О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ /19.10.2020 г., гр. Провадия
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, IIІ състав, на деветнадесети октомври две хиляди и
двадесета година, в закрито заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
като разгледа докладваното от съдията
г. д. № 18/2020 г. по описа на
РС – Провадия, намира следното:
Делото е
образувано въз основа на искова молба, уточнена с молба вх. № 722/05.02.2020 г. и молба вх. №
853/11.02.2020 г., подадена от Р.А.Л., ЕГН **********, с адрес: *** и съдебен
адрес:*** срещу Н.Ю.Л., ЕГН **********, с адрес: ***.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал
писмен отговор на исковата молба, в който е инкорпориран насрещен иск. На
основание чл. 140 от ГПК съдът следва да насрочи делото; да се произнесе по
доказателствените искания, като допусне доказателствата, които са относими,
допустими и необходими; да определи размер и срок за внасянето на разноски за
събиране на доказателства, да изготви проект за доклад по делото.
Съдът
на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК изготви следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
В исковата
молбата са изложени следните обстоятелства, на които се основават
претендираните права:
Страните са сключили граждански брак на
21.06.1983 г., за който е съставен акт за граждански брак № 2 от 21.06.1983 г.
от Общински народен съвет Провадия, Кметство с. Храброво. От брака си имат родени две
пълнолетни деца, които живеят самостоятелно. Преди повече от 14 години ищецът започнал работа,
свързана с дългосрочни пътувания с кораб. Отсъствал от дома си повече от 7 - 8
месеца годишно. Неусетно двамата се
отдалечили един от друг. Всеки започнал да води самостоятелен живот, да има
свои интереси и все по - рядко да намират общи теми за разговор. Преди около
пет години споровете, макар и обичайни в общуването помежду им започнали да
стават много по-чести и по-сериозни.
Ответникът не одобрявала нищо, което вършел, не харесвала приятелите му, не
уважавала желанията и целите му, не желаела да общува с хората около него. И двамата
спрели да проявяват интерес един към
друг, да търсят мнението и съдействието си, да обсъждат плановете си.
Установил, че няма тема, по която да не възниква конфликт, че не са в състояние
да проведат
разговор без да си крещят. Напрежението
от тази ситуация било изключително натоварващо и постепенно станало нетърпимо.
Въпреки че неговият престой в дома им бил само няколко месеца годишно, двамата
разбрали, че не могат да живеят съвместно, поради което всеки започнал да
обитава самостоятелен етаж от двуетажното жилище в с. Храброво и по този начин
на практика преустановили контактите помежду си, което фактическо състояние не
било променено и до днес.
Предвид изложеното счита, че са налице условията на чл.
49, ал. 1 от СК, тъй като бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, поради
което моли съда да прекрати брака им, поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство на брачните отношения без да се произнася по въпроса за вината.
Заявява, че не се противопоставя ответникът да продължи
да носи брачното си фамилно име след развода, ако желае, че не претендира
заплащане на издръжка от ответника, че по време на брака страните са придобили
недвижим имот, находящ се в с. Храброво, състоящо се от два самостоятелни
етажа, което не желае да поделят към настоящия момент. Заявява също, че по
време на брака страните не са придобили МПС или други движими вещи на
значителна стойност, че нямат съвместни влогове, не са регистрирали търговски
дружества, не участват в такива и не притежават дялове и акции в търговски дружества.
С молба вх. № 853/11.02.2020 г. уточнява, че са уредили
ползването на семейното им жилище в с. Храброво, което е придобито по време на
брака, като, след фактическата им раздяла, всеки от тях осъществявал
фактическата власт върху един от двата самостоятелни жилищни етажа, което
състояние желае да бъде запазено. Претендира да му бъде предоставено ползването
на половината от жилището.
В срока по чл.
131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника.
Изразява
становище за допустимост на иска.
Счита, че бракът им не е дълбоко
и непоправимо разстроен. Твърди, че причините за това били различни от тези,
сочени от ищеца и че той е отговорен за създалото се между тях напрежение. Заявява,
че в интерес на семейството, на децата и внуците им е бракът им да бъде запазен,
защото разстройството на отношенията им било временно и преодолимо, като изразява
желание да направят опит да спасят брака си. С оглед на това моли да бъдат насочени към предвидената от закона процедура
за медиация.
Оспорва фактическите твърдения на ищеца, че е налице
дълбоко и непоправимо разстройство на брачните им отношения. Счита, че дори
бракът им да е в криза, тя е временна и преодолима.
Твърди, че фактическите обстоятелства на отношенията им
през последните години били други, различни от изложените в исковата молба,
като тя съдържала неверни твърдения за развитието на брака им.
Излага, че по време на брачния им живот, продължаващ
повече от 35 години, изградили стабилно и щастливо семейство, преодолявали
заедно трудностите, създали и заедно, без особена помощ от роднини и близки,
отгледали и възпитали двете си деца, дали им достойно образование. Техни близки
и приятели и до днес се възхищавали на упоритостта им и постигнатите успехи.
Преди 14 години съпругът ѝ, започнал работа,
свързана с дългосрочни пътувания с кораби по света, при което отсъствал по
няколко месеца всяка година. Докато го нямало, тя сама се грижела за децата и
домакинството им, но ангажиментите и грижите по дома и децата в негово
отсъствие не ги отчуждили, а винаги с нетърпение го очаквали да се върне в
семейството им. Тя винаги се съобразявала с желанията му, подкрепяла
начинанията му, посрещали са в дома си неговите приятели, към които тя се
отнасяла с нужното уважение. Отказала се от всички други свои лични интереси и
занимания извън семейството, за да може когато той се върне, да му посвети
цялото си внимание и грижи.
Заедно се грижили за поддръжката на дома, градили общи
планове за завършването на къщата, изграждане на цветна градинка в двора и кът
с люлки за внуците им. Получавала от него подаръци, правил ѝ приятни
изненади с отношението си към нея, дъщерите и внуците им, които и двамата обичали
много и се грижили за тях.
Заедно преодолявали трудностите, както и малките,
обичайни за всяко семейство спорове. Помагали на дъщерите си, като след като
една от тях се раздели със съпруга си, те я приели в дома им и заедно отново се
грижили за нея и детето ѝ вече пет години.
В последните няколко месеца усетила напрежение в
отношението му към нея, което той обяснил с работата си на кораба, която била
трудна и го уморявала, а след като понякога е бил малко по-рязък към нея е
обяснявал, че това е станало защото в трудните моменти, когато е сам, не е
осъзнавал какво пише и говори.
Поради изложеното счита, че проблемите в брака им са
различни от изложените от ищеца, че са временни и преодолими, поради което моли
молбата за развод да не се уважава, защото сочените причини не са такива, които
да са довели до дълбоко и непоправимо разстройство.
Оспорва твърдението, че в последните години живеят
разделени. Твърди, че са били и са на обща трапеза, с общ бюджет и домакинство,
като макар и на два етажа, къщата им представлявала еднофамилно жилище, като на
горното ниво - втория /или първи жилищен/ етаж, нямало кухня, нямало санитарен
възел и там живеели сега техните деца и внуци.
Затова, ако ищецът настоява за развод, ще бъде принуден да
поиска от дъщерите им да заявят, с кого от двамата биха желали да живеят те
самите и внуците на страните, тъй като след един евентуален развод, като се
отчетат правата на пълнолетната им дъщеря и нейното дете, които живеят в този
дом, те двамата бивши съпрузи няма да могат да живеят в това едно единствено
еднофамилно жилище.
Затова и за да защити
правата на децата и внуците им предявява насрещен иск при условията на евентуалност.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Н.Ю.Л. предявява при условията на евентуалност насрещни
претенции, инкорпорирани в отговора:
Заявява, че ако се окаже, че бракът им е дълбоко и
непоправимо разстроен по причини, които до момента съпругът ѝ не желаел
да посочи, то тогава и тя желае развод, като моли след като съдът установи, че
бракът е дълбоко и непоправимо разстроен, да постанови решение, с което:
1.
да се прекрати брака им като дълбоко и
непоправимо разстроен по изключителна вина на насрещната страна, като, ако
искът не се оспорва, изразява съгласие бракът да бъде прекратен без съдът да се
произнася по въпроса за вината.
2.
да ѝ бъде
предоставено ползването на семейното жилище, находящо се в с. Храброво,
представляващо еднофамилна жилищна сграда, състояща се от: на партерния етаж:
хол, спалня, кухня и санитарен възел и на втория етаж: три стаи и коридор, като
ответникът по насрещния иск бъде осъден да го напусне, считано от момента на
постановяване на първоинстанционното решение, като се допусне предварително
изпълнение в тази му част.
3.
желае след развода да продължи да носи
брачното си фамилно име Л..
4.
не претендира издръжка от съпруга си.
Ако насрещната страна е съгласна на развод, не претендира
за разноски по повод производството, като е съгласна държавните такси се
заплашат по равно.
Ако не постигнат
споразумение, моли да ѝ бъде дадена възможност да докаже твърденията си
за установяване разстройството на брачните отношения и начина на ползване на
семейното жилище.
С молба вх. №
3189/09.07.2020 г. ищецът по насрещните претенции уточнява, че страните нямат
придобити по време на брака в режим на СИО други недвижими имоти, освен
семейното жилище в с. Храброво. Имат придобити по време на брака следните
автомобили: Фолксваген голф с ДКН № В 4761 ВТ сив металик и Мазда 3 с ДКН № В
6614 НТ син металик. Нямат съвместни /общи/ влогове. Нямат регистрирани на
тяхно име търговски дружества и не участват в такива, не притежават дялове и
акции в търговски дружества.
С молба вх. № 3910/10.08.2020 г. ищецът
по първоначалните претенции заявява, че поддържа заявеното в исковата молба, че
не желае делба на имуществото. Изразява становище, че поради обстоятелството,
че към настоящия момент страните нямат родени от брака си непълнолетни
деца, за съда не е налице задължение да
се произнесе относно ползването на семейното жилище по смисъла на чл. 56, ал.
1, изр. 2 от СК, както и че не са налице предпоставките за произнасяне по
смисъла на чл. 56, ал. 1, изр. 1 от СК, тъй като семейното жилище, с оглед
техническите характеристики, предоставяло възможност да се ползва съвместно,
каквото било настоящото фактическо състояние.
Правна квалификация на първоначално
предявените искови претенции:
Предявен е иск с правно
основание чл. 49, ал. 1 от СК за прекратяване на
сключения между страните граждански брак с развод, поради настъпилото негово
дълбоко и непоправимо разстройство без съда да се
произнася по въпроса за вината, а
с него и претенция с правно основание чл. 56 от СК за ползване на половината от семейното жилище.
Правна квалификация на
насрещните искови претенции:
При
условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл. 49, ал. 3 от СК за
прекратяване на сключения между страните граждански брак с развод като дълбоко и непоправимо разстроен по изключителна вина на насрещната
страна, съединен с евентуален по чл. 49, ал. 1 от СК - за
прекратяване на сключения между страните граждански брак с развод като дълбоко и непоправимо разстроен без съда да се
произнася по въпроса за вината, а с така предявените насрещни искове и насрещна
претенция по чл. 56 от СК, както и претенция по чл. 53 от СК.
Съгласно правилата за
разпределение на доказателствената тежест, следва да се укаже на всяка от
страните, че е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите
искания или възражения, както и връзките между тези факти.
Съдът на основание чл. 146, ал. 1, т.
5 от ГПК
указва на ищеца, че следва да докаже, че страните са в брак, осъществяването на факти и обстоятелства, довели до дълбоко
и непоправимо разстройство на брака, фактическата раздяла между страните;
да установи придобиването
на собствеността на семейното жилище в режим на СИО, етажите, броя и вида на
помещенията в тях, начина
на ползване на семейното жилище, както и жилищната си
нужда.
В тежест на ответника и ищец по
насрещните искови претенции е да докаже положителните факти, на които се позова - че
страните са в брак, че живеят съвместно в семейното им жилище и в общо
домакинство, а при условията на евентуалност - дълбокото и непоправимо
разстройство на брака, брачните провинения на съпруга, които би посочил; да
установи придобиването
на собствеността на семейното жилище в режим на СИО, етажите, броя и вида на
помещенията в тях,
начина на ползване на семейното жилище и лицата, които го ползват, както и жилищната си нужда.
На основание чл. 146, ал. 2 от ГПК съдът УКАЗВА на
страните, че не сочат доказателства за осъществяването
на факти и обстоятелства, довели до дълбоко и непоправимо разстройство на
брака; собствеността по отношение на семейното жилище и придобиването му в
режим на СИО, етажите, броя и вида на помещенията в тях, начина на
ползване на семейното жилище, както и жилищната си
нужда. УКАЗВА на ищеца по първоначалните искове, че не сочи
доказателства, че страните са във фактическа раздяла; УКАЗВА на ответника и
ищец по насрещните искови претенции, че не сочи доказателства, че страните живеят
съвместно в семейното им жилище и в общо домакинство, лицата, които ползват
семейното жилище; брачните провинения на съпруга, които би посочил.
На основание чл.146, ал. 1, т. 3 от ГПК съдът определя за безспорни между
страните следните факти и обстоятелства: че страните са в брак и че родените от брака им деца са пълнолетни.
Съдът на основание чл. 140 от ГПК следва да се
произнесе по допускане на доказателствата.
Представените от ищеца писмени
доказателства касаят правилното решаване на спора и следва да бъдат допуснати.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 140 ал. 1 и ал. 3 от ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
НАСРОЧВА делото за разглеждане в
открито съдебно заседание на 29.10.2020
г. от 11:00 часа, за които дата и
час да се призоват страните.
УКАЗВА на страните, че при иск за
развод ищецът трябва да предяви всички основания за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака. Непосочените основания, настъпили и станали известни на
съпруга до приключване на устните състезания, не могат да послужат като
основание за предявяване на нов иск за развод /чл. 322, ал. 1 от ГПК/.
УКАЗВА на страните, че не сочат доказателства за
осъществяването на факти и обстоятелства, довели до дълбоко и непоправимо
разстройство на брака; собствеността по отношение на семейното жилище и
придобиването му в режим на СИО, етажите, броя и вида на помещенията в тях,
начина на ползване на семейното жилище, както и
жилищната си нужда. УКАЗВА на ищеца по първоначалните искове, че
не сочи доказателства, че страните са във фактическа раздяла; УКАЗВА на
ответника и ищец по насрещните искови претенции, че не сочи доказателства,
че страните живеят съвместно в семейното им жилище и в общо домакинство,
лицата, които ползват семейното жилище; брачните провинения на съпруга, които
би посочил.
ДОПУСКА за приемане
като писмени доказателства представените с исковата молба документи.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ на основание чл. 146, ал. 1, т. 5, вр. ал. 2 от ГПК,
че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи
спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и
връзките между тях.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните по делото в
хода на насроченото по делото съдебно заседание да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответни процесуални действия, съобразно изразеното от всяка от тях становище, на основание чл. 146, ал. 3 ГПК.
УКАЗВА на страните, че следва да се явят лично в първото
съдебно заседание.
УКАЗВА на ищеца, че при неявяването му без
уважителна причина в първото по делото съдебно заседание и непредставяне на
доказателства за наличие на такава - производството по делото подлежи на
прекратяване по реда на чл. 321, ал. 1 от ГПК.
УКАЗВА на страните, че тази страна, която
отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на
който ѝ е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес.
Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощника на
страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
Съдът приканва страните към спогодба като им разяснява, че сключването на
спогодба е доброволен способ за
уреждане на спора и има преимущество пред спорното производство по реда на
основание чл. 140 от ГПК.
НАПЪТВА на основание чл. 11, ал. 2 от Закона за
медиацията страните към разрешаване на
спора си чрез медиация. Указва на същите, че чрез Медиатора могат да постигнат
доброволно разрешаване на спора, като там може да им бъде помогнато за
постигане на споразумение, което да бъде утвърдено в съда.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че при използван способ чрез
медиация, страните могат да решат и други свои конфликтни отношения, извън
предмета на съдебния спор и сключат по тях споразумение.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде
осъществена в Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул.
„Ангел Кънчев” №12, ет.4 , в сградата, в която се помещава СИС при ВРС. Участие
в медиация страните следва да заявят на тел. 052 662 596, като могат да поискат
и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТА ЗА ДОКЛАД по
делото, обективиран в мотивната част на настоящото определение.
ПРЕПИС от настоящото определение да бъде връчен на страните, като им се УКАЗВА, че на основание
чл.146, във връзка с чл.140, ал.3 ГПК, те могат да вземат становище по
изготвения проекто – доклад и дадените със същия указания, най-късно в първото
по делото съдебно заседание.
ПРЕПИС от отговора, депозиран от Н.Л., да бъде връчен на ищеца Р.Л. за становище в
едноседмичен срок от получаването.
ПРЕПИС от молба вх. № 3910/10.08.2020 г., подадена
от Р.Л., да бъде връчен на Н.Л..
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: