Решение по дело №75/2023 на Административен съд - Смолян

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН.

Делото е образувано по касационна жалба на директора на Б. Д. „И.р.“ срещу Решение № 27/ 26.05.2023г. по а.н.дело № 46/2023г. на Районен съд-[община]. С атакуваното решение е отменено Наказателно постановление № 37/10.03.2023 г., издадено от Директора на Б.д. „И.р.“, с което за нарушение на чл. 44, ал. 1 от Закона за водите и съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Закона за водите, а именно: ползва води без необходимото за това основание с количество до 1 л на секунда“, на „Е.м. 99“ ЕООД, [ЕИК] е наложена имуществена санкция в размер на 150 лв.

В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд-Ч.е неправилно, необосновано, постановено в противоречие със закона.Затова се иска неговата отмяна и потвърждаване на Наказателно постановление № 37/10.03.2023 г. Сочи се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че в случая е налице необоснованост на извода, направен от АНО, че нарушението няма характеристиките на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и не представлява такъв, доколкото не са установено каквито и да било фактически обстоятелства с ефект на смекчаващи отговорността обстоятелства, които да характеризират деянието като отличаващо се с по-ниска степен на обществена опасност от типичното за този род административни нарушения. От страна на „Е.м. 99“ ЕООД не е оспорено, че при извършена от експерти на Б. И. проверка на 20.10.2022 г., дружеството е водовземало за самостоятелно питейно-битово водоснабдяване от подземни води – КЕИ „Л.“, намиращ се в местността „Л.“, в землището на [населено място], [община], [област].

Жалбоподателят не споделя мотивите на първоинстанционния съд, че в случая липсата на конкретна установеност на количеството водовземане от дружеството-нарушител е довело до необоснованост на извода, направен от АНО, че нарушението няма характеристиките на маловажен случай. По делото е установено и доказано извършваното водомземане от страна на „Е.м. 99“ ЕООД, което обстоятелство не е оспорено и от самото дружество. Вярно е, че в НП не е посочено какво е количеството на ползваните води, но това не е съществено процесуално нарушение, годно да обоснове отмяна на НП, тъй като административнонаказващият орган е приложил най-леката санкционна разпоредба за безспорно установено нарушение от страна на дружеството по чл. 44, ал. 1 от ЗВ.

Според касационната жалба неправилно първоинстанционният съд е квалифицирал деянието на наказаното дружество като „маловажен случай“, при наличието на „служебно известна“ на съда информация, че спрямо санкционираното лице във връзка с извършеното идентично нарушение, но по отношение на друг обект, има образувано друго административно дело. Сочи се, че от събраните по делото доказателства не се установяват конкретни белези на маловажен случай, тъй като извършеното нарушение е формално и не се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на административни нарушения от този вид.

Според жалбата Актът за установяване на административно нарушение е съставен от надлежно оправомощено лице и при спазване на процедурата, предвидена в чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН. Наказателното постановление № 37/10.03.2023 г. е издадено от компетентен орган – директора на Б.д. „И.р.“, на основание чл. 201, ал. 2 от ЗВ. АУАН и НП съдържат изискваните в чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН реквизити. Както в акта, така и в наказателното постановление пълно и точно са описани нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които е било извършено и законовите разпоредби, които са нарушени.

При така изложентие оплаквания касационният жалбоподател моли да се отмени изцяло Решение № 27/26.05.2023 г., постановено по АНД № 46/2023 г. по описа на Районен съд-[община], като неправилно и необосновано, постановено в противоречие на закона и да се потвърди наказателно постановление № 37/10.03.2023 г., издадено от Директора на Б. И..

В съдебно заседание касаторът - Директора на Б.д.„И.р.“, се представлява от юрисконсулт Г. К., който поддържа жалбата. Моли да се постанови съдебно решение, с което да се отмени обжалвания акт, респективно да се постанови нов, с който изцяло да се потвърди процесното НП. Административнонаказателната отговорност на ответното дружество е ангажирана за нарушение на чл. 44, ал. 1 ЗВ, която вменява водовземане да се извършва след снабдяване с разрешително във връзка с извършване на такава дейност. Поддържа се от пълномощника,че в настоящия случай нарушението е установено без да се измерва количеството на реално водовзета вода и административнонаказателната отговорност е ангажирана в законоустановения размер, съответно имуществена санкция в минимален размер - 150 лв. Твърди, че на дружеството са налагани и други имуществени санкции за идентично нарушение и макар наказателните постановления да са отменени, посочените два броя постановления № 119 и 120 от 2021 г. и цитираното в мотивите на съда трето такова, което в момента е обект на съдебен контрол, са категорична индикация за неприложимост на разпоредбата на чл. 200, ал. 4 от ЗВ, по която се квалифицират повторните нарушения и неприложимост на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Претендира се юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Ответникът по касация „Е.м.99“ ЕООД, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание. Постъпила е писмена молба вх. № 2844/19.09.23г. от пълномощника адв. А. П., с която се иска решението на Районен съд-Ч.да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - [област] заема становище за неоснователност на жалбата. Споделя изводите, изложени от районния съд и счита, че по делото административнонаказващият орган не е установил количеството вода, което санкционираното дружество водовзема, предвид на което и преценката, че деянието не представлява маловажен случай, се явява необоснована и немотивирана. Счита, че обжалваното решение на РС-Чепеларе се явява правилно и законосъобразно, и следва да бъде потвърдено.

С обжалваното Решение № 27/26.05.2023 г., по а.н.дело № 46/2023 г., Районен съд-Чепеларе е отменил Наказателно постановление № 37/10.03.2023 г. на директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, с което на дружеството е наложена санкция от 150 лв.

Според въззивния съд при съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение е съставен от надлежно оправомощено лице и при спазване на процедурата, предвидена в чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – директора на Б.д. „И.р.“, на основание чл. 201, ал. 2 от ЗВ. АУАН и НП съдържат изискваните в чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН реквизити. Както в акта, така и в наказателното постановление пълно и точно са описани нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които е било извършено и законовите разпоредби, които са нарушени. Административнонаказващият орган е ангажирал отговорността за извършено от жалбоподателя нарушение по чл. 44, ал. 1 от ЗВ. Жалбоподателят не оспорва, че при извършена проверка на 20.10.2022 г. „Е.М. 99“ ЕООД е водовземало за самостоятелно питейно-битово водоснабдяване от подземни води. Също така не е спорно, че дружеството не е имало разрешително за водовземане от подземни води.

Районният съд приема, че липсват доказателства за количеството водовземане на секунда от дружеството-жалбоподател. Същото не е замерено от актосъставителя и не е посочено в наказателното постановление, съответно не става ясно въз основа на какви доказателства АНО е достигнал до извода за приложимост на санкцията, предвидена в чл. 200, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗВ и за липсата на основание за прилагане на хипотезата на чл. 28 от ЗАНН.

От описанието в наказателното постановление се установява, че това е първо нарушение на търговеца. Въззивният съд приема, че в конкретния случай има индиция за наличие на смекчаващо отговорността обстоятелство, свързано с безспорния факт, че за територията на цялото [населено място] и обектът на дружеството-жалбоподател са без наличен на ВиК оператор, което обстоятелство не е намерило отражение в наказателното постановление. Независимо от това обаче, доколкото преценката на административнонаказващия орган за липсата на основания за квалификация на деянието като маловажен случай подлежи на съдебен контрол, липсата на доказателства за количеството вземана вода за секунда осуетява подобна възможност. Този порок не може да бъде саниран в съдената фаза, поради което районният съд приема,че наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Касационната инстанция счита жалбата за процесуално допустима, а по същество приема същата за неоснователна.

На база правилна преценка на наличния доказателствен материал, въззивният съд обосновано е стигнал до извод, че НП е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. По делото е безспорно установено, че количеството водовземане не е замерено, поради което изводът на наказващия орган, направен в НП - че нарушението няма характеристиките на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, се явява необоснован. Недопустимо е да се правят неблагоприятни за нарушителя изводи при бездействие да се съберат доказателства за факт, който има значение за преценката по чл. 28 ЗАНН, а именно за количеството водовземане. При наличие на потенциал за събиране на доказателства, релеванти за преценката за маловажност, несъбирането им не може да рефлектира върху правната сфера на нарушителя, като по отношение на същия да се направи извод, че няма маловажност. Преценката за „маловажен случай“ се прави на база конкретните фактически данни, отнасящи се до начина на извършване на нарушението, на вредните му последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, при които деянието е намерило проявление в обективната действителност. Тази проверка включва обективни и субективни признаци на нарушението, касаещи степента на обществена опасност на деянието и дееца и сравнението й с други сходни и типични за деянието хипотези.

Преценката по чл. 28 от ЗАНН е по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. В нормата на § 1, т. 4 ДР на ЗИДЗАНН(Нова – ДВ, бр.109 от 2020г.) е дадено определение за „маловажен случай“, като дадената дефиниция изисква от административния орган и от съда задълбочена преценка относно конкретните факти и обстоятелства.

В контекста на изложеното по-горе съдът счита, че въззивният съд обосновано е приел, че няма налични данни и доказателста , на базата на които да се прецени дали има или няма маловажен случай. Такива доказателства още повече са необходими, когато е обществено известно, че на територията на [населено място], където е обекта на дружеството, няма наличен ВиК оператор. Независимо от това обаче, доколкото преценката на административнонаказващия орган за липсата на основания за квалификация на деянието като маловажен случай подлежи на съдебен контрол, липсата на доказателства за количеството вземана вода за секунда, осуетява подобна възможност. Правилни са изводите на съда, че този порок не може да бъде саниран на етап съдебно производство.

Касационната инстанция споделя правните изводи и в частта им, касаеща приложимостта на санкционната разпоредба на чл. 200, ал. 1, т. 1 б. „а“ от ЗВ. Според тази норма, санкцията за юридическо лице, което водовзема без разрешително е от 150 лв. до 1000 лв., ако количеството е до 1 литър на секунда. Количеството вода има отношение към размера на санкцията. Липсата на конкретна установеност на количеството, препятства проверката за законосъобразност на съответния размер на санкцията.

Предвид изложеното, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът счита, че решението на Районен съд-Ч. е законосъобразно постановено и при липса на съществени процесуални нарушения.Затова следва да бъде оставено в сила,а касационната жалба е неоснователна.

Ответникът по жалба не е претендирал разноски пред касационната инстанция и съдът не следва да се произнася по този въпрос.

Мотивиран от гореизложеното, Административен съд гр.[област], в настоящия съдебен състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 27/26.05.2023 г., постановено по а.н.дело № 46/2023 г. по описа на Районен съд гр. [община].

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.