Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 18.02.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А
Р О Д А
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД,
първи въззивен граждански състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ
ГЕНЕВА
РОСИНА
ДОНЧЕВА
при секретаря Теодора Вутева, като
разгледа докладваното от съдия Дончева
гр. д. № 219 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Подадена е въззивна жалба от „С. –И.“ ЕООД, ЕИК: срещу решение №
8/08.01.2019г., постановено по гр.д. № 187/2018 г. на РС- Костинброд, с което
се признава за установено, че „С –И.“ ЕООД, ЕИК:, гр. К., ул. „С.00,
представлявано от Л. Т. дължи на „П.Т.“ ЕООД, ЕИК: сумата от 14 009, 80 лв. за извършени
услуги с багер, ведно със законна лихва, считано от 08.12.2017 г. до
окончателното изплащане на сумата. „С.И.“ ЕООД е осъдено да заплати на „П.Т.“
ЕООД разноски в размер на 3860,40 лева.
Постановено решение е обжалвано изцяло
от ответника с доводи за неправилност, незаконосъобразност и при допуснати
процесуални нарушения. Посочва, че съдът не е изложил мотиви, не е анализирал
събраните доказателства по делото и е постановил изцяло неправилно решение.
Дружеството сочи, че не дължи претендираната сума. По
същество моли да
бъде отменено постановеното решение изцяло и да бъде отхвърлен предявения иск.
Претендира разноски за заплатена държавна такса в размер на 160, 00 лева.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззимаемата страна "П.т." ЕООД, чрез адв. М.А. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Излага съображения, че по силата на
договор за извършване на услуги с багер ответното дружество е възложило на
"П.т." ЕООД услуги с багер, които са изпълнени качествено и в срок.
За извършените услуги били издадени фактури на обща стойност 32608, 20 лева.
Ответното дружество не е заплатило дължимото възнаграждение в размер на 14 009,80
лева. Моли за отхвърляне на въззивната жалба и за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева.
Софийски окръжен съд, като прецени
събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт, намира за установено следното:
Въззивната жалба е
подадена срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, от
процесуално легитимирано лице- ответник по иска „С.И.“
ЕООД,
в законоустановения срок, поради което същата се явява
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Ищецът "П.т." ЕООД е предявил установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във
вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че „С.И.“ ЕООД, ЕИК:, гр. К., ул. „С.“ 00,
представлявано от Л. Т. дължи на „П.Т.“ ЕООД, ЕИК: сумата от 14009, 80 лв. за
извършени услуги с багер, ведно със законна лихва, считано от 08.12.2017 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Съдът от фактическа страна установи
следното:
Представени от ищеца са фактура №
35/31.10.2014 г. на стойност 9098,40 лева, фактура № 37/30.11.2014 г. на
стойност 7 415,40 лева, фактура № 40/30.12.2014 г. на стойност 10 119, 60 лева,
фактура № 42/30.01.2015 г. на стойност 2 958, 00 лева, фактура № 45/27.02.2015 г. на стойност 5100,
00 лева за извършени услуги с багер по протокол.
Представено е кредитро
известие към фактура № 40/30.12.2014 г. на стойност -2083, 20 лева и извлечения
по смета на ищеца, от които се установяват извършени частични плащания от
ответника по издадените фактури.
Приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза дава заключение, че за извършената услуга с багер 17, 5 машино смени през месец 10.2014 г. е подписан Протокол №
1/31.10.2014 г. между страните на обща стойност 9 098,40 лева. Към протокола е
приложена и работна карта съгласно товарителница, в която е посочено на кои
дати са отработени машиносмените. Въз основа на
протокола е издадена фактура №35/31.10.2014 г. на обща стойност 9 098, 40 лева.
Издадената фактура е осчетоводена в счетоводството на "П.т." ЕООД. С
направени плащания от ответника в размер на 5000, 00 лв., 3598, 40 лв. и 500,
00 лева фактурата е изцяло платена.
За извършената работа през м. 11.2014 г.
е подписан протокол № 2/30.11.2014 г. между страните за 7 415, 40 лв., издадена
е фактура № 37/30.11.2014 г. на обща стойност 7 415, 40 лв. Издадената фактура
е осчетоводена в счетоводството на "П.т." ЕООД. С направени плащания
от ответника в размер на 3000, 00 лв. на 18.02.2014 г., 3000, 00 лв. на
31.07.2015 г. и на 08.01.2016 г.-
1415,40 лева фактурата е изцяло платена.
Ищецът е издал още три фактури- фактура
№ 40/30.12.2014 г. на стойност 10 119, 60 лева, фактура № 42/30.01.2015 г. на
стойност 2 958, 00 лева и фактура №
45/27.02.2015 г. на стойност 5100, 00 лева. За тези фактури, не са представени
на вещото лице протоколи за извършени работи, подписани от страните. От
издадените 5 бр. фактури от "П.т." ЕООД на обща стойност 34 691, 40
лв., ответникът е заплатил 18 598, 40, при което остава задължение на „С.И.“ ЕООД в размер на 14009, 80 лева. Насрещна проверка в счетоводството
на „С.И.“ ЕООД вещото лице не могъл да направи, тъй като не бил допуснат до
счетоводството на ответника, за да провери информацията, която не му била
предоставена и по електронен път. Вещото лице на може да даде отговор на
въпроса осчетоводени ли са фактурите при ответника и ползвал ли е данъчен кредит.
С договор, наименован от страните "за наем на строителна механизация"
от 10.10.2014 г., "П.т." ЕООД е предоставило на
„С.И.“ ЕООД за
временно е възмездно ползване един верижен багер, заедно с персонала-оператор
1бр. и гориво срещу задължението на „С. И.“ ЕООД да заплати цена в размер на
550 лв./мсм без ДДС. От двустранно подписан протокол
№ 1/31.10.2014 г. се установява, че представител на възложителя Л. Т. и
Изпълнителя – Н.А. са установили, че са извършени и подлежат на разплащане към
31.10.2014 г. извършване услуга с багер на обща стойност 9098,40 лева с ДДС. От
двустранно подписан протокол № 2/30.11.2014 г. се установява, че представител
на възложителя Л.Т. и Изпълнителя – Н.А. са установили, че са извършени и
подлежат на разплащане към 30.11.2014 г. извършване услуга с багер на обща
стойност 7415,40 лева с ДДС.
По делото е
разпитан един свидетел на ищеца –Р.Т.Д., който дава показания, че договора с
ответното дружество бил сключен през 2014 г. и бил за почистване на речното
корито и урепване на река в Банкя. Работата била
извършена за около 3-4 месеца, но не помни точно и от ответното дружество „С.И.“
ЕООД не са имали възражения по работата, но казали, че имат затруднения с
плащането.
С оглед на събраните по делото
доказателства, съдът намира от правна страна следното:
При изясняване на действителната обща
воля и характера на възникналото правоотношение, съдът трябва да приложи общото
тълкувателно правило на чл.20 ЗЗД, като следва да отчете и съпостави свързаните
със сключването на договора факти. В този смисъл са постановените по реда на
чл.290 ГПК решение № 10/07.09.2010 г. по т.д.№ 241/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о.,
решение № 220/31.07.2014 г. по гр.д.№ 6126/2013 г. на ВКС, ГК, ІV г. о.,
решение № 75/20.06.2016 г. по т.д.№ 1608/2015 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение
№ 191/13.12.2016 г. по т.д.№ 3015/2015 г. на ВКС, ТК, І т. о. и др.
При съобразяване на правилата за
тълкуване на договорите, изяснени с практиката по реда на чл.290 ГПК, се налага
изводът, че сключеният договор между страните е такъв за изработка по смисъла
на чл.258 и сл. от ЗЗД, независимо, че се нарича „Договор за наем на строителна
механизация”, както и че паричната престация, дължима
от ответника, е определена като „наемна цена”. Характерът на договора следва да
се преценява с оглед обстоятелствата, че страните притежават качествата на
възложител и изпълнител, че работата се отчита с протоколи. Уговореното
възнаграждение е не според обема извършената изкопна работа, а според
отработените часове, но подобна уговорка е възможна, предвид вида на работата.
Договорът за изработка
е консенсуален, двустранен, неформален, възмезден
договор. Съгласно разпределената от въззивния съд доказателствена тежест, ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи
факти: възникване на валидно облигационно отношение между страните с източник
договор за изработка, точно и пълно изпълнение на задълженията по договор от
страна на изпълнителя, приемане на извършената работа от възложителя, както и
че размерът на претендираното вземане възлиза на
спорната сума. В тежест на ответника е да докаже правоизключващите
или правопогасяващиге възражения срещу съществуването
или възникването на вземането.
В случая се твърди, че "С.и." ЕООД е възложило на "П.т.“ ЕООД да извърши услуги с
багер.
Представен е сключен договор между дружествата, с предмет извършване на услуги
с багер и съответно определено възнаграждение за това. Т.е. налице е валидно
възникнало облигационно отношение между страните. От двустранно подписан протокол № 1/31.10.2014 г. се установява, че
представител на възложителя Л.Т. и Изпълнителя – Н.. са установили, че са
извършени и подлежат на разплащане към 31.10.2014 г. извършване услуга с багер
на обща стойност 9098,40 лева с ДДС. От двустранно подписан протокол №
2/30.11.2014 г. се установява, че представител на възложителя Л.Т. и
Изпълнителя – Н.А. са установили, че са извършени и подлежат на разплащане към
30.11.2014 г. извършване услуга с багер на обща стойност 7415,40 лева с ДДС. С
подписаните Протокол
№ 1/31.10.2014 г. и протокол № 2/30.11.2014 г. категорично се установява, че работата по тези
протоколи е приета, като вещото лице дава заключение, че въз основа на
протоколите са издадени фактура № 35/31.10.2014 г. на обща стойност 9 098, 40
лева и фактура № 37/30.11.2014 г. на обща стойност 7 415, 40 лв., които са
заплатени изцяло от ответника. За останалите три броя издадени фактури както
следва: фактура № 40/30.12.2014 г. на стойност 10 119, 60 лева, фактура №
42/30.01.2015 г. на стойност 2 958, 00 лева и
фактура № 45/27.02.2015 г. на стойност 5100, 00 лева не са представени
протоколи от ищеца, че извършената работа е приета, но съдът приема, че и тези
суми са дължими.
Фактурата, като частен
свидетелстващ документ, има формална доказателствена
сила само относно факта на писменото изявление и неговото авторство и като
свидетелстващ документ материализира удостоверителното изявление на издателя
относно определени факти (в случая извършване на услуги с багер).
Представените по делото фактури, като
счетоводен документ отразяват вида на услугите, съответно каква е стойността,
която следва получателят на услугата да заплати. С поредица свои решения
постановени по реда на чл.290 от ГПК - решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. №
991/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 96 от 26.11.2009 г. по т.д. № 380/2008
на ВКС, І т.о., решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д. № 546/2008 г. на ВКС ,
ІІ т.о. , както и решение № 42 от 19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ВКС,
ІІ т.о., съставите на ВКС приемат, че фактурата може да се приеме като
доказателство за възникнало договорно правоотношение между страните, доколкото
в самата фактура фигурира описание на стоката по вид, стойност, начин на
плащане, наименованията на страните и време и място на издаване. Само по себе
си отразяването на фактурата в счетоводството на ответника-купувач, включването
и в дневника за продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея
представляват признание на задължението и доказват неговото съществуване
(решение № 42 от 19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ т.о.).
Фактурата е първичен счетоводен документ, с който доставчикът документира
доставка на стока или услуга към получателя й. Дори фактурите да не съдържат
всички предвидени в Закона за счетоводството реквизити, в т. ч. и подпис на
купувача, или да са оспорени в процеса, съдът е длъжен да прецени доказателственото им значение за удостоверените в тях факти
заедно с всички останали доказателства по делото.
От приетата съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че ищецът "П.т." ЕООД е осчетоводил процесните фактури в месеца на издаването им и са отчетени
същия месец в дневника за продажба. Не е установено от вещото лице дали
ответника "С. и." ЕООД е осчетоводил процесните
фактури и дали дружеството е ползвало данъчен кредит във връзка с фактурите,
тъй като не е бил допуснат до счетоводството на ответника, за
да провери информацията, която не му била предоставена и по електронен път.
Съгласно
разпоредбата на чл. 161 от ГПК с оглед на обстоятелствата по делото съдът може
да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за
събиране на допуснати доказателства. Преценявайки това обстоятелство, че
ответника е създал пречки за събиране на доказателства, се налага извод за
основателност на претенцията
по чл. 422 ГПК, във вр. с чл.266 ал.1 ЗЗД за
заплащане на възнаграждение за извършената работа.
От друга страна, съгласно практиката на
ВКС -решение №65/24.04.2012г. по т.д.№333/2011г. на ВКС, IІ т.о. и решение
№7/22.02.2011г. по т.д.№264/2010г. на ВКС, Iт.о.,
приема, че при липса на съставен двустранен приемо-предавателен
протокол, установяването на изпълнената и приета работа може да се извърши с
различни доказателствени средства, включително и с
гласни доказателства. От показанията на свидетеля Р.Т.Д.се установява, че
договора с ответното дружество бил за почистване на речното корито и укрепване
на река в Банкя, работата продължила 3-4 месеца, и била приета, без възражения. От
заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че издадените 5 бр. фактури от "П.т."
ЕООД на обща стойност 34 691, 40 лв., ответникът е заплатил 18 598, 40, при
което остава задължение на „С. И.“ ЕООД в размер на
14009, 80 лева. При тези факти се налага извод за основателност на претенцията
в пълен размер.
С оглед гореизложеното,
настоящият съдебен състав намира, че постановеното решение от първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и
следва да се потвърди изцяло.
В отговора на въззивната
жалба дружеството „П.Т.“ ЕООД претендира разноски, но поради липса на
представени доказателства за сторени такива не се присъждат.
Воден от горното, окръжният съд
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 8/08.01.2019г., поправено с решение № 97/20.02.2019 г.,
постановени по гр.д. № 187/2018 г. по описа на РС- Костинброд.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.