Р Е Ш Е Н И Е
№ 16.12.2019г. Гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На 11 ноември
В публично заседание в следния състав:
Председател: ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар: ЕВДОКИЯ ДОСЕВА
Прокурор: Ивелина Косева
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ТАНЯ ИЛКОВА
гр. дело № 321, по описа за 2019 година.
Предявен е иск за причинени неимуществени вреди с правно основание чл.2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Ищецът И.Т.И.,
твърди в исковата си молба, че на 05.03.2013г. бил привлечен като обвиняем по
досъдебно производство № 226/2013г., по описа на Първо РУ „Полиция” - Стара
Загора, за извършено според разследващите органи от негова страна престъпление
по чл.144 ал.З, вр. ал.1 от НК, изразяващо се в това, че на 11.01.2013г., в
гр.Стара Загора, в стаята за свиждане в сградата на Затвора - Стара Загора, уж
се бил заканил с престъпление против личността - с убийство, на лицето Светозар
Златанов Русев и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му. С привличането му като обвиняем за горното престъпление,
Районна прокуратура поискала мярка „Задържане под стража”. Това било така,
защото в момента изтичал максималния допустим от закона срок на мярка
„Задържане под стража”, която била взета по отношение на него по друго, към
днешна дата приключило съдебно производство - НОХД № 503/2015г. на
Специализиран наказателен съд и предстояло да бъде освободен, а прокуратурата
се опитвала да продължи с мярката „Задържане под стража”, но по това
производство. Районен съд гр. Стара Загора не уважил искането на Районна
прокуратура Стара Загора за вземане на МН „Задържане под стража” и с
Определение № 155 от 06.03.2013г. по ч.н.д. № 546/201Зг. била взета мярка за
неотклонение „Домашен арест”. Според ищеца, целените действия от страна
Прокуратурата били да бъде образувано още едно производство в повече срещу
него. Същевременно по това време имало висящо производство и пред Сливенския
Районен съд, което завършило с оправдателна присъда срещу ищеца на
15.01.2014г., произнесена по НОХД № 662/2012г. на PC Сливен. Друго висящо
наказателно производство, отново по описа на Сливенска прокуратура впоследствие
било прекратено с Постановление от 08.10.2015г. за прекратяване на досъдебно
производство по ДП сл.д. № 66/2012 г. на ОСО-ОП - Сливен, пор. № 1729/2012г. на
Районна прокуратура. Според ищеца, всичко това доказвало амбицията на прокуратурата
да използва срещу него мярката за неотклонение не като средство да не се
извършват нови престъпления, а като наказание.
Сочи още, че на
15.03.201Зг. наблюдаващият прокурор по така образуваното против него Досъдебно
производство № 226/201 Зг. по описа на Първо РУ „Полиция" - Стара Загора,
а и всички останали прокурори от РП Стара Загора, са си направили самоотводи -
може би провокирани от подадения сигнал срещу прокурор. Така материалите по
делото били изпратени на Главният прокурор на Р.България с предложение
разследването да се извърши в друг съдебен район. С постановление на Главния
прокурор разследването било възложено под надзора на Районна прокуратура
Пловдив, която със свое постановление обединила процесното ДП № 226/201Зг., по
описа на Първо РУ „Полиция" - Стара Загора и още две досъдебни
производства, първоначално наблюдавани от РП Стара Загора в едно общо
наказателно производство под ДП № 105/2013г. по описа на Сектор
„Противодействие на криминалната престъпност" гр.Пловдив:
- ДП № 768/2012г. на ОДМВР гр.Стара Загора,
водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.117 от НК (което е
извън предмета на настоящия иск) и
- ДП № 2/2013г. на Отдел БОП гр.Стара Загора,
водено срещу неизвестен извършител (към него момент), за престъпление по чл.144
ал.З, вр. ал.1 от НК, изразяващо се в това, че на дата 24.01.2013г., в сградата
на Затвора - Стара Загора, уж се бил заканил с престъпление против личността -
с убийство, на лицето Петя Петкова и това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му;
- ДП № 226/2013г.
по описа на Първо РУ „Полиция" - Стара Загора, за извършено според
разследващите органи от негова страна престъпление по чл.144 ал.З, вр. ал.1 от НК, изразяващо се в това, че на дата 11.01.201 Зг., в гр.Стара Загора, в стаята
за свиждане в сградата на Затвора - Стара Загора, уж се бил заканил с
престъпление против личността - с убийство, на лицето Светозар Златанов Русев.
Настоящият иск
касае неимуществените вреди, претърпени от ищеца по ДП № 2/201 Зг. на Отдел БОП
гр.Стара Загора, и ДП № 226/2013г. по описа на Първо РУ „Полиция” - Стара
Загора, тъй като ДП № 768/2012г. на ОДМВР гр.Стара Загора още не било
прекратено.
Със свое
Постановление от 05.12.2013г. по Прокурорска преписка № 4531/2013г.,
наблюдаващият прокурор от Районна прокуратура - Пловдив, е постановил частично
прекратяване на наказателното производство по Досъдебно производство №
105/2013г. по описа на Сектор „Противодействие на криминалната престъпност”
гр.Пловдив, в частта досежно двете обвинения за извършени престъпления по
чл.144 ал.З, вр. ал.1 от НК - закана с убийство и спиране на наказателното
производство, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 117 НК
(което е извън предмета на настоящия иск). Мотивите на наблюдаващия прокурор за
това взето от него разрешение, в частност за прекратяване на производството по
повдигнатите обвинения за престъпления по чл.144 ал.З, вр. ал.1 от НК, били
най-общо в смисъл, че от събраните по делото доказателства не се установило (от
обективна и субективна страна) да са осъществени деянията по чл.144 ал.З от НК,
т.е. да са осъществени съставите на това престъпление и за двата случая - и по
обвинението за закана за убийство спрямо лицето Светозар Златанов Русев на дата
11.01.2013г., и по обвинението за закана за убийство спрямо лицето Петя Петкова
на дата 24.01.2013г. С мотиви в този смисъл било прекратено наказателното
производство против ищеца за престъпленията по чл.144 ал.3, вр. ал.1 от НК,
като наложената му мярка за неотклонение била отменена.
Прекратителното
Постановление от 05.12.2013 г. на РП Пловдив, като необжалвано, породило
правните си последици, считано от 05.12.2013г., като обвиненията за двете
извършени престъпления по чл.144 ал.З, вр. ал.1 от НК били снети. В резултат на
действията на органите на досъдебното производство, изразяващи се в незаконното
повдигане на обвинение и привличането на ищеца в качеството му на обвиняемо
лице по досъдебно производство, последният претърпял вреди от неимуществен
характер.
Въпреки
абсурдността на повдигнатите му обвинения, органите на Районната прокуратура
Пловдив приели, че „отправена” закана с убийство от страна на ищеца, и в двата
случая обективно не е била налице. При първия случай между ищеца и
свид.Златанов не е бил провеждан разговор, нито отправена реплика, респективно
липсвала каквато и да е закана, формираща подобно намерение, а е бил направен
жест от негова страна, който се тълкувал по различен начин от отправилия го и
от този към който е бил насочен, а и обективната невъзможност такава закана да
възбуди у свид.Златанов основателен страх от осъществяването й, като се има
предвид обстановката, в която се е развила ситуацията - в случая и двете лица
са в охраняемо помещение на затвора, разделени от преграда, без възможност за
физически контакт. При втория случай, разговорът със свидетеля Петков е бил
проведен през метална решетка, като репликата е била отправена към сестрата на
свидетеля - Петкова, която освен, че не е присъствала, а и обективно не би
могла да присъства, тъй като случилото се е било на територията на Затвора
Стара Загора, деецът не би могъл да приведе в изпълнение заканата си тъй като е
бил задържан, а и от събраните доказателства не се установило тази закана да е
провокирала някаква защитна реакция у свидетелката - същата не е променила обичайния
си ритъм и начин на живот, нито е взела някакви мерки за лична защита, той през
цялото време докато бил обвиняем за тези престъпления, изпитвал ужас от
мисълта, че следствените органи ще положат максимални усилия да поддържат и
докажат обвиненията.Вследствие на двете повдигнати му обвинения за извършени
престъпления по чл.144 ал.З, вр. ал.1 от НК, на ищеца била наложена мярка за
неотклонение „домашен арест”, като същият престоял в дома си над 6 месеца,
който престой се отразил допълнително травмиращо на психиката му. Отделно от
това били коментарите на околните - че сега е „затворен” в дома си и др.
подобни, които достигали така или иначе до знанието му и които допълнително го
сривали психически.
Така в резултат на
повдигнатите му от Прокуратурата незаконни обвинения за извършени престъпления
по чл.144 ал.3, вр. ал.1 от НК, през цялото време, докато траело това незаконно
наказателно производство против ищеца, не го напускали всевъзможни мрачни мисли
за бъдещето му и за неговото семейство и близки, които можело да останат без
неговата подкрепа, ако целенасочените усилия на разследващите органи се окажат
успешни. Унищожена била психическата му стабилност. Затворил се в себе си.
Загубил контакти с близки и познати, с роднините си също. През целия този период
ищецът не можел да работи. Нямал доходи. Наложило се да взима заеми от близки и
приятели, за да може да издържа семейството си и себе си. Това допълнително
психически го тормозило. Години по-късно връщал заемите и в главата му била
постоянно доминираща мисълта, че всичко това е свързано с извършената спрямо
него несправедливост - да бъде обвинен в неща, които не е извършил.
През пролетта на
2013 година мярката му за неотклонение „задържане под стража”, която имал по
друго наказателно производство била отменена. След като била променена по
процесното производство МН от „домашен арест” на „подписка” от Районен съд
Пловдив половин година по-късно - на 24.09.2013г. И тогава усетил и отношението
на обществеността към него и в частност на колегите му, магистрати, адвокати, а
и клиенти. Още след като било образувано досъдебното производство срещу него,
този факт се разчул в града и хората започнали да го обсъждат и да се отнасят с
откровено недоверие към него. Имал възможността лично да се увери, че това е
така след като му променили мярката и вече можел да излиза свободно от дома си.
Коментирало се, че е доказано престъплението по повдигнатото му обвинение, че
ще влезе в затвора за дълго време за ефективно изтърпяване на наказание
„лишаване от свобода”. Ищецът изпаднал в отчаяние и страховете за съдбата му се
засилили. Огорчението му и несигурността за бъдещето му се засилвали още повече
и от коментарите из града, в който живее. Мислите му за все по растящата
вероятност да бъде предаден на съд за нещо, което не е извършил го потискали.
Често се затварял в себе си и нямал желание за каквото и да било. Станал
неразговорлив, което било нетипично за него. Цялото това негово мрачно
настроение се пренесло в дома му, като съпругата му, родителите и близките,
започнали да се притесняват за здравето му. Всички те били принудени да полагат
неимоверни усилия, за да го успокояват и да го накарат да се чувства по-добре и
да бъде пълноценен.
Всичко това
продължило цели единадесет месеца - от м. януари, когато било образувано ДП, до
средата на м.декември 2013г., когато ищецът разбрал, че Постановлението от
05.12.2013г. на Районна прокуратура - Пловдив по прокурорска преписка №
4531/2013г., с което наказателното производство против него за двете процесни
престъпления по чл.144 ал.З, вр. ал.1 от НК - закана с убийство, по Досъдебно
производство № 105/2013г. по описа на Сектор „Противодействие на криминалната
престъпност" гр.Пловдив, е влязло в сила и обвиненията са окончателно
снети.
Всички посочени
по-горе, претърпени от него вреди от неимуществен характер ищецът оценява на
20000лева.
Счита, че правният
му интерес за обезщетение произхожда от незаконните действия и актове на
органите на досъдебното производство по повдигане на обвинението против него, с
цел да бъде постоянно с мярка за неотклонение, а евентуално да бъде и признат
за виновен и осъден. Причинените му неимуществени вреди възникнали в резултат
на обвинителните действия на ответника и в пряка причинно-следствена връзка с
тях. Счита, че е налице хипотезата чл.2, ал.1, т.З от ЗОДОВ.
Ищецът моли съдът
да постанови решение, с което да осъди ответника - Прокуратура на Република
България, седалище гр.София, бул.”Витоша” № 2, Булстат: *********, да му
заплати сумата в размер на 20000 лева, представляваща обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди, които неимуществени вреди са
настъпили в резултат на действията на Прокуратурата по повдигане на обвинения
против него за извършени престъпления по чл.144, ал.З, вр. ал.1 от НК -
първоначално по Досъдебно производство № 226/2013г. по описа на Първо РУ
„Полиция" - Стара Загора и ДП № 2/2013г. на Отдел БОП гр.Стара Загора, а
впоследствие, след отводи на наблюдаващите прокурори в гр.Стара Загора,
продължило под Досъдебно производство № 105/201 Зг. по описа на Сектор „Противодействие
на криминалната престъпност" при МВР гр.Пловдив, като производството е
прекратено с Постановление за прекратяване на наказателно производство от
05.12.2013г. по прокурорска преписка № 4531/201Зг. на Районна прокуратура
Пловдив.
Моли на основание
чл.86 от ЗЗД да му бъде присъдена законната лихва върху определената от съда
сума за неимуществени вреди, дължима от 05.12.2013 год. - датата на
постановлението за прекратяване на наказателното производство, до окончателното
изплащане на присъденото от съда обезщетение. Претендира за направените разходи за държавна такса и
процесуално представителство по делото.
Ответникът по делото –
Прокуратура на Република България гр. София, чрез Районна прокуратура – Стара
Загора, е депозирал писмен отговор на исковата молба. Прави възражение за изтекла 5 годишна
погасителна давност по предявения главен иск, както и по отношение на
претенцията за заплащане на лихви за минал период от време, надхвърлящ исковата
претенция над 3 години.Счита, че размерът на претендираните неимуществени вреди
е силно завишен, несъобразен с трайната съдебна практика по см. на чл. 52 от ЗЗД, както и с обективните обстоятелства – сравнително кратката продължителност
на воденото наказателно производство, взетата мярка за неотклонение, тежестта
на повдигнатото обвинение и отражението, което е породила наказателната
репресия върху семейния и приятелския кръг на ищеца, сред колегите и в
обществото, върху психиката и физическото му здраве, и др. При вземането на
мярката за неотклонение „ Домашен арест” са осъществени действия не само от
органите Прокуратурата на РБ, но и от други държавни органи. В периода от
24.09.2013 г. до прекратяването на наказателното производство - 05.12.2013 г.
ищецът е бил с най - леката мярка за процесуална принуда „подписка”, независимо
от тежестта на обвинението, от което следвал извода, че тази мярка не би могла
да породи сериозни върху психиката и физиката въздействия и последици. В
процесния период срещу ищеца били водени и други наказателни производства,
изпълнявана била мярка за неотклонение „Задържане под стража”, като според
ответника не е възможно да се отграничи коя мярка се е отразила най - силно
върху психическото състояние на И., в резултат на което той да е претърпял
неимуществени вреди. Счита, че предявената претенция не е съобразена с
продължителността и тежестта на наказателното обвинение. Срещу ищеца са били
налице основанията за повдигане и предявяване на обвинение по смисъла на чл.
207 от НПК.
Ответникът моли съдът да
постанови решение, с което да отхвърли като неоснователен и недоказан
предявения иск.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена
следната фактическа обстановка:
Не спори между страните, а и от приложеното към делото ДП №
105/2013г. на Сектор ПКП гр. Пловдив, се установява, че на 05.03.2013г. ищецът
е бил привлечен като обвиняем по образувано досъдебно производство /ДП/ № 266 –
ДП № 226/2013г. по описа на Първо РУ „Полиция" - Стара Загора, за престъпление по чл.144 ал.З, вр. ал.1 от НК,
изразяващо се в това, че на дата 11.01.201Зг.,
в гр.Стара Загора, се е заканил
на другиго – Светозар Златанов с убийство и това заканване е могло да възбуди
основателен страх от осъществяването му. С определение от 06.03.2013г. РС гр.
Стара Загора спрямо ищеца била взета мярка за неотклонение „Домашен арест”.
Междувременно пред РП гр. Стара Загора са наблюдавани още две досъдебни
производства – ДП № 768/2012г. на ОДМВР – Стара Загора, и ДП № 2/2013г. на
Отдел БОП – Стара Загора, всяко от тях водено срещу неизвестен извършител за
престъпление по чл. 144, ал.3, вр. ал.1 от НК. По същите производства са
приложени докладни записки, видно от които бил установен извършителя – И.И.. С
оглед разкриване на обективната истина и обстоятелството, че първоначално
събраните данни са сочели, че деянията са извършени през непродълъжителен
период от време от едно лице – с Постановление на РП гр. Пловдив трите
досъдебни производства са обединени в едно досъдебно производство под № 105/2013г.
по описа на Сектор „Противодействие на криминалната престъпност” гр. Пловдив. С
Постановление от 14.05.2013г. РП гр. Пловдив е обединила материалите по преписки
№ 4531/2013г. , пр. № 4530/2013г. и пр. № 4529/2-13г. в едно досъдебно
производство, което е продължило под пр. № 4531/2013г. по описа на РП гр.
Пловдив. В качеството на обвиняем по делото е привлечен ищецът за престъпление
по чл. 144, ал.3, вр. ал.1 от НК, като първоначално взетата спрямо него мярка за
неотклонение е изменена с определение на ПРС в „Подписка”.Наказателното
производство ДП № 105/2013г. по описа на Сектор „Противодействие на
криминалната престъпност” гр. Пловдив досежно престъплението по чл. 144, ал.3, вр.
ал.1, от НК е прекратено с Постановление от 05.12.2013г.на РП гр. Пловдив на осн. чл. 24, ал.1, т.1 от НПК, като
взетата мярка за неотклонение „Подписка” е отменена.
По
делото са събрани гласни доказателства.
Св.Христо Христов и
Петър Босев твърдят в показанията си, че по време на изтърпяване на мярката за
неотклонение „Домашен арест” за обвинение по закана за убийство, ищецът „не
беше никак добре”, „беше се сханал, беше се обездвижил, не можеше да върви”.
Свидетелите описват през сочения период ищеца като подтиснат, отпаднал, с
притеснение от мнението на хората по повдигнатото му обвинение. Притесненията
му произтичали от това, че е обвинен несправедливо.През този период, „хора му
носеха храна, сокове…” „Приятелите му идваха вкъщи”. „Този домашен арест му се
отразяваше така, че все излизаше на терасата, защото бил като захлупен вкъщи.”.
Съдът
кредитира с доверие показанията на свидетелите, като същите са последователни и
дадени вследствие на лични впечатления.
Като взе предвид изложената фактическа обстановка, съдът
стига до следните правни изводи:
Искът и
с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. По
предявения иск в тежест на ищеца е да ангажира доказателства 1/ че спрямо него
е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ характер; 2/ че
производството е било прекратено с влязло в сила постановление; 3/ че е
претърпял неимуществени вреди, както и какъв е размера на тези вреди и 4/ между
незаконното действие на правозащитните органи и неблагоприятните последици
/вредите/ да е налице причинно следствена връзка.
Съгласно
ЗОДОВ държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от разследващите
органи, прокуратурата и съда от обвинение в извършване на престъпление, ако
лицето бъде оправдано.
На
първо място съдът следва да разгледа възражението на ответника за изтекла
погасителна давност. Установява се че наказателното производство спрямо
ищеца е прекратено на 05.12.2013г., а исковата молба е подадена пред СтОС на
03.12.2018г., поради което пет годишния давностен срок не е изтекъл.
Съгласно
чл. 4 от ЗОДОВ
държавата отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка
и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени
от виновно от длъжностното лице, като съгласно чл.7 искът за обезщетение се предявява пред съда по
мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу
органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или
бездействия са причинени вредите.
Със ЗОДОВ законодателят е уредил специална
отговорност на държавата, която е обективна и не е обвързана с вина на
длъжностното лице-пряк причинител на вредите. Отговорността на държавата е
специфично проявление на принципа за отговорност на възложителя на работа по чл. 49 от ЗЗД
и тя също е гаранционно-обезпечителна.
На репариране подлежат само действително
настъпилите вреди. (В този смисъл т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по т.гр.д.№
3//2004 г. на ОСГК на ВКС). За разлика от имуществените вреди, размерът на
претърпените неимуществени вреди се определя от съдилищата на база на
релативния критерий за справедливост - арг. по чл. 52 от ЗЗД.
Понятието справедливост по см. на чл. 52 от ЗЗД
не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретно съществуващи
обстоятелства, обуславящи размера на обезщетението. Обезщетението следва да е
съразмерно с конкретно претърпените вреди, като удовлетворява изискването за
справедливост. Такива обстоятелства са продължителността на наказателното
производство, тежестта на престъплението, за което е обвинението, броя на
деянията, по които е било незаконното повдигнатото обвинение, ограничаването на
гражданските права, вида на мярката за неотклонение и нейния срок, личностните
качества на ищеца, общественото му положение и начина, по който се е отразило
обвинението на ищеца-върху личния, професионалния, обществения му живот,
чувствата, честта и достойнството му, продължителност и интензитет на
терзанията. Когато обвинението е за умишлено престъпление в област, която е
професионалната реализация на ищеца, то следва да се прецени и как обвинението
се е отразило на възможностите му за професионална реализация, изяви и
развитие. От правно значение са само действително търпените неудобства в
резултат на обвинението. (В този смисъл Постановления № 4/1964 и № 181968 на
Пленума ВС; Решение № 344/24.11.2014 г. по грп.д№ 2378/2014 г. на ВКС, ІV-то
Г.О.; Решение № 18/20.02.2014 г. по гр.д.№ 2721/2013 г. на ВКС, ІV-то Г.О.;
Решение № 26/04.03.2009 г. по гр.д.№ 4724/2007 г. на ІІІ-то Г.О. на ВКС;
Решение № 23/03.02.2009 г. по гр.д.№ 816/2008 г. на ІІ-ро Г.О. на ВКС; Решение
І 1199/11.02.2009 г. по гр.д.№ 4997/2007 г. на І-во Г.О. на ВКС; Решение №
1313/10.01.2009 г. по гр.д.№ 4424/2007 г. на ІV-то Г.О. на ВКС; Решение №
37/11.02.2009 г. по гр.д.№ 5367/2007 г. на ВКС, І-во Г.О. на ВКС; Определение №
54/30.10.2008 г. по гр.д.№ 3709/2008 г. на ВКС, ІІ-ро Г.О. на ВКС).
В обвързващата съдилищата съдебна практика
(Р-388-2012, ІV г. о.; Р-3-2014, ІV г. о.) ВКС приема, че при търсене на
обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2 ЗОДОВ
съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване
наличието на вреди в рамките на обичайното за подобни случаи. Нормално е да се
приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, незаконно
обвинено в извършване на престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено,
а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените
ценности у личността, както и социалното му общуване. Когато се твърди
причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай, или конкретно
увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания, с оглед конкретни
обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено
положение, съдът може да ги обезщети само при успешно проведено пълно главно доказване
от ищеца.
От събраните и ангажирани по делото
доказателства, съдът намира, че се установява факта на причинени на ищеца
неимуществени вреди. Неимуществената вреда представлява сериозно засягане на
личността и достойнството на едно лице, изразява се в търпенето на болки и
преживявания от негова страна. Обезщетение се дължи за всички преки и
непосредствени вреди от увреждането. В случая се установява, че производството срещу ищеца е било прекратено поради
недоказаност на участието на обвиняемия в престъплението, което съответства на
основанието за отговорност за вреди по ЗОДОВ, посочено в чл. 2, ал. 1,
т. 3 ЗОДОВ "деянието не е извършено от лицето" (Р-.
8/16.10.2014 г., ІV г. о.; Р-291/16.11.2011 г., ІІІ г. о.). Образуваното и
прекратено наказателно производство е било по повод обединяване на три
досъдебни производства, като за две от тях е за престъпление по чл. 144, ал.3,
вр. ал.1 от НК, по което е била взета спрямо ищеца мярка за неотклонение
„Домашен арест”, впоследствие изменена в „Подписка”. По време на изтърпяване на мярката за
неотклонение „Домашен арест” ищецът е изживял негативни емоции, породени от
безпокойството му, че е несправедливо обвинен, от мнението на хората за това
обвинение. Установява се причинна връзка между воденото наказателното
производство и негативните изживявания на ищеца. От събраните по делото
доказателства – свидетелки показания, се установява, че воденото наказателно
производство е дало негативно отражение върху живота на ищеца – чувствал се е
подтиснат, притеснен, неспокоен. Ищецът е бил обвинен в извършване на едно и
също престъпление поотделно за две лица. Мярката за неотклонение спрямо ищеца е
била взета на 06.03.2013г., като на 24.09.2013г. е била изменена в по- лека
„Подписка”, а на 05.12.2013г. е и отменена.
Предвид на изложеното по-горе и предвид на тежестта на
повдигнатото обвинение, не дългият период от време, през който наказателното
преследване е продължило – 10 месеца, възрастта и социалното положение на
ищеца, данните за личността му, в т. ч., че преди повдигане на обвинението за
престъпление по чл. 144, ал.3 от НК, спрямо него е била взета мярка за
неотклонение „Задържане под стража” по друга досъдебно производство / виж в
мотивната част, стр.5 на Постановление за частично прекратяване и спиране на
наказателно производство от 05.12.2013г. на РП – Пловдив/, съдебното
му досие /видно от справка за съдимост/, както и преди всичко на
обстоятелството, че негативното влияние на наказателното преследване върху
общото психологично състояние на ищеца не надхвърля рамките на обичайното, без
да е дало сериозно и трайно отражение върху личния му живот, прилагайки
обществения критерия за справедливост, установен в нормата на чл. 52 ЗЗД, съдът
намира, че за репариране на неимуществените вреди, които ищецът е претърпял от
наказателно преследване справедливият размер на обезщетението не би могъл да
бъде по-висок от 3000 лв. Съдебната практика се е ориентирала при обичайните за
причиненото от незаконното обвинение неудобство, притеснение, безпокойство,
страх, да определя обезщетение около 1000 лв. за всяка година от наказателното
производство (така Р-79/17.07.2018 г., ІV г. о.),
но в случая се касае за две повдигнати обвинения,
обединени в едно наказателно производство. Определената сума пари в
най-пълна степен следва да компенсира вредите.
Тъй като отговорността на държавата за вреди възниква от
момента на придобиване стабилитет на акта за прекратяване на наказателното
производство, то от тази дата следва да присъди законната лихва. При извършена
служебна справка съдът констатира, че постановлението на РП гр. Пловдив е
влязло в законна сила на 08.02.2014г., от която дата следва да се присъди
законната лихва върху главницата.
Като взе предвид
изложеното по – горе, съдът следва да отхвърли предявения иск за сумата над
3000 лв. до претендираните 20 000 лв. като неоснователен, както и иска за
присъждане на законна лихва за периода 05.12.2013г. до 07.02.2014г.
При този изход на спора следва Прокуратурата
на Република България да бъде осъдена да заплати на ищеца направените в
настоящото производството разноски, съразмерно с уважената част от иска – 46.50
лв. /за внесена държавна такса от 10 лв. и за адвокатско възнаграждение от 300 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ ДА ЗАПЛАТИ на И.Т.И., ЕГН ********** *** Александър Батенберг № 32,
ет.8, ап.23, на осн. чл. чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, сумата от 3000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на неоснователно
повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл. 144, ал.3, вр. ал.1 от НК по ДП № 105/2013 г. по описа на Сектор «Противодействие криминалната
престъпност» при МВР гр. Пловдив, прекратено с Постановление за прекратяване на
наказателно производство от 05.12.2013г. по прокурорска преписка № 4531/2013г.
на РП гр. Пловдив, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.02.2014
г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част
за сумата над 3000 лв. до претендираните 20 000 лв., както и за
претендирана лихва за периода 05.12.2013г. – 07.02.2014г , като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ ДА ЗАПЛАТИ на И.Т.И.,с п.а., сумата от 46.50 лв., представляваща направени
по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване от
страните в двуседмичен срок от връчването му, пред Окръжен съд гр.Стара Загора.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :