Присъда по дело №828/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Мотиви към присъда по ВНОХД № 828 /2021 г. по описа на ПдОС
С присъда № 260030 от 09.02.2021г., постановена по НОХД № 2784 / 2017,
Районен съд гр.Пловдив е признал подсъдимия П. Т. П. за НЕВИНЕН в това,
на 18.06.2016г. в гр.*, обл.Пловдив да се е заканил на П. В. Б. от гр.*,
обл.Пловдив с убийство и това заканване да би могло да възбуди основателен
страх за осъществяването му, поради което и на основание чл.304 от НПК го е
ОПРАВДАЛ по така повдигнатото обвинение за извършено престъпление по
чл. 144 ал.3 вр. ал.1 от НК.
Първата съдебна инстанция е осъдила подсъдимия П. на основание
чл.45 от ЗЗД да заплати на гр.ищец и частен обвинител П. В. Б. сумата от 500
/петстотин/ лева, ведно със законната лихва за забава върху главницата,
считано от датата на извършване на деянието - 18.06.2016 г. до окончателното
изплащане на сумата, която представлява обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в уплаха, страх и душевно страдание от осъщественото
заканване с престъпление против неговата личност, като е отхвърлил
предявения граждански иск за сумата над 500 лева до пълния предявен
размер от 2000 лева, като неоснователен и недоказан.
Подсъдимия П.П. е бил осъден да заплати в полза на гр.ищец и частен
обвинител П. В. Б. сумата от 200 /двеста/ лева заплатен адвокатски хонорар
съразмерно на уважената част на гражданския иск, както и сумата от 50
/петдесет/ лева, представляваща държавна такса за уважения граждански иск
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд гр.Пловдив,
а направените по делото разноски първият съд е постановил да останат за
сметка на държавата.
Въззивното производство е образувано по протест на прокурора, жалба
на частния обвинител и граждански ищец и жалба на защитника на
подсъдимия против присъдата, всички с оплаквания за незаконосъобразност
и необоснованост.
В подадения протест се прави искане за отмяна на постановената
оправдателна присъда и осъждане на подсъдимия по възведеното му
обвинение с налагане на наказание лишаване от свобода, определено при
условията на чл.54 от НК. В допълнителния протест се излагат доводи за
подчертано избирателно кредитиране от страна на първостепенния съд на
доказателствата по делото, довели до неправилни изводи от правна страна.
Прокурорът прави анализ на доказателствените източници и свой прочит на
експертните заключения, като намира, че те обосновават обвинението.
Протестът се поддържа от прокурора при ОП Пловдив на въззивното
производство и се прави искане за осъждане на подсъдимия с определя на
наказанието, поискано от прокурора пред районния съд.
В жалбата на частното обвинение, депозирана от адв.Т. като повереник
на гр.ищец и частен обвинител П.Б. се изразява несъгласие с оправдаването
1

на подсъдимия за извършено престъпление по чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК и се
прави идентично искане – подсъдимият П.П. да бъде признат за виновен,
както и да бъде уважен в пълен размер предявеният граждански иск. В
допълнителната жалба на частното обвинение се навеждат доводи, че при
правилно установени факти в мотивите, районният съд необосновано е приел
липсата на престъпна деятелност от страна на подс. П., а същевременно
частично е уважил гражданския иск. Оплакванията се поддържат в хода на
въззивните съдебни прения.
Във въззивната жалба на защитата се изразява становище за
незаконосъобразност на присъдата, заключаваща се в неправилно
приложение на материалния закон в частта й досежно частичното уважаване
на гражданскоправната претенция. Изразява се недоволство, че
първоинстанционния съд е приел, че действията на подсъдимия обхващат
фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД, след като е
приел, че противоправно деяние по чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК не е извършено,
поради оправдаването на подсъдимия. Иска се въззивният съд да отмени
присъдата в тази част и да отхвърли напълно гражданския иск, както и
присъдените в полза на гражданския ищец разноски и държавна такса. В
пледоарията на защитата и подсъдимия пред настоящия съд се прави искане
за потвърждаване на присъдата в оправдателната й част и отхвърляне изцяло
на гражданския иск.
В съдебно заседание страните, които поддържат подадените протест и
жалби, изразяват общо становище за противоречие в атакуваната присъда
между нейната наказателно-оправдателна част и гражданско-осъдителна и
черпят доводи от това в съответствие с направените от тях оплаквания и
искания.
Въззивният съд, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди доводите и съображенията на
страните, след цялостна поверка на първоинстанционния съдебен акт,
съгласно чл.314 от НПК, и след проведено въззивно съдебно следствие,
намира за установено следното:
Подс.П. Т. П. и гр.ищец и частен обвинител П. В. Б. към
инкриминирания момент и понастоящем са съседи в гр.*, кв. „*”. От години
двете семейства са в лоши съседски отношения.
На 18.06.2016г в гр.*, в дома на П.Б. на ул. „* били дъщеря му -
свид.П.Б. и неговата племеница - свид.С.Б.. Двете са намирали в двора на
къщата на маса и пиели кафе. По същото врме, малко преди 15.00 часа
следобед с лекия си автомобил се прибрал в дома си свид.П.Б.. Той паркирал
автомобила си на поляна в близост до същата улица. Когато бил до
превозното средство, към него се приближил подс. П.П., който бил пиян,
викал и псувал и му казал да премести автомобила, от където бил паркирал,
2

тъй като това било негов имот. Б. отказал, като отговорил, че мястото било
общинско и се насочил към двора на къщата си и не заключил пътната врата,
тъй като принципно тя не се заключвала. След малко подсъдимият отворил
дворната врата на имота и нахлул в двора на Б. с нож, който държал в ръката
си и му казал: „Ей сега ще ти отрежа главата, ще те заколя, ще те махна от тоя
свят!”. П.Б. се стреснал, тъй като не очаквал това, а и дворната врата била
плътна и не се виждало, че подсъдимият се приближава, притеснил се като
видял подсъдимия въоръжен и пиян, а и дъщеря му и племеницата му били в
близост. Б. успял да хване подсъдимия и да го избута навън на улицата,
където последният продължил да вика и да псува. Пострадалият Б. след като
избутал подс.П. успокоил дъщеря си и племенницата си, които станали
свидетели на случилото се и тримата се качили в лекия автомобил на Б., за да
приберат от работа съпругата му - свид.* Б., която работела до 15 часа. Когато
взели свид.* Б. от работа, на нея й направило впечатление, че те са
притеснени и зачервени, при което й разказали за случилото се.
Семейството се прибрало в дома си, като след около час, свид.* Б.
излязла да изхвърли боклука. В този момент отново се появил подс.П.,
приближил се към нея и започнал да й вика: „Извикай мъжа ти да излезе, да
му отрежа главата”. Свид.Б. тръгнала да се прибира в дома си, последвана от
подс.П., който отново се опитал да влезе в двора на дома на сем.Б.И, но този
път бил избутан от нея, която веднага заключила вратата. След 16 часа, свид.
Б. се обадил в РУ - * и потърсил съдействие от органите на полицията.
Полицейските служители Й.В. и И.М. се отзовали на сигнала и
посетили местопроизшествието. Те разпоредили на подс. П. да представи
лична карта и тъй като последния нямал такава, бил отведен в полицейското
управление. Там той бил предупреден да преустанови обидите и
нецензурните думи и да не отправя закани /л.17 дос.пр./.
На следващия ден, семейство Б.И отпътували за гр.*, тъй като дъщеря
им П.Б. имала учебна практика там. Постр.Б. и съпругата му * Б. оставили на
практиката дъщеря им, а те останали на почивка няколко дни, след което се
прибрали.
След този инцидент семейството на пострадалия започнало да заключва
входната врата от двора към дома им.
На 28.06.2016г. пострадалият Б. подал заявление до РУ-* с искане за
съдействие против действията на подсъдимия П. при влизането в дома му с
нож в ръка, оплакал се, че го е страх за неговия живот и на съпругата и
дъщеря му, посочил очевидците на инцидента /л.10 дос.пр./. Стартирало
разследването по делото и след приключване на досъдебното производство в
съда бил внесен за разглеждане обвинителен акт против подсъдимия за
престъплението, предмет на разглеждане в настоящото наказателно
производство.
3

Проверяваният съд е приел за установена описаната по-горе фактическа
обстановка, приета за доказана и от настоящия въззивен съд, съвкупно въз
основа на прочетените на основание чл.281 ал.5 вр.ал.1 т.5 от НПК показания
на всички свидетели по делото, непосредствено от показанията на свид.* П.,
от всички назначени експертизи на досъдебното и съдебно производство на
основание чл.282 ал.3 от НПК, от писмените доказателства, приобщени по
реда на чл.283 от НПК.
Първоинстанционното производство по НОХД № 2784/2017г. е
образувано на 04.05.2017г., като на 14.05.2019г. РС Пловдив провел
разпоредително заседание, на 25.06.2019г. стартирало съдебното следствие.
На 28.01.2021г. съобразно разпоредбата на чл.258 ал.2 от НПК, поради
смърт на единия съдебен заседател, новият състав на първоинстанционния
съд започнал разглеждането на делото отначало. На същата дата съдът провел
ново разпоредително заседание с конституиране на гражданския ищец и
частен обвинител П.Б. и бил приет предявеният от него за съвместно
разглеждане граждански иск против подс.П.П.. В хода на разпоредителното
заседание страните изразили становище, че делото следва да се разгледа по
общия ред. След приключване на разпоредителното заседание съдът е
приканил страните да изразят съгласие да не бъдат разпитвани свидетелите и
експертите по делото, вкл.допълнително допуснатата до разпит свид.Е.Б., да
се разпита свид.* П., който бил призован за следващото съдебно заседание.
Назначил отново допуснатите преди това от предходния съдебен състав
комплексни съдебно психиатрични и психологически експертизи на
подсъдимия и на пострадалия, за което страните изразили съгласие да не се
извършва разпит на вещите лица. Делото било отложено за друга дата, за
която не били призовани свидетели и вещи лица- 09.02.2021г., но бил даден
на сочената дата ход на ново съдебно следствие, прочетени били показанията
на свидетелите и заключенията на вещите лица. В същото съдебно заседание
първостепенният съд постановил присъдата, предмет на протест и обжалване
в настоящото въззивно производство.
Решавайки на първо място въпросите за процесуалната годност на
доказателствените източници относно реда, по който са били приобщени от
първия съд, настоящият намира, че е допуснато процесуално нарушение,
което е отстранимо от въззивния съд. Съдебната инстанция, която е решаващ
орган в дадено наказателно производство в неговата съдебна фаза по фактите
и по правото, въз основа на принципните положения, залегнали в
разпоредбите на чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК, е длъжна да събере
доказателствата при спазване на принципите за устност и непосредственост и
в съответствие с тях да разкрие обективната истина и да формира своето
вътрешно убеждение. Законодателят е предвидил изключения от
съблюдаването на основните принципи, установени в НПК, които са
ограничени до изрично регламентирани хипотези. Видно е, че в проведеното
последно разпоредително заседание, страните в процеса не са изразили
4

становище за протичане на съдебното следствие по реда на глава 27-ма от
НПК и съдът не е обсъждал наличието на предпоставките за това. Съдът е
приел за основателно изразеното от страните виждане - делото да се разгледа
по общия ред и е насрочил производството по този ред, но не е разпоредил
призоваването на свидетелите и вещите лица, като е предложил на страните
да не се извършва разпит на свидетелите и вещите лица, за което страните не
са възразили. В последващото съдебно заседание, след даване ход на
съдебното следствие и при изразено положително становище на страните са
прочетени вече депозираните им пред друг съдебен състав показания. Следва
да се отбележи, че те не са били приобщени към доказателствената
съвкупност по предвидения за това ред. Съдът ги е присъединил на осн. чл.
281 ал. 1 т. 5 от НПК. Соченият текст регламентира прочитане показанията
на свидетел от досъдебното производство, депозирани пред съдия, респ.
дадените пред друг съдебен състав по същото дело, ако „свидетелят не се
явява“, от което се извежда предхождащо успешно призоваване по общия
ред. В § 54 на делото Саркизов и др. срещу България, ЕСПЧ е изразил
виждането си относно спазване изискването на чл. 6, ал. 3, б. „г” от КЗПЧОС,
утвърждаващ принципа, че преди обвиняемият да бъде осъден, всички
доказателства срещу него трябва да бъдат представени в негово присъствие в
открито съдебно заседание с оглед гарантиране принципа на състезателност.
Изключения от този принцип са възможни, но те не трябва да нарушават
правото на защита, което по правило изисква на обвиняемия да бъде дадена
адекватна и подходяща възможност да възрази и да разпита свидетеля срещу
него – или когато този свидетел е направил изявлението си, или на по-късен
етап от производството ( решението по делото Ал-Кауая и Тахери . § 118).
Прието е, че има две изисквания, които произтичат от посочения по-горе общ
принцип. Първо от тях е, че трябва да има основателна причина за неявяване
на свидетел. В съответствие с това виждане е и разпоредбата на чл. 281 ал. 1
и препращащите към нея ал. 4 и ал. 5 от НПК. Тя регламентира случаите на
допустимо присъединяване на показанията на свидетел, депозирани пред
съдия в досъдебното производство или пред друг съдебен състав по същото
дело. При непризоваване показанията на отсъстващ свидетел, депозирани
пред съдия или пред друг съдебен състав, могат да бъдат присъединени към
доказателствената съвкупност само, ако свидетелят не може да бъде намерен
за да бъде призован или е починал - чл. 281 ал. 1 т. 4 от НПК. В т. 5 от с.т. е
регламентирана възможността да бъдат прочетени такива показания, при
съгласие на страните, ако „свидетелят не се явява“. Тълкуването на чл. 281 ал.
1 т. 4 и т. 5 от НПК сочи, че първата регламентира невъзможност за
призоваване на свидетеля (не може да бъде намерен или е починал), а
втората- неявяването му при хипотеза, различна от преждеобсъдената, т.е.
свидетелят е жив, призован е, но не се е явил. Възможност за прочитане
показанията на свидетел, който не е починал, но не е призоваван изобщо, чл.
281 от НПК не предвижда. Този недопустим подход за събиране на
доказателства не по предвидения за това ред контролираният съд е приложил
5

и спрямо свидетеля частен обвинител и гр.ищец П.Б., който е присъствал в
съдебното заседание на 09.02.21г., но не е разпитан, присъединени са били
преждедепозираните пред друг съдебен състав показания. В нарушение на
изискванията за това са прочетени и експертните становища, защитени от
вещите лица при разпита им пред предходния съдебен състав. Вещите лица
също не са призовавани. Основанията на чл. 282 ал. 3 от НПК не са били
налице. Изложеното по- горе е съществено нарушение на процесуалните
правила, тъй като са игнорирани основни принципи на наказателното
правораздаване- установените в чл. 13, чл. 14, чл. 107 от НПК.
Обстоятелството, че първостепенният съд е разяснил разпоредбата на
чл.281 ал.7 от НПК на подсъдимия, когато е изразявал съгласието си за
приобщаване по реда на чл.281 ал.5 вр.ал.1 т.5 от НПК на свидетелските
показания, не променя изразения по- горе извод за недопустимо
присъединяване на същите, в нарушение на предвидения за това в НПК ред.
Подсъдимият е отказал да дава обяснения, като е заявил единствено,
че поддържа това, което е казал преди това. При наличието на
предпоставките на чл. 279 от НПК, първоинстанционният съд е пропуснал да
прочете обясненията му, депозирани пред друг състав на съда и по този начин
да ги приобщи към доказателствената съвкупност.
Изброените пороци при събирането на доказателствата са отстраними
от въззивния съд. Поради това настоящият състав предприе провеждане на
съдебно следствие с цел законосъобразно приобщаване на доказателствените
източници, чрез извършване на действията, които е пропуснал да стори
районният съд. Така, пред ПдОС бе дадена думата на подсъдимия да дава
обяснения, при което той отказа, но бе приобщено заявеното от него пред
предходния първоинстанционен състав на съда /л. 291 гръб – л.292 том І
НОХД № 2784/17г.ПдРС/. Бяха призовани и разпитани всички свидетели,
посочени в обвинителния акт, както и свид.Е.Б., за които проверявания съд е
чел показанията им, без той да ги е призовавал. Настоящият съд, с оглед
правомощията си по чл. 315 от НПК проведе съдебно средствие, разпита
всички свидетели, за които Рс-Пловдив е приложил недопустимо нормата на
чл. 281 от НПК, положи необходимите усилия за осигуряване явяването пред
съда за разпит на вещите лица, изготвили експертизите на досъдебното и
съдебно производство, допуснати от първостепенния съд, като поради
здравословни проблеми и смърт, двама от експертите бяха заменени с други
техни колеги.
Тук следва да се отговори на възражението на защитата, че въззивният
съд не е призовавал за разпит вещото лице * **, тъй като същият не е бил
назначаван като експерт от състава на съда, чийто съдебен акт е предмет на
настоящия инстанционен контрол. Изготвената от това вещо лице експертиза
/л.401-404, том ІІ НОХД ПдРС/ не е била назначавана от първоинстанционния
съд, постановил присъдата. Произнасяне по този въпрос от ПдРС в
6

разпоредителното заседание от 28.01.2021г. липсва, както и в следващото
заседание от 09.02.2021г., в което е бил даден хода на съдебното следствие и
делото е било решено. Неясно как експертът съдебен психолог * ** е бил
разпитван в предходно заседание от 08.01.2021г. преди новото стартиране на
производството съгласно изискванията на чл.258 ал.2 от НПК, от съдебен
състав, в който е „встъпил“ нов съдебен заседател и който е „продължил“
извършването на процесуално-следствените действия, стартирани от
предходния съдебен състав. Явно е, че така описания процесуален подход на
съда да събира доказателсва е осъществен извън законоворегламентираните
му правомощия при новото стартиране на делото съгласно чл.258 ал.1 от
НПК. Така тези съдебни действия остават извън обсега на проверявана
дейност на първоинстанционния съд от настоящия такъв. В случая
експертното заключение на в.л.** е било прието преди даване ход на
разпоредителното заседание. Същевременно настоящият състав на съда счита,
че не се налага назначаване на нова екпретиза с поставената задача на в.л.**,
тъй като тя повтаря въпросите, поставени на обсъждане на експертите по
назначените в досъдебното производство и от ПдРС СППЕ на пострадалия Б.
/л.59-68 дос.пр., л. 326-339 том 2 съд.сл.ПдРС/, чиито заключения бяха
приети в хода на въззивното съдебно дирене.
Макар и незаконосъобразно приобщени в по-голямата си част,
доказателствените източници пред първоинстанционния съд са обсъдени в
мотивите към постановената присъда и той е достигнал до същите
заключения относно изводимите от тях доказателствени факти, възприети и
от настоящия съд и описани в горната фактическа обстановка.
Контролираният съд обаче е направил въз основа на тях неправилни правни
изводи от една страна, от друга е надхвърлил рамката на доказване за
вмененото престъпление на подсъдимия по чл.144 ал.3 вр.ал.1 от НК,
очертана в закона. Така, въззивният съд се дистанцира от подробно
изследваното обстоятелство дали реално пострадалият е изпитал страх за
живота си. В обективните признаци на престъплението по чл. 144 ал. 3 от НК
- „закана с убийство“, не е включено изискване наистина да е бил
предизвикан страх от осъществяването й при възприемането й от адресата,
към който е насочена. Този факт не е елемент от престъпния състав. За
разлика от принудата, конкретно тази, осъществена чрез заплашване,
заканата няма за предназначение да накара своя адресат да предприема
някакво поведение. Тя се изчерпва само с това, че осъществява психически
тормоз по отношение на своя адресат /“Наказателно право на РБ. Особена
част“, проф.А.Гиргинов/. Следва заканата единствено да бъде годна да
възбуди основателен страх у пострадалия, че престъплението, с което е
заплашван /в случая – убийство/, може да бъде осъществено. Това е така,
защото при заканата изобщо не е нужно деецът наистина да е решил да
извърши престъплението, с което се заканва, достатъчен е психическият
тормоз, както се посочи по-горе, върху пострадалия. В случая освен
вербалните закани, че на Б. ще бъде отрязана главата, ще бъде махнат от този
7

свят, е налице и недвусмислено манифестирана проява в насока на
отправените закани, тъй като подс.П. държал в ръката си нож с острието
напред, при неочакваното и внезапно влизане в имота на частния обвинител и
граждански ищец и то в момент, когато там са седели двете момичета,
роднини на пострадалия. Абсолютно резонно е в този смисъл възражението,
както на прокурора, така и на повереника, че това поведение на подсъдимия
непоколебимо се субсумира под състава на престъплението по чл. 144 ал. 3 от
НПК, санкциониращо заканата с убийство. И отново тук следва да се
подчертае – престъплението се изчерпва единствено с тази деятелност на
извършителя, т.е. чисто обективно действията му следва да сочат на закана с
убийство, без по никакъв начин да е нужно намерение за извършването на
заканата – тя само се демонстрира от дееца. Поради това законът не изисква
и доказването на реално изпитан страх от това. Не е необходимо
пострадалият да се е уплашил, но следва да е възприел действията на дееца
със заканителен заряд, който да носят. Т.е. общи приказки, псувни, обиди и
закани без конкретен адресат не са елемент от обективната страна на това
престъпление. Не случайно престъплението по чл.144 от НК се намира в
Глава ІІ – „Престъпления против личността“, Раздел V „Принуда“, защото то
се изчерпва с психическото въздействие върху непосредствения обект на
засягане – дадената личност. Въздействието е изцяло в психичната му сфера,
независимо дали той е предприел дадено предпазно-защитно поведение. Тук
следва да се посочи, че след инцидента пострадалият и семейството му
започнали за заключват дворната врата, която до тогава не са заключвали,
въпреки споровете със съседа П.П., постр.Б. започнал да вдига кръвно, бил
видимо притеснен от инкриминираното нахлуване с нож в дома му, а
обстоятелството, че е успял да обезвреди подсъдимия и да го изтика извън
имота си, не опровергава обсъденото по-горе престъпно заканително
поведение, водещо на демонстрирано намерение за убийство.
Първоинстанционният съд недопустимо в назначените от него
експертизи е поставял на вещите лица задачи да отговарят на правния въпрос,
който е следвало да реши с присъдата по делото. А този въпрос се е изчерпвал
с факта, деятелността на подсъдимия би ли могла да възбуди основателен
страх от осъществяването на конкретната закана. Не е било нужно
изследването на въпроса реално изплашил ли се е пострадалият, каквато
проблематика са обсъждали експертите М.П. и Д.В. в назначената СППЕ от
проверявания съд, което наложило развиване на въпросите по изпитани
уплаха /страх/ или смущение от страна на Б. като особено психично
състояние, относимо към други правни институти, например по чл.12 ал.4, от
НК /вж. заключението л.338 съд.сл.ПдРС предпосл.абзац/. Подобно в Р 419-
2015-III по н.д. № 1314/2014г. ВКС е казал „Било е неотносимо и ненужно
назначеното експертно изследване от СППЕ-за. Съдът е трябвало от
съвкупната оценка на събраните гласни доказателствени средства да установи
обективно наличие на възможността за възникване на основателен страх у
пострадалия, а не дали е налице или не състояние на възникнал страх у
8

пострадалия, който единствено може да се преценява при
индивидуализацията на наказанието, но не и за отговорността за деянието.
Деянието от фактическа страна е едно и също, за разлика от неговата правна
оценка“, Р 112-2013- ІІ н.о. „ За осъществяване на заканата с убийство от
обективна страна не е необходимо лицето действително да се е уплашило.
Достатъчно е обективиране чрез думи и действие на реална, действителна
заплаха за живота на пострадалия“.
Следва да се посочи, че и двете съдебно психиатрични и
психологически експертизи на пострадалия /от досъдебното производство на
вещите лица С. и В. и на съдебното производство на вещите лица П. и В.,
коята част относно психичното състояние на участниците в конфликта се
ползват от настоящия съд, са приели, че в конкретния случай стореното е
предизвикало у постр.Б. нежелани и обезпокоителни емоции, но поведението
му е било обичайно за неговата личност, не е била налице психоза, като
самият пострадал се характеризира като уравновесен и балансиран
емоционално индивид. При психилогическото изследване не е имал стремеж
да обогатява обсъжданите факти по инцидента, нито да злепоставя дееца.
Обратното е констатирано от екпертите по отношение на подс.П., като
кредитираните и от въззивния съд СПЕ на в.л.С. /заместена от в.л.П./ и СППЕ
на вещите лица П. и В. са категорични, че подсъдимият е бил в състояние на
обикновено алкохолно опиване, вменяем, можел е да разбира свойството и
значението на стореното. Констатираната от тях дългогодишна употреба на
алкохол не е развила психотично заболяване, но П. е със синдром на
алкохолна зависимост, както и е развил телесни усложнения на алкохолните
злоупотреби – енцефалопатия, чернодробна цироза, полиневропатия.
Изпитаното от пострадалия неприятно емоционално изживяване от
процесния случай и неговите притеснения са обективирани и чрез
депозираните от него оплаквания в полицията, както в деня на
престъплението, така и впоследствие. Не е вярно, че Б. се е жалвал в
полицията едва след 10 дни, с което е показал, че изобщо не се е притеснил от
поведението на подсъдимия П.. Напротив, още същия ден частният обвинител
е сигнализирал в полицията и е потърсил съдействие от компетентните органи
за преустановяване действията на подсъдимия. Именно това наложило
посещението на место на полицейските служители В. и М. и последващото
отвеждане на подсъдимия П. в управлението, където е бил предупреден с
протокол по чл.65 от ЗМВР. В следващите дни семейство Б.И пътували по
семеен повод и действително на 28.06.2016г. във вторник, когато имало
приемен ден, пострадалият депозирал в писмен вид оплакването си до
полицейските органи. Но това обстоятелство, на първо място, не опровергава
извода за това, че описаните по-горе действия на подсъдимия по отправената
вербална и конклудентна закана не биха могли да възбудят основатален страх
за осъществяването й, а на второ място - потвърждават опасенията на
пострадалия от конфликтната ситуация, в която е изпаднал, тъй като и след
9

завръщането от своето пътуване е продължил да търси помощ, освен
исканото съдействие в деня на престъплението. Този извод по никакъв начин
не се омаловажава и от наличните доказателства за влошените отношения
между страните. Установено е, че процесното деяние по своята конкретика –
нахлуването с нож и изречените и цитирани по-горе закани от П. с
конкретното им съдържание, е първият и единственият досега случай в
развиващата се в годините междусъседска сага.
Предвид проведеното въззивно следствие се налага обсъждане на
установените факти от настоящия съд, тъй като доказателствата са събрани
допълнително и се явяват нови, спрямо ползваните от проверявания съд,
макар че същите не се различават по доказателствено съдържание на
изводимото от гласните доказателствени средства, експертните заключения и
писмените документи. Преживеният психически дискомфорт, притеснение от
неочакваното нахлуване от пиян човек с кухненски нож в ръка и с думи, че
стопанинът на дома ще бде премахнат, заколен, обезглавен, несъмнето се
извежда от показанията на П.Б., П.Б., С.Б., и тримата очевидци на стореното,
от показанията на свид.* Б., която е възприела след случая състоянето на
посочените очевидци и това, че те са били видимо силно развълнувани.
Самата тя по-късно същият ден възприела състоянието на подсъдимия и
продължаващото му псуване и заканване „да извика мъжа си да излезе, за да
му отреже главата“. Следва да се посочи, че съседката свид.Д.Ф. лично се е
уверила в пияното състояние и агресивно поведение на подсъдимия в
момента точно преди да влезне в имота на Б.И. Тя е възприела и
първоначалното скарване с пострадалия, когато е паркирал автомобила си.
Същата видяла след това как подсъдимият с нож в ръка се отправил към
имота на Б., където тя вече не е имала видимост. Останалите свидетели не са
очевидци на стореното, вкл.съпругата на подсъдимия свид.* П.А, другата
съседка Е.Б., както и разпитаният пред първостепенния съд * П. /л.444 гръб
съд.сл.ПдРС/. От показанията на последните двама се извеждат фактите по
принципно влошените им съседски отношения, вкл.и за друг инцидент, а
свид.П.А дава сведение и за отвеждането на подсъдимия в инкриминирания
ден до РУ. Полицейските служители В. и М. свидетелстват за това
обстоятелство и за това, че на место са възприели пияното състояние на
подсъдимия. Обясненията на подсъдимия, прочетени от настоящия съд, също
носят единствено доказателствен заряд за обтегнати отношения с частния
обвинител, но не представляват годно доказателствено средство,
опровергаващо посочените по-горе непротиворечиви преки гласни
доказателства за инкриминираното му поведение. Т.е. отричането от негова
страна на стореното е единствено израз на правото му на защита.
Относими и достоверни са писмените доказателства, приобщените от
първоинстанционния съд по реда на чл.283 от НПК чрез прочитането им. При
постановяване на настоящата присъда, както се посочи по-горе, се ползват и
екпертните заключения, назначени на досъдебното производство и СППЕ на
10

подсъдимия и пострадалия, назначени от първия съд.
От правна страна, контролирания съд неколкократно правилно откъм
съдържание е цитирал в своите мотиви ТР № 53-1989-ОСНК, но е приел, че
действията на подсъдимия не биха могли да предизвикат у постр.Б. опасения
от осъществяване на заканата за убийство. Това становище на РС е
неправилно. В същото тълкувателно решение, в унисон и с цитираната горе
правна доктрина, е прието, че престъплението по чл.144 от НК засяга от
обективна страна обществените отношения по свободното формиране на
волята, досежно и систематичното място, в която се намира състава на
процесното престъпление. Именно на тази свобода е посегнал по осезаем и
недвусмислен начин подсъдимият П., като в случая е налице и промяна в
поведението на постр.Б.. Без значение е обстоятелството, че в конкретната
ситуация пострадалият е реагирал адекватно и своевременно се е справил с
извършителя. В случая от това правомерно действие на засегнатото лице по
елиминиране на опасността не могат да се правят изводи за
несъставомерност на деянието. Установи се от СППЕ на П.Б., изготвена от
вещите лица С. и В., и от тази, на вещите лица П. и В., че той не е
раздразнителен и лесно възбудим и се очертава като уравновесен тип
личност. Не е необходимо пострадалият да се е уплашил действително, но с
действията си деецът създава възможност у жертвата за възбуждане на страх
чрез предприетите действия по демонстриране на готовност за осъществяване
на заканата, което се преценя от съда конкретно, предвид обстановката и
начинът по който е отправена заканата, психичното състояние на дееца и на
пострадалия / Р 37-2019-III н.о., Р 419-2015-III по н.д. № 1314/2014г., /, което
в случая е доказано с нахлуването на П. с нож в ръка, изречените думи в
съответствие с действията му и на място, където освен Б. в непосредствена
близост се намирали дъщеря му и племеницата му и дадените показания от
очевидците на инцидента за изпитаните от тях силни емоционални
изживявания в този момент. Напълно декларативно първоинстанционният
съд е приел, че „държането на този нож не се възприема като годно средство
за осъществяване на заканата“ /л.460 гръб посл.абзац, мотиви ПдРС/.
Несъмнено пострадалият е бил поставен в ситуация на застрашеност, която
влошените отношения с дееца необосновано са неглижирани от
първостепенния съд до степен, че е приел, че това е една типична ежедневна
ситуация. В случая обаче се установи, че за първи път извършителят П.П.,
въоръжен с насочен кухненски нож влиза в дома на П.Б. и му се заканва.
Прочее влошените им отношения са допълнителен довод за готовността за
увреда, която е била ясно осезаема и подкладена от пияното състояние на
подсъдимия. Пиянството на свой ред носи опасност от непредсказуемост,
поради занижения самоконтрол на човек в подобно състояние. Изпълнено е и
изискването за достатъчност за обективираното намерение за изпълнение на
заканата, която да изглежда напълно реално – в случая освен с думи,
подсъдимият се е въоръжил и с нож и е казал, че ще отреже главата на
пострадалия и ще го махне от този свят, ще го заколи, с което демострирал
11

заплаха за живота на конкретно лице от естество да може да възбуди
основателен страх от осъществяването й спрямо дадено лице. В този смисъл
и заканата му има конкретен адресат в лицето на частния обвинител П.Б. /Р
118-2015-III по н.д.№1821/2014г./. Не е нужно подс. П. да пристъпи към
осъществяване на заканата. В такъв случай няма да е налице този състав на
престъплението, а друг, значително по-тежко наказуем /„С чл.144 ал.3 от НК
не се защитава живота на гражданите, а личната им свобода“-ТР 53/89г./.
Според въззивния съд подсъдимият, поради гореизложеното, е
осъществил състава на престъплението закана с убийство. Това наложи
отмяната на атакуваната присъда на ПдРС и признаването за виновен на
подсъдимия по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по
чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК.
При определяне параметрите на наказанието, което следва да се наложи
на извършителя, което да е съответно на обстоятелствата по чл.54 от НК, да е
справедливо и чрез което да са постижими целите по чл.36 от НК, Окръжен
съд Пловдив прие, че то следва да е ориентирано съвсем близо до
минималния размер, като същото се определи на 4 месеца лишаване от
свобода. За това свое решение съдът отчете отдалечеността спрямо
настоящия момент на извършеното противоправно деяние /преди 5 години/,
възрастта и влошено здравословно състояние на извършителя. Тези
обстоятелства сами по себе си не са изключителни, не се явяват и
многобройни, за да се приложи нормата на чл.55 от НК, като същевременно
престъплението се отличава със завишен интензитет на обществената
опасност, която разкрива, предвид ясно изразената и недвусмислено
манифестирана закана с убийство спрямо пострадалия. По същите
съображения не се налага подсъдимият да търпи реално наказанието
лишаване от свобода, пет години след извършване на престъплението.
Налице са основанията на чл.66 от НК, като наред с формалната предпоставка
за това - чистото съдебно минало на дееца, реализирането на целите на
генералната и индивидуалната превенция, са напълно постижими с
определяне на минималния изпитателен срок от три години, който срок ще
започне да тече от влизане на присъдата в сила.
Настоящият съд не намери основание за корекция на присъденото от
първия съд гражданскоправно обезщетение на гражданския ищец за
неимуществени вреди, вследствие деянието, извършено виновно от
подсъдимия, което се явява и деликт съгласно чл.45 от ЗЗД. Тук се споделят
възраженията на всички страни относно това, че първостепенният съд е
изпаднал в собствено противоречие, оправдавайки подс.П. от една страна за
престъпление по чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК, но е въпреки това е приел, при
решаването на въпросите по гражданския иск, че П.Б. е понесъл
неимуществени вреди, изразяващи се в уплаха, страх и душевно страдание от
осъществено заканване с престъпление против неговата личност, които
детайлно е прецизирал в постановената от него присъда /стр.2 горе от
същата/. За стореното от П.П. РС Пловдив го е осъдил да заплати на
12

гражданския ищец П.Б. 500 /петстотин/ лева обезщетение, ведно със
законната лихва от датата на увредата. Настоящият съд намира, че така
определеното обезщетение е достатъчно да овъзмезди психическият тормоз,
нанесен на частния обвинител и гр.ищец, за което споделя изложените
мотиви на първоинстанционния съд и не е нужно дословното им
преповтаряне. При определяне на този размер по справедливост, съгласно
чл.52 от ЗЗД, се отчете и действително установеното, че страните са били в
дългогодишни влошени отношения и степента на засягане на емоционалното
състояние на пострадалия, основно в дните при и след самия инцидент.
Отчете се и последващата промяна в обичайните битови порядки в
семейството на пострадалия и наложилото се заключване на входната дворна
врата. Не се налага, в този смисъл, промяна на присъдата относно присъдения
за заплащане от подсъдимия размер на държавната такса за уважения
граждански иск.
С оглед промяната на изхода на делото и признаването на подсъдимия
П. за извършеното от него престъпление от общ характер, на основание чл.
189 ал. 3 НПК следва да бъде осъден да заплати направените в
наказателното производството разноски на фазата на досъдебното
производство и пред районния съд, които са общо в размер на 2138,70 лв. На
досъдебното производство са направени разноски 100 лв. и 241,50лв. или
общо 341,50 лв. за двете експертизи – Съдебно-психиатрична на подсъдимия
на в.л.С. и Съдебно-психиатрична и психологическа на пострадалия на
вещите лица С. и В.. Направени са разноски в хода на съдебното
производство по НОХД № 2784/2017г. в размер на 1797,20лв., както следва:
80 лв. възнаграждения на вещи лица /л.67/, 100 лв.за свидетели, 20 лв. за в.л.*
/л.407/. За назначените, изслушани и приети заключения на подсъдимия и на
пострадалия от вещите лица П. и В. са изплатени съответно 645,60лв. и 951,60
лв. /л.238, л.322/. Тези суми следва да бъдат заплатени от подсъдимия, както
следва – по сметка на ОД на МВР гр.Пловдив - сумата от 341,50лв. в полза на
републиканския бюджет; по сметка на Районен съд – Пловдив - сумата от
1797,20 лв. в полза на бюджета на съдебната власт.
Направените по делото разноски пред окръжния съд за
възнаграждения на вещи лица и пътни разноски на свидетели са общо в
размер на 198 лева. Те също следва да бъдат възложени в тежест на
подсъдимия, който да ги заплати по сметка на ПдОС в полза на бюджета на
съдебната власт.
По изложените мотиви Окръжен съд - Пловдив постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕН*Е:
13

Особено мнение на съдия Весела Евстатиева:
Изразявам несъгласието си със становището на мнозинството на
съдебния състав единствено в частта относно процесуалната негодност на
приобщените от първоинстанционния съд гласни доказателствени средства –
показанията на свидетелите /с изключение на свид.Б./, прочетени по реда на
чл.281 ал.5 и ал.1 т.5 от НПК, както и експертните заключения по чл.282 ал.3
от НПК. Считам, че не е имало пречка те да бъдат ползвани от въззивния съд,
без да се налага санирането им чрез преповтаряне на въпросните
процесуални действия.
В хода на проведеното разпоредително заседание от 28.01.2021г.
страните при решаването на въпросите по чл.248 ал.1 т.7 и т.8 от НПК са
изразили непротиворечиво съгласие за приобщаване на описаните гласни
доказателствени източници чрез прочитане показанията на свидетелите, а за
един от тях /* П./, неразпитан до момента, е било постановено призоваване за
разпит в следващото съдебно заседание. В същото РЗ съдът е назначил и
Съдебно психиатричните експертизи. В следващото съдебно заседание от
09.02.2021г., когато е даден ход на съдебното следствие, са били приобщени
показанията на свидетелите по делото след разясняване на разпоредбата на
чл.281 ал.7 от НПК на подсъдимия /същата му е била разяснена и на
разпоредителното заседание/. Страните са изразили съгласие и да не се
извършва разпит на вещите лица С., В., П. и В., като РС е приобщил
заключенията след прочитането им по реда на чл.282 ал.3 от НПК. Считам,
че РС при това развитие на делото е спазил дължимият процесуален
регламент. Действително за съдебното заседание, когато са извършени
описаните действия по съдебно дирене, свидетелите и вещите лица не са били
призовани, но това не е изискуемо от закона.
Разпоредбата на чл.281 ал.1 т.5 от НПК изисква неявяване на свидетел
по делото и съгласие на страните за четене на неговите показания.
Законодателят не е формирал текстово изискване за призоваване, било то
редовно или не в сочената разпоредба. Такова изискване не може да се изведе
и по логически и тълкувателен път, доколкото наличието на хипотези,
свързани с призоваването на свидетеля са ясно разграничени в т.3 и т.4 от
същия член – едната касаеща редовното призоваване, другата нередовното.
Считам, че т.5 е създадена с цел процесуална икономия, което се отнася и до
нормата на чл.282 ал.3 от НПК, за което също не споделям изразеното от
мнозинството на състава, че за приложението й е поставено условие вещото
лице да бъде призовавано. Извършено призоваване в този случай би било
единствено технически въпрос, без какъвто и да е ефект от правна страна.
Намирам този подход за изключително формален. Без да е желан от
страните при изразено от тях небудещо съмнение становище за приобщаване
14

на доказателствени източници по този ред, е ненужно съдът да предприема
изрично нерегламентирани от закона процедури, изискващи допълнително
ангажиране на процесуално време и ресурс, както на решаващия орган, така и
на страните по делото и допълнителните участници като свидетели и
експерти. Тук следва да посоча, че се солидаризирам напълно със
становището на мнозинството на състава, че незаконосъобразно са били
прочетени показанията на свид.Б., тъй като същият се е явил в съдебното
заседание и за него чл.281 ал.1 т.5 от НПК е бил неприложим. Считам, че на
въззивното следствие разпитът на този свидетел и на подсъдимия /за когото
не е бил приложен чл.279 от НПК/ са били единствено дължими за изправяне
на процесуалните пороци, допуснати от първоинстанционния съд.
За охрана правата на страните в наказателния процес при извършване на
въпросните процесуални действия при неявяване на свидетел или вещо лице,
наказателно-процесуалният кодекс е предвидил даване на съгласие за това
действие, което в настоящия случай е спазено и липсва съмнение за
нарушаване процесуалните права на участващите в заседанието страни. По
този начин е гарантиран и визираният в чл.6 от ЕКЗПЧОС дължим на
страните основен принцип за справедливост на наказателния процес.
Поради изложеното намирам, че при постановяване на настоящата
присъдата е можело въззивният състав на съда да ползва директно
приобщените по коментирания ред от първостепенния съд свидетелски
показания и експертни заключения. Поради идентичността им с
доказателствата, събрани на въззивното съдебно следствие, напълно споделям
становището на настоящия съд относно въпросите за деятелността, вината и
отговорността на подсъдимия, ангажирани в постановената нова осъдителна
присъда.
Съдия ЕВСТАТИЕВА:
15

Номер на акта:	15
Дата:	24 юни 2021 г.
Съдия:	Весела Иванова Евстатиева

Дело:	20215300600828
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	9 април 2021 г.

Присъда по дело №828/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите