№ 810
гр. София, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Въззивно гражданско дело №
20221000500150 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 266762 от 30.11.2021г., постановено по гр.д.№16724/2017г., СГС е
осъдил ЗАД „ОЗК Застраховане“АД,ЕИК121265177, да заплати на А. К. И., ЕГН**********,
сумата 3000.00/три хиляди/лв., която е част от претендираните 25 100/двадесет и пет хиляди
и сто/лв. частично от 45 000 /четиридесет и пет хиляди/лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди и сумата 110/сто и десет/лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП настъпило на 17.03.2016 г., около
02.50ч, по първокласен път I-6 в посока от София към Пирдоп в с. Саранци, км. 155+700,
причинено виновно от С. Т. Д., при управление на т. а. седлови влекач „МАН“, с рег. №***,
теглещ полуремарке с рег. № ВР 65-18 ЕА, който навлизайки в десен завой с несъобразена с
пътните условия скорост самокатастрофирал, като с челната част на автомобила ударил
западната стена на къща, в резултат на което ищцата в качеството на пътник в т. а.
претърпяла тежки травматични увреждания, чиято отговорност била застрахована по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със ЗАД“ОЗК
Застраховане“АД, със застрахователна полица № BG/23/116000598521/16.02.2016 г.,
валидна към датата на ПТП, ведно със законната лихва върху главниците считано от
21.07.2019 г. до окончателното и изплащане, като е отхвърлил искът за присъждане на
неимуществени вреди за сумата 2000/две хиляди/лв., която е горница над присъдените
3000/три хиляди/лв. до определеният размер от 10000/десет хиляди/лв., поради установеното
1
съпричиняване, за горницата от 5000/пет хиляди/лв. - поради установеното плащане и за
сумата 15 100/петнадесет хиляди и сто/лв., до пълният предявен размер от 25 100/двадесет и
пет хиляди и сто/лв., частично от 45 000/четиридесет и пет хиляди/лв., като неоснователен,
както и искът за присъждане на сумата 809.95лв., представляваща обезщетение за забава
начислено върху сумата 5000лв., която е доброволно и извънсъдебно изплатена част от
обезщетението за неимуществени вреди, начислено за периода от 17.03.2016 г., когато е
настъпило увреждането, до 19.10.2017 г., когато е извършено плащането, на основание чл.
432, ал. 1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., вр. с чл. 45 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Срещу решението в частта, в която : предявеният иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди е бил отхвърлен за разликата от 3 000лв. до 25 100лв. ; искът за
заплащане на сумата от 809.05лв., представляваща законната лихва върху заплатеното
извънсъдебно обезщетение от 5 000лв., е отхвърлен изцяло ; законната лихва върху
главницата е била присъдена, считано от 21.07.2019г., е постъпила жалба от ищцата А.И., в
която се правят оплаквания за неговата неправилност.Присъденото обезщетение за
неимуществени вреди е несъответно на получените тежки травматични увреждания, което е
наложило провеждането на три оперативни интервенции.И към настоящия момент
здравословното състояния на лицето не е възстановено напълно, тъй като е налице
ограничение на движенията на увредената става при отвеждане встрани с
20градуса.Необосновани са изводите на съда, че е налице съпричиняване на увреждането от
страна на пострадалата, която е спяла в предвиденото за целта легло без поставен предпазен
колан, тъй като за това място не е бил предвиден такъв.От заключението по допуснатата
комплексна експертиза се установява, че ако пострадалата е пътувала на предната дясна
седалка с поставен колан, то е щяла да получи по-тежки по степен травматични увреждания,
тъй като е налице деформация на кабината на превозното средство.Неправилно е определен
момента, от който ответникът следва да заплати законната лихва върху следващото се
обезщетение за неимуществени вреди, който следва да бъде от момента на уведомяване на
застрахователя, евентуално от изтичане на 3 месечния срок от предявяване на претенцията
или 15-дни след представяне на всички документи.Неправилно определеният момент, от
който застрахователят е изпаднал в забава, е довел до отхвърляне като неоснователен иска
за заплащане на законната лихва върху извънсъдебно изплатеното обезщетение.Моли съда
да отмени решението в обжалваната му част и постанови друго по същество, с което да
уважи изцяло предявените искове.
Ответникът ЗАД“ОЗК Застраховане“АД е депозирал отговор по подадената жалба, в
който се изразява становище за неоснователност на подадената жалба и правилност на
решението в обжалваната му част, което следва да бъде потвърдено. Присъденото от
първоинстанционния съд обезщетение е съобразено с действително получените увреждания
и продължителността на възстановителния период.Следва да се съобрази и това, че ако след
настъпването на инцидента е била проведена операция, то периода на възстановяване би бил
сравнително по-къс.Обосновани са изводите на съда, че е налице съпричиняване на
увреждането от страна на пострадалата, която е пътувала в превозното средство без
2
поставен предпазен колан.Изцяло хипотетични са изводите на вещите лица, че ако е била
пътник на предната дясна седалка с поставен колан, то получените увреждания биха били
по-тежки по степен.Моли въззивния съд да потвърди решението в обжалваната му
част.Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените
по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна :
Жалбата на ищцата е в срок и производството пред въззивния съд е процесуално
допустимо.Разгледана по същество е частично основателна.
Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от
направените оплаквания относно неговата неправилност.Постановеното решение е влязло в
законна сила в частта, в която в полза на ищцата е било присъдено обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 3 000лв., поради което следва да се приеме, че е
формирана сила на присъдено нещо по следните факти : водачът Славчо Дръндарски е имал
качеството на застраховано лице по договор за задължителна застраховка „ГО“, сключен с
ответника ; ищцата е пострадала вследствие на настъпилото на 17.03.2016г. ПТП,
вследствие на което е получил претендираните в исковата молба травматични
увреждания.Не се спори и относно това, че застрахователят е изплатил извънсъдебно
обезщетение от 5 000лв.Пред въззивната инстанция е спорен само размера на следващото се
обезщетение за неимуществени вреди и наличието на съпричиняване на увреждането от
страна на пострадалата.
Частично основателни са оплакванията на ищцата, че определеното от
първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди е несъобразено с тежестта на
получените травми, продължителността на лечебния и възстановителен период, както и
наличието на невъзстановени увреждания.
От заключението по допуснатата по делото комплексна СМЕ, кредитирано от съда
като обективно и компетентно дадено се установява, че от ПТП ищцата е претърпяла
следните увреждания : контузия в областта на гърдите/без фрактури на ребра/.Закрито
разместено счупване на шийката на дясната раменна кост.Лекарският екип е предложил
провеждането на оперативна интервенция на счупената кост, но тъй като пострадалата е
отказала, е било извършено закрито наместване на фрактурата и стабилизиране на ръката с
мека превръзка.Дадено е мнение оперативното лечение да се осъществи на по-късен етап, но
такова впоследствие не е било извършено.Общата продължителност на лечебния и
възстановителния период е продължила до 5 месеца, като пострадалата е търпяла
интензивни болки през първите 2 месеца и 3-4 седмици в началото на проведената
рехабилитация.През останалия период болките са били епизодични и са се повлиявали от
приема на седативни и обезболяващи медикаменти. При извършения личен преглед на
лицето е установено, че не изпитва болки в областта на счупването.Дясната раменна кост е
зараснала с известно разместване и леко общо скъсяване, което намалява обема на
отвеждането на ръката встрани с 20 градуса.
3
С оглед естеството на получените увреди и естеството на проведеното лечение, което
е било консервативно, съдът намира, че в полза на пострадалата следва да се определи
обезщетение за неимуществени вреди от 15 000лв., от което следва да се приспадне
платеното извънсъдебно обезщетение от 5 000лв.При определяне на обезщетението съдът
съобрази, че ако е било проведено правилното лечение непосредствено след получаване на
травмата, продължителността на възстановителния период е щяла да бъде скъсена с до
месец и половина.От друга е налице невъзстановено увреждане в областта на счупването
четири години след инцидента/вещото лице не е изследвало въпроса дали при проведена
операция този проблем с движението на ставата би съществувал/.Не се установява, обаче, че
това увреждане е невъзстановимо дори при проведена последваща операция, каквото е било
експертното мнение на лекуващите лекари.
Основателни са оплакванията на жалбоподателката, които са свързани с
определеното от страна на първоинстанционния съд съпричиняване на увреждането от
страна на пострадалата.Разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП предвижда, че „водачите и
пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в
движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са
оборудвани“.В процесния случай се установява, че пострадалата е пътувала легнала на
леглото, намиращо се зад шофьорската седалка, която част от кабината на товарния
автомобил не е била предназначена за превоз на пътници, поради което и производителят не
е предвидил предпазни колани.Въпреки формалното нарушение на цитираната по-горе
разпоредба, следва да се приеме,че не е налице съпричиняване на увреждането от страна на
пострадалата, тъй като ако бе спазила изискванията на закона би получила по-тежки по
степен травми.Вещото лице заявява, че е малка вероятността в тази хипотеза пострадалата
да получи травма в областта на дясното рамо, но е щяла да получи травми и фрактури в
областта на гърдите, корема или долните крайници. Изводът е категоричен, а не се базира
на предположения.
Основателни са оплакванията, които са свързани с началния период, от който
застрахователят дължи заплащането на законната лихва върху обезщетението. Разпоредбата
на чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ предвижда, че законната лихва върху присъденото обезщетение
следва да се присъди с изтичането на 15 работни дни от предявяване на претенцията, при
условие, че със същата са представени всички необходими доказателства за установяване
основанието и нейният размер.В процесния случай към претенцията за плащане са
представени доказателства, от които се установява настъпването на застрахователното
събитие и легитимацията на ищцата да претендира обезщетение за неимуществени вреди от
претърпените травматични увреждания, поради което законната лихва се дължи, считано от
датата на сезиране на застрахователя/21.04.2016г./ до окончателното изплащане на
сумата.Посочена е и банкова сметка, по която да се извърши плащането.
Основателни са и оплакванията, които касаят предявения иск за заплащане на
законната лихва върху изплатеното на 19.10.2017г. извънсъдебно обезщетение.Искът е
основателен за сумата от 759.83лв., която е изчислена с помощта на лихвен калкулатор
4
Налице е несъвпадане на изводите на първоинстанционния и въззивния съд в частта,
в която : предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е бил
отхвърлен за разликата от 3 000лв. до 10 000лв. ; законната лихва върху обезщетението е
била присъдена, считано от 21.07.2019г. ; предявеният иск за заплащане на законната лихва
върху изплатеното на 19.10.2017г. извънсъдебно обезщетение е бил отхвърлен за сумата от
759.89лв., като бъде постановено друго по същество, с което : на ищцата се присъди
допълнително обезщетение от още 7 000лв. ; законната лихва върху обезщетението се
присъди от 21.04.2016г. ; предявеният иск за заплащане на законната лихва върху
изплатеното на 19.10.2017г. извънсъдебно обезщетение се уважи за сумата от 759.89лв.В
останалата обжалвана част решението следва да бъде потвърдено.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса от 6% върху
допълнително присъденото обезщетение и уважения иск за лихва, която възлиза на 465.59лв.
На адв.Е.Б. следва да се определи възнаграждение по чл.38 от ЗАдв, което за двете
инстанции е в размер на 1 015.39лв. с ДДС.
На въззиваемия следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за въззивната
инстанция от 100лв.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 266762 от 30.11.2021г., постановено по гр.д.№16724/2017г. на СГС в
частта, в която са отхвърлени исковете на А. К. И., ЕГН**********, срещу ЗАД„ОЗК
Застраховане“АД ,ЕИК121265177 : за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за
разликата от 3 000лв. до 10 000лв. ; законната лихва върху обезщетението е била присъдена,
считано от 21.07.2019г. ; за заплащане на законната лихва върху изплатеното на 19.10.2017г.
извънсъдебно обезщетение е бил отхвърлен за сумата от 759.89лв., като вместо него
ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА ЗАД„ОЗК Застраховане“АД ,ЕИК121265177, да заплати на А. К. И.,
ЕГН**********, сумата от : още 7 000/седем хиляди/лв., ведно със законната лихва, считано
от 21.04.2016г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, които са били претърпени от ПТП, което е настъпило на 17.03.2016г.
; законната лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 3 000лв. за
периода от 21.04.2016г. до 20.07.2019г. ; 759.83/седемстотин петдесет и девет цяло и
осемдесет и три/лв., представляваща законната лихва върху изплатеното извънсъдебно
обезщетение за периода от 21.04.2016г. до 18.10.2017г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 266762 от 30.11.2021г., постановено по гр.д.
№16724/2017г. на СГС в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗАД„ОЗК Застраховане“АД ,ЕИК121265177, да заплати на адв.Е.Б. С.-К.
5
от САК, сумата от 1 015.39/хиляда и петнадесет цяло и тридесет и девет/лв. с ДДС,
представляваща възнаграждение по чл.38 от ЗАдв.
ОСЪЖДА А. К. И., ЕГН**********, да заплати на ЗАД„ОЗК Застраховане“АД
,ЕИК121265177, сумата от 100/сто/лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за
въззивната инстанция.
ОСЪЖДА ЗАД„ОЗК Застраховане“АД ,ЕИК121265177, да заплати по сметка на
Софийския апелативен съд, сумата от 465.59/четиристотин шестдесет и пет цяло и петдесет
и девет/лв., представляваща допълнителна държавна такса.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в месечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6