Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София,...........2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 5 състав, в публично съдебно заседание на тринадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и
секретар К.Георгиева, като разгледа докладваното от председателя
гражданско дело № 10962 по описа
за 2016 год., за да се произнесе взе предвид
следното: Предявени са от „А.Б.Б.“ АД против А.С.П. искове с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК, вр чл. 430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.
Ищецът
твърди, че на 20.12.2006г. сключил с ответника договор за издаване и използване
на Смарт портфейл с револвиращи карти „Виза Голд“ и „Мастеркард Голд“ с плаваща
минимална погасителна вноска, съгласно който предоставил на ответника
международни револвиращи банкови платежни карти
с лимит в размер на 10 000 евро с цел картодържателят да извършва
картови разплащания по разплащателна сметка, посочена в договора. Картите били
издадени със срок на валидност 24 месеца, след което този срок се продължавал с
нов период на валидност многократно. Сроковете и начините на погасяване на
задълженията били уредени в чл.14 и 15 от договора и съгласно общите условия, а
при просрочие, съгласно т.25 от ОУ и т.32 от ОУ се дължала неустойка върху
просрочена възнаградителна лихва. Последното погасяване на главницата било
извършено от ответника на 31.05.2010г., след което изпаднал в забава за главницата и
възнаградителната лихва, поради което били начислени наказателна лихва върху
просрочена главница, както и неустойка за просрочена договорна лихва. Погасяването
на задълженията трябвало да бъде извършено най-късно до 31.12.2012г. Неизплатените
от ответника задължения били следните: 9133.56 евро/главница/, 104.33
евро/договорна лихва за периода 01.06.2015г.-16.06.2015г./, 9531.56 евро
/наказателна лихва за просрочена главница за периода 15.05.2011г.-16.06.2015г./,
485.57 евро/лихви върху просрочена главница за периода 15.05.2011г.
-16.06.2015г./, 17 466.28 евро /неустойка върху възнаградителна лихва за
периода 15.05.2011г.-16.06.2015г./, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 10.06.2016г. до окончателното изплащане. За посочените суми ищецът
се снабдил със заповед по чл.417 от ГПК по чгр.д. № 31 871/2016г. на СРС, ГО, 120
състав, срещу която ответникът възразил, поради което заповедта не могла да
влезе в сила. С оглед на изложените доводи, ищецът моли съда да приеме за
установено по отношение на ответника, че дължи горепосочните суми 9133.56
евро/главница/, 104.33 евро/договорна лихва за периода
01.06.2015г.-16.06.2015г./, 9531.56 евро /наказателна лихва за просрочена
главница за периода 15.05.2011г.-16.06.2015г./, 485.57 евро/лихви върху
просрочена главница за периода 15.05.2011г. -16.06.2015г./, 17 466.28 евро
/неустойка върху възнаградителна лихва за периода 15.05.2011г.-16.06.2015г./,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.06.2016г. до
окончателното изплащане. Претендира направените в исковото и в заповедото производство
разноски. Ответникът
оспорва исковете, като прави следните възражения: падежът на вземанията
настъпил на 31.12.2010г., която дата ищецът сам посочил в подадено от него
заявление по чл.417 от ГПК от 13.06.2016г. и в нот.покана от 19.02.2015г.; твърди,
че не бил получил покана, с която да се обявява изискуемост на вземания с падеж
на 31.12.2012г., което било основание искът да се счита за недупостим на
основание т.18 от ТР № 4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС; прави
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията, тъй като
от датата на падежа – 31.12.2010г. до датата на подаване на ИМ изтекъл срок, по
- дълъг от сроковете, уредени от чл.110 и чл.111 от ЗЗД; оспорва вземанията да
са станали изискуеми към по-късна дата – 31.12.2012г.; твърди, че след
31.12.2010г. не били издавани други кредитни карти, нито получил такива карти,
поради което нямало основание да се приеме, че вземанията са станали изискуеми
на друга дата, различна от 31.12.2010г.; твърди, че освен заповедта по чгр.д. №
31871/2016г. на СРС, ГО, 120 състав, преди това била издадена друга заповед по
чгр.д. № 34110/2015г. на СРС, ГО, 24 състав, която в последствие била обезсилена
и в негова полза бил издаден обратен изпълнителен лист. Счита, че заповедите по
двете частни гр.дела на СРС/чгр.д. № 34110/2015г. на СРС, ГО, 24 състав, и № 31 871/2016г. на СРС, ГО, 120 състав/ и задълженията
по нот. покана от 19.02.2015г. касаели вземания по процесния договор, но в тях
били посочени различни по размер и периоди задължения, като не било ясно как са
формирани. Твърди, че не бил получил общите условия на банката за издаване и
използване на електронен платежен инструмент – международна револвираща
кредитна банкова карта/ОУ на банката/. Счита, че след като не е получил нови
кредитни карти, договорът следвало да се счита прекратен. Твърди, че не бил
получил извлечение за операции с кредитните карти, съгласно т.40, предл. 4 от
ОУ на банката, поради което не могъл да ги оспори. Поддържа становището, че последното
плащане от него към банката било
извършено на 13.04.2010г. Моли съда да отхвърли исковете. Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема
за установено от фактическа страна следното: Страните са сключили на 20.12.2006 г. договор, съгласно който ищецът е поел задължение да издаде в полза на
ответника кредитни карти Visa Gold и Master Card Gold, с които е предоставил кредитен лимит от 10 000 EUR по разплащателна сметка IBAN ***. В договора е посочено, че картите са издадени за срок
от 24 месеца и са валидни до края на месеца, отпечатан върху тях. Крайният срок
за ползване на кредита е 2 месеца след изтичане срока на валидност на картата,
а за прекратяване на договора е необходимо погасяването на всички задължения. Картодържателят
ползва гратисен период до 15 - то число на месеца, следващ отчетния, в който
следва да внесе поне една минимална погасителна вноска, която включва 5% от
задължението към последния ден от отчетния месец плюс пълния размер на всички
дължими лихви към същия ден. Съгласно чл.25 от ОУ, ако картодържателят не
погаси минималната погасителна вноска в рамките на гратисния период, то същият
дължи и обезщетение за забава (законна лихва), независимо от договорната
възнаградителна лихва (13,75% по тарифа). Съгъласно чл.31 от ОУ, при
превишаване на лимита, сумите се отнасят като неразрешен овърдрафт и върху тях
се начислява лихва (2% месечно). Съгласно чл.32 от ОУ, начисляват се и
неустойки за просрочени възнаградителни лихви (10% месечно). В изпълнение на горепосочения
договор, на ответника са издадени едновременно две кредитни карти Visa Gold и Master Card Gold със срок на
валидност до 31.12.2008г., които впоследствие са деактивирани и заменени с нови
карти със срок на валидност до
31.12.2010 г./заключение на счетоводната и техническа експертиза/. От заключението
на счетоводната експертиза, което съдът приема, се установяваа, че в изпълнение
на договора за периода от 20.12.2006г. до 31.05.2010г. по обслужващата разплащателна сметка са
начислени следните задължения: за периода 20.12.2006г.-04.10.2007г. – 15 305.43
евро, за периода 08.10.2007г.-31.05.2010г.
са посочени следните задължения: изтеглени суми – 8 965.51 евро,
начислени такси за теглене – 457.10 евро, извършени покупки от ПОС – 18 719.77
евро, начислени такси за управление – 9.69 евро, начислени такси за поддръжка -
255.64 евро, начислена договорна възнаградителна лихва – 2111.69 евро,
начислена просрочена лихва – 5.86 евро. Общият размер на задълженията е 45
830.69 евро. Извършените вноски от картодържателя са 35 830.69 евро. Незаплатената главница към 31.05.2010г. е 10 000 евро. На
19.04.2010г. е извършена последната вноска от страна на ответника в размер на
437.98 евро. Няма последващи плащания по сметка, обслужваща договора. Размерът
на незаплатената възнаградиелна лихва върху редовна главница, изчислена за
периода 01.05.2010г. -14.09.2010г., е 489.62 евро. Незаплатената наказателна
лихва върху просрочена главница, изчислена за периода 03.05.2010г./дата на
първо просрочие/ до 16.06.2015г., е 9 723.99 евро. Незаплатените текущо
начислени лихви върху просрочена главница за периода 01.06.2015г.-16.06.2015г. са
104.33 евро. Незаплатената неустойка върху възнаградителна лихва за периода
24.05.2010г. – 16.06.2015г. е 17 751.95 евро. Счетоводството на ищеца е водено
редовно и при спазване на изискванията за хронологична последователност и
документална обоснованост. От техническата
експертиза, чието заключение съдът приема, се установява, че за управление на
издаваните електронни платежни инструменти банката разполага с програмен
продукт, който се ползва от нейните служители. Чрез потребителско име и парола
служителите осъществяват ограничен достъп на ниво потребители до базите данни
от информационната система за отделните абонати. Създаването на кредитна карта става
след подаване на заявление от страна на бъдещия картодържател в клон на банката.
Активирането на картата се извършва след като клиентът физически я получи от
офис на банката. Съгласно общите условия на банката, карта се преиздава
автоматично при изтичане на срока на валидност, като при нежелание за преиздаване
на карта, картодържателят е длъжен да уведоми банката в едномесечен срок преди
изтичане срока на валидност на старата карта. При преиздаване на карта, новата
карта задължително е с различен идентификационен номер, в сравнение със
старата. От историята на първата карта Visa Gold с номер ******* се установява, че на 08.10.2007
г. е първият запис на историята, от потребител „SYSTEM”, като по данни от банката тогава е извършена „миграция на базата данни“,
извършено е преминаване от една база данни към друга или от една информационна
система към друга. На 18.06.2008 г. е добавена информация за мобилен телефон, имейл-адрес и е
отразено искане от картодържателя да получава извлечения за движението по
сметката, свързана с тази карта. На 01.01.2009 г. статус „изпълнена заявка” е
променен на „подадена” заявка. На 01.01.2009 г. статусът на картата е променен
от „активиране” на „отказване”. На 05.01.2009 г. етапът на изпълнение е
променен на „изпълнена” заявка. На
14.03.2012 г. картата е блокирана с пояснение „запор”. Вещото лице е установило издаването на друга
карта Visa Gold с номер *******. От историята по тази карта е видно, че на 02.12.2008
г. е променено поле „номер на картата” от “*******” на “*******”.
На 02.12.2008г. от „подадена заявка” етапът на изпълнение е променен на
„приета”. На 03.12.2008 г. статусът на картата е променен от „подновяване” на
„нова”. На 18.12.2008 г. статусът на
картата е променен от „нова” на „активиране”. На 01.01.2011 г. статусът на картата е променен от „активиране” на
„отказване”. На 01.01.2011 г. от „изпълнена заявка” етапът на изпълнение е
променен на „подадена”. На 03.01.2011 г. от „приета заявка” етапът на
изпълнение е променен на „изпълнена”. На 03.01.2011 г. от „подадена заявка”
етапът на изпълнение е променен на „приета”. На 14.03.2012 г. картата е
блокирана с пояснение „запор”. По отношение на карта MasterCard Gold с номер *******вещото лице е
установило, че на 01.12.2008 е пусната заявка за подновяване на картата. На
02.12.2008 г. от „подадена заявка” етапът на изпълнение е променен на „приета”.
На 02.12.2008 г. е променено поле „номер на картата” от “*******”
на “*******”. На 03.12.2008 г. от „приета заявка” етапът на изпълнение е
променен на „изпълнена”. На 03.12.2008 г. статусът на картата е променен от
„подновяване” на „нова”. На 18.12.2008 г. статусът на картата е променен от
„нова” на „активиране”. На 01.12.2010 е пусната заявка за подновяване на
картата. На 01.01.2011 г. от „изпълнена заявка” етапът на изпълнение е променен
на „подадена”. На 01.01.2011 г. статусът
на картата е променен от „активиране” на „отказване”. На 03.01.2011 г. от
„подадена заявка” етапът на изпълнение е променен на „приета”. На 03.01.2011 г.
от „приета заявка” етапът на изпълнение е променен на „изпълнена”. На
14.03.2012 г. картата е блокирана с пояснение „запор”. Издадена е нова карта MasterCard Gold с номер *******. От историята
по тази карта е видно, че на 01.12.2010 е пусната заявка за подновяване на
картата. На 01.12.2010 г. от „подадена заявка” етапът на изпълнение е променен
на „приета”. На 01.12.2010 г. е променено поле „номер на картата”
от “*******” на “*******”. На 01.12.2010 г. от „приета заявка” етапът на
изпълнение е променен на „изпълнена”. На 01.12.2010 г. статусът на картата е
променен от „подновяване” на „нова”. На 28.04.2011 г. от „изпълнена заявка”
етапът на изпълнение е променен на „подадена”. На 28.04.2011 г. статусът на
картата е променен от „нова” на „отказване”. На 28.04.2011 г. от „подадена
заявка” етапът на изпълнение е променен на „изпълнена”. На 28.04.2011 г. от
„приета заявка” етапът на изпълнение е променен на „изпълнена”. На 14.03.2012
г. картата е блокирана с пояснение „запор”. Последните
записи по кредитните карти са за тяхното блокиране и са от дата 14.03.2012 г. С
нот. покана от 19.02.2015г. ищецът е поканил ответника да му заплати задължения
по договор за издаване и използване на Смарт портфейл с револвиращи карти Visa Gold и Master Card Gold с плаваща месечна погасителна
вноска от 20.12.2006г., както следва: 10 000 евро – главница, 117.76 евро –
текущи лихви върху просрочена главница; 485.57 евро – просрочена лихва на
редовна главница; 8 847.71 евро – просрочена лихва на просрочена главница и 17 170.23 евро – неустойка. В поканата е посочено, че крайният срок за
погасяване на задълженията е изтекъл на 31.12.2010г. Поканата е връчена на 10.03.2015г. /приложено
копие на чгр.д. № 34110/2015г. на СРС, ГО, 24 състав/. На 10.06.2016г. ищецът е подал заявление по чл.417 от ГПК пред СРС, въз
основа на което е образувано чгр.д. № 31871/2016г. на СРС, ГО, 120 състав. По
това заявление е издадена заповед по чл.417 от ГПК на 20.06.2016г., с която
съдът е разпоредил длъжникът А.С.П. да заплати на „А.Б.Б.“ АД следните суми: 9133.56
евро/главница/, 104.33 евро/лихва за периода 01.06.2015г.-16.06.2015г./,
9531.56 евро /наказателна лихва за периода 15.05.2011г.-16.06.2015г./, 485.57
евро/лихва за периода 15.05.2011г. -16.06.2015г./, 17 466.28 евро /неустойка за
периода 15.05.2011г.-16.06.2015г./, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 13.06.2016г. до окончателното изплащане. Срещу заповедта по чл.417 от ГПК на 21.07.2016г.
е подадено възражение от А.С.П. по чл.414 от ГПК. При
така установените по делото факти, съдът достигна до следните правни изводи: По исковете с правно основание чл.422, ал.1
от ГПК, вр чл. 430, ал.1 и ал.2 от ТЗ за
главница и възнаградителна/договорна/ лихва: За да бъдат уважени
тези искове, трябва да е доказан следният ФС: 1/съществуването на договор за
издаване и използване на Смарт портфейл с револвиращи карти Visa Gold и Master Card Gold; 2/ банката да е
изпълнила задължениията си по договора – да е предоставила картите и паричните
суми по тях /да е установено усвояване на кредита/; да е настъпила изискуемост
на вземанията по договора; 3/ размерът на задълженията да е определен, съгласно
условията на договора. В
тежест на ответника е да ангажира доказателства за извършените от него плащания
по договора. Видно от представения по делото договор
за издаване и използване на Смарт Портфейл с револвиращи карти Visa Gold и Master Card Gold с плаваща месечна
погасителна вноска от 20.12.2006г. ищецът е поел задължение спрямо ответника да
издаде револвиращи кредитни банкови платежни карти, по които картодържателят
разполага с кредитен лимит от 10 000
евро по разплащателна сметка IBAN ***, предназначена за използване на картови разплащания. Страните са се
споразумели картите да се издават за срок от 24 месеца и да са валидни до края
на месеца, отпечатан върху тях./чл.4 от договора/. Олихвяването на средствата
по сметката е следвало да се извършва, съгласно общите условия на банката/чл.7 от договора/.
В допълните разпоредби на договора е посочено, че Общите условия на банката са
неразделна част от договора, като ответникът писмено е заявил, че е запознат с
тяхното съдържание и ги приема. В раздел трети от договора
са посочени условията за усвояване, ползване и погасяване на кредита. Съгласно
чл.14 от договора, картодържателят е поел
задължение да погасява поне една минимална погасителна вноска към банката до 15
число на месеца, следващ отчетния или следващия работен ден, ако 15 число е
неработене ден, в рамките на гратисния период, въз основа на получено
извлечение от сметка. Минималната погасителна вноска е равна на 5 % от
задължението към последния ден от месеца, за който се издава извлечението,
наред с пълния размер на всички дължими лихви, начислени към последния ден на
месеца. Картодържателят ползва гратисен период до 15-то число на месеца,
следващ отчетния, в който следва да внесе поне една минимална погасителна
вноска. Съгласно чл.25 от ОУ, ако картодържателят не погаси минималната
погасителна вноска в рамките на гратисния период, то същият дължи и обезщетение
за забава (законна лихва), независимо от възнаградителната лихва (13,75% по
тарифа). Съгласно чл.31 от ОУ, при превишаване на лимита, сумите се отнасят
като неразрешен овърдрафт и върху тях се начислява лихва (2% месечно). Според
чл.32 от ОУ, начислява се и неустойка за просрочена възнаградителна лихва (10%
месечно). Съгласно чл.15 от договора, крайният срок за усвояване на кредита под
формата на разрешен кледитен лимит е последният ден на месеца, в който изтича
срока на кредитните карти, а крайният срок за ползване на кредита е 2 месеца
след изтичане срока на валидност на картите. Крайният срок за погасяване на
ползвания кредитен лимит е посочен, както
следва: 15 дни след изтичане срока на картите за всички усвоени суми до изтичане
валидността на картите/чл.15.1 от договора/;15 дни след датата на извлечението,
с което картодържателят е уведомен за евентуално възникнали задължения в първия
месец след изтичане валидността на картите/чл.15.2 от договора/; незабавно в
случай на възникнали задължения в банката през втория месец след изтичане
валидността на картите./чл.15.3 от договора/. В
изпълнение на договора на ответника са издадени кредитни карти Visa Gold и MasterCard Gold със срок на
валидност първоначално до 31.12.2008 г., които впоследствие са деактивирани и
заменени с нови карти със срок на
валидност до 31.12.2010 г./заключение на счетоводната и техническа експертиза/. След 31.12.2010г.
ответникът не е получавал други кредитни карти, респ. не е ползвал такива. Без значение е дали ответникът е издавал нови карти и какви вписвания е
направил в електронната си система, а единствено дали ответникът е получил нови
карти след 31.12.2010г., за което не са представени доказателства по делото. От
заключението на счетоводната експертиза, което съдът приема, се установява, че
ответникът е ползвал получените кредитни карти през периода 20.12.2006г. – 04.10.2007г.
и през периода 08.10.2007г.- 31.05.2010 г., през които са начислени задължения
и е извършвал плащания. Последното плащане е от 19.04.2010 г. в размер на
437.98 евро. Начислените задължения за периода 20.12.2006г.-04.10.2007г. са 15
305.43 евро. Начислените задължения за периода 08.10.2007г.-31.05.2010г. са:
изтеглени суми - 8965.51 евро, начислени
такси за теглене – 457.10 евро, извършени покупки от ПОС – 18 719.77 евро,
начислени такси за управление – 9.69 евро, начислени такси за поддръжка – 255.64
евро, начислена договорна възнаградителна лихва – 2111.69 евро, начислена
просрочена лихва – 5.86 евро. Общият размер на задълженията е 45 830.69 евро.
Извършените вноски от картодържателя са в размер на 35 830.69 евро. Вещото лице е установило, че неизплатените от ответника
задължения са както следва: 10 000 евро/незаплатена главница към 31.05.2010г./,
489.62 евро/незаплатената просрочена възнаградителна лихва върху редовна
главница, изчислена за периода 01.05.2010г.-14.09.2010г./, 9 723.99 евро/незаплатената
наказателна лихва върху просрочена главница, изчислена за периода 03.05.2010г./дата
на първо просрочие/ до 16.06.2015г./, 104.33 евро/незаплатени текущо начислени
лихви върху просрочена главница за периода 01.06.2015г.-16.06.2015г./, 17
751.95 евро /незаплатена неустойка върху договорна лихва за периода
24.05.2010г. – 16.06.2015г./. Спорни въпроси по делото са: на коя
дата вземанията по договора са станали изискуеми и дали са погасени по давност. Съгласно
чл.15.1 от договора, крайният срок за погасяване на ползвания кредитен лимит е 15
дни след изтичане срока на картите за всички усвоени суми до изтичане
валидността на картите. Последните карти, които е ползвал ответникът, са със
срок на валидност до 31.12.2010г, поради което, съгласно чл.15.1 от договора, крайният
срок за погасяване на всички усвоени суми по тях е 15 дни след изтичане срока
на картите, т.е до 15.01.2011г. В конкретния случай се установява, че ищецът е
усвоил суми до 31.05.2010г., поради което крайната дата за погасяване на всички
задължения е 15.01.2011г. Самият
ищец в обстоятелствената част на подаденото от него заявление по чл.417 от ГПК
по чгр.д. № 31 871/2016г. на СРС, ГО, 120 състав, също е посочил, че крайният
срок за погасяване на задълженията е 15.01.2011г., но в исковото производство, след
като ответникът се позова на изтекла погасителна давност, поддържа становище в
допълнителна искова молба от 23.05.2017г., че издължаването по договора е
трябвало да бъде извършено най-късно до 31.12.2012г., което не се подкрепя от
събраните по делото доказателства. Съгласно
чл. 110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които
законът не предвижда друг срок. В конкретния случай вземането за
главница се погасява с изтичане на петгодишна давност. Възнаградителната лихва
също се погасява с изтичането на
петгодишна давност, защото тази лихва е част от
единното задължение за връщане на кредита, представлява печалбата
на банката по кредита, а не се дължи за забавено изпълнение на задълженията по
договора. От
15.01.2011г. – крайната дата за погасяване
на всички задължения по договора до датата на подаване на настоящите искове по
чл. 422, ал.1 от ГПК – 10.06.2016г. /датата на подаване по пощата на
заявлението по чл.417 от ГПК по чгр.д. № 31871/2016г. на СРС, ГО, 120 състав/ е
изтекъл срок, който е по-дълъг от пет години, поради което вземането за
главница е погасено по давност. По
отношение на вземането за възнаградителна лихва, чрез счетоводната експертиза
се установи, че такава се дължи, но за друг период от време – 01.05.2010г.-14.09.2010г.,
не и за периода, посочен от ищеца 01.06.2015г. до 16.06.2015г., поради което
този иск е неоснователен.
Следва да се посочи, че
преди заповедта по чл.417 от ГПК от 20.06.2016г. по чгр.д. № 31871/2016г. на СРС, ГО, 120 състав,
е издадена друга заповед по чл.417 от ГПК от 24.06.2015г. по чгр.д. №
34110/2015г. на СРС, ГО, 24 състав, за вземания по същия договор, както следва:
10 000 евро/ незаплатена главница/, 485.57 евро/просрочена лихва на редовна
главница за периода 15.05.2011г. -16.06.2015г./, 9631.56 евро /просрочена лихва
на просрочена главница за периода 15.05.2011г. -16.06.2015г./, 17 466.28 евро/
неустойка за периода 15.05.2011г. -16.06.2015г./, 104.33 евро /текущо начислени
лихви просрочена главница за периода 01.06.2015г.-16.06.2015г./, ведно със
законната лихвавърху главницата, считано от 17.06.2015г. до изплащане на
вземането. /приложено към настоящото дело копие на чгрд. 34110/2015г. на СРС,
ГО, 24 състав/.
Предходната заповед по чл.417 от ГПК от 24.06.2015г. по
чгр.д. № 34110/2015г. на СРС, ГО, 24 състав, е обезсилена от съда с разпореждане
от 08.01.2016г. и в полза на ответника е издаден обратен изпълнителен лист,
поради което тя не е прекъснала давността. /чл.116, б “б“, изречение второ от ЗЗД/. С оглед на изложените
съображения, предявеният иск за главницата от 9133.56 евро следва да бъде
отхвърлен като погасен по давност, а иска за възнаградителна лихва в размер на
104.33 евро за периода 01.06.2015г.-16.06.2015г. следва да бъде отхвърлен като
неоснователен. По установителните искове за наказателна лихва върху прсрочена главница,
текущо начислени лихви върху просрочена главница и за неустойка върху
възнаградителна лихва: Поради
погасяване по давност на вземането за главницата, погасени по давност са и
вземанията за наказателна лихва върху просрочена главница и текущо начислени
лихви върху просрочена главница, съгласно чл.119 от ЗЗД. Предявеният
иск за неустойка върху възнаградителна лихва също е неоснователен, тъй като е
неоснователен предявеният иск за установяване на вземане за възнаградителна
лихва за периода, посочен от ищеца – 15.05.2011г. - 16.06.2015г. По
разноските: Ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените в исковото и
в заповедното производство разноски в размер на 3770 лв./220 лв. за вещо лице +
3 500 лв. за адвокатско възнаграждение в исковото производство + 50 лв. –
адвокатско възнаграждение за защита в заповедното производство/. При определяне
размера на разноските за адвокатско възнаграждение в полза на ответника съдът прие
за основателно възражението на ищеца, че в заповедното производство не се
дължат разноски за адвокатско възнаграждение в размера, който е посочил
ответникът от 1450 лв. Видно от приложеното чгрд. № 31871/2016г. на СРС, ГО,
120 състав, по него е представен договор за правна помощ, според който
ответникът е заплатил адвокатско възнаграждение за защита в заповедното
производство в размер на 1450 лв. Съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно,
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им
част, но не по-малко от минимално определения размер,
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Заповедното
производство не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което размерът
на адвокатско възнаграждение, дължимо на ответника в това производство, следва
да бъде намален до минималното адвокатско възнаграждение. В Наредба № 1/2004 г. не е определен минимален размер на адвокатско
възнаграждение за подаване на възражение по чл. 414 ГПК от длъжник срещу издадена заповед за изпълнение, поради което
същото следва да се определи по аналогия при съобразяване на осъществената защита. Процесуалното
действие на адвоката се изразява в попълване на утвърден образец
от министъра на правосъдието с Наредба № 6/20.02.2008 г., който се връчва на
длъжника и съдържа указания за попълването му. Това действие може да се
приравни по сложност на посоченото в чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/9.07.2004 г. - изготвяне на книжа и молби, за което е предвидено
минимално възнаграждение в размер на 50 лв. В конкретния случай е неприложима разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредбата, тъй като същата
може да се отнесе в заповедното производство само към заявителя, не и към защитата на длъжника срещу заповедта. По гореизложените съображения съдът приема, че размерът на минимално
адвокатско възнаграждение по заповедното дело за подаване на възражение по чл.414 от ГПК, съгласно чл.38,
ал.2 от Закона за адвокатурата, е 50 лв. Така
общият размер на разноските за ответника е 3770 лв. /220 лв. за вещо лице + 3
500 лв. за адвокатско възнаграждение в исковото производство + 50 лв. –
адвокатско възнаграждение за защита в заповедното производство/. Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „А.Б.Б.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, против А.С.П., ЕГН **********,***, искове с
правно основание чл. 422, ал.1
от ГПК за установяване за установено по отношение на А.С.П., че дължи на „А.Б.Б.“ АД сумата от 9133.56
евро/главница по договор за издаване и използване на Смарт портфейл с
револвиращи карти Visa Gold и Master Card Gold с плаваща месечна погасителна вноска от
20.12.2006г./, 104.33 евро/договорна лихва за периода
01.06.2015г.-16.06.2015г./, 9531.56 евро /наказателна лихва върху просрочена
главница за периода 15.05.2011г.-16.06.2015г./, 485.57 евро/текущо начислена лихва
върху просрочена главница за периода 15.05.2011г. -16.06.2015г./, 17 466.28
евро /неустойка върху възнаградителна лихва за периода
15.05.2011г.-16.06.2015г./, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 13.06.2016г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед по
чл.417 от ГПК по чгр.д. № 31 871/2016г. на СРС, ГО, 120 състав. ОСЪЖДА „А.Б.Б.“ АД
да заплати на А.С.П., на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените в исковото и в заповедното
производство разноски в размер на 3770
лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: