Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София 12.02.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9 ти състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и осемнадесета година
в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
При участието на секретаря Юлия
Асенова, като разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 10638/2017 г. по описа на
СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 2, ал.1, т.1 и т.3 пр.1 ЗОДОВ.
Ищецът твърди в ИМ, че след специализирана
полицейска акция проведена на 22.12.2009 г. бил привлечен като обвиняем и му е
повдигнато обвинение в извършване на престъпление. Бил с мярка за неотклонение
„задържане под стража“ 1 година и 7 месеци, след което изменена на „домашен
арест“ за 8 месеци и 11 дни. С влязла в сила присъда е оправдан по повдигнатите
4 тежки обвинения за престъпления наказуеми с лишаване от свобода от 3 до 12
години. В резултат от на воденото срещу него наказателно производство е
претърпял неимуществени вреди, подробно описани в ИМ. Претендира обезщетение за
тях в размер на 500 000 лева, ведно със законната лихва и разноските по
делото.
Ответникът в писмен отговор в срока
по чл.131 ГПК и допълнението към същия, оспорва иска. Сочи прекомерност на
претенцията. Прави възражение за погасителна давност за лихвата до 20.08.2014
г. Счита, че по делото не са ангажирани доказателства относно претърпените
неимуществени вреди. Отбелязва, че следва да бъде съобразен и факта ,че ищеца
все пак е бил осъден за престъпление по чл.339, ал.1 и ал.6 от НК, тъй като
това обвинение е свързано с останалите обвинения. Оспорва иска по размер, тъй
като претенцията за претърпени неимуществени вреди е изключително завишена и не
отговаря на икономическия стандарт в страната и на съдебната практика.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:
С Постановление за привличане на
обвиняем от 22.12.2009 г., ищецът Р.П.Л. е привлечен като обвиняем по ДП №
233/2009 г. по описа на ГД „ДП- МВР“ гр. София, пр.пр. 13358/2009 по описа на СГП.
Повдигнати са му обвинения за 5 престъпления - за това, че в периода от м. 03.
2007г. до 17.12.2009г. е участвал в организирана престъпна група с още 9 лица,
създадена с цел да върши престъпления по чл.142 НК, като групата е въоръжена и
създадена с користна цел, както и в общо 4 отделни престъпления по чл.142,
ал.4, вр. с ал.2, т. 1,2,7,8 вр. ал. 1, вр. с чл.20, ал.2 НК - отвличане с цел
противозаконно лишаване от свобода на А.Б.А., К.Й.А., И.К.Ц.и Р.Р.Г., като е
бил въоръжен, деянието е извършено от повече от две лица, с користна цел, в
изпълнение на решение на организирана престъпна група и към отвлечените лица е
проявена особена жестокост. С Постановлението на СГП от същата дата ищецът е задържан за срок
до 72 часа. СГС е уважил внесеното искане от СГП за вземане на постоянна мярка
за неотклонение „задържане под стража“ и ищеца е задържан от 22.12.2009 г. до
21.07.2011 г. На 02.04.2012г. с Присъда № 107 от 02.04.2012 г., постановена по
НОХД № 4529/2010 г. по описа на СГС, НО, 7 състав ищецът е признат за невиновен
по всички обвинения свързани с дейността на групата наричана „Наглите“ и е
признат за виновен за престъпление по чл.339 от НК - държане на боеприпаси- 50
броя патрони, кал. 9 мм. „Парабелум“ (кал.9х19), без да има за това надлежно
разрешително и осъден на една година лишаване от свобода, с отлагане изпълнението
на наказанието с изпитателен срок от 3
години.
От показанията на св. В. е видно, че ищеца се
променил много по време на процеса, физически - отслабнал, получил тъмни сенки
под очите, оплаквал се от условията в ареста, в които е живял, тормозен от
управата на ареста поради това, че е бил член на групата на „Наглите“.
Тормозело го обстоятелство, че той не може да види децата си, че няма кой да се
грижи за тях и жена му, както и се тревожел относно обслужване на банковия му
кредит. Децата му на 7 г. и на 12 г., тежко изживели задържането на баща им.
Свидетеля твърди, че ищеца се разстройвал от публикациите в пресата свързани с
него и с повдигнатото му обвинение.
От показанията на св. В. Л. брат
на ищеца, преценени по реда на чл. 172 ГПК се установява, състоянието на ищеца по време и
след на арестуването му. Свидетеля твърди, че поради повдигнатите срещу брат му
обвинения загубили семейния си бизнес. Твърди, че след приключване на наказателното
производство приятелите на брат му го отхвърлили, съседите не го поздравявали и
имал затруднение за започване на нов бизнес.
Предвид така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
За да възникне
притезателното право на увредения за обезвреждане на неимуществените и
имуществените вреди, причинени му от орган на П.НА Р.Б. вследствие на повдигане
на незаконно обвинение, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени
следните материални предпоставки (юридически факти): 1) на ищеца да му е
повдигнато обвинение от П.НА Р.Б. за извършено от него престъпление; 2)
наказателното производство да е било прекратено поради неизвършване на деянието
от обвиняемия или съдът да е оправдал подсъдимия с влязла в сила присъда, като
в този случай повдигнатото му обвинение е незаконно; 3) подсъдимият да е
претърпял неимуществени и имуществени вреди и 4) причинените неимуществени
вреди да са необходима, естествена, присъща, закономерна последица от
повдигнатото незаконно обвинение, т.е. да е налице причинно- следствена връзка
между наказателното производство, по което е било повдигнато незаконното
обвинение, и причинения вредоносен резултат. Отговорността на прокуратурата за
повдигане на незаконно обвинение е обективна.
В тежест
на ищеца е провеждане на главно и пълно доказване наличието на предпоставките
на чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗОДОВ - задържане
под стража, включително като мярка за неотклонение, домашен арест, когато са
били отменени най тежките мерки и повдигнато от органите на
прокуратурата обвинение в извършване на престъпление, по което ищецът е
оправдан, настъпили вреди, които са в пряка и непосредствена причинна връзка с
незаконното обвинение.
От приетите по делото преписи от
материали по НОХД 4529/2010 г. по описа на СГС, НО 7 състав и частните наказателни производство по мерките
за неотклонение се установи, че на от 22.12.2009 г. ищецът е привлечен като обвиняем по ДП № 233/2009 г.
по описа на ГД „ДП- МВР“ гр. София, пр.пр. 13358/2009 по описа на СГП.
Повдигнати са му обвинения за 5 престъпления. С Постановлението на СГП от 22.12.2009 г. ищецът е задържан за
срок до 72 часа, а впоследствие бил с мярка за неотклонение „задържане под
стража“ от 22.12.2009 г. до 21.07.2011 г., т.е за 1 година и 7 месеца.
Впоследствие тази мярка за неотклонение е заменена с по лека- „домашен арест“,
която е изтърпявал от 21.07.2011 г. до 02.04.2012 г., или 8 месеца и 11 дни. С Присъда № 107 от
02.04.2012 г., постановена по НОХД № 4529/2010 г. по описа на СГС, НО, 7 състав,
влязла в сила на 01.07.2014 г. е признат за невиновен по четирите повдигнати му
обвинения или: 1/ по чл. 321, ал.3, пр.1 и пр.2, т.2, вр. ал.2 НК; 2/ по чл.142, ал.3, вр. с ал.2,т.1,
т.2,пр.1, т.7, пр.1, вр. ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал.1 НК; 3/ по чл.142, ал.4, пр.2, вр.ал.3,
вр.ал.2, т.1, т.2, пр.2,т.7, пр.1, т.8 пр.2, ал.3, вр.ал.1, вр.чл.20.ал.4,
вр.ал. 1 НК и 4/ по чл.142, ал.3,
вр.ал.2, т.2, пр.2, т.7, пр.1, вр.ал.1, т.8, пр.2, ал.3, ал.1, вр.чл.20,ал.4,
вр.ал.1 НК и е признат за виновен за
престъпление по чл.339 НК и осъден на една година лишаване от свобода, като изпълнението
на наказанието е отложено с изпитателен срок от 3 години.
С представената по
делото влязла в сила присъда се установява незаконосъобразността на обвинението по 4 те повдигнати му обвинения - основание за търсене
на обезщетение, доколкото наказателното производство срещу ищеца е достатъчно
стресиращ фактор. Със същата присъда
ищеца е признат за виновен за само за
престъпление по чл.339 НК.
Показанията на свидетелите, преценени по реда на чл. 172 ГПК са непротиворечиви, взаимно допълващи се и почиват на преки лични впечатления за обстоятелствата, относно състоянието на ищеца. Единствено показанията на св. Л. в частта, че воденото дело е причинило невъзможност на ищеца да си намери нова работа, отдръпване на бизнес партньорите му, настоящият състав не кредитира, тъй като същите са твърде общи и неконкретизирани, и по делото липсват други доказателства, подкрепящи тези твърдения.
Ноторно известни за съда са твърденията на
ищеца и свидетелите, че на наказателното производство водено и срещу ищеца е
дадена силна гласност в медиите, но на съда не е ноторно известен факта за
конкретни публикации изнесени срещу ищеца, издаването на твърдяната книга и
съдържаща се в нея информация накърняваща достойнството на ищеца. В настоящото
производство, макар да се претендират вреди и от медийно разпространение на
случая, не е проведено доказване конкретно в коя медия и по какъв начин е
извършено отразяването на обвинението спрямо ищеца, така че въз основа на
начина на самото разгласяване съдът да формира извод за по-голям интензитет на
претърпените вреди и да определи по- голям размер на търсеното обезщетение
поради създаване на допълнителен психически дискомфорт у ищеца и накърняване на
името му.
Константната съдебна практика категорично
приема, че всяко лице, участник в съдебно производство, особено наказателно
такова, обичайно търпи вреди – неудобства, страх, притеснение от изхода на
делото и пр., за чието установяване няма ограничения в процеса на доказване. Не
са нужни специални знания, а и безспорно се доказа в настоящото производство,
че ищецът в следствие на образуваното срещу него наказателно производство и
наложените му мерки за неотклонение е понесъл неимуществени вреди, изразяващи
се в редица неприятни преживявания, като тревога, несигурност, напрежение и
безпокойство относно неясното си бъдеще. Повдигането на обвинение срещу някого
има свойството да създаде силни негативни емоции у него, с оглед не само на
потенциалната възможност да понесе предвидената в закона наказателна репресия,
а и относно възможността това да повлияе в отрицателен план на отношенията му с
неговите роднини, приятели и въобще с всички, с които има социалния контакти.
Размерът на претърпените
неимуществени вреди следва да се определи по критерия за справедливост, по смисъла
на чл. 52 от ЗЗД,при преценка на конкретно
съществуващи обстоятелства, обуславящи размера на обезщетението. Такива
обстоятелства са: продължителността на наказателното производство, тежестта на
престъплението, за което е обвинението, броя на деянията, по които е било
незаконното повдигнатото обвинение, ограничаването на гражданските права, вида
на мярката за неотклонение и нейния срок, личностните качества на ищеца,
общественото му положение и начина, по който се е отразило обвинението на ищеца
- върху личния, професионалния, обществения му живот, чувствата, честта и
достойнството му, продължителност и интензитет на терзанията. От правно
значение са действително търпените неудобства в резултат на обвинението. В този
смисъл са Постановления № 4/1964 г. и № 18/1968 г. на ПВС; Решение №
344/24.11.2014 г. по гр. д. № 2378/2014 г. на ІV ГО,ВКС; Решение №
18/20.02.2014 г. по гр.д. № 2721/2013 г. ІV ГО, ВКС; Решение №26/04.03.2009
г.по гр.д.№ 4724/2007 г. ІІІ ГО,ВКС; Решение № 23/03.02.2009 г. по гр. д. № 816/2008
г. на ІІ ГО на ВКС и др.
С оглед изложеното, след анализ
на събраните в хода на процеса доказателства съдът намира, че сумата от 10 000 лв. ще обезщети справедливо ищеца
за претърпените от него неимуществени вреди.При определяне размера на
обезщетението съдът съобрази с тежестта на повдигнатите 4 обвинения, периода
на изтърпяване мерките за неотклонение „задържане под стража“ (1 година и 7 месеца)
и „ домашен арест“ (8 месеца и 11 дни), продължителността на наказателното
производство, (4 години и 6 месеци) медийния отзвук по отношение на групата за
отвличания, факта,че за 5тото обвинение ищецът е бил осъден Искът в разликата му до претендираните 500 000 лева, следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед основателността на
главната претенция основателна се явява и
претенцията за обезщетението за забава в размер на законната лихва върху
уважената част от иска от влизане в сила на оправдателната присъда - 01.07.2014
г.
По разноските:
Ищецът е направил разноски за ДТ
– 10 лв. и адвокатски хонорар – 5 000 лв. или общо 5 010 лв. С оглед изхода на спора според уважената част на
иска следва да се присъдят разноски за адвокат
100 лв.(10 000/500 000 х 5 000) + 10 лв. заплатената ДТ на осн. чл. 10 ал.3 ЗОДОВ или общо дължимата от ответника
сума е 110 лв.
По изложените съображения съдът:
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., гр.София, бул. „********, да заплати на Р.П. Л., ЕГН **********,***
чрез: адв. Л.С.- САК, съдебен адрес:***, на
основание чл. 2, ал.1, т.1 и т.3 пр.1 ЗОДОВ сумата от 10 000 лева, обезщетение за нанесени неимуществени вреди, от обвинения в
извършване на престъпления по чл. 321, ал.3 НК и по чл.142, ал.3 и ал.4 НК за които е оправдан с влязла в сила присъда по
НОХД 4529/2010 г. по описа на СГС НО, 7
с-в, включващо и вредите от „задържане под стража“ и „домашен арест“ ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 01.07.2014 г., до окончателното й изплащане, и на
основание чл. 78,ал.1 ГПК във вр. с чл.10 ал.3 ЗОДОВ сумата от 110 лева, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 10 000
лв. до предявения размер от 500 000 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: