№ 129
гр. Габрово, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Ива Димова
Велемира Димитрова
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Велемира Димитрова Въззивно гражданско
дело № 20244200500187 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на К. П. П. от гр. Габрово, против
Решение № 540/11.12.2023г., по гр. д. № 95/2023г. на Габровски РС, с което
са отхвърлени изцяло предявените искове с основание чл. 45 от ЗЗД. Според
жалбоподателя обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно.
Счита, че личните му данни са обработвани в противоречие с изискванията на
Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и Съвета, от което за
него са настъпили неимуществени вреди и прави искане въззивният съд да
постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение като
вместо това да постанови решение, с което да уважи предявените искове по
чл. 45 от ЗЗД.
В законния срок са постъпили писмени отговори на въззивната жалба от
ответниците „Ц.” ЕООД и „Д.С.” ЕООД, които заявяват, че считат жалбата за
неоснователна и молят обжалваното решение на Габровски РС да бъде
потвърдено. Претендират да им бъдат присъдени направените пред
въззивната инстанция разноски.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от
К. П., който твърди, че във връзка със сключването на трудов договор е
предоставил на „Д.С." ЕООД личните си данни – три имена, ЕГН, данни на
1
личната си карта, данни за здравословното си състояние. Ответникът, чрез
обслужващата го счетоводна фирма „Ц." ЕООД изготвил трудов договор,
който обаче не бил подписан от П.. Независимо от това било подадено
уведомление по чл. 62 ал.2 от КТ като по този начин личните данни на ищеца
били обработени и от НАП и НОИ. П. установил това при извършена справка
в НАП за регистрираните на негово име трудови договори, при което изискал
от ответниците да му бъдат върнати документите съдържащи личните му
данни, но това му било отказано. В резултат на това бил принуден да си търси
работа на Черноморието, защото нямал доходи, от които да се издържа, а
липсата на горните документи била пречка да защити правата си пред съда.
Твърди също, че в ресторанта на ответника „Д.С." ЕООД, където
полагал труд, имало разположени видеокамери, както в салона, така и в
градината и в кухнята. П. никога не бил давал съгласие да бъде заснеман по
време на работа, нито като клиент на заведението. Въпреки това камерите
били в работен режим непрекъснато и ищецът бил филмиран по всяко време,
в което бил в обекта.
В резултат на описаните по- горе действия на ответниците ищецът
претърпял неимуществени вреди изразяващи се в изпитвани неудобство,
нестабилност и тревожност.
Ищецът също така твърди, че е бил обсъждан в социалните мрежи,
което му се отразило неблагоприятно при намирането на работа. Попаднал на
коментар по свой адрес от някаква жена, която предупреждавала членовете на
групата да внимават кого наемат, тъй като „ този човек си търси правата”.
Въз основа на горното са предявени искове по чл. 45 от ЗЗД, както
следва :
да бъдат осъдени ответниците „Д.С." ЕООД и „Ц." ЕООД, да заплатят
солидарно на ищеца К. П. сумата 10 000 лева, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди поради злоупотреба с личните му данни
да бъде осъден „Д.С." ЕООД, да заплати на ищеца сумата 10 000 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, поради
незаконосъобразното му заснемане
да бъдат осъдени „Д.С." ЕООД и „Ц." ЕООД да заплатят солидарно на
ищеца сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за причинени
2
неимуществени вреди, поради уронване на доброто му име и достойнството
му, чрез коментари в социалните мрежи.
Исковете са оспорени от ответниците.
Ответното дружество „Ц." ЕООД е заявило, че в периода посочен в
исковата молба не е имало дейност и е отрекло да е извършвало каквато и да
било обработка на личните данни на ищеца.
Ответникът „Д.С." ЕООД от своя страна не е отрекъл, че е извършил
обработка на личните данни на ищеца, както и че в ресторанта му има
работещо видеонаблюдение, но заявява, че тези действия се извършават в
съответствие с изискванията на ЗЗЛД.
Що се касае до твърдението, че ищецът бил обсъждан в социалните
мрежи, ответниците отричат това да е правено от техни служители .
Въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо. Като разгледа изложените във въззивната жалба оплаквания
съдът счита, че същата е неоснователна.
По делото е безспорно, че „Д.С. ” ЕООД стопанисва ресторант „РЕСТ”,
находящ се на ул. „Стара планина” № 4 в гр. Габрово. От показанията на
свидетелката Д.Н. – салонен управител в ресторанта се установява, че
счетоводното обслужване на работодателя „Д.С. ” ЕООД се осъществява от
фирмата „Ц.” ЕООД, която е изготвила и документите за сключване на трудов
договор с ищеца.
През пролетта на 2021 г. „Д.С. ” ЕООД търсел служител за длъжността
„работник - кухня”. Във връзка с това и след проведено интервю управителят
на дружеството Д.С. Станев решил да назначи на позицията ищеца К. П. П..
Последният лично предоставил необходимите за изготвяне на трудовия
договор лични данни и документи. Към тях се съдържала и приложената по
делото Декларация – съгласие от 19.02.2021г. за обработка на лични данни
чрез автоматизирани системи и/или на хартия, във връзка с подаване на
документи за сключване на трудов договор, както и други документи във
връзка с бъдещото трудовото правоотношение.
На 20.03.2021 г., в ресторант „Рест” в присъствието на свидетелката
Д.Н., Д.С. се срещнал с ищеца К. П. и му предоставил за подпис
предварително изготвен и подписан от работодателя Трудов договор №
3
2/20.03.2021 г.,
Ищецът не подписал предоставения му Трудов договор № 2/20.03.2021
г., като го взел заедно с останалите документи, приложени в досието с
уговорка да се запознае с тях в къщи. Независимо, че договорът не бил
подписан от работника, на същата дата 20.03.2021 г. работодателят го
регистрирал в НАП. На 22.03.2021г. сутринта К. П. отишъл в ресторант
„Рест” и осъществявал трудовите си функции, без да му бъде връчено
уведомлението по чл. 62, ал.3 от КТ. Въпреки напомнянията от служители на
ресторанта, ищецът не представил подписан трудовия си договор и
останалите дадени му на 20.03.2021 г. документи.
От 23.03.2021 г. съгласно заповед на Министъра на здравеопазването
заведенията били затворени за посещения от клиенти на закрито и ресторант
„РЕСТ” престанал да приема клиенти – работел само на разнос. Поради това
до 10.04.2021 г. голяма част от персонала на заведението, включително
ищецът, били в неплатен отпуск. На 10.04.2021 г. ресторантът възобновил
работа – извършвала се подготовка за отварянето му на следващия ден.
Ищецът отработил пълен работен ден, отново без да представи подписани от
него документи, а на 12.04.2021 г. правоотношението му с „Д.С.” ЕООД било
прекратено.
За времето, в което ищецът упражнявал трудовите си функции в
ресторанта е работело видеонаблюдение, осъществявано чрез камери,
поставени на двата етажа, на партера, в градината и в кухнята. Обектът е
обозначен още при влизането в него, че се извършве видеонаблюдение. .
От показанията на свидетеля И.Х.Ц. - приятел на ищеца, е установено,
че лично той не е виждал в социалните мрежи публикации и коментари по
повод К. П., нито ищецът е споделял с него за такива. Свидетелката Д.А.Н. –
салонен управител в ресторант „Рест” е заявила пред съда, че в социалните
мрежи има група на ресторант „Рест”, на която тя е един от
администраторите. В тази група били публикувани коментари от страна на
ищеца П., които съдържали заплахи, затова тя го блокирала, но не е
отговаряла на коментарите му.
При така установените фактически обстоятелства първоинстанционният
съд е достигнал до изводите, че ответникът „Д.С." ЕООД е обработил
личните данни на жалбоподателя, без наличие на условията за допустимост,
4
предвидени в чл. 6, § 1, б. „б" и б. „в" от Регламент (ЕС) 2016/679,
разпространявайки ги пред НАП, без подписан с ищеца трудов договор и без
за администратора /какъвто се явява/ да е възникнало законово задължение за
обработване на данните - чрез подаване на уведомленията по чл. 62, ал. 5 от
Кодекса на труда.
Преценено е, че с тези действия ответникът е осъществил
противоправно деяние , но по делото не са събрани доказателства като
резултат на това за ищеца К. П. П. да са настъпили неимуществени вреди.
Прието е също, че в производството по делото не са събрани доказателства
„Ц.” ЕООД да е обработвало личните данни на ищеца, съответно не е
извършило и нарушение свързано с обработката им. В тази връзка съдът се е
позовал на показанията на свидетеля И.Х.Ц..
Въззивният съд изцяло споделя приетото от районния съд, че по делото
ищецът не е установил в резултат от извършените действия по обработка на
личните му данни по повод сключването на трудов договор да са настъпили
за него неимуществени вреди.
Не могат да бъдат споделени обаче, изводите на районния съд, че
обработката на личните данни на ищеца от „Д.С." ЕООД е противоправно.
Съгласно чл. 6 от ОРЗД „Обработването на лични данни е законосъобразно,
само ако и доколкото е приложимо поне едно от следните условия: a)
субектът на данните е дал съгласие за обработване на личните му данни за
една или повече конкретни цели; б) обработването е необходимо за
изпълнението на договор, по който субектът на данните е страна, или за
предприемане на стъпки по искане на субекта на данните преди сключването
на договор; в) обработването е необходимо за спазването на законово
задължение, което се прилага спрямо администратора;
В преамбюла на Регламента изрично се посочва, че правото на защита на
личните данни не е абсолютно право, а трябва да бъде разглеждано във връзка
с функцията му в обществото и да бъде в равновесие с другите основни права
съгласно принципа на пропорционалност. Обработването на данни следва да е
законосъобразно, когато то е необходимо в контекста на договор или при
намерение за сключване на договор, а когато обработването се извършва в
съответствие с правно задължение, наложено на администратора на лични
данни, или когато обработването е необходимо за изпълнението на задача от
5
обществен интерес или при упражняване на официални правомощия, за
обработването следва да има основание в правото на Съюза или в правото на
държава членка.
В случая, както е прието и в представеното във въззивното
производство Решение № 4983/19.04.2024г. по административно дело №
9749/ 2023г. на ВАС, К. П. е предоставил доброволно личните си данни на
"Д.С." ЕООД с цел сключването на трудов договор. Последният е изготвил
трудовия договор от 20.03.2021 г., подписал го е и го е предал на П. за
подпис. Независимо , че не е подписал договора П. се е явявал на работа и е
полагал труд, поради което за дружеството е възникнало законово
задължение по чл.62, ал.5 КТ да изпрати уведомление до НАП и дружеството
го е изпълнило. Съществуването на трудовото правоотношение е установено
и от Главна инспекция по труда, съгласно писмото им от 05.07.2021г.
Правоотношението е прекратено от К. П. от 10.04.2021 г. Съгласно чл.404,
ал.1 т.11 КТ, Главна инспекция по труда дава задължителни предписания на
работодателите за вписване на трудовото правоотношение в регистъра по
заетостта, когато липсват писмени доказателства за съществуване на
трудовото правоотношение - тоест при липса на писмен трудов договор. В
случая ГИТ е установила наличие на трудово правоотношение, но
дружеството доброволно е изпълнило задължението си да го обяви пред НАП,
поради което липсва нарушение по чл.5 пар.2 б. "б" от ОРЗД - а именно
данните на ищеца да са обработени последващо за друга цел, различна от
тази, за която са събрани. След като данните са предоставени за сключване на
трудов договор и е възникнало е трудово правоотношение, то целта за която
са събрани, включва и законовото задължение на работодателя да обяви
трудовото правоотношение и личните данни пред НАП в регистъра по
заетостта и обработването на личните данни е съвместимо с целите, за които
са събрани.
Горните мотиви на ВАС изцяло се споделят от настоящата съдебна
инстанция, поради което, макар и с различни мотиви, обжалваното
първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено в частта му, с която е
отхвърлен иска на К. П. П. срещу „Д.С." ЕООД и „Ц." ЕООД за солидарно
заплащане на сумата 10 000 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди поради злоупотреба с личните данни на ищеца,
предоставени от него по повод сключването на трудов договор.
6
Правилен е изводът на Габровски РС, че не е осъществен фактическият
състав на деликт и във връзка с извършваното видеонаблюдение в ресторант
„Рест”.
Легалното определение за „видеонаблюдение” се съдържа в параграф 1
т.3 от ДР на Закона за частната охранителна дейност. В чл.24 на същия закон
е предвидено, че охраната на обекти - недвижими имоти е дейност по
осигуряване на пропускателен режим в охранявания обект, по опазване на
телесната неприкосновеност на физически лица, пребиваващи в обекта, и
физическа защита от противоправни посегателства на имуществото,
находящо се в него, както и по тяхното предотвратяване, като тази охрана
може да включва и извършване на видеонаблюдение при спазване на
изискванията за защита на личните данни.
Видно от преамбюла на ОРЗД, законните интереси на даден
администратор, включително на администратор, пред когото може да бъдат
разкрити лични данни, или на трета страна, могат да предоставят правно
основание за обработването на лични данни, при условие че интересите или
основните права и свободи на съответния субект на данни нямат
преимущество, като се вземат предвид основателните очаквания на субектите
на данни въз основа на техните взаимоотношения с администратора. Такъв
законен интерес може да е налице, когато например между субекта на данни и
администратора на лични данни съществува съответното определено
взаимоотношение, например когато субектът на данни е клиент или подчинен
на администратора на лични данни.”
В конкретния случай за „Д.С." ЕООД като собственик на ресторант е
налице законен интерес от обработването на лични данни посредством
видеонаблюдение, с цел осъществяването на контрол на достъпа в работните
помещения на заведението за опазване на общественото здраве и на
имуществото, контрол за спазване на работното време и трудовата
дисциплина и осигуряване на физическата безопасност на територията на
обекта. За субектите на данни следва да са налице основателни очаквания, че
данните им ще бъдат обработени чрез видеонаблюдение, като личните им
права и свободи нямат преимущество пред законния интерес на
администратора.
За осъществяваното видеонаблюдение в заведението е установено по
7
делото, че са поставени информационни табели.
При тези обстоятелства , въззивният съд намира, че организираното от
„Д.С." ЕООД видеонаблюдение на територията на ресторант „Рест” е в
съответствие със законовите изисквания и няма противоправен характер,
поради което на е налице първият от елементите от фактическия състав на
деликта. По делото не са събрани доказателства и за претърпени от ищеца П.
неимуществени вреди в резултат на това, че за двата дни, в които е престирал
труд в заведението е бил обект на видеонаблюдение.
При тези обстоятелства правилно първоинстанционният съд е
отхвърлил иска по чл. 45 от ЗЗД за осъждане на „Д.С." ЕООД за заплащане на
обезщетение в размер на 10 000 лева за претърпени от ищеца неимуществени
вреди в резултат от незаконното му заснемане.
По отношение на третия предявен иск за заплащане на обезщетение в
размер на 10 000 лева за претърпени от ищеца П. неимуществени вреди
поради оронване на доброто име и достойнството му, чрез коментари в
социалните мрежи по делото не са събрани никакви доказателства за
осъществяването на деянието от страна на служители на „Д.С." ЕООД или на
”Ц.” ЕООД, поради което първоинстанционният съд правилно е отхвърлил
предявения иск.
По изложените по- горе съображения, въззивният съд намира, че
обжалваното решение на Габровски РС следва да бъде потвърдено изцяло.
По разноските :
Предвид изхода на делото жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати на ответниците по жалбата направените във въззивната инстанция
разноски. От негова страна е направено възражение за прекомерност на
заплатените от двамата ответници разноски за адвокат и искане те да бъдат
присъдени в минимален размер, съобразно Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
От страна на ”Ц.” ЕООД като доказателство за направени разноски в
настоящата инстанция е представен Договор за правна защита и съдействие
от 26.01.2024г. с предмет „процесуално представителство”, с договорено
възнаграждение в размер на 2 200 лева. Представено е и Преводно нареждане
от 26.01.2024г., с което ”Ц.” ЕООД е превело по сметка на адвокат Д. К. сума
8
в размерна 2 200.00 лева.
Съдът като взе предвид обема на предоставената защита във въззивното
производство, а именно изготвянето единствено на отговор по въззивната
жалба без явяване в съдебно заседание и осъществяване на процесуално
представителство, намира че разноските за адвокат не следва да бъдат
присъждане в пълен размер. В тази връзка съдът зачита и постановеното
решение на СЕС по дело С-438/2022г. и по-специално т. 60 според която
цената на услуга, която е определена в споразумение или решение, прието от
всички участници на пазара /в частност Наредба № 1/2004 г., приета от
ВАдвС/, не може да се счита за реална пазарна цена. Напротив, съгласуването
на цените на услугите от всички участници на пазара, което представлява
сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на чл. 101, параграф 1
ДФЕС, е пречка именно за прилагането на реални пазарни цени. При
предоставения обем на адвокатска защита и с оглед разрешението на СЕС,
дадено в т. 61 настоящата инстанция счита, че адекватната парична оценка на
представената адвокатска услуга в полза на ”Ц.” ЕООД във въззивното
производство е в размер на 700 лева, като тази сума следва да бъде присъдена
на ответника по жалбата като разноски.
От страна на „Д.С." ЕООД е представено копие от Фактура №
2410/13.05.2024г. с доставчик Адвокатско съдружие „Т., И., Н. и съдружници”
за „изготвяне отговор на въззивна жалба процесуално представителство и
защита пред Окръжен Съд Габрово по в.гр. д. № 187/2024г. на стойност 3 000
лева с ДДС.
Заплатеното възнаграждение от 2 500 лева без ДДС е под минималния
размер по чл. 7 ал.2 т.2 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, който е 1 300 лева за всеки от трите иска.
Срещу това възнаграждение адвокатското дружество е изготвило отговор на
въззивната жалба, осъществило е процесуално представителство в съдебно
заседание и са ангажирани нови доказателства, относно неоснователността на
жалбата. С оглед на така предоставения обем на адвокатска защита, съдът
намира, че разноските направени от „Д.С." ЕООД следва да му бъдат
присъдени в пълен размер.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 540/11.12.2023г., по гр. д. № 95/2023г. на
Габровски РС.
ОСЪЖДА К. П. П., с ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „Д.” №
9
** ДА ЗАПЛАТИ на „Д.С." ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Габрово, ул. „Свищовска” 59, вх. В, ет. 6, ап. 19 сумата
3000,00 лева / три хиляди лева/ - разноски по делото, на основание чл. 78 ал. 3
от ГПК.
ОСЪЖДА К. П. П., с ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „Д.” №
** ДА ЗАПЛАТИ на „Ц." ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Габрово, ул. Селимица № 4, вх. Г, ет. 4, ап. 10 сумата 700,00
лева / седемстотин лева/- разноски по делото, на основание чл. 78 ал. 3 от
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок
от съобщаването му на страните
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10