Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 05.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, трети
състав,
в публично заседание, проведено на шести януари две
хиляди двадесета и първа година в състав:
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: Кристиан Гюрчев
при участието на секретаря Дарина
Илиева, като разгледа административно наказателно дело /АНД/ № 2116 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.
59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на В.А.,
депозирана чрез адв. И.Г. против Наказателно постановление /НП/ № 38-0001737 от 23.10.2020 г.,
издадено от директора на Регионална Дирекция „Автомобилна Администрация“ /РД
„АА“/ - Русе, с което на жалбоподателя основание чл. 177, ал. 5, предл. второ
от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 5000 лева за
нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДпП във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3,
б. „а“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ.
В жалбата се ангажират подробни
съображения касателно незаконосъобразността на обжалваното наказателно
постановление, като се сочи, че неправилно е отразена фактическата обстановка,
неправилно е приложен материалния закон и са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. В тази насока моли обжалваното постановление да се отмени.
В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Представя
писмено становище, с което моли обжалваното наказателно постановление да се
отмени като незаконосъобразно, като поддържа изложените в тази насока в жалбата
подробни мотиви.
Административнонаказващият орган,
редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по въпроса.
Районна прокуратура – Русе,
редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е подадена от процесуално
легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана
административнонаказателна отговорност, подадена е в законоустановения срок –
постановлението е получено от жалбоподателя на 18.11.2020 г., а жалбата е
подадена на 19.11.2020 г., касае подлежащо на обжалване наказателно
постановление, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя
фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши
служебна проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно
изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
На 14.09.2020 г. свидетелят К.Ц.
и Г.Д. – служители на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе, извършвали
планова проверка в зоната на кръговото кръстовище на село Ново село, област
Русе на преминаващите МПС-та за нарушения на Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ.
В тази връзка около 13:10 часа в
зоната на кръговото кръстовище на село Ново село, област Русе, посока база „Ф+С
Агро“, свидетелят Ц. и Г.Д. спрели за проверка управлявания от В.С.А. товарен
автомобил Волво ФХ от категория N3 с регистрационен номер В1165ВК, с полуремарке от категория О4, с регистрационен
номер В9626ЕК, двете ППС собственост на „Боби М“ ЕООД, с ЕИК *********, с които
А. извършвал обществен превоз на товар – царевица, от ППК-Труд, село Помен за
„Ф+С Агро“. При извършената проверка на представената от жалбоподателя товарителница
№ 047083 от 14.09.2020 г. било установено, че управляваната от В.А. композиция
от МПС от категория N3 с две оси
и ППС от категория О4, с три оси, е с тегло от 45020 кг при разрешена норма от
40000 кг съгласно Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, тоест налице е
надвишаване на нормата с 5020 кг. Жалбоподателят не представил на свидетеля Ц.
валидно разрешение на Агенция „Пътна инфраструктура“ (разрешително или
квитанция за платена пътна такса) за осъществяване на превоз на ППС с маса,
надвишаваща предвидените норми, установени с Наредба № 11/03.07.2001 г. на
МРРБ. За така констатираното нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП
във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ.
свидетелят К.Ц. съставил АУАН № 277868 от 14.09.2020 г. Актът бил предявен на
жалбоподателя, който вписал бланкетно, че възразява срещу направените
констатации, след което срещу разписка му бил връчен препис от същия. В срока
по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят не депозирал допълнителни писмени
обяснения и не конкретизирал възраженията си.
Въз оснвоа на съставения АУАН и
след проверка по реда на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН АНО издадал оспореното
наказателното постановление, като в същото била възприета фактическата
обстановка, описана в АУАН-а, като при съставянето на НП АНО приел, че
констатираното нарушение е извършено в условията на повторност по смисъла на т.
27, § 1 от Допълнителните разпоредби на ЗАвПр, доколкото била налице приключила
административно-наказателна преписка по съставен АУАН № 263680 от 13.08.2019 г.
на Областен отдел „Автомобилна администрация“-Варна, въз основа на който било
издадено НП № 23-0000594 от 01.11.2019 г., влязло в законна сила на 22.07.2020
г. В тази връзка на основание чл. 177, ал. 5, предл. второ от ЗДвП на жалбоподателя
било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 5000 лева.
Фактическата обстановка беше
установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда
на чл. 283 от НПК писмени доказателства – АУАН № 277868 от 14.09.2020 г., който
по силата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП се ползва с доказателствена сила, НП № 38-0001737 от 23.10.2020 г., пътен
лист, серия А, № 290 от 14.09.2020 г., товарителница № 047083 от 14.09.2020 г.,
товарителница № 360917 от 14.09.2020 г., както и събрани гласни доказателства
чрез разпит на свидетеля К.Ц. – актосъставител, които съдът кредитира изцяло
като логични, последователни и намиращи потвърждение в останалата
доказателствена съвкупност.
Съдът не споделя изложеното от
жалбоподателя относно товарителница № 047083/14.09.2020 г. По своята
доказателствена същност същата представлява частен свидетелстващ документ,
който, доколкото носи подписа на жалбоподателя в качеството му на превозвач,
удостоверява, че последният е приел товара във вида и количеството, посочени в
нея. Същата има обвързваща материална доказателствена сила относно посочените в
нея факти, а именно, че жалбоподателят е превозвал товар с тегло от 45020 кг. Съдът
се съгласява, че е налице разминаване между така представената товарителница и
посочената в пътния лист такава - товарителница № 360917/14.09.2020 г., но
следва да се посочи, че двете имат идентично съдържание, поради което съдът
приема, че става дума за една и съща товарителница, оформена с два номера.
От правна страна:
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314 от НПК в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали
правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя.
Издадените АУАН и
НП не страдат от формалните пороци по чл. 42, съответно чл. 57 от ЗАНН. АУАН е съставен
от компетентен актосъставител по смисъла на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, спазени са изискванията на
чл. 42 от ЗАНН, подписан е
и е връчен надлежно на нарушителя. НП е издадено от компететентен орган, видно от
приложената по делото Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г., с която са делегирани
права на основание чл. 189, ал. 12 от ЗДвП, и в съответствие с процесуалните
правила. Както в акта, така и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които в
достатъчна степен описват нарушението, вменено във вина на въззивника. Посочени
са мястото и датата на извършване на нарушените законови норми. Съдът не
констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на
административно наказателната производство и в тази връзка не споделя
наведените в жалбата възражения в тази насока.
На следващо място съдът приема,
че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на
нарушението по чл. 139, ал. 1, т. 2 пр. 2 от ЗДвП във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3,
б „а“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за което е била ангажирана и
административно-наказателната му отговорност.
Съгласно разпоредбата на чл. 139,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да
бъдат с маса, която не надвишава нормите, установени от Министъра на регионалното
развитие и благоустройството. В чл. 6, ал. 1, т. 3, б „а“ от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. на МРРБ допустимата максимална маса за движение по пътищата,
отворени за обществено ползване, за моторно превозно средство с две оси с
полуремарке с три и повече оси е 40 т.
По делото по безспорен начин се
установи, че на посочената в наказателното постановление дата – 14.09.2020 г.,
около 13:30 часа и място - кръговото кръстовище на село Ново село, област Русе,
посока база „Ф+С Агро“, жалбоподателят е управлявал композиция от МПС с две оси
и ППС с три оси, като посоченото не се оспорва и от последния. Видно от
товарителница № 047083 от 14.09.2020 г. масата на горепосочената композиция е била
45020 кг., тоест налице е надвишаване на нормата с 5020 кг.
Съдът счита за неоснователно
направеното възражение от жалбоподателя за недоказаност на нарушението, тъй
като масата на товара е установена единствено въз основа на процесната
товарителница. Както се посочи и по-горе, същата има обвързваща доказателствена
сила на подписалия я жалбоподател относно посочената в нея маса на натоварения
товар. В тази насока не е било налице пречка за контролните органи да извършат
проверка по документи и да възприемат посоченото в товарителницата, доколкото за
тях не е предвидено нормативно задължение това да се осъществява единствено
чрез средства за измерване, отговарящи на изискванията на Закона за
измерванията. Действително разпоредбата на чл. 35, ал. 3 от Наредба №
11/03.07.2001 г. на МРРБ предвижда, че проверката следва да се осъществява със
средства за измерване, отговарящи на Закона за измерванията, но посоченото
задължение е въведено само по отношение на осъществявания контрол на
извънгабаритни ППС от Агенция „Пътна инфраструктура“ за извършени нарушения на
Закона за пътищата, регламентиращ обществените отношения, свързани със
собствеността, ползването, управлението, стопанисването, изграждането, ремонта,
поддържането и финансирането на пътищата, както и с управлението на
безопасността на пътната инфраструктура на РБългария. В конкретния случай нарушението
е констатирано от органи на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“,
чиято компетентност произтича от нормата на чл. 166, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, видно
от която последните са натоварени с контрола за спазването на правилата за
извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и
товари, както и всички документи, свързани с извършването на превоза. Това
произтича от различната регламентация на обществените отношения, доколкото ЗДвП
има за основно предназначение опазване живота и здравето на участниците в
движението по пътищата, улесняване на тяхното придвижване, опазване имуществото
на юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяване от
моторни превозни средства.
Съдът намира за неоснователно и
възражението, че не е посочен елемент от обективната страна на деянието, а
именно наличието на надлежно разрешително от Агенция „Пътна инфраструктура“ за
осъществяване на превоз на ППС с маса, надвишаваща предвидените норми,
установени с Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ. В съставения АУАН и издаденото
въз основа на него НП е посочено, че при извършване на проверката водачът не е
представил горепосоченото разрешение. Нещо повече жалбоподателят не твърди да е
притежавал такова разрешение, както и не ангажира докателства в тази насока.
След като той сам не твърди наличието на такова разрешително, което да изключва
ангажирането на административнонаказателната му отговорност, то и не следва да
бъдат събирани доказателства за установяване на тези обстоятелства.
Настоящото деяние се явява в
условията на повторност на основание § 6, т. 33 от ЗДвП (а не както неправилно
АНО е посочил §1, т. 27 от Допълнителните разпоредби на ЗАвПр), доколкото към
момента на издаване на НП, е била налице приключила административнонаказателна
преписка по съставен АУАН № 263680/13.08.2019 г. на Областен отдел „Автомобилна
администрация“-Варна, въз основа на който е издадено НП № 23-0000594/01.11.2019
г., влязло в законна сила на 22.07.2020 г. Действително при съставяне на АУАН
не е посочено, че се касае за случай на повторност, но съдът счита, че не е
налице пречка това да стане по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН от АНО, доколкото
актосъставителят е съставил АУАН-а на място и не е разполагал с тази
информация. В мотивите си АНО е отразил акта и наказателното постановление, въз
основа на които се основава констатацията за наличието на повторност.
Настоящият съдебен състав счита, че наличието на повторност съставлява елемент
от обективната страна на нарушението, поради което непосочването му в АУАН,
може да бъде санирано по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, както и е станало в
процесния случай.
От субективна страна нарушението
е извършено умишлено, при форма на вината пряк умисъл, тъй като в съзнанието на нарушителя са намерили
отражение всички обективни елементи от състава на това нарушение, а именно, че същият управлява МПС с две оси и
ППС с три оси с товар, надвишаваш предвидената норма, както и че не разполага с
валидно разрешение за това.
Не са налице предпоставките на
чл. 28 от ЗАНН, доколкото извършеното нарушение не разкрива белезите на
маловажен случай, съгласно легалната дефиниция, съдържаща се в чл. 93, т. 9 от НК, прилжим на основание чл. 11 от ЗАНН. Не се установиха изключителни или
многобройни смекчаващи вината обстоятелства въз основа на които да бъде
направен извода, че извършеното от жалбоподателя нарушение, разкрива по-ниска
степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случай на нарушения
от този вид. Напротив конкретното деяние с оглед размерите на превишението на
масата на превозното средство, изключва възможността да се касае за маловажен
случай на административно нарушение.
Съдът счита, че правилно е
издирена съответстващата на това нарушение санкционна разпоредба на чл. 177,
ал. 5, предл. 2-ро във вр. с чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 2-ро от ЗДвП,
предвиждаща нказание „Глоба“ в размер от 1000 до 5000 лева. Доколкото, обаче, в
оспореното наказателно постановление административнонаказващия орган не е
изложил мотиви, обусловили решението му да наложи наказание в рамките на
предвидения максимум, то съдът счита, че наказателното постановление следва да
се измени в неговата санкционна част, като размерът на административното
наказание „Глоба“ бъде намален от 5000 лева до минималния предвиден размер, а
именно 1000 лева. Липсата на мотиви относно определянето на размера на
административното наказание препятства съдебния контрол във връзка със спазване
на разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН от страна на административнонаказващия
орган. В процесното наказателно постановление административнонаказаващия орган
единствено е посочил, че е взел предвид тежестта на нарушенията, наличието на
подбуди за извършването им и целите на чл. 12 от ЗАНН и без да излага каквито и
да е мотиви е наложил максималният размер на предвиденото за това нарушение
административно наказание „Глоба“. АНО не е събрал сведения относно имотното
състояние на нарушителя, както и за наличието на други нарушения по ЗДвП извън
установеното в хода на административнонаказателната проверка - НП № 23-0000594
от 01.11.2019 г., обосновало приложението на чл. 177, ал. 5, предл. 2-ро от ЗДвП. В тази насока съдът отбелязва, че посоченото наказателно постановление не
следва да се отчита при индивидуализация на наказанието, доколкото същото е
част от състава на нарушението, ангажирало отговорността на жалбоподателя в
настоящото производство. С оглед невъзможността този порок да бъде саниран в
хода на производството по обжалване на наказателното постановление и при
доказаност на нарушението, то на основание чл. 27, ал. 5 от ЗАНН следва да бъде
намален размерът на наложеното на нарушителя административно наказание „Глоба“
до предвидения в санкционната разпоредба минимум, който е именно 1000 лева.
С оглед на изложеното, наказателното
постановление следва да се измени, като наложеното административно наказание
„Глоба“ се намали от 5000 лева на 1000 лева.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 38-0001737 от 23.10.2020 г.,
издадено от директора на Регионална Дирекция „Автомобилна Администрация“ /РД
„АА“/ - Русе, с което на В.С.А. за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ
на основание чл. 177, ал. 5, предл. второ от ЗДвП му е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 5000 лева, като НАМАЛЯВА размера на ѝ до минимално предвидения такъв, а
именно 1000 /хиляда/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Русе в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението
да се връчи на страните.
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: