РЕШЕНИЕ
№ 29
гр. гр. Радомир, 22.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:АНТОН Р. ИГНАТОВ
при участието на секретаря ВЕСКА М. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Гражданско дело №
20211730100375 по описа за 2021 година
Искът е с правно основание чл.124, ал.1, вр. чл.439 ГПК.
Ищецът В.Д.А., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.С., ж.к.„С.“, бл..., вх..,. ап.....,
настоящ адрес: с.Л., общ.К., обл.Перник, е предявил срещу ответника „Т. С.“ ЕАД, с ЕИК .,
със седалище: гр.София, ул. „Я.“ №......, представлявано от Ал.А.- Изпълнителен директор,
иск с правно основание чл.124, ал.1, вр. чл.439 ГПК, с който моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че е погасено по
давност вземането по дължими суми за потребена топлинна енергия в размер на 3955.59 лв.
/три хиляди деветстотин петдесет и пет лева и петдесет и девет стотинки/, главница, 1281.54
лв. /хиляда двеста осемдесет и един лева и петдесет и четири стотинки/, мораторна лихва за
забава за периода 01.04.2004 г., до 13.04.2010 г., и сумата в размер на 401.86 лв.
/четиристотин и един лева и осемдесет и шест стотинки/, представляваща разноски в
заповедното производство.
Ответникът „Т. С.“ ЕАД е подал отговор в срока по чл.131, ал.1 ГПК, като е изразил
становище, че искът е недопустим и неоснователен, тъй като в полза на ищеца не е изтекъл
предвидения петгодишен давностен срок.
В исковата си молба ищецът твърди, че ответното дружество „Т. С.“ ЕАД се е снабдило с
изпълнителен лист по ч. гр. д. № 6607/2010 г. по описа на Софийски районен съд против
нея, за следните суми: 3955.59 лв., главница, 1281.54 лв., мораторна лихва за забава за
периода 01.04.2004 г., до 13.04.2010 г., и сумата в размер на 401.86 лв., представляваща
разноски в заповедното производство. Твърди още, че след снабдяването с изпълнителен
1
лист от ответното дружество, било образувано изпълнително дело № 0758/2010 г. по описа
на частен съдебен изпълнител О.М.. Ищецът сочи, че не дължи процесните суми поради
изтекла погасителна давност, тъй като от датата на издаване на изпълнителния лист до
настоящият момент бил изтекъл предвиденият в ЗЗД давностен срок.
Ответникът е оспорил иска, като в отговора си твърди, че когато вземането на кредитора е
основано на издадена заповед за изпълнение срещу която не е постъпило възражение
давността е пет годишна. Освен това въз основа на издадения изпълнителен лист било
образувано изпълнително дело № 758/2010 г. по описа на ЧСИ О.М. С което давността е
била прекъсната и е започнала да тече нова пет годишна давност. В настоящото дело
дружеството- взискател не е посочило конкретни способи, с които да е прекъсната
давността.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна.
Не се спори между страните, че ответното дружество „Т. С.“ ЕАД се е снабдило с
изпълнителен лист по ч. гр. д. № 6607/2010 г. по описа на Софийски районен съд против
ищеца за следните суми: 3955.59 лв., главница, 1281.54 лв., мораторна лихва за забава за
периода 01.04.2004 г., до 13.04.2010 г., и сумата в размер на 401.86 лв., представляваща
разноски в заповедното производство. След снабдяването с изпълнителен лист от ответното
дружество, било образувано изпълнително дело № 758/2010 г. по описа на ЧСИ О.М..
Поради което на дата 08.04.2013 г., е изпратена покана за доброволно изпълнение до
длъжника В. А.. Ищецът се позовава на изтекла погасителна давност, тъй като от датата на
издаване на изпълнителния лист до датата на образуване на настоящото дело бил изтекъл
предвиденият в ЗЗД давностен срок.
По делото е изискано и приложено изп. лист по ч.г.д. . № 6607/2010 г. по описа на Софийски
районен съд, покана за доброволно изпълнение от дата 08.04.2013г., по изп.д. №0758/2010
г., при ЧСИ О. М..
От правна страна.
По допустимостта:
Ищецът е предявил иск по чл.439 от ГПК, като иска да бъде признато за установено по
отношение на ответника, че не дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили
обстоятелства, а именно- погасяването на вземанията поради изтекла погасителна давност.
Правният интерес е положителна процесуална предпоставка за допустимост на предявения
установителен иск, за наличието на която съдът следи служебно. Той трябва да е налице
както при предявяване на иска, така и в хода на производството по делото. Настъпването на
обстоятелства, водещи до отпадане на правния интерес от предявяване на иска следва да
бъде съобразено от съда.
В конкретния случай, настоящият състав на съда намира че предвид обстоятелството, че по
отношение на ищеца е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК на парично
задължение, съответно било е образувано изпълнително производство за претендираните
задължения, предявеният отрицателен установителен иск е допустим, тъй като ищецът се
2
позовава на новонастъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, факти, на които
длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението по чл. 439 ГПК.
Предявеният иск е допустим защото наличието на висящ изпълнителен процес за събиране
на вземането по изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане на правен
интерес у длъжника за предявяване на иска по чл.439 ГПК, с който се оспорва
изпълнението.
По основателността:
Предявеният отрицателен установителен иск се основава на твърдението на ищеца, че
процесните вземания са погасени по давност, в рамките на което основание съдът дължи
произнасяне. С този иск се търси съдебна защита- установяване недължимост на вземане
поради изтекла погасителна давност, т. е. че е погасена възможността за принудителното му
изпълнение. Законът предвижда прекъсване на давността с предприемане на действия за
принудително изпълнение- чл. 116, б. "в" ЗЗД.
Доколкото ищецът не оспорва основанието за пораждането на вземането и неговия размер, а
претендира погасяване по давност, то съгласно разпоредбата на чл.111, б. „в“ от ЗЗД, с
изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други
периодични плащания. Доставката на електроенергия безспорно се явява периодично
плащане по смисъла на този текст. В тази насока е и Тълкувателно решение № 3/18.05.2012
г. по т. д. № 3/2011 г., ОСГК на ВКС В случая страните спорят дали вземането, за което е
издадена заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК е погасено по давност. Видно от
доказателствата по делото е, че дружеството- взискател не е предприело действия по
изпълнението. С което следва изп.д. № 758/2010 г. по описа на ЧСИ О.М. въз основа на
изп.л. по ч.г.д. № 6607/2010 г. по описа на Софийски районен съд да бъде прекратено на
правно основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК. Тъй като дружеството- взискател не е
предприело действия по изпълнението в продължение на две години.
От приложените по делото доказателства е видно, че не са налице действия, прекъсващи
изтичането на давностния срок, поради което не са налице основанията на чл.116, б. „в“ от
ЗЗД.
Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д.
№ 2/2013 г., ОСГТК, т. 10, давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането /чл.116 б. „в“ ЗЗД/. Прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
3
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др.
Предвид това настоящият съдебен състав намира, че не се доказаха от ответната страна, в
съответствие с разпределението на доказателствената тежест, съобразно доклада по делото,
наличие на действия, прекъсващи давността, поради което искът се явява изцяло
основателен и доказан. След като не са налице действия сред изброените по- горе,
прекъсващи давността, то съдът намира, че от датата на издаване на изпълнителния лист-
05.07.2010 г., до датата на образуването на настоящото дело- 23.12.2020 г. са изминали
повече от девет години. В настоящия случай следва да бъде приложена специалната
тригодишна давност, предвид това, че вземането попада в изрично упоменатите в чл.111
ЗЗД. През този период не са налице действия от рода на изброените по- горе, които биха
довели до прекъсване на давността, расп.- да започне да тече нова давност. Всичкото това
води до единствения правилен извод, а именно- изтичане на погасителната давност и
уважаването на иска.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, съдът намира, че следва да осъди
ответника да заплати на ищеца направени по делото разноски, които възлизат на 600 лв.- за
изплатено адвокатско възнаграждение, видно от представения договор за правна помощ.,
259.50 лв.- държавна такса., 4.30 лв.- такса за банков превод или общо 863.80 лв. съдът
намира, че възражението на ответната страна за прекомерност на адвокатското
възнаграждение се явява неоснователно, тъй като същото е съобразено с разпоредбата на
чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1, вр. чл.439 ГПК, по предявения
иск от Ищеца В. Д.А., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.София, ж.к.„С.“, бл.., вх.., ап..,
настоящ адрес: с.Л., общ.Ковачевци, обл.Перник, срещу ответника „Т. С.“ ЕАД, с ЕИК .....,
със седалище: гр.София, ул. „Я.“ №.., представялвано от Ал. А.- Изпълнителен директор, че
е погасено по давност вземането на ответника спрямо ищеца по дължими суми по вноски по
Договор за дължими суми за потребена топлинна енергия в размер на 3955.59 лв., главница,
1281.54 лв., мораторна лихва за забава за периода 01.04.2004 г., до 13.04.2010 г., и сумата в
размер на 401.86 лв., представляваща разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА Т. София“ ЕАД, с ЕИК ...., със седалище: гр.С., ул. „Я.“ №...., представялвано от
Ал.А.- Изпълнителен директор, да заплати на В.Д. А., ЕГН **********, със съдебен адрес:
гр. София, ж.к. „С.“, бл..., вх.., ап.., сумата от 863.80 лв. /осемстотин шестдесет и три лева и
осемдесет стотинки/- направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от
4
връчването му на страните.
вярно с оригинала, секретар:/И.С./
Съдия при Районен съд – Радомир: /п/
5