Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………… / ……………. 2019 г.
****
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети август през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
МЛ.С. ИВАН СТОЙНОВ
при секретар Димитричка Георгиева,
като разгледа докладваното от съдия Пенева
въззивно гражданско дело № 1143
по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на Я.Х.Л. чрез адвокат А.К. срещу решение № 1137 от
19.03.2019 г., постановено по гр.д.№ 3498 по описа за 2018 г. на Районен съд – ****,
осемнадесети състав, с което са изменени мерките по
отношение на местоживеенето, режима на личен контакт
и определената издръжка спрямо детето В.Я.Л. ЕГН **********, постановени с решение № 3558 от 11.10.2016 г. по гр.д.№ 8460/2016 г., XXI състав на Районен съд - ****, както следва: определено е местоживеенето на
детето В.Я.Л. при майката В.Л.Н. на адрес ***; определен е режим на лични отношения
на бащата Я.Х.Л. с детето В.Я.Л., както следва: всяка първа и трета
събота и неделя от месеца с преспиване
от 9 часа в събота до 16 часа в неделя, като детето ще бъде вземано
и връщано на адреса на местоживеенето
на майката, от 10 часа на
първия ден на коледната ваканция
до 17 часа на петия ден
на коледната ваканция
всяка четна година и от 10 часа на петия
ден на коледната ваканция до 17 часа на последния
ден на коледната ваканция всяка нечетна година, от 10 часа на
първия ден на априлската ваканция
до 17 часа на петия ден
на априлската ваканция
всяка четна година и от 10 часа на петия
ден на априлската ваканция до 17 часа на последния
ден на априлската ваканция всяка нечетна година, през лятната ваканция
от 15 до 30 юли всяка четна
година и от 01 до 15 август всяка
нечетна година за времето от
10 часа на първия ден до
17 часа на последния ден от
режима; увеличен е размера на издръжката, платима от Я.Х.Л. в полза на детето В.Я.Л. чрез неговата майка и законен
представител В.Л.Н.,
от 120 лева на
200 лева,
считано от датата на подаване на
исковата молба в съда /08.03.2018 г./, с падеж пето число на текущия
месец, за който се дължи
издръжката, ведно със законната лихва
за всяка закъсняла вноска, до настъпването на законово основание
за нейното изменение или прекратяване; осъден е Я.Х.Л. да заплати в полза
на държавата към
бюджета на съдебната власт по сметка на
ВРС държавна такса в размер на 115,20 лева на основание
член
78, алинея 6 във връзка с член 69, алинея 1, точка 7 от ГПК, както и на В.Л.Н. сумата от 155 лева, представляваща разноски
по делото, на основание член 78, алинея 1 от
ГПК.
Във въззивната жалба се излагат
доводи за неправилност, необоснованост
и незаконосъобразност на решението.
Сочи се, че първоинстанционният съд
не е обсъдил цялостното
поведение на майката и родителският
й капацитет, не е обследвал
средата и условията, където живее детето, нито отношенията му с партньора на майката. Твърди се, че климатът в град **** е неподходящ
за детето, че майката
системно е препятствала контактите
на бащата с детето, че е оставяла В.на прабаба
му и прадядо му, които са
над 76-годишни и не могат да полагат
адекватни грижи за него, че
неглижира здравословните проблеми на детето, че няма собствено жилище, както и подкрепа в **** от
семейство и близки, не работи и няма
доходи. Излага се, че изготвеният
от ДСП – **** доклад датира от месец
февруари 2019 г. и не дава реална предствава за сегашното положение на детето. Във връзка с претенцията
за увеличаване размера на издръжката
сочи, че освен дължимата месечна такава, е заплащал и различни суми за други нужди
на детето.
Поради това се иска решението
да бъде отменено и вместо това
да се постанови друго, с което
да се предоставят родителските права на бащата и се определи местоживеенето
при него в град ****, да се определи режим на лични
отношения на детето с майката,
като същата бъде осъдена да заплбаща в негова полза месечна издръжка
в размер на 160 лева. При условията на евентуалност моли на бащата да бъде определен разширен режим на лични отношения с детето. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна чрез пълномощника
й адвокат В.С. в писмен отговор е оспорила жалбата като неоснователна. Излага, че обжалванато решение е правилно и законосъобразно, тъй като съдът е взел
предвид всички релевантни за спорвовете обстоятелства. Иска се потвърждаване
на решението и осъждане на насрещната страна да й заплати сторените
от нея разноски по делото.
Настоящият състав на
Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по
вътрешно убеждение, съобразно член 235
от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна
страна следното:
Ищцата твърди, че тя и ответникът Я.Х.Л. са родители на
детето В.Я.Л., роден през 2011 г. Същите са разведени по силата на решение №
3558 от 2016 г., постановено по гр.д.№ 8460/2016 г. на XXI състав на Районен
съд - ****, като със същото се предоставя упражняването на родителските права
по отношение на детето В.на майката, като се определя и местоживеенето на
детето при нея; определен е режим на лични отношения на бащата Я.Х.Л. с детето,
както следва: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10 часа в
съботния ден до 17 часа в неделя с преспиване на детето при него, всяка първа и
трета сряда от месеца след приключване на занятията на детето в детската
градина и ангажимент на следващия ден за завеждане на детето в детската
градина, половината от дните на Коледната ваканция, 14 дни през лятната
ваканция, които дни не съвпадат с ползването на платения годишен отпуск на
майката; осъден е Я.Х.Л. да заплаща на детето В.месечна издръжка в размер на
120 лева, платима чрез неговата майка и законен представител В.Л., с падеж пето
число на съответния месец, за който се дължи издръжката до настъпване
основания, погасяващи това му задължение. Излага, че от датата на
постановяването на съдебното решение до предявяване на исковата молба
обстоятелствата са се променили значително, тъй като детето вече не посещава
детска градина, а е на предучилище, необходими са различни помагала за
предучилищната подготовка, както и средства за допълнителните спортни
мероприятия, които посещава /айкидо/, за което заплаща такса в размер на 36 лева
месечно, през този период детето се разболявало многократно, като ищцата
купувала лекарства за суми от около 50 до 100 лева. За месец февруари 2018 г. още
не е заплатил месечната издръжка, като детето има нужда от храна, дрехи и
витамини, всеки ден, но същият не се интересува от това. Въпреки проведени с
ответника разговори, той отказал да поеме част от увеличените разходи, свързани
с нуждите на детето. Към датата на подаване на исковата молба дължимата издръжка
е под минималната, определена за страната, а ответникът има възможност да
заплаща по-висока. В уточняваща молба сочи, че основанието за изменение на
режима на личен контакт на детето с бащата се дължи най-вече на обстоятелството,
че майката и детето са се преместили да живеят и работят за постоянно в град ****,
ищцата е сключила граждански брак с мъж, който има осигурено и собствено жилище
в град ****, както и обособена стая за детето. Същите няма да се налага да
живеят на квартира във ****. В хода на производството пред първата инстанция
излага, че от новия брак се е родило дете.
По делото е постъпил писмен отговор от ответника Я.Л., в
който се сочи, че не се оспорва, че бракът между страните е прекратен с посоченото
решение и са определени мерки по отношение на детето. Излага се, че ответникът
стриктно спазвал режима на лични отношения с детето си, но майка му започнала
да се опитва да настройва детето срещу него и неговата майка /баба на детето по
бащина линия/, както и да възпрепятства режима на личен контакт под претекст,
че детето е болно. Излага, че докато били едно семейство в повечето време той
се грижел за сина си, къпел го, хранел го, приспивал го, тъй като майка му била
отегчена от този вид дейности. Поведението на майката във връзка с неспазването
на режима на личен контакт с детето и неглижиране от нейна страна на неговото
отглеждане и възпитание било причина на няколко пъти да сезира с жалби Второ
РПУ на ОД на МВР – **** и отдел „Закрила на детето" за неспазване на
съдебно решение. Твърди, че от една страна е непрекъснато препятстван да
контактува нормално с детето си, а от друга майката е неангажирана с неговото
отглеждане и възпитание, тъй като детето е оставяно на различни нейни роднини. Сочи
още, че освен дължимата издръжка, през този период е заплащал и различни суми
за дрехи, закупувал е играчки на детето, лекарства и други. По времето на
режима за личен контакт го е водил на детски площадки, атракциони за деца,
учили са стихотворения за градината, рисували са. Не е пропускал празници в
градината, дори и когато научавал от други родители, а не от майката.
Присъствал и на родителски срещи, защото възпитанието и развитието на детето е
важно за него.
Въз основа на гореизложените твърдения предявява насрещни
искове за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на
детето В.Я.Л. на бащата, като се определи и местоживеенето на детето при него в
собственото му жилище в град ****; за определяне на режим на лични отношения на
майката с детето всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10 часа в
съботния ден до 17 часа в неделя с преспиване на детето в дома на майката,
всяка нечетна година да бъде на Коледа при майката и всяка четна година за
Новогодишните празници, да се редуват, като и детето следва да се взема и връща
от дома на бащата по постоянният му адрес в град ****; за осъждане на майката
да заплаща на детето В.Я.Л. чрез законният му представител Я.Х.Л. издръжка в
размер на 150 лева с падеж десето число на текущия месец, ведно със законната
лихва за всяка закъсняла вноска до окончателното изплащане на дължимата сума.
В отговора на насрещните искове се сочи, че твърденията
на ответника са изцяло неверни. Твърди, че след като детето се върне от
посещението при баща си, е превъзбудено, започва да се държи грубо, започва да
бие, да плюе, като разказва, че това е научило от баща си. През времето, когато
е било при баща си, ядяло само шоколади и хамбургери, и обикаляли със
служебната му кола, докато той бил на работа, а когато бил на работа нощна
смяна, го оставял при майка си. Излага се, че бащата няма нужните качества да
се грижи и отглежда детето. Майката на Л. заявявала, че не може да му помага и
не желае да гледа детето изцяло. Същият работи на смени като охранител, поради
което не може да му помага нито за училище, нито да го води или взема или да се
занимава с домашните му. По отношение на издръжката - видно от представените
плащания за издръжка, се установява, че въпреки че дължи 120 лева всеки месец,
ответникът заплаща само 100 лева, като много често прескача и не заплаща за
някой от месеците, както и че не спазва датата на падежа, 5 -то число на
месеца, и заплаща издръжката 10-15 дни след това. По отношение на представените
касови бележки, сочи, че са нечетливи и не може да се направи категорично
заключение за кого са закупени стоките. Твърди още, че ответникът приспада тези
суми от издръжката, както и че ищцата не ги е виждала. Детето е вземано и
връщано с дрехите, които са предоставени от нея. Сочи, че ответникът е винаги
груб и агресивен, и почти при всяко вземане на детето вика полиция. Ответникът
при едно от последните посещения превозвал детето с непознати хора до ****,
като не пожелал да закупи за колата си детско столче, а отделно от това детето
не било завързано с колан. Последните два месеца изобщо не се обаждал на детето
и не идвал да го вземе или посети. Въпреки изричната уговорка да се обади, за
да подготви детето за контакта през летните месеци, той не спазил посочения в решението
час, а дошъл направо с полиция, за да има доказателства, че не желае да му дава
детето. Сочи, че в момента има човек, който полага грижи за ищцата, за В.и за
новия член на семейството - Мирослав, който се родил на 06.11.2018 г. В момента
родителите й й помагат за отглеждането на двете деца.
Разчита на финансовата помощ на съпруга си, на родителите си, като получава и
майчински. Счита, че като майка има по-добри качества да се грижа за детето. В
момента то е записано в Основно училище "Олимпи
Панов" - ****, където е първи клас. Детето много бързо си намерило
приятели и се адаптирало в новата среда. Посещава различни мероприятия,
организирани от родителите в училище, както и продължава да спортува. Има си
своя стая с бюро, легло, секция, скрин, има още таблет,
мобилен компютър, детски играчки, телевизор и всичко необходимо за дете на
неговата възраст.
Дирекция „Социално подпомагане“ – **** не изразява
становище по същество. Постъпили са социални доклади от Дирекция “Социално подпомагане” – **** и Дирекция “Социално подпомагане” – ****.
Няма спор по следните обстоятелства:
1/ Че страните са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с
развод;
2/ Че упражняването на родителските права по отношение на
роденото от брака дете В., роден на *** г., е предоставено на майката;
3/ Че с решение № 3558 от 11.10.2016 г., постановено по
гр.д.№ 8460 по описа за 2016 г. на Районен съд - ****, е определен режим на
лични контакти на бащата с детето В.всяка втора и четвърта събота и неделя от
месеца от 10 часа в събота до 17 часа в неделя с преспиване, всяка първа и
трета сряда от месеца след приключване на занятията на детето в детската
градина с преспиване и ангажимент на следващия ден бащата да заведе детето в
детската градина, половината от дните през коледната ваканция, 14 дни през
лятото, който да не съвпада с годишния отпуск на майката; както е и осъден
бащата Я.Л. да заплаща месечна издръжка в полза на детето в размер на 120 лева
4/ Че В.Н. и детето В.живеят постоянно в град ****.
Въззивният съд намира, че не следва да преповтаря
установената пред първата инстанция фактическа обстановка, доколкото страните
нямат наведени доводи, че тя е неправилно установена, поради което и на
основание член 272 от ГПК препраща към частта от мотивите досежно фактическата
обстановка. Единствено следва да бъдат
съобразени събраните пред въззивната инстанция доказателства – изслушването на
родителите на основание член 59, алинея 6 от СК. Майката В.Н. обяснява, че с бащата
на В.са в много лошо отношения и не
комуникират помежду си, а когато това се случва, е съпроводено със скандали
помежду им. Предложила детето да ходи при него, когато е свободен, но от две
години насам Я. започна да злоупотребява с това, като започнал да го иска през
ден, а това пречело на работния й режим и на ангажиментите на детето. Положението
ескалирало, след като се преместили в **** от месец март 2018 г. Бащата идвал
да го взима от ****, но от 7 месеца не го е правил, само се обаждал за 5-10 минути,
за да му каже, че ще го вземе, но така и не идвал. Откакто се преместили,
спазвала стриктно режима на личен контакт, тъй като Л. не идвал в определените
по решението дни по месец-два, а тя смята, че не може да стои и да чака дали ще
дойде. Ответникът идвал, без да се обади и да предупреди, и когато не ги
намира, понеже са отишли някъде, пускал жалби в полицията. Имало и случай,
когато дал съгласието си детето с майката да отиде на почивка по време на
определения му режим на лични отношения, а след това подал жалба. Детето вече
не питало за него, казвало, че не иска да ходи при него през лятната ваканция,
защото баща му постоянно правил глупости, обиждал ме, биел го и го обиждал. Освен
това не знаела бащата на какъв адрес е, защото твърдял, че живее при майка си в
ж.к. „Младост“, но детето казало, че баща
му живее на ул. ****Бащата Я.Л. твърди, че майката възпрепятства
вижданията ми с детето и по всякакъв начин се опитва да го отдалечи от мене.
Когато имат уговорка да вземе детето, тя или отива на почивка, или отсъства. Отивал
в уречения час и ден, като й се обаждал предварително кога смята да се види с
детето, но тя винаги намирала някакъв повод срещите да се състоят. Излага, че се
е виждал с В.от месец май 2019 г., но се чуват често, през няколко дни. Смята,
че е отговорен съпруг и добър баща. Иска детето да не остава с един родител и
счита, че то се чувства добре при него. Обяснява как протича дневния му режим,
когато са заедно; че най-вече обича да играе на електронни игри; не може да се
сети коя е любимата му книжка; казва, че любимата му храна са сандвичи и
зърнени закуски. Заявява, че получава помощ от майка си, която е на 49 години и
живеят в едно домакинство.
Я.Л.
обуславя искането си за промяна упражняването на родителските права, а
вследствие на това и да бъде определен режим на лични отношения на детето с
майката, както и същата да заплаща месечна издръжка за детето, с
обстоятелствата, че същата не спазва режима на лични отношения, определен от
съда, както и, че настройва детето срещу него. Тоест, не се твърди конкретно изменение
на обстоятелствата, при които е предоставено упражняването на родителските
права по отношение на В.на майката. Съобразно разпоредбата на член 154, алинея
1 от ГПК в тежест на ищеца по насрещните искове е да установи, че изменението
на обстоятелствата, които засягат интереса на детето, е такова, че води до
нуждата от промяна на определените мерки досежно титулярството при упражняване
на родителските права. В съдебната практика се приема, че изменението може да
представлява настъпила промяна във възможностите на родителите, здравословното
им състояние или това на детето, в отношенията между родителите и детето,
материалните условия, социалната среда, обкръжаващите лица. Основно изискване
при преценката, която съдът следва да направи, е дали промяната в който и да е
от факторите е трайно, а не с временен характер или инцидентна проява. Освен
това е необходимо да бъдат съобразени всички обстоятелства с оглед интереса на
детето като възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи
и отношение към детето, желанието на родителите, привързаността на детето към
родителите, пола и възрастта му, възможността за помощ от трети лица - близки
на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности. Тези
обстоятелства, взети в съвкупност, формират комплексният критерий, въз основа
на който се извършва преценката, не само при кого от родителите да живее детето
и кой да упражнява родителските права, а и какъв да бъде режима на лични
отношения на детето с родителя, комуто не са предоставени родителските права.
Под "интереси на децата", както е разяснено в ППВС № 1/1974 г., чиито
указания са запазили силата си и при действащия СК, следва да се разбират
всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане, възпитание и развитие,
създаване на трудови навици и дисциплина, подготовка за обществено полезен труд
и изобщо изграждането на всяко дете като съзнателен гражданин. Изброяването на
обстоятелствата в член 59,
алинея 4 от СК, както и в цитираното ППВС, е примерно, а не
изчерпателно. Това е минимумът, който трябва да бъде взет предвид при
изследване на най-добрия интерес на детето по смисъла на § 1, точка 5
от ДР на ЗЗДт.
Не
се спори по делото, а и се установява от събраните гласни доказателства, че
след постановяване на решението по в.гр.д.№ 1086/2016 г. по описа на ВОС, В.живее
при майка си, която полага грижи за него, като междувременно същата поради
фактическо съжителство се е преместила да живее в град ****, като от това
съжителство през 2018 г. се е родило дете. Не се доказва никакво изменение на
обстоятелства, свързани с начина на отглеждане на детето и неговото възпитание
от страна на майката. Напротив – от социалния доклад се констатира, че майката
е отговорен родител, заедно с партньора й се грижат за В., детето посещава
училище. Това води до извод, че така предявеният иск за промяна упражняването
на родителските права следва да бъде отхвърлен.
Вследствие
на така направеният извод, следва да се разгледа искът на ищцата за изменение
на определения режим на лични отношения, която го обуславя с обстоятелствата,
че детето вече е ученик в началните класове и че заедно с него се е преместила
да живее в град ****. Тоест, твърди се изменение на обстоятелствата, при които
е определен режимът на лични отношения между ответника /баща на детето/ и В., и
то след постановяване на решението, постановено по гр.д.№ 8460 по описа за 2016
г. на Районен съд – ****.
След анализ на събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност настоящият състав на въззивния
съд намира, че изложените в исковата молба твърдения, на които се основава искът
за промяна на режима на лични отношения са безспорно установени – майката и
детето живеят в град **** и детето вече ходи на училище, което води до извод,
че определеният режим на лични отношения с оглед дистанцията между **** и ****
и ангажираността на детето с училищна дейност не може да са осъществява в
сряда, както е било постановено в предходното решение. Съдът следва да съобрази, че контактите на детето с родителя,
комуто не са предоставени родителските права, следва да охрани изцяло
интересите на детето, като отстрани негативните последици от развода и разрива
в отношенията на родителите му, като следва да наподобява обстановката отпреди
раздялата на родителите и да предотврати появата на синдром на родителско
отчуждение. Като съобрази изложените обстоятелства, настоящият състав счита, че
следва да се определи режим на лични отношения по следния начин: всяка първа и трета събота и неделя от месеца
с преспиване от 9 часа в събота до 16 часа в неделя, като детето ще бъде вземано
и връщано на адреса на местоживеенето
на майката, от 10 часа на
първия ден на коледната ваканция
до 17 часа на петия ден
на коледната ваканция
всяка четна година и от 10 часа на петия
ден на коледната ваканция до 17 часа на последния
ден на коледната ваканция всяка нечетна година, от 10 часа на
първия ден на априлската ваканция
до 17 часа на петия ден
на априлската ваканция
всяка четна година и от 10 часа на петия
ден на априлската ваканция до 17 часа на последния
ден на априлската ваканция всяка нечетна година, през лятната ваканция
от 15 до 30 юли всяка четна
година и от 01 до 15 август всяка
нечетна година за времето от
10 часа на първия ден до
17 часа на последния ден от
режима.
Съгласно член 150 от СК при
изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена или
прекратена. Изменение на предходно
определената издръжка следва да бъде допуснато само при наличие на изменение на
обстоятелствата, въз основа на които тя е присъдена в определен размер, тоест
следва да бъде установено дали към настоящият момент са налице трайни
съществени промени в нуждите на детето и във възможностите на дължащия издръжка
родител, като се отчетат и възможностите на родителя, полагащ грижи за детето. Искането
си за увеличаване на присъдената издръжка се мотивира с твърдения за увеличение
нуждите на детето с оглед възрастта му и започване на училище, както и с обстоятелството,
че присъдената издръжка е под законоустановения мининум.
От
определяне на първоначалната издръжка са изминали почти три години, през който
период потребностите на детето трайно са нараснали – същото се нуждае от повече
парични средства за облекло, храна и обучение, последното, доколкото е вече
ученик. Освен обичайните разходи за храна и облекло, предвид възрастта му
следва да бъдат отделяни повече средства за нормалното му интелектуално и
социално развитие. Увеличената нужда на детето обосновава и по-голям размер на
необходимата издръжка. Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили
деца съобразно възможностите им, като се отчитат реалните грижи, които всеки
един от тях полага. В конкретния случай при
определяне на нужните средства за издръжката на детето следва да се съобрази
възрастта му – В.е на почти осем години, отглежда се от майката, която е в
отпуск по майчинство и има алиментно задължение и към другото си дете, което е
на една година. Майката има минимален месечен доход, а бащата е направил
признание пред социалните служби, че получава месечно около 1 060 лева. Като
отчита посочените обстоятелства, съдебният състав приема, че следва да бъде
определена месечна издръжка за детето В.в размер на 300 лева, от който бащата
да заплаща 200 лева, а останалото да се поеме от майката.
Тъй като крайните изводи на
въззивната инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, то атакуваното
решение следва да бъде потвърдено.
По
разноските
С оглед
изхода на спора и на основание член 78, алинея 1 от ГПК следва да бъде
постановено въззивникът да заплати сторените от въззиваемата разноски пред настоящата
инстанция, които съобразно представеният списък по член 80 от ГПК и
доказателства за извършването им са в размер на 300 лева.
По изложените съображения и на основание член
271, алинея 1 от ГПК, настоящият състав на въззивния
съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 1137 от 19.03.2019 г., постановено по гражданско
дело № 3498 по описа за 2018 г. на осемнадесети състав на Районен
съд – ****.
ОСЪЖДА
Я.Х.Л. ЕГН ********** с адрес *** да заплати на В.Л.Н. ЕГН ********** с адрес *** сумата от 300 /триста/
лева, представляваща разноски по делото пред въззивната инстанция, на основание
член 78, алинея 1 от ГПК.
Решението в частта му досежно издръжката не подлежи на
обжалване на основание член 280, алинея 3, точка 2 от Гражданския процесуален кодекс, а в останалата част може да бъде
обжалвано в едномесечен срок от връчването
му на страните
с касационна жалба чрез Окръжен съд
– **** пред Върховен касационен съд по реда на
член 280 и следващи от Гражданския процесуален кодекс
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.