№ 35
гр. София , 12.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на дванадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:Иванка Шкодрова
Калинка Георгиева
в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура - София Галя
Славчева Маринова (АП-София)
като разгледа докладваното от Калинка Георгиева Наказателно дело за
възобновяване № 20201000601241 по описа за 2020 година
След като разгледа по реда на глава тридесет и трета от НПК докладваното от съдия
Георгиева НД № 1241 по описа за 2020 г. на СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Постановен е акт по смисъла на чл. 419, ал. 1 от НПК: влязла в сила на 17.07.2020 г.
ПРИСЪДА от 05.11.2019 г. по НОХД № 6330/2018 г. на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД –
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 7-ми състав, с която С. Ю. Д. с ЕГН ********** е била
призната за виновна в извършването на 29.11.2016 г. на престъпление по чл. 172б, ал. 1 от
НК чрез предлагането и съхраняването с цел продажба на стоки без съгласието на
съответните притежатели на изключителното право върху търговската марка (предлагала за
продажба и съхранявала с цел продажбата им чанти, портмонета, колани и шалчета с
надписи и знаци, приличащи съответно на тези на „Луи Вюитон“, „Кристиан Диор“,
„Шанел“, „Майкъл Корс“, „Прада“ и „Живанши“). Осъдената Д. не е била освободена от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а от
НК, а е била осъдена на лишаване от свобода за една година, с условно отложено
изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от три години, а също и на
глоба от 1 000 лв.
Подадено е искане за възобновяване на делото от упълномощен защитник на
осъдената Д..
Искането е подадено на 19.10.2020 г., което е в шестмесечен срок от влизането на
присъдата в сила на 17.07.2020 г., изтичащ на 17.01.2021 г.: спазен е срокът по чл. 421, ал. 3
от НПК.
Възобновяването на наказателното производство се иска с твърдения, че са нарушени
1
съществено процесуалните правила поради практическата липса на мотиви към
първоинстанционната присъда: 1) не били посочени доказателствата, които се кредитират, и
тези, които не се кредитират, както и причините за това, а едва в мотивите на въззивното
решение за първи път били описани писмените доказателства и били оценени показанията
на свидетелите с посочване на тези, които не се кредитират; 2) липсвал анализ в мотивите и
на присъдата, и на въззивното решение относно аргументите на защитника, че не е
осъществена субективната страна от състава на престъплението. Твърди се още нарушаване
на забраната за влошаване на положението на подсъдим без съответен протест чрез
въззивното решение, с което се променя правната квалификация и се налага и наказание
глоба към лишаването от свобода.
Изложеното обуславя, че защитникът твърди наличие на основания по чл. 422, ал. 1,
т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от НПК.
Иска се възобновяване на наказателното производство, като в съдебно заседание се
уточнява, че се иска връщане на делото за ново разглеждане – или въззивно, или
първоинстанционно, по преценка на настоящата инстанция, с посочване на стадия, от който
трябва да започне новото разглеждане на делото.
В съдебното заседание пред настоящия състав защитникът и осъдената поддържаха
искането, а прокурорът заяви, че то е частично основателно – що се отнася до отмяната на
отегчаването на положението на осъдената с въззивното решение без съответен протест,
чрез налагането и на глоба.
След като проучи делото, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД установи следното:
РС е приел, че всички събрани по делото свидетелски показания – на Ц. М., А. С., С.
Н., П. П., В. Ц. и К. Ц. – са „подробни, последователни, хронологично подредени, логични,
вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи помежду си.“. РС не е установил
противоречия между показанията на отделните изброени свидетели и поради това е
кредитирал показанията на всички свидетели, за всеки един - цялостно. Не е било
необходимо и поради това не са били излагани мотиви относно противоречия между
свидетелските показния и производно на това – кои се приемат за достоверни и кои не и
защо. Същата липса на противоречия между показанията на отделните свидетели е
възприета и от въззивния съд. Поради това първото възражение на защитника - за непълнота
на мотивите на РС чрез липса на анализ относно това кои свидетелски показания се приемат
за достоверни и кои – не, а също и защо, е неоснователно.
Не е вярно твърдението на защитника в искането за възобновяване, че за първи път
едва във въззивното решение се посочват и се обсъждат писмените доказателства по делото.
В мотивите за присъдата (НОХД, л 113) РС е изброил изрично всички ползвани от него
писмени доказателства, включително – фактурата за закупуване на инкриминираните стоки
от страна на осъдената. Изрично е заявено становището на РС, че изброените писмени
доказателства следва да бъдат кредитирани, доколкото кореспондират на гласните
доказателства и в съвкупност с тях допринасят за установяване на фактическата обстановка.
Обсъдено е и значението на веществените доказателствени средства.
Във връзка с твърдението на защитника, че няма анализ на аргументите на защитата
относно липсата на субективната страна, прегледът на мотивите установява, че РС е взел
изрично становище по този въпрос (НОХД, л. 117 гръб): РС е приел за безспорно
установено, че осъдената не е имала сключени лицензионни договори с притежателите на
търговски марки, а същевременно е предлагала за продажба и е съхранявала с цел продажба
стоки, на които е имало знаци и буквени означения, сходни с тези на известни търговски
марки. Изтъкнато е, че стоките не са закупени от официален производител или от фирмен
магазин на притежател на съответната търговска марка, а напротив – закупени са от склад на
2
едро в Турция, без гаранции за произхода им от притежателя на съответната търговска
марка. Обсъдено е и изявление на самата осъдена в обясненията й като подсъдима – че
изрично се е интересувала, като е запитала продавача в Турция, дали ще има проблеми с
продажбата на тези стоки в България. Заето е становище от РС, че осъдената е съзнавала
неправомерността на използването на инкриминираните стоки за търговска дейност в
България, съзнавайки също така, че продавачите от склада на едро в Турция не са лицата,
които могат да дадат изискуемото от закон съгласие за предлагането за продажба на
закупените от осъдената стоки поради външния им вид – имитиращ този на продуктите на
известни търговски марки. Счетено е, че поради това представената от осъдената фактура за
закупуване на стоките от склад на едро в Турция не само не разколебава, но и подкрепя
извода за наличие на умисъл в действията на осъдената. Т.е. изрично е обсъдено
съдържанието на сочени от защитника доказателствени средства, но е прието – със
съответно обосноваване, друго тяхно значение, различаващо се от приетото от защитника.
Относно становището на защитника за недопустимо отегчаване на отговорността на
осъдената с въззивното решение чрез налагането и на глоба с него наред с лишаването от
свобода, то пък - останало непроменено спрямо постановеното с присъдата, настоящият
състав намери следното:
С присъдата РС е приел, че престъплението следва да се квалифицира по по-тежко
наказуемия състав на чл. 172б, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, наказуемо с лишаване от свобода от пет
до осем години и с глоба от 5 000 лв. до 8 000 лв. РС е определил наказанието при хипотеза
на чл. 55 от НК, като е наложил само едното от двете предвидени в комплекс наказания –
лишаването от свобода, и не е наложил глобата съобразно възможността за това по чл. 55,
ал. 3 от НК; лишаването от свобода е било определено под минимума, предвиден в
специалната норма на чл. 172б, ал. 2 от НК. Въззивното производство е било образувано
само по жалба от името на подсъдимата, с искане или за оправдаването й, или за намаляване
на лишаването от свобода до минималния предвиден размер. С въззивното решение е
прието, че престъплението следва да се квалифицира като по-леко наказуемо, по чл. 172б,
ал. 1 от НК, за което се предвижда лишаване от свобода от три месеца до пет години глоба
от 100 лв. до 5 000 лв. Т.е. въззивният съд е разглеждал като граници на наказанието
диапазона от три месеца до пет години за лишаването от свобода, което е по-лека хипотеза
спрямо чл. 172б, ал. 2 вр. чл. 55, ал. 1 ,т. 1 от НК (при такава квалификация лишаването от
свобода се определя от три месеца до осем години). Т.е. формално с приемането на закон за
по-леко наказуемо престъпление въззивният съд не е отегчил неправомерно положението на
осъдената относно лишаването от свобода. В тази й част присъдата е потвърдена с
въззивното решение, като продължителността на наложеното от РС наказание „лишаване от
свобода“ е останала непроменена – наложеното от РС лишаване от свобода за една година.
Въззивният съд обаче, променяйки правната квалификация, е отменил приложението на чл.
55 от НК – поради което вече не е била налична възможността да не се налага кумулативно
предвидената с лишаването от свобода глоба. Така с въззивното решение на осъдената наред
с лишаването от свобода е била наложена и глоба, в размер на 1 000 лв. Налагането на тази
глоба реално е отегчаване на положението на подсъдимата без съответен протест, поради
което подлежи на промяна в настоящото възобновително производство. Следва да се
приложи хипотезата на чл. 55 от НК и спрямо нормата на чл. 172б, ал. 1 от НК, при което
следва да се наложи пробация, а като се използва възможността на чл. 55, ал. 3 от НК - да не
се налага глоба. Отчитайки личността на осъдената, разкриваща по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обичайната за този вид престъпления, настоящият състав
намери, че пробацията следва да бъде чрез двете задължителни мерки, за минималната
предвидена в закона продължителност – шест месеца.
В заключение: налага се възобновяване на наказателното производство и изменение
на въззивното решение и присъдата - чрез прилагане на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК
спрямо чл. 172б, ал. 1 от НК, като се наложи на осъдената С. Д. наказание „пробация“, чрез
двете задължителни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни
3
периодични срещи с пробационен служител, и двете за срок от шест месеца, и като не се
налага глоба.
Предвид изложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 4 от НПК, СОФИЙСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство – НОХД № 6330/2018 г. на
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ВНОХД № 438/2020 г. на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД.
ИЗМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 467 от 17.07.2020 г. по ВНОХД № 438/2020 г. на СГС – НО,
3-ти въззивен състав, и ПРИСЪДА от 05.11.2019 г. по НОХД № 6330/2018 г. на
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 7-ми състав, в частта им
относно наказанието, както следва: ПРИЛАГА чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК спрямо
приетото с въззивното решение престъпление с квалификация по чл. 172б, ал. 1 от НК, като
ОТМЕНЯ налагането на лишаване от свобода и НАЛАГА на С. Ю. Д. с ЕГН **********
наказание „пробация“ чрез задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни
периодични срещи с пробационен служител за шест месеца и като съобразно чл. 55, ал. 3 от
НК не налага наказание „глоба“.
ОСТАВЯ В СИЛА решението и присъдата в останалата им част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4