГК, според които „Внасянето от
страна на ищеца на възнаграждение за назначен на негови разноски особен представител
на ответник по иска не е сред изискванията за редовност на исковата молба, съдържащи
се в чл. 127 и 128 ГПК, но разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ГПК е приложима, доколкото
невнасянето на възнаграждението препятства движението на делото (участието на
особен представител в производството в хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК е задължително
и до назначаването му е налице процесуална пречка за извършване на съдопроизводствени
действия), а невнасянето на определеното от съда възнаграждение за особен
представител на ответника по иска за съответната инстанция е основание за
приложение на чл. 129, ал. 3 ГПК във всяка инстанция“.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 129, ал. 3
ГПК, поради което исковата молба следва да бъде върната, а производството да бъде
прекратено.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РАЗПОРЕДИ:
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА на основание чл. 129, ал. 3 ГПК искова молба с вх. № 258322/12.08.2024 г.
подадена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК: ......... срещу И. С. И., ЕГН:
**********, като ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 47763/2024 г. по описа на СРС,
II Г. О., 156-ти състав.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от
съобщението до ищеца пред Софийски градски съд.
Препис от разпореждането да се връчи на ищеца!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2