Р Е Ш Е Н И Е
№ 138
гр. Пловдив - 07.08.2020г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Пловдивският окръжен съд - наказателно отделение, в публично заседание на 09.07. 2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветан
Цветков
ЧЛЕНОВЕ: Розалия
Шейтанова
Петко Минев
при секретаря Гергана Спасова и прокурора Данаила
Станкова, като разгледа докладваното от председателя ВНОХД № 940/2020г., за да
се произнесе прецени следното:
С решение № 203 от 07.02.2020г., постановено по
НОХД № 7587/18г., Районен съд – Пловдив е признал обвиняемата Н.Д.Б. за виновна в извършване на престъпление по чл.315
ал.1 вр.чл.309 ал.1 от НК, за това че на неустановена дата, за времето от 27.11.2014 г. до 05.01.2015г. в с. К.,
обл.П., е съставила частен документ -
саморъчно завещание от името на Н.И.Б., като попълнила лист, носещ подписа на
издателя Н.И.Б., със съдържание, което не съответства на волята на
подписалия, а именно: „Завещавам, всичко, което е придобито след 14.ХІ.1985г.
от когато съм заживял на семейни начала с Н.Б. всичко искам да оставя като
наследство на А.П.Д. напоследък за многото положени грижи и всеотдайност от
негова страна. Последните 6 месеца той беше неотлъчно до мен. Няма как с друго
да му се отблагодаря. Затова апартамента, къщата в К. и парите в банка ДСК да бъдат само за него.
Завещанието да послужи там където е необходимо и …“, поради което и на
основание чл. 78А от НК я е освободил от наказателна отговорност, налагайки й
административно наказание глоба от 1 000 лева
Съдът е осъдил на основание
чл. 189 ал. 3 от НПК обвиняемата Б. да заплати направените разноски по
досъдебното производство в
размер на 706,36 лева по сметка на ОДМВР – Пловдив, както и сумата от
465,52 лева по сметка на РС – Пловдив в полза на съдебната власт.
Недоволна от така
постановения съдебен акт е останала обвиняемата, която считайки го в жалбата си
за неправилен, незаконосъобразен и необоснован, моли да бъде отменен, а самата
тя, при липса на престъпен умисъл, да бъде призната за невинна и оправдана по
повдигнатото й обвинение. Като
алтернатива се иска в съдебното заседание пред настоящата инстанция отмяна на
първоинстанционното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав
на районния съд.
Прокурорът изразява
становище за правилност на обжалвания съдебен акт и счита, че същият следва да
бъде потвърден, а жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение.
Пловдивският окръжен
съд, проверявайки като въззивна инстанция правилността на постановената присъда
по така направените оплаквания, доводите на страните и съобразно с изискванията
на чл.314 от НПК, намира и приема за установено следното:
От фактическа страна
районният съд е приел, че
обвиняемата Н.Д.Б. от около
тридесет години е живяла на семейни начала с Н.И.Б., първоначално в с.С., обл.П.,
а впоследствие през 2014г. в с.К., обл.П.. Н.Б. страдал приживе от онкологично
заболяване. Той имал три деца от предишна брачна връзка, които били пълнолетни
и не живеели с него. В с. К. синът на обвиняемата – свид. П.Д. отглеждал
животни заедно със своя син - свид. А.Д.. Дворното място, където отглеждали
животните, се намирало на около
През есента на 2014г. здравословните проблеми на Н.Б.
се задълбочили и се наложило често да пътува до гр.П. На 27.11.2014 година
обвиняемата и Б.били посетени в с.К. от свид.Р.Б., а на 29.11.2014 г. от свид.Н.Р.,
които свидетели били техни приятели. А на 01.12.2014г. Н.Б. починал.
Тъй като разполагал със значителни парични суми в
Банка ДСК и недвижими имоти - апартамент в гр.П. и една втора идеална част от
придобитата в съсобственост с обвиняемата къща в с.К., които след смъртта му
щели да се наследят от наследниците му по закон, в което число не влизали нито
сина, нито внука на обв.Б., последната решила да изготви документ, на който да
предаде вид на саморъчно завещание на Н.И.Б., за да бъде наследено въпросното
имущество именно от нейния внук свид.А.П.Д.. За намеренията си обвиняемата не
осведомила никого.
На неустановена дата, за времето от 27.11.2014г. до
05.01.2015г. обвиняемата Б., в дома си в с. К., открила лист, на чиято обратна
страна бил изписан печатен текст от договор с Банка ДСК, а на гърба му самият Н.Б.
бил отбелязал „за банката“ със собствен почерк и се бил подписал. Над този
текст – „за банката“, на празната част от страницата, носеща подписа на Б.,
обвиняемата Б. изписала собственоръчно текст - „завещание“ от името на Н.Б. от
дата 27.11.2014г., в който се съдържали завещателни разпореждания, на които бил
придаден вид, че изхождат от Б.. Съставеното от обв.Б. завещание съдържало
разпореждания, на които бил придаден вид, че изхождат от името на Н.И.Б.. Тези
разпореждания обаче не съответствали на волята последния. Обвиняемата Б. написала
собственоръчно в листа хартия, носещ подписа на Н.И.Б., следния текст:
„Завещавам, всичко, което е придобито след 14.ХІ.1985 г. от когато съм заживял
на семейни начала с Н.Б. всичко искам да оставя като наследство на А.П.Д.
напоследък за многото положени грижи и всеотдайност от негова страна.
Последните 6 месеца той беше неотлъчно до мен. Няма как с друго да му се
отблагодаря. Затова апартамента, къщата в К. и парите в банка ДСК да бъдат само за него.
Завещанието да послужи там където е необходимо и …“. След това изписала „с
уважение“, датата - 27.11.2014г. /четири дни преди датата на смъртта на Б./ и
населеното място по постоянен и настоящ адрес ***, въпреки, че приживе двамата
живеели в с.К..
На 05.01.2015г. обвиняемата лично подала молба до
нотариус С.Р., с район на действие района на Районен съд – Карлово, за
обявяване на саморъчно завещание на Н.Б., като представила изискуемите
документи. Нотариус Р., след като проверила спазването на изискванията на
закона, съставила протокол за обявяване на саморъчното завещание, в който
изрично, съгласно изискванията на ЗН, отбелязала състоянието и вида, в който
инкриминираният документ, на който бил предаден вид на завещание, й бил
представен, както и лицето сторило това – а именно обвиняемата Б.. След
прочитане по съответния ред на текста съгласно специалните изисквания на закона
инкриминираният документ било приподписан в долния десен ъгъл от молителя – обв.Б.
и от нотариус Р., след това протоколът бил съставен и подписан, а впоследствие
отразен на основание чл. 21, ал. 3 от Наредба № 32 за служебните архиви на
нотариусите и нотариалните кантори, в законовия срок в регистрите на службата
по вписванията при Агенцията по вписванията – Карлово. В молбата на нотариус Р.
в този смисъл отново било посочено, че завещанието е представено за обявяване
от обв.Б..
След приключване на процедурата при нотариуса
обвиняемата ангажирала адв.А.Ц.от АК - Пловдив, за да оформи формалностите,
свързани със завещателните разпореждания в инкриминирания документ, без да
уведоми адвоката, че тя сама е изготвила същите. Адвокат Ц. посетила клона на
Банка ДСК в гр. К., където била сметката на Н.Б.. Поискала от служителя св.К., да блокира сметките на Б., като
същевременно й представила копие от инкриминирания документ, обявен като
завещание преди това от нотариус Р.. Свидетелката обяснила на адв.Ц.точната
процедура и й дала заявление, което следвало обвиняемата лично да попълни в
този смисъл. Ц.излязла и отишла в кантората си в непосредствена близост до
клона на банката, където я очаквала обвиняемата. В кантората обвиняемата Б.
попълнила донесеното й заявление и го подписала. Адвокат Ц.занесла заявлението
заедно с протокола на нотариуса в Банка ДСК по искане на обвиняемата и сметките
били блокирани съгласно действащите в банката инструкции. Съгласно същите
инструкции банковият служител сканирал и самото завещание, след което уведомил
юристите на банката.
Междувременно, след като научили за съществуването
на инкриминираното завещание от името на Н.Б., наследниците му по закон -
свидетелите Д.Б., С.Б.и Н.Б. оспорили по гражданскоправен ред автентичността на
завещанието, което било прогласено за нищожно с Решение 139/02.02.2016г. на
ПОС, постановено по гр. дело № 551/2015г. по описа на ПОС, влязло в законна
сила на 22.04.2016г., тъй като не било собственоръчно изпълнено от завещателя
по смисъла на чл. 25 ал. 1 от Закона за наследството.
Съдът е приел и заключенията
по назначените и изготвени по делото съдебни експертизи.
Изложената фактическа
обстановка съдът е приел за установена след сторен внимателен анализ на събрания по
делото доказателствен материал и в този смисъл постановеното решение се явява
обосновано. Направена е вярната преценка за разграничаване конкретно върху кои
доказателствени средства се изграждат приетите от съда правни изводи. Съобразявайки
се с правната възможност на подсъдимия да поднася пред съда такава фактическа
обстановка, каквато да е изцяло в интерес на него самия, правилно съдът в конкретния случай е кредитирал
показанията на сочените в мотивната част от решението си свидетели, незаинтересовани от изхода на делото,
игнорирайки пък тези на двете групи заинтересовани както пряко от правото да се ползват от имуществото
на починалия Б., така и на тези в близки отношения с някои от тях. Така в
показанията си свидетелят нотариус Р. категорично посочва, че на въпроса и за
автора на завещанието е получила отговор от обвиняемата, че е било писано
собственоръчно от починалия Б.. Обобщено заключенията по експертизите обаче
категорично отричат така твърдяното от обвиняемата пред св.Р.. Т.е. още към оня
момент обвиняемата е съзнавала, че пишейки сама т.нар. завещание, е извършила и
върши с представянето му пред нотариуса противозаконни действия. И тук на
възраженията на защитата за липсата на умисъл у нея следва да се посочи, че не
е необходимо в случая Б. да познава точно кой член от закона засяга, като е
достатъчно съзнанието й за противоправност в действията си. Именно от това
съзнаване следва и опита от нейна страна да прикрие пред св.Р. факта, че самата
тя е написала завещателните разпореждания в документа. Защитата се отклонява от
предмета на доказване, отделяйки повече място в пледоарията си за обсъждане
допуснатите от нотариуса технически и процедурни грешки, който нотариус обаче
със сигурност би отказал обявяването, при положение че Б. саморъчно е писала
текста на завещанието.
В
подкрепа на правилно направения извод относно наличието на умисъл у обвиняемата
се явява и несполучливо представената от нея друга, последваща версия, че тя
била писала текста, но под диктовката на починалия Н.Б., а в последствие , под
този текст, той сам си написал думите «за банката» и положил подписа си. И тук
заключението по СТЕ категорично опровергава така поднесеното от Б., като се
установява, че тези думи и подписа са били налични на листа, а текста е изписан
след това. А относно волята на починалия да се разпореди приживе с имуществото
си чрез завещание – на показанията на близките приятели на Б. и сина й
свидетелите Р.и Б., че Н.Б. е мислил да дари внука на обвиняемата и дори били
видели у него сгънат лист в тази връзка, противостоят показанията на свидетелите
Д., С.и Д.Б.. Липсват и по делото данни за конфликт между Н.Б. и синовете му,
или с някои от тях, за да се търси причина за лишаването им от наследство,
което пък дори в минимална степен да
подкрепи версията на обвиняемата относно волята му, сочена от самата нея.
По разглеждане на делото
и постановяване на решението въззивният
съд не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуални правила,
които да доведат до необходимост от отмяна на атакувания първоинстанционен
съдебен акт и за връщане на делото за ново разглеждане.
Ето защо и предвид на горното решението на Районен
съд – Пловдив следва да бъде потвърдено, при което и Окръжен съд – Пловдив
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 203 от 07.02.2020г., постановено по НОХД
№ 7587/2018г. по описа на Районен съд–гр.Пловдив.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: