РЕШЕНИЕ
№ 137
гр. ХАСКОВО, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Ж.Р. Х.
като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно гражданско
дело № 20225600500071 по описа за 2022 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 -
273 от ГПК.
ВЪЗЗИВНИКЪТ – С.Ю.Ч. е останал недоволен
от Решение № 355 от 13.12.2021 год., постановено по гр.д. № 1115 / 2021 год.
по описа на Районен съд - Хасково, с което са отхвърлени предявените от
него осъдителни искове с правно основание чл.51 от Закона за адвокатурата,
вр. чл.82 от ЗЗД за сума в размер на 3 430 лева – загуба от стойността на
автомобила и за сума в размер на 778.75 лева – разходи по автомобила,
претендирани като обезщетение за имуществени вреди, нанесени му от
ответника – И.Г.И. в качеството на адвокат, упълномощен от него по гр.д. №
292 / 2020 год. по описа на Районен съд – Хасково, с постановеното по което
дело решение са отхвърлени частично исковете, предявени от Ч., поради
което го обжалва с искане за отмяна на решението и постановяване на друго
по същество на спора, с което въззивният съд уважи предявените искове.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ – И.Г. И. - оспорва
въззивната жалба.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
Безспорно по делото е установено, че на
04.02.2020 год. в Районен съд – Хасково е постъпила искова молба, изготвена
от ответника – И. Г.И. в качеството му на адвокат и процесуален
1
представител на ищеца – С. Ю.Ч., с формулиран петитум - за присъждане на
суми в размер на 1 200 лева – за нов двигател, 250 лева – за транспортиране на
автомобила с платформа, 960 лева - за подмяна на двигателите, 750 лева – за
ремонт на дюзите, 317.50 лева – за застраховка „Гражданска отговорност“,
425.47 лева – данъци МПС за 2018 год. и 2019 год., 97 лева – за винетка, 1
500.03 лева – щета от падането на пазарната цена на автомобила за времето от
месец март 2018 год. до подаване на исковата молба, както и на обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 1 000 лева, претендирани от М.Ю.А.
Въз основа на исковата молба е образувано гр.д.
№ 292 / 2020 год. по описа на Районен съд – Хасково, приключило с решение
№ 260099 от 30.09.2020 год., с което ответникът – М.Ю.А. е осъден да
заплати на ищеца – С.Ю.Ч. сумата от 2 400 лева – обезщетение за причинени
имуществени вреди от виновно неизпълнение на М.Ю.А. по сключения
между тях през месец март 2018 год. устен договор, изразяващи се в
заплащане на следните суми – 1 200 лева – за нов двигател, 250 лева – за
транспортиране на автомобила с платформа от гр.*** до гр.*** и 960 лева – за
подмяна на двигателя, както и сумата от 600 лева – обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
подаване на исковата молба до окончателното им изплащане. Искът в
останалата част – за присъждане на сумите от 750 лева – за ремонт на дюзи,
от 317.50 лева – разходи за застраховка „Гражданска отговорност“, от 425.47
лева – разходи за данъци МПС за 2018 год. и 2019 год., от 97 лева – разходи
за винетка и от 1 500.03 лева – щета от падането на пазарната цена за времето
от месец март 2018 год. до подаване на исковата молба, през което не могъл
да продаде автомобила, е отхвърлен. Изводът за частичната неоснователност
на иска, съдът е обосновал с липсата на безспорни доказателства за
наличието на правоотношение между ищеца като продавач и конкретно
трето лице като купувач на лекия автомобил с определен размер на цената и
осуетяването на това правоотношение поради процесното неизпълнение на
ответника. По отношение на претендираните разходи за заплатени от ищеца
суми за застраховки - 317.50 лева, за данъци - 425.47 лева и 97 лева –
винетка, съдът е приел, че същите не се намират в пряка причинно
следствена връзка с процесното договорно неизпълнение, доколкото
дължимостта им е свързана със собствеността на ищеца върху автомобила и
ползването му.
С решение № 260137 от 15.04.2021 год.,
постановено по в.гр.д. № 88 / 2021 год. по описа на Окръжен съд – Хасково,
образувано по жалби, подадени от ответника – М.Ю.А и от ищеца – С.Ю.Ч., е
потвърдено решението на първоинтстанционния съд. Пред въззивния съд
въззивникът Ч. не е бил представляван от адвокат. С подадената от него
въззивна жалба е направено искане за назначаване на допълнителна
експертиза с цел установяване размера на разходите за ремонт на дюзите на
автомобила и за събиране на гласни доказателства за установяване на
наличието на договорка за закупуване на автомобила. Представени са и
документи, включително и заявление от Т. К. от 20.08.2020 год., с искане за
приемането им като писмени доказателства, по които въззивният съд се е
2
произнесъл с протоколно определение от 17.03.2021 год., оставяйки
доказателствените искания без уважение. При разглеждане на делото пред
въззивния съд, въззивникът Ч. е подал „съобщение“, с което е уведомил съда,
че след постановяване на решението на първоинстанционния съд е оттеглил
пълномощията, дадени на ответника И. Г. И., в качеството му на адвокат.
Решението на въззивния съд е влязло в законна сила на 15.04.2021 год.
На 26.05.2021 год. в Районен съд – Хасково е
постъпила искова молба, въз основа на която е образувано гр.д. № 1115 / 2021
год. по описа на съда, постановеното по което дело решение е предмет на
обжалване в настоящото въззивно производство. Подадената от С.Ч. искова
молба съдържа искане за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в
размер на 4 208.75 лева, формирана като сбор от сумите – 3 430 лева – загуба
от стойността на автомобила и 778.75 лева – разходи по автомобила,
включващи - 219.65 лева – пътен данък за 2018 год.; 210.97 лева – пътен
данък за 2019 год.; 194.27 лева – пътен данък за 2020 год.; 123.86 лева – за
застраховка и 30 лева – разходи за годишен преглед за 2020 год.,
претендирани от ответника И.Г. И.
Искането за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди, причинени от ответника И. в качеството му на адвокат,
упълномощен от Ч. по гр.д. № 292 / 2020 год. по описа на Районен съд –
Хасково, е обосновано с твърдения за това, че ответникът не е представил на
съда документ, удостоверяващ постигната между ищеца и трето на спора
лице, договорка за продажба на автомобила, собственост на ищеца, в резултат
на което се е стигнало до отхвърляне на иска, предявен за сумата от 1 500.03
лева – щета от падането на пазарната цена на автомобила за времето от месец
март 2018 год. до подаване на исковата молба, остойностена от вещото лице
по допуснатата по посоченото дело оценителна експертиза, на 3 430 лева, в
който размер Ч. е предявил иска против И. за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди. Изложил е съображения, че в резултат на слабата
квалификация и липсата на компетентност на упълномощения от него
адвокат, се е стигнало до отхвърляне на исковете му, с което е претърпял
имуществена вреда. В исковата молба Ч. е изложил твърдения за това, че
месец преди провеждане на първото съдебно заседание, насрочено за
31.08.2020 год., е разговарял с упълномощения от него адвокат във връзка с
подготовка на делото, като му предложил да бъде призован като свидетел
лицето, с което имал уговорка за продажба на автомобила си – господин К. от
гр.***, във връзка с иска за присъждане на пропуснати ползи от
нереализирането на продажбата. Ответникът И. отказал да призоват
свидетеля, обяснявайки му, че едно писмено заявление от страна на кандидат
купувача, е достатъчно в съда, като нямало нужда документът да бъде
нотариално заверяван. Ищецът излага твърдения за това, че се е снабдил с
документа, именуван по-горе като „заявление от Т.К. от 20.08.2020 год.“,
който не бил представен от ответника като доказателство по делото.
Документът бил предаден от ищеца на ответника след делото, когато се
състояла и последната им среща, съгласно уточненията, направени в отговор
с вх.№ 9161 от 25.10.2021 год. по входящия регистър на РС – Хасково.
3
Твърди, че в резултат на поведението на ответника не е успял своевременно
да се запознае със заключението на вещото лице, което довело до отхвърляне
на иска му за сумата от 750 лева – разходи за ремонт на дюзи. Поради
недоказване на загубата от стойността на автомобила в периода на ремонта и
на воденето на делата, претърпял и вреда, изразяващи се в разходи за данъци
и такси по автомобила.
При разглеждане на делото пред
първоинстанционния съд са събрани гласни доказателства чрез разпита на
посочената от ищеца свидетелка С.С., от показанията на която се установява,
че във връзка с организиране на защитата по гр.д. № 292/2020 год. на РС –
Хасково, с ответника И. е бил проведен разговор, при който се разбрали тя да
бъде разпитана като свидетел, заедно с майката на ищеца. Ч. споделил, че има
и свидетел, който искал да закупи автомобила му, но И. обяснил, че няма
нужда да бъде разпитван – достатъчно било едно заявление, изходящо от
кандидат купувача, в което да се опише постигнатата помежду им договорка.
В изпълнение на казаното от адвоката, било изготвено заявлението, написано
собственоръчно от клиента, който желаел да закупи колата, но ответникът
отказал да го получи и им казал да си го внесат сами. След края на делото, Ч.
поискал да представи заявлението, но съдията, разглеждащ делото, казал, че
може да го подаде допълнително в канцеларията на съда в седмодневен срок
или да го предаде на адвоката си. Излизайки от залата предали документите
на адвокат И., но при направена от тях проверка се оказало, че документите
не са приложени по делото. В исковата молба, написана в кантората на
адвокат И. и подписана от ищеца не било отразено за съществуващата
договорка за продажбата на автомобила. Това станало на по-късен етап.
Свидетелката споделя, че й била известна тази договорка, станала през 2019
год. между ищеца и бъдещия купувач. Предполага, че Ч. е пропуснал да
спомене този факт при изготвяне на исковата молба.
При разглеждане на делото пред въззивния съд
се събраха гласни доказателства чрез разпита на Т.И.К., посочен от
въззивника Ч.. От показанията на свидетеля се установява, че през 2018 год.
искал да закупи автомобил, марка „Мерцедес“. Живеел в близост до Ч., който
по това време имал две коли, едната от които отговаряла на изискванията на
търсения от него автомобил. Ищецът съхранявал колите под навес в двора на
къщата си. Свидетелят К. видял „Мерцедеса“ и проявил интерес. Договорили
се с ищеца да го закупи за 8 000 лева. Дал му 2 000 лева капаро и се разбрали,
когато има възможност да му прехвърли колата. Поради проблеми с
регистрацията на автомобила, ищецът му върнал капарато.
На основание чл.176 от ГПК, въззиваемият И.
даде обяснения, от които се установява, че исковата молба, въз основа на
която е образувано гр.д. № 292 / 2020 год. по описа на РС – Хасково, е
изготвена от него. С въззивника Ч. провели няколко срещи, преди
упълномощаването. Изготвил и жалба до Районна прокуратура, а
впоследствие и жалба против отказа да се образува досъдебно производство.
В периода от упълномощаването до подаването на исковата молба,
въззивникът Ч. събирал доказателства за ремонта на дюзите, извършен в
4
Турция. При изготвяне на исковата молба, от страна на Ч. не бил споменат
факта за наличието на уговорка с трето лице за продажба на автомобила. За
такъв кандидат – купувач, въззиваемият узнал едва от разпита на
свидетелката С., проведен в съдебно заседание на 31.08.2020 год. За
заявлението, подписано от К., узнал четири – пет дни след това.
При така установената по делото фактическа
обстановка като безспорно съдът приема, че между страните е възникнало
облигационно отношение по силата на договор за правна защита и
съдействие, сключен помежду им на 27.12.2019 год., имащ за предмет –
„Оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в завеждане на
гражданско дело“. Като безспорно съдът приема и това, че в изпълнение на
договора, въззиваемия И. е изготвил искова молба, подадена в Районен съд –
Хасково на 04.02.2020 год., въз основа на която е образувано гр.д. № 292 /
2020 год. по описа на съда. Изхождайки от предмета на договора, съдът
приема, че с факта на изготвяне на исковата молба и депозирането й в съда,
въззиваемият е изпълнил задълженията си, поради което не е налице
основанието за ангажиране на отговорността му съгласно чл.51 от Закона за
адвокатурата /ЗА/, според която правна норма адвокатът отговаря за
причинените на клиента вреди за всяко виновно неизпълнение на
задълженията си по този закон, по Етичния кодекс на адвоката и наредбите на
Висшия адвокатски съвет, доколкото въведените в исковата молба твърдения
не обосновават извод за неизпълнение на договора в рамките на очертания от
страните предмет, свеждащ се единствено до завеждане на гражданско дело.
По силата на пълномощното, обективирано на
гърба на типовия договор за правна защита и съдействие, сключен между
страните на 27.12.2019 год., въззивникът Ч. е упълномощил ответника –
адвокат И. и да го представлява до приключване на делото, което е и сторено
видно от съдържанието на протокола от проведеното на 31.08.2020 год.,
съдебно заседание, на което са се явили както въззивника Ч., така и
въззиваемия И. в качеството му на процесуален представител въз основа на
цитираните по-горе пълномощно и договор за правна защита и съдействие.
Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 и ал.3 от
ЗА, адвокатът е длъжен да упражнява съвестно своята професия и да
защитава правата и законните интереси на клиента си по най-добрия начин и
точно да осведомява свия клиент за неговите права и задължения.
Отговорността на адвоката за вреди може да бъде ангажирана само ако
неблагоприятният за страната резултат се дължи на пропуск на адвоката да
упражни някое процесуално право или да извърши надлежно някое
процесуално действие, което да е довело до погасяване на съответна
процесуална възможност. Като безспорно съдът приема, че преди изготвяне
на исковата молба, въззиваемият И. не е бил уведомен от въззивника Ч. за
съществуването на договорни взаимоотношения по повод продажбата на
автомобила му на трето на спора лице, поради което и това обстоятелство не е
намерило отражение в съдържанието на исковата молба. В тази насока са и
показанията на свидетелката С., посочена от въззивника, с процесуалното
качество на ищец в производството по делото пред първоинстанциония съд.
5
Именно по тази причина, единият от предявените в обективно кумулативно
съединение, искове за сума в размер на 1 500.03 лева е формулиран като щета
от падането на пазарната цена за времето, през което ищецът не е могъл да
продаде автомобила си, без твърдения за наличието на договорка между
ищеца и трето на спора лице за продажба на автомобила. С оглед на
изложеното, съдът приема, че непосочването на това обстоятелство в
исковата молба, изготвена от въззиваемия и подписана от въззивника, както и
липсата на формулирани в нея доказателствени искания за установяване на
това обстоятелство, което не е било известно на ответника към момента на
изготвяне на исковата молба, не може да му бъде вменено в отговорност за
недобросъвестно упражняване на задълженията му на адвокат и процесуален
представител на ищеца при разглеждане на гр.д. № 292 / 2020 год. по описа на
РС – Хасково.
Действително, с доклада на
първоинстанционният съд, обективиран в определение № 1111 от 07.07.2020
год., постановено по гр.д. № 292 / 2020 год. по описа на РС – Хасково, е
разпределена доказателствената тежест между страните, като на ищеца Ч. е
указано, че следва да докаже наличието на претендираните имуществени
вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от нереализирана продажба на
автомобила. В тази връзка като безспорно съдът приема и това, че
възиваемият И. е узнал за съществуването на договорка за продажба на
автомобила, собственост на ищеца преди съдебното заседание, състояло се на
31.08.2020 год., изхождайки както от датата, отразена в заявление от Т. К. –
20.08.2020 год., предшестваща съдебното заседание, проведено на посочената
по – горе дата – 31.08.2020 год., така и от показанията на свидетелката С., от
които се установява, че преди провеждане на съдебното заседание, състояло
се на 31.08.2020 год., заедно с въззивника са осъществили среща с
въззиваемия, на която е бил обсъждан въпроса за това, че е налице
потенциален купувач на автомобила, собственост на Ч.. Съвкупният анализ на
посочените обстоятелства опровергава обясненията на въззиваемия, дадени на
основание чл.176 от ГПК за това, че е разбрал за преговорите за продажба
едва от показанията на свидетелката С., разпитана в това й качество по гр.д.
№ 292 / 2020 год. в състоялото се на 31.08.2020 год., съдебно заседание, в
което е бил даден ход на устните състезания. Независимо от това обаче, съдът
счита, че непредставянето на заявлението, изходящо от потенциалния
купувач, като доказателство по гр.д. № 292 / 2020 год. по описа на РС –
Хасково, не следва да се вмени в отговорност на ответника И., предвид това,
че документът му е бил предоставен едва след приключване на съдебното
заседание, в което е даден ход на устните състезания – данни в каквато насока
съдът възприема от показанията на свидетелката С., посочена от ищеца.
Обстоятелството, че документът е могъл да бъде представен от процесуалния
представител на ищеца в срока за произнасяне и това не е било сторено, не
може да обоснове извод в противна насока, предвид въведената с нормата на
чл.147 от ГПК, преклузия за сочене на нови доказателства и твърдения на
нови обстоятелства. От друга страна, цитираният по-горе документ, изходящ
от К. се явява и недопустимо доказателствено средство, доколкото
6
обективира писмени показания, заместващи устните показания на свидетел.
Писмените показания не са свидетелски показания, а частен документ без
материална доказателствена сила. При разглеждане на делото пред въззивния
съд се събраха гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля К., от
показанията на който се установява, че с Ч. са били водени преговори за
покупка на автомобила, но до сключване на предварителен договор в
изискуемата от закона форма за действителност на същия – писмена, съгласно
чл.19 от ЗЗД, не се е стигнало. Свидетелските показания са недопустими за
установяване на правни сделки, за чиято действителност законът изисква да
бъдат извършени в писмена форма – чл.164, ал.1, т.1 от ГПК. Свидетелските
показания са недопустими и за установяването на договори на стойност над 5
000 лева, съгласно чл.164, ал.1, т.3 от ГПК, предвид твърдяната от ищеца
договорка за продажба за автомобила му за сумата от 8 000 лева. От друга
страна, дори и условно да приемем, че между ищеца и свидетеля К. е бил
сключен предварителен договор за покупко – продажба, от показанията на
потенциалния купувач не се установява по безспорен и категоричен начин, че
предварителният договор е бил развален и с това е била осуетена
възможността за сключването на окончателен договор.
Сам по себе си договорът за правна защита и
съдействие не предполага непременно постигане на окачвания благоприятен
за клиента резултат от делото. За да възникне за адвоката договорната
отговорност по чл.51 от ЗА е необходимо той да е извършил неправомерно
действие или да е пропуснал да извърши дължимо такова в защита на
доверителя, и в пряка причинна връзка с това му поведение за последния да
са настъпили твърдените вреди. По делото не се установява, че влязлото в
сила решение, с което е отхвърлен заведения от ищеца чрез адвоката
/ответник по иска/ срещу М.А. иск за присъждане на обезщетение за
пропуснати ползи в резултат на невъзможността на ищеца да продаде
автомобила си, определено на база обезценката на превозното средство,
както и на обусловения от него иск за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди, определени като разходи за пътен данък, застраховка и
технически преглед, е резултат на действия, предприети от процесуалния
представител на ищеца в негова вреда или на бездействие, довело до
преклузия на следващо се в съответната фаза на процеса и в негова защита
процесуално действие, предвид изложените по-горе доводи за това, че
непредставянето на заявлението, изходящо от К. като писмено доказателство
по гр.д. № 292/2020 год. по описа на Районен съд – Хасково и непосочването
му като свидетел, не се намират в пряка причинно следствена връзка с
отхвърляне на част от исковете, предявени от Ч. против А. Изложените в
исковата молба твърдения за това, че невъзможността на ищеца да се
запознае своевременно със заключението на вещото лице по допуснатата по
посоченото по-горе дело, експертиза в резултат на действията на
упълномощения от него адвокат – ответника – И., не обосновават извод в
противна насока.
Достигайки до същите фактически и прави
изводи за неоснователност на иска, предявен на основание чл.51 от ЗА,
7
първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което по
изложените по-горе съображения следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, обусловен от
неоснователност на въззивната жалба, в полза на адвокат К. следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 524.61 лева – възнаграждение за адвокат за
осъществена безплатна правна помощ на въззиваемия И.Г.И., на основание
чл.5, т.3, вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 355 от 13.12.2021
год., постановено по гр.д. № 1115 / 2021 год. по описа на Районен съд –
Хасково.
ОСЪЖДА С. Ю.Ч., ЕГН ********** от гр.***
да заплати на адвокат Д.К., ЕГН **********, с адрес – гр.*** сумата в размер
на 524.61 /петстотин двадесет и четири лева и шестдесет и една стотинки/
лева – възнаграждение за адвокат за осъществена безплатна правна помощ на
въззиваемия И.Г.И., ЕГН **********, на основание чл.5, т.3, вр. чл.7, ал.2, т.2
от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8