№ 333
гр. София, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА Гражданско
дело № 20211110165913 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл.
410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 49 ЗЗД.
Ищецът /фирма/ твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществена застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са
причинени щети на застрахования при него автомобил марка .... Поддържа, че щетите са на
стойност 354,25 лв., като в този размер е изплатил застрахователно обезщетение, след което
в негова полза е възникнало регресно вземане срещу прекия причинител на вредата. Твърди,
че причина за ПТП е попадане на автомобила в необезопасена и несигнализирана дупка на
пътното платно. Следователно, виновен за настъпването на щетите бил ответникът, чието
задължение било да стопанисва, поддържа и ремонтира общинските пътища. Поддържа, че и
след покана, ответникът не е заплатил дължимата сума, поради което моли съда да признае
за установено в отношенията между страните, че ответникът му дължи сумата от 364,25 лв.,
представляваща сбор от изплатеното застрахователно обезщетение и 10 лв. ликвидационни
разноски за неговото определяне, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 03.06.2021 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 111 лв., представляваща лихва за забава
върху главницата за периода от 31.05.2018 г. до 31.05.2021 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 31587/2021 г.
по описа на СРС, 87 състав. Претендира разноски.
Ответникът /фирма/ оспорва исковете, като твърди, че ПТП не е настъпило в
причинна връзка с наличието на необезопасена дупка на пътното платно. Оспорва описания
1
механизъм на ПТП и твърди, че ищецът без основание е платил застрахователно
обезщетение. Поддържа, че описаното ПТП не е част от покритите рискове по
застрахователния договор. Въвежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на водача на увреденото МПС. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото релевантни доказателства и взе
предвид релевантните доводи на страните, намира от фактическа и правна страна
следното:
По иска по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 49 ЗЗД:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата
гражданска отговорност. За възникване на регресното вземане в настоящия случай е
необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено
застраховане между ищеца и собственика на увредения автомобил, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие на противоправно поведение на
ответника (бездействието на негов служител във връзка със стопанисването, поддържането
и ремонтирането на републикански пътища) да е настъпило застрахователно събитие, като
в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно разпоредбата
на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства, а в тежест на
ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
По делото от събраните писмени доказателства несъмнено се установяват
обстоятелствата, че към 28.09.2016 г. между ищеца и собственика на увреденото МПС е
съществувало валидно правоотношение по имуществена застраховка „Каско” на описаното
МПС, покриващо настъпилите щети, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 354,25 за щети от ПТП,
настъпило на 28.09.2016 г.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства е видно, че на 28.09.2016 г.
е било реализирано ПТП, представляващо покрит риск по застрахователното
правоотношение. Събитието е настъпило на пътя от ... към ..., като застрахованият при
ищеца автомобил е попаднал в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, в
резултат на което настъпват материални щети за автомобила. Описаният механизъм на ПТП
се установява от гласните доказателства и представените по делото уведомление –
декларация за щета по застраховка „Каско на МПС” и Протокол за ПТП. Съгласно
заключението на приетата по делото САТЕ, което съдът кредитира напълно, отразените
щети на застрахования при ищеца автомобил съответстват на описания механизъм на ПТП и
са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие. Ето защо,
при съвкупна преценка на събрания доказателствен материал, следва да се приеме, че
процесните вреди са настъпили именно при описания в исковата молба механизъм на ПТП.
Съгласно разпоредбата на чл. 31 от Закона за пътищата изграждането, ремонтът и
2
поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. Лицата, които
стопанисват пътя, следва да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно
препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок, като извън
населените места служби за контрол, определени от администрацията, управляваща пътя
(ответното предприятие), контролират изправността и състоянието на пътната настилка,
пътните съоръжения, средствата за сигнализация и пътната маркировка – арг. чл. 167, ал. 1 и
ал. 3 ЗДвП. В настоящия случай с оглед установената фактическа обстановка несъмнено е,
че ПТП е настъпило поради наличието на необезопасена и несигнализирана дупка на
пътното платно на път от общинската пътна мрежа, аргумент от Решение № 945 на МС от
1.12.2004 г. за утвърждаване на списък на републиканските пътища, съществуването на
която се дължи на противоправното и виновно (съобразно презумпцията, регламентирана в
разпоредбата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД) бездействие на служител на ответника, който в нарушение
на горепосочените законови разпоредби не е изпълнил възложеното му задължение да
стопанисва надлежно пътното платно и да го поддържа в изправно състояние, а при наличие
на препятствие на него – да го обозначи. Следователно, ответникът /фирма/ носи
отговорност за обезщетяване на причинените щети в пълен размер.
От представените по делото писмени (уведомление – декларация за щета по
застраховка „Каско на МПС”, опис – заключение по щета, фактура и т.н.) и гласни
доказателства се установява, че при описаното застрахователно събитие са настъпили вреди
на застрахования при ищеца автомобил, подробно описани в описите и в заключението на
вещото лице, които съгласно експертните изводи са в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилото застрахователно събитие. Вещото лице установява, че към момента на
настъпване на процесното ПТП за отстраняването на причинените вреди на база средни
пазарни цени са били необходими 402,22 лв., която сума е по – висока от изплатената от
ищеца. Следователно, ищецът има право на суброгация в правата на собственика срещу
причинителя на вредата за сумата от 364,25 лв., представляваща изплатеното
застрахователно обезщетение.
По делото няма спор, че ответникът не е извършил плащане на дължимата сума по
регресната претенция, а доколкото не се установи да е налице съпричиняване на
вредоносния резултат, то предявеният иск се явява изцяло основателен.
По иска по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
С оглед основателността на главната претенция, то основателна се явява и
акцесорната претенция за лихва в рамките на претендирания период и размер, поради което
и този иск следва да бъде уважен в цялост.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
3
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 75 лв. – разноски за държавна такса (25 лв.) и
юрисконсултско възнаграждение (50 лв.) в заповедното производство, както и сумата от
405 лв., представляваща сбор от сторените от последния съдебно – деловодни разноски за
държавна такса (75 лв.), възнаграждение на вещо лице (200 лв.), депозит за разпит на
свидетел (30 лв.) и юрисконсултско възнаграждение (100 лв.) в настоящото исково
производство.
Ответникът няма право на разноски нито за заповедното, нито за настоящото исково
производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 410, ал. 1, т. 2
КЗ, вр. с чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че /фирма/, с адрес: ..., представлявана от ...,
дължи на /фирма/, ЕИК 1..., със седалище и адрес на управление: ..., сумата от 364,25 лв.,
представляваща дължимо регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по
щета, образувана при ищеца под № ..., във връзка с ПТП, настъпило на 28.09.2016 г. на пътя
между ... и ... в резултат на противоправно поведение (бездействие) на служители на
ответника във връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането на общинските
пътища, при което МПС марка ....е попаднало в необезопасена и несигнализирана дупка на
пътното платно, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 03.06.2021 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 111 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за
периода от 31.05.2018 г. до 31.05.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 31587/2021 г. по описа на СРС, 87
състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК /фирма/, с адрес: ..., представлявана от
... да заплати на /фирма/, ЕИК 1..., със седалище и адрес на управление: ..., сумата от 75
лв. – разноски в заповедното производство, както и сумата от 405 лв. – разноски в
настоящото исково производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4