ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№254
гр. Пловдив,
09.06.2020
г.
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, в закрито съдебно заседание на девети юни през две хиляди и двадесета
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИВАН
РАНЧЕВ ВЕЛИНА АНТОНОВА
след
като разгледа докладваното от съдия Антонова ВЧНД № 235 по описа на ПАС за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 270, ал. 4 от НПК.
Образувано е по жалба на адв. М. – защитник на подс. С.Х.
срещу протоколно определение от 29.05.2020 г. на състава на окръжния съд,
разглеждащ НОХД № 1979/2019 г. по описа на ПОС. Със същото е било оставено без
уважение искането за изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия от
задържане под стража в по-лека.
Цитираното дело от общ характер е било образувано пред
ПОС на г. по внесен срещу С.Х. обвинителен акт за три деяния с правна
квалификация по чл. 116, ал. 1, т. 9 вр. чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 от НК, по
чл. 339, ал. 1 от НК и по чл. 216, ал. 1 от НК.
С протоколното си определение, първият съд е приел, че
липсват нови обстоятелства, които да налагат изменение на взетата мярка за неотклонение към настоящия
процесуален момент, тъй като единствено най-тежката от тях - задържане под
стража, съответства на всички обстоятелствата по чл. 56, ал. 3 от НПК и целите
по чл. 57 от НПК.
Въззивният съд намира, че първият съд коректно е приел,
че обстоятелствата, при които е била взета и изпълнявана мярката за неотклонение
задържане под стража са останали непроменени. Тежестта на деянията, описани в
обвинителния акт, начина на извършването им, както и обремененото съдебно
минало на дееца го характеризират като личност с висока степен на обществена
опасност. Последното не позволява да
бъде прието, така както предлага защитата, че и с по-лека мярка за неотклонение,
спрямо подсъдимия могат да се постигнат целите, визирани в разпоредбата на чл.
57 от НПК. В съответствие в данните по делото, първият съд е приел, че липсва
медицинско състояние, несъвместимо с условията на затвора, още по-малко на
здравословен проблем, който изключва опасността от рецидивираща дейност и
неправомерно повлияване върху нормалния ход на делото.
Не намират опора в приложените материали и в съдебната
практика доводите на жалбоподателя, че продължителността на задържането му
покрива критериите за неразумност на срока на задържане. Според стандартите,
изведени от практиката на ЕСПЧ, преценката за неразумна продължителност на
задържането се извършва съобразно сложността на делото, фазата в която се
намира производството и поведението на съответните органи. Касае за обвинения
за довършен опит към квалифицирано убийство, държане на огнестрелно оръжие без
съответно разрешително и противозаконно повреждане на чужда движима вещ, във
връзка с които прокурорът е посочил 28
свидетели и 8 вещи лица. При навлизане на делото в съдебната му фаза няма
предвидена максимална продължителност на мярката за неотклонение в рамките на
този етап на производството, включително и като се изхожда от стандартите на
ЕКПЧ по чл. 5, т. 3 за продължителността на задържането под стража. Делото се
намира в съдебна фаза и се провежда съдебно следствие, а компетентните органи
на досъдебното и съдебното производство не могат да бъдат упрекнати в липса на
достатъчно усърдие при водене на производството. Първият съд е насрочвал разглеждането
на делото при стриктно спазване на процесуалните срокове, уредени в НПК, като е
провеждал регулярно заседания.
В последното съдебно заседание, първият съд посочил, че
липсват данни за влошено здравословно състояние на подсъдимия, които да
обусловят изводи от намаляване на риска от неправомерно повлияване на нормалния
ход на делото, като съгласно генерираната медицинска документация от различни
прегледи и консултации на подсъдимия, се установява, че спрямо същия стриктно
се прилагат разпоредбите на чл. 250, ал. 3 -5 от ЗИНЗС.
Не могат да бъдат споделени доводите на защитата, че
само по себе си с напредване на съдебната фаза, разпита на пострадалия и част
от свидетелите отпадала и опасността от повлияване по неправомерен начин на
нормалния ход на производството. Подобни аргументи не държат сметка за
принципното положение, че при провеждане
на интензивно следствие, в хода на което се постига и концентрация на
инкриминиращи данни съобразно тезата на прокурора, не при всяко положение
отпада и опасността от укриване и рецидивираща дейност, тъй като пропорционално
на постиганата концентрация и опасностите могат да добият по-интензивни
измерения.
Във връзка с посоченото, обжалваното определение се
явява правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
О
П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
протоколно
определение от 29.05.2020 г. по НОХД № 1979/2019 г. на ПОС, с което е било
оставено без уважение искането да бъде изменена мярката за неотклонение на подсъдимия
С. Х..
Определението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :