РЕШЕНИЕ
№ 223
гр. Пловдив, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Въззивно гражданско
дело № 20215300503002 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на А. В. Р. с ЕГН **********, с
адрес *** против Решение № 1547 от 16.09.2021 г., постановено по гр.дело №
3539/2021 г. по описа на Районен съд –Пловдив - ІХ гр.с-в, в частта му, с
която е отхвърлен предявеният от нея против „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, иск за приемане за
установено в отношенията между страните, че сключеният между страните
договор за потребителски кредит № **********/31.05.2017 г. е
недействителен на основание чл. 22 ЗПК със вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т.
11 ЗПК. Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност на
първоинстанционното решение в тази му част, като се иска неговата отмяна и
постановяване на друго решение по същество, с което този иск да се уважи.
Въззиваемата страна „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК *********, ***
оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да потвърди решението в
обжалваната част.
Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от лице,
имащо право на жалба и е процесуално допустима, а разгледана по същество
1
е основателна по следните съображения:
По делото не е спорно, а и от представения преписи от договор за
потребителски кредит № ********** от 31.05.2017 г. се установява, че „Ти
Би Ай Банк“ АД е предоставил на А. В. Р. сумата от 2 473 лв., която се
предоставя под формата на целеви потребителски кредит за закупуване на
стоките, посочени в чл. 8 от Договора – телевизор на стойност от 549 лв.,
телевизор на стойност от 225 лв. и преносим компютър на стойност от 1 699
лв. В чл. 7.2.1. от Договора е посочено, че кредиторът превежда съответната
част от средствата по кредита по сметката на продавача на стоката, избран от
потребителя, за заплащане на продажната цена. В чл. 9.1. от Договора е
уговорен годишен лихвен процент от 15,46 %, като е посочено, че лихвата се
изчислява ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер
на лихвата по кредита на база 30 дни в месеца и 360 дни в годината, като за
нуждите на договора лихвеният процент за ден се изчислява като 1/360- та
част от лихвения процент по чл. 9.1. В договора е посочен общият размер на
задължението от 3 007,20 лв., платим на равни месечни вноски, всяка от
които по 250, 60 лв., съгласно погасителен план, включен в договора. В
разпоредбата на чл. 7.1. от Договор е установено задължение за заплащане на
еднократна такса за оценка на риска от 296, 76 лв., която е дължима в деня на
подписване на договора за кредит и се финансира от кредитора, като се
възстановява от потребителя, заедно с дължимите месечни вноски съгласно
погасителен план. Уговорен е ГПР в размер на 43,52 %.
С клаузата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е предвидено, че в договора за
потребителски кредит следва да се съдържа информация за годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите.
В исковата молба е направено твърдение за това, че в договора е
посочен ГПР, но не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК да се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите.
При преценка на това възражение и уговорките в договора, съдът
приема, че в обсъждания договор няма посочени нито кои са базовите
допускания, включени в годишния процент на разходите, нито има ли
допълнителни допускания и кои са те. Този пропуск в текста на договора
води до неспазване на изискването на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, според който
в договора за потребителски кредит трябва да съдържа взетите предвид
допускания при изчисляване на ГПР по определения в приложения № 1 от
ЗПК начин.
Това нарушение на закона е достатъчно да обоснове недействителността
на процесния договор на основание чл. 22 от ЗПК, без да се обсъждат
останалите оплаквания за неговата недействителност направени в исковата
2
молба.
Като е достигнал да обратния правен извод районният съд е постановил
неправилно решение, което в тази част следва да се отмени, като ще се
постанови друго решение по същество, с което този иск като основателен ще
се уважи и ще се прогласи недействителността на атакувания договор на
основание чл. 22 ЗПК.
Предвид основателността на жалбата, въззиваемата страна дължи
заплащането на разноски на жалбоподателката, които се констатираха на
26,13 за заплатена ДТ. Тъй като във въззивното производство
жалбоподателката е представлявана безплатно от адв. С.П., видно от
представения договор за правна защита и съдействие, въззиваемият ще бъде
осъден да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адв. С.П.
възнаграждение, което се определя в размер на сумата от 300 лв.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1547 от 16.09.2021 г., постановено по гр.дело №
3539/2021 г. по описа на Районен съд –Пловдив - ІХ гр.с-в, в частта му, с
която е отхвърлен предявеният от А. В. Р. с ЕГН ********** против „Ти Би
Ай Банк” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, иск
за приемане за установено в отношенията помежду им, че сключеният между
страните договор за потребителски кредит № **********/31.05.2017 г. е
недействителен на основание чл. 22 ЗПК , вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
сключеният между А. В. Р. с ЕГН ********** и „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *** договор за потребителски
кредит № **********/31.05.2017 г. е недействителен на основание чл. 22 ЗПК
със вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
ОСЪЖДА „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление *** да заплати на А. В. Р. с ЕГН ********** с адрес ***
сумата от 26,13 /двадесет и шест лв. и 13 ст./ лв. – разноски по делото пред
въвзивната инстанция.
ОСЪЖДА „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК *********, да заплати на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА на адв. С.Ж. П., АК – Пловдив, с адрес ***, сумата
от 300 лв. – адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство на А. В. Р. пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4