Присъда по дело №185/2022 на Районен съд - Бургас

МОТИВИ към Присъда № 23 по НОХД № 185/2022г. по описа на РС Бургас, обявена в
публично съдебно заседание, след подписване с КЕП, на 08.03.2022г.

Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от
БРП срещу М. Р. АЛ., ЕГН ********** за това, че на 26.12.2021г. в 09.55 ч. в гр.Созопол, по
*** в посока ул. „***“, управлявал лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег.№ *** с
концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 на хиляда, а именно 1,32 на хиляда, установено
по надлежния ред с техническо средство „Дрегер 7410+“ с фабричен № ARRM 0454, след
като е осъден с влязло на 31.10.2017г. Споразумение № 543/31.10.2017г. по НОХД №
4942/2017г. на РС-Варна - престъпление по чл. 343б, ал. 2, вр. ал.1 от НК.
В разпоредително заседание подсъдимият М. Р. АЛ. и неговият защитник адв. К.
направиха искане производство по делото да протече по общия ред, за което съдът насрочи
заседание за разглеждане на делото по общия ред и за което бяха призовани и свидетелите,
посочени в приложението към обвинителния акт. В насроченото съдебно заседание
защитникът на подсъдимия и подсъдимият направиха искане производството да протече по
реда на Глава 27 НПК като подсъдимият заяви, че не оспорва обстоятелствата изложени в
обвинителния акт и направи самопризнания. Съдът, като взе предвид, че не е даден ход на
съдебно следствие и че съгласно разпоредбата на чл. 370, ал. 2 НПК не може да отхвърли
искане на подсъдимия за предварително изслушване, когато са налице условията Глава 27,
постанови предварително изслушване в отсъствие на свидетелите.
Подсъдимият и неговият защитник направиха искане производството по делото да
протече по реда на съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция
и по-конкретно по реда на чл. 371, т. 2 НПК. Подсъдимият призна изцяло фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират
доказателства за тези факти. Съдът, след като установи, че самопризнанията се подкрепят от
събраните в досъдебното производство доказателства, с определение по чл. 372, ал. 4 НПК
обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия, без
да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно
фактическата обстановка в обвинителния акт като се спира единствено на наказанието и
счита, че същото следва да се определи в предвидения от закона минимум от една година
лишаване от свобода като се намали с една трета до осем месеца лишаване от свобода, както
и да се наложи глоба в размер на 500 лева.
Защитникът на подсъдимия – адв. К. счита, че подсъдимият изцяло признава вината
си, съдействал е на разследването и осъзнава общественоопасния характер на деянието си,
но че правното му положение се утежнява от предходно наложени наказания по осъждания
за извършени престъпления. Намира, че при прилагане на по-благоприятния закон следва да
се приеме, че подсъдимият е реабилитиран за първото от двете осъждания по чл. 88а НК и
след това да се приеме, че е реабилитиран по право за второто осъждане по чл. 86 НК, което
счита, че е в интерес на подсъдимия и за него е по-благоприятно.
Подсъдимият А. се признава за виновен и се присъединява към казаното от
защитника си.
В последната си дума не иска да е в затвора.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:
1

От фактическа страна:
Подсъдимият М. Р. АЛ. – ЕГН **********, роден на ***г. в гр. ***, българин,
български гражданин, с адрес: с. ***а, ********* „***, осъждан, както следва:
1. С Присъда № 142/03.12.2008г. по НОХД № 430/2008г. на РС *** в сила от 19.12.2008г.
за престъпление извършено на 22.02.2008г. като пълнолетен с правна квалификация по
чл. 129, ал. 1 НК му е наложено наказание „пробация“, което е изтърпяно на
14.10.2009г.;
2. С определение за одобряване на споразумение по НОХД № 4942/2017г. на РС Варна в
сила от 31.10.2017г. за престъпление извършено на 16.10.2017г. като пълнолетен с
правна квалификация по чл. 343б, ал. 1 НК му е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 4 месеца, изпълнението на което е отложено за срок от три години.
На основание чл. 343г НК е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС
за срок от една година и шест месеца, което е изтърпяно от 16.10.2017г. до
16.04.2019г.
По повод коледните празници на 25.12.2021г., вечерта, подсъдимият М. Р. АЛ.
употребил алкохол, а на сутринта - на 26.12.2021г., се качил като водач в лек автомобил с
рег. № ***, който управлявал, а заедно с него в автомобила като пътник бил св. А.А..
Около 09.55 часа, управлявайки лекия автомобил марка „***“, модел „***“ с рег.
№*** в гр.Созопол докато се движел по *** в посока към ул. „***“ подс. М. Р. АЛ. бил
спрян за проверка от полицейските служители на РУ Созопол - свидетелите Г. ИВ. Д., ИВ. Р.
М. и Д. В. Д..
По време на проверката на полицейските служители направило впечатление, че
водачът А. миришел на алкохол. Поради това подс. А. бил тестван за употреба на алкохол с
техническо средство „Дрегер 7410+“ с фабричен № ARRM 0454. Направеният тест отчел
концентрация на алкохол в размер на 1.32 на хиляда.
На подс. А. бил връчен талон за медицинско изследване № 131792, който той
подписал и след това бил отведен в ФСМП гр. Созопол, където отказал да даде кръвна проба
за химичен анализ. Съставен бил протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози,
съгласно който медицинският специалист е удостоверил, че подсъдимият отказва да даде
кръвна проба за анализ като подс. А. собственоръчно изписал изявлението и желанието си
да не дава кръвна проба за анализ.
Бил съставен акт за установяване на административно нарушение №
525075/26.12.2021г., с който е иззето свидетелството за управление на моторно превозно
средство и талона към него. Подс. А. бил задържан за срок от 24 часа по Закона за МВР.
Съгласно справка съдимост А. е осъден по НОХД № 4942/2017г. по описа на РС
Варна със споразумение № 543/31.10.2017г., за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от
НК, за което му е било наложено наказание лишаване от свобода в размер на четири месеца,
чието изпълнение е било отложено за срок от три години, както и лишаване от право да
управлява МПС за срок от една година и шест месеца.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от направените
от подсъдимия М. Р. АЛ. самопризнания, които се подкрепят от събраните по досъдебното
производство доказателства, а именно:
От гласните доказателствени средства: разпит на свидетелите АС. М. АТ., Г. ИВ. Д.,
ИВ. Р. М. и Д. В. Д.;
От писмените доказателства и доказателствени средства: акт за установяване на
2

административно нарушение № 525075/26.12.2021г., талон за изследване № 131792,
протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози, справка за последваща проверка за средство
за измерване, Заповед 8121з-1186/13.09.2017г. за определяне на техническите средства за
извършване на проверка за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози, справка за нарушител/водач, справка за МПС, заповед за задържане по ЗМВР,
справка съдимост, бюлетини за съдимост.
Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на
основание чл.373, ал.3 НПК, като намира, че доказателствата взаимно се подкрепят и
подкрепят самопризнанието на подсъдимия. Съдът въз основа на самопризнанието, което се
подкрепя от събраните доказателства, прие за безспорно установено извършването на
инкриминираното деяние, както и авторството на същото в лицето на подсъдимия.
Съгласно разпоредбата на чл.373, ал.3 НПК първоинстанционният съд не
осъществява подробен анализ на доказателствата като в случая доказателствените
материали са обективни, последователни, логични, еднопосочни и непротиворечиви. Съдът
дава вяра на свидетелите, че подсъдимият е управлявал МПС. Кредитира показанията на
служителите, извършили проверка относно концентрацията на алкохол като показанията на
свидетелите взаимно си кореспондират, както и кореспондират на писмените доказателства
и се установява фактическата обстановка в обстоятелствената част на обвинителния акт,
която е изцяло призната от подсъдимия и не се оспорва от подсъдимия и неговия защитник.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното
деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението.
С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава на
престъплението по чл. 343б, ал. 2, вр. ал.1 от НК.
За съставомерността на деянието следва да се установят признаците от обективната и
субективната му страна. От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в
управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда, установено по надлежния ред, след като деецът е осъден с влязла в сила присъда за
това, че е управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над
1,2 на хиляда, установено по надлежния ред.
На първо място от обективна страна, изпълнителното деяние на престъплението се
изразява в „управление“ на МПС. Съдът счита, че подсъдимият безспорно е бил установен
от контролните органи докато е управлявал лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег.
№*** в гр.Созопол докато се движел по *** в посока към ул. „***“, т.е. налице е
„управление“ по смисъла на закона (в тази връзка следва да се посочат задължителните
указания на ВС, дадени в т.2, б „а“ на ППВС № 1/1983г., според които понятието
„управление“, включва всички действия или бездействия с механизмите и приборите на
превозното средство, независимо дали превозното средство се намира в покой или в
движение).
На следващо място от обективна страна, няма спор, че лек автомобил марка „***“,
модел „***“ с рег.№***, който подсъдимият е управлявал, е „моторно превозно средство“ по
смисъл на ЗДвП.
Концентрацията на алкохол в кръвта е установена по реда на Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата
на наркотични вещества или техни аналози чрез техническо средство „Дрегер 7410+“ с
фабричен № ARRM 0454, което е преминало последваща проверка за съответствие и е от
3

типа, определен за проверка за употреба на алкохол от водачите на ППС.
На подсъдимия е била разяснена възможността да оспори резултатите от
техническото средство и да даде кръвна проба за анализ като резултатите са описани в
издадения талон за изследване, но същият е отказал да даде кръвна проба. Това
обстоятелство е надлежно удостоверено от медицински специалист в ФСМП гр. Созопол с
протокол по чл. 14, ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози в съответствие с разпоредбата на чл. 15, ал. 7 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г.
Съгласно чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата
на наркотични вещества или техни аналози в случаите на: 1). отказ на лицето да подпише
или да получи талона за изследване, 2). при неявяване в определения срок на посоченото
място или 3). при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби
за изследване. С оглед отказа на подсъдимия да даде проба за изследване, както и
направеното от него самопризнание, че е употребил алкохол и не оспорва резултата на
техническото средство, следва да се приемат показанията на техническото средство и че
управлението на МПС е с концентрация на алкохол в кръвта 1,32 на хиляда.
На последно място, за да е налице престъпният състав по чл. 343б, ал. 2 НК, следва да
се установи, че подсъдимият е осъден с влязла в сила присъда за деяние по ал. 1 на същия
член. В случая и тази предпоставка е налице, тъй като подс. А. е осъден за престъпление по
чл. 343б, ал. 1 НК по НОХД № 4942/2017г. на РС Варна.
Съдебният състав не възприе защитната теза, че е налице престъпния състав на чл.
343б, ал. 1 НК, тъй като подсъдимият бил реабилитиран по право съгласно чл. 86 НК за
предходно свое деяние по чл. 343б, ал. 1 НК, за което е осъден с влязла в сила присъда.
Видно от справка за съдимост подсъдимият е осъждан както следва:
С Присъда № 142/03.12.2008г. по НОХД № 430/2008г. на РС *** в сила от
19.12.2008г. е осъден за престъпление извършено на 22.02.2008г. като пълнолетен с правна
квалификация по чл. 129, ал. 1 НК и му е наложено наказание „пробация“, което е изтърпяно
на 14.10.2009г.
С определение за одобряване на споразумение по НОХД № 4942/2017г. на РС Варна
в сила от 31.10.2017г. е осъден за престъпление извършено на 16.10.2017г. като пълнолетен
с правна квалификация по чл. 343б, ал. 1 НК му е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 4 месеца, изпълнението на което е отложено за срок от три години. На
основание чл. 343г НК му е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за
срок от една година и шест месеца, което е изтърпяно от 16.10.2017г. до 16.04.2019г.
Реабилитация по право не се прилага неограничен брой пъти, а по правило само
веднъж като съгласно чл. 86, ал. 2 НК - реабилитацията по право не настъпва за
престъпление, извършено от пълнолетно лице, което е било веднъж реабилитирано. Т.е. не
настъпва за престъпление, извършено от пълнолетно лице, което веднъж вече е било
реабилитирано, при това няма значение дали първата реабилитация се отнася до
престъпление, извършено от дееца като непълнолетен или като пълнолетен. Всяка предишна
реабилитация по чл. 86 НК представлява пречка институтът да се приложи отново спрямо
лице, което в качеството си на пълнолетен е извършил следващо престъпление.
Достатъчно е осъденият веднъж да се е ползвал от това право на някое от
основанията по чл. 86 НК, независимо от тежестта на престъплението и вида на наказанието,
и да е извършил ново престъпление след като е навършил 18 години, за да се задейства
4

забраната по чл. 86, ал. 2 НК.
В случая подсъдимият е извършил престъпление съгласно присъда на РС *** по
НОХД № 430/2008г. с правна квалификация по чл. 129, ал. 1 НК на 22.02.2008г. като е бил
пълнолетен и му е наложено наказание „пробация“, което е изтърпяно на 14.10.2009г.
Същият е бил реабилитиран на основание чл. 86, ал. 1, т. 2 НК на 14.10.2012г. Действително
законът предвижда по-кратки срокове за реабилитация по чл. 88а, ал. 1 вр. чл. 82, ал. 1, т. 5
НК, когато се касае за наложено наказание „пробация“ и която разпоредба е по-благоприятна
за лицето и реално няма пречка да се приеме, че е настъпила пълна реабилитация по право и
в справката за съдимост да се посочи, че е реабилитиран по чл. 88а НК, но следваща пълна
реабилитация може да настъпи след изтичане на сроковете по чл. 88а НК. Това е така,
защото лицето вече веднъж е реабилитирано по право и се отключва забраната по чл. 86, ал.
2 НК.
Подсъдимият е извършил второто престъпление след като вече е бил реабилитиран и
за което със споразумение № 543/31.10.2017г. на РС Варна в сила от 31.10.2017г. за деяние
извършено на 16.10.2017г. на основание чл. 343б, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца, изпълнението на което е
отложено за срок от 3 години и на основание чл. 343г НК му е наложено наказание
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от една година и шест месеца. Наказанието
„лишаване от право да управлява МПС“ е изтърпяно в периода 16.10.2017г. – 16.04.2019г.
Предвид, че е отчетено обстоятелството, че подсъдимият е реабилитиран по право
към датата на деянието му е било наложено условно наказание „лишаване от свобода“, но
нова реабилитация по право няма да настъпи съгласно чл. 86, ал. 2 НК.
Реабилитация може да настъпи след изтичане на по-дългите срокове за пълна
реабилитация по чл. 88а НК за всяко осъждане като не е предвидена забрана за повторна
пълна реабилитация по чл. 88а НК и в случая няма пречка лицето да се реабилитира по
НОХД № 4942/2017г. РС Варна, но това ще стане след изтичане на срока на условното
осъждане съгласно чл. 88а, ал. 3 НК, който изтича на 31.10.2020г. и предвидения в чл. 82, ал.
1, т. 4 НК като лицето следва да се реабилитира по чл. 88а, ал. 1, вр. чл. 88а, ал. 3 НК на
31.10.2025г.
Извършвайки настоящото деяние преди да е настъпил този срок, то следва да се
приеме, че е извършено след като лицето вече е осъждано за престъпление по чл. 343б, ал. 1
НК.
Възприемайки тезата на защитата, че лицето е реабилитирано по второто осъждане
на основание чл. 86, ал. 1, т. 1 НК би противоречало на закона и конкретно на разпоредбата
на чл. 86, ал. 2 НК. Отделно от това не биха се постигнали целите на наказанието каквото е
едно от изискванията на чл. 66, ал. 1 НК.
Всичко това дава на съда основание да приеме, че тълкуваното от защитата по-
благоприятно приложение на закона като се приложи първо реабилитация по чл. 88а НК, а
за второто осъждане по чл. 86, ал. 1 НК противоречи на закона, а именно на чл. 86, ал. 2 НК
и не би постигнало целите на наказанието (арг. от Решение № 955 от 21.IХ.1976 г. по н. д.
№ 816/76 г., III н. о.; Решение № 79 от 02.04.2018 г. по н. д. № 126 / 2018 г. на Върховен
касационен съд, 1-во нак. Отделение; Решение № 383 от 16.02.2015 г. на ВКС по н. д. №
1310/2014 г., III н. о., НК, докладчик съдията Севдалин Мавров; Решение № 454 от
28.11.2008 г. на ВКС по н. д. № 441/2008 г., II н. о., НК, докладчик съдията Биляна Чочева).
От субективна страна деянието е извършено при форма и вид на вината „пряк”
умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, тъй като подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си - съзнавал е, че е употребил алкохол, че вече е
осъждан с влязла в сила присъда за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК и че не бива да
управлява МПС в това състояние, но въпреки това го е управлявал, с което е целял
5

настъпването на общественоопасните последици от своето деяние.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението, в което подсъдимият беше признат за виновен законодателят е
предвидил наказание лишаване от свобода от една до пет години и с глоба от петстотин до
хиляда и петстотин лева.
В случая беше проведено съкратено съдебно следствие и на основание чл. 372, ал. 4,
вр. чл. 371, т. 2 от НПК съдът съгласно чл. 373, ал. 2 от НПК определя наказанието при
условията на чл. 58а от НК.
Съгласно чл. 58а, ал. 1 от НК при постановяване на осъдителна присъда в случаите
по чл. 373, ал. 2 от НПК съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи
от разпоредбите на Общата част на НК и намалява така определеното наказание с една
трета. В чл. 58а, ал. 4 от НК е предвидено, че в случаите, когато едновременно са налице
условията по ал. 1 - 3 и условията на чл. 55, съдът прилага само чл. 55, ако е по-
благоприятен за дееца. Настоящият състав счита, че в случая не са налице изключителни
или многобройни смекчаващи вината обстоятелства относно подсъдимия, които да
оправдаят приложението на чл. 55 НК, поради което размерът на наказанието „лишаване от
свобода” бе определен от съда съобразно разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 вр. чл. 54 НК.
При индивидуализиране на наказанията, като смекчаващи обстоятелства съдът отчита
оказаното съдействие на разследващите органи. Като смекчаващо обстоятелство съдът
отчита личността на подсъдимия, който изрази съжаление за деянието си, както и
обстоятелството, че работи. Освен това взе предвид фактът, че алкохолът е бил употребен
значително преди момента на управление на МПС и по повод на коледните празници. Съдът
намира, че осъждането на подсъдимия за същото деяние с влязла в сила присъда не следва
да се отчита като отегчаващо обстоятелство, тъй като е включено в състава на
престъплението, но съдът взе предвид данните за извършени и други нарушения по ЗДвП,
което сочи на склонност към незачитане на правилата за движение по пътищата.
Подсъдимият е бил лишен продължителен период от време да управлява МПС с предишното
осъждане, а именно за срок от една година и шест месеца, което наказание е изтърпяно на
16.04.2019г. и въпреки това отново е предприел управление на МПС в нарушение на
правилата за това. Отделно от това съдът взе предвид, че подсъдимият не е бил сам в
управлявания от него автомобил и освен собствения си живот и здраве е поставил в
опасност животът и здравето на свидетеля А.А..
Така, при отчитане на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, съдът намери, че
целите на наказанието по чл. 36 НК ще се постигнат чрез определяне на наказание
„лишаване от свобода“ при превес на смекчаващи обстоятелства в предвидения от закона
минимум като съобрази, че това наказание следва да се изтърпи ефективно, а до момента
върху подсъдимият не е въздействано чрез средствата и методите на цялата строгост на
закона и той не е търпял ефективно наказание „лишаване от свобода“.
Ето защо съдът намери, че целите на законодателя да се предупреди и превъзпита
извършителя и да се въздейства предупредително и превъзпитателно върху останалите
членове на обществото ще се постигнат чрез налагане на наказание „лишаване от свобода“ за
срок от една година, което на основание чл. 58а, ал. 1 НК намали с една трета и наложи
наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС постанови така наложеното наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 8 (осем) месеца да се изтърпи при първоначален „общ“
режим.
На основание чл. 343б, ал. 2, вр. ал.1 от НК вр. чл. 54 от НК съдът наложи на
подсъдимия М. Р. АЛ. и кумулативно предвиденото наказание глоба в размер на 500
/петстотин/ лева.
6

При съобразяване разпоредбите на чл. 343 г от НК, вр. чл. 343б, ал. 2 НК, вр. ал. 1
от НК, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК, съдът намери, че подсъдимият следва да бъде лишен от
право да управлява моторно превозно средство за срок от една година и шест месеца като на
основание чл. 59, ал.4 от НК приспадна при изпълнение на наказанието „лишаване от право
да управлява МПС“ времето, през което подсъдимият М. Р. АЛ., е бил лишен по
административен ред от възможността да упражнява това право, считано от 26.12.2021г.
Съдът счете така наложените наказания за справедливи и намира, че с тях ще бъдат
постигнати целите, предвидени в чл. 36 НК, като едновременно ще способства за
поправянето и превъзпитанието на подсъдимия и наред с това ще въздейства върху него
предупредително. С така определеното наказание биха се постигнали и целите на
генералната превенция, като се въздейства възпитателно и предупредително върху другите
членове на обществото.
По разноските:
На основание чл. 189, ал. 3 НПК и чл. 190, ал. 2 от НПК, М. Р. АЛ. беше осъден да
заплати 5 /пет/ лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд-Бургас.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
Да се съобщи писмено на страните, че мотивите на присъдата са изготвени.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: В.О.:Ж.М.
7

Номер на акта:	23
Дата:	8 март 2022 г. (в сила от 22 юни 2022 г.)
Съдия:	Марина Иванова Мавродиева

Дело:	20222120200185
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	17 януари 2022 г.

Присъда по дело №185/2022 на Районен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите