№ 251
гр. Ловеч, 03.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ТАТЯНА МИТЕВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно гражданско дело
№ 20244300500534 по описа за 2024 година
ПРОИЗВОДСТВО с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК.
Постановено е решение № 161/ 10.07.2024 година на Тетевенския
районен съд по гражданско дело № 221/ 2024 година по описа на същия съд, с
което на основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД И. А. А., ЕГН **********, от град
Я*****, е осъдена да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД,
ЕИК175074752, със седалище и адрес на управление в град София, бул.
“България“ № 49, бл.53 Е, вх. В, сумата в размер на 4841.54 лева,
представляващо неизплатено задължение за главница по Договор за
потребителски кредит „Стандарт“ № 40002765568, заедно със законната лихва
върху тази сума, начиная от 31.10.2023 година,до окончателното и заплащане.
С решението е отхвърлена и претенцията в частта за заплащане на следните
суми: договорно възнаграждение в размер на 1977.12 лева за периода от
20.04.2021г до 05.05.2022 година, възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ в
размер на 1179.66 лева, възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер
на 2172.22 лева, лихва за забава в размер на 491.74 лева, дължима от
21.04.2021г до 05.05.2022г, законна лихва в размер на 1686.95 лева, дължима
от 05.05.2022г до 30.10.2023г. Присъдени са и следващите се разноски.
1
Постъпила е въззивна жалба вх. № 4465/ 16.07.2024 година от ПРОФИ
КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК *********, седалище: гр. София, бул.
България № 49, бл. 53 Е, вх. В, чрез юрк. Г. С. С. - К., Решение № 161/
10.07.2024г., постановено по гр. дело № 221/ 2024г. по описа на Районен съд -
гр. Тетевен, в частта, в която е отхвърена претенциите относно договорно
възнаграждение в дължим размер от 1977.12 лева за периода от 20.04.2021
година до 05.05.2022 година; лихва за забава 491.74 лева от 21.04.2021 година
(датата на изпадане на длъжника в забава) до 05.05.2022 година (датата на
предсрочната изискуемост) и законна лихва в размер на 1 686.95 лева от
05.05.2022 година (датата на предсрочната изискуемост) до 30.10.2023 година.
Не обжалват решението в частта, с която са отхвърлените вземания за сумата
от 1179.66 лв. -възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст" и
сумата от 2172.22 лв. - възнаграждение за закупена допълнителна услуга
„Флекси".
В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил отговор.
В съдебно заседание въззивника не се представлява представено е
писмено становище.
Въззиваемата страна не се явява и не се представлява.
От събраните по делото доказателства, приложени към гражданско дело
№ 221/ 2024 г. по описа на Тетевенския районен съд, както и от становището
на въззивника, преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка и обусловеност
съдът приема за установено следното:
На 31.10.2023 година „Профи Кредит България" ЕООД, *********, е
подало до Тетевенския районен съд заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу И. А. А., ЕГН **********, от
град Я*****, ул. „**** за сумата 12 379.23 лева, от които 4 841.54 лева –
главница; 1 977.12 лева неплатено договорно възнаграждение, дължимо за
периода 20.04.2021 г. до 05.05.2022 г.; неплатено възнаграждение за закупена и
използвана услуга Фаст в размер на 1 179.66 лева; неплатено възнаграждение
за закупена и използвана услуга Флекс в размер на 2 172.22 лева; неплатени
такси за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лева, начислени
на 05.05.2021 година; лихва за забава 491.74 лева за периода 21.04.2021г. до
05.05.2022г.(датата на предсрочната изискуемост) и за законна лихва
1 686.95лева дължима от 05.05.22 г. до 30.10.2022г., както и законната лихва от
2
датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и
разноските по делото. В заявлението е пояснено, че паричното вземане
произтича от Договор за потребителски кредит № 40002765568/ 18.01.2021
година за срок от 36 месеца, като длъжникът е следвало да погасява месечна
вноска в размер на 341.55 лева на всяко 20-то число. Твърдят, че А. не е
изпълнила задължението си, като е направила 2 погасителни вноски и е
изпаднала в забава на 21.04.2021 година. Посочват, че на 05.05.2022 година,
поради изпадане в забава при условията на ОУ към ДПК, кредитът е обявен за
предсрочно изискуем, за което длъжникът е уведомен. За периода на изпадане
в забава 21.04.2021 година до обявяване на кредита за предсрочно изискуем на
05.05.2022 година са начислени лихви за забава в размер на 491.74 лева, както
и такса за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лева, начислени
на 05.05.2021 година.
Съдът е отхвърлил така подаденото заявление с разпореждане № 2495/
13.11.2023 година по ч.гр.д. № 819/ 2023 година по описа на РС – Тетевен,
потвърдено с определение № 37/ 22.01.2024 година по ч.гр.д. № 6/ 2024 година
по описа на ОС.
С разпореждане № 237/ 29.01.2024 година заповедният съд е указал на
заявителя да предяви осъдителен иск в едномесечен срок от връчване на
съобщението, като довнесе дължимата държавна такса. Съобщението е
връчено на 05.02.2024 година, като в указания срок на 07.03.2024 година
(клеймо 05.03.2024 година) е предявен осъдителния иск по чл. 422 вр. чл. 415,
ал.1, т.3 от ГПК.
От представените по делото писмени доказателства, е видно, че на
18.01.2021 г. е сключен Договор за потребителски кредит № 40002765568
между „Профи кредит България” ЕООД – София, в качеството на заемодател,
и И. А. А., в качеството на заемател, по силата на който заемодателят е
предоставил на заемателя сума в размер от 5 000 лева. Съгласно клаузите на
договора А. се задължила да върне сума в размер на 8 745.92 лева в срок от 36
месеца, на равни погасителни вноски от 242.94 лева на двадесето число от
месеца. Уговорен бил фиксиран годишен лихвен процент по заема - 41.00 % и
годишен процент на разходите – 49.37 %. Сключено било и споразумение за
допълнителен пакет услуги – „Фаст“ и „Флекси“ с възнаграждение съответно
1250 лева и 2 300 лева с размер на месечната вноска от 98.61 лева. Общото
3
задължение по договора и допълнителните услуги е в размер на 12 295.92 лева
с месечна вноска 341.55 лева.
Съгласно извлечение от сметка от 05.03.2024 година общо платената
сума по кредита е 684 лева последното плащане по кредита е на 18.03.2021
година.
Приложено е уведомително писмо до И. А. А., в което е посочено, че
поради нарушение на задълженията по кредита, сумата по кредита в размер на
11 206.41 лева, е обявена за предсрочна изискуемост, включваща непогасена
част от задължението по договора – 10 170.54 лева, лихви за забава 535.87
лева и такса по тарифа 500 лева. Уведомлението е изпратено с обратна
разписка, като на нея е отбелязано непотърсено.
При така изложените факти съдът приема, че е сезиран с осъдителен иск
с правно основание чл.415, ал.3, вр. ал.1, т.3 от ГПК във вр. с чл.240 от ЗЗД за
вземането, предмет на ч.гр.дело № 819/ 2023 година по описа на Тетевенския
районен съд, с което е отхвърлено заявлението по чл. 410 от ГПК за издаване
на заповед за изпълнение в полза на „Профи Кредит България" ЕООД,
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ №
49, бл. 53Е, вх. „В“, ет. 7, срещу И. А. А., ЕГН **********, от град Я*****,
общо за сумата от 12 349.23 лева, от които 4 841.54 лева – главница; 1 977.12
лева неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода 20.04.2021 г.
до 05.05.2022 г.; неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга
Фаст в размер на 1 179.66 лева; неплатено възнаграждение за закупена и
използвана услуга Флекс в размер на 2 172.22 лева; неплатени такси за
извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лева, начислени на
05.05.2021 година; лихва за забава 491.74 лева за периода 21.04.2021г. до
05.05.2022г.(датата на предсрочната изискуемост) и за законна лихва
1 686.95лева дължима от 05.05.22 г. до 30.10.2022г., както и законната лихва от
датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.
Въззивното производство се развива само по отношение на частта се
отхвърля претенцията на дружеството за неизплатеното договорно
възнаграждение от 1 977.12 лева, лихва за забава 491.74 лева за периода
21.04.2021г. до 05.05.2022г.(датата на предсрочната изискуемост) и за законна
лихва 1 686.95лева дължима от 05.05.22 г. до 30.10.2022г., както и законната
лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, ведно
4
със законната от входиране на задължението до окончателното плащане.
Съгласно чл.154 ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи правния
интерес и фактите, на които основава своите искания и възражения.
В производството по чл.415, ал.3, вр. ал.1, т.3 от ГПК във вр. с чл.240 от
ЗЗД в тежест на ищеца е, при пълно главно доказване, да установи факта, от
който произтича вземането му и размера на претенциите.
Правният интерес на ищеца от предявяване на иска се установява от
доказателствата, приложени към служебно изисканото и прието като
доказателство ч.гр.дело № 819/ 2023 година по описа на Тетевнския районен
съд, от които е видно, че заявлението е отхвърлено, поради което на основание
чл. 415, ал.1, т.3 от ГПК съдът е указал на заявителя, че може да предяви
осъдителен иск за вземането си в едномесечен срок от съобщаването. Ищецът
е предявил иска си в едномесечния срок по чл.415 ал.1 от ГПК и предявеният
осъдителен иск по този ред е допустим.
От доказателствата по делото се установява, безспорно, че между
страните е сключен договор за кредит за сумата от 5000 лева, като по сметка
на кредитополучателя е постъпила сумата от 1246.47 лева., като видно от
договора с 3 753,53 лева общо е извършено рефинансиране.
От представената справка-извлечение е видно, че са платени две
погасителни вноски всяка общо 684 лева, като със сумата от 0.90 лева
частично е погасена част от третата вноска за допълнителния пакет услуги.
Основанието на което са заявени претенциите е твърдяна предсрочна
изискуемост. Съгласно чл. 12.3 от подписаните между страните общи условия
(ОУ) при просрочие на две или повече последователни месечни вноски,
кредиторът може да обяви договора за предсрочно изискуем, като
уведомлението се изпраща по посочен от кредитополучателя начин в случая
на постоянния адрес.
При действието на т.18 от ТР №4/ 18.06.2014 година по ТД №4/ 2013
година на ОСГТК на ВКС вземането става изискуемо, след обявяване на
предсрочната изискуемост на длъжника. В конкретния случай от приложените
доказателства не се установява обявяването на предсрочната изискуемост на
длъжника, тъй като няма данни приложеното по делото уведомление да е
достигнало до него.
Няма пречка обаче да бъдат присъдени падежиралите вноски съгласно
5
чл. 235, ал.3 от ГПК, т. 9 от ТР №4/ 18.06.2014 година по ТД №4/ 2013 година
на ОСГТК на ВКС и т.1 ТР №8/ 02.04.2019 година по ТД №8/ 2017 година на
ОСГТК на ВКС. Видно от представените доказателства всички месечни
вноски са падежирали.
Безспорно в настоящото производство ответникът-въззиваем е
потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДП на закона за защита на
потребителите, поради което са приложими правилата на ЗПК и ЗЗП, като при
действието на чл. 7, ал.3 от ГПК съдът следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи.
В конкретния случай, споразумението за допълнителни услуги е
нищожно по смисъла на чл. 23, вр. чл.22 от ЗПК. Съображенията за това са
следните. От приложения договор за потребителски кредит и погасителния
план, е видно, че възнаграждението за допълнителни услуги се равнява на
почти пълния размер на кредита, включено е в общия размер на месечната
вноска по кредита, представлява разход по същия, и следва да бъде включено
в ГПР. В този смисъл е и решение от 31.03.2024 година на СЕС по дело №С-
714/22 г., съгласно което чл.3 б.ж от Директива 2008/48/ЕО на ЕП и на Съвета
от 28.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на
Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите
за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски
кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при
разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на
разположение на заетата сума, попадат в обхвата на понятието „общи разходи
по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на
понятието ГПР по смисъла на посочения чл.3 б.“и“, когато закупуването на
посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния
кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие
действителните разходи по този кредит. Освен това чл.10, §2 б.“ж“ и чл.23 от
Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че когато в ДПК не е
посочен ГПР, включващ всички предвидени в чл.3 б.“ж“ от тази директива
разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита освободен
от лихви и разноски, така, че обявяването на неговата нищожност да води
единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената
в заем главница.
6
В процесния договор е видно, че пакета допълнителни услуги не е
включен в ГПР в нарушение на чл. 12,т.9 от ЗПК, поради което съгласно чл. 22
от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12
и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита – чл. 23 от ЗПК.
Следва да се отбележи, че при включването му разходите надхвърлят
определения в чл. 19, ал.4 от ЗПК размер.
От приоженото извлечение, неоспорено от длъжника, се установява, че
общият размер на платените суми по кредита е 684 лева, с която сума е
заплатена главница в размер на 235.98 лева, а с останалата част общо лихви и
допълнителни услуги. При приложение разпоредбата на чл. 19, ал.6 от ГПК
остатъкът от главницата по кредита е 4 316 лева.
Първоинстанционният съд е присъдил по голяма сума.
Предвид изложените мотиви атакуваното решение № 161/10.07.2024
година постановено по гр.д.№ 221/ 2024 г. по описа на РС – Тетевен, в
обжалваната част следва да бъде потвърдено.
При този изход на процеса на въззивника не се дължат разноски.
Воден от гореизложените мотиви, Ловешкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 161/10.07.2024 година постановено по
гр.д.№ 221/ 2024година по описа на същия съд.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7