№ 215
гр. Оряхово, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на деветнадесети
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:И.В.К.С.
при участието на секретаря Г.Ц.Ц.
като разгледа докладваното от И.В.К.С. Гражданско дело № 20241460100391
по описа за 2024 година
От Т. С. М., с ЕГН ********** от гр. София, ул.“Бесарабия“ № 41 чрез адв. П. П.-АК
Враца против ЕТ „М. Л.-М4“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Мизия, ул.“Васил Левски“ № 44, представлявано от М. П. Л., за приемане за установено по
отношение на Т. С. М., че договор за аренда, вписан в СВ Оряхово, дв.вх.рег. №
648/04.04.2012 г., акт № 1, т.2, сключен д ответника ЕТ „М. Л.-М4“ е непротивопоставим и
не е породил действие спрямо нея, както и за осъждане на ответника, да заплати на ищеца
сумата от 773.15 лв. /седемстотин седемдесет и три лева и петнадесет ст./, представляваща
обезщетение за това, че в периода от 2018/2019 г., 2019/2020 г., 2020/2021 г., 2021/2022 г. и
2022/2023 г., е лишена от ползване на 1/35 ид.ч. от следните недвижими имоти:
Нива от 5.300 дка, четвърта категория, м.“Молова Геран“, имот № 238039, в
землището на гр. Мизия;
Нива от 34.001 дка, трета категория, м.“Расовите“, имот № 234015, в землището на
гр. Мизия,;
Нива от 11.499 дка, четвърта категория, м.“Герена“, имот № 213012, в землището на
гр. Мизия;
Нива от 2.867 дка, четвърта категория, м.“Блатото“, имот № 005020, в землището на
гр. Мизия;
Нива от 10.933 дка, трета категория, м.“Селановски район“, имот № 102001, в
землището на гр. Мизия;
Нива от 12.701 дка, трета категория, м.“Делниците“, имот № 123036, в землището на
гр. Мизия,
С която сума ответникът се е обогатил неоснователно без основание, както и
законната лихва върху главницата, считано от подаване на ИМ, до окончателното и
изплащане.
Претендират се и направените по делото разноски, вкл.адвокатско възнаграждение
В подкрепа на иска са представени и приети писмени доказателства: Решение за
възстановяване правото на собственост върху земеделски земи съгласно плана за
земеразделяне на гр. Мизия 43587/28.01.1998 г. на ПК Мизия, Удостоверение за наследници
на К.К.К. изх. № АО/У-228/25.04.2023 г. на Община Мизия, Договор за аренда на недвижим
имот /земеделска земя/, вписан в СВ Оряхово с дв.вх.рег. № 648/04.04.2012 г., акт № 1, т.2,
1
служебна бележка от ЕТ „М. Л.-М4“, справка от Агенция по вписванията чрез отдалечен
достъп по данни за физическо/юридическо лице за всички служби по вписванията.
В срока за отговор по чл.131 ГПК, от ответника е постъпил писмен такъв. В
отговора се прави искане съдът да отхвърли иска за сумата от 773.15 лв., представляваща
обезщетение за стопанските 2018-2023 г., поради лишаване от ползване на 1/35 ид.ч. от
недвижимите имоти с обща площ от 77.301 дка или 2.209 дка, находящи се в землището на
гр. Мизия, като неоснователен и недоказан.
В отговора се сочи, че ищцата е собственик на земеделски имоти, които са отдадени
по аренда от друг собственик, който е получил доходи от същите, за което ищцата
претендира дължимост на приспадащата й се част от получените граждански плодове,
съобразно дела и в съсобствеността. Ответника счита, че отдаването на общ имот под наем,
е действие на обикновено управление, което може да бъде извършвано както съвместно от
всички съсобственици, така и самостоятелно от всеки съсобственик. Сочи, че договорът за
аренда, е сключен от името на всички съсобственици и правото върху гражданските
плодове, възниква за всеки съсобственик и всеки от тях може да претендира за частта от
арендата, която отговоря на неговата идеална част. Сочи, че тъй като само един от
съсобствениците е сключил договор за аренда за целия обект, то само този съсобственик има
вземане по договора срещу арендатора за арендното плащане в пълния му размер.
Сочи се също, че видно от исковата молба и приложените към нея материали,
договорът за аренда за всички имоти в тяхната цялост, е сключен само от един съсобственик
- Б.Б.К, ЕГН ********** и той има вземане за аренда като съсобственик, който е договарял.
Арендно плащане от арендатора се дължи само на арендодателя - съсобственик, а правото на
останалите съсобственици върху припадащите им се части от арендата е съобразно
притежаваната от тях идеална част от имота и се изразява във вземане от арендодателя-
съсобственик, упражняващ като ползвател правото на собственост на другите
съсобственици. Ответника счита, че исковата претенция претенцията се основава на един от
основните принципи в гражданското, право за недопустимост на неоснователното
обогатяване, залегнал като частен случай в чл.30, ал.З ЗС, активно материалноправно
легитимиран е съсобственикът, чиято част е отдадена под аренда от друг съсобственик,
пасивно материалноправно легитимиран да отговаря е съсобственикът, който е отдал под
наем целия общ имот, а вземането е за припадащата се част от арендата, която е съответна
на дела на ищцата в съсобствеността и не й е платена от съсобственика - арендодател. В
предявения иск, формулираното искане е за присъждане на обезщетение за лишаването на
ищцата от ползване на съсобствените имоти, съобразно припадащата й се идеална част от
същите, от което е видно, че исковата претенция не касае ответника в качеството му на
арендатор. Същият е извършвал арендното плащане в уговорения вид и в сроковете
определени в сключения договор и арендодателя-съсобственик на недвижимите имоти-
Богомил Кунчев не е имал претенции. Налични са и безспорни доказателства, че през м. май
2023г. е извършена покупко-продажба на една от нивите, обект на исковата претенция, а
именно - НИВА с площ от 5.300 дка в землището на гр. Мизия, обл. Враца, ЕКАТТЕ 48043,
имот 238039, четвърта категория, в местността "Молова геран”, поради което за стопанската
2022г/2023г. не се дължи арендно плащане. Сочи, че дължимото арендно плащане е
извършено на новия приобретател на имотите, а именно: Дружество АГРО НОРД, ЕИК
17527607. В договора не са налице договорености относно получаване от всеки от
съделителите на своята част от рентата, поради което съсобствениците, ако не са получили
арендната вноска, съгласно частта им в съсобствеността могат да искат от съсобственика -
арендодател припадащите им се части от арендното плащане.
На последно място ответника сочи, че вземанията на арендодателя по договор за аренда се
погасяват с кратката тригодишна погасителна давност, тъй като представляват периодични
плащания.
Претендират се и направените по делото разноски В срока за отговор по чл.131 ГПК, от
2
ответницата К.И.Ц., не е постъпил писмен такъв.
В откритото съдебно заседание ищцата чрез пълномощника си адв. П. П.-АК Враца, с
писмена молба поддържа предявения иск.
За ответника в съдебно заседание се явява управителя М. Л. и с адв. Ц. К.-АК Враца,
който оспорва иска като неоснователен и недоказан, поддържа подадения в срок писмен
отговор.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и от представеното по делото Удостоверение за наследници №
АО/У-228/25.04.2023 г. на Община гр. Мизия на К.К.К. – б.ж. на с. Букьовци,че ищцата Т. С.
М., е наследник на К.К.К.-б.ж. на с.Букьовци /гр.Мизия/.
От представеното удостоверение за наследници на К.К.К. – б.ж. на с. Букьовци, поч.
на 05.05.1943г. се установява, че същият е имал три деца – К.К.К. Г.К.Я поч. на 11.07.1967г.
и М.К.В., поч. На25.08.1964г.
Ищцата Т. С. М. и арендодателя Б.Б.К са наследници на собственика на процесните
земеделски земи от коляното на синът му К.К.К.
От своя страна К.К.К. след смъртта си бил наследен от петте си деца - Т.К.М. б.ж на
гр. Мизия поч. на 23.11.1976г, Д.К.К б.ж на гр. Мизия поч. на 17.11.1986г. и Б.К.К. поч. на
19.01.1997г. П.К. П.а поч. на 22.09.1997г. М.К.К.а поч. на 10.05.1995г.
Т.К.М. б.ж на гр. Мизия поч. на 23.11.1976г имала три деца – М.Л.В., Ц.Л.Р. и Н.А.К.
Установява се че ищцата е единствен наследник на Ц.Л.Р., дъщеря на Т.К.М. - внучка на
К.К.К. от коляното на синът му К.К.К.и същата притежава 1/45 ид. част от правото на
собственост върху процесните имоти.
Арендодателя на ответника пък е наследник на Б.К.К. поч. на 19.01.1997г. - внук
К.К.К. от коляното на синът му К.К.К.
Д.К.К от своя страна оставил законни наследници трите си деца – П.Б.К. – поч. на
1999г., К.Б.К. поч. 30.08.2015г. и арендодателя Б.Б.К като същият притежава също 1/45 ид.
части от правото на собственост върху процесните имоти.
С Решение за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи №
43587/28.01.1998 г. на ПК Оряхово на наследниците на К.К.К.-б.ж. на с.Букьовци /гр.Мизия/,
е възстановено правото на собственост върху земеделска земя находяща се в землището на
гр.Мизия, а именно:
Нива от 5.300 дка, четвърта категория, м.“Молова Геран“, имот № 238039, в
землището на гр. Мизия;
Нива от 34.001 дка, трета категория, м.“Расовите“, имот № 234015, в землището на
гр. Мизия,;
Нива от 11.499 дка, четвърта категория, м.“Герена“, имот № 213012, в землището на
гр. Мизия;
Нива от 2.867 дка, четвърта категория, м.“Блатото“, имот № 005020, в землището на
гр. Мизия;
Нива от 10.933 дка, трета категория, м.“Селановски район“, имот № 102001, в
землището на гр. Мизия;
Нива от 12.701 дка, трета категория, м.“Делниците“, имот № 123036, в землището на
гр. Мизия
На 29.03.2012 г. Б.Б.К - наследник на К.К.К. на процесните имоти, притежаващ 1/45
ид.част от правото на собственост върху процесните имоти, сключил с ответника, Договор за
аренда с ответното дружество ЕТ „М. Л. – М4“, по силата на който отдал под аренда
наследствената земеделска Земя, останала в наследство от К.К.К.-б.ж. на с.Букьовци
/гр.Мизия/. Договора бил сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите,
вписан в Служба по вписванията при РС гр.Оряхово с акт № 1, т.2, дв.вх.р. № 648/
04.04.2012 г. за срок от 15 стопански години, считано от 29.03.2012 г., до 29.03.2027 г.
3
Ищцата твърди, че не е давала съгласието си на съсобственика Б.Б.К за сключване на
договора за аренда на наследствената им земя, както и че не е получавала рента от
ответника, нито пък от съсобственика си, както и че е била лишена да ползва
наследствените си идеални части от имотите.
С оглед на това, ищцата иска от съда да бъде признато за установено на осн. чл.124
от ГПК, във вр чл. 32, ал. 1 ЗС, че Договорът за аренда на земеделска земя от 29.03.2012 г.,
сключен между ответника и съсобственика - арендодател Богомил Кунчев, който е
съсобственик на процесиите имоти с по-малко от 50% ид.ч. не й противопоставим и не я
обвързва, както и че ползването на собствените и идеални части от арендатора – ответник на
основание процесния договор за аренда за стопанските 2018/2019 г, 2019/2020 г, 2020/2021 г,
2021/22 г, и 2022/2023г, се явява без основание, поради което претендира обезщетение по чл.
59, ал. 1 от ЗЗД в размер на сумата от 773.15 лева.
От заключението на вещото лице по изготвената съдебно счетоводна експертиза се
установява, че средният пазарен наем/аренда за стопанската 2018/2019 г. е в размер на 53.00
лева, за стопанската 2019/2020 г. – 53.00 лева , за стопанската 2020/2021 г. – 59.00 лева, за
стопанската 2021/2022 г. – 67.00 лева и за стопанската 2022/2023 г. – 68.00 лева. Вещото лице
заключава, че получена рента от по договора от арендодателя Б.Б.К, е както следва - за
стопанската 2018/2019 г. за 18дка X 50лв/дка = 900 лв.,за стопанската 2019/2020 г. за 18дка X
50лв/дка = 900 лв., за стопанската 2020/2021 г. за 18дка X 50лв/дка = 900 лв., за стопанската
2021/2022 г. за 18дка X 50лв/дка = 900 лв. за стопанската 2022/2023г. за 18дка X 50лв/дка =
900 лв. Вещото лице е установило, че от ответника са изплатените арендни вноски по
процесния договор на трети лица, които не са страна по него, както следва:
За Стопанската 2018/2019 г. от ответника е платена рента на ЛЛ.И.Л., ЕГН
********** за 18дка X 50 лв./дка = 900 лв.Д.П.К. ЕГН ********** за 18дка X 50 лв./дка =
900 лв.В.К.С. ЕГН ********** за 6 дка X 50 лв./дка = 300 лв.Б.К.Б ЕГН ********** за 12
дка X 50 лв./дка = 600 лв.Общо изплатена рента на трети лица 2018/2019 г. за 54 дка възлиза
на стойност 2700лв.
За Стопанската 2019/2020 г. е платена от ответника рента на ЛЛ.И.Л. ЕГН
********** за 18дка X 50 лв./дка = 900 лв.Д.П.К. ЕГН ********** за 18дка X 50 лв./дка =
900 лв.В.К.С. ЕГН ********** за 6 дка X 50 лв./дка = 300 лв.Б.К.Б ЕГН ********** за 12
дка X 50 лв./дка = 600 лв.Общо изплатена рента на трети лица 2019/2020 г. за 54 дка на
стойност 2700лв.
За Стопанската 2020/2021 г. е платена от ответника рента на ЛЛ.И.Л. ЕГН
********** за 18дка X 50 лв./дка = 900лв.,Д.П.К. ЕГН ********** за 18дка X 50 лв./дка =
900 лв.,В.К.С. ЕГН ********** за 6 дка X 50 лв./дка = 300 лв.,Б.К.Б ЕГН ********** за 12
дка X 50 лв./дка = 600 лв.,Общо изплатена рента на трети лица 2020/2021 г. за 54 дка на
стойност 2700 лв.
За Стопанската 2021/2022 г. е платена от ответника рента на ЛЛ.И.Л. ЕГН
********** за 18дка X 70 лв./дка = 1260 лв.,Д.П.К. ЕГН ********** за 18дка X 70 лв./дка
= 1260 лв.,В.К.С. ЕГН ********** за 6 дка X 70 лв./дка = 420 лв.,Б.К.Б ЕГН ********** за
12 дка X 50 лв./дка = 600 лв..Общо изплатена рента на трети лица 2021/2022 г. за 54 дка на
стойност 3540 лв.
За Стопанската 2022/2023г. е платена от ответника рента на Д.П.К. ЕГН **********
за 10 дка X 70 лв./дка = 700 лв.,В.К.С. ЕГН ********** за 1,2 дка X 70 лв./дка = 84
лв.,Б.К.Б ЕГН ********** за 12 дка X 50лв/дка = 600 лв.,Общо изплатена рента на трети
лица 2022/2023 г. за 23,200 дка на стойност 1384 лв.
На основание гореизложеното, съдът намира за установено от правна страна
следното:
Безспорно по делото се установи, че между наследника на К.К.К.-б.ж. на с.Букьовци
/гр.Мизия/ Б.Б.К и ответника ЕТ „М. Л. – М4“, е сключен Договор за аренда на земеделска
земя с нотариална заверка на подписите, вписан в Служба по вписванията при РС
4
гр.Оряхово с акт № 1, т.2, дв.вх.р. № 648/ 04.04.2012 г. за притежаваните от него земеделски
имоти в землището на гр. Мизия за срок от 15 стопански години, считано от стопанската
2012 г., до стопанската 2024 г.
От представените по делото писмени доказателства - Удостоверение за наследници №
АО/У-228/25.04.2023 г. на Община гр. Мизия на К.К.К. – б.ж. на с. Букьовци безспорно се
установи, че арендодателя Б.Б.К при сключване на процесния договор за аренда е
притежавал 1 /45 ид.ч /по малка от 50%/ от правото на собственост на останалите в
наследство от К.К.К. земеделски земи предмет на договора.
Съгласно установената съдебна практика, ако съсобственик сключил договор за
аренда не притежава повече от половината от вещта, този договор е непротивопоставим на
всеки един от останалите съсобственици, освен ако са го приели изрично или мълчаливо (в
този смисъл са Решение № 12 от 1.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1251/2017 г., II г. о., ГК,
Решение № 73 от 8.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2929/2019 г., II г. о., ГК и Определение №
60384 от 2.12.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2719/2021 г., IV г. о., ГК). В настоящия случай не
е спорен фактът, че съсобственикът Богомил Кунчев е отдал изцяло процесните имоти, като
е притежавал 1/45 ид.ч, , т.е по малко от половината от правото на собственост върху
имотите, от което следва, че сключеният от него договор за аренда е
непротивопоставим на ищцата - съсобственик, и не я обвързва. Безспорно се установи, че
същата не го приела изрично или мълчаливо, като не е получавала рента за по договора,
нито от ответника нито от арендодателя Б.Б.К.
По делото страните не спорят, а и от представените доказателства се установява, че
ответника за процесния период е ползвал процесиите недвижими имоти, като общата им
площ е 77.301 дка, а за спорния период заплатената рента е върху 72 дка, което плащане е
извършвано на различни съсобственици, но не и на ищцата.
Когато се установи, че договора за аренда е непротивопоставим на друг съсобственик,
той разполага с правото да арендатора има претенция за средния пазарен наем за
припадащата му се част на основание чл. 59 от ЗЗД за лишаване от ползване.
Съгласно разпоредбите на чл.59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за
сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на
обедняването. Правото на иск по чл.59,ал.1 ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с друг
иск, с който може да се защити. С тази законова норма се осуетява всяко неоснователно
преминаване на блага от едно имущество в друго, въпреки липсата на конкретно уредена
възможност в други текстове на закона.
Общата хипотеза за неоснователно обогатяване по чл.59 ЗЗД е налице в случаите,
когато лице несобственик ползва недвижимия имот/вещта/ без правно основание за това и
препятства собственика да го ползва съобразно неговото функционално предназначение в
обема на правата, които има. Ползването от несобственика на имота препятства
възможността собственика лично да ползва или да отдава под наем/ на правно основание/
имота и да реализира имуществена облага. В този случай от едни и същи факти - ползването
без правно основание от несобственика - ответник на собствения недвижим имот/вещ/ на
ищеца произтича обедняването на ищеца, което се изразява в лишаването му от
възможността да ползва сам собствения си недвижим имот или да го отдава под наем на
другиго за процесния период от време, както и обогатяването на ответника, изразяващо се в
спестяването на разходи за наем за ползване на недвижимия имот за процесния период.
Фактическият състав на предявен иск с пр.осн.чл.59 ЗЗД обхваща елементите – 1. ищецът да
е собственик на имота/вещта/, 2. ответникът да ползва фактически имота без наличие на
правно основание за това и 3. размера на вредата, изчислена на база сумата, с която
собственикът е обеднял, тъй като не е реализирал ползата от принадлежащото му право на
ползване на имота – наемната цена на този функционален тип имоти.
В случая от заключението на вещото лице се установява, че припадащата се част от
арендната не е изплатена на ищцата, нито от съсобственика Богомил Кунчев, който е
5
получавал частично арендно плащане за 18 дка, нито от ответника по договора.
От събраните по делото доказателства се установява, че договора за аренда от 2012 г
е непротивопоставим на ищеца, като в този случай същия не го обвързва. Искът по чл. 59 от
ЗЗД е единственият иск, с който разполага ищеца срещу арендатора. При лишаване от
ползване, кредиторът има право на вземане за средната пазарна наемна цена за ползвания
имот, изразяващо се като обезщетение за лишаване от ползване, което вземе се погасява с
общата петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД. /В този смисъл е решение № 229 от
10.11.2014 г по гр.д № 2796/2014 на ВКС, Определение № 2437/20.05.2024 г по гр.д № 3932
г, Г.К, II Г.О на ВКС/. Въз основа на горното направеното възражение на ответника за
изтекла погасителна давност е неоснователно.
На следващо място по делото се установи, че имотите са продадени на „Агронолд“
ООД през 2023 г, след започване на стопанската 2022/2023 г, ответникът не доказа по
делото, че е извършвал арендно плащане на „Агронолд" ООД.
От заключението на вещото лице се установява, че средния пазарен годишен наем на
земеделски имот с характеристиките и местоположението на процесните имоти е в размер
на - за стопанската 2018/2019 г. е в размер на 53.00 лева, за стопанската 2019/2020 г. – 53.00
лева , за стопанската 2020/2021 г. – 59.00 лева, за стопанската 2021/2022 г. – 67.00 лева и за
стопанската 2022/2023 г. – 68.00 лева.
Ищцата твърди, че през процесния период е притежавала 1/35 ид.ч от процесните
имоти, но от представеното по делото удостоверение за наследници се установява, че
правата които е имала по ЗН, като наследник на собственика К.К.К. – б.ж. на с. Букьовци са
1/45 ид.ч от процесните имоти.
С оглед горното, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.59 ал.1 от
ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен за сумата от 511.96 лв., с която ответникът
неоснователно се е обогатил за негова сметка в периода от 2018/2019 г., 2019/2020 г.,
2020/2021 г., 2021/2022 г. и 2022/2023 г.като е ползвал без основание собствените й 1/45 ид.ч,
върху процесните ниви предмет на договора за аренда от 2012г.
До тези размери предявеният иск с правно основание чл.59 ЗЗД се явява основателен
и следва да бъде уважен, като за сумата над 511.96 лв.,до претендирания размер от 773.15
лева, искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан .
С оглед изхода на делото на ищеца следва да бъдат присъдени направените в хода на
производството деловодни разноски съобразно уважената част от иска в размер на 606.35
лева, представляващи платени – внесена д.т за завеждане на делото в размер на 50.00 лева,
възнаграждение за вещо лице в размер на 350.00 лева, 5.00 лева държавна такса за издаване
на съдебно удостоверение и 500 лева адвокатски хонорар.
На ответникът следва да бъдат присъдени разноски съобразно отхвърлената част от
иска в размер на 165.00 лева, представляващи част от платеното адвокатско възнаграждение
в размер на 500.00 лева съобразно отхвърлената част от иска.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т. С. М., с ЕГН ********** от гр.
София, ул.“Бесарабия“ № 41, че Договор за аренда, вписан в СВ Оряхово, дв.вх.рег. №
648/04.04.2012 г., акт № 1, т.2, сключен между Б.Б.К и ЕТ „М. Л.-М4“ й е непротивопоставим
и не е породил действие спрямо нея.
ОСЪЖДА ЕТ „М. Л.-М4“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Мизия, ул.“Васил Левски“ № 44, представлявано от М. П. Л., да заплати на Т. С. М., с ЕГН
********** от гр. София, ул.“Бесарабия“ № 41, на осн. чл.59 ал.1 от ЗЗД сумата от 511.96
лв., представляваща обезщетение за ползване без правно основание в периода от 2018/2019
г., 2019/2020 г., 2020/2021 г., 2021/2022 г. и 2022/2023 г. стопански години, за които е сключен
6
Договор за аренда, вписан в СВ Оряхово, дв.вх.рег. № 648/04.04.2012 г., акт № 1, т.2,
непротивопоставим на Т. С. М., на 1/45 ид.ч. от следните недвижими имоти:
Нива от 5.300 дка, четвърта категория, м.“Молова Геран“, имот № 238039, в
землището на гр. Мизия;
Нива от 34.001 дка, трета категория, м.“Расовите“, имот № 234015, в землището на
гр. Мизия,;
Нива от 11.499 дка, четвърта категория, м.“Герена“, имот № 213012, в землището на
гр. Мизия;
Нива от 2.867 дка, четвърта категория, м.“Блатото“, имот № 005020, в землището на
гр. Мизия;
Нива от 10.933 дка, трета категория, м.“Селановски район“, имот № 102001, в
землището на гр. Мизия;
Нива от 12.701 дка, трета категория, м.“Делниците“, имот № 123036, в землището на
гр. Мизия,като отхвърля иска над уважения размер от 511.96 лева до претендирания размер
773.15 лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЕТ „М. Л.-М4“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Мизия, ул.“Васил Левски“ № 44, представлявано от М. П. Л. да заплати на Т. С. М., с ЕГН
********** от гр. София, ул.“Бесарабия“ № 41 сумата от 606.35 лева, представляваща
деловодни разноски съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Т. С. М., с ЕГН ********** от гр. София, ул.“Бесарабия“ № 41 да заплати
на ЕТ „М. Л.-М4“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Мизия,
ул.“Васил Левски“ № 44, представлявано от М. П. Л. сумата от 165.00 лева представляваща
деловодни разноски съобразно отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Врачанския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________
7