О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е №
град София, 16.03.2020г.
Апелативният специализиран наказателен съд, втори
състав, в закрито съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСЕЛИНА
ВЪЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИМЧО ГЕОРГИЕВ
ДАНИЕЛА РОСЕНОВА
като разгледа докладваното от съдията Георгиев ВНЧД № 127/2020
г. по описа на АСНС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, по реда
на чл. 341, ал. 2, вр. с чл. 249, ал.1 и 3, вр. с чл.248 ал.1 т.3 НПК.
Образувано е по частна жалба на адвокат В.Ц.- защитник на подсъдимата П.М., адв. М.Т.- защитник на подс. А.Р. и адв.
Л.М.-защитник на подсъд. И.С. срещу определение
от 26.02. 2020 г. по НОХД № 4733/2019 г., четвърти състав на СНС, с което
съдията-докладчик е оставил без
уважение искането на защитата за
прекратяване на съдебното производство.
В жалбата на адв. Ц. се счита, че датата, от която
започва да тече давността спрямо
подс. М. е 23.07.2009 г. и в
постановлението за отделяне на материалите по досъдебното производство не е
било споменато името на подс. М., което давало основание за извод, че
постановлението за отделяне не прекъсвало давността. Сочи се още, че
постановлението за привличане като обвиняема на подс. М. от 13.05.2019 г. е
само по чл.311 ал.1 НК, а тя самостоятелно не можела да състави протоколите с
невярно съдържание, поради което привличането било неправомерно и не можело да прекъсне давността. Новото
обвинение с обвинителния акт за
престъпление по чл. 311 ал.1 вр. с чл. 26 ал.1 , вр. с чл.20 ал.2 НК от 13.12.2019 г. се счита, че е било
предявено след изтичане на десетгодишната давност, изтекла на 23.07.2019 г.
В жалбата на адвокат Т. се твърди, че към 2017 г.
когато влизат в сила промените в НПК за дела срещу магистрати подс. А.Р. не е имала повдигнато обвинение, както и другите подсъдими и компетентен бил да повдига
обвинение само прокурор от специализираната прокуратура и внесения обвинителен
акт не е бил в съответствие с разпоредбите на чл. 411а ал.1 , чл.411 г. и
чл.246 НПК. Счита, че е налице ненадлежно сезиране на СНС, което се е преценявало
като съществено нарушение на
процесуалните правила, което пък било
основание за прекратяване на съдебното производство.
В частната жалба на адв. М. се счита, че прокурорът от
СГП нямал право да води разследването, да изготви и внесе обвинителен акт в
СНС, тъй като не е бил от органите на досъдебното производство съгласно чл. 411в, ал.1 НПК. С действията по разследването
извършени от следовател при НСС, който не е от кръга на органите по дела
подсъдни на СНС се счита, че е било допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила. Общо искане и в трите жалби е да се отмени атакуваното
определение.
Апелативният специализиран наказателен съд, като се
запозна с наведените от защитата доводи,
намира частните жалби срещу определението на съда от 26.02.2020г. по
НОХД № 4733/2019 г. на СпНС за неоснователни.
На 19.12.2019 година срещу А.Р., П.М. и
И.С. е внесен обвинителен акт в СНС
за престъпления по чл. 311 ал.2, вр. с чл. 26 ал.1 и чл.20 ал.2 НК и е образувано
НОХД № 4733/2019 г.
На 26.02.2020 г. в разпоредително заседание съдът се е
произнесъл по реда на чл. 248 ал.1, т.3
т.1 , 2 и 3 НПК като е направил извод, че не са допуснати отстраними съществени
нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата
на подсъдимите като е изходил от
изискванията на параграф 113 ал.2 от
ПЗРП на НПК в сила от 05.11.2017 година. Правилно и законосъобразно е
преценено, че до 20.12.2019 г. когато е внесен обвинителния акт в СНС делото е
било висящо пред СГП и съобразно
цитирания параграф е приключено пред този орган. Поради това правилно
контролираната инстанция е преценила, че обвинителния акт е внесен от
компетентен прокурор от СГП.
Преди измененията в НПК от ноември 2017 година разследването
по досъдебното производство е било извършвано от НСС и с постановление на следователя от
09.05.2016 година материалите по настоящото дело са отделени от друго такова,
което е внесено за разглеждане в СГС. По отделените материали е образувано настоящото производство № 21/2016 по описа на НСС. Съгласно
изискванията на чл. 411а ал.1 т.4 б. з НПК / ДВ бр. 63 от 04.08.2017г/
подсъдността за престъпления извършени от магистрати по чл.311 НК е на Специализирания наказателен съд, така
както е преценено и от СНС. В този смисъл възраженията на защитата, че
обвинителния акт е внесен в СНС от некомпетентен прокурор и орган на
разследване, като лишени от основания въззивният съд отхвърля.
С постановление от 13.05.2019 г. предявено на
27.09.2019 г. подс. А.Р. е привлечена
като обвиняема за престъпление по чл.311 ал.1
вр. с чл.26 ал.1 НК.
С постановление
от 13.05.2019г. предявено на
28.09.2019г. подс. П.М. е
привлечена като обвиняема за
престъпление по чл.311 ал.1 , вр. с чл.26 ал.1 НК.
С постановление
от 13.05.2019 година, предявено на 22.05.2019г. подс. И.С. е привлечен за
обвиняем по чл.311 ал.1 ,вр. с чл.26 ал.1 НК.
Давностният срок
за престъпление по чл. 311 ал.1 НК
предвид разпоредбата на чл.80 ал.1 т.3 НК е десетгодишен и тъй като
инкриминирания период по тези обвинения е от 18.05.2009г. до 23.07.2009 г. той
е изтекъл на 23.07.2019 г. Очевидно е, че привличането на обвиняемите е извършено преди изтичането на коментирания
давностен срок, поради което възраженията в жалбите на защитата в тази насока не се споделят.
Обстоятелството, че спрямо обвиняемата П.М. е повдигнато обвинение с
обвинителния акт и за престъпление при
условията на съучастие по чл.20 ал.2 не променя този извод, тъй като е било
налице валидно обвинение преди това по чл.311 ал.1 НК и по което следва да има
произнасяне от съда.
По
изложените съображения и на основание чл. 345 ал. 1 ,вр. с чл.341 ал.2 ,вр. с
чл.249 ал. 3, вр. с чл.248 ал.1 т.3 НПК Апелативният специализиран наказателен съд
намира, че атакуваното определение на Специализирания наказателен съд е
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, на което
основание
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение на Специализирания наказателен
съд от 26.02.2019 г. по НОХД № 4733/2019г.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: