Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………
гр. Карлово, 23.03.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори
граждански състав
на девети март две
хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: Цветана Чакърова
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 91 по описа за 2020 година
и за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по иск с правно основание чл.150 от СК, предявен от Д.В.Т., ЕГН: **********,***, действаща
лично и със съгласието на майка си Г.Н.Г., ЕГН: **********, съдебен адрес: ***,
чрез адв. Н.Г. против В.Г.Т., ЕГН: ********** ***.
В исковата молба се твърди, че със съдебна спогодба по гр.дело №
1480/2014 г. по описа на РС К.
ответникът е бил задължен да заплаща на ищцата – негова дъщеря, месечна
издръжка в размер на 120 лева, платима чрез майката ѝ Г.Н.Г.. Оттогава
изминали повече от 5 години и жизнените ѝ потребности значително
нараснали.
Ищцата твърди, че в момента била ученичка в *** А клас в ПГЖТ „Х. С.“ –
гр. К. и ѝ били необходими средства за транспорт, учебници, учебни
помагала, храна, облекло, лекарства. Майка ѝ, с която живеела, ѝ
помагала, но сега имала и друго дете и средствата не достигали. Ищцата твърди,
че месечно били необходими над 600 лева за издръжката ѝ, като майка
ѝ нямала възможност да ги осигури. В същото време ответникът се занимавал
с животновъдство, имал семейна ферма, обработвал земи и можел да заплаща сумата
от 300 лева всеки месец за издръжка на дъщеря си, които щели да послужат за
задоволяване на нейните основни потребности.
Ищцата Д.В.Т. моли съда да постанови решение, с което да
измени размера на определената със съдебна спогодба по гр.дело № 1480/2014
г. по описа на РС К. издръжка, която
ответникът В.Г.Т. следва да ѝ заплаща, като я УВЕЛИЧИ от 120.00 лева на
300.00 лева месечно, считано от датата на подаване на исковата молба –
27.01.2020 г., до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение
или прекратяване, ведно със законната лихва за забава за всяка просрочена
вноска. Претендират се и разноските по делото.
С отговора на исковата молба ответникът, представляван от адв. Ш.
оспорва частично изложената от ищцата фактическа обстановка. Не отрича, че е
морално и законово задължен да плаща издръжка на детето си. Счита обаче, че
претендираният размер от 300 лева месечно е твърде висок за собствените му
финансови възможности. От представените с отговора на исковата молба
доказателства за доходите му през последните 6 месеца се установявало, че
получава 400 лева на месец. Счита, че може да плаща месечна издръжка в размер
на 170 лева на ищцата, като моли съда до пълния претендиран размер от 300 лева
да отхвърли иска. Изразява готовност за сключване на спогодба в този смисъл.
Претендира разноски.
От събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност във връзка със становищата на
страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори и се установява от
представеното удостоверение за раждане, че
Г.Н.Г. и В.Г.Т. са родители на ищцата – непълнолетната Д.В.Т..
Безспорно е също така и се
установява от представения в препис протокол № 208/25.02.2015 г. по гр. дело №
1480/2014 г. на К. р. с., че страните са сключили съдебна спогодба бащата да
заплаща чрез майката месечна издръжка на детето си в размер на 120 лева,
считано от 25.02.2015 г., до настъпване на законна причина за нейното изменение
или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
По делото е представена служебна
бележка с №657/10.10.2019 г., от която е видно, че за учебната 2019/2020 г. Д.В.Т.
е записана като редовна ученичка в 10а клас на ПГ по железопътен транспорт „Х.
С.“ – гр. К..
Представено е удостоверение изх.
№01/10.02.2020 г. издадено от В.Т.Г. в качеството му на земеделски
производител, в което е отразено, че той самият е получавал нетно трудово
възнаграждение в размер на 400 лева месечно за периода м. август 2019 г. – м. декември
2019 г. и 420 лева за м. януари 2020 г.
От свидетелските показания на Д.
П. Г. се установява, че е баба по майчина линия на ищцата. Д. живеела при нея в
с. Д. на ул. „****-та“ №****, а родителите на последната били разделени.
Майката на непълнолетната се установила в с. Б. при втория си мъж, от когото
имала дете и в момента била в майчинство. Бащата на Д. – В.Т., се бил
дезинтересирал от нея и освен присъдената издръжка от 120 лева месечно, не
ѝ давал никакви други средства. Той бил животновъд и имал финансова
възможност да помага на дъщеря си, но не го правел. Помощ получавала от майка
си, която ѝ давала по 300-400 лева всеки месец. Тези пари били
осигурявани от мъжа ѝ, който също отглеждал животни. Непълнолетната била
ученичка и имала разходи за транспорт до учебното заведение в гр. К., като
билетът в едната посока струвал 1.60 лева. В къщата, в която живеели плащали по
около 50 лева за ток и вода общо на месец
и месечна такса за интернет от 12 лева. Доходите на свидетелката били
400 лева и доколкото можела отделяла от тях и за внучката си.
От свидетелските показания на Н. Г. Ц. се
установява, че живее в с. Д. и познава страните по делото. Нейният син и
ответникът гледали заедно животни и получавали субсидии като земеделски
производители. Свидетелката подавала документите им в ДФ „З.“ от тяхно име и
била запозната с всичко в тази връзка. Ответникът гледал 280 овце и 14 крави,
като за тези животни, ако се съдело по получаваните от сина на свидетелката
средства, му се изплащали около 30 000 лева годишно. В. продавал мляко и
правел сирене, но в същото време част от животните периодично измирали или били
за клане. Имало и значителни разходи – за фураж, сено, слама, лекарства, ушни
марки и т. н. Доходите на ответника на практика не били толкова големи, а
трябвало да се грижи и за баща си, който бил в силно влошено здравословно
състояние.
Съдът, изграждайки вътрешното си
убеждение прави следните изводи от правна страна:
Според чл.143, ал.2 от СК,
родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо
дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като
размерът на издръжката се определя в зависимост от нуждите на децата и от
възможностите на родителя – чл. 142, ал.1 от СК. На основание чл. 150 от СК,
при изменение на обстоятелствата, присъдената издръжка може да бъде изменена
или прекратена. Изискванията на чл. 142 от СК, следва да се прилагат както,
когато се иска за първи път издръжка, така и когато по реда на чл. 150 от СК се
иска увеличение. В производството по чл. 150 от СК от значение е единствено
дали след влизане в сила на съдебното
решение, с което е определена първоначалната издръжка, е настъпила някаква
промяна в обстоятелствата по чл.142, ал. 1 от СК. Съгласно разпоредбата на чл.
150 от СК, при изменение на обстоятелствата, присъдената издръжка или добавката
към нея може да бъде изменена, като опора в тази насока, при преценка на съда
са разпоредбите на чл. 142 и чл. 143 от СК.
Страни в случая са бащата В.Г.Т. и непълнолетната му дъщеря Д.В.Т., действаща
лично и чрез своята майка и законен представител Г.Н.Г.. По делото е безспорно,
че родителските права са предоставени на майката, но на практика детето се
отглежда в с. Д. от баба си по майчина линия.
Не се спори и относно
обстоятелството, че към момента на завеждане на делото бащата е бил осъден да
заплаща издръжка на детето в размер на 120 лева. Установи се от показанията на
свидетеля Д.Г., че след развода бащата е напуснал семейството си и не е полагал
грижи за дъщеря си. Предоставяните от него средства и помощ се изразяват
единствено в плащането на присъдената издръжка.
Съгласно разпоредбата на чл.142,
ал.2 от СК, минималния размер на издръжка за едно дете е равна на ¼ от
размера на минималната работна заплата, която от 01.01.2020 г. е в размер на 610.00
лева, т. е понастоящем законовият минимум е 152.50 лева.
От определяне на предходния
размер на издръжката до настоящият момент са изминали повече от шест години,
през който период несъмнено са настъпили значителни промени – детето е
пораснало и съответно са нараснали разходите за неговото отглеждане и
възпитание. Съдът счита, че увеличените нужди на детето от храна, облекло и
здравни услуги, както и културните и образователните му потребности, не могат
да бъдат задоволявани с издръжка в размер на 120.00 лева месечно, а освен това
този размер противоречи на нормативно установения минимум. Настъпили са промени
в обстоятелствата, при които размерът на издръжката е бил формиран и тези
изменения имат траен и продължителен характер. Нарастването на потребностите на
детето се определя, както с оглед изминалия значителен период от време от
определяне размера на предишната издръжка, така и с оглед възрастта му – понастоящем
на 16 години, при която бързо нарастват духовните и материални потребностите на
непълнолетната, респ. и разходите по тяхното задоволяване, като стойностен
израз на тези потребности.
По делото се представиха писмени
и гласни доказателства, от които е видно, че ищцата е ученичка и не реализира
доходи. Майка ѝ ежемесечно ѝ помага финансово със средства от около
300 – 400 лева, осигурени от мъжа, с когото живее на съпружески начала и от
когото има малко дете.
Ответникът доказва месечни
доходи в размер на 400 лева чрез удостоверение изх. №01/10.02.2020 г. Съдът не
кредитира това писмено доказателство, тъй като представлява документ издаден и
подписан от самия ответник и отразеното в него противоречи на показанията на
осигурения от него свидетел. Видно от показанията на св. Ц., субсидиите получавани от ответника са около 30 000
лева годишно или средно по 2500 лева на месец. Безспорно, за отглеждането на
животните се правят и немалки разходи, но няма как съдът да приеме, че нетният
доход на ответника за 280 овце и 14 крави е в размер на едва 400 лева, тъй като
от животните, освен субсидии, той получава средства и от продажба на сирене и
мляко.
Съобразявайки обичайните нужди
за възрастта на детето – потребностите му от здравословна храна, облекло според
сезона, учебни помагала, развлечения, съдът приема, че необходимата обща
издръжка на непълнолетната следва да се
определи на 350 лева месечно. От тази сума ответникът следва да заплаща ежемесечна
издръжка в размер на 190 лева, която съдът счита, че няма да му създаде особени
затруднения и е съобразена с материалните му възможности. Останалата част от
издръжката следва да се поеме от майката, която упражнява родителските права.
Имайки предвид всичко изложено, съдът
намира иска по чл.150 СК за частично основателен и определената със съдебна
спогодба, отразена в протокол № 208/25.02.2015 г. по гр. дело № 1480/2014 г. на
Карловски районен съд издръжка за детето, следва да се увеличи от 120.00 лв. на
190.00 лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата молба –
27.01.2020 г., до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение
или прекратяване, ведно със законната лихва за забава за всяка просрочена
вноска, като до пълния претендиран размер от 300 лева искът следва да се
отхвърли като неоснователен и недоказан.
Ищцата е претендирала разноски
по делото и съдът на осн. чл.78, ал.1 от ГПК следва да ѝ присъди такива,
съразмерно с уважената част от иска, а именно – в размер на 190 лева за
възнаграждение на един адвокат. Ответникът също е претендирал разноски по
делото и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК такива следва да се присъдят съразмерно с
отхвърлената част от иска – 146.67 лева.
При така установеното,
ответникът следва да заплати на ищцата разноски по компенсация, равняващи се на
сумата от 43.33 лева.
На основание чл.78, ал.6 във
връзка с чл.69, ал.1, т.7 от ГПК ответникът следва да заплати на съда държавна
такса върху увеличения размер на издръжката в размер на 56.00 лева.
Съгласно чл. 242, ал.1 от ГПК,
съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда
издръжка, поради което съдът е задължен да допусне служебно предварително
изпълнение, дори и без искане на страните.
Водим от горното, съдът:
Р Е
Ш И
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 от СК размера на дължимата от В.Г.Т., ЕГН: ********** *** месечна издръжка, определена със
съдебна спогодба, отразена в протокол № 208/25.02.2015 г. по гр. дело №
1480/2014 г. на К. р. с., в полза на непълнолетната Д.В.Т., ЕГН: **********,***, действаща лично и със съгласието на майка
си Г.Н.Г., ЕГН: ********** като я УВЕЛИЧАВА от 120.00 лв. (сто и двадесет лева) на 190.00 лв.
(сто и деветдесет лева) месечно, считано от датата на подаване на исковата
молба – 27.01.2020 г., до настъпване на законоустановена причина за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава за всяка
просрочена вноска, като до пълния претендиран размер от 300 лева месечно
ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА В.Г.Т., ЕГН: ********** ***, да заплати на Д.В.Т., ЕГН: **********,***, действаща
лично и със съгласието на майка си Г.Н.Г., ЕГН: **********, направените по
делото разноски по компенсация в размер на 43.33 лв. (четиридесет и три лева и
тридесет и три стотинки).
ОСЪЖДА В.Г.Т., ЕГН: ********** ***, да заплати по сметка на РС К., в полза на държавата по
бюджета на съдебната власт, сумата от 56.00 лв. (петдесет и шест лева), представляваща
държавна такса върху присъдената издръжка.
ДОПУСКА предварително изпълнение
на решението в частта за присъдената издръжка.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред О. с. – П. в двуседмичен срок от връчване на съобщението до страните.
Ц.Ч. РАЙОНЕН
СЪДИЯ: