№ 74
гр. София , 03.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на дванадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Елеонора Т. Михайлова
като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Въззивно гражданско дело №
20201000502828 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №2168 от 14.04.2020г., постановено по гр.д.№7761/17г., СГС е осъдил
Прокуратура на РБ да заплати на Н. Д. С., ЕГН********** сумата от 10 000лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществен вреди причинени от незаконно
обвинение в извършване на престъпление по чл.321, вр. чл.194-196 от НК, за което е
оправдан с влязла в сила присъда на 05.06.2012г. по НОХД№3185/2010г. по описа на ПОС,
ведно със законната лихва, считано от 30.05.2014г. до окончателното й изплащане, като е
отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 100 000лв.
Срещу решението в осъдителната му част е постъпила жалба от ответника
Прокуратура на РБ, в която се правят оплаквания за неговата неправилност, тъй като
присъденото от първоинстанционния съд обезщетение е несъобразено с тежестта на
повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното производство и на
наложената мярка за процесуална принуда.При постановяване на своето решение съдът не е
отчел фактическата и правна сложност на делото, което обективно е довело до по-голямата
продължителност на наказателното производство.При определяне на размера на
справедливото обезщетение за неимуществени вреди следва да се съобрази, че липсва
причинна връзка между действията на прокуратурата и влошеното здравословно състояние
1
на пострадалия.Последният не е ангажирал надлежни доказателства за установяване на
твърденията си.Обезщетението не съответства на съдебната практика в сходни случаи и
съществуващите в страната обществено-икономически условия.Моли съда да отмени
решението в обжалваната му част и постанови друго по същество, с което да отхвърли
изцяло предявения иск, а в условията на евентуалност да намали размера на обезщетението.
Ищецът Н. С. не е депозирал отговор на подадената жалба.
В срока за отговор е подадена насрещна въззивна жалба от ищеца срещу решението в
отхвърлителната му част, в която се правят оплаквания за неговата неправилност.При
определяне на обезщетението за неимуществени вреди съдът не е съобразил голямата
продължителност на наложената най-тежка мярка за процесуална принуда, която е довела до
ограничения на правото на свободно предвижване и упражняване на труд.Отделно от това
на пострадалия е била наложена и забрана за напускане на страната, която е била търпяна в
рамките на цялото дело.Наказателното производство е било отразено широко във всички
медии, което е довело до влошаване на здравословното състояние на ищеца.При определяне
размера на обезщетението следва да се вземе предвид това, че последният е страдал от
клаустрофобия и страхът от затворени пространства се е засилил след като е бил задържан,
което от своя страна е довело до влошаване на психическото му състояние.Предвид горното
и тежестта на повдигнатите обвинения моли съда да отмени решението в обжалваната му
част, като постанови друго, с което уважи изцяло предявения иск, ведно с присъждане на
законната лихва, считано от 05.06.2012г.
Прокуратура на РБ не е депозирала отговор на подадената жалба.
Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените
по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна :
Жалбите на страните са в срок и производството е допустимо.Разгледани по
същество са неоснователни.
Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от
направените оплаквания, които касаят неговата правилност.Не е спорно между страните, че
действията на прокуратурата по повдигане и поддържане на обвинение срещу ищеца за
извършено престъпление от общ характер са незаконни, доколкото същия е бил оправдан с
влязло в законна сила присъда, а се спори относно размера на следващото се обезщетение за
неимуществени вреди.
В процесния случай се претендира обезщетение за претърпени вреди от повдигане на
обвинение срещу пострадалото лице за извършено престъпление от общ характер, по което е
било оправдан, което е основание да бъде ангажирана отговорността на държавата, чрез
нейните органи – прокуратура.Обезщетението, което пострадалото лице може да
претендира, обхваща всички преки и непосредствени вреди, които са последица от
2
увреждането.
Отговорността на държавата, в лицето на нейния орган, който е причинил вредата,
следва да се носи по реда на чл.2, т.3 от ЗОДОВ.В тези случаи обезщетението за
неимуществени вреди обхваща и вредите от незаконно задържане под стража/т.13 от
ТР№3/04г./, т.е в обема на отговорността следва да бъдат включени не само претърпените
болки и страдания от повдигане на незаконно обвинение, но и от неправомерното му
задържане под стража.
Съобразно общите разпоредби за разпределение на доказателствената тежест ищецът
по иск за неимуществени вреди следва да установи основанието на иска си, а размерът на
претърпените вреди следва да бъде определен от съда по справедливост. Последната не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обстоятелства, които
трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението.
На първо място от значение за определяне на размера на обезщетението е естеството
на повдигнатото обвинение срещу пострадалото лице.На ищеца е повдигнато обвинение за
извършено престъпление от общ характер, което е тежко умишлено по смисъла на чл.93, т.7
от НК, тъй като за неговото извършване е предвидено наказание лишаване от свобода от три
до десет години лишаване от свобода.
От голямо значение е периода, в който е започнало и приключило наказателното
производство с влязъл в законна сила акт на съда/прокуратурата/, който в процесния случай
възлиза на две години и пет месеца.С оглед естеството на повдигнатите обвинения и броя на
лицата, които са били привлечени към наказателна отговорност следва да се приеме, че
производството се е развило в рамките на един „разумен срок”.
От значение е и периода, в който на лицето е била наложена най-тежката мярка за
процесуална принуда - „задържане под стража”, която е продължила около 6 месеца.
Следва да се вземе предвид, че още първоинстанционният съд е постановил
оправдателна присъда по отношение на ищеца, която не е била протестирана от
прокуратурата.
От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че ищецът е бил
силно притеснен от повдигнатите му обвинение.След като мярката му за неотклонение била
променена в по-лека и освободен от ареста ищецът станал раздразнителен и с влошено
психическо здраве.
От изложеното по-горе, съдът намира, че в полза на ищеца следва да бъде присъдено
обезщетение, което да бъде адекватно на претърпените морални страдания в размер на 10
000лв., а за разликата до пълния претендиран размер искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.Не се установява, че привлеченото към наказателна отговорност лице е
претърпяло вреди, които са с по-голям интензитет от обичайните в сходни случаи.При
3
постановяване на решението си съдът съобрази следната съдебна практика : с решение по
в.гр.д.№ 3660/2019 г. САпС е присъдил на ищеца Н.С. обезщетение за неимуществени вреди
за повдигнато идентично обвинение, по-малка продължителност на наказателното
производство, но постановената мярка за неотклонение „задържане под стража“ е била
търпяна в период от 9 месеца.
Не се установява твърдяната причинна връзка между действията на прокуратурата и
влошеното здравословно състояние на пострадалия.Пред първоинстанционния съд са били
допуснати две СМЕ, от заключенията по които се установява, че липсва връзка между
описаните в исковата заболявания и незаконните действия на прокуратурата.Вещите лица
заявяват, че заболяванията у ищеца са се проявили преди привличането му като обвиняем по
процесното наказателно производство.
Налице е съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд,
поради което обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №2168 от 14.04.2020г., постановено по гр.д.№7761/17г.
на СГС в частта, в която е Прокуратура на РБ е осъдена да заплати на Н. Д. С.,
ЕГН********** сумата от 10 000лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществен вреди причинени от незаконно обвинение в извършване на престъпление по
чл.321, вр. чл.194-196 от НК, за което е оправдан с влязла в сила присъда на 05.06.2012г. по
НОХД№3185/2010г. по описа на ПОС, ведно със законната лихва, считано от 30.05.2014г. до
окончателното й изплащане.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в месечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4