Решение по дело №7623/2016 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 21.05.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на двадесет и четвърти март, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                            Съдия: Евгени Георгиев

 

при секретаря Юлиана Шулева разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 7 623 по описа за 2016 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД да заплати следните суми:

1. на В.П.И.:

- 130 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 29.09.2013 г., на основание чл. 223, ал. 1, изр. 1, връЗ.а с чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховане (КЗ) (отм) плюс законната лихва от 29.09.2013 г. до окончателното изплащане;

- 4 025,62 лева обезщетение за имуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 29.09.2013 г., на основание чл. 223, ал. 1, изр. 1, връЗ.а с чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховане (КЗ) (отм) плюс законната лихва от 29.09.2013 г. до окончателното изплащане;

- 589,06 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

2. на адвокат Г.В. – 3 681,92 лева адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;

3. на СГС – 5 361,03 лева държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. В.И. е със съдебен адрес – адвокат Г.В.,***, а З. „Л.И.“ АД е с адрес *** 51Д.

 

[2] ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 223, ал. 1, изр. 1, връзка с чл. 226, ал. 1 от КЗ на В.И. срещу ЗК „Л.И.“ АД:

1. за неимуществени вреди - за разликата над 130 000,000 лева до пълния предявен размер от 200 000,00 лева;

2. за имуществени вреди – за разликата над 4 025,62 лева до пълния предявен размер от 4 777,84 лева.

 

[3] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 2 680,52 лева държавна такса по сметка на САС. Ако обжалва частично решението, той следва да представи доказателство за внесена по сметка на САС държавна такса от 2% от обжалваемия интерес. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба. Ищцата не дължи държавна такса.

 

         МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

Производството е исково, пред първа И.танция. Делото е търговско.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1. На ищеца

        

[4] В.И. е заявила в искова молба от 21.06.2016 г., че на 29.09.2013 г. е участвала в ПТП, предизвикано от Г.М.. От това ПТП В.И. е получила: 1. контузия на белите дробове и травматичен шок; 2. хроничен фарингит; 3. счупване на шест поредни десни ребра; 4. многофрагментно счупване на лявата раменна кост; 5. счупване на долния край на дясната бедрена кост; 6. декопитална рана.

 

[5] Ищцата твърди, че от уврежданията е претърпяла неимуществени вреди за 200 000,00 лева и имуществени вреди за 4 771,84 лева. Гражданската отговорност на Г.М. е била застрахована при ответника ЗК „Л.И.“ АД (Л.И.). Л.И.не е изплатил обезщетение на В.И.. Затова тя моли съда да осъди Л.И.да ѝ заплати търсените обезщетения. Тя търси обезщетение за забава от датата на ПТП – 29.09.2013 г. (исковата молба, л. 2-6 от делото, молбата, л. 156; протокола от с. з. на 24.03.2017 г., л. 161-165, 161-гръб).

  

2. На ответника

 

[6] Л.И.е подал писмен отговор.  Той е заявил, че:

1. В.И. не е получила твърдените увреждания;

2. налични заболявания у ищцата са довели до по-продължително лечение;

3. размерът на търсеното обезщетение е завишен. Затова той моли съда да отхвърли предявените искове (писмения отговор, л. 101-102 от делото).

        

         II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА

        

[7] Не се спори, че В.И. е била родена на *** г. Тя е страдала от захарен диабет, втора степен, и хиперточнична болест (експертното решение, л. 68; експертизата на досъдебното производство, л. 45-46 – съдът я цени като частен свидетелстващ документ).

 

[8] На 29.09.2013 г. В.И. е управлявала лек автомобил „ФОЛКСВАГЕН ПАСАТ“ (ФОКСВАГЕН) със скорост 63 км/ч по път I-3 с посока от гр. Ботевград за гр. Бяла. В същото време в противоположна посока Г.М. е управлявал лек автомобил „КИА РИО“ (КИА) със скорост 133,50 км/ч.

 

[9] При км 79+666 лекият автомобил КИА е загубил напречната си устойчивост, отклонил се е наляво и е навлязъл в лентата за насрещно движение. В този момент лекият автомобил ФОЛКСВАГЕН се е намирал на 20,60 метра от мястото на удара, а опасната му зона е била 47,20 метра. Поради това траекториите на двете превозни средства са се пресекли и те са се ударили (заключението на вещото лице Й., л. 134-142, л. 135; констативния протокол, л. 10).

 

[10] Ударът между двата автомобила е увредил В.И. (констативния протокол; заключението на вещото лице д-р К., л. 150-153, л. 152). Не се спори, че към този момент гражданската отговорност на Г.М. е била застрахована при ответника Л.И..

 

[11] От удара В.И. е получила три основни увреждания. Първото е било на долните крайници и се е състояло в: многофрагментно счупване на дясната бедрена кост в средната долна трета; счупване на горното рамо на лявата срамна кост; счупване на третата лява ходилна кост; декопитална рана. Второто увреждане е било в областта на гръдния кош и се е състояло в: контузия на гръдния кош със счупване на шест ребра вдясно (от трето до осмо ребро) с хемопневмоторакс в дясната гръдна половина и контузия на белия дроб. Вследствие на това увреждане В.И. е получила и хроничен фарингит. Третото увреждане е било на горния ляв крайник и се е състояло в многофрагментно счупване на лявата раменна кост в средната горна трета. Ищцата е имала и генерализирана контузия на тялото.

 

[12] Обикновено подобно счупване на бедрената кост зараства за около 95 дни. При ищцата е било проведено оперативно лечение чрез поставяне на плака, като горният проксимален винт на плаката е мигрирал. Това е дразнило меките тъкани и е предизвиквало болка. Счупването на срамната кост зараства за около 30 дни, но поради богатото кръвоснабдяване на таза съществува опасност от развитие на белодробна емболия, която е животозастрашаваща. От дългото залежаване, за което е допринесъл и наличния у ищцата захарен диабет, тя е получила декопитални рани. Тези рани могат да бъдат източник на нова стафилококова анаеробна инфекция. Счупването на третата кост на стъпалото зараства за около 30 дни.

 

[13] До 30-35 дни е възстановяването от белодробната контузия и счупването на ребрата. Те заедно с хемопневмоторакса са били животозастрашаващи. Затова ищцата е била индубирана, от което тя е получила хроничен фарингит.

 

[14] Поради раздробеносттта на счупването на раменната става на ищцата е била поставена плака.  Въпреки това са се разпаднали костните елементи и плаката е била извадена. При ищцата липсват горната средна трета и главата на раменната кост.  За да има тя нормална става, следва да се постави изкуствена такава. В.И. има и увреждане на брахиалния плексус - сплита на двигателни  и сетивни нерви под мишницата. Към настоящия момнент те не са възстановени, като това може да стане до три години при провеждане на рехабилитационна и невротопна терапия. Ищцата няма никакво движение в раменната става.

 

[15] При увреждания, като тези на В.И., нормалният възстановителен период е една година. При нея възстановяването не е протекло нормално. Затова възстановителният период е по-дълъг и той все още не е приключил. Необходимо е да се протезира лявата раменна става на ищцата, да се продължи с невротопна и рехабилитационна терапия и да се извади плаката от дясната бедрена кост. Ищцата е изпитвала много интензивни болки около три-четири месеца след увреждането (заключението на вещото лице д-р К., л. 150-153; разпита на д-р К., л. 162-163).

 

[16] Докато В.И. се е възстановявала, за нея са се грижили двамата ѝ сина, тъщата на единия от тях и жена, която са наели синовете на ищцата. Едва година-година и половина след катастрофата, ищцата е започнала да се придвижва. Тя все още използва патерици, трудно подвижна е, трудно използва увредената си ръка (показанията на свидетеля Илиев, л. 164-165). В.И. е заплатила 4 025,62 лева за лечението си (разходните документи, л. 71-83 и л. 157-158.  Съдът не приема единствено разходите за бензин, отбелязани с 1 и 2 на л. 81). Не се спори, че Л.И.не е заплащал на В.И. обезщетение за неимуществени и имуществени вреди.

 

[17] В.И. е била представлявана безплатно от адвокат (пълномощното,  л. 96). Тя е била освободена от заплащането на държавна такса по делото (определението, л. 98). Ищцата е заплатила 400,00 лева на вещи лица (л. 120), както и 500,00 лева за ядрено-магнитен резонанс, който да помогне на д-р К. да изготви заключението си (л. 167). Л.И.е бил представляван от адвокат. Липсват доказателства Л.И.да е заплатил възнаграждение на адвоката по настоящото дело (представената служебна бележка, л. 132-гръб, не удостоверява, че по настоящото дело ответникът е заплатил възнаграждение на адвокат Томова). Затова съдът приема, че Л.И.не е направил разноски по делото.

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

 

[18] В.И. е предявила искове по чл. 223, ал. 1, изр. 1, връзка с чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховане (КЗ) (отм) за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди вследствие на застрахователно събитие.

 

1.             По иска по чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ, връзка с чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм)

 

[19] Съгласно чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм), с договора за застраховка ГО застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица неимуществени вреди. Увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, може да предяви пряк иск срещу застрахователя (вж. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм)).

 

[20] Следователно предпоставките за уважаване на настоящия иск са: 1. ищецът да е участвал в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО; 2. това застрахователно събитие да е причинило увреждания на ищеца; 3. ГО на виновния причинител на застрахователното събитие да е била застрахована при ответника; 4. вследствие на уврежданията ищецът да е претърпял неимуществени/имуществени вреди; 5. ответникът да не е изплатил на ищеца обезщетение за тези вреди.

 

[21] Съдът установи, че:

1. на 29.03.2013 г. Г.М. е предизвикал ПТП;

2. от него е била увредена В.И.;

4. тя е претърпяла болки, страдания и неудобства от уврежданията и е направила разходи по лечението си;

3. Л.И.не е изплатил обезщетение на В.И.. Налице са предпоставките за уважаването на исковете. Съдът следва да определи техните размери.

 

[22] За да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът  следва да изясни към кой момент следва да направи това.  Първоначално съдебната практика (Решение на ВС 271-1992-III Н.О.)  и доктрината (Голева, Поля. Деликтно право. Фенея, С. 2007, с. 172 цитира и решение на ВС 271-1992-III Н.О.) са приемали, че това е моментът на постановяване на съдебното решение. Впоследствие, от 2009 г. насам, съдебната практика вече приема, че моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (Решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.[1]). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на ПТП[2] – 29.09.2013 г.

 

[23]  Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са: 1. характерът на увреждането; 2. начинът на извършването му; 3. обстоятелствата, при които е извършено; 4. допълнителното влошаване състоянието на здравето; 5. причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (вж. т. II от ППВС 4/1968 г.).

 

[24]  При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (Решение на ВКС 83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г.[3] Вж. и решение 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС отново с решение, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, се е произнесъл по този въпрос).

 

[25]  Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи (не само относно вида на увреждането, но и относно момента на настъпване на увреждането)[4]. Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда, за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[26] Съдът установи, че към 29.09.2013 г. В.И. е била на 61 години. Съдът също установи, че вследствие на ПТП В.И. е получила: 1. многофрагментно счупване на дясната бедрена кост в средната долна трета; 2. счупване на горното рамо на лявата срамна кост; 3. счупване на третата лява ходилна кост; 4. декопитална рана; 5. контузия на гръдния кош със счупване на шест ребра вдясно (от трето до осмо ребро) с хемопневмоторакс в дясната гръдна половина и контузия на белия дроб; 6. хроничен фарингинт; 7. многофрагментно счупване на лявата раменна кост в средната горна трета; 8. ищцата е имала и генерализирана контузия на тялото.

 

[27] Обикновено подобно счупване на бедрената кост зараства за около 95 дни. При ищцата е било проведено оперативно лечение чрез поставяне на плака, като горният проксимален винт на плаката е мигрирал. Това е дразнило меките тъкани и е предизвиквало болка. Счупването на срамната кост зараства за около 30 дни, но поради богатото кръвоснабдяване на таза съществува опасност от развитие на белодробна емболия, която е животозастрашаваща. От дългото залежаване, за което е допринесъл и наличния у ищцата захарен диабет, тя е получила декопитални рани. Тези рани могат да бъдат източник на нова стафилококова анаеробна инфекция. Счупването на третата кост на стъпалото зараства за около 30 дни.

 

[28] До 30-35 дни е възстановяването от белодробната контузия и счупването на ребрата. Те заедно с хемопневмоторакса са били животозастрашаващи. Затова ищцата е била индубирана, от което тя е получила хроничен фарингит.

 

[29] Поради раздробеносттта на счупването на раменната става на ищцата е била поставена плака.  Въпреки това са се разпаднали костните елементи и плаката е била извадена. При ищцата липсват горната средна трета и главата на раменната кост.  За да има тя нормална става, следва да се постави изкуствена такава. В.И. има и увреждане на брахиалния плексус - сплита на двигателни  и сетивни нерви под мишницата. Към настоящия момент те не са възстановени, като това може да стане до три години при провеждане на рехабилитационна и невротопна терапия. Ищцата няма никакво движение в раменната става.

 

[30] При увреждания, като тези на В.И., нормалният възстановителен период е една година. При нея възстановяването не е протекло нормално. Затова възстановителният период е по-дълъг и той все още не е приключил. Необходимо е да се протезира лявата раменна става на ищцата, да се продължи с невротопна и рехабилитационна терапия и да се извади плаката от дясната бедрена кост. Ищцата е изпитвала много интензивни болки около три-четири месеца след увреждането.

 

[31] Докато В.И. се е възстановявала, за нея са се грижили двамата ѝ сина, тъщата на единия от тях и жена от селото, която са наели синовете на ищцата. Едва година-година и половина след катастрофата, ищцата е започнала да се придвижва. Тя все още използва патерици, трудно подвижна е, трудно използва увредената си ръка.

 

[32] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди от телесно увреждане на едно лице е бил 700 000,00 лева до 01.01.2010 г. След 01.01.2010 г. размерът вече е 1 000 000,00 лева (вж. § 27 от ПЗР на КЗ), а след 11.06.2012 г. този размер е 2 000 000,00 лева (вж. чл. 266 от КЗ). Икономическата обстановка в страната от 2012 г. до 2013 г. също се е променяла, което се е отразило на размерите на минималната работна заплата, която е била: 270,00 лева от 01.11.2011 г.[5] до 01.05.2012 г.; 290,00 лева от 01.05.2012 г.[6] до 01.01.2013 г.; 310,00 лева от 01.01.2013 г.[7] до 31.12.2013 г.

 

[33] Съдът е разгледал три дела, чийто предмет е бил изплащането на обезщетение за неимуществени вреди за близки по сериозност, но не идентични увреждания. Две от решенията са влезли в сила без да бъдат обжалвани, а третото решение е било потвърдено от САС. С тези решения съдът е определил следните обезщетения:

1. 100 000,00 лева за увреждания от ПТП от 2013 г.[8]. Решението е влязло в сила без да бъде обжалвано;

2. 110 000,00 лева за увреждания от ПТП от 2012 г.[9]. Решението е било потвърдено с решение на САС 2355-2015-10-ти с-в по гр. д. 2 099/2015 г.;

3. 130 000,00 лева за увреждания от ПТП от 2013 г.[10]. Решението е влязло в сила без да бъде обжалвано.

 

[34] Съдът отчита всички установени обстоятелства и факторите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Съдът отчита и това, че до известна степен по-продължителният период на възстановяване на ищцата от счупванията се дължи и на наличното заболяване захарен диабет. Затова съдът приема, че 130 000,00 лева е справедливо обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от ищцата. Затова съдът осъжда Л.И.да заплати на В.И. 130 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди, като отхвърля иска за разликата над 130 000,00 лева до пълния предявен размер от 200 000,00 лева. Съдът осъжда Л.И.да заплати на В.И. и 4 025,62 лева обезщетение за имуществени вреди, като отхвърля иска за разликата над 4 025,62 лева до пълния предявен размер от 4 771,84 лева.

 

2. По разноските

 

[35] В.И. търси разноски. Тя е направила такива за 900,00 лева и е била представлявана безплатно от адвокат.

 

[36] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава исковете на В.И. за 134 025,62 лева при предявен размер от 204 771,84 лева. Ето защо съдът осъжда Л.И.да заплати на В.И. 589,06 лева разноски по делото (900,00Х134 025,62/204 771,84), а на адвокат Г.В. 3 681,92 лева възнаграждение (204 771,84-100 000,00х0,02+3 530,00х134 025,62/204 771,84). На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК съдът осъжда Л.И.да заплати по сметка на СГС 5 361,03 лева държавна такса (134 025,62Х0,04).

 

[37] Л.И.също търси разноски. Съдът установи, че Л.И.не е направил разноски. Затова съдът не присъжда разноски на Л.И..

 

Съдия: