РЕШЕНИЕ
№ 470
гр. Враца, 08.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Иван Цв. Иванов
при участието на секретаря А. Л. М.
като разгледа докладваното от Иван Цв. Иванов Гражданско дело №
20231420100623 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и следващите от ГПК.
Предявен е иск с правно основание чл. 439, във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Делото е образувано по искова молба, подадена от Ф. М. с ЕГН ********** и адрес гр.
****** срещу „Топлофикация-Враца“ ЕАД с ЕИК *********, гр. Враца, ул. „Максим
Горки“ № 9.
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че въз основа на изпълнителен
лист от 19.12.2014 г., издаден по ч. гр. дело № 1375/2013 г. на Врачански районен съд, след
влизане в сила на заповед № 1055 от 29.03.2013 г. за изпълнение по чл. 410 от ГПК, било
образувано изпълнително дело № 33/2015 г. на ЧСИ Г.Б. с рег. № 722 в КЧСИ, като същото
на 12.05.2022 г. било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК – поради липса на
поискани от взискателя изпълнителни действия в двугодишен срок. По това изпълнително
дело последното изпълнително действие било на 18.01.2018 г. След прекратяване на
изпълнителното дело от ЧСИ Г. Б. ответникът образувал второ изпълнително дело - №
10/2022 г. на ЧСИ В. Й. с рег. № 721 в КЧСИ, като обаче към момента на образуването му
погасителната давност за вземанията-общата петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД, била
изтекла. В тази връзка ищцата поддържа искане за установяване недължимостта на
търсените от ответника суми.
В първото по делото съдебно заседание както устно с отразяване в протокола, така и в
1
представено в същото съдебно заседание писмено становище (л. 62-67 от делото) и в
писмени бележки по чл. 149, ал. 3 от ГПК (л. 72-73 от делото) ищцата Ф. М., чрез
пълномощника си адв. Р. М.-Х., е доразвила доводите си в исковата молба със следните
твърдения: по изпълнително дело № 33/2015 г. на ЧСИ Г. Б., във връзка с молби на
взискателя за опис на движими вещи и тъй като на постоянния адрес на ищцата е било
залепено уведомление по чл. 47, ал. 5 от ГПК, съдебният изпълнител е следвало да назначи
особен представител на Ф. М., но не го е направил и това прави всички извършени след
07.05.2015 г. изпълнителни действия незаконосъобразни и негодни да доведат до прекъсване
на погасителната давност; по изпълнително дело № 33/2015 г. на ЧСИ Г. Б. единственият
редовно връчен на ищцата, в качеството на длъжник в изпълнителното производство,
документ е поканата за доброволно изпълнение, изпратена й веднага след образуването на
изпълнителното производство и връчена й чрез снаха й на 09.04.2015 г. със задължение на
последната да предаде на адресата; посоченият от взискателя способ на изпълнение „опис на
движими вещи“ е изначално неприложим, тъй като Ф. М. няма настоящ адрес в България от
2000 г., тъй като живее в Република Австрия, изгубила е българското си гражданство с указ
на Президента на Република България от 2002 г., а на постоянния адрес на ищцата живеят
чужди хора и няма нейни вещи.
По така изложените подробни съображения за недължимост на сумите по
изпълнителен лист от 19.12.2014 г., издаден по ч. гр. дело № 1375/2013 г. на Врачански
районен съд, а именно: сумата 5 538,04 лева – главница за доставена топлинна енергия за
периода от 30.06.2010 г. до 28.02.2013 г., сумата 735,84 лева-мораторна лихва върху
главницата за периода от 31.07.2010 г. до 22.03.2013, законната лихва върху главницата,
считано от 28.03.2013 г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноските по
делото: 125,51 лева-държавна такса и 600,00 лева-юрисконсултско възнаграждение, поради
изтекла в различни периоди погасителна давност, ищцата Ф. М. моли да бъде признато за
установено по отношение на ответника „Топлофикация-Враца“ ЕАД, че не му дължи
същите суми като погасени по давност, както и да бъдат присъдени на ищцата направените
по делото разноски.
Ответникът „Топлофикация-Враца“ ЕАД е подал писмен отговор в срока и по реда на
чл. 131 от ГПК, с който е оспорил предявените искове. Сочи с отговора, че погасяването на
задължения поради изтичане на погасителна давност представлява санкция за бездействие
на кредитора през определен период от време, каквато хипотеза в разглеждания случай не е
налице и че процесните вземания са установени със съдебно решение, поради което за тях е
приложима общата петгодишна давност по силата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД. Поддържа също,
че въз основа на изпълнителен лист от 19.12.2014 г., издаден по ч. гр. дело № 1375/2013 г. на
Врачански районен съд взискателят е подал молба с вх. № 00057/06.01.2015 г., съдържаща
искане за прилагане на конкретен изпълнителен способ, и е било образувано изпълнително
дело № 33/2015 г. на ЧСИ Г. Б. с рег. № 722 в КЧСИ, по което многократно са извършвани
същински изпълнителни действия, постъпвали са и плащания от длъжника, като молбата за
образуване на изпълнително дело, изпълнителните действия и постъпилите плащания
2
многократно са прекъсвали давноостта, без между отделните прекъсвания да е изтекъл
петгодишен давностен срок.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, и взе предвид
становищата и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложения по делото изпълнителен лист от 19.12.2014 г., издаден по ч. гр.
дело № 1375/2013 г. на Врачански районен съд, издаден въз основа на влязлата в законна
сила заповед № 1055 от 29.03.2013 г. за изпълнение по чл. 410 от ГПК, съгласно решение №
829 от 23.10.2013 г. по гр. дело № 1763/2013 г. по описа на Врачански районен съд, решение
№ 34 от 29.01.2014 г. по въззивно гр. дело № 923/2013 г. на Окръжен съд гр. Враца и
определение № 1432 от 13.12.2014 г. по гр. дело № 3055/2014 г. на Върховния касационен
съд, ищцата Ф. М. е осъдена да заплати на „Топлофикация-Враца“ ЕАД сумата 5 538,04 лева
– главница за доставена топлинна енергия за периода от 30.06.2010 г. до 28.02.2013 г.,
сумата 735,84 лева-мораторна лихва върху главницата за периода от 31.07.2010 г. до
22.03.2013, законната лихва върху главницата, считано от 28.03.2013 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и разноските по делото: 125,51 лева-държавна такса и 600,00
лева-юрисконсултско възнаграждение.
Като доказателства са приложени заверени преписи от изпълнително дело № 33/2015 г.
на ЧСИ Г. Б. с рег. № 722 в КЧСИ и изпълнително дело № 10/2022 г. на ЧСИ В. Й. с рег. №
721 в КЧСИ.
Изпълнително дело № 33/2015 г. на ЧСИ Г. Б. е образувано по молба с вх. №
57/06.01.2015 г., подадена от взискателя „Топлофикация-Враца“ ЕАД, с възлагане по чл. 18
от ЗЧСИ и с посочен способ „опис на движими вещи“, срещу длъжника Ф. М., към която е
приложен изпълнителен лист от 19.12.2014 г., издаден по ч. гр. дело № 1375/2013 г. на
Врачански районен съд за сумите, посочени в исковата молба.
Съдебният изпълнител е извършил пълно проучване на имущественото състояние на
длъжника и на 09.04.2015 г. е връчил покана за доброволно изпълнение на длъжника чрез М.
Г.-снаха, със задължение да предаде (л. 20 от изпълнителното производство).
По изпълнителното производство на ЧСИ Г. Б. са насрочени три описа на движими
вещи на длъжника Ф. М., находящи се в жилището с адрес гр. ******, съответно за
07.05.2015 г., 09.06.2017 г. и 18.01.2018 г., като и трите описа не са извършени поради
неоткриване на длъжника на посочения по делото адрес (протоколи на съдебния изпълнител,
приложени на л. 23, л. 28 и л. 41).
За описа на движими вещи на 07.05.2015 г. Ф. М. е редовно уведомена с призовка за
принудително изпълнение (л. 21).
За описа на движими вещи на 09.06.2017 г. Ф. М. е редовно уведомена по реда на чл.
47, ал. 5 от ГПК, чрез залепване на уведомление (л. 29), като липсват данни съдебният
изпълнител да й е назначил особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК или да е
поискал назначаването на такъв от районния съд по местоизпълнението.
За описа на движими вещи на 18.01.2018 г. Ф. М. също е редовно уведомена по реда на
3
чл. 47, ал. 5 от ГПК, чрез залепване на уведомление (л. 34), като отново липсват данни
съдебният изпълнител да й е назначил особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК
или да е поискал назначаването на такъв от районния съд по местоизпълнението.
Видно от приложените на л. 24 и 25 банкови извлечения и от отбелязването на гърба
на приложения на л. 5 изпълнителен лист, Ф. М. е извършила две частични погашения на
сумите по изпълнителното производство на ЧСИ Г. Б. – на 14.04.2015 г. за сумата 75,43 лева
и на 28.05.2015 г. за сумата 99,00 лева, или общо 174,43 лева.
С постановление от 12.05.2022 г. съдебният изпълнител е прекратил изпълнително
дело № 33/2015 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК – поради настъпила перемпция.
Видно от изпълнително дело № 10/2022 г. на ЧСИ В. Й. с рег. № 721 в КЧСИ, същото е
образувано по молба с вх. № 639/23.05.2022 г., с възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ и с посочен
способ „опис на движими вещи“, въз основа на същия изпълнителен лист, въз основа на
който е образувано и изпълнително дело № 33/2015 г. на ЧСИ Г. Б., като съдебният
изпълнител на 26.05.2022 г. е връчил редовно на третото задължено лице ЧСИ В. Й. (л. 9)
запорно съобщение върху вземането на длъжника Ф. М. по изпълнително дело № 2/2022 г.
по описа на ЧСИ В. Й., по-късно е връчил редовно и на Ф. М. запорното съобщение по реда
на чл. 47, ал. 5 от ГПК, а впоследствие адв. Е.М. е била назначена за особен представител на
длъжника Ф. М. по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК.
При така установеното съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл. 114 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо. В настоящия случай изпълнителен лист от 19.12.2014 г., издаден по ч.
гр. дело № 1375/2013 г. на Врачански районен съд, от който произтичат процесните
вземания, е издаден въз основа на заповед № 1055 от 29.03.2013 г. за изпълнение по чл. 410
от ГПК, влязла в сила съгласно решение № 829 от 23.10.2013 г. по гр. дело № 1763/2013 г.
по описа на Врачански районен съд, решение № 34 от 29.01.2014 г. по въззивно гр. дело №
923/2013 г. на Окръжен съд гр. Враца и определение № 1432 от 13.12.2014 г. по гр. дело №
3055/2014 г. на Върховния касационен съд и следователно вземанията по заповедта за
изпълнение и изпълнителния лист са установени с влязло в сила решение и за тези вземания
е приложима петгодишната давност по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД.
С оглед датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение, а именно – 13.12.2014 г.,
когато е постановено окончателното определение № 1432 от 13.12.2014 г. по гр. дело №
3055/2014 г. на Върховния касационен съд, то от значение за предявения иск по чл. 439 от
ГПК са само фактите, настъпили след тази дата и следователно не подлежат на обсъждане
наведените от ищцата доводи за липса на неин регистриран настоящ адрес в България и за
липса на нейно българско гражданство за периода от 2000 г. до 13.12.2014 г.
По силата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия
за принудително изпълнение на вземането. Съгласно даденото в т. 10 от Тълкувателно
решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСТК на Върховния
касационен съд задължително тълкуване, погасителната давност не спира докато трае
4
изпълнителният процес. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др. Същинско изпълнително действие по смисъла на чл.
116, б. „в“ ЗЗД е налице само в случай, че е налице реално засягане на правната сфера на
длъжника. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността,
защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на
закона давността се прекъсва с предприемането на същинското действие за принудително
изпълнение. Съдът следва да прецени дали по изпълнителното дело са извършвани
изпълнителни действия, след влизане в сила на заповедта за изпълнение, които
изпълнителни действия да прекъсват давността.
Съдът намира, че по отношение на длъжника Ф. М. по образуваното изпълнително
дело № 33/2015 г. на ЧСИ Г. Б., след влизане в сила на заповедта за изпълнение, не са
извършвани изпълнителни действия, прекъсващи давността. Действително, на три пъти са
били насрочвани описи на вещи в дома на длъжника, но е видно от приложените преписи от
протоколи от опис, че същите не са се състояли. За да се счита за прекъсната давността,
следва изпълнителното действие да е извършено, а в случая не е така. Що се отнася до
извършените от Ф. М., видно от отбелязването на гърба на приложения на л. 5 от
изпълнително дело № 33/2015 г. изпълнителен лист, частични погашения и наведените от
ответника възражения, че същите са прекъсвали давността, съдът намира възражението за
неоснователно. Съдът намира, че не е налице хипотезата на чл. 116, б. „а“ от ЗЗД относно
прекъсване на давността при признаване на вземането от длъжника. По правило,
признанието е едностранно волеизявление, с което длъжникът пряко и недвусмислено
заявява, че е задължен към кредитора. За да е налице признание на вземането, то следва
същото да е отправено към кредитора или негов представител и да се отнася до
съществуването на самото задължение, а не само до наличието на фактите, от които
произхожда. Признанието на дълга може да е извършено и с конклуденти действия, но
същите следва в достатъчна степен да изразяват волята на длъжника да потвърди
съществуването на конкретния дълг към кредитора. В конкретния случай, по
5
изпълнителното дело има доказателства за извършени частични плащания от страна на
длъжника Ф. М., но следва да се има предвид, че съдебната практика приема, че фактът на
извършването на частично плащане на дълга чрез определена сума, сам по себе си не
представлява признание по смисъла на чл. 116, б. „а“ от ЗЗД относно непогасената част от
дълга, т. е. липсва формална воля от длъжника относно тази част от вземането на кредитора.
Волеизявлението на длъжника при частично плащане обхваща единствено погасената част
от паричното вземане. Затова съдът приема, че липсва манифестиране на воля на длъжника
Ф. М., която да потвърждава съществуването на незаплатената част от размера на дълга. Ето
защо съдът приема, че извършените от Ф. М. през месец април и през месец май 2015 г.
плащания не са прекъснали давността за неплатения остатък от задълженията, посочени в
изпълнителен лист от 19.12.2014 г., издаден по ч. гр. дело № 1375/2013 г. на Врачански
районен съд. Оттук следва, че започналата да тече давност през 2014 г. е изтекла през 2019
г. и правото на принудително изпълнение за вземанията на взискателя „Топлофикация-
Враца“ ЕАД по отношение на длъжника Ф. М. е погасено по давност, още преди образуване
на изпълнително дело № 10/2022 г. на ЧСИ В. Й.. Дори да се приеме, че второто частично
погашение, извършено от длъжника Ф. М. през месец май 2015 г., е прекъснало давността,
то петгодишната давност е изтекла през месец май 2020 г., отново преди образуване на
изпълнително дело № 10/2022 г. на ЧСИ В. Й..
Предвид гореизложеното и доколкото по делото не е установено след 13.12.2014 г. да
са настъпили факти и обстоятелства, които да водят до прекъсване или спиране на давността
за вземанията по процесния изпълнителен лист, не следва да бъдат обсъждани наведените
от ищцата доводи за незаконосъобразност на принудителното изпълнение по изпълнително
дело № 33/2015 г. на ЧСИ Г.Б., свързани с неприложимост на избрания от взискателя
принудителен способ „опис на движими вещи“, липса на настоящ адрес и на българско
гражданство на ищцата, както и с неназначаване на особен представител на ищцата-
длъжник в изпълнителния процес, при наличие на законово задължение за това.
Предвид изхода на делото и направеното от ищцата искане, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК на ищцата следва да се присъдят направените разноски в размер на 2 026,71 лева за
внесена държавна такса за образуване на делото и платено (видно от отбелязването в
договора правна помощ) адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък по чл. 80
от ГПК на л. 58 от делото.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 от ГПК, че Ф. М. с ЕГН
********** и адрес гр. ***** не дължи на „Топлофикация-Враца“ ЕАД с ЕИК *********,
гр. Враца, ул. „Максим Горки“ № 9 сумите по изпълнителен лист от 19.12.2014 г., издаден
по ч. гр. дело № 1375/2013 г. на Врачански районен съд, а именно: сумата 5 538,04 лева –
главница за доставена топлинна енергия за периода от 30.06.2010 г. до 28.02.2013 г., сумата
6
735,84 лева-мораторна лихва върху главницата за периода от 31.07.2010 г. до 22.03.2013,
законната лихва върху главницата, считано от 28.03.2013 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и разноските по делото: 125,51 лева-държавна такса и 600,00 лева-
юрисконсултско възнаграждение, предмет на принудително изпълнение по изпълнително
дело № 10/2022 г. на ЧСИ В. Й. с рег. № 721 в КЧСИ, като погасени по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Топлофикация-Враца“ ЕАД с ЕИК
*********, гр. Враца, ул. „Максим Горки“ № 9 да заплати на Ф. М. с ЕГН ********** и
адрес гр. ****** сумата 2 026,71 лева, представляваща деловодни разноски по гр. дело №
623/2023 г. на Врачански районен съд за държавна такса за образуване на делото и платено
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Врачански окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
7