Определение по дело №4509/2013 на Софийски градски съд

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е 

 

№……………..

 

                                                     Гр. София, 23.04.2018г.

 

 

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-2-ри състав в открито заседание на втори февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                              

              ПРЕДСЕДАТЕЛ:   АТАНАС МАДЖЕВ

 

При участието на секретаря Милена Кюркчиева като разгледа т.д. № 4509 по описа за 2013г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.692, ал. 3 и следв. от ТЗ.

            Подадени са възражения срещу списъците на приети и неприети предявени вземания заявени в сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ, обявени в ТР на 10.10.2017 г. и 27.11.2017 г., спрямо длъжник  - „Б.“ АД /н./, като всички възражения бяха разгледани в открито съдебно заседание.

            1/ По възражение с вх.№ 129823/11.10.2017г., подадено от „Б.П.Б.“ АД, срещу списъка на неприетите предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ вземания, обявен в ТР на 10.10.2017 г. на кредиторите на „Б.“ АД /н./ в частта, с която не са приети вземания предявени от „Б.П.Б.“ АД, съставляващи, както следва : сумата от 300 089,35 лв. – изискуема и непогасена главница по договор за инвестиционен кредит № 334/2006г. и анекси към него, по които договор длъжникът - „Б.“ АД се е задължил солидарно, като поръчител наред с кредитополучателя „3 Р П.“ АД, ведно със законната лихва върху това вземане, считано от 14.09.2017 г. /момента на предявяването му в производството по несъстоятелност/ до окончателното му изплащане; сумата в размер от 133 135,13 лв. – вземане за начислена законна лихва върху главното вземане за периода от 12.03.2014 г. до 14.09.2017 г.; сумата в размер на 108,00 лв. – такса платена на ЧСИ-В. Т. по изпълнително дело  № 1284/2012 г.; сумата в размер на 24 832,59 лв. – такси заплатени във връзка с разпределение по изпълнително дело  № 1284/2012 г. по описа на ЧСИ-В. Т.; сумата в размер на 10 963,41 лв. – такса платена на ЧСИ-В. Т. по изпълнително дело  № 1284/2012 г.; сумата в размер на 381,39 лв. – държавна такса платена в полза на АВ – Имотен регистър за подновяване вписване на обезпечение по договор за договор за инвестиционен кредит № 334/2006г. и анекси към него; сумата от 1 102,36 лв. – заплатени нотариални такси за подновяване вписването на обезпечение по  договор за договор за инвестиционен кредит № 334/2006г. и анекси към него; сумата от 375,34 лв. – заплатена на 28.04.2016 г. премия по застрахователна полица съгл. опис № В/11/11124/2016 г. в полза на застрахователно дружество – „А.“ АД; сумата от 93,82 лв. – заплатена на 05.05.2017 г. премия по застрахователна полица съгл. опис № В/11/11091/2017 г. в полза на застрахователно дружество – „А.“ АД;  сумата от 93,84 лв. – заплатена на 05.05.2017 г. премия по застрахователна полица съгл. опис № В/11/11091/2017 г. в полза на застрахователно дружество – „А.“ АД; сумата от 10 953,50 лв. – присъдено възнаграждение за юрисконсулт във връзка с воденото производство по несъстоятелност. Възразилият кредитор счита, че изводите на синдика, с които е мотивирал отнасянето на посочените вземания към списъка на неприетите такива са неправилни. Привежда аргументи в подкрепа на тезата си, че е носител на паричните вземания предявени от него при посочения източник – договор за кредит. Основното му позоваване почива на това, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение, която се е стабилизирала, поради неоспорването й от длъжника и като влязла в сила обвързва същия. Предвид това за „Б.“ АД /н./ трябвало да се приеме, че е адресат на възникнали, съществуващи, изискуеми и непогасени парични задължения подробно дефинирани по размер и вид в издадената на 14.03.2014 г. заповед за изпълнение и ИЛ. Направена е и връзка с актуална съдебна практика относно вземания заявени и установени в заповедни производства и средствата за защита на длъжника при влязла в сила заповед за изпълнение.    

            Длъжникът, чрез пълномощника си – адв. С. оспорва възражението на банката. Акцентира върху това, че „Б.“ АД /н./ е поръчителствало по договор за инвестиционен кредит получен от трето дружество, като заявлението по чл. 417 ГПК било подадено след изтичане визирания в чл. 147, ал. 1 ЗЗД срок, а именно след като поръчителството вече е прекратено. Допълва се, че този срок е краен и с изтичането му се погасява самото право, което кредитора има към поръчителя, а именно да иска изпълнение от него вмество от главния длъжник. С оглед изложеното вземанията предявени от банката с искане за приемане в производството по несъстоятелност на „Б.“ АД /н./ били недължими и правилно синдикът ги бил включил в списъка с неприетите такива. Иска се оставяне на възражението без уважение.    

            Синдикът – А.М. е депозирала подробно писмено становище от 25.10.2017г. по възражението, като счита, че същото е неоснователно. Сочи, че позоваването на банката-кредитор относно стабилизиране на заповедта за изпълнение, с която се е снабдил спрямо длъжника, респективно че фактите в нея били обхванати от преклудиращо действие и изключени от съдебна проверка е несъстоятелно. В тази насока от синдика се напомня нормата на чл. 691 ТЗ, че неоспоримо вземане е само такова, което е установено с влязло в сила съдебно решение постановено след датата на решението за открИ.е на производство по несъстоятелност, по което синдикът е взел участие. При вземанията на възразяващата банка случаят не бил такъв, като се подчертава момента на издаване на заповедта за изпълнение 14.03.2014 г. И синдикът споменава погасяването на задължението на длъжника по договора за поръчителство, доколкото срокът по чл. 147, ал. 1 ГПК бил изтекъл. Същевременно на самостоятелно основание сочи, че от кредитора не били ангажирани необходимите първични счетоводни документи, които да установят възникването и размера на предявените от него вземания  

Съдът, като взе предвид направеното възражение, списъка на неприетите вземания предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

            Съгласно изготвените от синдика списъци на приетите, респективно на неприетите вземания, които са предявени от кредиторите на длъжника в пределите на срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ датиращи от 29.09.2017 г. и обявени в ТР на 10.10.2017 г., като вземанията на „Б.П.Б.“ АД съставляващи : сумата от 300 089,35 лв. – изискуема и непогасена главница по договор за инвестиционен кредит № 334/2006г. и анекси към него, по които договор длъжникът - „Б.“ АД се е задължил солидарно, като поръчител наред с кредитополучателя „3 Р П.“ АД, ведно със законната лихва върху това вземане, считано от 14.09.2017 г. /момента на предявяването му в производството по несъстоятелност/ до окончателното му изплащане; сумата в размер от 133 135,13 лв. – вземане за начислена законна лихва върху главното вземане за периода от 12.03.2014 г. до 14.09.2017 г.; сумата в размер на 108,00 лв. – такса платена на ЧСИ-В. Т. по изпълнително дело  № 1284/2012 г.; сумата в размер на 24 832,59 лв. – такси заплатени във връзка с разпределение по изпълнително дело  № 1284/2012 г. по описа на ЧСИ-В. Т.; сумата в размер на 10 963,41 лв. – такса платена на ЧСИ-В. Т. по изпълнително дело  № 1284/2012 г.; сумата в размер на 381,39 лв. – държавна такса платена в полза на АВ – Имотен регистър за подновяване вписване на обезпечение по договор за договор за инвестиционен кредит № 334/2006г. и анекси към него; сумата от 1 102,36 лв. – заплатени нотариални такси за подновяване вписването на обезпечение по  договор за договор за инвестиционен кредит № 334/2006г. и анекси към него; сумата от 375,34 лв. – заплатена на 28.04.2016 г. премия по застрахователна полица съгл. опис № В/11/11124/2016 г. в полза на застрахователно дружество – „А.“ АД; сумата от 93,82 лв. – заплатена на 05.05.2017 г. премия по застрахователна полица съгл. опис № В/11/11091/2017 г. в полза на застрахователно дружество – „А.“ АД;  сумата от 93,84 лв. – заплатена на 05.05.2017 г. премия по застрахователна полица съгл. опис № В/11/11091/2017 г. в полза на застрахователно дружество – „А.“ АД; сумата от 10 953,50 лв. – присъдено възнаграждение за юрисконсулт във връзка с воденото производство по несъстоятелност са включени в изготвения списък на неприетите вземания.

            С молба от 15.09.2017г. „Б.П.Б.“ АД е предявила вземането си 300 089,35 лв. – изискуема и непогасена главница по договор за инвестиционен кредит № 334/2006г. и анекси към него, по които договор длъжникът - „Б.“ АД се е задължил солидарно, като поръчител наред с кредитополучателя „3 Р П.“ АД, ведно със законната лихва върху това вземане, считано от 14.09.2017 г. /момента на предявяването му в производството по несъстоятелност/ до окончателното му изплащане; сумата в размер от 133 135,13 лв. – вземане за начислена законна лихва върху главното вземане за периода от 12.03.2014 г. до 14.09.2017 г.; сумата в размер на 108,00 лв. – такса платена на ЧСИ-В. Т. по изпълнително дело  № 1284/2012 г.; сумата в размер на 24 832,59 лв. – такси заплатени във връзка с разпределение по изпълнително дело  № 1284/2012 г. по описа на ЧСИ-В. Т.; сумата в размер на 10 963,41 лв. – такса платена на ЧСИ-В. Т. по изпълнително дело  № 1284/2012 г.; сумата в размер на 381,39 лв. – държавна такса платена в полза на АВ – Имотен регистър за подновяване вписване на обезпечение по договор за договор за инвестиционен кредит № 334/2006г. и анекси към него; сумата от 1 102,36 лв. – заплатени нотариални такси за подновяване вписването на обезпечение по  договор за договор за инвестиционен кредит № 334/2006г. и анекси към него; сумата от 375,34 лв. – заплатена на 28.04.2016 г. премия по застрахователна полица съгл. опис № В/11/11124/2016 г. в полза на застрахователно дружество – „А.“ АД; сумата от 93,82 лв. – заплатена на 05.05.2017 г. премия по застрахователна полица съгл. опис № В/11/11091/2017 г. в полза на застрахователно дружество – „А.“ АД;  сумата от 93,84 лв. – заплатена на 05.05.2017 г. премия по застрахователна полица съгл. опис № В/11/11091/2017 г. в полза на застрахователно дружество – „А.“ АД; сумата от 10 953,50 лв. – присъдено възнаграждение за юрисконсулт във връзка с воденото производство по несъстоятелност са включени в изготвения списък на неприетите вземания.

Съдът намира, че възражението на „Б.П.Б.“ АД от датата – 11.10.2017 г., е упражнено в срок, поради което е допустимо и следва да бъде разгледано по същество.

Възражението е частично основателно,  а позицията на синдика да не включи заявените от банката вземания в откритото производство по несъстоятелност на длъжника - „Б.“ АД е неправилно, с изключение на търсеното такова в размер на сумата от 10 953,50 лв. – за юрисконсултско възнаграждение във връзка с провежданото производство по несъстоятелност. Правопораждащият вземанията факт е договор за инвестиционен кредит то 2006 г., с които банката-възразил кредитор е отпуснала в полза на дружество – „3 Р П.“ АД банков кредит, а длъжника - „Б.“ АД е приел да поръчителства пред банката за дълга на кредитополучателя. По волята на страните, вкл. и на поръчителя „Б.“ АД кредитното правоотношение е било предмет на изменение и допълнение 15 пъти чрез подписването на 15 бр. анекси. Съобразно приетото в Анекс 4 крайният срок за изплащането на всички задължения по кредита е определен за не по-късно от 01.09.2015 г. От приложените заповед за изпълнение и изпълнителен лист издадени на 14.03.2014 г. се установява, че банката-кредитор е инициирала заповедно производство спрямо „3 Р П.“ АД, „Б.“ АД и други трима поръчители-физически лица срещу, които е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, в която е разпоредено длъжниците да заплатят при условията на солидарна отговорност в полза на кредитора : сумата от 229 015,46 евро – главница, по договор за инвестиционен кредит  № 334/2006 г., ведно със законната лихва за периода от 12.03.2014 г. до изплащане на вземането; възнаградителна лихва в размер на 20 635,43 евро дължима за периода от 01.09.2011 г. до 15.04.2013 г.; наказателна лихва в размер на 48 262,96 евро за периода от 04.11.2011 г. до 11.03.2014 г., такса в размер на 522,56 евро, административна такса – имуществена застраховка в размер на 243,03 евро, както и сумата от 12 283,32 лв. – разноски по делото, като за заповедта е допуснато незабавно изпълнение по чл. 418, ал. 1 ГПК и е разпоредено да се издаде изпълнителен лист. Такъв е издаден за цитираните суми на 14.03.2014 г. В рамките на срокът за възражение по чл. 414 ГПК не се установява такова да е било упражнено от длъжника, като последния и не поддържа позиция да е пристъпвал към такова средство за защита по заявените срещу него парични вземания. Следователно се касае за влязла в сила заповед за изпълнение, чието обвързващо страните действие по отношение на фактите, от които се черпят вземанията фигуриращо в нея се е стабилизирало и не подлежи на преразглеждане. Такова преразглеждане е невъзможно да се извърши, било чрез подаване на отрицателен установителен иск от длъжника, било чрез оспорването на вземанията в обхвата на заповедта, когато същите са били предявени от носителя им в откритото производство по несъстоятелност срещу длъжника. Синдикът също е бил длъжен да се съобрази с влязлата в сила заповед за изпълнение, като не разполага с възможност да преразглежда възникването, съществуването и изискуемостта на установените в нея вземания. Изцяло в отговорност на длъжника е да понесе последиците от бездействието си да оспори посочените в заповедта вземания своевременно в рамките на установения в процесуалния закон срок. С влизането в сила на обсъжданата заповед за изпълнение нейната изпълнителна сила се стабилизира окончателно и оспорването на фактите и обстоятелствата относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират. Съдът по несъстоятелността напълно споделя развитата в тази насока практика на ВКС, ТК, Първо ТО обективирана в Решение № 6/21.01.2016 г. по т.д. № 1562/2015 г., където е дадено разяснението, че открИ.ето на производство по несъстоятелност не би могло да създаде нова привилегия, нова процесуалноправна възможност на длъжника в несъстоятелност срещу който е издадена влязла в сила, с формирано изпълнително действие заповед за изпълнение, да оспорва вземането по нея на основание на факти, съществували към момента, към който той е могъл и е следвало да проведе защитата си срещу този съдебен акт. Така, както при липса на производство по чл.625 сл. ТЗ, страната не би могла чрез установителен иск по реда на чл.124,ал.1 ГПК да се брани срещу влязлата в сила заповед, и производството по такъв иск би бил недопустимо, на същото основание и длъжникът в несъстоятелност не би могъл да оспорва вземане, установено със влязлата в сила по реда на чл.416 ГПК заповед, на преклудираните с изтичането на срока по чл.414 ГПК твърдения и производството по специалния установителен иск в производството по несъстоятелност-чл.694 ТЗ. Това важи и за преценката, която е делегирана на синдика в процедурата по приемане на заявените пред него вземания в производството по несъстоятелност, като същия е обвързан от стабилитета на влязлата в сила заповед за изпълнение и не може да ревизира възникването, съществуването и изискуемостта на вземанията установени с нея позовавайки се на факти, които са били настъпили и известни на страните по кредитното правоотношение към момент на издаване на заповедта за изпълнение и изтичане на срока за нейното възразяване. В този смисъл това, дали и кога е изтекъл възможният по чл. 147, ал. 1 ЗЗД срок за ангажиране от кредитора на отговорността на поръчителя в лицето на „Б.“ АД, респективно дали е отпаднала възможността да се търси плащане от този кредитор, поради погасяване на задължението му поето с поръчителството по процесния договор за банков кредит е обстоятелство, което е изцяло покрито от преклудиращото действие на влязлата в сила заповед за изпълнение и не може да бъде преразглеждано и в пределите на настоящето производство. В този контекст съдът приема, че предявеното от банката вземане в размер  300 089,35 лв. – изискуема и непогасена главница по договор за инвестиционен кредит № 334/2006г. и анекси към него, по които договор длъжникът - „Б.“ АД се е задължил солидарно, като поръчител наред с кредитополучателя „3 Р П.“ АД, ведно със законната лихва върху това вземане, считано от 14.09.2017 г. /момента на предявяването му в производството по несъстоятелност/ до окончателното му изплащане е доказано в своето основание и размер. Това важи и по отношение на останалите вземания, които банката е предявила, като в подкрепа пораждането на същите са представени редица писмени доказателства : преводни нареждания за извършени кредитни преводи и плащане към бюджета, описи по процедура за подновяване на застрахователни полици по обезпечение на кредитни продукти на малки, средни и корпоративни клиенти на банката, застрахователни полици защитено имущество и пр. Относно актуалния вид и размер на вземанията, с които кредитора - „Б.П.Б.“ АД  се легитимира за носител трябва да се съобрази постъпилото от него уведомление от 04.01.2018 г., с което известява съдът по несъстоятелността, че дългът на основния негов длъжник - „3 Р П.“ АД е бил редуциран, предвид успешно проведено индивидуално изпълнение спрямо същия, което е довело и до промяна в актуалния размер на вземанията на банката по договора за инвестиционен кредит № 334 от 09.08.2006 г., в това число и параметрите на задължението на солидарния длъжник -  „Б.“ АД, като актуалните размери на вземанията са следните : главница – 0,01 евро, законна лихва - 65 065,42 евро; разноски за застрахователни полици – 563,00 евро; и разноски по подновяване на ипотека – 1483,75 евро. Предвид изложеното съдът по несъстоятелността, счита, че възражението на банката следва да бъде уважено именно в тези предели на дължимите от солидарния длъжник - „Б.“ АД парични суми, като всички посочени вземания следва да е примат при ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ.           

Съдът по несъстоятелността споделя решението на синдика да откаже да приеме в списъка на приетите вземания предявено такова за дължимо възнаграждение за юрисконсулт, доколкото няма съдебен акт, в които отговорност за заплащането на подобни разноски да е била възложена на длъжника - „Б.“ АД.  

2/ По възражение с вх. №130295/11.10.2017г., подадено от кредитора – Т.С.Д. срещу Списъка на неприетите вземания на кредиторите на „Б.“ АД /н./ предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, който е изготвен на 29.09.2017 г. и обявен в търговския регистър на 10.10.2017 г. относно частта му, с която вземането на Т.С.Д. в размер на сумата от 59 474,40 лв. – претенция за неоснователно обогатяване не е било прието. Кредиторката изтъкв, че отношенията й с „Б.“ АД /н./ почиват на сключен между тях договор за учредяване право на строеж срещу поето от длъжника задължение за построяване и предаване в полза на учредителите конкретни обекти в жилищна сграда – сред тях и Студио 1. В етапа на реализация на строителния процес е наложило изменение в архитектурната част на проекта, доколкото се оказало невъзможно изграждане на  Студио 1 в първоначалната му предвидена площ от 32,53 кв.м., като тзи площ била променена /завишена/ на 69,68 кв.м., което довело и до възникването на съсобственост в този недвижим имот между учредителите и строителя. Отбелязва се и това, че страните уговорили притежаваните от строителя идеални части от описаното студио да бъдат прехвърлени на учредителите за сметка на неизграден от строителя друг обект, респективно неизпълнение на поети от него други задължения по договора за учредяване право на строеж. Именно заради това през 2014 г. страните сключили споразумение, в което длъжника-строител се задължил да прехвърли в полза на учредителя без заплащане на насрещна цена съответните идеални части, които притежава в недвижим имот – Студио 1. Междувременно обаче в рамките на образувано срещу длъжника „Б.“ АД /н./ изп. дело № 201585880401325 била обявена публична продан на 0,5332 % ид. части от Студио 1, което принудило кредиторката – Д. да участва и да придобие същите за цена в размер на 59 474,40 лв. Сочи, че с плащането на тази сума тя се е обеднила за сметка на „Б.“ АД /н./, защото последния поел задължение да й прехвърли тези идеални части безвъзмездно, но не го изпълнил, а същевременно с платената сума намалил дълговете си спрямо други кредитори.         

Длъжникът, чрез пълномощника си – адв. С. оспорва възражението на кредитора – Д., като го намира за неоснователно и изцяло препраща към мотивите на синдика изложени в писменото му становище приобщено по делото.

Синдикът – А.М. е депозирала подробно писмено становище от 25.10.2017г. по възражението, като счита, че същото е неоснователно. Сочи, че в създадените между длъжника и Т.Д. облигационни отношения не се разкрива възникване на субективно право на вземане от настъпило неоснователно обогатяване. Отбелязва се, че самата Д. сочи в изложението си, че между нея и „Б.“ АД /н./ са възникнали отношения на съсобственост, като в хипотезата когато единия съсобственик прехвърли дела си в съсобствения имот на другия такъв не се наблюдава неоснователно разместване на престации, а е налице еквивалентна размяна, защото придобИ.ето на посочената идеална част е станало срещу заплащането на определена цена. Добавя се, че в споразумението, на което се позовава кредиторката не се разкриват уговорки с елементи на безвъзмездност, когато става дума за поетото задължение за прехвърляне на притежаваните от длъжника идеални части в Студио 1. Смята, че възражението е неоснователно, а предявеното от Т.Д. вземане в размер на 59 474,40 лв. – съставляващо претенция за неоснователно обогатяване трябвало да остане в списъка на неприетите вземания.

Съдът, като взе предвид направеното възражение, списъка на неприетите вземания, изготвен от синдика по реда на чл. 685, ал. 1 ТЗ, извършените в съдебното заседание по чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

По партидата на несъстоятелния длъжник в Търговския регистър на 10.10.2017г. са обявени изготвените от синдика списъци на приетите и неприети вземания, предявени в срока по чл. 685, ал.1 от ТЗ, като вземането на Т.Д. в размер на сумата от 59 474,40 лв. – съставляващо претенция за неоснователно обогатяване е отнесено от синдика в списъка на неприетите вземания.

Вземането е предявено от Т.С.Д. с молба с вх. № 118710 от 15.09.2017г., като е посочено да възлиза в размер на сумата от 59 474,40 лв. – съставляващо претенция за неоснователно обогатяване. Допълнено е, че същото е от категорията на необезпечените такива.

Съдът намира, че възражението на Т.С.Д. от датата – 11.10.2017 г., е упражнено в срок, поради което е допустимо и следва да бъде разгледано по същество.

Разгледано по същество възражението е неоснователно.

Кредиторовото си качество относно възразената сума от 59 474,40 лв. Т.Д. извежда от реализирал се по отношение на нея фактически състав на неоснователно обогатяване. Приложените от същата доказателства свидетелстват за това, че през 2008 г. лицата – Л., Т., Р. и Н. Д. са учредили в полза на дружеството - „Б.“ АД право на строеж върху притежаван от тях в условията на съсобственост недвижим имот, чиято индивидуализация е дадена подробно в нот. акт № 62/2008 г., като приемателя – строител в замяна на учреденото нему право на строеж е приел да построй изцяло и за своя сметка в полза на собствениците – учредители самостоятелни обекти в жилищната сграда, за чието изграждане е учредено правото на строеж. Видно е, че сред тези обекти е Студио 1, чиято площ съобразно данните по нотариалния акт е предвидено да бъде 32,53 кв.м., като Т.Д. е запазила, респективно придобила правото на строеж относно този имот при посочената площ. В процеса на изграждане на жилищната страда се констатира, че инвестиционния проект за същата е бил изменен, като предвиденото Студио 1 разположено на 2-ри етаж е било разширено  с помещение в северозападния край, като първоначалната му площ от 32,53 кв.м. е променена на 69,68 кв.м. След изграждането на този обект, доколкото Т.Д. е била титуляр на право на строеж относно 32,53 кв.м., което се е трансформирало в право на собственост, а строителя-приемател „Б.“ АД е притежавал право на строеж за останалата част от площта в него, което също се е трансформирало в право на собственост, то между тези правни субекти е възникнала съсобственост по отношение на обсъжданото Студио 1. Установява се, че делът на съсобственика - „Б.“ АД е бил изнесен на публична продан през 2017 г, като е бил възложен с постановление за възлагане в полза на Т.Д. за цена в размер от 59 474,40 лв. Установява се, че на 14.08.2017 г. от купувача - Т.Д. е осъществено плащане в полза на ЧСИ-Димоларова на продажната цена в размер от 59 474,40 лв. Освен това се констатира, че на 04.07.2014 г. между Л. и Т.Д. от една страна и „Б.“ АД от друга е подписано споразумение, в което дружеството е приело да подготви всички необходими документи нужни за изповядването на нотариална сделка за прехвърляне на идеални части от второто ниво /бившия офис 3/към студио 1, като сделката ще бъде изповядана след вдигането на учредена в полза на ББР ипотека върху офис 3. Анализът на така установените факти приведен към изложените от кредиторката твърдения за нейно вземане за неоснователно обогатяване, изключва извод за порждане в нейна полза на подобно парично притезание с цитирания извъндоговорен източник. За да възникне вземане за неоснователно обогатяване трябва да се е състояло разместване на блага в правните сфери на поне два правни субекта, при което разместване на блага единият без основание да се е обогатил за сметка на другия. В случая разместване на блага действително се е състояло, а именно Т.Д. е придобила в собственост идеални части от недвижим имот, като за тази получено от нея имуществено благо е заплатила парична сума в размер на 59 474,40 лв., която е послужила за погасяване задължения на „Б.“ АД към негови кредитори-взискатели по изпълнително дело. В този смисъл анализирайки създадената по повод на тази продан облигационна връзка не може да се приеме, че плащането на цената е било без правно основание. Напротив плащането на цената е престация свързана с възмездния характер на придобИ.ето, какъвто характер всякога има публичната продан, като основание за транслиране на вещни права. Това, че длъжника - „Б.“ АД е поел договорно задължение към Т.Д. през 2014 г. да осигури документи и да извърши действия по заличаване на ипотека във връзка с изповядване на нотариална сделка по прехвърлянето на същите идеални части, а след това не го е изпълнил не може да рефлектира върху създаденото през 2017 г. правоотношение по повод реализиралата се публична продан и да обоснове заключение, че с платената по нея цена длъжника - „Б.“ АД. По делото няма данни за конкретна уговорка, че „Б.“ АД е изразил съгласие да прехвърли придобитите от него идеални части от недвижимия имот – Студио 1 в полза на Т.Д. без да получи насрещна престация. Ясно е само, че е приел да осъществи определени правни действия по набавяне на документи и заличаване на ипотека за да направи възможно прехвърлянето на имота в полза на Л. и Т. Д., но каква е била волята на страните във връзка с това прехвърляне и по конкретно, дали тя е била за безвъзмездно такова от събраните по делото писмени доказателства не може да се заключи. При това положение плащането на 59 474,40 лв. не е довело до обедняване на Д. и обогатяване на „Б.“ АД, респективно не може да се иска връщането му, като платено в условията на неоснователно обогатяване на длъжника. В този смисъл преценката на синдика да не включи това вземане в списъка на приетите вземания е правилна и съответна на представените му доказателства, като следва да се потвърди от съда оставяйки възражението упражнено от кредитора – Т.Д. без уважение.  

3/ По възражение с вх.№ 137174/17.10.2017г., подадено от кредитора – “Б. БГ“ ЕООД срещу Списъка на неприетите вземания на кредиторите на „Б.“ АД /н./ предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, който е изготвен на 29.09.2017 г. и обявен в търговския регистър на 10.10.2017 г. относно частта му, с която от синдика не са приети вземанията предявени от “Б. БГ“ ЕООД, индивидуализирани от носителя им по следния начин : 1.) 1.1./ сумата в размер от  4 014 617,97 лв. – представляваща незаплатена част от цена по два предварителни договора за продажба сключени на 09.10.2007 г. и 21.11.207 г.; 1.2./ сумата в размер от 1 669 417,06 лв. – законна лихва за забава върху главното вземане за неплатена цена, което обезщетение е начислено за периода от 15.07.2013 г. до 17.08.2017 г., 1.3./ сумата в размер на законната лихва за забава отново върху главното вземане за неплатена цена, която се начислява след 17.08.2017 г. до окончателното плащане; и 2.) 2.1./ сумата в размер от 72 000 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита от 01.07.2013 г. осъществена по т.д. 4509/2013 г. по описа на СГС, 2.2./ сумата в размер от 400,00 лв. – депозит за експертиза назначена по т.д. 5837/2016 г. по описа на САС, 2.3./ сумата в размер от 4 800 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение по т.д. 5837/2016 г. по описа на САС. Оспорващият кредитор е обсъдил и изложил критика спрямо съображенията на синдика да не приеме предявените от “Б. БГ“ ЕООД вземания в производството по несъстоятелност открито за длъжника - „Б.“ АД /н./ АД, като се е спрял подробно върху пораждането на вземанията, тяхното съществуване и липсата на плащането им от длъжника. Настоява, че кредиторовото му качество произтича от двата предварителни договора сключени с длъжника през 2007 г., в които ясно са дефинирани продажните цени на обектите, за които “Б. БГ“ ЕООД се е задължило да изгради и прехвърли на „Б.“ АД /н./ АД. Обосновано е и защо според оспорващия кредитор промяна в параметрите на уговорената продажна цена не е постигната с подписването на двата нотариални акта, чрез които имотите предмет на предварителните договори са били окончателно прехвърлени от кредитора на длъжника. Отрича се плащане по тези нотариални сделки да е било осъществявано от длъжника, комуто е била прехвърлена собствеността върху имотите описани в споменатите нотариални актове. Изрично се акцентира върху това, че  „Б.“ АД /н./ АД е признал действителните си задължения за продажна цена по договорените за прехвърляне с двата предварителни договора имоти в изготвен на 09.03.2011 г. протокол, като остатъка от дължимата продажна цена 4 014 617,97 лв. Действително уговорените размери на продажна цена били тези възприети в предварителните договори, а посочените цени в двата нотариални акта всъщност съставлявали симулативни /привидни/ такива, като действителната воля на страните по отношение на този елемент на сделките за прехвърляне на вещни права присъствала в предварителните договори и била ясно потвърдена в протокола от 2011 г., чиято дата на изготвяне следвала момента на нотариалното изповядване на сделките. Добавя се, че според предварителните договори уговорената цена подлежи на изплащане разсрочено /на три вноски/, като присъства изрична клауза, че нейния размер не подлежи на промяна. Споменава се и това, че вземанията произтичащи от двата предварителни договора са намерили отражение в нарочно издадени от доставчика на услугата - “Б. БГ“ ЕООД фактури, които са приети от длъжника и са надлежно осчетоводени във воденото при него счетоводство, вкл. по тях е бил ползван данъчен кредит. Добавя се и това, че производството по несъстоятелност е било открито  по преценка на съда именно, като е било съобразено вземането на “Б. БГ“ ЕООД по цитираните два предварителни договора за построяване на конкретни недвижими имоти. По отношение на вземанията за разноски се поддържа, че именно производството по несъстоятелност е това в рамките на което тези направени разноски от кредитора за проведеното производство по чл. 625 ТЗ следва да бъдат заявени и приети, като такива по смисъла на чл. 613 ТЗ, защото дружеството нямало как да ги потърси в рамките на индивидуално принудително изпълнение. Воден от тези си съображения оспорващия кредитор - “Б. БГ“ ЕООД очаква произнасяне от съда по несъстоятелността, с което решението на синдика да отнесе предявените и гореописани негови вземания в списъка с неприети такива да бъде прието за неправилно, като се допусне изменение в изготвения по реда на чл. 685 ТЗ списък на приетите вземания във воденото спрямо „Б.“ АД /н./ АД производство по несъстоятелност, като в него бъдат включени и вземанията на “Б. БГ“ ЕООД надлежно предявени в установените от ТЗ срокове.   

Длъжникът, чрез пълномощника си – адв. С. оспорва възражението на кредитора – “Б. БГ“ ЕООД, като се позовава на това, че вземанията заявени от същия са спорни по своето естество, като от длъжника са приведени правоизключващи, респективно правопогасяващи възражения. Добавено е това, че решението на съда за открИ.е на производство по несъстоятелност не се ползва със СПН по отношение съществуването и изискуемостта на даденото вземане, вкл. неговия размер, поради което при провеждане производството по предявяване и приемане на вземанията отделните кредитори следва да ги докажат, а съдът не е обвързан от мотивите изразени в решението за открИ.е на производството по несъстоятелност.

Синдикът – А.М. е депозирала подробно писмено становище от 09.11.2017г. по възражението, в което е посочила установимата според доказателствата фактическа обстановка и правните последици за страните по създадените правоотношения, вкл. и възникване на вземане за цена относно построени от оспорващия кредитор обекти във връзка с възлагане от длъжника. Сочи се, че волята на страните изразена в нотариалните актове във връзка с уговорената в тях и обявена за заплатена продажна цена не може да бъде изолирана и да не се взема предвид при преценката за съществуването на предявеното вземане, защото правоотношението между страните е търпяло своето развитие във времето, като съобразно тяхната воля е било променяно. Мнението на синдика за подписания протокол от 2011 г. между страните е, че в съдържанието на същия страните действително са коментирали съществуване на задължение на „Б.“ АД към оспорващия кредитор, но не може да се заключи, че това задължение касае именно двата предварителни договора, от които “Б. БГ“ ЕООД черпи кредиторовото си качество по предявените вземания. Отбелязва се, че процесните предварителни договори имат различни дати от тези упоменати в протокола, като посочената обща стойност на апартаментите описани във всеки от двата предварителни договора също е различна от тази цитирана в протокола, а така също годината на подписване на нотариалните актове по отношение имотите предмет на процесните предварителни договори не кореспондира на годината на цитираните в протокола нотариални актове. По неприетите вземания за разноски е изказано становище, че отговорността за дължимост на такива може да се породи само в пределите на висящ съдебен процес чрез присъждането им по реда на чл. 78 ГПК от съдът гледащ спора по този процес. Доколкото това вземане за присъждане на разноски е било предмет на претенция пред САС, но те не са били присъдени с акта по същество в полза на оспорващия кредитор, то въпросът с отговорността за разноски не може да бъде пререшаван в рамките на производството по предявяване и приемане на вземанията, като те бъдат включени в списъка на приетите вземания.     

Съдът, като взе предвид направеното възражение, списъка на неприетите вземания, изготвен от синдика по реда на чл. 685, ал. 1 ТЗ, извършените в съдебното заседание по чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

По партидата на несъстоятелния длъжник в Търговския регистър на 10.10.2017г. са обявени изготвените от синдика списъци на приетите и неприети вземания, предявени в срока по чл. 685, ал.1 от ТЗ, като вземанията на “Б. БГ“ ЕООД индивидуализирани от носителя им по следния начин : 1.) 1.1./ сумата в размер от  4 014 617,97 лв. – представляваща незаплатена част от цена по два предварителни договора за продажба сключени на 09.10.2007 г. и 21.11.207 г.; 1.2./ сумата в размер от 1 669 417,06 лв. – законна лихва за забава върху главното вземане за неплатена цена, което обезщетение е начислено за периода от 15.07.2013 г. до 17.08.2017 г., 1.3./ сумата в размер на законната лихва за забава отново върху главното вземане за неплатена цена, която се начислява след 17.08.2017 г. до окончателното плащане; и 2.) 2.1./ сумата в размер от 72 000 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита от 01.07.2013 г. осъществена по т.д. 4509/2013 г. по описа на СГС, 2.2./ сумата в размер от 400,00 лв. – депозит за експертиза назначена по т.д. 5837/2016 г. по описа на САС, 2.3./ сумата в размер от 4 800 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение по т.д. 5837/2016 г. по описа на САС са отнесени от синдика в списъка на неприетите такива.

Вземанията са предмет на надлежно осъществено предявяване от “Б. БГ“ ЕООД с молба с вх. № 114629 от 05.09.2017г. и са индивидуализирани от носителя им по следния начин : 1.) 1.1./ сумата в размер от  4 014 617,97 лв. – представляваща незаплатена част от цена по два предварителни договора за продажба сключени на 09.10.2007 г. и 21.11.207 г.; 1.2./ сумата в размер от 1 669 417,06 лв. – законна лихва за забава върху главното вземане за неплатена цена, което обезщетение е начислено за периода от 15.07.2013 г. до 17.08.2017 г., 1.3./ сумата в размер на законната лихва за забава отново върху главното вземане за неплатена цена, която се начислява след 18.08.2017 г. до окончателното плащане; и 2.) 2.1./ сумата в размер от 72 000 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита от 01.07.2013 г. осъществена по т.д. 4509/2013 г. по описа на СГС, 2.2./ сумата в размер от 400,00 лв. – депозит за експертиза назначена по т.д. 5837/2016 г. по описа на САС, 2.3./ сумата в размер от 4 800 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение по т.д. 5837/2016 г. по описа на САС. Допълнено е, че същите са от категорията на необезпечените такива.

Съдът намира, че възражението на “Б. БГ“ ЕООД от датата – 17.10.2017 г., е упражнено в срок, поради което е допустимо и следва да бъде разгледано по същество.

Разгледано по същество възражението е частично основателно.

От събраните в производството доказателства се установява, че на 09.10.2007 г. и на 20.11.2007 г. оспорващият кредитор “Б. БГ“ ЕООД е встъпил в договорни правоотношения с длъжника - „Б.“ АД, като това е станало с подписването на два предварителни договора за изграждането и продажбата на готов строителен продукт. Предмет на тези договори са общо 30 недвижими обекта, които се намират в предвидена за изграждане жилищна сграда, в гр. Банско, местност „Гуровица“, комплекс „ГРАНД РОЯЛ“. Уговорената по първия договор / за 4 броя обекта с обща площ от 261,39 кв.м./ продажна цена възлиза на сумата от общо 253 548,30 евро, а по втория такъв / за 26 броя обекта с обща площ от 1 922,09 кв.м. /цената е уговорена на сумата от общо 1 864 427,30 евро. И по двата договора е предвидено цената да бъде заплатена на„Б.“ АД на три вноски, с конкретно посочване на суми и периоди. Впоследствие се установява, че с два нотариални акта за покупко-продажба на недвижим имот  № 16/17.10.2007 г.  и № 35/27.11.2007 г. имотите предмет на двата предварителния договора са прехвърлени в полза на „Б.“ АД на етап изграждането им до степен груб строеж, като тези посочени в предварителния договор от 09.10.2007 г. са продадени за цена в размер от 33 600 лв., респективно тези отразени в предварителен договор от 20.11.2007 г. за цена от 248 350 лв. В нотариалните актове обективиращи така изповяданите сделки присъства и изявление на страните, че уговорената в тях цена е била изцяло изплатена от купувача на продавача по банков път към датата на сключването им. Съдът по несъстоятелността намира, че наведеното от оспорващия кредитор възражение за симулативност на цената посочена в нотариалните актове е основателно и следва да се възприеме. Аргумент за това е най-вече подписаното между страните споразумение, което е обективирано в протокол от 09.03.2011 г. и от съдържанието на което се установява, че продадените по двата договора от 09.10.2007 г. и 20.10.2007 г. общо 30 броя апартамента разположени в сграда Гранд Роял в гр. Банско с обща квадратура 2 183,48 кв.м. при обща цена с вкл. ДДС 4 142 400,22 лв. с вкл. ДДС не са изплатени от приобретателя им в лицето на „Б.“ АД, доколкото е констатирано, че към момента на съставянето на споразумението е изплатена само част от дължимата сума в размер от 173 634,43 лв. Изрично е признато, че остатъка за плащане по издадените фактури възлиза на сумата от 4 014 617,97 лв., с вкл. ДДС. В протокола присъства и изявление, че през 2008 г. апартаментите са били прехвърлени нотариално в полза на „Б.“ АД и съответно са били изключени, като обезпечение по кредита на “Б. БГ“ ЕООД. Преди всичко следва да се посочи, че не може да се говори за липса на идентитет между вземанията произтичащи от предварителните договори и тези уредени в протокола от 09.03.2011 г. Съпоставката на данните, които присъстват в споразумението от 09.03.2011 г. и тези в двата предварителни договора от 2007 г. еднозначно показва, че се касае до едни и същи по своя вид и основание вземания /продажба на недвижими имоти/. Налице е пълно съвпадение в датите цитираните договори, площта на имотите, тяхното местоположение, вкл. уговорената им цена от 4 142 400,22 лв. Единственото несъответствие се наблюдава в годината на нотариалните актове, с които е посочено, че тези имоти са били обект на транслативни сделки, но същото не е достатъчно да разколебае извода за идентичност на предмета на предварителните договори с тези упоменати в споразумението от 09.03.2011 г. Касае се за едни и същи правоотношения възникнали между “Б. БГ“ ЕООД и „Б.“ АД създадени по повод изграждането и продажбата на готов строителен продукт. По отношение функциите и предназначението на протокола от 09.03.2011 г. настоящата инстанция намира, че същия по правното си естество съставлява обратно писмо, с което страните по двата предварителни договора от 2007 г., респективно по двата нотариални акта за продажба също от 2007 г. са разкрили действителната си воля във връзка с продажбата на имотите предмет на тези сделки, и по конкретно каква е действителната дължима продажна цена от купувача в полза на продавача. Важно е да се отбележи, че няма ограничение в момента на създаването на обратното писмо, като същото може да се състави между страните и след приключване на правната сделка, за която страните са ползвали симулативност по отношение на даден елемент от нейното съдържание – в случая размера на уговорената продажна цена. Базирайки се на тези правни съображения съдът по несъстоятелността приема, че от страна на възразилия кредитор - “Б. БГ“ ЕООД успешно е доказана симулация в уговорената продажна цена при изповядването през 2007 г. на продажбите на имотите по двата предварителни договора от 09.10.2007 г. и 20.10.2007 г. Разкритата действителна продажна цена се установява да възлиза на сумата от 4 142 400,22 лв. /с вкл. ДДС/. По въпроса за изплатената от купувача - „Б.“ АД в полза на продавача -  “Б. БГ“ ЕООД цена за така изградените и прехвърлени имоти, съдът намира, че релевантно отново е уговореното в споразумението от  09.03.2011 г., където ясно е посочено, че в полза на продавача към момента на съставяне на протокола е изплатена сумата от 173 634,43 лв., а дължимия остатък възлиза в размер на сумата от 4 014 617,97 лв. Посоченото опровергава отразеното в нотариалните актове, че уговорените с тях продажни цени са били заплатени изцяло от купувача в полза на продавача. В този смисъл в тежест на длъжника е да проведе насрещно доказване, че е изпълнил задължението си да плати остатъка от действително уговорената продажна цена, а именно сумата от 4 014 617,97 лв. и след като не го е сторил, то същия се явява адресат на валидно възникнало и изискуемо парично задължение. Неоснователно е и наведеното от длъжника -  „Б.“ АД възражение за погасяване на паричното задължение по давност. В случая приложимия с оглед характера на вземането давностен срок е общия 5-годишнен по смисъла на чл. 110 ЗЗД. Започналият да тече давностен срок обаче е прекъснат на основание чл. 116, буква „а“ ЗЗД, предвид признанието на длъжника направено в протокол от 09.03.2011 г., че дължи на кредитора сумата в размер от 4 014 617,97 лв. Освен това е последвало ново прекъсване на течащата давност този път по реда на чл. 116, буква “б“ ЗЗД посредством упражнената молба от кредитора - “Б. БГ“ ЕООД с основание чл. 625 ТЗ, което процесуално действие е настъпило на 15.07.2013 г. Следователно вземането възлизащо в размер на сумата от 4 014 617,97 лв. е установено от кредитора, респективно възражението на кредитора срещу включването му в списъка с неприети вземания е основателно. Доколкото посоченото главно вземане е лихвоносно, а длъжника - „Б.“ АД се намира в състояние на забава по отношение неговото изпълнение в пределите на периода от 15.07.2013 г. /датата на депозиране на молбата по чл. 625 ТЗ/ до 17.08.2017 г. /датата на постановяване на решението за открИ.е на производството по несъстоятелност/, то за него се е породило и акцесорно парично задължение за заплащане на лихва за забава в размер на законната такава. Съдът по несъстоятелността прилагайки правилото на чл. 162 ГПК констатира, че за цитирания период на забава натрупаното задължение за лихва възлиза на сумата от 1 670 515.18 лева, като доколкото вземането е предявено за сумата от 1 669 417,06 лв., то съдът следва да се съобрази с границите на искането и приеме сумата именно до този предявен размер. Длъжникът - „Б.“ АД е адресат и на парично задължение за натрупаната законна лихва върху главното вземане в размер от 4 014 617,97 лв. и за периода от 18.08.2017 г. /датата следваща датата на постановяване на решението за открИ.е на производството по несъстоятелност/ до окончателното плащане.

В останалата си част относно предявените вземания за разноски, за които кредитора - “Б. БГ“ ЕООД поддържа да е реализирал в провелото се производство по молба за открИ.е на производство по несъстоятелност на длъжника - „Б.“ АД съдът по несъстоятелността намира, че възражението е неоснователно. Видно от постановеното по делото решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ на 17.08.2018 г. в полза на “Б. БГ“ ЕООД на основание чл. 621 ТЗ във връзка с чл. 78, ал. 1 ГПК отсъства присъждане на съдебни разноски. Отговорността, респективно правото на вземане за съдебни разноски всякога са обусловени и възникват в правната сфера на страните, тогава когато сезирания със спора съд ги присъди изрично с крайния си съдебен акт. В случая подобно присъждане не се наблюдава, което означава, че  “Б. БГ“ ЕООД не е станал носител на вземане за съдебни разноски относно сумите, които е разходвал за участието си в състоялото се съдебно производство. Такова право няма как да възникне чрез заявяването на искане за приемането на вземане с подобна категория в етапа на предявяване и приемане на вземанията във вече откритото производство по несъстоятелност спрямо длъжника. В този контекст съвсем правилно синдикът е отклонил молбата на “Б. БГ“ ЕООД в тази й част, като е отнесъл предявените за приемане суми визирани, като разноски дължими по т.д. 5837/2016 г. по описа на САС в изготвения по реда на чл. 685, ал. 1 ТЗ списък на неприетите вземания. Предвид това възражението в тази си част следва да се остави без уважение. Относно вземанията, за които се прие, че възражението е основателно съдът по несъстоятелността, намира, че същите следва да се приемат при следните редове на удовлетворяване по смисъла на чл. 722, ал. 1 ТЗ : сумата от 4 014 617,97 лв. – представляваща незаплатена част от цена по два предварителни договора за продажба сключени на 09.10.2007 г. и 21.11.2007 г. - с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ; сумата от 1 669 417,06 лв. – представляващо законна лихва за забава върху главното вземане за неплатена цена /4 014 617,97 лв./, което обезщетение е начислено за периода от 15.07.2013 г. до 17.08.2017 г. - с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ;  сумата в размер на законната лихва за забава върху главното вземане за неплатена цена /4 014 617,97 лв./, която се начислява след 18.08.2017 г. до окончателното плащане – с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ.

4/ По възражение с вх.№ 137175/17.10.2017г., подадено от кредитора – „Б. БГ“ ЕООД, срещу списъка на приетите предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ вземания, обявен в ТР на 10.10.2017 г. на кредиторите на „Б.“ АД в частта, в която вземането на „М.Г.Х.“ АД, чуждестранно дружество регистрирано в ТР с фиш 782531 в Република Панама, за сумата от 1 510 719,82 лв., представляващо придобити от кредитора по договор за цесия от 17.12.2012 г. парични вземания произтичащи от изпълнението на 5 договора за строителство и издадени въз основа на тях фактури.  Кредиторът посочва, че така приетото вземане е според молбата на кредитора „М.Г.Х.“ АД е било придобито от същото въз основа на сключен с търговско дружество – „А.“ АД договор за цесия датиращ от 17.12.2012 г. Следователно преди момента на извършване на посочената сделка титуляр на вземането е било дружество - „А.“ АД. Акцентира се върху това, че в самия доклад на временния синдик – М. изготвен въз основа на наличните при длъжника - „Б.“ АД и в частност от списъка на плащанията съставен от длъжника по чл. 640, ал. 1, т. 3 ТЗ ставало ясно, че въпросното вземане от 1 510 719,82 лв. е било изплатено от длъжника в полза на първоначалния му кредитор - „А.“ АД и това е станало на датата – 17.12.2012 г. Това означавало, че поради реалното му изпълнение посоченото вземане изобщо не е могло да бъде прехвърлено от стария на новия кредитор. Ето защо  кредитора с оспорено вземане не установявал качеството си на кредитор спрямо „Б.“ АД към момента на предявяване на вземането и предвид това синдикът неправилно е включил същото в списъка на приетите вземания. На следващо място се възразява и по надлежното уведомяване на длъжника - „Б.“ АД за извършеното между страните по договора за цесия прехвърляне на вземане, доколкото приложената към молбата за предявяване нотариална покана не била надлежно оформена и отразяванията в нея не били достатъчни за да се приеме, че по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД длъжникът -  „Б.“ АД е бил редовно уведомен относно това, че занапред следва да изпълнява на различен от първоначалния си кредитор. От възразилия кредитор е формулирано и следващо възражение при твърдения за изначална липса на прехвърления дълг, доколкото и първоначалния кредитор прехвърлил същия не е разполагал с валидно възникнало вземане спрямо „Б.“ АД, на което да се явява носител. Аргументите в тази насока се извеждат от това, че източниците на вземането означени, като сключени договори за строителство и издадени въз основа на тях фактури не са ангажирани от кредитора предявил вземанията си - „М.Г.Х.“ АД, като въпреки тази недоказаност синдикът приел вземането. Аргумент за обратното не било и обстоятелството, че в счетоводството на длъжника - „Б.“ АД дружеството – кредитор  „М.Г.Х.“ АД присъствало, като такова въз основа на сключени няколко договора за цесии, по които то е носител на определени парични вземания, вкл. на такова равно на оспореното. Привежда се и довод, че „М.Г.Х.“ АД не е изпълнил насрещното си задължение към дружеството-цедент „А.“ АД, а именно да му се прехвърлят определен брой акции от капитала на „К.Ш.К.“, регистрирано също в Панама, което означавало, че сделката не е проявила своя транслативен ефект. На последно място се изтъква, че договорът за цесия от 17.12.2012 г., от които кредитора -  „М.Г.Х.“ АД черпи правата си спрямо дружеството- длъжник е симулативен, тъй като двете дружества са свързани лица по смисъла на чл. 1, ал. 2 от ДР на ТЗ. Привежда се и пример, че дружеството съставлява подставено лице на длъжника, в чиято полза са генерирани несъществуващи вземания за да се препятстват останалите кредитори във възможността им да получат удовлетворение на вземанията си. Така мотивиран оспорващия кредитор иска от съда по несъстоятелността да постанови определение, с което да изключи от списъка на приетите вземания цитираното такова с кредитор - „М.Г.Х.“ АД, като приеме, че същото не съществува с оглед изложените във възражението основания.    

Длъжникът, чрез пълномощника си – адв. С. оспорва възражението на възразилия кредитор „Б. БГ“ ЕООД, като го намира за неоснователно. Изцяло препраща към изготвените от синдика- М. становища във връзка с оспореното вземане, като изтъква това, че длъжникът - „Б.“ АД не оспорва задълженията, които има към кредитора - „М.Г.Х.“ АД, като отбелязва, че същите фигурират в счетоводните му книги. Добавя се и това, че в данните в списъка за извършените плащания е допусната грешка, като е посочено, че вземането е било платено от длъжника на „А.“ АД.

Синдикът – А.М. е депозирала няколко на брой писмени становища във връзка с разглежданото възражение, като в това от 15.12.2017 г. е пояснила, че след извършена изрична проверка е констатирала, че в справката за плащания, която длъжника й е предоставил е допусната техническа грешка, като сумата от 1 510 719,82 лв. е осчетоводена в счетоводството на длъжника, като прехвърляне на задължение, а не като плащане на такова. Успоредно с това в счетоводните записвания водени при „Б.“ АД не се е установило към 17.12.2012 г. от същото да е било осъществено погасяване на дълга в размер от 1 510 719,82 лв. в полза на кредитора -  „А.“ АД. В тази насока били и данните от банковите извлечения отнасящи се за м.12.2012 г. по сметките на дружеството-длъжник. С оглед това синдика поддържа, че списъкът на приетите вземания е изготвен правилно в тази му част и не следва да се допуска изменение от съда.

Съдът, като взе предвид направеното възражение, списъка на приетите вземания, изготвен от синдика по реда на чл. 685, ал. 1 ТЗ, извършените в съдебното заседание по чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

По партидата на несъстоятелния длъжник в Търговския регистър на 10.10.2017г. са обявени изготвените от синдика списъци на приетите и неприети вземания, предявени в срока по чл. 685, ал.1 от ТЗ, като вземането на „М.Г.Х.“ АД в размер на сумата от 1 510 719,82 лв. - индивидуализирано от носителя му, като представляващо придобито от кредитора по договор за цесия от 17.12.2012 г. парично вземане произтичащи от изпълнението на 5 договора за строителство и издадени въз основа на тях фактури е отнесено от синдика в списъка на приетите вземания, като му е определен ред за удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ.

Вземането е предмет на надлежно осъществено предявяване от страна на кредитора - „М.Г.Х.“ АД с молба с вх. № 119819 от 19.09.2017г. /подадена по пощата на 18.09.2017 г./, като е индивидуализирано от носителя му, като такова възлизащо в размер на сумата от 1 510 719,82 лв. и съставляващо дължими възнаграждения за извършени дейности по договори за строителство от 02.11.2011 г., 17.09.2010 г., 07.10.2010 г., 20.06.2011 г. и 15.01.2011 г., ведно с издадени към тях фактури, които възнаграждения са били прехвърлени от първоначалния им носител – „А.“ АД в полза на „М.Г.Х.“ АД с договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 17.12.2012 г.       

Съдът намира, че възражението на “Б. БГ“ ЕООД от датата – 17.10.2017 г., е упражнено в срок, поради което е допустимо и следва да бъде разгледано по същество.

Разгледано по същество възражението е изцяло неоснователно.

„М.Г.Х.“ АД основава кредиторовото си качество спрямо длъжника - „Б.“ АД при твърдение, че е придобил съществуващо в полза на „А.“ АД парично вземане възлизащо в размер на сумата от 1 510 719,82 лв. и съставляващо дължими възнаграждения за извършени дейности по договори за строителство от 02.11.2011 г., 17.09.2010 г., 07.10.2010 г., 20.06.2011 г. и 15.01.2011 г., чиито стойности са обективирани в издадени към тях фактури. Следователно за да се приеме, че посоченото дружество е носител на споменатото вземане е необходимо от негова страна да се проведе доказване за реализацията на няколко юридически факта, а именно : че между „А.“ АД и „Б.“ АД са сключени цитираните пет договора за строителство, с които „Б.“ АД е възложило на „А.“ АД извършването на определените в тях строителни дейности срещу заплащането на уговорено възнаграждение; че дейностите са били извършени от „А.“ АД съответно на възлагането им, както и, че е настъпила изискуемостта за заплащане на уговорените възнаграждения в размерите посочени в цитираните фактури издадени към всеки един от петте договора за строителство. Освен това кредитора носи тежестта да докаже факта, че валидно е придобил въз основа на договор за цесия сключен с „А.“ АД така възникналите парични вземания. Съдът по несъстоятелността приема, че макар от кредитора да не са представени цитираните пет договора за строителство, както и издадените въз основа на тях данъчни фактури, то от осъществените в счетоводството на длъжника - „Б.“ АД вписвания се констатира, че посоченото дружество е приело да дължи на „А.“ АД парични суми съставляващи уговорени възнаграждения по сключените през 2010 и 2011 г. договори за строителство, като дори е осъществило частични погашения на същите. Тези действия на възложителя по договорите за строителство са достатъчна индиция за съда, че същия е получил изпълнение по възложените от него строителни дейности, като е приел това изпълнение, респективно за него е възникнало насрещното задължение да заплати уговорените съобразно договорите и индивидуализирани във фактурите възнаграждения за получен облигационен резултат – изработка. Следователно към датата на сключване на договора за цесия от 17.12.2012 г. цедента -  „А.“ АД е бил титуляр на вземане в размер на сумата от 1 510 719,82 лв., породено от осъщественото изпълнение на сключените пет договора за строителство. Предвид съществуването на обсъжданото облигационно вземане, същото няма пречка да бъде предмет на договор за прехвърляне /цесия/ чрез които неговия носител да го прехвърли  възмездно или безвъзмездно в полза на трето лице. Анализът на договора за прехвърляне на вземане от 17.12.2012 г. показва наличие на формирана от всяка от страните договорна воля за прехвърляне на обсъжданото вземане от „А.“ АД в полза на „М.Г.Х.“ АД, като същото се транслира в правната сфера на цесионера заедно с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, вкл. и с изтеклите лихви. В чл. 4 от договора е постигната и уговорка за насрещна престация от страна на цесиноера за така придобИ.ите от него вземания, а именно прехвърляне на изрично посочен брой акции от капитала на конкретно цитирано търговско дружество, чиято стойност е оценена на сумата от 1 000 000 щ. д. Изпълнението на тази насрещна престация не е поставено, като отлагателно условие за настъпване договорния ефект на сделката. В този контекст, считано от момента на сключването на цесионния договор трябва да се приеме, че в отношенията между страните по него вземането от 1 510 719,82 лв. е било придобито надлежно от „М.Г.Х.“ АД.  По отношение обстоятелството, дали длъжникът по прехвърляното вземане е бил надлежно уведомен по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД от стария си кредитор - „А.“ АД за това, че вземането спрямо него е било прехвърлено в полза на нов кредитор - „М.Г.Х.“ АД се установява, че подобен ефект не е постигнат чрез представената нотариална покана от 10.01.2013 г., доколкото в същата няма оформено удостоверяване, че е била връчена на адресата си, а единствено е вписано, че е била представена на нотариуса – Румен Димитров от подателите й на датата – 10.01.2013 г. Независимо от това, че посочената покана не е изпълнила предназначението си да извести по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД длъжника за сключения договор за цесия от 17.12.2012 г. и прехвърлянето на вземането в полза на нов кредитор, то установеното вписване в счетоводството на длъжника -  „Б.“ АД датиращо от 17.12.2012 г., че вземането за цитираната сума е било прехвърлено /цедирано/ в полза на „М.Г.Х.“ АД е достатъчно за да се приеме, че длъжника е бил уведомен редовно по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, като съобразявайки се с това уведомяване е осъществил промяна в счетоводните си записвания, и вместо стария си кредитор -  „А.“ АД е отразил като нов такъв -  „М.Г.Х.“ АД. Следователно се доказва, че посоченото дружество надлежно е придобило оспореното вземане и е обвързало длъжника по него занапред да изпълнява единствено спрямо новия кредитор. 

Следващото оспорване въведено от кредитора – „Б. БГ“ ЕООД е ориентирано към това, че дружеството-длъжник е изпълнило задължението си да плати процесните възнаграждения формиращи приетото вземане на „М.Г.Х.“ АД, като е сторил това на датата 17.12.2012 г., тоест преди прехвърлянето на вземането от стария кредитор -  „А.“ АД. Проверката на това правоизключващо възражение показва, че не отговаря на действителното правно положение твърдението за извършено погашение. Писмените доказателства приобщени към разглеждането на упражненото от „Б.“ АД /извлечения от хронологичните регистри водени при длъжника, както и банковите му извлечения отнасящи се до м.12.2012 г./ изключват реализацията на осъществен факт на плащане. Напротив вземането цедирано на „М.Г.Х.“ АД е било осчетоводено от длъжника - „Б.“ АД като вземане по договор за цесия от 17.12.2012 г. Ето защо посредством тези доказателства се изолира допуснатото погрешно вписване за заплащане на обсъжданото вземане в справката за плащания изготвена от самия длъжник и предоставена за обслужване правомощията на синдика свързани с установяване паричните задължения на „Б.“ АД, както и кредиторите по тези задължения.

 Последното релевирано възражение от „Б. БГ“ ЕООД е концентрирано върху тезата, че договора за цесия от 17.12.2012 г. е недействителен, зщото е сключен между свързани лица. Съдът не споделя това виждане на оспорващия кредитор, доколкото пороците водещи до нищожност на правните сделки, каквато несъмнено се явява и процесния договор за цесия са изчерпателно изброени в нормата на чл. 26 ЗЗД, като сред тях не присъства хипотеза, в която дадена сделка се възприема за опорочена до степен влияеща върху нейната действителност /валидност/ ако е сключена между свързани лица. Защитата на кредиторите на масата на несъстоятелността, когато се касае до сключване на сделки, чиято цел е да бъдат затруднено или направено изцяло невъзможно удовлетворяването им в производството по несъстоятелност се постига чрез отменителните искове устнановени в чл. 646 ТЗ, които обаче имат конститутивен характер и едва след тяхното уважаване създават правна промяна относно даденото материално правоотношение, в което длъжника е встъпил, респективно генерирал дълг спрямо определен кредитор. Едва след успешното провеждане на подобна съдебна защита съдът по несъстоятелността е обвързан от това, дали дадена сделка е относително недействителна спрямо кредиторите на несъстоятелността или не.

Съобразно изложеното следва да се обобщи, че възражението на „Б. БГ“ ЕООД спрямо приетото от синдика вземане на кредитора -  „М.Г.Х.“ АД е неоснователно и следва да се остави без уважение.

Съдът по несъстоятелността констатира, че от страна на кредитора - „М.Г.Х.“ АД извън вземането за главница в размер на сумата от 1 510 719,82 лв. и съставляващо дължими възнаграждения за извършени дейности по договори за строителство от 02.11.2011 г., 17.09.2010 г., 07.10.2010 г., 20.06.2011 г. и 15.01.2011 г., ведно с издадени към тях фактури е отправено изрично искане и за приемане на вземане за лихва /обезщетение/ за забава в изпълнението на главния дълг възлизащо в размер на сумата от 713 722,42 лв. начислено за периода от 18.12.2012 г. до 11.08.2017 г., както и за сумата в размер от 15 946,48 лв. - вземане за лихва /обезщетение/ за забава в изпълнението на главния дълг, което е начислено за периода от 12.08.2017 г. до 18.09.2017 г. Прегледа на изготвените списъци на приетите и неприети вземания в сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ показва, че синдикът не е осъществил преценка по отношение на така предявените парични претенции, което се признава от същия в становището му изложено на 06.11.2017 г. по възражение с вх. номер 137713/17.10.2017 г. Същевременно от синдика се отбелязва, че вземането за лихва отнасящо се за периода преди датата -19.09.2014 г. е погасено по давност, като се прави изрично позоваване на този факт. Съдът по несъстоятелността, счита че макар вземанията за лихва посочени по-горе да не са отнесени от синдика в някой от дадените списъци изготвени от него в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, то доколкото същите изрично са предявени, то сред правомощията на съда по несъстоятелността е и в подобна хипотеза да осъществи корекция чрез допълване на списъците чрез включването на тези вземания, било в списъка на приетите вземания, било в този на неприетите, тъй като не може да се допуска състояние на непроизнасяне по надлежно предявено в производството по несъстоятелност вземане от кредитор. Разгледани по същество вземанията за обезщетение за забава са валидно възникнали, доколкото е допуснато отклонение в срочното погасяване на главния паричен дълг от длъжника, като наведеното от синдика възражение за частично погасяване по давност на вземанията преди 19.09.2014 г. не следва да се кредитора, защото правото на позоваване на изтекла погасителна давност е присъщо и принадлежи единствено на длъжника титуляр на задължението, чието съществуване се изследва. В конкретната хипотеза въпреки участието на процесуалния представител на длъжника подобно възражение не е упражнено от същия следователно не може да се приеме, че е налице позоваване от материално легитимирано за това лице. Предвид изложеното вземанията за обезщетения за забава конкретизирани в техните размери по-горе следва да се отнесат в списъка на приетите вземания, като за да се осъществи този ефект същия следва да се допълни изрично с настоящото определение по чл. 692, ал. 4 ТЗ. Вземанията не са от категорията на обезпечените такива с оглед на което обезщетението за забава търсено за периода от 18.12.2012 г. до 11.08.2017 г. следва да се приеме при ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ, а това търсено за периода от 12.08.2017 г. до 18.09.2017 г. при ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ.

5/ По възражение с вх. № 137177/17.10.2017 г., подадено от кредитора „Б. БГ“ ЕООД срещу списъка на приетите предявени вземания, обявен в ТР на 10.10.2017 г. на кредиторите на „Б.“ АД /н./ в частта, с която са приети вземанията, предявени от „Ч.П.“ ООД, ЕИК ******* както следва: вземане в размер на сумата от 316 304,95 лв., произтичащо от договори № 008-06/20.04.2006 и № 20-07/27.08.2007 г., установени с 14 на брой доставни фактури, издадени в периода 2008 – 2011 г., и вземане в размер на сумата от 129 836,00 лв., произтичащо от договор за встъпване в дълг от 12.05.2006 г., установено в три на брой фактури, издадени през 2012 г. и 2013 г. На първо място възразилият кредитор посочва, че в списъка на приетите вземания е допусната грешка що се отнася до основанието, от което произтича вземането „Ч.П.“ ООД в размер на 316 304,95 лв., като същото е предявено на основание договор за встъпване в дълг от 12.02.2016 г., по силата на който „Б.“ АД /н./ се е задължило да отговаря солидарно с „А.“ АД за задълженията му за заплащане в полза на „Ч.П.“ ООД на уговорените възнаграждения за изработка, доставка и монтаж на дограма, произтичащи от договор № 008-06/20.04.2006 и договор № 20-07/27.08.2007 г. и установени със 14 на брой фактури, издадени в периода 2008 – 2011 г. Възразява се, че част от задълженията, установени в процесните фактури, а именно – фактура № 1605/08.04.2009 г., фактура № 1747/30.06.2009 г., фактура № 2083/29.01.2010 г., фактура № 2386/31.08.2010 г., фактура № 2387/31.08.2010 г. и фактура № 2739/28.02.2011 г., произтичат не от договор № 008-06/20.04.2006 и договор № 20-07/27.08.2007 г., а от други договори, сключени между „Ч.П.“ ООД и „А.“ АД. Наред с това се посочва и че във фактура № 2249/31.05.2010 г. не е посочен договорът, от който произтича установеното с нея задължение. Претендира се недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелността на договорът за встъпване в дълг, от което произтича процесното вземане на „Ч.П.“ ООД, доколкото същият е сключен след началната дата на неплатежоспособността – 29.08.2013 г. Възразява се, че не са изпълнени условията дължимост на предявеното вземане за възнаграждение, доколкото не са подписани приемо-предавателни протоколи, в съответствие с уговореното между страните по процесните договори. Във връзка с приетото вземане в размер на сумата от 129 836,00 лв. се посочва, че и тук в списъка на приетите вземания е допусната грешка при посочване на основанието, от което произтича, като е посочено, че това вземане е предявено на основание фактура № 3614/31.07.2012 г., фактура № 4339/23.07.2013 г. и фактура № 4360/31.07.2013 г., а не договор за встъпване в дълг от 12.05.2006 г., както е посочено в изготвения от синдика списък. Възразява се, че с молбата за предявяване на вземането не са представени доказателства, обосноваващи задължаването на „Б.“ АД /н./ по тези фактури, като същите установяват единствено задължения на „А.“ АД към „Ч.П.“ ООД. Възразява се, че задължението по една от фактурите – фактура № 3614/31.07.2012 г., е погасено по давност.

Синдикът А.М. е депозирала подробно писмено становище от 09.11.2017 г. по възражението. Посочва, че действително е допуснала грешка в изписването на основанията на приетите вземания като сумата от 316 304,95 лв. следва да се счита приета на основание договор № 008-06/20.04.2006 и № 20-07/27.08.2007 г. и 14 на брой доставни фактури, индивидуализирани в молбата за периода от 2008 – 2011 г. и договор за встъпване в дълг от 12.05.2016 г., а сумата от 129 836,00 лв. – на основание фактура № 3614/31.07.2012 г., фактура № 4339/23.07.2013 г. и фактура № 4360/31.07.2013 г. Оспорва останалите изложени с възражението на „Б. БГ“ ЕООД съображения, като счита, че наличните писмени доказателства установяват обстоятелствата, с които е обвързана дължимостта на предявените вземания.

Длъжникът, в открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. С., изразява становище за неоснователност на възражението като се присъединява към становището на синдика.

Заинтересованият кредитор с възразено вземане – „Ч.П.“ ООД, чрез пълномощника си – адв. П. оспорва възражението като неоснователно.

Съдът, като взе предвид направеното възражение, списъка на неприетите вземания предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

По партидата на несъстоятелния длъжник в Търговския регистър на 10.10.2017 г. са обявени изготвените от синдика списъци на приетите и неприетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, като вземанията на „Ч.П.“ ООД в размер на сумата от 316 304,95 лв., произтичащо от договори № 008-06/20.04.2006 и № 20-07/27.08.2007 г., установени с 14 на брой доставни фактури, издадени в периода 2008 – 2011 г., и в размер на сумата от 129 836,00 лв., произтичащо от договор за встъпване в дълг от 12.05.2006 г., установено в три на брой фактури, издадени през 2012 г. и 2013 г., са отнесени от синдика в списъка на приетите вземания.

Съдът намира, че възражението на „Б. БГ“ ЕООД от дата – 17.10.2017 г., е упражнено от легитимирано лице и в срок, поради което е допустимо и следва да бъде разгледано по същество.

Разгледано по същество възражението се явява частично основателно.

С молба вх. № 117345/13.09.2017 г. „Ч.П.“ ООД е предявил в производството по несъстоятелност, открито по отношение на „Б.“ АД /н./ две свои вземания, а именно – вземане в размер на 316 304,95 лв., произтичащо от договор за встъпване в дълг от 12.05.2016 г., по силата на който „Б.“ АД /н./ се е задължило да отговаря солидарно с „А.“ АД за задълженията му за заплащане в полза на „Ч.П.“ ООД на уговорените възнаграждения за изработка, доставка и монтаж на дограма, произтичащи от договор № 008-06/20.04.2006 и договор № 20-07/27.08.2007 г. и установени със 14 на брой фактури, издадени в периода 2008 – 2011 г., и вземане в размер на 129 836,00 лв., установено със фактура № 3614/31.07.2012 г., фактура № 4339/23.07.2013 г. и фактура № 4360/31.07.2013 г.

Качеството си на кредитор относно възразената сума от 316 304,95 лв. „Ч.П.“ ООД извежда от сключен с „Б.“ АД /н./ договор от 12.05.2016 г. за встъпване в задълженията на съконтрагента му - „А.“ АД, произтичащи от подписани между тях договори № 008-06/20.04.2006 и договор № 20-07/27.08.2007 г. Приложените към молбата за предявяване на вземанията доказателства действително свидетелстват за това, че на 12.05.2016 г. между „Ч.П.“ ООД и „Б.“ АД /н./ е бил сключен договор за встъпване в дълг, по силата на който „Б.“ АД /н./ се е задължил да отговаря солидарно и наред с „А.“ АД за задълженията му към „Ч.П.“ ООД свързани със заплащането на възнаграждение за изработка, доставка и монтаж на дограма на обекти - Златовръх, Червена стена, Банско-2 и Банско-3, установени с 14 на брой фактури, издадени в периода 2008 – 2011 г. От представените фактури обаче се установява, че само осем от тях установяват задължения на „А.“ АД, произтичащи от договор № 008-06/20.04.2006 и договор № 20-07/27.08.2007 г., като останалите шест броя фактури, а именно – фактура № 1605/08.04.2009 г., фактура № 1747/30.06.2009 г., фактура № 2083/29.01.2010 г.., фактура № 2386/31.08.2010 г., фактура № 2387/31.08.2010 г. и фактура № 2739/28.02.2011 г. на обща стойност 136 677,00 лв., се отнасят до задължения на „А.“ АД към „Ч.П.“ ООД по други договори различни от въведените с молбата за предявяване на вземанията, сключени между тях – договор № 32-08/27.10.2008 г. за изработка и монтаж на PVC дограма за обект „Жилищен комплекс „THE TOWER CASTLE“, гр. Банско“ и договор № 12-07/21.05.2007 г. за обект „Гранд Роял“, гр. Банско. В производството по несъстоятелност е предявена единствено тази част от вземанията на „Ч.П.“ ООД към „Б.“ АД /н./, предмет на сключения между тях договор за встъпване в дълг, които произтичат от договор № 008-06/20.04.2006 и договор № 20-07/27.08.2007 г., сключени между „Ч.П.“ ООД и „А.“ АД, които са тези установени с фактура № 1143/19.08.2008 г., фактура № 1687/01.06.2009 г., фактура № 1560/18.03.2009 г., фактура № 1685/30.05.2009 г., фактура № 1686/01.06.2009 г., фактура № 2247/31.05.2010 г., фактура № 2248/31.05.2010 г. и фактура № 2249/31.05.2010 г., на обща стойност 179 627,95 лв. От представените по делото писмени доказателства, в т.ч. удостоверения за въвеждане в експлоатация на строеж и разрешения за ползване, се установява, че работата, във връзка с чието изпълнение се претендира предявеното вземане за възнаграждение е изпълнена надлежно. Неоснователно се явява възражението за непротивопоставимост на основание чл. 646, ал. 2 ТЗ по отношение на кредиторите на несъстоятелността на договора за встъпване в дълг, доколкото посочената от възразилия кредитор разпоредба урежда възможност за обявяване по пътя на конститутивно исково производство на определени, изчерпателно посочени действия и сделки, извършени от длъжника след началната дата на неплатежоспособността. Подобно производство с предмет договора за встъпване в дълг няма данни да е инициирано и успешно проведено към момента, което означава, че съдът по несъстоятелността е обвързан да се съобрази с правните последици създадени от осъщественото от несъстоятелния длъжник встъпване в чужд дълг и да признае вземането на кредитора спрямо „Б.“ АД /н./ в качеството му на солидарен длъжник.

На следващо място сумата в размер на 129 836,00 лв. е предявена в производството по несъстоятелност като вземане за възнаграждение, произтичащо от договор за изработка, сключен между „Ч.П.“ ООД и „Б.“ АД /н./, установено с фактура № 3614/31.07.2012 г., фактура № 4339/23.07.2013 г. и фактура № 4360/31.07.2013 г. Вземането в размер на сумата от 129 836,00 лв. не е било предмет на посочения като основание за приемането му от синдика договор за встъпване в дълг от 12.05.2006 г. Приложените към молбата за предявяване на вземанията доказателства свидетелстват за възлагането на работата и надлежното ѝ изпълнение от страна на „Ч.П.“ с оглед на което се налага извод за дължимост на уговореното възнаграждение. Неоснователно е възражението, че фактура № 3614/31.07.2012 г., фактура № 4339/23.07.2013 г. и фактура № 4360/31.07.2013 г., установяват вземания на „Ч.П.“ ООД към „А.“ АД. Напротив, във всяка от процесните фактури като получател на услугата присъства именно „Б.“ АД /н./, което означава, че същото е встъпило в директно облигационно правоотношение с изпълнителя – „Ч.П.“ ООД, като сред престирането на уговорения облигационен резултат от страна на изпълнителя за възложителя в лицето на „Б.“ АД /н./ е възникнало насрещното задължение да му заплати фактурираната стойност на получения резултат. Длъжникът не оспорва, че е получил изпълнение свързано с доставката и монтажа на описаните в издадените фактури изделия, които са монтирани на сградите изпълнявани от него в гр. Банско, респективно същите са въведени в експлоатация. 

 Що се касае до възражението за изтекла по отношение на задължението на длъжника в размер на сумата от 149,04 лв., установено с фактура № 3614/31.07.2012 г. съдът го счита за неоснователно. Правото на позоваване на изтекла погасителна давност принадлежи единствено на длъжника, съответно той е този, който може да упражни възражението си за изтекла погасителна давност. В този смисъл изявлението на възразилия кредитор, че вземането на длъжника – „Б.“ АД /н./ по процесната фактура е недължимо, защото е погасено по давност не води до настъпване на присъщите правни последици на института на погасителната давност.

Предвид дадените отговори по разглежданото възражение съдът намира, че възражението е частично основателно. По отношение на сумата от 316 304,95 лв., включена в списъка на приетите вземания на основание договори № 008-06/20.04.2006 и договор № 20-07/27.08.2007 г. и 14 на брой доставни фактури за периода 2008 – 2011 г., възражението следва да бъде уважено до размера на сумата от 136 677,00 лв., обхващаща фактура № 1605/08.04.2009 г., фактура № 1747/30.06.2009 г., фактура № 2083/29.01.2010 г.., фактура № 2386/31.08.2010 г., фактура № 2387/31.08.2010 г. и фактура № 2739/28.02.2011 г., като остатъкът от приетото вземане в размер на                 179 627,95 лв., установено с фактура № 1143/19.08.2008 г., фактура № 1687/01.06.2009 г., фактура № 1560/18.03.2009 г., фактура № 1685/30.05.2009 г., фактура № 1686/01.06.2009 г., фактура № 2247/31.05.2010 г., фактура № 2248/31.05.2010 г. и фактура № 2249/31.05.2010 г., следва да бъде включена в списъка с приетите вземания с коригирано основание, а именно – договор от 12.05.2016 г. за встъпване в задълженията на „А.“ АД към „Ч.П.“ ООД, произтичащи от договор № 008-06/20.04.2006 и договор № 20-07/27.08.2007 г. Вземането възлизащо на сумата от  129 836,00 лв. също следва да бъде включено в списъка с приетите вземания с коригирано основание, а именно вместо възприетото от синдика и отразено в списъка  основание, а именно – договор за встъпване в дълг с „А.“ от 12.05.2006 г. по 3 бр. фактури, като основание за приемане на вземането следва да се посочат фактура № 3614/31.07.2012 г., фактура № 4339/23.07.2013 г. и фактура № 4360/31.07.2013 г.          

6/ По възражение с вх.№ 137178/17.10.2017г., подадено от кредитора – “Б.“ ЕООД срещу Списъка на неприетите вземания на кредиторите на „Б.“ АД /н./ предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, който е изготвен на 29.09.2017 г. и обявен в търговския регистър на 10.10.2017 г. относно частта му, с която от синдика не са приети вземанията предявени от “Б.“ ЕООД, индивидуализирани от носителя им по следния начин : 1.) сумата от 2 462 268,38 лв., представляваща изискуемо вземане по договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 09.04.2015 г. сключен между „Б.П.Б.“ АД и „Б.“ ЕООД за задължения /главница, съставляваща предсрочно изискуем остатък по отпуснат банков кредит/ на длъжника - „Б.“ АД /н./ в качеството му на поръчител по договор за кредит от 19.06.2007 г. и 8 бр. Анекси към него, което поръичителство е дадено в полза на кредитополучателя – „Б.Б.“ ООД; 2.) сумата от 42 080,45 лв. /с равностойност  евро – 21 515,39 евро/, представляваща изискуемо вземане по договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 09.04.2015 г. сключен между „Б.П.Б.“ АД и „Б.“ ЕООД за задължения /възнаградителна лихва начислена за периода от 28.02.2014 г. до 19.05.2014 г. върху главното вземане за отпуснат банков кредит/ на длъжника - „Б.“ АД /н./ в качеството му на поръчител по договор за кредит от 19.06.2007 г. и 8 бр. Анекси към него, което поръичителство е дадено в полза на кредитополучателя – „Б.Б.“ ООД; 3.) сумата от 3 145,44 лв. /с равностойност  в евро – 1 608,24 евро/, представляваща изискуемо вземане по договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 09.04.2015 г. сключен между „Б.П.Б.“ АД и „Б.“ ЕООД за задължения /наказателна лихва начислена за периода от 31.03.2014 г. до 20.05.2014 г. върху просроченото главното вземане за отпуснат банков кредит/ на длъжника - „Б.“ АД /н./ в качеството му на поръчител по договор за кредит от 19.06.2007 г. и 8 бр. Анекси към него, което поръичителство е дадено в полза на кредитополучателя – „Б.Б.“ ООД; 4.) сумата от 422,40 лв. /с равностойност  в евро – 215,97 евро/, представляваща изискуемо вземане по договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 09.04.2015 г. сключен между „Б.П.Б.“ АД и „Б.“ ЕООД за задължения /начислена такса за обслужване на отпуснатия кредит/ на длъжника - „Б.“ АД /н./ в качеството му на поръчител по договор за кредит от 19.06.2007 г. и 8 бр. Анекси към него, което поръичителство е дадено в полза на кредитополучателя – „Б.Б.“ ООД; 5.) сумата от 811 469,11 лв., представляваща изискуемо вземане по договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 09.04.2015 г. сключен между „Б.П.Б.“ АД и „Б.“ ЕООД за задължения /начислена законна лихва за забава в плащането на главното вземане по предоставения банков кредит, което обезщетение е дължимо за периода 21.05.2014 г. – 17.08.2017 г./ на длъжника - „Б.“ АД /н./ в качеството му на поръчител по договор за кредит от 19.06.2007 г. и 8 бр. Анекси към него, което поръчителство е дадено в полза на кредитополучателя – „Б.Б.“ ООД; 6./ сума равна на законната лихва за забава в плащането на главното вземане по предоставения банков кредит за периода от 17.08.2017 г. до окончателното плащане, която е дължима по договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 09.04.2015 г. сключен между „Б.П.Б.“ АД и „Б.“ ЕООД за задължения на длъжника - „Б.“ АД /н./ в качеството му на поръчител по договор за кредит от 19.06.2007 г. и 8 бр. Анекси към него, което поръичителство е дадено в полза на кредитополучателя – „Б.Б.“ ООД; 7./ сумата от 16 494,16 лв. – такса по изп. дело № 366/2015 г. по описа на ЧСИ-М., сумата от 30 000 лв. – адвокатски хонорар заплатен по изп. дело № 366/2015 г., както и сумата от 89 013,39 лв. – начислена такса по тарифата на ЗЧСИ във връзка с провеждане на изп. дело № 366/2015 г. Оспорващият кредитор е обсъдил и изложил критика спрямо съображенията на синдика да не приеме предявените от “Б.“ ЕООД вземания в производството по несъстоятелност открито за длъжника - „Б.“ АД /н./ АД, като се е спрял подробно върху пораждането на вземанията, тяхното съществуване и липсата на плащането им от длъжника. Настоява, че кредиторовото му качество произтича от валидно сключен договор за цесия датиращ от 09.04.2015 г., по силата на което съглашение “Б.“ ЕООД придобил и станал титуляр на парични вземания произтичащи от сключен договор за банков кредит от 19.06.2007 г. и 8 бр. Анекси към него. Пояснява се, че в рамките на създаденото с цитирания кредитен договор правоотношение главен длъжник и кредитополучател е дружеството -  „Б.Б.“ ООД, за изпълнението, чиито дълг са поръчителствали множество правни субекти, като сред тях е и длъжника - „Б.“ АД /н./ АД. Допуснатото от главния и солидарните длъжници /поръчителите/ неизпълнение на задължението да заплащат в срок уговорените погасителни вноски по предоставения банков кредит довело до обявяването му за предсрочно изискуем от банката – кредитодател „Б.П.Б.“ АД, което породило и възникването на вземанията станали предмет на последващо прехвърляне с договора за цесия от банката – цендент в полза на новия кредитор “Б.“ ЕООД в качеството му на цесионер. От оспорващия кредитор изрично се акцентира на това, че той е придобил вземанията произтичащи от договора за кредит с всички акцесорни права учредени за тях в т.ч. залог, ипотека, право на задържане поръчителство и пр. В този смисъл „Б.“ АД /н./, като поръчител по едни неизпълнени парични задължения се явявал пасивно легитимиран да отговаря пред кредитора “Б.“ ЕООД за тяхното изпълнение. Оспорващият кредитор е изразил несъгласие, че нямало доказателство за усвояването на сумите уговорени по кредитното правоотношение, като се застъпва обратното виждане, че такива са представени с молбата за предявяване, а освен това индиция, че банката е изпълнила своето задължение по кредитния договор е позитивното произнасяне на заповедния съд в рамките на инициираното производство по чл. 417 ГПК и издадената в рамките на същото заповед за изпълнение, вкл. допълнителна такава, ви чето приложно поле попада и длъжника. Опонира се на разбирането на синдика, че висящността на производството по чл. 422 ГПК е пречка за приемането на предявените вземания, като се посочва, че безспорността на вземанията не е законова предпоставка за тяхното приемане или не от синдика в пределите на производството по чл. 685 ТЗ и сл. Отрича се поръчителството да е било предмет на самостоятелно прехвърляне с договора за цесия, като се обосновава, че този договор урежда като цяло и в пълен обем прехвърлянето на вземанията пораждащи се от кредитната сделка в полза на банката, като в неговото приложно поле попадат, както главните, така и акцесорните права, в т. ч и поръчителството /чл. 2.4./. В този смисъл предвид отсъствието на осъществено изпълнение на задълженията по договора поръчителя - „Б.“ АД /н./ отговарял изцяло и едновременно наред с главния длъжник /кредитополучателя/, така и с останалите поръчители. Категорично се отрича да са се реализирали юридически факти, които да са довели до отпадане на поръчителството по някаква причина – било законова, било договорна. Довода на синдика за слИ.е на длъжник и кредитор в едно качество се квалифицира, като несъстоятелен, защото такива данни по делото няма. Отбелязва се, че синдикът не дава никаква конкретика във връзка с това си съображение да не приеме предявените вземания. Сочи се, че „Б.“ АД /н./ и “Б.“ ЕООД не са осъществявали действия по слИ.е по между си. На следващо място категорично се възразява и по аргумента на синдика за настъпило опрощаване на част от задължението носено от „Б.“ АД /н./, като се изтъква, че данни за подобна едностранна безвъзмездна сделка не присъстват в материалите по делото и е неясен източника, от където синдика черпи съображения за подобно правно заключение. Оспорващият кредитор допълва и това, че необоснован е извода на синдика, че предвид липсата на главни вземания не са възникнали и акцесорни такива в негова полза /лихви и такси/. Напомня се това, че съгласно чл. 140 ЗЗД поръчителството се простира върху всички последици от неизпълнението на главното задължение, където несъмнено попадат и разноските по събиране на задължението. Подчертава се и това, че длъжникът - „Б.“ АД /н./ е бил надлежно уведомен от цедента – банката за извършената цесия, което означавало, че същата е произвела обвързващия го ефект, като именно считано от момента на това уведомяване дружеството е следвало да изпълнява паричните си притезания към новия кредитор в лицето на “Б.“ ЕООД. Липсата на такова изпълнение и открИ.ето на производство по несъстоятелност спрямо длъжника довело и до създаването и упражняването на правото “Б.“ ЕООД да предяви и поиска да бъдат приети вземанията му индивидуализирани в молбата с правно основание по чл. 685 ТЗ.       Воден от тези си съображения оспорващия кредитор – “Б.“ ЕООД очаква произнасяне от съда по несъстоятелността, с което решението на синдика да отнесе предявените и гореописани негови вземания в списъка с неприети такива да бъде прието за неправилно, като се допусне изменение в изготвения по реда на чл. 685 ТЗ списък на приетите вземания във воденото спрямо „Б.“ АД /н./ АД производство по несъстоятелност, и в него бъдат включени и вземанията на “Б.“ ЕООД надлежно предявени в установените от ТЗ срокове.  

Длъжникът, чрез пълномощника си – адв. С. оспорва възражението на кредитора – “Б.“ ЕООД, като се позовава на това, че вземанията заявени от същия са спорни по своето естество, като от длъжника са приведени правоизключващи възражения за недействителност на договора за цесия, прекратяване на правоотношението по поетото от „Б.“ АД /н./ АД поръчителство, настъпило слИ.е между кредитор и длъжник. Иска се с определението си по чл. 692 ТЗ съдът по несъстоятелността да остави без уважение подаденото от “Б.“ ЕООД възражение и не променя правното положение на вземанията, а именно отнасянето им от синдика в списъка на неприетите вземания.  

Синдикът – А.М. е депозирала подробно писмено становище от 15.11.2017 г. по възражението, в което е посочила установимата според доказателствата фактическа обстановка и правните последици за страните по създадените правоотношения. В него се споделя това, че за д се приеме в производството по несъстоятелност дадено кредиторово вземане не е необходимо същото да бъде подкрепено с влязло в сила решение. Същевременно обаче това вземане е необходимо да се установява от приложените с молбата доказателства, а подобна предпоставка  при вземането на “Б.“ ЕООД не се откривала. Според синдика доказателствата съпровождащи молбата за предявяване на вземането не могат да създадат убеждение за съществуване на заявените с нея вземания. Аргументите за разбирането на синдика се извличат от това, че липсват доказателства относно това какви суми са били усвоени от кредитополучателя по кредитното правоотношение. Подобни сведения не могли да бъдат извлечени от счетоводните записвания при длъжника, защото не той е кредитополучателя. Репликира се, че счетоводните книги и извлеченията от тях нямат доказателствена сила, за отразените в тях обстоятелства, а ИЛ издадени по извлечения от сметки не се ползват със сила на пресъдено нещо. Изложеното създало у синдика убеждение за липса на безспорност на вземанията на “Б.“ ЕООД и доколкото на приемане подлежали единствено безспорните вземания, то тези предявени от “Б.“ ЕООД не били включени в списъка на приетите вземания. Обръща се внимание и на това, че дружеството - “Б.“ ЕООД е било учредено два дни преди сключването на договора за цесия, по силата на които е придобило предявените от него в производството вземания. Посоченото не изключвало с тези действия да се е преследвало въздържане от плащане на кредитополучателя с цел за „Б.“ АД /н./ АД да се създаде задължение във вреда за останалите кредитори на дружеството.   В обобщение от синдика се иска упражненото от “Б.“ ЕООД възражение по чл. 690 ТЗ да бъде оставено без уважение, като не се осъществява изменение на списъка на приетите вземания изготвен по реда на чл. 685, ал. 1 ТЗ чрез добавянето на вземанията предявени от “Б.“ ЕООД.

Съдът, като взе предвид направеното възражение, списъка на неприетите вземания, изготвен от синдика по реда на чл. 685, ал. 1 ТЗ, извършените в съдебното заседание по чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

По партидата на несъстоятелния длъжник в Търговския регистър на 10.10.2017г. са обявени изготвените от синдика списъци на приетите и неприети вземания, предявени в срока по чл. 685, ал.1 от ТЗ, като вземанията на “Б.“ ЕООД индивидуализирани от носителя им по следния начин : 1.) сумата от 2 462 268,38 лв., представляваща изискуемо вземане по договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 09.04.2015 г. сключен между „Б.П.Б.“ АД и „Б.“ ЕООД за задължения /главница, съставляваща предсрочно изискуем остатък по отпуснат банков кредит/ на длъжника - „Б.“ АД /н./ в качеството му на поръчител по договор за кредит от 19.06.2007 г. и 8 бр. Анекси към него, което поръчителство е дадено в полза на кредитополучателя – „Б.Б.“ ООД; 2.) сумата от 42 080,45 лв. /с равностойност  евро – 21 515,39 евро/, представляваща изискуемо вземане по договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 09.04.2015 г. сключен между „Б.П.Б.“ АД и „Б.“ ЕООД за задължения /възнаградителна лихва начислена за периода от 28.02.2014 г. до 19.05.2014 г. върху главното вземане за отпуснат банков кредит/ на длъжника - „Б.“ АД /н./ в качеството му на поръчител по договор за кредит от 19.06.2007 г. и 8 бр. Анекси към него, което поръичителство е дадено в полза на кредитополучателя – „Б.Б.“ ООД; 3.) сумата от 3 145,44 лв. /с равностойност  в евро – 1 608,24 евро/, представляваща изискуемо вземане по договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 09.04.2015 г. сключен между „Б.П.Б.“ АД и „Б.“ ЕООД за задължения /наказателна лихва начислена за периода от 31.03.2014 г. до 20.05.2014 г. върху просроченото главното вземане за отпуснат банков кредит/ на длъжника - „Б.“ АД /н./ в качеството му на поръчител по договор за кредит от 19.06.2007 г. и 8 бр. Анекси към него, което поръичителство е дадено в полза на кредитополучателя – „Б.Б.“ ООД; 4.) сумата от 422,40 лв. /с равностойност  в евро – 215,97 евро/, представляваща изискуемо вземане по договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 09.04.2015 г. сключен между „Б.П.Б.“ АД и „Б.“ ЕООД за задължения /начислена такса за обслужване на отпуснатия кредит/ на длъжника - „Б.“ АД /н./ в качеството му на поръчител по договор за кредит от 19.06.2007 г. и 8 бр. Анекси към него, което поръчителство е дадено в полза на кредитополучателя – „Б.Б.“ ООД; 5.) сумата от 811 469,11 лв., представляваща изискуемо вземане по договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 09.04.2015 г. сключен между „Б.П.Б.“ АД и „Б.“ ЕООД за задължения /начислена законна лихва за забава в плащането на главното вземане по предоставения банков кредит, което обезщетение е дължимо за периода 21.05.2014 г. – 17.08.2017 г./ на длъжника - „Б.“ АД /н./ в качеството му на поръчител по договор за кредит от 19.06.2007 г. и 8 бр. Анекси към него, което поръчителство е дадено в полза на кредитополучателя – „Б.Б.“ ООД; 6./ сума равна на законната лихва за забава в плащането на главното вземане по предоставения банков кредит за периода от 17.08.2017 г. до окончателното плащане, която е дължима по договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 09.04.2015 г. сключен между „Б.П.Б.“ АД и „Б.“ ЕООД за задължения на длъжника - „Б.“ АД /н./ в качеството му на поръчител по договор за кредит от 19.06.2007 г. и 8 бр. Анекси към него, което поръчителство е дадено в полза на кредитополучателя – „Б.Б.“ ООД; 7./ сумата от 16 494,16 лв. – такса по изп. дело № 366/2015 г. по описа на ЧСИ-М., сумата от 30 000 лв. – адвокатски хонорар заплатен по изп. дело № 366/2015 г., както и сумата от 89 013,39 лв. – начислена такса по тарифата на ЗЧСИ във връзка с провеждане на изп. дело № 366/2015 г.са отнесени от синдика в списъка на неприетите такива.

Вземанията са предмет на надлежно осъществено предявяване от “Б.“ ЕООД с молба с вх. № 114626 от 05.09.2017г.

Съдът намира, че възражението на “Б.“ ЕООД от датата – 17.10.2017 г., е упражнено в срок, поради което е допустимо и следва да бъде разгледано по същество.

Разгледано по същество възражението е основателно.

Ангажираните във връзка предявените от “Б.“ ЕООД вземания в откритото производство по несъстоятелност писмени доказателства свидетелстват за това, че през 2007 г. между „Б.П.Б.“ АД и „Б.Б.“ ООД по силата на сключен договор за кредит се е породило кредитно правоотношение. В рамките на същото банката – кредитодател е поела ангажимент да предостави в полза на кредитоплучателя - „Б.Б.“ ООД кредитен ресурс в размер до сумата от 4 000 000 евро, като същия се отпуска с цел финансиране на СМР за изграждането на жилищни сгради в гр. Банско. Отпускането на кредита е уговорено да става на траншове, а крайния срок за изпълнението на всички задължения поето с кредитната сделка е фиксиран между страните за дата не по-късно от 30.06.2011 г. Със съглашението е предвидено, че за изпълнението на задълженията поети от кредитополучателя се учредяват самостоятелни /акцесорни/ поръчителства, по силата на които поръчителите наред с главния длъжник /кредитополучтеля/ са се съгласили да отговарят за изпълнението на възникващите по договора парични задължения. Персоналният обхват на възникналите поръчителствени правоотношение е както следва : „Б.БГ“ ООД, „Б.“ АД, „Б.“ ООД, Д. И.Р., Г.К.Р., Е.Б.и Е.Б.Р.. Съобразно чл. 17 от договора за кредит поръчителите са приели да отговарят солидарно с кредитополучателя за изпълнение на задълженията на същия по цитирания договор, вкл. и за плащането на всички дължими суми, лихви, такси и разноски до окончателното им погасяване. Съдържанието на така създаденото кредитно правоотношение е било предмет на изменение и допълване общо осем пъти, като това е било извършвано посредством подписването на нарочни анекси. С последния такъв от 27.02.2012 г. размерът на кредита е бил определен на сумата от 1 659 508,91 евро, при краен срок за изплащане на всички задължения по кредита – 30.10.2017 г.  Изготвен е и погасителен план съобразно които кредитополучателя и солидарните длъжници /поръчителите/ са приели да извършват  разсроченото плащане на кредитното задължение /главница, лихва и такси за обслужване/. Съдът не споделя извода на синдика, че отсъствало доказване за това, че уговорените по договора за кредит суми отпускани в полза на кредитополучателя са били реално усвоени от него. Видно от последния подписан анекс страните са се споразумели, че размерът на отпускания кредит възлиза на сумата от 1 659 508,91 евро, като ангажираното извлечение от счетоводните книги на банката към дата – 21.05.2014 г. е напълно достатъчно с оглед характеристиките на настоящото производство за да се приеме, че банката е осигурила в полза на кредитополучателя си, а последния е усвоил сумата посочена в последния анекс. Отново съобразно данните в това извлечение необслужения главен дълг към датата на издаването му възлиза на сумата от 1 282 277,83 евро. Съгласно чл.182 от ГПК вписванията в счетоводните книги се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед на другите обстоятелства по делото, като те могат да служат като доказателство на лицето или организацията, които са водили книгите. В случаят от събраните доказателства редовността на водените при банката книги не се разколебава, което според настоящия състав е достатъчно в рамките на настоящото формално производство за да се даде вярна на отразените в извлечението от счетоводните книги на банката обстоятелства. Предвид това същите са достатъчни за да се приеме, че кредитополучателя е получил разрешеният му размер на кредитния ресурс, респективно към датата на издаването на извлечението е в просрочие по отношение изпълнението на задължението за неговото връщане на части /според уговореното в погасителния план/. Посоченото важи и за останалите вземания, касаещи възнаградителната лихва, обезщетението за забава и таксата за връчване на нотариална покана. За тези суми несъмнено наред с дружеството-кредитополучател отговорност за изпълнение носи и длъжника в настоящото производство -  „Б.“ АД, защото същия има качеството поръчител, което е възникнало на валидно правно основание в предвидената от закона форма. Правоотношението по договора за поръчителство няма данни да е прекратено, нито към момента на обявяване предсрочната изискуемост на вземанията по кредита, нито към момента на осъществяване на тяхното цедиране от банката на цесионера - “Б.“ ЕООД. Същото е обвързвало страните с всички произтичащи от това правни последици.  Основната правна последица е, че при липса на предприето от главния длъжник – кредитополучателя навременно изпълнение  „Б.“ АД в качеството му на надлежно поръчителствал субект по предоставения банков кредит е солидарно отговорен за неговото връчащане, като това важи, както за главницата, така и за всички производни и произтичащи от нея задължения – лихви, такси и разноски. Междувпрочем този ангажимент е установен и в договорното съглашение по поръчителството, което е инкорпорирано в договора за кредит.

На следващо място анализа на фактическите твърдения на субектите участващи по създадените първично /кредитно и поръчителствено/ и вторично /цесионно/ материални правоотношения не разкрива, нито стария кредитор в лицето на банката, нито новия такъв в лицето на “Б.“ ЕООД да е предприемал действия по опрощаване било спрямо главния длъжник, било спрямо някой от поръчителствалите субекти на задълженията възникнали по сключения договор за кредит и прехвърлени с цесионния такъв. По въпроса, свързан с института на опрощаването, като средство за погасяване на договорно задължение е даден отговор с решение № 78/14.07.2011 г. по т.д. № 605/2010 г. на ВКС, ТК, I т.о., с което е прието, че опрощаването е договор между кредитора и длъжника, с който кредиторът се отказва от вземането си. Подобен договор, както вече се спомена не се наблюдава да е сключван с участието, на когото и да е било от кредиторите /цедента или цесионера/, което означава, че присъщите му погасителни функции няма как да са намерили приложение в изследваните материални правоотношения, респективно да са довели до отпадане качеството на кредитор на дружеството -  “Б.“ ЕООД, съответно качеството длъжник на дружеството - „Б.“ АД. Във връзка с предсрочната изискуемост на дълга по договора за кредит и нейното надлежно обявяване на кредитополучателя и поръчителя - „Б.“ АД също са представени доказателства – нотариална покана оформена до „Б.Б.“ ООД и „Б.“ АД, която им е връчена редовно на 09.05.2014 г.  при спазване правилата на нотариалното удостоверяване. 

По отношение юридическия факт транслирал правата произтичащи от договора за кредит, а именно договора за цесия от 09.04.2015 г. съдът не констатира същия да страда от пороци, които да интервенират върху неговата действителност, като от съдържанието му ясно се установява, че банката-цедент прехвърля на дружеството - “Б.“ ЕООД размерът на дължимите й, и непогасени парични суми по договора за кредит от 2007 г. и анексите към него възлизащи в размер на сумата от общо на 1 396 590,04 евро и 53 695, 33 лв. Съгласно чл. 2.4. прехвърляното вземане преминава върху цесионера заедно с учредените в полза на цедента обезпечения /описаните такива в чл. 6.1., ал. 1 и ал. 2 от договора/, като от прочита на 6.1., ал. 2 се разбира че в приложното поле на прехвърляните права по обезпечения попадат и учредените поръчителства, в т.ч. и поръчителството поето от „Б.“ АД. Предвид това предметно съдържание на договора за цесия абсолютно необоснован е аргумента на синдика, че акцесорното право на обезпечение не може да се прехвърля самостоятелно и разделно от главното. Очевидна е волята на страните по цесионния договор и тя е да се прехвърли, както обезпеченото право на вземане, така и самите акцесорни права дадени, като гаранции за изпълнение /лични и реални обезпечения/.

Цесионния договор е съобщен по смисъла на чл. 99 ЗЗД от стария кредитор /цедента/ на длъжника - „Б.“ АД, като за потвърждение на този факт е приложена надлежно оформена нотариална покана от нотариалното удостоверяване по която става видно, че на 03.06.2015 г. длъжника-поръчител „Б.“ АД е бил известен за прехвърления дълг по договора за кредит датиращ от 2007 г. и обявен за предсрочно изискуем през 2014 г., което е довело и до обвързването му занапред да престира в полза на новия кредитор в лицето на цесионера - “Б.“ ЕООД.

Напълно изолиран и несъответен на събрания доказателствен материал остава и довода на синдика за настъпило слИ.е качествата на длъжник и кредитор по предявените вземания от “Б.“ ЕООД. Предполагаемото слИ.е би могло да настъпи чрез няколко възможни юридически механизма, а именно : чрез слИ.е или влИ.е на дружествата имащи качествата кредитор и длъжник или чрез сключването на правна сделка. Проверката на правно-организационната форма и индивидуализиращи белези на двете дружества показва, че между тях като правни субекта не е била предприемана подобна форма на преобразуване, която да доведе и до концентрация на права и задължения. Не се наблюдават и правни сделки по силата на които вземането, респективно задължението да е променило своя носител, съответно адресат по такъв начин, че да се обединят в правната сфера, било на длъжника, било на кредитора.

В производството по чл. 685 ТЗ е ирелевантно това, дали предявеното от даденото дружество – кредитор парично вземане е установено с влязъл в сила акт или не. Достатъчно е кредиторът сочещ себе си за носител на такова вземане да ангажира такъв обем доказателства, които да формират заключение, че вземането съществува и има за адресат длъжника по откритото производство по несъстоятелност. Относно издаването на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК, нейното оспорване от длъжниците и инициирането от кредитора на исково производство по чл. 422 ГПК следва да се отбележи, че тези процесуални по своето естество действия насочени за установяване на паричното вземане не преграждат правото на кредитора да предяви вземанията си по чл. 685 ТЗ, а напротив същия е длъжен да о стори ако иска да получи удовлетворение в рамките на производството по несъстоятелност и вземането му да не се погаси.

Вече се посочи, че издаденото извлечение от сметка е достатъчно писмено доказателство в рамките на настоящото производство за установяване усвояването на дадения кредит, като същото е достатъчно писмено доказателство за установяване и размера на вземанията посочени в него, а именно главница, възнаградителна лихва, наказателна лихва /неустойка/ и такса за връчване на нотариална покана във връзка с  договора за кредит. Относно размера на обезщетението за забава в плащането на предсрочно изискуемия остатък по предоставения кредит начислявано в размера на законната лихва, считано от датата следваща предсрочната изискуемост – 21.05.2015 г. до 17.08.2017 г. /датата на постановяване на решението за открИ.е на производството по несъстоятелност/ съдът се възползва от процесуалния механизъм уреден в нормата на чл. 162 ГПК, като изчислява, че същото възлиза на сумата от 812 119.72 лв. Доколкото обаче това вземане е предявено за сумата от 811 469,11 лв., то същото следва да бъде прието именно в рамките до този размер.    

По отношение разноските направени в производството по ч.гр.д. № 27 210/2014 г. по описа на СРС, 70 с-в в размер на сумата от 50 758,33 лв. съдът по несъстоятелността най-напред констатира, че същите макар да са предявени, като вземане от кредитора - “Б.“ ЕООД изобщо не са отнесени от синдика към групата на неприетите вземания заявени от този кредитор. Очевидно се касае до пропуск, който следва да бъде преодолян чрез настоящото произнасяне, като съдът намира, че тези разноски не следва да бъдат включвани в списъка на приетите вземания, доколкото по делото няма данни заповедта за изпълнение, с която са присъдени да се е стабилизирала, което би създало основание за ангажиране отговорността на длъжника за заплащане на посочените разноски. Обратното при служебно извършена справка се констатира, че производството по чл. 422 ГПК във връзка с издадената и възразена заповед за изпълнение е прекратено, доколкото исковата молба е върната, поради неизпълнение указания на съда дадени към ищеца-носител на вземането. Това прекратително определение се е стабилизирало през м.12.2017 г., което обстоятелство изключва ангажирането на отговорността за разноски в заповедното производство, защото няма процесуален път, по които заповедта за изпълнение да се стабилизира, а тъкмо обратното същата подлежи на обезсилване.

На последно място по отношение вземанията за разноски направени в рамките на предприетото индивидуално принудително изпълнение по изп. дело № 366/2015 г. по описа на ЧСИ-М. също са дължими според съда, доколкото приложените към молбата писмени доказателства – удостоверение от ЧСИ, договор за правна защита й съдействие, фактура и платежно нареждане показват, че взискателите по изпълнителното дело /цедент и цесионер/ са направили разходи за разноски за неговото образуване и движение в размер на сумите, както следва : сумата от 16 494,16 лв. – такса по изп. дело № 366/2015 г. по описа на ЧСИ-М., сумата от 30 000 лв. – адвокатски хонорар заплатен по изп. дело № 366/2015 г., както и сумата от 89 013,39 лв. – начислена такса по тарифата на ЗЧСИ. Тези вземания също следва да се включат в списъка на приетите вземания изготвен от синдика по реда на чл. 685, ал. 1 ТЗ.

Във връзка с реда на удовлетворяване по смисъла на чл. 722, ал. 1 ТЗ следва да се посочи, че с изключение на вземането за обезщетение за забава върху главното вземане изчислено съобразно размера на законната лихва, което е дължимо, считано от 17.08.2017 г. до окончателното погасяване на главния дълг попадащо в т. 9 на чл. 722 ТЗ, останалите подлежащи на приемане вземания са такива от категорията на тези визирани от законодателя с ред на удовлетворение по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ.

7./ По възражение с вх.№ 137180/17.10.2017г., подадено от кредитора – „Б. БГ“ ЕООД, срещу списъка на приетите предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ вземания, обявен в ТР на 10.10.2017 г. на кредиторите на „Б.“ АД в частта, в която вземанията на „М.“ ЕООД, съставляващи, както следва : /сумата в размер от 4 464 999,00 лв. – представляваща придобито парично вземане въз основа на сключени договор за цесия с дата 26.10.2010 г. и споразумение от 25.10.2011 г.; сумата в размер от 3 010 335,00 лв. – представляваща законна лихва върху главния дълг /4 464 999,00 лв./ за периода от 26.10.2010 г. до 11.08.2017 г.; сума възлизаща в размер на законната лихва  начислена върху главния дълг /4 464 999,00 лв./, считано от 11.08.2017 г. до окончателното плащане; сумата в размер от 1 303 401,00 лв. – представляваща придобито парично вземане въз основа на сключени договор за цесия с дата 26.10.2010 г. и споразумение от 25.10.2011 г.; сумата в размер от 942 059,00 лв. – представляваща законна лихва начислена върху главния дълг   /1 303 401,00 лв./ за периода от 26.10.2010 г. до 11.08.2017 г.; сума възлизаща в размер на законната лихва за забава начислена върху главния дълг /1 303 401,00 лв./, считано от 11.08.2017 г. до окончателното плащане/ за включени от синдика в списъка на приетите такива. „Б. БГ“ ЕООД оспорва изцяло съществуването на така приетите вземания на дружеството – „М.“ ЕООД при следните групи възражения : Несъответно на предявяването се явявало осъщественото от синдика приемане на вземането на „М.“ ЕООД по първият договор за цесия, защото видно от молбата за предявяване същото било заявено от носителя му в размер на сумата от 4 164 999 лв., а било включено в списъка на приетите вземания, като такова на стойност от 4 464 999,00 лв. С оглед на това извършеното приемане на вземане на този кредитор над заявения от него размер било недопустимо и съдът следвало да отстрани така допуснатото опорочаване. На следващо място се отбелязва за допуснато неизпълнение от дружеството – длъжник на възникналите негови задължения към „Б.У.И.“ ООД по смисъла на чл. 2 от анекс от 25.10.2010 г., а именно за връщане на заплени от последното част от аванси по чл. 9 от договор датиращ от 12.06.2007 г. възлизащи в размер на 2 129 530 евро.  Освен това отсъствало доказване и за изпълнението на поетото от „Б.У.И.“ ООД задължение към „Б.“ АД по смисъла на чл. 9, ал. 1 от договора от 12.06.2007 г., както и на такива по чл. 9, ал. 3 и чл. 9, ал. 5 от същия договор /за сумите от 2 101 980 евро,  2 620 139 евро и 1 593 777 евро/. Акцентира се върху това, че представените от „М.“ ЕООД копия от платежни нареждания са на обща стойност от 2 415 000 евро, като съгласно чл. 3 от Анекс датиращ от 25.10.2010 г. дължимата сума заплатена, като част от авансите по чл. 9 от договора от 12.06.2007 г. възлиза на 2 129 530 евро. Възразилият кредитор пояснява, че дори да се приеме, че сумата от 150 000 евро, която е платена на 29.06.2007 г. е платена в изпълнение на чл. 6 от договора от 12.06.2007 г., то след приспадане на тази сума от сумата в размер на 2 415 000 евро се получава разлика от 2 265 000 евро, която се различава от търсеното от „М.“ ЕООД вземане в размер от 2 129 530 евро, което означавало, че е налице противоречие между приложените към молбата по чл. 685 ТЗ доказателства и изложените в нея твърдения от кредитора. Допълва се това, че дружествата „Б.У.И.“ ООД и „Б.“ АД нямат епизодични, а са с трайни търговски отношения по между си, което означавало, че предвид липсата на посочване на основания в платежните нареждания приложени към молбата по чл. 685 ТЗ не следвало да се изключва хипотезата, че тези плащания е възможно да са извършени въз основа на други договорености между обсъжданите дружества или свързани с тях лица. Развива се и позицията, че доколкото не може да се установи еднозначно, че заплатената на 29.06.2007 г. сума в размер на 150 000 евро е такава предназначена за погасяване на поетото задължение по чл. 6 от договора от 12.06.2007 г., то съгласно чл. 8 от това съглашения същото следва да се смята за прекратено между страните. Това пък означавало, че към датите на подписване на анекса от 25.10.2010 г. и договора за цесия от 26.10.2010 г. между „Б.У.И.“ ООД и „М.“ ЕООД договорът от 12.06.2007 г. изобщо не е съществувал, а „Б.У.И.“ ООД не е имало вземане по него, респективно не е могло да се разпорежда, като го прехвърли на „М.“ ЕООД. Оттук кредитора -  „М.“ ЕООД не се легитимирал с качеството кредитор по това вземане спрямо длъжника - „Б.“ АД, което го лишавало от основание да претендира сумата от 2 129 530 евро, заедно с произтичащите от евентуална забава лихви. Що се касае до второто вземане, за което се поддържа да е придобито от  „М.“ ЕООД и да възлиза на сумата от 1 303 403,00 лв. имащо за източник отново договор за цесия от 26.10.2010 г., по който цедент е дружеството - „Б.У.Х.“ ООД оспорването на „Б. БГ“ ЕООД е в следните насоки : Анализът на представените платежни нареждания не създавал извод, че плащанията осъществени по тях са такива извършени от „Б.У.Х.“ ООД в полза на „Б.“ АД въз основа на договора от 20.07.2007 г. Аргументите за подобно заключение отново се черпят от липсата на изрично посочено във всяко едно от 19-те платежни нареждания основание за плащане, от което да се направи връзка, че плащанията са предприети именно по цитирания договор. Отбелязва се и това, че представените платежни нареждания били на обща стойност от 600 000 евро, а в молбата си „М.“ ЕООД сочи себе си за носител на вземане в размер на 666 418 евро, което не кореспондирало на доказателствата. И по този договор е наведен аргумент, че поради неплащане в сроковете по чл. 6 от договора с дата -  12.06.2007 г. на уговорените аванси, то същия следвало да се смята за прекратен, считано автоматично съобразно клаузата на чл. 8 от него. Това пък означавало, че към датите на подписване на анекса от 25.10.2010 г. и договора за цесия от 26.10.2010 г. между „Б.У.Х.“ ООД и „М.“ ЕООД договорът от 12.06.2007 г. изобщо не е съществувал, а „Б.У.Х.“ ООД не е имало вземане по него, респективно не е могло да се разпорежда, като го прехвърли на „М.“ ЕООД. Оттук кредитора -  „М.“ ЕООД не се легитимирал с качеството кредитор по това вземане спрямо длъжника - „Б.“ АД, което го лишавало от основание да претендира сумата от 666 418 евро, заедно с произтичащите от евентуална забава лихви. По отношение и двата договора за цесия се добавя, че същите са изначално опорочени /недействителни/, защото са сключени при изначална липса на предмет – чл. 26, ал. 2 ЗЗД, което ги прави и нищожни, а оттам „М.“ ЕООД не може да черпи правни последици от тях. Оспорващият кредитор „Б. БГ“ ЕООД извършва юридически анализ и на подписаните две споразумения от 2011 г., на които „М.“ ЕООД също се позовава да интервенират върху предявените от него парични вземания, като се коментират правните последици на уговорката по чл. 2.2. присъстваща във всяко едно от споразуменията. При оспорване на вземанията на „М.“ ЕООД, дружеството „Б. БГ“ ЕООД извежда съображения и от липсата на включване на тези вземания в съставяните в периода от 2010 г. до 2014 г. ГФО от длъжника - „Б.“ АД. Обръща се внимание на това, че вземанията на „М.“ ЕООД по двата договора за цесия намират отражение в счетоводството на длъжника едва през 2015 г., когато настъпва падежа за тяхното плащане, респективно годината, в която „М.“ ЕООД е упражнило молба за открИ.е на производство по несъстоятелност спрямо - „Б.“ АД. На следващо място от оспорващия кредитор се обосновава позиция, че дружествата цеденти - „Б.У.И.“ ООД и „Б.У.Х.“ ООД имат качеството на свързани лица с „Б.“ АД, което означава, че „М.“ ЕООД е придобило вземанията, за които претендира от свързани с длъжника лица, в чиято полза е поел ангажимент да заплати 95 % от цената на събраните в производството по несъстоятелност вземания, които са му прехвърлени. Според „Б. БГ“ ЕООД договорите за цесия са симулативни и са изготвени с цел относно прехвърлените вземания да се създаде качеството на кредитор на длъжника на дружеството, което е косвено свързано с длъжника лице и се явява мажоритарен кредитор в производството по несъстоятелност. Възразява се по достоверността на датата на вписана в представените към молбата по чл. 685 ТЗ – споразумение от 25.10.2011 г., анекс от 25.10.2010 г. към договор от 12.06.2007 г., договор за цесия от 26.10.2010 г., уведомление изготвено по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, приемо-предавателен протокол по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, споразумение от 25.11.2011 г., анекс от 25.10.2010 г. към договор от 12.06.2007 г., договор за цесия от 26.10.2010 г., уведомление изготвено по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, приемо-предавателен протокол по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Иска се на основание чл. 692, ал. 3 и ал. 4 ТЗ съдът да приеме възражението на „Б. БГ“ ЕООД за основателно, като постанови акт въз основа на който изцяло да изключи вземанията на „М.“ ЕООД приети в списъка на предявените и приети вземания обявен на 10.10.2017 г. в ТР при АВ изготвен по реда на чл. 685, ал. 1 ТЗ. 

Кредиторът с оспорено вземане - „М.“ ЕООД, чрез пълномощника му адв. Р. възразява по подаденото от „Б. БГ“ ЕООД възражение, като подкрепя изцяло аргументира развити в становището на синдика. Поддържа се, че в кориците на делото съществуват множество доказателства потвърждаващи достоверността на датите на договорите за цесия, вкл. се обръща внимание и на подписаните през 2011 г. две споразумения, в които наред с длъжника и „М.“ ЕООД участие е взел и оспорващия кредитор - „Б. БГ“ ЕООД, доколкото същия се е задължил солидарно наред с длъжника – „Б.“ АД да изпълни визираните в споразуменията парични задължения в срок до м.09.2015 г.                  

Длъжникът, чрез пълномощника си – адв. С. оспорва възражението на кредитора „Б. БГ“ ЕООД, като го намира за неоснователно. Изцяло препраща към изготвеното от синдика- М. становище във връзка с оспорените вземания. Добавя това, че длъжника не оспорва съществуването на задълженията си към този кредитор, като споменава, че същите фигурират в счетоводните записвания на дружеството.

Синдикът – А.М. е депозирала писмено становище от 15.11.2017 г. във връзка с разглежданото възражение. С него тя признава да е допуснала техническа грешка при изписване размера на първото прието вземане на кредитора - „М.“ ЕООД, като верния такъв е 4 164 999 лв., а не посочения от нея 4 464 999 лв. В останалата част синдика сочи, че възражението упражнено от „Б. БГ“ ЕООД е неоснователно. Относно осъществяването на плащанията по договорите от 12.07.2007 г. от страна на „Б.У.И.“ ООД и „Б.У.Х.“ ООД синдикът се позовава на съдържанието на споразуменията от 25.10.2011 г., с които „Б.“ АД е признал, че дължи тези суми в полза на „М.“ ЕООД, като „Б. БГ“ ЕООД също е участвало, като страна по тези споразумения и е изразил съгласие с отразеното в тях, като е поел и солидарна отговорност за заплащането на сочените парични суми възлизащи на 2 129 530 евро по първото споразумение и 666 418 евро по второто споразумение. Същевременно е поет срок за плащане до 30.09.2015 г. Синдикът не приема и останалите наведени от „Б. БГ“ ЕООД във връзка с липсата на счетоводно отразяване на изследваните вземания при длъжника - „Б.“ АД. Синдикът настоява да се остави без уважение искането на възразилия кредитор вземаният на „М.“ ЕООД да бъдат изключени от списъка на приетите такива, като в него се извърши единствено корекция в размер на първото вземане, а именно същото да се чете такова възлизащо на 4 164 999 лв.  

Съдът, като взе предвид направеното възражение, списъка на приетите вземания, изготвен от синдика по реда на чл. 685, ал. 1 ТЗ, извършените в съдебното заседание по чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

По партидата на несъстоятелния длъжник в Търговския регистър на 10.10.2017г. са обявени изготвените от синдика списъци на приетите и неприети вземания, предявени в срока по чл. 685, ал.1 от ТЗ, като вземанията на „М.“ ЕООД съставляващи, както следва : /сумата в размер от 4 464 999,00 лв. – представляваща придобито парично вземане въз основа на сключени договор за цесия с дата 26.10.2010 г. и споразумение от 25.10.2011 г.; сумата в размер от 3 010 335,00 лв. – представляваща лихва за забава в плащането на главния дълг /4 464 999,00 лв./ за периода от 26.10.2010 г. до 11.08.2017 г.; сума възлизаща в размер на законната лихва за забава начислена върху главния дълг /4 464 999,00 лв./, считано от 11.08.2017 г. до окончателното плащане; сумата в размер от 1 303 401,00 лв. – представляваща придобито парично вземане въз основа на сключени договор за цесия с дата 26.10.2010 г. и споразумение от 25.10.2011 г.; сумата в размер от         942 059,00 лв. – представляваща лихва за забава в плащането на главния дълг      /1 303 401,00 лв./ за периода от 26.10.2010 г. до 11.08.2017 г.; сума възлизаща в размер на законната лихва за забава начислена върху главния дълг /1 303 401,00 лв./, считано от 11.08.2017 г. до окончателното плащане/ за включени от синдика в списъка на приетите такива.

 Вземанията са предмет на надлежно осъществено предявяване от страна на кредитора – „М.“ ЕООД с негова молба с вх. № 119185 от 18.09.2017г., като същите са индивидуализирани по следния начин : 1./ вземане в размер на 2 129 530 евро, ведно с договорната дължима законна лихва, считано от 25.10.2010 г. /датата на подписване на Анекса за прекратяване на договора/ до датата на решението за открИ.е на производството по несъстоятелност /11.08.2017 г./ в размер на 1 539 159,67 евро, както и законна лихва за забава върху главницата, считано от датата на решението за открИ.е на производство по несъстоятелност до датата на окончателното им изплащане; 2./ вземане в размер на 666 418,00 евро, ведно с договорната дължима законна лихва, считано от 25.10.2010 г. /датата на подписване на Анекса за прекратяване на договора/ до датата на решението за открИ.е на производството по несъстоятелност /11.08.2017 г./ в размер на 481 666,77 евро, както и законна лихва за забава върху главницата, считано от датата на решението за открИ.е на производство по несъстоятелност до датата на окончателното им изплащане. Или вземанията трансформирани в лева се иска да бъдат приети в общ размер на сумата от 9 420 791,95 лв. /равностойност на 4 816 774,44 евро/, като бъдат включени в изготвяния от синдика списък на приетите вземания. Добавено е, че вземанията са от категорията на необезпечените такива.   

Съдът намира, че възражението на “Б. БГ“ ЕООД от датата – 17.10.2017 г., е упражнено в срок, поради което е допустимо и следва да бъде разгледано по същество.

Разгледано по същество възражението е изцяло неоснователно.

„М.“ ЕООД основава кредиторовото си качество спрямо длъжника - „Б.“ АД на два броя споразумения датиращи от 25.10.2011 г., въз основа на които спрямо дружеството е било поето в условията на солидарна отговорност изпълнението на парични задължения възлизащи в размер на сумата от 2 129 530 евро и на сумата от 666 418 евро. Адресати на задълженията за заплащане на цитираните суми са длъжника -  „Б.“ АД и възразяващия кредитор - “Б. БГ“ ЕООД. Уговорен е срок за изпълнение 30.09.2015 г.

Съдът по несъстоятелността, като съобрази приобщените в производството по разглеждане на настоящото възражение писмени доказателства и анализира юридическите факти, които се установяват посредством тези доказателства самостоятелно и в тяхната съвкупност, намира, че „М.“ ЕООД разполага с качеството кредитор на вземания спрямо длъжника „Б.“ АД за сумите от 2 129 530 евро и от 666 418 евро.

Със споразумението от 25.10.2011 г. страните са установили конкретно съществуващите в правните им сфери права и задължения една към друга при следното съдържание : че по силата на договор от 12.06.2007 г. и анекс към него от 25.10.2010 г., които са сключени между „Б.“ АД и „Б.У.И.“ ООД първия се е задължил към втория за заплащане на сумата в размер от 2 129 530 евро, които са платими в срок до 30.09.2015 г. /наведнъж или на части/, ведно със законната лихва изчислена върху посоченото главно задължение, считано от 25.10.2010 г. до датата на всяко съответно плащане; че по силата на договор за встъпване в дълг от 25.10.2010 г. сключен между „Б.У.И.“ ООД  и  “Б. БГ“ ЕООД последното е встъпило, като солидарен длъжник в дълга на „Б.“ АД породен от договор от 12.06.2007 г. и анекс от 25.10.2010 г., а именно наред с длъжника „Б.“ АД, дружеството - “Б. БГ“ ЕООД е приело да отговаря пред кредитора - „Б.У.И.“ ООД за заплащането на сумата в размер от  2 129 530 евро, които са платими в срок до 30.09.2015 г. /наведнъж или на части/, ведно със законната лихва изчислена върху посоченото главно задължение, считано от 25.10.2010 г. до датата на всяко съответно плащане; че по силата на договор за цесия от 26.10.2010 г. кредитора - „М.“ ЕООД е придобил първоначалния кредитор - „Б.У.И.“ ООД вземането към „Б.“ АД, породено от договор от 12.06.2007 г. и анекс към него от 25.10.2010 г., като е посочено и това, че прехвърленото вземане възлиза на 2 129 530 евро, които са платими в срок до 30.09.2015 г. /наведнъж или на части/, ведно със законната лихва изчислена върху посоченото главно задължение, считано от 25.10.2010 г. до датата на всяко съответно плащане, като е отразено и това, че длъжника -  „Б.“ АД е уведомен за цесията на 26.10.2010 г.

С второто споразумението датиращо също от 25.10.2011 г. страните са установили конкретно съществуващите в правните им сфери права и задължения една към друга при следното съдържание : че по силата на договор от 20.07.2007 г. и анекс към него от 25.10.2010 г., които са сключени между „Б.“ АД и „Б.У.Х.“ ЕООД първия се е задължил към втория за заплащане на сумата в размер от 666 418 евро, които са платими в срок до 30.09.2015 г. /наведнъж или на части/, ведно със законната лихва изчислена върху посоченото главно задължение, считано от 25.10.2010 г. до датата на всяко съответно плащане; че по силата на договор за встъпване в дълг от 25.10.2010 г. сключен между „Б.У.Х.“ ЕООД  и  “Б. БГ“ ЕООД последното е встъпило, като солидарен длъжник в дълга на „Б.“ АД породен от договор от 20.07.2007 г. и анекс от 25.10.2010 г., а именно наред с длъжника „Б.“ АД, дружеството - “Б. БГ“ ЕООД е приело да отговаря пред кредитора - „Б.У.Х.“ ЕООД за заплащането на сумата в размер от  666 418 евро, които са платими в срок до 30.09.2015 г. /наведнъж или на части/, ведно със законната лихва изчислена върху посоченото главно задължение, считано от 25.10.2010 г. до датата на всяко съответно плащане; че по силата на договор за цесия от 26.10.2010 г. кредитора - „М.“ ЕООД е придобил първоначалния кредитор - „Б.У.Х.“ ЕООД вземането към „Б.“ АД, породено от договор от 20.07.2007 г. и анекс към него от 25.10.2010 г., като е посочено и това, че прехвърленото вземане възлиза на 666 418 евро, които са платими в срок до 30.09.2015 г. /наведнъж или на части/, ведно със законната лихва изчислена върху посоченото главно задължение, считано от 25.10.2010 г. до датата на всяко съответно плащане, като е отразено и това, че длъжника -  „Б.“ АД е уведомен за цесията на 26.10.2010 г.

Така постигнатите споразумения са изчерпателни и ясни в своя предмет, като посредством тях се доказва недвусмислено, че „Б.“ АД е адресат на парични задължения към кредитора - „М.“ ЕООД, както и че последния ги е придобил надлежно въз основа на договори за цесия, които са сключени с дружествата - „Б.У.И.“ ООД и „Б.У.Х.“ ЕООД, а осъщественото цедиране е съобщено на длъжника по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД на 26.10.2010 г., от които момент „Б.“ АД е обвързан да изпълнява само и единствено към новия си кредитор „М.“ ЕООД. Няма данни за предприето изпълнение на поетите парични задължения в пределите на уговорените със споразуменията срокове, а именно до 30.09.2015 г. било от страна на главния длъжник, било от солидарния такъв. Такова изпълнение не се наблюдава и към момента на осъщественото от кредитора -  „М.“ ЕООД следователно същия е материално легитимиран носител на посочените вземания.

Неоснователни и в този смисъл несподелими от съда са наведените правоизключващи възражения от страна на оспорващия кредитор - “Б. БГ“ ЕООД спрямо вземанията, с които разполага „М.“ ЕООД към длъжника - „Б.“ АД. Относно обемите на осъществените от страна на първоначалните кредитори плащания към длъжника - „Б.“ АД във връзка с договорите датиращи от 12.06.2007 г. и 20.07.2007 г. трябва да се отбележи, че фактът на изпълнение на тези задължения е еднозначно признат с констатациите възприети в двете обсъдени по-горе споразумения подписани през 2011 г., доколкото с тях длъжника е признал пораждането на паричните му задължения за заплащане на сумите 2 129 530 евро и 666 418 евро, а с това и насрещното изпълнение на „Б.У.И.“ ООД и „Б.У.Х.“ ЕООД по тези договори. Нещо повече такова признание за изпълнение на задълженията по договорите от страна на цедентите е направено и от самия оспорващ кредитор - “Б. БГ“ ЕООД, доколкото същото дружество е страна по всяко едно от споразуменията. Ето защо липсата на конкретно посочване на основание за осъществените плащания в преводните нареждания ангажирани към молбата на кредитора - „М.“ ЕООД няма как да формира извод за липсващо изпълнение от „Б.У.И.“ ООД и „Б.У.Х.“ ЕООД към длъжника „Б.“ АД, а оттам и за прекратяване на договорните правоотношения създадени  със съглашенията датиращи от 12.06.2007 г. и 20.07.2007 г. Оттук безпочвено се явява и възражението за нищожност на договорите за цесия, поради липса на предмет, защото такъв предмет е бил наличен – вземанията на цедентите са били реално възникнали, като техен адресат е бил именно длъжника -„Б.“ АД. В този смисъл са били налице предпоставките за транслирането им посредством сключването на двата договора за цесия. Несъмнено се установява и ефекта на обвързването на длъжника с осъщественото прехвърляне на вземания, защото същия е бил надлежно уведомен на 26.10.2010 г. за осъществените цесионни сделки, като това е направено от релевантния субект посочен в нормата на чл. 99 ЗЗД, а именно – цедента по всяка от сделките. Декларация в подобна насока присъства и във всяко едно от подписаните през 2011 г. споразумения, които бяха обсъдени откъм предметно съдържание детайлно по-горе в изложението по настоящото възражение. Аргумент за обратното, а именно, че вземания с носител - „М.“ ЕООД и адресат  - „Б.“ АД не съществуват не може да се обоснове от липсата им в изготвяните от длъжника ГФО за периода от 2010 до 2014 г., защото счетоводните записвания водени при дружеството следва да се тълкуват по правилата на чл. 182 ГПК, а те очевидно са нередовно водени в рамките на посочения период с оглед събраните по делото писмени доказателства, които несъмнено установяват пораждането на всяко едно от паричните притезания за заплащане на сумите 2 129 530 евро и 666 418 евро. В случая без значение е достоверността на датата на договорите за цесия, защото основанието от което „М.“ ЕООД черпи качеството си кредитор спрямо „Б.“ АД са двете подписани през 2011 г. споразумения, по които оспорващото дружество няма качеството на трето лице, а напротив същото е участник в тяхното сключване, доколкото е страна – солидарен длъжник и в тази връзка те имат достоверна за всяка от страните по сделката дата. За пълнота следва да се посочи, че когато се обсъжда достоверността на датата по двата договора за цесия сключени през 2010 г., то дружеството “Б. БГ“ ЕООД изобщо не може да бъде дефинирано, като трето лице по смисъла на чл. 181 ГПК, защото под трето лице тук се има предвид тези лица, които биха били обвързани от правните последици на този договор, а “Б. БГ“ ЕООД не е от тази категория, независимо, че разполага с качеството кредитор - „Б.“ АД на някакво правно основание, с което кредиторово качество би могло да се конкурира с други кредитори, вкл. „М.“ ЕООД  при осъществяване на универсалното принудително изпълнение в откритото спрямо длъжника производство по несъстоятелност и удовлетворяване на имуществените им права. По делото не се разкриват и белези на симулация при сключването на договорите за цесия, респективно опорочаването на същите на подобно основание.      

Наред с главните задължения по двете споразумения от 2011 г. в тежест на длъжника - „Б.“ АД са се породили и задължения за заплащането на договорна лихва върху необслужените парични дългове, каквато уговорка присъства в чл. 2.4. от всяко споразумение, като доколкото няма данни за никакви осъществени плащания по поетите главни задължения, то в правната сфера на кредитора - „М.“ ЕООД са възникнали вземания за лихва в размер на законната такава, считано от 25.10.2010 г. до 11.08.2017 г. /датата на постановяване на решението за открИ.е на производството по несъстоятелност/ в следните размери : сумата в размер от 3 010 335,00 лв. – представляваща договорна лихва дължима върху главния дълг /4 164 999,00 лв./ за периода от 26.10.2010 г. до 11.08.2017 г. и сумата в размер от 942 059,00 лв. – представляваща уговорена договорна лихва в размер на законната лихва начислена върху главния дълг /1 303 401,00 лв./ за периода от 26.10.2010 г. до 11.08.2017 г.

Съдът по несъстоятелността с оглед предмета на предявените от „М.“ ЕООД вземания с молбата му по чл. 685 ТЗ и в частност това за главница по първото споразумение от 25.10.2011 г. и, като съобрази бележката направена от синдика за допусната техническа грешка в изписването на приетото вземане в размер на сумата от 4 464 999 лв., счита, че следва да допусне корекция в размера на сумата, като същата да се чете в списъка на приетите вземания с размер от 4 164 999 лв., за колкото именно е била предявена от носителя й - „М.“ ЕООД.

Съобразно изложеното следва да се обобщи, че възражението на „Б. БГ“ ЕООД спрямо приетото от синдика вземане на кредитора - „М.“ ЕООД  е неоснователно и следва да се остави без уважение.

8./ По възражение с вх. № 137443/17.10.2017 г., подадено от кредиторите П.И.И., Д.И.И. и Д.И.И. срещу списъка на неприетите вземания, обявен в ТР на 10.10.2017 г. на кредиторите на „Б.“ АД /н./ в частта, с която в списъка са включени предявени от тяхна страна вземания, както следва: сума в размер от 9 750,00 лв. – неплатена наемна цена, дължима за периода от 01.07.2014 г. до 30.09.2017 г. на основание чл. 5 от Споразумение от 06.11.2014 г.; сумата в размер от 3 000,00 лв. – неустойка за забава, дължима на основание чл. 7 от Споразумение от 06.11.2014 г. за неизпълнение на задължението за плащане на наемна цена; както и сумата в размер от 35 850 лв. – неустойка за забава за периода от 30.09.2015 г. до 17.09.2017 г., дължима на основание чл. 8 от Споразумение от 06.11.2014 г. за неизпълнение на задължението за завършване на сграда в груб строеж в уговорения за това срок. Кредиторите възразяват срещу съображенията на синдика да не включи предявените от тях вземания за заплащане на наемна цена в списъка на приетите вземания, поради липса на наемно правоотношение. Считат, че в разпоредбата на чл. 5 от сключеното на 06.11.2014 г. между тях, от една страна, и длъжника „Б.“ АД /н./, от друга, споразумение се съдържат всички елементи на договор за наем, в т.ч. ясно посочване на отдавания под наем обект, и по именно по силата на същия е възникнало задължение за „Б.“ АД /н./ да заплаща на кредиторите месечен наем в размер на сумата от 250,00 лв. Посочват, че доколкото длъжникът не е изпълнявал задължението си за заплащане на наемната цена по смисъла на чл. 7 от споразумението в негова тежест е възникнало задължение за заплащане на неустойка за забава, която е достигнала предвидения краен предел от 3 000 лв. Позовават се и на неизпълнение на задължението на „Б.“ АД /н./ да завърши уговорения строеж в срок, с което обосновават дължимостта и на уговорената в чл. 8 от договора неустойката за забава, достигнала крайния си предел и възлизаща в общ размер на сумата от 35 850 лв. Считат съображенията на синдика да не приеме претенцията им за неустойка, поради невъзможност за определяне на пазарната цена на обектите, по отношение на които кредиторите са си запазили право на строеж, във връзка с която е обвързан крайният предел на неустойката, за неоснователни.

Синдикът – А.М. е депозирала подробно писмено становище от 30.10.2017 г. по възражението като намира същото за неоснователно. Счита, че договорът за наем, на който кредиторите основават претенцията си за заплащане на наемна цена е нищожен, доколкото не е постигнато съгласие по един от съществените му елементи, а именно – отдавания по наем обект. Обвързаността на уговорката за заплащане на неустойка, обективирана в чл. 7 от споразумението от 06.11.2014 г., със задължението за заплащане на наемна цена по нищожен договор за наем, обуславя и нейната нищожност. Счита, че кредиторите не установяват размера на неустойката за забава на задължението на „Б.“ АД /н./ да завърши строежа в уговорения срок, доколкото не представят доказателства за средната пазарна цена на обектите, по отношение на които са си запазили право на строеж, с която е обвързан крайния предел на уговорената неустойка.

Длъжникът, в открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител - адв. С., изразява становище за неоснователност на възражението като се присъединява към изложените аргументи на синдика.

Съдът, като взе предвид направеното възражение, списъка на неприетите вземания предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл. 692 ал. 2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

По партидата на несъстоятелния длъжник в Търговския регистър на 10.10.2017 г. са обявени изготвените от синдика списъци на приетите и неприетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, като вземанията на П.И., Д.И. и Д.И., предявени с молба вх. № 118891/18.09.2017 г., а именно – сума в размер на 9 750,00 лв. – неплатена наемна цена, дължима за периода от 01.07.2014 г. до 30.09.2017 г. на основание чл. 5 от Споразумение от 06.11.2014 г., сума в размер на 3 000 лв. – неустойка за забава, дължима на основание чл. 7 от Споразумение от 06.11.2014 г. за неизпълнение на задължението за плащане на наемна цена и сума в размер на 35 850 лв. – неустойка за забава за периода от 30.09.2015 г. до 17.09.2017 г., дължима на основание чл. 8 от Споразумение от 06.11.2014 г. за неизпълнение на задължението за завършване на сграда в груб строеж в срок, са включени от синдика в списъка на неприетите вземания.

Съдът намира, че възражението на кредиторите : П.И., Д.И. и Д.И. от дата – 17.10.2017 г. е упражнено в срок, поради което е допустимо и следва да бъде разгледано по същество.

Разгледано по същество възражението е основателно.

Видно от представения към молбата за предявяване на вземанията нотариален акт № 127, том 1, рег. № 2506, дело № 123 от 2009 г. на нотариус З.Т., рег. № 438 на НК, с район на действие - Софийски районен съд, между Д.И., П.И., Д.И., В.Я., В.Ц.и Г.Ц., от една страна, и „Б.“ АД /н./, от друга, е сключен договор, по силата на който в полза на „Б.“ АД /н./ е учредено право на строеж върху дворно място с площ от 357 кв.м., находящо се в гр. София, ул.*******№ 2, съставляващо УПИ № II – 421, в квартал 176 по плана на гр. София, местност „Лозенец III“, за построяване на жилищна сграда, като учредителите са запазили за себе си и взаимно са си учредили право на строеж върху част от обектите в предвидената за изграждане сграда, в резултат на което на Д.И. и Д.И. е учредено право на строеж върху четири самостоятелни обекта – офис № 2 с площ от 18,34 кв.м., апартамент № 11 със застроена площ 108 кв.м., подземно паркомясто № 11 с площ 16,05 кв.м. и подземно паркомясто № 9 с площ 22,48 кв.м., а на П.И. е учредено право на строеж върху четири самостоятелни обекта – апартамент № 1 с площ 44,42 кв.м., апартамент № 7 с площ 111,65 кв.м., подземно паркомясто № 12 с площ 17,42 кв.м. и подземно паркомясто № 3 с площ  15,75 кв.м. По силата на чл. 2 от споразумение, сключено на 06.11.2014 г. между П.И., Д.И. и Д.И., от една страна и „Б.“ АД /н./, от друга, последният се е задължил да завърши строителството на предвидената за изграждане сграда в срок до 31.09.2015 г. Съгласно чл. 8 от същото споразумение при неизпълнение на задължението си по чл. 2 строителят дължи на собствениците неустойка в размер на 50,00 лв. за всеки ден забава, но не повече от 5 % от стойността на обектите, за които кредиторите са си запазили право на строеж, определена по пазарни цени. От страна на „Б.“ АД /н./ не се установява изпълнение на задължението му по чл. 2 от споразумението да завърши строителството в срок до 31.09.2015 г., с оглед на което в негова тежест е възникнало задължение да заплати на всеки от кредиторите неустойка в общ размер на 50 лв. за всеки ден от забавата, разпределени между тях съобразно стойността на обектите в предвидената за изграждане сграда, по отношение на които кредиторите са си запазили право на строеж. Установява се, че за периода от началото на забавата – 01.10.2015 г., до датата на предявяване на вземането в производството по несъстоятелност – 17.09.2017 г., в тежест на „Б.“ АД /н./ е възникнало задължение за заплащане  на неустойка за забава в общ размер на сумата от 35 850 лв., разпределена между кредиторите, съобразно стойността на обектите в предвидената за изграждане сграда, по отношение на които същите са си запазили право на строеж, както следва – 8 344,08 лв. в полза Д.И.,         8 344,08 лв. в полза на Д.И. и 19 161,84 лв. в полза на П.И.. Действително към молбата за предявяване на вземанията не са представени доказателства за стойността на обектите, за които кредиторите са си запазили право на строеж, определена по пазарни цени. При служебно извършена от страна на съда проверка чрез справка в общодостъпни страници в интернет за предлагане на недвижими имоти се установява, че пазарната стойност на обектите, по отношение на които строителите са си запазили право на строеж, с оглед техния вид, местонахождение и обща квадратура, надвишава цената от 1 000 евро за кв.м., като в същото време не се среща предлагане на по-ниска цена. Изложеното потвърждава, че начислената в периода от 01.10.2014 г. до 17.09.2017 г. неустойка за забава по чл. 8 от споразумението между страните в общ размер на сумата от 35 800 лв. попада в границите на крайния предел, до който е уговорена неустойката, а именно – до размера на 5 % от стойността на обектите, за които кредиторите са си запазили право на строеж, определена по пазарни цени.

По силата на чл. 5 от споразумение от 06.11.2014 г. между П.И., Д.И. и Д.И., от една страна, и „Б.“ АД /н./, от друга, е постигнато съгласието отношенията между страните във връзка с използването от страна на „Б.“ АД /н./ за целите на строителството на притежавания от тях недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 357 кв.м., находящ се в гр. София, ул. „Ведрина“, съставляващо УПИ № II – 421, в квартал 176 по плана на гр. София, местност „Лозенец III, да бъдат уредени с договор за наем. По силата на този договор кредиторите са се съгласили да предоставят на „Б.“ АД /н./ посоченото дворно място за временно ползване, считано от 01.07.2014 г. до завършване на строежа, срещу което строителят се е задължил да им заплаща месечно наемно възнаграждение в размер на сумата от 250,00 лв. Съображенията на синдика, че от съдържанието на споразумението не се установява предметът на наемния договор според съда е неправилно. Доколкото от споразумението не следва друго задължението на наемателя трябва да се счита поето в условията на разделност като в полза на всеки от наемодателите възниква вземане в размер на 1/3 от уговорената наемна цена. От доказателствата по делото не се установява „Б.“ АД /н./ да е завършил строителството на предвидената за изграждане сграда до 17.09.2017 г., от което следва, че договорът за наем обвързва страните за целия период, за който се претендира наемната цена, а именно – от 01.07.2014 г. до 17.09.2017 г. За този период в тежест на „Б.“ АД /н./ е възникнало задължение за заплащане на наем в общ размер на сумата от 9 750 лв., като на всеки от наемодателите се дължи сумата от 3 250 лв.

По силата на чл. 7 от споразумение от 06.11.2014 г. страните са постигнали съгласие, че при неизпълнение на задължението си за заплащане на наемна цена по чл. 5 от споразумението, наемателят дължи на наемодателите неустойка в размер на 20,00 лв. за всеки ден от забавата, но не повече от 3 000 лв. От страна на „Б.“ АД /н./ не се установява изпълнение на задължението му за заплащане на наемна цена, с оглед на което същият се счита в забава по отношение на всяка от месечните вноски. Уговорената в чл. 7 от споразумението неустойка за забава е достигнала крайния си предел като в тежест на „Б.“ АД /н./ е възникнало задължение за заплащането ѝ в размер на 3 000 лв., като на всеки от наемодателите се дължи сумата от по 1 000 лв. с оглед активната разделност на задължението.

Предвид горното съдът намира упраженото възражение за основателно. Списъкът на приетите вземания следва да бъде изменен, като в него бъдат включени вземанията, предявени от кредиторите - П.И., Д.И. и Д.И. както следва: вземания на П.И. – сума в размер на 3 250 лв. – неплатена наемна цена, дължима за периода от 01.07.2014 г. до 30.09.2017 г. на основание чл. 5 от Споразумение от 06.11.2014 г., сума в размер на 1 000 лв. – неустойка за забава, дължима на основание чл. 7 от Споразумение от 06.11.2014 г. за неизпълнение на задължението за плащане на наемна цена, и сума в размер на 19 161,84 лв. – неустойка за забава за периода от 30.09.2015 г. до 17.09.2017 г., дължима на основание чл. 8 от Споразумение от 06.11.2014 г. за неизпълнение на задължението за завършване на сграда в груб строеж в срок; вземания на Д.И. – сума в размер на 3 250,00 лв. – неплатена наемна цена, дължима за периода от 01.07.2014 г. до 30.09.2017 г. на основание чл. 5 от Споразумение от 06.11.2014 г., сума в размер на 1 000 лв. – неустойка за забава, дължима на основание чл. 7 от Споразумение от 06.11.2014 г. за неизпълнение на задължението за плащане на наемна цена и сума в размер на 8 344,08 лв. – неустойка за забава за периода от 30.09.2015 г. до 17.09.2017 г., дължима на основание чл. 8 от Споразумение от 06.11.2014 г. за неизпълнение на задължението за завършване на сграда в груб строеж в срок; вземания на Д.И. – сума в размер на 3 250 лв. – неплатена наемна цена, дължима за периода от 01.07.2014 г. до 30.09.2017 г. на основание чл. 5 от Споразумение от 06.11.2014 г., сума в размер на 1 000 лв. – неустойка за забава, дължима на основание чл. 7 от Споразумение от 06.11.2014 г. за неизпълнение на задължението за плащане на наемна цена и сума в размер на 8 344,08 лв. – неустойка за забава за периода от 30.09.2015 г. до 17.09.2017 г., дължима на основание чл. 8 от Споразумение от 06.11.2014 г. за неизпълнение на задължението за завършване на сграда в груб строеж в срок.

9./ По възражение с вх. № 137656/17.10.2017 г., подадено от длъжника „Б.“ АД /н./ срещу списъка на приетите предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ вземания, обявен в ТР на 10.10.2017 г. на кредиторите на „Б.“ АД /н./ в частта, с която са приети вземанията, предявени от „Б.П.“ ООД, съставляващи както следва: сума в размер на 35 414,85 лв. – изискуема и непогасена главница по Договор за паричен заем № 19/06.06.2014 г. и Допълнително споразумение № 1/05.06.2015 г., Допълнително споразумение № 2/05.06.2016 г., Допълнително споразумение № 3/21.11.2016 г. и Допълнително споразумение № 4/06.06.2016 г. към него; лихва за забава върху главницата в размер на 35 414,85 лв., начислена за периода 06.06.2014 г. – 14.09.2017 г.; сума в размер на 8 000 лв. – еднократно платима неустойка на основание чл. 16, ал. 3 вр. чл. 7, ал. 1, т. 2 от Договор за паричен заем № 19/06.06.2014 г.; сума в размер на 10 439,72 лв. – изискуема и непогасена главница по Договор за паричен заем № 20/06.06.2014 г. и Допълнително споразумение № 1/05.06.2015 г., Допълнително споразумение № 2/05.06.2016 г., Допълнително споразумение № 3/21.11.2016 г. и Допълнително споразумение № 4/06.06.2016 г. към него; лихва за забава върху главницата в размер на 10 439,72 лв., начислена за периода от 06.06.2014 г. до 14.09.2017 г.; сума в размер на 2 600 лв. – еднократно платима неустойка на основание чл. 16, ал. 3 вр. чл. 7, ал. 1, т. 2 от Договор за паричен заем № 20/06.06.2014 г. Длъжникът основава възраженията си срещу приемането на посочените вземания от синдика с твърдения, че на основание допълнителни споразумения № 3 от 21.11.2016 г. към двата договора е платил на „Б.П.“ ООД общо 5 000 лв. неустойки, съответно 3 000 лв. по първия и 2 000 лв. по втория договор. Посочва още, че в периода 28.06.2017 г. – 11.09.2017 г., в изпълнение на погасителните планове по двата договора, установени с допълнителни споразумения № 4 от 06.06.2017 г. към всеки от тях, е извършил плащания в общ размер на 2 476,16 лв., с което изцяло е погасил изискуемите си задължения за съответния период.

Кредиторът с приетите вземания - „Б.П.“ ООД оспорва възражението на длъжника като неоснователно. Не оспорва, че е получил посочените във възражението две на брой плащания в общ размер на сумата от 5 000 лв. за погасяване на задължения на длъжника за неустойка, но посочва, че задълженията, до които те се отнасят, са различни от предявените в производството по несъстоятелност вземания за неустойка, които се основават на разпоредбите на чл. 16, ал. 3 вр. чл. 7, ал. 1, т. 2 на всеки от двата договора за заем във връзка с предсрочната изискуемост на договорите за заем, настъпила по силата на чл. 7, ал. 1, т. 2 разпоредбите им в резултат на открИ.ето на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника. Що се отнася до плащанията, извършени от длъжника в периода от 28.06.2017 г. до 11.09.2017 г., на обща стойност 2 476,16 лв. кредиторът посочва, че същите са отчетени от него при предявяване на вземанията и погасените с тях задължения за възнаградителна лихва не са били предмет на предявяване в производството по несъстоятелност и не попадат сред включените в списъка с приети вземания.

Синдикът – А.М. е депозирала подробно писмено становище от 31.10.2017 г. по възражението като намира същото за неоснователно. Посочва, че всяко от посочените с възражението плащания се отнася до погасяването на задължения, които не попадат сред предявените от страна на кредитора „Б.П.“ ООД парични вземания.

Съдът, като взе предвид направеното възражение, списъка на приетите вземания, изготвен от синдика по реда на чл. 685, ал. 1 ТЗ, извършените в съдебното заседание по чл. 692, ал. 2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

По партидата на несъстоятелния длъжник в Търговския регистър на 10.10.2017 г. са обявени изготвените от синдика списъци на приети и неприети вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, като вземанията на „Б.П.“ ООД, предявени с молба с вх. № 117900/14.09.2017 г., а именно – сума в размер на 35 414,85 лв. – изискуема и непогасена главница по Договор за паричен заем № 19/06.06.2014 г. и Допълнително споразумение № 1/05.06.2015 г., Допълнително споразумение № 2/05.06.2016 г., Допълнително споразумение № 3/21.11.2016 г. и Допълнително споразумение № 4/06.06.2016 г. към него; лихва за забава върху главницата в размер на 35 414,85 лв., начислена за периода 06.06.2014 г. – 14.09.2017 г.; сума в размер на 8 000 лв. – еднократно платима неустойка на основание чл. 16, ал. 3 вр. чл. 7, ал. 1, т. 2 от Договор за паричен заем № 19/06.06.2014 г.; сума в размер на 10 439,72 лв. – изискуема и непогасена главница по Договор за паричен заем № 20/06.06.2014 г. и Допълнително споразумение № 1/05.06.2015 г., Допълнително споразумение № 2/05.06.2016 г., Допълнително споразумение № 3/21.11.2016 г. и Допълнително споразумение № 4/06.06.2016 г. към него; лихва за забава върху главницата в размер на 10 439,72 лв., начислена за периода от 06.06.2014 г. до 14.09.2017 г.; сума в размер на 2 600 лв. – еднократно платима неустойка на основание чл. 16, ал. 3 вр. чл. 7, ал. 1, т. 2 от Договор за паричен заем № 20/06.06.2014 г., са включени от синдика в списъка на приетите вземания.

Съдът намира, че възражението на длъжника „Б.“ АД /н./ от дата – 17.10.2017 г., е упражнено в срок, поради което е допустимо и следва да бъде разгледано по същество.

Разгледано по същество възражението е частично основателно.

Сумите от 35 414,85 лв. и 10 439,72 лв. са предявени от страна на „Б.П.“ ООД в производството по несъстоятелност и са включени от синдика в списъка с приетите вземания на основание сключен с „Б.“ АД /н./ договор за паричен заем № 19/06.06.2014 г., респективно договор за паричен заем № 20/06.06.2014 г., всеки от които изменен с четири на брой допълнителни споразумения, последните от които подписани на 06.06.2017 г. По силата на тези договори „Б.“ АД /н./ е получил в заем сумата от 37 000 лв. по Договор за заем № 19/06.06.2014 г., съответно сумата от 13 000 лв. по Договор за заем № 20/06.06.2014 г. С последните от сключените между страните допълнителни споразумения към двата договора е предвидено, че  непогасеният остатък от задълженията на заемателя да върне главницата по отпуснатите му заеми възлиза на сумата от 35 414,85 лв. по Договор № 19/06.06.2014 г., съответно на сумата от 10 439,72 лв. по Договор № 20/06.06.2014 г. Макар и от представените към възражението писмени доказателства да се установява, че в периода след последното изменение на договорите длъжникът е извършил в полза на „Б.П.“ ООД плащания възлизащи в общ размер на 2 476,16 лв., то тези плащания са били предназначени и са отнесени от заемодателя за погасяване на задълженията за възнаградителна лихва съгласно погасителните планове, установени по изричната воля на страните с допълнителните споразумения от 06.06.2017 г. Тъй като не се установява да се извършвани каквито и да е погашения на задълженията за главница по Договор № 19/06.06.2014 г. и Договор № 20/06.06.2014 г., след окончателното установяване на размера им между страните с допълнителните споразумения от 06.06.2017 г. съдът по несъстоятелността възприема решението на синдика да включи вземанията за главница по двата договора за заем в списъка на приетите вземания в пълния размер, за който са предявени.

Сумата от 623,41 лв. е предявена от „Б.П.“ ООД и е включена в списъка на приетите вземания като лихва за забава върху главницата по Договор № 19/06.06.2014 г., начислена на основание чл. 14, ал. 1 и 2 от договора, за периода от предоставяне на заема – 06.06.2014 г., до датата на предявяване на вземането пред синдика – 14.09.2017 г. Видно от Допълнително споразумение № 4/06.06.2017 г. към Договор № 19/06.06.2014 г. страните са установили, че остатъкът от задължението за лихва за забава, начислена върху главницата по този договор за целия му срок до датата на подписване на споразумението възлиза в размер на сумата от 156,27 лв. Със същото споразумение страните са се съгласили да отсрочат изискуемостта на целия остатък от задължение за връщане на главницата по договора, като новият падеж е бил установен на 06.12.2017 г. Така от датата на сключване на допълнителното споразумение до предявяване на вземането в производството по несъстоятелност длъжникът не е бил в забава по отношение на задължението си за връщане на главницата, с оглед на което в този период не е кумулирана лихва за забава над установения в споразумението размер от 156,27 лв. От наличния по делото доказателствен материал не се установява извършването на погашения по отношение на това задължение. Ето защо лихвата за забава върху главницата по Договор № 19/06.06.2014 г., начислена на основание чл. 14, ал. 1 и 2 от договора за периода от предоставяне на заема – 06.06.2014 г., до датата на предявяване на вземането пред синдика – 14.09.2017 г., следва да бъде включена в списъка с приетите вземания единствено до размера на сумата от 156,27 лв., респективно за горницата си до пълния предявен размер от  623,41 лв. това вземане подлежи на изключване от изготвения от страна на синдика списък на приетите вземания и в този смисъл упражненото от длъжника възражение в тази му част  е основателно и следва да се уважи.  

Аналогични съображения налагат частичната основателност на възражението на длъжника и по отношение на лихвата за забава, начислена за периода от 06.06.2014 г. до 14.09.2017 г., върху главницата по Договор № 20/06.06.2014 г. на основание чл. 14, ал. 1 и 2 от разпоредбите му. „Б.П.“ ООД е предявил посоченото вземане в размер на сумата от 183,77 лв., като синдикът е включил същото в списъка на приетите вземания. От Допълнително споразумение № 4/06.06.2017 г. към Договор № 20/06.06.2014 г. се установява, че страните са установили, че остатъкът от задължението за лихва за забава, начислена върху главницата по този договор за целия му срок до датата на подписване на споразумението, възлиза в размер на сумата от 77,95 лв., като със същото споразумение страните са се съгласили да отсрочат изискуемостта на целия остатък от задължението за връщане на главницата по договора на 06.12.2017 г. От изложеното следва, че след сключване на допълнителното споразумение до датата на предявяване на вземането в производството по несъстоятелност длъжникът не е изпадал в забава по отношение на задължението си за връщане на главницата, с оглед на което в този период не е кумулирана лихва за забава над установения в споразумението размер от 77,95 лв. От страна на длъжника не се установява извършването на погашения по отношение на това задължение – представените с възражението платежни документи, удостоверяват плащания единствено по отношение на задълженията за възнаградителна лихва. Ето защо лихвата за забава върху главницата по Договор № 20/06.06.2014 г., начислена на основание чл. 14, ал. 1 и 2 от договора, за периода от предоставяне на заема – 06.06.2014 г., до датата на предявяване на вземането пред синдика – 14.09.2017 г., следва да бъде включена в списъка с приетите вземания единствено до размера на сумата от 77,95 лв., респективно за горницата си до пълния предявен размер от  183,77 лв. това вземане подлежи на изключване от изготвения от страна на синдика списък на приетите вземания и в този смисъл упражненото от длъжника възражение в тази му част  е основателно и следва да се уважи.    

Във връзка с вземанията за неустойка, търсени от длъжника на основание чл. 16, ал. 3 вр. чл. 7, ал. 1, т. 2 от всеки от двата сключени между страните договора за паричен заем и включени от синдика в списъка на приетите вземания, съответно в размер на 8 000 лв. по Договор за заем № 19/06.06.2014 г. и 2 600 лв. по Договор за заем № 20/06.06.2014 г. съдът намира следното. Разпоредбите на чл. 16, ал. 3 от двата договора за заем са с идентично съдържание, като предвиждат, че в случай на неизпълнение на задължение на заемателя, в резултат на което действието на договора бъде прекратено или същият бъде обявен за предсрочно изискуем, в негова тежест възниква задължение за заплащане на еднократна неустойка в размер на 8 000 лв. по първия договор и в размер на 2 600 лв. по втория. В чл. 7, ал. 1, т. 2 от договорите е предвидено право на заемодателя да иска предсрочно погасяване на заема в случай, че по отношение на заемателя бъде открито производство по несъстоятелност. В случая, доколкото по отношение на „Б.“ АД /н./ е открито производство по несъстоятелност, в полза на заемодателя действително е възникнало правото да иска предсрочно погасяване на заема по всеки от двата договора. Възникването на задължение за заплащане на неустойка по чл. 16, ал. 3 от договорите обаче е предвидено единствено за тези случаи на предсрочна изискуемост на задълженията на заемателя, които са свързани с нарушаване на задълженията му по договорите за заем. Изпадането на заемателя в неплатежоспособност и последващото открИ.е на производство по несъстоятелност по отношение на него не представлява неизпълнение на задължение, произтичащо от договора за заем, поради което не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността му за неустойка на основание чл. 16, ал. 3 от договорите. Изложеното налага вземанията за неустойка по чл. 16, ал. 3 вр. чл. 7, ал. 1, т. 2 от договорите в размер съответно на сумата от 8 000 лв. по Договор за заем № 19/06.06.2014 г. и на сумата от 2 600 лв. по Договор за заем № 20/06.06.2014 г. да бъдат изключени от списъка на приетите вземания.

10./ По възражение с вх. № 137657/17.10.2017г., подадено от длъжника - „Б.“ АД /н./ срещу Списъка на приетите вземания на кредиторите на „Б.“ АД /н./ предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, който е изготвен на 29.09.2017 г. и обявен в търговския регистър на 10.10.2017 г. относно частта му, с която от синдика е прието вземането на Ю.О.М. в размер на сумата от 9 780 лв. /равностойност на 5000 евро/ - претенция за неустойка за забава дължима съгласно чл. 12, ал. 2 от сключен предварителен договор за продажба на недвижим имот от 24.09.2013 г. Пълномощникът на длъжника – адв. С. поддържа, че подобно вземане не съществува в правната сфера на Ю.М. и неправилно е било включено в списъка на приетите вземания. Направено е тълкуване на клаузата на чл. 12, ал. 2 от предварителния договор, като е изтъкнато, че неустойка в твърд размер от 5000 евро е уговорена и дължима от продавач на купувач само тогава, когато купувача е упражнил преобразуващото си право да развали договора, заради допусната забава на продавача в изпълнението му повече от 180 дни. Подчертава се, че разваляне на сделката няма, а напротив предварителния договор е бил изпълнен, като уговорения в него недвижим имот е бил надлежно прехвърлен с окончателен договор от продавача в полза на купувача. Иска се съдът по несъстоятелността да постанови определение по чл. 692 ТЗ, с което да изключи от списъка на приетите вземания посоченото такова в т. 1 с титуляр - Ю.О.М..   

Кредиторът с оспорено вземане е изложил становище чрез пълномощника си адв. М., с което е оспорено депозираното възражение. Сочи се, че длъжника осъществява произволно и неправилно тълкуване на договорната клауза уреждаща отговорността за неустойка. Неустойката била за забава, като е ясно дефинирано, че се дължи за всеки ден допуснато забавяне в задължението на продавача по предварителния договор, а размерът й е по 0,1 % дневно, а периодът на закъснението е повече от 150 дни.     

Синдикът – А.М. е депозирала подробно писмено становище от 30.10.2017г. по възражението. Мотивира, че изложеното, както от длъжника, така и от кредитора разбиране за съдържанието на уговорката за дължима неустойка от продавача е възможна в зависимост от това, какво би било тълкуването на процесната клауза. Синдикът разкрива, че когато е формирала извод за приемане на обсъжданото вземане на кредитор – М. е тълкувала, че неустойката заявена с молбата за предявяване е такава за забава в изпълнение на задълженията по чл. 6 от предварителния договор /това за завършване на строителството, въвеждане в експлоатация на сградата, и сключването на окончателен договор/. Ако обаче се приеме, че уговорената между страните неустойка в размер на 5000 евро е възможно да бъде единствено тази, за чието възникване е необходимо развалянето на договора, то тогава възражението би могло да се квалифицира, като основателно. Синдикът заключава, че ако се приеме тълкуването на длъжника относно уговореното в чл. 12, ал. 2 от договора, то приетото вземане за неустойка би следвало да се изключи от списъка с приети вземания. Обратното ако се приеме тълкуването, което синдика е направил при изготвяне на списъците по предявените вземания, то тогава оспореното вземане би трябвало да се коригира в неговия размер, доколкото същото подлежи на образуване при отчитане цената на договора и максималния размер на уговорената неустойка от 5 %, а именно 80 000 евро Х 5 % е равно на 4250 евро или 8 312 лв. /така пар. 2 от ДР на ТЗ/      

Съдът, като взе предвид направеното възражение, списъка на приетите вземания, изготвен от синдика по реда на чл. 685, ал. 1 ТЗ, извършените в съдебното заседание по чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

По партидата на несъстоятелния длъжник в Търговския регистър на 10.10.2017г. са обявени изготвените от синдика списъци на приетите и неприети вземания, предявени в срока по чл. 685, ал.1 от ТЗ, като вземането на Ю.О.М. в размер на сумата от 9 780 лв. /равностойност на 5000 евро/ – съставляващо неустойка за забава по чл. 12, ал. 2 уговорена в сключения на 24.09.2013 г. предварителен договор за продажба на недвижим имот е отнесено от синдика в списъка на приетите вземания с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ, като е отразено, че същото не е от категорията на обезпечените вземания.

Вземането е предявено от Ю.О.М. с молба с вх. № 116985 от 12.09.2017г., като е посочено да възлиза в размер на сумата от 5000 евро – неустойка за забава съгласно чл. 12, ал. 2 от сключен на 24.09.2013 г. предварителен договор за продажба на недвижим имот.

Съдът намира, че възражението упражнено от длъжника - „Б.“ АД /н./  на датата 17.10.2017 г., е подадено в срок от легитимирана страна, поради което е допустимо и следва да бъде разгледано по същество.

Разгледано по същество възражението е основателно.

Кредиторът с оспорено вземане - Ю.О.М. установява, че между нея и дружеството длъжник на 24.09.2013 г. се е породило облигационно правоотношение с източник предварителен договор за продажба на недвижим имот. По силата на този договор продавачът в лицето на длъжника поел облигационно задължение към купувача в лицето на кредитора с оспорено вземане, че ще изгради и прехвърли в полза на купувача собствеността на описаните в договора обекти. Уговорено е, че това следва да стане в рамките на фиксирани по чл. 6 от договора срок. В чл. 6 е предвидено, че изграждането на сградата и прехвърлянето собствеността върху договорените обекти от продавача на купувача с окончателен договор следва да се извърши до 30.11.2013 г., като отново в този срок за сградата следва да се получи разрешение за ползване от ДНСК. В предварителния договор страните са предвидили и отговорност за неизпълнение на поетите с него задължения. Така с чл. 12, ал. 2 е уговорено, че в случай на допусната от продавача забава в изпълнението на задълженията си по чл. 6 от договора и това не е по причина на форсмажорни обстоятелства /чл. 13/ и на предшестващо неизпълнение на което и да е било от задълженията на купувача, то продавача следва да заплати в полза на купувача неустойка в размер  на 0,1 % за всеки ден забава върху стойността на изплатените до момента от купувача суми, но не повече от 5 % върху тази стойност. В тази клауза присъства и уговорка, че ако без да са налице форсмажорни обстоятелства забавата на продавача продължи повече от 180 дни, то купувачът има право да развали предварителния договор и да получи всички платени по договора суми, както и неустойка в размер на 5000 евро. Събраните доказателства и в частност приложения нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти свидетелства за това, че 26.06.2014 г. дружеството-продавач е прехвърлило по силата на договор за продажба обектите посочени в предварителния договор от 24.09.2013 г. Сградата, в която са разположени продадените на купувача обекти се констатира да е била снабдена с разрешение за ползване на 23.12.2014 г. – в този смисъл е приложеното Разрешение за ползване на РДНСК – София.         

При обсъждане на оспореното вземане за неустойка най-напред трябва да се изясни, каква е била волята на кредитора М. към момента на предявяването й за приемане, а именно, дали същата е твърдяла да е носител на вземане за неустойка за забава във връзка с допуснато от длъжника – продавача по предварителния договор забавено неизпълнение, или пък се касае до търсене на компенсаторна неустойка по развален предварителен договор, с която се покриват вредите от неполучения облигационен резултат обещан с този договор. Волята на кредитора еднозначно е формулирана в молбата му по смисъла на чл. 685 ТЗ за предявяване на вземането и тя е за породено и съществуващо вземане за неустойка за забава по чл. 12, ал. 2 от предварителния договор. Никъде в молбата си кредитора не е излагал твърдения, че този договор е бил развален от него и облигационната му връзка с длъжника е била прекратена, като това е породило вземане за компенсаторна неустойка. Действително в клаузата на чл. 12, ал. 2 от предварителния договор присъстват уговорки за евентуална отговорност, както за неустойка за забавено изпълнение на задълженията на продавача, така и за неустойка при упражнено право да се развали договора от страна на купувача, като последната е фиксирана и в твърд размер, а именно – 5000 евро. Това обаче съвсем не означава, че доколкото формулирания от кредитора размер на неустойката също възлиза на сумата от 5000 евро, то същия се заявява като носител на подобна неустойка. Напротив вземането предмет на предявяване е за заплащане на неустойка за забава относно допуснатото от продавача неточно във времево отношение изпълнението на задълженията му по чл. 6 от договора.  Потвърждение, че се търси именно подобна неустойка е и изявлението на пълномощника на кредитора направено в съдебното заседание състояло се по повод разглеждането на възражението. За да се породи обаче вземането за неустойка за забава, то освен уговорката за носенето на подобна отговорност от продавача е необходимо да се докаже, че продавача е допуснал забава в изпълнението на задълженията си по чл. 6 от договора, както и каква е стойността на изплатените от купувача до момента на сключване на предварителния договор от 24.09.2013 г. суми, доколкото именно върху тях е уговорено между страните да се начислява неустойката за забава /0,1 % за всеки ден, но не-повече от 5 %/. Няма съмнение, че продавача е допуснал отклонение в срочното изпълнение на задължението му за изграждането на сградата, сключването на окончателния договор, респективно снабдяването й с разрешение за ползване, доколкото крайния срок е уговорено да бъде 30.11.2013 г., а разрешението за ползване датира от 23.12.2014 г. Право на неустойка обаче не е възникнало, защото същата е уговорена да се дължи върху заплатената от купувача към момента на сключване на предварителния договор стойност на уговаряните за изграждане и продажба обекти. По делото не са представени доказателства, че към този релевантен за правото на неустойка момент купувача е осъществи плащане на определена стойност от уговорената между страните продажна цена в полза на продавача. Нещо повече уговорката постигната в предварителния договор е продажната цена да се заплати в едната си част /5000 евро/ в определен срок след сключването на предварителния договор, а в остатъка си от 80 000 евро след нотариалното изповядване на сделката. Тоест при недоказаност на заплатена стойност към момента на сключване на предварителния договор вземане за неустойка за забава не е възможно да възникне в полза на купувача, респективно същия не се легитимира, като носител на такова. Ето защо изводът на синдика да включи в списъка на приетите вземания предявеното такова от  Ю.О.М. за сумата от  9 780 лв. /равностойност на 5000 евро/ -  неустойка за забава дължима съгласно чл. 12, ал. 2 от сключен предварителен договор за продажба на недвижим имот от 24.09.2013 г. е неправилен, което обуславя и основателност на възражението на длъжника, респективно допускане изменение в списъка на приетите вземания, с което приетото под т. 1 вземане за неустойка в полза на Ю.О.М. бъде изключено. 

11./ По възражение с вх. №137659/17.10.2017г., подадено от длъжника - „Б.“ АД /н./ срещу Списъка на приетите вземания на кредиторите на „Б.“ АД /н./ предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, който е изготвен на 29.09.2017 г. и обявен в търговския регистър на 10.10.2017 г. относно частта му, с която от синдика е прието вземането на Т.С.Д. в размер на сумата от 9 779,15 лв. /равностойност на 5000 евро/ - претенция за договорна неустойка дължима съгласно нотариален акт за учредяване право на строеж срещу задължение за построяване на апартаменти, студия, офиси, подземни паркоместа и складове № 62/20.08.2008 г.  Пълномощникът на длъжника – адв. С. поддържа, че описаното вземане за неустойка с носител Т.С.Д. не се дължи, защото е погасено, поради изтичането на предвидената в закона давност. Поддържа се, че това парично задължение е възникнало на 01.11.2010 г., когато е момента на преместването в друго оборотно жилище на кредитора – Д.. Предвид, че именно това е пораждащият вземането за неустойка юридически факт, то към момента на подаване на молбата по чл. 685 ТЗ датираща от 15.09.2017 г. това задължение вече е било погасено, поради изтичането на установения в закона давностен срок. Длъжникът посочва, че се позовава на така изтеклата давност и желае да се ползва от нея. С оглед на това се отправя искане за изключване на оспореното вземане от списъка с приети вземания изготвен от синдика по реда на чл. 685, ал. 1 ТЗ.    

Кредиторът с оспорено вземане – Т. Д. не е изразил позиция по упражненото спрямо приетото негово вземане възражение от страна на длъжника.

Синдикът – А.М. е депозирала подробно писмено становище от 30.10.2017г. по възражението. Позицията на синдика е, че действително уговорената неустойка е възникнала в полза на кредитора с оспорено вземане към датата – 01.11.2010 г. и доколкото приложимата погасителна давност с оглед характера на обсъжданото вземане е специалната тригодишна такава, то предвид изричното позоваване на длъжника за нейното изтичане възражението е основателно и следва да бъде уважено. Последица от това е с определението по чл. 692 ТЗ приетото вземане с носител Т. Д. под номер 7 да бъде изключено от изготвения списък на приетите вземания. Обосновава се, че към момента на разглеждане на предявеното вземане синдикът не е бил сезиран от длъжника с отправено възражение за погасяване на вземането, поради което не го е съобразил и е счел, че вземането подлежи на приемане, което е довело и до включването му в списъка на приетите вземания. 

Съдът, като взе предвид направеното възражение, списъка на приетите вземания, изготвен от синдика по реда на чл. 685, ал. 1 ТЗ, извършените в съдебното заседание по чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

По партидата на несъстоятелния длъжник в Търговския регистър на 10.10.2017г. са обявени изготвените от синдика списъци на приетите и неприети вземания, предявени в срока по чл. 685, ал.1 от ТЗ, като вземането на Т.С.Д. в размер на сумата от 9 779,15 лв. /равностойност на 5000 евро/ - претенция за договорна неустойка дължима съгласно нотариален акт за учредяване право на строеж срещу задължение за построяване на апартаменти, студия, офиси, подземни паркоместа и складове № 62/20.08.2008 г. е отнесено от синдика в списъка на приетите вземания с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ, като е отразено, че същото не е от категорията на обезпечените вземания.

Вземането е предявено от Т.С.Д. с молба с вх. № 118710 от 15.09.2017г., като е посочено да възлиза в размер на сумата от 5000 евро – договорна неустойка за неизпълнение на поето задължение по нотариален акт за учредяване право на строеж срещу задължение за построяване на апартаменти, студия, офиси, подземни паркоместа и складове № 62/20.08.2008 г., а именно допуснато е нарушение в задължението на строителя-приемател да осигури на учредителите ползването под наем на посочен недвижим имот /в гр. София, ул. „Ц.Ц./ на апартамент и паркомясто за период до 3 месеца след подписване на разрешението за ползване на новопостроената сграда, което е довело до необходимост от повторно преместване на учредителите в друго жилище /апартамент и паркомясто/ преди изтичане на договорения период.     

Съдът намира, че възражението упражнено от длъжника - „Б.“ АД /н./  на датата 17.10.2017 г., е подадено в срок от легитимирана страна, поради което е допустимо и следва да бъде разгледано по същество.

Разгледано по същество възражението е основателно.

Кредиторът с оспорено вземане – Т.С.Д. установява, че между нея и дружеството длъжник на 20.08.2008 г. се е породило суперфициарно правоотношение с източник договор за учредяване право на строеж. По силата на този договор Т.С.Д. в качеството и на един от собствениците-учредители е преотстъпила право на строеж в полза на дружеството-длъжник в качеството му на строител-приемател, което е поело насрещното задължение в определен с договора срок да изгради в мястото, за което е учредено право на строеж жилищна сграда с характеристики индивидуализирани в договора за суперфиция. Наред с останалите си задължения строителя - „Б.“ АД приел да наеме за своя сметка апартамент № 4 и паркомясто, намиращи се в гр. София, ул. „*******и да го предостави за ползване на собствениците-учредители – Л. и Т. Д.. Предвидено е, че посочените обекти ще се ползват от собствениците-учредители за времето до три месеца след подписване на разрешението за ползване на сградата за изграждането на която от тяхна страна в полза на „Б.“ АД е учредено правото на строеж. Същевременно изрично е предвидено, че при възникване на хипотеза, в която това условие /осигуряване ползването на наетите обекти/ се наруши, като за учредителите – собственици в рамките на договорения период се наложи да бъдат повторно премествани в друго жилище и паркомясто, то в тежест на „Б.“ АД възниква задължение да им заплати неустойка в размер на 5000 евро за всяко едно евентуално местене, като сумата подлежи на плащане преди осъществяването на самото местене. При това положение съдът по несъстоятелността намира, че между страните валидно се е породила клауза за носене на договорна отговорност за заплащане на неустойка от строителя в полза на учредителите-собственици, чието съдържание недвусмислено се установява от посочения договор за учредяване право на строеж. Проведено е и доказване, че вземане за така уговорената неустойка в размер на сумата от 5 000 евро е възникнало в полза на учредителите-собственици, доколкото след предоставянето им през 2007 г. за ползване под наем на апартамент и паркомясто намиращи се в гр. София, ул. „*******и осъществявано такова до м.09.2010 г. Установява се, че необходимостта за освобождаване на наетите имоти е възникнала преди издаването на разрешение за ползване на сградата, за която е учредено право на строеж, доколкото такова е издадено през м.12.2014 г. Това освобождаване не е по причина стояща у учредителите – собственици, а е инициирано от собственика на отдадения под наем имот, който е поканил същите да напуснат притежаваните от него имоти на ул. „Ц.Ц., защото ги обитават без основание. Очевидно е, че това съставлява хипотеза на нарушение задълженията на строителя да осигури ползването на имота в период до 3 месеца след м.12.2014 г. Възникването вземането за неустойка и нейната изискуемост е настъпила най-късно на 01.10.2010 г., защото новото наемно правоотношение въз основа на което длъжника е обезпечил ползване от учредителите – собственици на други жилище и паркомясто в гр. София,.ж.к. „Дианабад“ е започнало да се изпълнява от м.10.2010 г. – факт установим от съдържанието на представения с молбата по чл. 685 ТЗ договор за наем от 01.11.2010 г. Доколкото неустоечното вземане е станало изискуемо за адресата му - „Б.“ АД  най-късно към датата – 01.10.2010 г., то от този момент е започнала да тече и установената в чл. 111, буква „в“ ЗЗД специална 3-годишна погасителна давност. Тук е мястото да се отбележи, че длъжника изрично се позовава на нея в упражненото възражение, което обвързва съда по несъстоятелността да се произнесе във връзка с наличието на евентуално изтекъл погасителен срок. Този срок е изтекъл на 01.10.2013 г. до който момент по делото няма данни за предприети от кредитора действия, с които да е прекъснал течащата давност относно вземането му за неустойка. Следователно същото следва да се приеме, че е невъзможно да бъде съдебно присъдено, защото правото на носителя му за принудително удовлетворяване се е погасило. По тези съображения съдът приема, че възражението на длъжника - „Б.“ АД  /н./ е основателно и следва да се уважи, като оспореното с него вземане, чиито носител е Т.С.Д. подлежи на изключване от списъка на приетите вземания изготвен по реда на чл. 685, ал. 1 ГПК.   

12./ По възражение с вх. № 137660/17.10.2017 г., подадено от длъжника „Б.“ АД /н./ срещу списъка на приетите предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ вземания, обявен в ТР на 10.10.2017 г. на кредиторите на „Б.“ АД /н./ в частта, с която са приети вземанията, предявени от Н.И.Д. и Р.И.Д., съставляващи както следва: сума в размер на 7 041,00 лв. – главница по Анекс № 3 към Предварителен договор от 13.04.2007 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на вземането – 11.08.2017 г., до окончателното му изплащане, сума в размер на 1 240,52 лв. – обезщетение за забава на главницата от 7 041 лв. в размер на законната лихва, начислена за периода от 18.11.2015 г. до 11.08.2017 г., сума в размер на 621,00 лв. – разноски в заповедното производство, сума в размер на 843,80 лв. – разноски в исковото производство за установяване на вземането, и сума в размер на 738,00 лв. – разноски в изпълнителното производство, образувано за принудително събиране на вземането. Длъжникът възразява срещу включването на посочените вземания в списъка с приетите такива като твърди, че договорът, от който произтичат, не го обвързва, тъй като при сключването му не е бил представляван от необходимия брой членове на представителния си орган. Излага се довод, че макар предявеното вземане да е установено с влязло в сила съдебно решение, доколкото синдикът не е взел участие в производството, това решение не е обвързващо в  хипотезата на открито производството по несъстоятелност.

Кредиторът с приетите вземания не се възползва от възможността да заяви становище по възражението.

От страна на синдика е постъпило подробно писмено становище от 31.10.2017 г. по възражението като намира същото за неоснователно Счита, че макар и при сключването на Анекс № 3 от името на дружеството да е действал само един от членовете на управителния орган на дружеството, разполагащи единствено с колективна представителна власт, приложение следва да намери чл. 301 ТЗ като действията на участвалия при сключването на договора член на управителния орган се считат потвърдени от страна на дружеството с липсата на противопоставяне от останалите разполагащи с представителна власт членове на управителния орган веднага след узнаването за договора. Посочва се, че правилото на чл. 691 ТЗ не се отнася до решения, постановени преди открИ.е на производството по несъстоятелност.

Съдът, като взе предвид направеното възражение, списъка на приетите вземания, изготвен от синдика по реда на чл. 685, ал. 1 ТЗ, извършените в съдебното заседание по чл. 692, ал. 2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

По партидата на несъстоятелния длъжник в Търговския регистър на 10.10.2017 г. са обявени изготвените от синдика списъци на приети и неприети вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, като вземанията на Н.И.Д. и Р.И.Д., предявени с молба с вх. № 137660/17.10.2017 г., а именно – сума в размер на 7 041,00 лв. – главница по Анекс № 3 към Предварителен договор от 13.04.2007 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на вземането – 11.08.2017 г. , до окончателното му изплащане, сума в размер на 1 240,52 лв. – обезщетение за забава на главницата от 7 041 лв. в размер на законната лихва, начислена за периода от 18.11.2015 г. до 11.08.2017 г., сума в размер на 621,00 лв. – разноски в заповедното производство, сума в размер на 843,80 лв. – разноски в исковото производство за установяване на вземането, и сума в размер на 738,00 лв. – разноски в изпълнителното производство, образувано за принудително събиране на вземането, са включени от синдика в списъка на приетите вземания.

Съдът намира, че възражението на длъжника „Б.“ АД /н./ от дата – 17.10.2017 г., е упражнено в срок, поради което е допустимо и следва да бъде разгледано по същество.

Разгледано по същество възражението е неоснователно.

С представеното към молбата за предявяване на вземанията решение от 26.10.2016 г., постановено по гр. д. № 19751 по описа за 2016 г. на Софийски районен съд, 76-ти състав, е установено, че „Б.“ АД /н./ , от една страна, е задължен към Н.Д. и Р.Д., от друга, в условията на разделност, да им заплати сумата от 3 600 евро на основание Анекс от 11.08.2014 г., сключен във вр. с договор от 13.04.2007 г., ведно със законната лихва от 18.11.2015 г. до окончателното погасяване на задължението. Със същото решение „Б.“ АД /н./ е осъден да заплати в полза на ищците, отново в условията на разделност, сумата от 843,80 лв., представляваща разноски в исковото производство, както и сумата от 621 лв., представляваща разноски сторени в заповедното производство. С предявявана на тези вземания пред съда по несъстоятелността синдикът действително дължи самостоятелна преценка за съществуването им, независимо от предходното им установяване с влязло в сила съдебно решение, доколкото същото е постановено преди открИ.е на производството по несъстоятелност, съответно в рамките на производство, което не предвижда гаранции за защита на интересите на останалите кредитори на длъжника, подобна на изискването за участие на синдика в делата срещу длъжник в открито производство по несъстоятелност. Доколкото обаче единствено длъжникът е възразил срещу включването на предявените от Н.Д. и Р.Д. вземания в списъка на приетите, преценката на съда за съществуването им е ограничена от влязлото между страните по възражението съдебно решение, с което се установява съществуването им. В настоящото производство съдът не може да преразглежда вече разрешеният между страните по възражението правен спор, като изтъкнатите от възразилия длъжник доводи и възражения срещу съществуването на вземанията не могат да бъдат обсъждани, тъй като свързаните с тях процесуални възможности на длъжника са преклудирани от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение. Вземанията на кредиторите за разноски по изпълнителното производство в общ размер на сумата от 738,00 лв. се установяват от представените към молбата за предявяване писмени доказателства. Ето защо съдът по несъстоятелността възприема решението на синдика да включи предявените от Н.Д. и Р.Д. вземания в списъка на приетите, като единствено се налага в същия да бъде внесено изменение, отразяващо обстоятелството, че същите са приети в условията на разделност, така както са предявени, а именно, че задълженията на „Б.“ АД /н./ към всеки от двамата кредитори възлизат на следните суми – сума в размер на 3 520,50 лв. – главница по Анекс № 3 към Предварителен договор от 13.04.2007 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на вземането – 11.08.2017 г., до окончателното му изплащане, сума в размер на 620,26 лв. – обезщетение за забава на главницата от 3 520,50 лв. в размер на законната лихва, начислена за периода от 18.11.2015 г. до 11.08.2017 г., сума в размер на 310,50 лв. – разноски в заповедното производство, сума в размер на 421,90 лв. – разноски в исковото производство за установяване на вземането, и сума в размер на 369,00 лв. – разноски в изпълнителното производство, образувано за принудително събиране на вземанията.

13./ По възражение с вх. № 137662/17.10.2017 г., подадено от длъжника - „Б.“ АД /н./ срещу списъка на приетите предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ вземания, обявен в ТР на 10.10.2017 г. на кредиторите на „Б.“ АД /н./ в частта, с която са приети вземанията, предявени от Национална агенция по приходите, съставляващи както следва: сума в размер на 7,42 лв. – публични вземания за задължителни осигурителни вноски по Декларация обр. 6, вх. № 220021100815818 за м. януари 2011 г., ведно със законната лихва за забава от падежа на вземането до окончателното им изплащане, сума в размер на 12,67 лв. – публични вземания за задължителни осигурителни вноски по Декларация обр. 6, вх. № 220021101388402 за м. февруари 2011 г., ведно със законната лихва за забава от падежа на вземането до окончателното им изплащане, сума в размер на 70,03 лв. – публични вземания за задължителни осигурителни вноски по Декларация обр. 6, вх. № 220021103553353 за м. май 2011 г., ведно със законната лихва за забава от падежа на вземането до окончателното им изплащане, сума в размер на 70,57 лв. – публични вземания за задължителни осигурителни вноски по Декларация обр. 6, вх. № 220021104100465 за м. юни 2011 г., ведно със законната лихва за забава от падежа на вземането до окончателното им изплащане, сума в размер на 531,36 лв. – публични вземания за задължителни осигурителни вноски по Декларация обр. 6, вх. № 220021105059580 за м. юли 2011 г., ведно със законната лихва за забава от падежа на вземането до окончателното им изплащане, сума в размер на 676,92 лв. – публични вземания за задължителни осигурителни вноски по Декларация обр. 6, вх. № 2200211052316262 за м. август 2011 г., ведно със законната лихва за забава от падежа на вземането до окончателното им изплащане, сума в размер на 763,10 лв. – публични вземания за задължителни осигурителни вноски по Декларация обр. 6, вх. № 220021105793569 за м. септември 2011 г., ведно със законната лихва за забава от падежа на вземането до окончателното им изплащане, сума в размер на 1 770,32 лв. – публични вземания за задължителни осигурителни вноски по Декларация обр. 6, вх. № 220021106375395 за м. октомври 2011 г., ведно със законната лихва за забава от падежа на вземането до окончателното им изплащане, сума в размер на 1 790,97 лв. – публични вземания за задължителни осигурителни вноски по Декларация обр. 6, вх. № 220021100008994 за м. ноември 2011 г., ведно със законната лихва за забава от падежа на вземането до окончателното им изплащане. Длъжникът възразява срещу включване на посочените вземания на държавата за задължителни осигурителни вноски в списъка на приетите вземания като се позовава на погасяването им по давност.

Синдикът А.М. е депозирала становище 01.11.2017 г. по възражението, в което се солидаризира със съображенията на длъжника за погасяване на приетите вземания, които са предмет на оспорване по давност.

Национална агенция по приходите в открито съдебно заседание чрез пълномощника си старши експерт - Колева, изразява становище за неоснователност на възражението. Счита, че давността по отношение на възразените публични задължения е спряла с предприемането на действия по обезпечаването им от публичния изпълнител.

Съдът, като взе предвид направеното възражение, списъка на неприетите вземания предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл. 692, ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

По партидата на несъстоятелния длъжник в Търговския регистър на 10.10.2017 г. са обявени изготвените от синдика списъци на приетите и неприетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, като вземанията, предявени от Национална агенция по приходите, сред които тези за задължителни осигурителни вноски по декларации Обр. 6 за м. януари, февруари и месеците от май до ноември 2011 г., в общ размер на сумата от 2 365,10 лв., ведно със законната лихва за забава от падежа на всяко от тях до окончателното им погасяване, са включени от синдика в списъка на приетите вземания.

Съдът намира, че възражението на „Б. БГ“ ЕООД от дата – 17.10.2017 г., е упражнено от легитимирано лице и в срок, поради което е допустимо и следва да бъде разгледано по същество.

Разгледано по същество възражението е неоснователно.

Съгласно чл. 171, ал. 1 ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща тази, през която даденото публично задължение е следвало да се плати. Публичните задължения на „Б.“ АД /н./ за задължителни осигурителни вноски начислени и дължими по декларации Обр. 6 за месец януари, февруари и за месеците от май до октомври през 2011 г. е следвало да бъдат платени от данъчно задълженото лице през 2011 г. Следователно петгодишния срок за погасяването им по давност е започнал да тече, считано от 01.01.2012 г. Изискуемостта на задължението за осигурителни вноски по декларация Обр. 6 за м. ноември 2011 г. е настъпила през 2012 г., съответно петгодишния срок за погасяването му по давност е започнал да тече на 01.01.2013 г. Същевременно съгласно императивната норма на чл. 172, ал. 1, т. 5 ДОПК от законодателя е изрично предвидено, че хипотезата на налагане от органа по приходите  на обезпечителни мерки по отношение на публичните вземания е правно значимо обстоятелство водещо до спиране на давността течаща по отношение на съответните обезпечени вземания. В този контекст видно от представеното към молбата за предявяване на вземанията постановление за налагане на обезпечителна мярка изх. № C 160022-022-0016786/27.07.2016 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП София на 27.07.2016 г. е предприето действие по обезпечаване на публичните задължения на „Б.“ АД /н./, сред които и тези за задължителни осигурителни вноски, дължими за 2011 г., до които се отнася настоящото възражение, като е постановено налагането на запор на банкови сметки на длъжника в 27 на брой търговски банки, както и запор върху притежаваните от него безналични ценни книги, вписани в регистъра воден при Централния депозитар на притежателите на финансови инструменти. Налагането на обезпечителните мерки е спряло течението на давността спрямо възразените публични задълженията на „Б.“ АД /н./ за задължителни осигурителни вноски, без към настоящия момент да е отпаднало основанието за спиране. От изложеното следва, че петгодишния срок за погасяване на задълженията на „Б.“ /н./, предмет на настоящото възражение, по давност не е изтекъл. Потвърждение за осъщественото спиране на уредената в чл. 171 ДОПК давност се извежда и от съдържанието на приобщеното в производството разпореждане от 07.12.2017 г., което е издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – София, като във връзка с постъпило от длъжника искане за отразяване при НАП на погасяване на негови публични задължения към фиска /сред които и процесните/ е отказано да се прекрати събирането на посочените вземания именно поради позоваване на обстоятелството, че давностния срок е спрял да тече с оглед норма осъществяване предпоставката на чл. 172, ал. 1, т. 5 ДОПК, а именно издаване на ПНОМ от № C 160022-022-0016786/27.07.2016 г.

Предвид горното съдът по несъстоятелността възприема като правилно решението на синдика да включи задълженията на Б.“ АД /н./ за задължителни осигурителни вноски по декларации Обр. 6 за м. януари, февруари и за месеците от май до ноември 2011 г., в общ размер на сумата от 2 365,10 лв., ведно със законната лихва за забава от падежа на всяко от тях до окончателното им погасяване, в списъка на приетите вземания, като възражението на длъжника в посока тяхното изключване следва да бъде оставено без уважение.

14./ По възражение вх. № 137663/17.10.2017 г., подадено от длъжника „Б.“ АД /н./ срещу списъка на приетите предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ вземания, обявен в ТР на 10.10.2017 г. на кредиторите на „Б.“ АД /н./ в частта, с която са приети вземанията, предявени от „Б.б.з.р.“ АД, съставляващи както следва: сума в размер на 5 473,14 лв. – неустойка по чл. 16, ал. 4 от Договор за кредит № 671/29.02.2012 г. и анекси към него, за забава плащането на възнаградителна лихва за периода от 03.10.2014 г. до 10.08.2017 г.; неустойка по чл. 15, ал. 1 от Договор за кредит № 719/08.10.2012 г. и анекси към него, за забава плащането на възнаградителна лихва и сума в размер на 56 633,28 лв. – неустойка по чл. 15, ал. 1 от Договор за кредит № 733/26.03.2013 г. и анекси към него, за забава плащането на възнаградителна лихва за периода от 20.03.2014 г. до 10.08.2017 г. Длъжникът оспорва включването на посочените вземания за неустойка в списъка на приетите такива при релевиране на доводи за недопустимост за начисляване на лихва върху лихва /анатоцизъм/.

Кредиторът с приетите вземания – „ББР“ АД, чрез пълномощник си – юрк. Атанасова се възползва от възможността да заяви становище по възражението, като го оспорва и настоява вземанията на банката за уговорени неустойки да са надлежно възникнали и да съществуват в правната сфера на кредитора. Пояснява се, че всяка една от предявените от страна на банката с молбата й неустойки има за предмет забава в срочното изпълнение на уговореното плащане на възнаградителна лихва за предоставения за ползване кредитен ресурс, а не се отнася до забава в плащането на начислявана лихва за просрочие.

От страна на синдика е постъпило подробно становище от 01.11.2017 г. по възражението, в което се застъпва позиция за неговата неоснователност. Отбелязва се това, че вземанията за неустойка по трите договора за кредит са възникнали в резултат на неизпълнението на задължения на кредитополучателя за заплащане на уговорена и възникнала възнаградителна лихва, по отношение на което не съществува забрана нито в търговските, нито в гражданските отношения.

Съдът, като взе предвид направеното възражение, списъка на приетите вземания, изготвен от синдика по реда на чл. 685, ал. 1 ТЗ, извършените в съдебното заседание по чл. 692, ал. 2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

По партидата на несъстоятелния длъжник в Търговския регистър на 10.10.2017 г. са обявени изготвените от синдика списъци на приети и неприети вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, като вземанията на „Б.б.з.р.“ АД, сред които - сума в размер на 5 473,14 лв. – неустойка по чл. 16, ал. 4 от Договор за кредит № 671/29.02.2012 г. и анекси към него, за забава плащането на възнаградителна лихва за периода от 03.10.2014 г. до 10.08.2017 г. и сума в размер на 56 633,28 лв. – неустойка по чл. 15, ал. 1 от Договор за кредит № 733/26.03.2013 г. и анекси към него, за забава плащането на възнаградителна лихва за периода от 20.03.2014 г. до 10.08.2017 г., са включени от синдика в списъка на приетите вземания.

Вземане за неустойка по чл. 15, ал. 1 от Договор за кредит № 719/08.10.2012 г. и анекси към него, за забава плащането на възнаградителна лихва, по отношение на което от страна на длъжника също се възразява, не е включено в списъка на приетите вземания, а нещо повече не се наблюдава изобщо да е било предмет на предявяване от страна на кредитора - „Б.б.з.р.“ АД. Доколкото предявяването на съответното вземане и включването му в списъка на приетите вземания е необходимо условие за допустимостта на евентуалното последващо упражняване на възражение срещу включването му в този списък от страна на длъжника, съдът по несъстоятелността намира, че в тази част възражението следва да бъде оставено без разглеждане.

В останалата си част възражението на длъжника „Б.“ АД /н./ от дата – 17.10.2017 г., е упражнено в срок и при съществуващ предмет, поради което е допустимо и следва да бъде разгледано по същество.

Разгледано по същество възражението е неоснователно.

От представените към молбата за предявяване на вземанията на „Б.б.з.р.“ АД писмени доказателства се установява, че на 29.02.2012 г. между банката и „Б.“ АД /н./ е сключен Договор за кредит № 671/29.02.2012 г. по силата на който банката е отпуснала на кредитополучателя кредит в размер на сумата от 500 000 евро срещу което последният се е задължил да заплаща на банката лихва, формирана съгласно чл. 16, ал. 1 от договора. В ал. 4 на същата клауза е уговорено при забава плащането на лихвите по кредита кредитополучателят да дължи на банката неустойка в размер, формиран от размера на възнаградителната лихва, увеличен с наказателна надбавка от 6 пункта. Установява се, че кредитополучателят е изпаднал в забава по отношение на задължението си за заплащане уговореното възнаграждение по кредита, в резултат на което на основание чл. 16, ал. 4 от договора в периода от 03.10.2014 г. до 10.08.2017 г. в негова тежест е начислено задължение за заплащане на неустойка в размер на 2 798,37 евро (5 473,14 лв.) Неоснователни са доводите на длъжника за нищожност на уговорката по чл. 16, ал. 4 от договора за кредит поради противоречие със забраната за анатоцизъм. В случая се касае до неустойка, уговорена за неизпълнение на задължение за заплащане на възнаградителна лихва. Тази хипотеза  не попада в обхвата на ограничението възприето от законодателя в чл. 10, ал. 3 ЗЗД, доколкото последният касае единствено забраната за олихвяване на изтекли лихви за забава с други такива лихви. Лихвата по договора за банков кредит представлява цената /гражданския плод/ на предоставяната от банката услугата по осигуряването на парични средства за определен период, като неизпълнението на това задължение е скрепено със санкциониране с обсъжданата неустойка.  

Аналогични съображения налагат извод за неоснователност на възражението и по отношение на задължението за заплащане на неустойка за забава по чл. 15, ал. 1 от Договор за кредит № 733/26.03.2013 г. върху възнаградителна лихва. По силата на този договор банката е отпуснала на „Б.“ АД /н./ кредит в размер на 888 800 евро срещу което кредитополучателят се е задължил да заплаща на банката лихва, формирана съгласно чл. 4, ал. 1 от договора. В чл. 15, ал. 1 от договора е уговорено при забава плащането на лихвите по кредита кредитополучателят да дължи на банката неустойка в размер, формиран като размерът на възнаградителната лихва бъде увеличен с 6 пункта. Кредитополучателят е изпаднал в забава по отношение на задължението си за заплащане уговореното възнаграждение по кредита, в резултат на което на основание чл. 15, ал. 1 от договора в периода от 20.03.2014 г. до 10.08.2017 г. в негова тежест е начислено задължение за заплащане на неустойка в размер на 28 956,13 евро (56 633,28 лв.). И в този случай се касае за неустойка за забава върху възнаградителна лихва, представляваща цената за ползване на кредита, поради което не е нарушена забраната за анатоцизъм.

При изложените съображения съдът по несъстоятелността намира за правилно решението на синдика да включи вземанията за неустойка по чл. 16, ал. 4 от Договор за кредит № 671/29.02.2012 г., съответно по чл. 15, ал. 1 от Договор за кредит № 733/26.03.2013 г. в списъка на приетите вземания, като възражението на длъжника „Б.“ АД /н./ следва да бъде оставено без уважение.

15./ По възражение с вх. № 137665/17.10.2017г., подадено от длъжника - „Б.“ АД /н./ срещу предявените от кредитора – „Д.Е.Д.Е.А.Г.“ ООД вземания /подлежащ на връщане задатък и дължима договорна неустойка във връзка прекратяване на предварителен договор от 11.10.2013 г./, които вземания не са включени от синдика в изготвените от същия по реда на чл. 685, ал. 1 ТЗ Списъци на приетите и неприети вземания, обявени в ТР на 10.10.2017 г.    

Съдът по несъстоятелността намира, че така подаденото възражение е недопустимо и следва да се остави без разглеждане, защото се явява такова без предмет. В рамките на откритото спрямо длъжника - „Б.“ АД /н./ от страна на кредиторите на дружеството, в срока по чл. 685 ТЗ изтичащ на 17.09.2017 г. са предявени вземания, които са разгледани от синдика – М., респективно са отнесени било в списъка на приетите вземания, било в този на неприетите такива. Посочените списъци са надлежно обявени от синдика в ТР по партидата на „Б.“ АД /н./ на датата – 10.10.2017 г. Осъществената от съда проверка на книжата свързани с предявяването на вземания в рамките на посочения срок, вкл. и на субектите, чиито вземания са приети или не, показва че кредитор -  „Д.Е.Д.Е.А.Г.“ ООД не е сред групата на кредиторите упражнили право да предявят свои парични вземания в откритото производство по несъстоятелност спрямо длъжника - „Б.“ АД /н./ в рамките на срока по чл. 685 ТЗ. Съвсем закономерна последица от това е, че такива вземания не присъстват в нито един от изготвените Списъци / на приетите, респ. неприетите вземания/ по чл. 685 ТЗ. Правото на възражение по чл. 690 ТЗ било в полза на кредитор, било в полза на длъжника възниква само при положение, че дадено вземане е било предявено, респективно е било прието или не е прието. В случаят подобна предпоставка не се наблюдава, защото „Д.Е.Д.Е.А.Г.“ ООД изобщо не е предявявал оспорваните от длъжника вземания в срока по чл. 685 ТЗ. От молбата за предявяване на вземания депозирана от този кредитор се констатира, че същия е упражнил това свое процесуално право, но в рамките на срока визиран в чл. 688, ал. 1 ТЗ, като предявените от него парични вземания след съобразяването им от синдика са отнесени в списъка на неприетите такива, който списък е обявен в ТР на 27.11.2017 г. Посоченото потвърждава извода на съда, че подаденото от длъжника на 17.10.2017 г. възражение подлежи на оставяне без разглеждане, защото няма предмет. Трябва да се добави, че за длъжника отсъства и правен интерес от упражняване на възражение по отношение списъка на неприетите вземания изготвен по реда на чл. 688 ТЗ, защото  вземането на кредитора - „Д.Е.Д.Е.А.Г.“ ООД не е сред приетите, а в тази хипотеза правото на възражение възниква единствено в полза на кредитора. В заключение изложените във възражението от 17.10.2017 г. доводи на длъжника срещу наличието на съществуващи в полза на „Д.Е.Д.Е.А.Г.“ ООД следва да се разбират, като изразено от „Б.“ АД /н./ становище по упражненото от самият кредитор възражение срещу невключване на вземането му в списъка на приетите вземания изготвен в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ и да бъдат съобразени именно при разглеждането на това възражение. Ръководейки се от изложеното настоящия състав приема, че възражение с вх. № 137665/17.10.2017г. подадено от длъжника - „Б.“ АД /н./ следва да се остави без разглеждане.

16./ По възражение с вх. №137706/17.10.2017г., подадено от кредитора – И.П.П. срещу Списъка на неприетите вземания на кредиторите на „Б.“ АД /н./ предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, който е изготвен на 29.09.2017 г. и обявен в търговския регистър на 10.10.2017 г. относно частта му, с която синдика е включил в този списък предявено от И.П.П. вземане в размер от 341 733,00 лв., което съставлява сбор от три вземания, а именно за връщане на предоставен паричен заем; за заплащане на уговорена неустойка за забава, която е начислена като санкция за неизпълнение на поетото длъжника задължение връщане в срок на предоставения заем, както и парично обезщетение за заплатени разноски от кредитора във връзка изрична уговорка в споразумение от 11.07.2017 г. Кредиторът – П. е упражнила възражение по реда на чл. 690 ТЗ, което е допълнила и пояснила впоследствие с депозиране на писмена молба от 07.12.2017 г. Позовава се на това, че паричните вземания, които е предявила за приемане в откритото производство по несъстоятелност на длъжника са такива произтичащи от подписани споразумение и договор за заем от 2012 г., ведно с анекс към него от 27.12.2013 г., както и споразумение от 11.07.2017 г. Изразено е несъгласие с позицията на синдика, че относно заявените вземания не се установявало, че кредитора реално е предоставил в заем на „Б.“ АД /н./  паричните средства договорени между тях с посочените съглашения. Внася се конкретизация, че сумите са били предоставени на длъжника не чрез директни преводи по банкова сметка ***, а опосредено чрез заплащания на ликвидни задължения на длъжника към трети лица /такова по банков кредит/, както и чрез превеждане на дължима продажна цена от купувач придобил имот от кредитора вместо в полза на кредитора в полза на друг кредитор на длъжника - „Б.“ АД /н./. Пояснено е и това, че сумата от 25 000 лв. съставлява договорено, като дължимо на оспорващия кредитор обезщетение по споразумение от 2017 г., което репарира разходи направени от него по повод съдебна защита предприета по отношение прехвърлен от длъжника на кредитора имот с учредена върху него тежест. В молбата си от 07.12.2017 г. кредитор – П. внася допълнителни уточнения за начина на предоставяне на замените средства, а именно чрез погасяване на дългове на длъжника спрямо други кредитори, както следва : плащане на дълг в полза на „ББР“ АД в общ размер от 124 875,68 лв., за което е послужила договорената и изплатена цена по договор за продажба от 2017 г. на притежаван от П. недвижим имот, което мотивира същата да иска от съда да измени списъка с приети вземания, където да включи нейно такова в размер на сумата от 121 650,60 лв. Освен това със споразумението от 11.07.2017 г. между длъжника и кредитор – П. била уговорена дължима неустойка върху сумата от 121 650,60 лв., която да се начислява от 31.12.2015 г. до окончателното изплащане на дадената в заем сума. Сочи се, че за периода до 11.07.2017 г. натрупаната неустойка за забава възлиза на 340 011 лв., като П. иска включване само на част от същата, а именно – 195 436,60 лв. Аргумент в подкрепа на вземанията, чиято включване в списъка на приетите такива се иска се черпи и от това, че посочените вземания са надлежно осчетоводени при длъжника, за което са ангажирани нужните доказателства.                 

Дружеството – длъжник „Б.“ АД /н./, чрез пълномощника му адв. С. приема, че упражненото възражение е основателно, като се обръща внимание, че длъжника не оспорва задълженията си към този кредитор и в израз на това ги е включил в счетоводните си регистри.   

Синдикът – А.М. е депозирала подробно писмено становище от 03.11.2017г. по възражението, което е доразвила с допълнително становище от 23.01.2018 г. Позицията на синдика след съобразяване на всички представени от оспорващия кредитор – П. писмени доказателства е, че предявеното вземане за невърнат паричен заем следва да се включат в списъка на приетите вземания, доколкото са надлежно доказани по отношение на своите източници и предявени размери. По отношение на останалите две вземания – тези за неустойка и обезщетение се изтъква, че за тях корекция не следва да се извършва, защото са уговорени през 2017 г., което е момент след датата на неплатежоспособността и попадат в подозрителния период. Това обосновавало евентуална приложимост разпоредбата на чл. 646, ал. 2 ТЗ.  

Съдът, като взе предвид направеното възражение, списъка на приетите вземания, изготвен от синдика по реда на чл. 685, ал. 1 ТЗ, извършените в съдебното заседание по чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

По партидата на несъстоятелния длъжник в Търговския регистър на 10.10.2017г. са обявени изготвените от синдика списъци на приетите и неприети вземания, предявени в срока по чл. 685, ал.1 от ТЗ, като вземането на И.П.П., което първоначално е предявено, като обща сума от 341 733 лв. и включено в списъка на неприетите вземания при изтъкнати от синдика доводи, че се касае до основание – договор за заем, чиято характеристика е на реален договор, а уговорените от страните условия не доказват предоставянето на заемните суми.  

Вземането е предявено от И.П.П. с молба с вх. № 120064 от 18.09.2017г., като е посочено да възлиза в размер на общата сума от 341 733 лв. без да се конкретизира по пера, а единствено са заявени източниците му – споразумение и договор за заем от 2012 г., Анекс към споразумение и договор за заем, както и споразумение от 2017 г. Индивидуализацията по пера е осъществена впоследствие от страна на кредитора едва към етапа на упражняване на възражението му по чл. 690 ТЗ и най-вече с молбата от 07.12.2017 г., където е поискано вземане с общ размер от 342 087,20 лв., от което невърнат заем в размер на 121 650,60 лв., неустойка за забава в размер от 195 436,60 лв. и обезщетение за претърпени имуществени вреди – 25 000 лв. Тук е мястото да се посочи, че при осъществяване на тази конкретизация на вземането си кредитора е излязъл извън първоначално предявения от него размер на паричните му вземания, които е видно да е в границите на сумата от 341 733 лв. и е поискал включване в списъка с приети вземания на сумата от 342 087,20 лв. За разликата над 341 733 лв. до 342 087,20 лв. упражненото възражение следва да се остави без разглеждане, защото явява такова без предмет – кредиторът не е предявявал вземане в подобен размер и не може да получи по реда на производството за разглеждане на възражения поправка на този свои пропуск.

Съдът намира, че възражението упражнено от И.П.П. на датата 17.10.2017 г., е подадено в срок от легитимирана страна, поради което е допустимо в рамките на възразената сума от 341 733 лв. и следва да бъде разгледано по същество.

Разгледано по същество възражението е основателно.

Оспорващият кредитор – И.П.П. установява да е материално легитимиран носител на парични вземания спрямо длъжник - „Б.“ АД /н./. Установява се, че между нея и П.И.Р. от една страна и длъжника от друга страна през 2012 г. се е породило заемно правоотношение. По силата на същото участващите страни са постигнали съгласие за трансформирането на възникнал паричен дълг на  „Б.“ АД /н./ към  И.П. и П.Р. в размер на сумата от 245 642 евро да се трансформира в задължение за заем. Уговорен е срок за връщане на така заетата сума до 31.12.2013 г. С подписан на 27.12.2013 г. анекс е внесена промяна в съдържанието на съществуващото заемно правоотношение, като е предвидено удължаване срока предоставен на заемателя за погасяване на задължението му от 245 642 евро до 31.12.2015 г., като същевременно е уговорено, че при неизпълнение на задължението в пределите на новия срок, то след това заемателя ще дължи на заемодателите си неустойка за забава в размер на 0,5 % на ден върху неплатените суми до окончателното им изплащане. Със споразумение от 11.07.2017 г. страните по общо съгласие са осъществили установяване на правата и задълженията си по заемното правоотношение, като е прието, че длъжника -  „Б.“ АД /н./ дължи на заемателя – П. сумата в размер от 121 650,60 лв. – предоставен заем, като е възприето и това, че върху посочената заемна сума се дължи и неустойка, считано от 31.12.2015 г. В т. 8 пък е уговорено и друго задължение на „Б.“ АД /н./ към кредитора – П. възлизащо на сумата от 25 000 лв. и дефинирано от страните, като парично обезщетение за претърпени от нея имуществени и неимуществени вреди от водене на дела пред СГС и САС конкретизирани по своя предмет в т. 5 от споразумението.  

Съдът по несъстоятелността след осъществяване на съвкупен анализ на всички събрани в хода на разглеждане на възражението писмени доказателства, вкл. и тези представени с молбата за предявяване на вземанията, достига до заключение, че И.П.П. разполага с изискуеми парични вземания за връщане на предоставен от нея заем, за породила се в нейна полза договорна неустойка за забава, както и парично обезщетение за репарация на търпени от нея вреди във връзка с провеждане на съдебна защита на правата й във връзка с прехвърлен в нейна полза, но обременен с ипотека имот. Вярно е, че договорът за заем е реален по своята правна природа договор, което изисква освен постигане на просто съгласие между страните за предоставяне на дадена сума в заем и това същата да бъде получена от заемателя. Доказването, че сумата е реално предоставена подлежи на установяване, както чрез преки доказателства за това – превод, плащане в брой и пр., така и с такива доказателства, от съдържанието на които може да се заключи, че сумата е получена от заемателя по договор – различни признания оформени в споразумения, осчетоводяването в счетоводството водено при заемателя и пр. В случая даването на сумата не е станало пряко на заемателя, а заемното правоотношение е възникнало чрез плащането от страна на кредитора на необслужен от длъжника паричен дълг към банка – „ББР“ АД. Доколкото това престиране не е станало безвъзмездно страните са оформили създалите се от него правни последици за платилия и ползващия се от плащане, като са приели, че сумата платена от кредитора – П. представлява предоставен на длъжника паричен заем, като е уговорен и срок за неговото връщане. Потвърждение, че сумата е реално платена се извежда от приложените банково удостоверение и нотариални актове за продажба на недвижими имоти. Отново в това направление е и изричното признание на длъжника дадено, както в споразумението от 2017 г., така и в проведеното съдебно заседание по разглеждане на възражението. Приложеното извлечение от аналитичния регистър воден при длъжника по сметка 499 – Други кредитори също еднозначно установява, че дълг в размер на 121 650,60 лв. – съществува за длъжника, като за негов кредитор е посочена И.П..

Вземането за неустойка също се установява да е възникнало в правната сфера на оспорващия кредитор – П.. Това вземане е уредено първоначално в анекс от 27.12.2013 г., където е удължен срока за връщане на дадената в заем сума, а именно до 31.12.2015 г. и изрично между страните е постигнато съгласие, че при неточно във времево отношение изпълнение на договорното задължение на замателя да върне заемната сума, то за него, считано от 01.01.2016 г. възниква ежедневно задължение за неустойка за забава в размер на 0,5 % на ден. Така уговорената неустойка е потвърдена и с подписването на споразумението от 2017 г., където е предвидено, че ще се начислява за необслужен заем в размер от 121 650,60 лв. В споразумението от 2017 г. от длъжника е признато, че не е изпълнил ангажимента си да върне дадения му заем в договорно установения срок, което е довело до възникването на правото на неустойка за забава, чиито размер в периода от 01.01.2016 г. до 11.07.2017 г. при уговорения процент от 0,5 % дневно надхвърля сумата от 195 436,60 лв., за колкото кредитора е конкретизирал да има вземане от длъжника.    

Вземането в размер на сумата от 25 000 лв. – парично обезщетение за направени разходи във връзка с провеждане на съдебни дела също е договорно установено в отношенията между страните, което е видно от чл. 8 на споразумението от 11.07.2017 г.

Съдът не споделя съображенията на синдика, че вземанията за неустойка и обезщетение не следва да се приемат, поради възникването им от основания създадени в подозрителния период по чл. 646, ал. 2 ТЗ, защото относителната недействителност на тези сделки, с които вземанията са договорени подлежи на подлежи на установяване посредством провеждането на нарочен отменителен иск, за какъвто няма данни към момента да е успешно реализиран.    

Относно размерите на вземанията, които са предявени от кредитор – П. и подлежат на включване в списъка на приетите вземания вече се спомена, че същите следва да бъдат приведени в границите на общото предявено от този кредитор вземане с молбата му от 18.09.2017 г., а именно – 341 733,00 лв. Редуцирани съобразно процентното им съотношение подлежащите на приемане вземания разграничени по вид са както следва : сумата от 121 543,65 лв. – вземане за връщане на предоставен заем с договор за заем от 27.11.2012, изменен с Анекс от 27.12.2013 г. и Споразумение от 11.07.2017 г.; сумата от 195 237,45 лв. – неустойка за забава дължима за периода от 01.01.2016 г. до 11.07.2017 г. начислена по реда на т. 2 от Анекс от 27.12.2013 г. и т. 7 от споразумение от 11.07.2017 г.; и сумата от 24 951,90 лв. - парично обезщетение за направени разходи във връзка с провеждане на съдебни дела договорно установено с чл. 8 на споразумение от 11.07.2017 г. Всяко едно от посочените вземания, за които се установи да съществуват и техен кредитор да е И.П. е от категорията на необезпечените такива и подлежи на удовлетворяване по реда на чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ.   

В обобщение списъкът на приетите вземания следва да се коригира, като в него се включат установените такива по-горе с носител – кредитора И.П., съответно възражението й да се остави без разглеждане в частта му над сумата от 341 733,00 лв. до сумата от 342 087,20 лв.     

17./ По възражение с вх. №137711/17.10.2017г., подадено съвместно от двамата кредитори - И.П.П. и П.И.Р. срещу Списъка на неприетите вземания на кредиторите на „Б.“ АД /н./ предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, който е изготвен на 29.09.2017 г. и обявен в търговския регистър на 10.10.2017 г. относно частта му, с която синдика е включил в този списък предявено от тях вземане в размер от общо 47 710 лв. /т. 9 от списъка/ - съставляващо сбор на предоставени и невърнати на падежа парични заеми по сключени пет договора за заем с № 061, № 067, № 068, № 069 и № 070. Кредиторите – П. и Р. са се възползвали от процесуалното си право да възразят по реда на чл. 690 ТЗ срещу така изготвения списък, като са изразили несъгласие с довода на синдика да отнесе вземанията им към неприетите такива, поради отсъствие на доказателства за реалното предоставяне на заемните суми. Въвеждат се пояснения, че сумите по сключените заемни сделки са били предоставени на дружеството-длъжник било чрез предаването им в брой, било чрез плащането в брой или по банков път на съществуващи задължения на длъжника в полза на други кредитори – трети лица. В подкрепа на тази своя теза двамата кредитори прилагат допълнително писмени доказателства. Добавяне на доказателства по делото е осъществено от кредиторите и посредством тяхна допълнителна молба депозирана в периода преди разглеждане в о.с.з. на постъпилите възражения от кредитори на длъжника, като етапа на така предприетото действие е обоснован, че документите са им били представени от длъжника и те не са разполагали по-рано със същите. В обобщение кредиторите настояват паричните им вземания произтичащи от изброените пет договора за заем да бъдат включени от съда в списъка на приетите вземания изготвен по реда на чл. 685, ал. 1 ТЗ.

Дружеството – длъжник „Б.“ АД /н./, чрез пълномощника му адв. С. приема, че упражненото възражение е основателно, като се обръща внимание, че длъжника не оспорва задълженията си към тези негови кредитори и в израз на това ги е включил в счетоводните си регистри.  

Синдикът – А.М. е депозирала подробно писмено становище от 03.11.2017г. по възражението, което е доразвила с допълнително становище от 23.01.2018 г. Позицията на синдика след съобразяване на всички представени от оспорващите кредитори писмени доказателства е, че предявеното вземане за невърнат паричен заем даден по няколко заемни сделки е основателно в пределите на следните размери : сумата от 16 315,66 лв. /част от общо предявена 18 742,32 лв./ - предоставена по договор за заем № 061/01.04.2015 г. и невърната на уговорения падеж от заемателя парична сума; сумата от 3 939,08 лв. - предоставена по договор за заем № 067/01.04.2015 г. и невърната на уговорения падеж от заемателя парична сума; сумата от 5 000 лв. - предоставена по договор за заем № 068/21.11.2016 г. и невърната на уговорения падеж от заемателя парична сума; сумата от 21 102,77 лв. - предоставена по договор за заем № 069/21.11.2016 г. и невърната на уговорения падеж от заемателя парична сума; сумата от 1 352,72 лв. - предоставена по договор за заем № 070/21.11.2016 г. и невърната на уговорения падеж от заемателя парична сума.   

Съдът, като взе предвид направеното възражение, списъка на приетите вземания, изготвен от синдика по реда на чл. 685, ал. 1 ТЗ, извършените в съдебното заседание по чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

По партидата на несъстоятелния длъжник в Търговския регистър на 10.10.2017г. са обявени изготвените от синдика списъци на приетите и неприети вземания, предявени в срока по чл. 685, ал.1 от ТЗ, като вземането на И.П.П. и П.И.Р., което е предявено за сумата в размер от общо 47 710,00 лв. и включено в списъка на неприетите вземания при изтъкнати от синдика доводи, че се касае до основания – договори за заем, чиято характеристика е на реален договор, а уговорените от страните условия не доказват предоставянето на заемните суми.  

Вземанията са предявени от И.П.П. и П.И.Р. с тяхна съвместна молба с вх. № 119776 от 18.09.2017г. /подадена по пощата/, като е посочено да възлизат в размер на общата сума от 47 710,00 лв. Посочено е, че вземанията са предоставени в заем и невърнати на уговорения падеж парични суми, като основанието за възникването им са сключени пет броя договори за паричен заем. Относно вземанията не е посочено да са от категорията на обезпечените.

Съдът намира, че възражението упражнено от И.П.П. и П.И.Р. на датата 17.10.2017 г., е подадено в срок от легитимирани страни, поради което е допустимо и следва да бъде разгледано по същество.

Разгледано по същество възражението е частично основателно.

Оспорващите кредитори – И.П.П. и П.И.Р. установяват да са материално легитимирани носители на парични вземания спрямо длъжник - „Б.“ АД /н./. Видно е, че И.П.П. и П.И.Р. в качеството им на заемодатели са встъпили с длъжника – „Б.“ АД /н./ в качеството му на заемател в пет заемни правоотношения, чиито правопораждащи юридически факти  са пет договора за заем № 061/01.04.2015 г. /уговорена заемна сума – 18 742,32 лв./, № 067/01.04.2015 г. /уговорена заемна сума 3 939,08 лв./, № 068/21.11.2016 г. /уговорена заемна сума 5000,00 лв./, № 069/21.11.2016 г. /уговорена заемна сума 21 102,77 лв./ и № 070/21.11.2016 г. /уговорена заемна сума 1352,72 лв./. Съобразно договорното съдържание на посочените заемни съглашения се констатира, че заемодателите са приели да предоставят по всеки един от петте договора определена по своя размер заемна сума, която е предназначена за погасяване задължения на дружеството-заемател към доставчици, а длъжника е поел насрещното договорно задължение да върне същата заедно с уговорената договорна лихва в размер от 6 % годишно от стойността на заеманата сума, като изрично са уговорени й крайни срокове за връщане на дадените в заем средства : 31.12.2015 г. /по дог. № 061/, 31.12.2016 г. /по дог. № 067/, и 31.12.2017 г.  /по дог. № 068, по дог. № 069, по дог. № 070/. Отличителен белег на договора за заем е, че се касае до сделка от вида на реалните, тоест за да се изпълни фактическия състав по нейното сключване е необходимо освен постигането на съгласие за заемане на определена сума пари, същата да бъде й предадена в държане на заемателя. Доказването, че сумата е реално предоставена подлежи на установяване, както чрез преки доказателства за това – превод, плащане в брой и пр., така и с такива доказателства, от съдържанието на които може да се заключи, че сумата е получена от заемателя по конкретно сключен договор – различни признания оформени в споразумения, осчетоводяването в счетоводството водено при заемателя и пр. В случая предоставянето на заемните суми по цитираните договори не е станало директно в правната сфера на дружеството-длъжник, а те са послужили за погасяване на различни по вид задължения, които длъжника е акумулирал спрямо свои съконтрагенти – доставчици на стоки или услуги, вкл. за погасяване на негови публични задължения. Действително представените към възражението разходни документи /платежни нареждания, приходни квитанции, квитанции по ПКО, приходни касови ордери, разписки, извлечение от сметка, формуляр за местни данъци и такси/ сами по себе си не са достатъчни за да се формулира извод, че осъществените плащания на разнородни по вид частни и публични задължения на длъжника -  „Б.“ АД /н./ в полза на трети лица са в изпълнение на сключените договори за заем. Същевременно обаче следва да се имат предвид ангажираните в производството извадки от аналитични регистри водени при длъжника относно всеки един от заемните договори по сметка 151, както и справката за кредит даден от И.П. и П.Р.. Сведенията от тези счетоводни документи изхождащи от самия длъжник показват, че в счетоводните му записвания присъстват данни за необслужени задължения по всеки един от петте договора за кредит, като сумите са следните : 16 315,66 лв. по договор за заем  № 061, 3 939,08 лв. – по договор за заем № 067, 5 000 лв. по договор за заем № 068, 21 102,77 лв. – по договор за заем № 069, 1 352,72 лв. – по договор за заем  № 070. Съдът по несъстоятелността приема, че така вписаните в счетоводните книги на длъжника парични задължения са последица от редовно водено при същия счетоводство, доколкото от останалите приобщени по делото доказателства се установява извършването на определена категория разходи, чието предназначение е за покрИ.е текущи задължения на длъжника към трети лица, респективно в кориците на делото не присъстват доказателства, които да разколебават коментираните счетоводни отразявания при длъжника. Не е за пренебрегване и обстоятелството, че самия длъжник потвърждава, че е адресат на присъстващите в счетоводството му парични задължения, по които кредитори са именно И.П. и П.Р.. Посоченото означава, че между кредиторите и длъжника са валидно възникнали пет заемни правоотношения, доколкото фактическия състав по сключването на заемните съглашения следва да се приеме за осъществен, тъй като съвкупния анализ на събраните доказателства сочи на това, че заемодателите са предоставили сумите по всеки един от договорите за наем до размерите фигуриращи в счетоводството на длъжника. В този контекст упражненото от тяхна страна възражение трябва да се приеме за частично основателно, като в списъка на приетите предявения вземания изготвен по реда на чл. 685, ал. 1 ТЗ да се включат и вземанията на  И.П. и П.Р., съставляващи, както следва : сумата в размер от 16 315,66 лв. – предоставен и невърнат на уговорения падеж заем, произтичащ от договор за заем  № 061, 3 939,08 лв. – предоставен и невърнат на уговорения падеж заем, произтичащ от по договор за заем № 067, 5 000 лв. - предоставен и невърнат на уговорения падеж заем, произтичащ от по договор за заем № 068, 21 102,77 лв. – предоставен и невърнат на уговорения падеж заем, произтичащ от по договор за заем № 069, 1 352,72 лв. – предоставен и невърнат на уговорения падеж заем, произтичащ от по договор за заем  № 070. Всички тези вземания следва да се подведат под ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ, доколкото са от категорията на необезпечените такива. Обсъжданото възражение на оспорващите кредитори е неоснователно в частта му отнасяща се до вземането по договор за заем  № 061 надхвърлящо приетия размер от 16 315,66 лв. до пълния му заявен размер от 18 742,32 лв. и в този смисъл следва да се остави без уважение.

18./ По възражение с вх.№ 137713/17.10.2017г., подадено от кредитора – „М.Г.Х.“ АД, срещу списъка на неприетите предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ вземания, обявен в ТР на 10.10.2017 г. на кредиторите на „Б.“ АД в частта, в която вземанията под т. 10 предявени от „М.Г.Х.“ АД, чуждестранно дружество регистрирано в ТР с фиш 782531 в Република Панама, за сумите, както следва : сумата в размер от 493 720,60 лв. – парично вземане, произтичащо от разпределено в полза на акционера – И. Р. вземане за дивидент от формирана печалба на длъжника „Б.“ АД по решение на ОС на дружеството от 05.09.2015 г., което вземане впоследствие е прехвърлено чрез сключен договор за цесия от 05.09.2015 г.; сумата в размер от 96 881,03 лв. – вземане за лихва за забава в плащането на главното вземане /493 720,60 лв./ начислена за периода от 06.09.2015 г. до 11.08.2017 г.; сумата в размер от 5 211,49 лв. – вземане за лихва за забава в плащането на главното вземане /493 720,60 лв./ начислена за периода от 11.08.2017 г. до момента на плащането; сумата в размер от 493 720,60 лв. – парично вземане, произтичащо от разпределено в полза на акционера – П.Р. вземане за дивидент от формирана печалба на длъжника „Б.“ АД по решение на ОС на дружеството от 05.09.2015 г., което вземане впоследствие е прехвърлено чрез сключен договор за цесия от 05.09.2015 г.; сумата в размер от 96 881,03 лв. – вземане за лихва за забава в плащането на главното вземане /493 720,60 лв./ начислена за периода от 06.09.2015 г. до 11.08.2017 г.; сумата в размер от 5 211,49 лв. – вземане за лихва за забава в плащането на главното вземане /493 720,60 лв./ начислена за периода от 11.08.2017 г. до момента на плащането; сумата в размер от 340 386,80 лв. – парично вземане, произтичащо от разпределено в полза на акционера – Д. Р. вземане за дивидент от формирана печалба на длъжника „Б.“ АД по решение на ОС на дружеството от 05.09.2015 г., което вземане впоследствие е прехвърлено чрез сключен договор за цесия от 05.09.2015 г.; сумата в размер от 66 792,81 лв. – вземане за лихва за забава в плащането на главното вземане /340 386,80 лв./ начислена за периода от 06.09.2015 г. до 11.08.2017 г.; сумата в размер от 3 592,96 лв. – вземане за лихва за забава в плащането на главното вземане /340 386,80 лв./ начислена за периода от 11.08.2017 г. – датата на решението за открИ.е производство по несъстоятелност, са отнесени в списъка на неприетите вземания. Оспорващият кредиторът проследява аргументацията на синдика за формиране на извода му да не приеме изброените по-горе негови вземания, като опонира, че съгласно чл. 646, ал. 2 ТЗ категорията сделки попадащи в приложното поле на тази защита могат да бъдат обявени за недействителни, но законът не предвижда, че всяка сделка сключена при описаните предпоставки е изначално недействителна. Подчертава се, че редът за постигане обявяването недействителност на такива сделки спрямо кредиторите на масата на несъстоятелността е ясно регламентиран, вкл. в чл. 649, ал. 5 ТЗ било изрично уредено, че влязлото в сила решение има действие за длъжника, синдика и всички кредитори. Мотивиран от това оспорващият кредитор поддържа, че за да може дадена сделка да се третира, като недействителна по отношение на длъжника, синдика и всички кредитори, то следва нейната недействителност да бъде доказана в рамките на изрично проведено съдебно производство по реда на ГПК и ТЗ. С оглед именно на това в пределите на производството по предявяване на вземания и изготвяне на списъци на приети и неприети вземания, синдикът няма правомощието да се позовава на недействителност на сделки, като извършва подобна преценка без да има влязло в сила решение от надлежно проведен иск с такъв предмет по съдебно производство развило се съобразно реда установен в ТЗ. Извън изложеното оспорващия кредитор споменава и това, че дори вземанията му придобити по договори за цесия да бъдат съобразени с няколкото хипотези визирани в чл. 646, ал. 2 ТЗ, то не се изпълвал фактическия състав за реализацията на нито една от тях. Ръководен от изложеното възразяващия - „М.Г.Х.“ АД иска от съда да ревизира списъка на приетите по реда на чл. 685, ал. 1 ТЗ вземания, като в него се включат и вземанията изчерпателно изброени по-горе, които неправилно са отнесени в списъка на неприетите вземания.    

Длъжникът, чрез пълномощника си – адв. С. признава за основателно упражненото от „М.Г.Х.“ АД възражение, добавяйки и обстоятелството, че всички заявени от посочения субект вземания присъстват в счетоводните книги на длъжника, като осчетоводени негови задължения към „М.Г.Х.“ АД. Възразява се по аргументацията на синдика за нищожност на сделката-решение по разпределение на дивидент взета от ОС на акционерите, като се поддържа, че се касае не до действие или сделка на длъжника, а на неговите акционери, съответно породилите се в полза на тримата акционери права по разпределена печалба са били прехвърлени на кредитора посредством сключването на договори за цесия. 

Синдикът – А.М. е депозирала писмено становище от 06.11.2017 г. по обсъжданото възражение. От нея подробно е разгледан момента на подаване молбата за открИ.е на несъстоятелност и момента на възприетата неплатежоспособност на длъжника, вкл. е изследван съмнителния период, като е констатирано, че решението на ОС на акционерите на „Б.“ АД било взето именно в пределите на подозрителния период, което правело тази сделка нищожна, поради противоречието й с добрите нрави. Допълва се, че едно подобно решение при ситуация на спрени от длъжника плащания към кредиторите несъмнено води до увреждането на техните интереси. Същевременно синдика изразява несъгласие с тезата на кредитора, че вземанията следвало да бъдат приети, а след това от синдика да се водят искове за обявяване недействителността на увреждащите масата сделки и сочи, че може по всяко време да се позовава на нищожност на увреждащи масата на несъстоятелността сделки, вкл. и в етапа на разглеждане на предявените за приемане парични вземания от кредиторите.    

Съдът, като взе предвид направеното възражение, списъка на приетите вземания, изготвен от синдика по реда на чл. 685, ал. 1 ТЗ, извършените в съдебното заседание по чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

По партидата на несъстоятелния длъжник в Търговския регистър на 10.10.2017г. са обявени изготвените от синдика списъци на приетите и неприети вземания, предявени в срока по чл. 685, ал.1 от ТЗ, като вземанията на „М.Г.Х.“ АД за сумите, както следва : сумата в размер от 493 720,60 лв. – парично вземане, произтичащо от разпределено в полза на акционера – И. Р. вземане за дивидент от формирана печалба на длъжника „Б.“ АД по решение на ОС на дружеството от 05.09.2015 г., което вземане впоследствие е прехвърлено чрез сключен договор за цесия от 05.09.2015 г.; сумата в размер от 96 881,03 лв. – вземане за лихва за забава в плащането на главното вземане /493 720,60 лв./ начислена за периода от 06.09.2015 г. до 11.08.2017 г.; сумата в размер от 5 211,49 лв. – вземане за лихва за забава в плащането на главното вземане /493 720,60 лв./ начислена за периода от 11.08.2017 г. до момента на плащането; сумата в размер от 493 720,60 лв. – парично вземане, произтичащо от разпределено в полза на акционера – П.Р. вземане за дивидент от формирана печалба на длъжника „Б.“ АД по решение на ОС на дружеството от 05.09.2015 г., което вземане впоследствие е прехвърлено чрез сключен договор за цесия от 05.09.2015 г.; сумата в размер от 96 881,03 лв. – вземане за лихва за забава в плащането на главното вземане /493 720,60 лв./ начислена за периода от 06.09.2015 г. до 11.08.2017 г.; сумата в размер от 5 211,49 лв. – вземане за лихва за забава в плащането на главното вземане /493 720,60 лв./ начислена за периода от 11.08.2017 г. до момента на плащането; сумата в размер от 340 386,80 лв. – парично вземане, произтичащо от разпределено в полза на акционера – Д. Р. вземане за дивидент от формирана печалба на длъжника „Б.“ АД по решение на ОС на дружеството от 05.09.2015 г., което вземане впоследствие е прехвърлено чрез сключен договор за цесия от 05.09.2015 г.; сумата в размер от 66 792,81 лв. – вземане за лихва за забава в плащането на главното вземане /340 386,80 лв./ начислена за периода от 06.09.2015 г. до 11.08.2017 г.; сумата в размер от 3 592,96 лв. – вземане за лихва за забава в плащането на главното вземане /340 386,80 лв./ начислена за периода от 11.08.2017 г. – датата на решението за открИ.е производство по несъстоятелност, са отнесени в списъка на неприетите вземания по т. 9.

Изброените вземания са предмет на надлежно осъществено предявяване от страна на кредитора - „М.Г.Х.“ АД с молба с вх. № 119819 от 19.09.2017г. /подадена по пощата на 18.09.2017 г./, като са индивидуализирани детайлно в своето основание и размер от носителя им. Не се констатира за същите да е правено твърдение да са от категорията на обезпечените такива.

Съдът намира, че възражението на „М.Г.Х.“ АД от датата – 17.10.2017 г., е упражнено в срок от легитимирана страна, поради което е допустимо и следва да бъде разгледано по същество.

Разгледано по същество възражението е основателно.

„М.Г.Х.“ АД основава кредиторовото си качество спрямо длъжника - „Б.“ АД при твърдение, че е придобил съществуващи в полза на И. Р., П.Р. и Д. Р. парични вземания, съставляващи  разпределен на всеки от един от тях дивидент от формирана печалба на длъжника „Б.“ АД по решение на ОС на дружеството от 05.09.2015 г., като придобИ.ето на вземанията е осъществено посредством сключени три договора за цесия от 05.09.2015г. с всеки от първоначалните носители на вземанията. Освен главните вземания дружеството-кредитор поддържа, че в негова полза са възникнали и акцесорни вземания за лихви за забава във връзка с допуснатото от длъжника неточно във времево отношение изпълнение на главния му паричен дълг, като забавата е настъпила, считано от 15.09.2015 г.

По инициатива на кредитора е проведено доказване, че на 05.09.2015 г. се е провело редовно свикано ОС на акционерите на  „Б.“ АД, по време на което са присъствали и взели участие и тримата акционери в посоченото дружество, а именно - И. Р., П.Р. и Д. Р., като по единствената обявена точка от дневния ред с единодушие от присъстващите е взето решение да се разпредели неразпределената печалба на дружеството -  „Б.“ АД формирана към датата – 31.12.2014 г., като на всеки от акционерите да се изплати дивидент, съобразно притежаваните от съответния акционер акции и при спазване на останалите изисквания на законодателството. Съобразно притежаваните от всеки един от тримата акционери брой акции с решение на Съвета на директорите на „Б.“ АД взето отново на датата – 05.09.2015 г. в изпълнение на решението на ОС на акционерите е извършено разпределение на неразпределената печалба, чиито размер към 31.12.2014 г. е отразено да възлиза на сумата от 1 496 123,03 лв., като същата е разпределена измежду акционерите в следните размери : за Е.Б.Р. с 33 % акционерно участие – 493 720,60 лв.;  за Д. И.Р. с 34 % акционерно участие – 508 681,83 лв., и за П.И.Р. с 33 % акционерно участие - 508 681,83 лв. Предвидено е изплащането да се извърши в срок до 3 месеца, считано от вземането на обсъденото решение.  Правото на дивидент е част от членственото правоотношение, поражда се и съществува едновременно с него. То е право на акционера да получи част от реализираната от дружеството чиста печалба - право на участие в разпределението на печалбата, съразмерно участието му в капитала. Правото на дивидент е елемент от правоспособността на акционера като член на АД, елемент от членствената правоспособност; то е абстрактна потенциална възможност да се придобие конкретно право на вземане, когато и доколкото в правната действителност се реализира фактическия състав, с чието възникване законът свързва пораждането на това право на вземане и когато то стане изискуемо конкретно облигационно право на дивидент. В случаят се установява, че компетентния да гласува изплащането на дивидент орган, а именно ОС на акционерите е взело решение в тази насока, като формираната през 2014 г. неразпределена печалба е разпределена по размер между отделните трима акционери с решение на Съвета на директорите на дружеството. Тук е мястото да се посочи, че съдът напълно споделя съображенията на оспорващия кредитор, че действието по разпределение на дивидент не може се приеме за порочно в настоящото производство с аргумент, че то уврежда интересите на кредиторите на несъстоятелността и ги лишава от справедливо удовлетворяване. Ако синдикът намира, че дадени действия или сделки предприети от длъжника в подозрителния период са недействителни /нищожни/ по отношение кредиторите на несъстоятелността, то същия разполага с правото да атакува тези сделки чрез предоставените му за целта искове по чл. 646, ал. 2 ТЗ и да постигне обявяването им за недействителни, когато вече ще бъде възможно да се позове на тази недействителност и да отрече създадените и черпени от тях правни последици. Обратното незачитането от страна на правните последици създавани от определено действие или сделка в процедурата по разглеждане на конкретно предявено вземане по съображение, че същото произтича от недействително по своя характер основание е схващане ненамиращо подкрепа в действащото обективно право, тъй като в чл. 646, ал. 2 ТЗ са уредени конститутивни по своя характер искове преследващи постановяването на относителна недействителност спрямо кредиторите на несъстоятелността за да се постигне обаче целената с тези средства за защита правна промяна, то е необходимо успешното им провеждане от синдика в самостоятелно производство, като едва с постановяване на решение по подобен иск ще е възможно да се изключат правните последици на обявените за недействителни сделки. В пределите на производството по предявяване и приемане на вземания, нито синдика, нито съда е възможно да осъществява подобна преценка, респективно да приеме, че дадена сделка има увреждащ характер за дадена група кредитори и да отрече присъщите й правни последици.

При положение, че извършеното разпределение на дивидент е създало в полза на акционерите  - И. Р., П.Р. и Д. Р. имущественото право да получат разпределения им дял от посочената формирана за 2014 г. печалба, то същите са станали титуляри на подобна категория вземания. Към всеки един момент след възникване на вземането пред неговия носител се открива възможността да се разпореди с него, като го прехвърли на избран от него различен правен субект. Способът за това е законодателно уреден и съставлява договора за цесия. Тримата първоначални кредитори са се възползвали от тази възможност, като са сключили с оспорващия кредитор договори за цесия от 05.09.2015 г. и съобразно съдържанието на същите те са прехвърлили част от притежаваните от тях парични вземания спрямо длъжника - „Б.“ АД в полза на „М.Г.Х.“ АД              /493 720,60 лв. – П.Р.; 493 720,60 лв. – И. Р.; и 340 386,80 лв. – Д. Р./. Обвързването на длъжника с така извършените прехвърляния на вземанията спрямо него също се установява да е постигнато по правилата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, защото към молбата по чл. 685, ал. 1 ТЗ са приложени надлежно отправени до него уведомления от всеки един от първоначалните му кредитори, с които същите го известяват за предприетото от тях прехвърляне на вземанията им спрямо него произтичащи от решението за разпределение на дивидент, вкл. са посочили и това кои е цесионера по тези сделки. Известяването е извършено на 05.09.2015 г. Следователно, считано от 05.09.2015 г. длъжника е бил обвързан да изпълни задълженията си по осъщественото разпределение на дивидент в полза на „М.Г.Х.“ АД. Размерът на тези вземания е ясно установим от писмените доказателства събрани по делото и възлиза на общата сума от 1 496 123,03 лв. Тук обаче е мястото да се посочи, че съобразно отразеното в решението на ОС на акционерите тези задължения са платими от длъжника на кредитора им, вкл. и на цесионера в 3- месечен срок, считано от провеждане на ОС, на което е взето решение за разпределение на дивидент. Следователно изискуемостта на тези парични притезания настъпва именно с изтичането на така предвидения срок, което в случая е станало на 05.12.2015 г., респективно забавата на длъжника е с начален момент – 06.12.2015 г. Именно това е и релевантния момент, считано от настъпването на които за длъжника се поражда и задължение за заплащане на обезщетение за забава в този контекст вземането за лихва за забава по всяко едно от главните вземания придобити от „М.Г.Х.“ АД следва да се определи при съобразяване период на формиране от 06.12.2015 г. до 11.08.2017 г., а именно за дълговете от по 493 720,60 лв. вземанията за обезщетение възлизат на сумите от по 84 512,62 лв., а за дългът от 340 386,80 лв. вземането за обезщетение възлиза на сумата от 58 265,71 лв. В тази частта  относно предявените вземания за лихви над сумите от 84 512,62 лв. до 96 881,03 лв., респективно над сумата от 58 265,71 лв. до 66 792,81 лв. възражението на „М.Г.Х.“ АД е неоснователно, защото подобни вземания изобщо не са се пораждали в негова полза. Вземанията за лихва за забава пораждащи  се след датата на постановяване на решението за открИ.е на производството по несъстоятелност също подлежат на включване в списъка на приетите вземания, защото са дължими, поради липса на данни да е осъществено погашение на главните парични задължения.   Предвид гореизложените съображения списъка на приетите вземания изготвен от синдика по чл. 685, ал. 1 ТЗ подлежи на изменение чрез включване на възприетите в рамките на разглеждане на настоящото възражение суми, които се дължат от длъжника в полза на „М.Г.Х.“ АД, респективно възражението на последния трябва да се остави без уважение в предметния му обхват отнасящ се до претенциите за обезщетения за забава търсени за времето от 06.09.2015 г. до 05.12.2015 г.  

 

ВЪЗРАЖЕНИЯ УПРАЖНЕНИ ПО ДОПЪЛНИТЕЛНИТЕ СПИСЪЦИ ОБЯВЕНИ ПО ПАРТИДАТА НА „Б.“ АД /н./ на 27.11.2017 г.

 

1./ По възражение с вх. №163228/04.12.2017г., подадено от кредитора - „Д.Е.Д.Е.А.Г.“ ООД срещу Списъка на неприетите вземания на кредиторите на „Б.“ АД /н./ предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ, който е изготвен на 21.11.2017 г. и обявен в търговския регистър на 27.11.2017 г. досежно частта му, с която от синдика не са приети негови вземания, както следва : сумата в размер от 44 016,00 лв., представляваща подлежащ на възстановяване задатък заплатен по предварителен договор от 11.10.2013 г.; и сумата в размер от 19 558,30 лв. – договорна неустойка по смисъла на чл. 8, буква „д“ уговорена по предварителен договор от 11.10.2013 г. Пълномощникът на кредитора – адв. К. мотивира във възражението си упражнено до съда в срока по чл. 690 ГПК, че изложените от синдика съображения във връзка с отказа да приеме предявените от „Д.Е.Д.Е.А.Г.“ ООД парични вземания са неоснователни и не почиват на действителната фактическа и правна обстановка в отношенията между длъжника и този кредитор създадени от предварителния договор за продажба датиращ от 11.10.2013 г. Подчертава се, че заплатения от купувача задатък по предварителния договор във връзка с обезпечаване неговото изпълнение подлежи на връщане, защото единствено неизправността на дружеството-продавача е причината довела до неосъществяването на окончателната сделка. Изтъква се и това, че сделката била надлежно развалена, което се виждало от волята на страните присъстваща в чл. 5 и чл. 6.2. от анекса сключен към обсъждания предварителен договор. Във възражението се прави анализ на уговорките постигнати между страните в предварителния договор и по конкретно тази възприета в чл. 8, буква „г“, където продавачът – длъжник се бил задължил към купувача – кредитор да му прехвърли имотите предмет на договора чисти от всякакви вещни тежести, вкл. е приел да заличи вписаната спрямо тези имоти ипотека за своя сметка, като за обезпечение изпълнението на така изброените задължения е уговорена договорна неустойка по смисъла на чл. 8, буква „д“. Кредиторът пояснява, че още преди изтичане срока за прехвърляне с окончателен договор на обектите описани в предварителния такъв /преустроени в един общ обект – хранителен магазин със средства на кредитора/ имотите са били обременени с други тежести извън ипотеката, а именно – наложени са били 4 бр. възбрани по образувани изпълнителни дела спрямо длъжника, и то от страна на други негови кредитори различни от банката, в чиято полза е учредената ипотека. Регулацията на възникналото по предварителния договор правоотношение между страните е продължила с подписването на анекс от 21.12.2015 г. Поддържа се, че в пределите на този анекс са постигнати уговорки между страните, в които е прието, че кредитора – купувач е изпълнил изцяло задълженията си произтичащи от предварителния договор, вкл. и обстоятелството, че е в състояние на готовност да заплати остатъчната уговорена по сделката продажна цена /чл. 3 от анекса/; констатирано е неизпълнение в задълженията поети от длъжника – продавач, изразяващо се в допуснатото обременяване на продавания имот с 4 броя възбрани и една ипотека /чл. 5 от анекса/; присъства и наличие на изразено изрично признание от длъжника – продавач, че пречката за сключване на окончателен договор е изцяло и единствено по негова вина /чл. 6.2. от анекса/. Отбелязано е и това, че вземанията на кредитора не се повлияват от обстоятелството, че имотът предмет на предварителния договор е бил придобит от дружеството - „Д.Е.Д.Е.А.Г.“ ООД на състояла се публична продан по изп. дело № 20158580401326. Позовавайки се на изложената съвкупност от доводи оспорващия кредитор отправя до съда искане за изменение на допълнителния списък на приетите вземания предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ, като към същия се включат тези, чиито титуляр е дружеството - „Д.Е.Д.Е.А.Г.“ ООД, доколкото същите съществуват в правната му сфера. 

Длъжникът- „Б.“ АД /н./, чрез пълномощника му адв. С. възразява срещу искането за изменение на допълнителния списък на приетите вземания в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ /конкретните доводи присъстват в подаденото възражение от 17.10.2017 г., което по правното си естество представлява становище по тук разглежданото възражение/. Аргументите са следните : че договорът ангажиран с молбата за предявяване на вземания е прекратен по право – така чл. 11 от същия; че длъжникът е изправна страна в рамките на създаденото правоотношение по предварителния договор за продажба на имот и в този смисъл същия не е адресат на задължение за връщане на платен нему задатък, като на свои ред купувачът по договора е страната единствено допринесла с поведението си за неосъществяването на окончателната сделка, защото не е разполагал със собствен паричен ресурс нужен му за покрИ.ето на остатъчната продажна цена; че предвид прекратяване на договорната връзка по право, то отговорността за неустойка поета от продавача отпадала автоматично, а ако това виждане не се споделяло, то неустойка не се дължала, защото купувачът изначално е знаел за вписаната върху имота ипотека в полза на „ББР“ АД и въпреки това се е съгласил да встъпи в предварителния договор; че отсъства неоснователно обогатяване със сумата по заплатения задатък, тъй като процесния имот предмет на предварителния договор е бил придобит в собственост от оспорващия кредитор – факт реализирал се чрез участие и спечелване на публична продан, а заплатената по тази продан цена била по-ниска от уговорената такава в предварителния договор, респективно последица от това е, че имуществото на длъжника не се е увеличило за сметка на намаляване имуществото на кредитора.    

Синдикът – А.М. е депозирала подробно писмено становище от 18.12.2017г. по възражението. Позицията на синдика е, че правата и задълженията на продавача – длъжник са детайлизирани в клаузите на чл. 8, букви „в“ и „г“ от предварителния договор с дата 11.10.2013 г., като за да възникне в правната сфера на кредитора някое или всички от вземанията предявени от негова страна е необходимо да се реализира поне едно от нарушенията визирани в чл. 8 пристъпващо поетите задължения или излизащо извън декларираните факти. От наличните към молбата за предявяване писмени документи не се установявало настъпването на нито едно нарушение от страна на длъжника спрямо тези му договорни ангажименти, което изключвало ангажирането на отговорността му за връщане на частта от заплатената продажна цена и заплащане на неустойка. Липсата на сбъдване на специално уговорените между страните условия водела до извод за отсъствие при „Д.Е.Д.Е.А.Г.“ ООД на кредиторово качество за връщане на платеното капаро и плащане на уговорената неустойка от страна на длъжника – продавач. Предвид това списъкът не следвало да се променя, а възражението следвало да се остави без уважение.    

Съдът, като взе предвид направеното възражение, списъка на приетите вземания, изготвен от синдика по реда на чл. 688, ал. 1 ТЗ, извършените в съдебното заседание по чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

По партидата на несъстоятелния длъжник в Търговския регистър на 27.11.2017г. са обявени изготвените от синдика списъци на приетите и неприети вземания, допълнително предявени в срока по чл. 688, ал.1 от ТЗ, като вземанията на „Д.Е.Д.Е.А.Г.“ ООД в размер на сумата от 44 016,00 лв., представляваща подлежащ на възстановяване задатък заплатен по предварителен договор от 11.10.2013 г.; и сумата в размер от 19 558,30 лв. – договорна неустойка по смисъла на чл. 8, буква „д“ от предварителен договор от 11.10.2013 г. са отнесени от синдика в изготвения от него Допълнителен списък на неприетите вземания под т. 1.

Вземанията са предявени от търговско дружество - „Д.Е.Д.Е.А.Г.“ ООД в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ с молба с вх. № 127198 от 05.10.2017г., като е посочено да възлизат, както следва : в размер на сумата от 44 016,00 лв., представляваща подлежащ на възстановяване задатък заплатен по предварителен договор от 11.10.2013 г.; и сумата в размер от 19 558,30 лв. – договорна неустойка по смисъла на чл. 8, буква „д“ от предварителен договор от 11.10.2013 г. Същите са очертани от заявяващия ги носител, както в своето правопораждащо основание, така и по размера им.

Съдът намира, че възражението упражнено от кредитора - „Д.Е.Д.Е.А.Г.“ ООД  на датата 04.12.2017 г., е подадено в срок от легитимирана страна, поради което е допустимо и следва да бъде разгледано по същество.

Разгледано по същество възражението е основателно.

Кредиторът с оспорено вземане – „Д.Е.Д.Е.А.Г.“ ООД установява, че между него и дружеството длъжник на 11.10.2013 г. е сключен предварителен договор за продажба на недвижим имот. С него длъжника - „Б.“ АД /н./ в качеството му на продавач се е съгласил да прехвърли в полза на  „Д.Е.Д.Е.А.Г.“ ООД, в качеството му на купувач правото на собственост върху два недвижими имота подробно описани в договора и находящи се в гр. София, ул. „Миле *******/кафене и спа център/. Видно е, че е била уговорена обща продажна цена за прехвърлянето на посоченото вещно право в размер на сумата от 275 000 евро, от която под формата на капаро към момента на подписването на договора се заплаща сумата от 2000 евро, а до 05.11.2013 г. се дължи плащане на капаро от още 20 000 евро. Оставащата част от договорената продажна цена в размер на 252 000 евро е възприето да се заплати в деня на сключването на окончателния договор. Волята на страните е окончателния договор за продажба на имотите да се сключи в срок до 31.12.2015 г. Задълженията на страните са разписани в чл. 8 от предварителния договор. Така според чл. 8, буква „в“ продавачът се е задължил спрямо купувача да не сключва предварителни договори за прехвърляне и да не прехвърля правото на собственост върху имота, предмет на този договор, вкл. да не го обременява с вещни тежести или права на трети лица, както и самият той да не упражнява фактическа власт върху имота, докато трае действието на настоящия договор. В чл. 8, буква „г“ пък от страна на продавача е извършено деклариране на редица обстоятелства по отношение статута на имота, а именно : че не е прехвърлил правото на собственост върху същия в полза на други лица; не е упълномощавал други лица за продажба; не е сключвал други предварителния договори за този имот към момента; че към момента върху имота няма наложена възбрана, с изключение на договорна ипотека в полза на „ББР“ АД, която ипотека ще бъде заличена към момента на нотариалното изповядване на сделката от продавача за негова сметка; че имотът не подлежи на реституция; че по отношение на имота няма сключени и непрекратени договори за каквото и да е било ползване; че трети лица нямат каквито и да е било вещни или облигационно претенции към имота; че към момента по отношение на имота отсъстват висящи съдебни или изпълнителни дела. Отново по силата на цитираната договорна клауза продавача е поел ангажимент да осигури декларираното състояние на имота и към датата на окончателното изповядване на продажбения договор. В чл. 8, буква „д“ изрично е поето и задължение от продавача, че следва да върне платеното му капаро от купувача, ако се отклони от изпълнението на задълженията си по букви „г“ и „д“ от чл. 8, както и да заплати неустойка в размер на 10 000 евро. От страна на  купувача - „Д.Е.Д.Е.А.Г.“ ООД по цитирания предварителен договор е осъществено плащане на уговореното стоп – капаро в размер от 2000 евро, което е видно от приложените квитанции към ПКО от 04.10.2013 г. и от 11.10.2013 г. Изпълнение е извършено и относно задължението за заплащане на остатъка от уговореното капаро възлизащ на сумата от 20 500 евро /разликата между уговореното общо капаро от 22 500 евро и платеното такова в размер от 2 000 евро/, като този юридически факт се установява от приложените от кредитора – фактура с дата 05.11.2013 г. и извлечение от банкова сметка ***.11.2013 г.

Съдът по несъстоятелността, като съобрази приобщените по делото писмени доказателства и изтълкува вложената от страните по материалното правоотношение воля за постигане на определен договорен резултат, намира, че в патримониума на дружеството - „Д.Е.Д.Е.А.Г.“ ООД са възникнали и продължават да съществуват към момента парични вземания с предмет : връщане на заплатено капаро по предварителния договор от 11.10.2013 г., както и заплащане на уговорена договорна неустойка за допуснато неизпълнение в задължението на продавача-длъжник да се прехвърли собствеността върху имотите обещани с предварителния договор в полза на купувача по същия. В предварителния договор ясно е разписано облигационното задължение на продавача изразяващо се в това към датата на сключване на окончателния такъв, имотите предмет на предварителното съглашение да не са обременени с вещни тежести или права на трети лица. Без всякакво значение е, дали едно подобно обременяване е възникнало с прякото участие на продавача - „Б.“ АД /н./, или се е стигнало до него, поради допуснато от посоченото дружество неизпълнение на дадено негово задължение, което е довело до съдебното му признаване и присъждане, респективно пристъпване към принудително удовлетворяване в рамките на което с цел събиране на изискуем дълг дадено притежавано от длъжника имуществено право, в това число продаваемите с предварителния договор имоти /преустроени в един общ/ са станали предмет на наложени изпълнителни възбрани поискани от кредиторите – носители на съдебно установените вземания. Именно при реализацията на втората посочена хипотеза се е стигнало до вписването на общо 4 броя възбрани върху имотите предмет на предварителния договор. Това юридическо обременяване на недвижимото имущество попадащо в приложното поле на предварителния договор еднозначно се установява от признанието на страните направено в т. 4 от допълнителното споразумение подписано между тях датиращо от 21.12.2015 г. В цитираното съглашение присъства и друго признание на продавача, а именно, че същия не е в състояние да прехвърли собствеността върху имотите предмет на предварителния договор, защото по отношение на тях са налични вещни тежести. По делото няма данни в периода до 31.12.2015 г., когато е крайния срок за сключването на окончателния договор да е възникнала промяна в статута на имотите, а именно наличните върху тях тежести да са отпаднали. Тъкмо обратното в рамките на провел се изпълнителен процес преустроения имот /двата имота предмет на предварителния договор/ е бил реализиран на публична продан именно във връзка с удовлетворяване на задължения на длъжника-продавач спрямо различни от купувача кредитори. Следователно неосъществяването на окончателната продажбена сделка е по причина изцяло стояща у продавача, който не е изпълнил надлежно кръга от договорно поети от негова страна задължения с предварителния договор, в частност едно от тези визирани в клаузата на чл. 8, буква „в“ -  да избягва обременяване на договорените имоти с вещни тежести. Допускайки именно такава договорна неизправност спрямо кредитора- купувач в рамките на учреденото правоотношение длъжника създал изцяло по своя вина активиране на възприетите между страните отговорности по смисъла на чл. 8, букви „д“ за връщане на платеното капаро и заплащане на уговорена компенсаторна неустойка. Необходимият допълнителен елемент по разваляне на сделката /предварителния договор/ също е осъществен, доколкото изправната страна в лицето на купувача е осъществила преобразуващото си право да развали договора посредством отправяне на необходимото изявление до длъжника, като това е станало с подаване на молбата за предявяване на вземанията, по която длъжника е изразил изрично становище чрез пълномощника си адв. С., което означава, че изявленията направени с нея са достигнали до дружеството - „Б.“ АД /н./. За такова изявление провокиращо разваляне на облигационната връзка може да се приеме и участието на „Д.Е.Д.Е.А.Г.“ ООД  в проведена публична продан на имотите предмет на предварителния договор в пределите на изпълнително дело  № 20158580401326 по описа на ЧСИ-У. Димоларова, където дружеството е обявено за купувач. Категорично следва да се изключи, че неосъществяването на преследвания с предварителния договор облигационен резултат е последица от неизпълнение на задължение на купувача свързано с осигуряване на паричния ресурс за заплащане на остатъчната уговорена продажна цена. В това направление е признанието направено от страните в чл. 5 от допълнителното споразумение сключено по между им на 21.12.2015 г. Несъстоятелно е и възражението на длъжника, че отговорността му за връщане на платеното капаро не следва да се ангажира, защото имотът бил придобит от „Д.Е.Д.Е.А.Г.“ ООД  в реализираната публична продан на цена по-ниска от договорената в предварителния договор. Касае се за две съвсем различни основания за пораждане на материални права, които нямат връзка по-между им, поради което и елементите от тези основания и по конкретно определянето на продажната цена не могат да влияят върху формирането на правото да се иска връщане на даденото по предварителния договор капаро, защото последния е прекратен изцяло по вина на продавача – длъжник. Що се касае до вземането за компенсаторна неустойка трябва да се спомене, че то е последица от реализираната договорна автономия между страните изразяваща се в това да уговорят подобен вид отговорност, чиято функция преследва това да се постигане репарация на вредите от неосъществяването на очаквания договорен резултат, без да е необходимо реалното настъпване и размер на тези вреди да се доказва претърпелия ги субект. Касае се за действителна неусточена клауза с ясно определен размер на дължимата неустойка – 10 000 евро, като допуснатото от длъжника виновно неизпълнение на задължението му да прехвърли имота предмет на предварителния договор е довело до пораждане на така предвидената в полза на купувача компенсаторна по своя характер имуществена санкция. Предвид изложеното и двете вземания – за връщане на платено капаро и за заплащане на уговорена неустойка са възникнали и дължими на „Д.Е.Д.Е.А.Г.“ ООД и следва да бъдат включени в допълнителния списък на приетите вземания. Редът на удовлетворяване на тези вземания с оглед на това, че не са от категорията на обезпечените следва да се квалифицира, като такъв по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ.

2./ По възражение с вх. № 163345/04.12.2017 г., подадено от длъжника „Б.“ АД /н./ срещу списъка на приетите в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ вземания, обявен в ТР на 27.11.2017 г. на кредиторите на „Б.“ АД /н./ в частта, с която са приети вземанията, предявени от кредитора - „Б.П.“ ООД с молба вх. № 031551/13.10.2017 г., съставляващи както следва: законна лихва за забава върху главница в размер на 35 414,85 лв. по Договор за паричен заем № 19/06.06.2014 г. и Допълнително споразумение № 1/05.06.2015 г., Допълнително споразумение № 2/05.06.2016 г., Допълнително споразумение № 3/21.11.2016 г. и Допълнително споразумение № 4/06.06.2016 г. към него, за периода считано от 15.09.2017 г. до окончателното ѝ изплащане, и законна лихва за забава върху главница в размер на 10 439,72 лв. по Договор за паричен заем № 20/06.06.2014 г. и Допълнително споразумение № 1/05.06.2015 г., Допълнително споразумение № 2/05.06.2016 г., Допълнително споразумение № 3/21.11.2016 г. и Допълнително споразумение № 4/06.06.2016 г. към него, за периода считано от 15.09.2017 г. до окончателното ѝ изплащане. Възразява се и срещу приемането на сумата в размер на 8 000 лв. – еднократно платима неустойка на основание чл. 16, ал. 3 вр. чл. 7, ал. 1, т. 2 от Договор за паричен заем № 19/06.06.2014 г. и сумата в размер на 2 600 лв. – еднократно платима неустойка на основание чл. 16, ал. 3 вр. чл. 7, ал. 1, т. 2 от Договор за паричен заем № 20/06.06.2014 г. Длъжникът отрича съществуването на тези вземания предвид погасителните планове по допълнителните споразумения към двата договора и извършените по тях плащания.

Кредиторът с приетите вземания - „Б.П.“ ООД оспорва възражението на длъжника, като квалифицира същото за недопустимо в частта, с която се иска от списъка на приетите вземания да бъдат изключени вземанията за неустойка по чл. 16, ал. 3 вр. чл. 7, ал. 1, т. 2 от Договор за паричен заем № 19/06.06.2014 г. и Договор за паричен заем № 20/06.06.2014 г., доколкото същите са били предмет на предявяване в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ и са включени в първоначалния списък на приетите вземания, а възражението от длъжника е подадено след срока за подаване на възражения срещу този списък. В останалата му част възражението се оспорва като неоснователно.

От страна на синдика – А.М. е постъпило писмено становище от 11.12.2017 г., с което възражението се оспорва като недопустимо в частта, отнасяща се до вземанията за неустойки по чл. 16, ал. 3 вр. чл. 7, ал. 1, т. 2 от договорите. В останалата си част възражението се оспорва като неоснователно.

Съдът, като взе предвид направеното възражение, списъка на приетите вземания, изготвен от синдика по реда на чл. 688, ал. 1 ТЗ, извършените в съдебното заседание по чл. 692, ал. 2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

По партидата на несъстоятелния длъжник в Търговския регистър на 27.11.2017 г. са обявени изготвените от синдика списъци на приети и неприети вземания, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ, като вземанията на „Б.П.“ ООД, предявени с молба вх. № 031551/13.10.2017 г., а именно законна лихва за забава върху главница в размер на 35 414,85 лв. по Договор за паричен заем № 19/06.06.2014 г. и Допълнително споразумение № 1/05.06.2015 г., Допълнително споразумение № 2/05.06.2016 г., Допълнително споразумение № 3/21.11.2016 г. и Допълнително споразумение № 4/06.06.2016 г. към него, за периода считано от 15.09.2017 г. до окончателното ѝ изплащане, и законна лихва за забава върху главница в размер на 10 439,72 лв. по Договор за паричен заем № 20/06.06.2014 г. и Допълнително споразумение № 1/05.06.2015 г., Допълнително споразумение № 2/05.06.2016 г., Допълнително споразумение № 3/21.11.2016 г. и Допълнително споразумение № 4/06.06.2016 г. към него, за периода считано от 15.09.2017 г. до окончателното ѝ изплащане, са включени от синдика в списъка на допълнително предявените приети вземания.

Вземанията на „Б.П.“ ООД за сумата от 8 000 лв. – еднократно платима неустойка на основание чл. 16, ал. 3 вр. чл. 7, ал. 1, т. 2 от Договор за паричен заем № 19/06.06.2014 г. и за сумата от 2 600 лв. – еднократно платима неустойка на основание чл. 16, ал. 3 вр. чл. 7, ал. 1, т. 2 от Договор за паричен заем № 20/06.06.2014 г. са включени от синдика в списъка приетите предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ вземания, срещу което от страна на „Б.“ АД /н./ е подадено надлежно възражение с вх. № 137656/17.10.2017 г. Тези вземания не са включени в списъците на предявените в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ вземания. Тъй като към датата на депозиране на възражението с вх. № 163345/04.12.2017 г. срокът за оспорване на списъците на предявените в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ вземания, в който са включени неустойките по чл. 16, ал. 3 вр. чл. 7, ал. 1, т. 2 от договорите за паричен заем от 06.06.2014 г., е изтекъл, и доколкото същите не присъстват в списъка на приетите предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ вземания, съдът по несъстоятелността намира, че в тази му част възражението на длъжника следва да бъде оставено без разглеждане, доколкото за него отсъства надлежен предмет. Освен това в рамките на валидно упражнено именно от длъжника възражение срещу първоначалните списъци изготвени по чл. 685 ТЗ , вкл. относно притите вземания за същите неустойки съдът е осъществил правомощията си, като е приел, че изводите на синдика относно тази категория вземания са неправилни и ги е изключил от списъка на приетите вземания, което също е аргумент за недопустимост на настоящото възражение в тази му част.  

В останалата си част възражението на длъжника „Б.“ АД /н./ от дата – 04.12.2017 г., е упражнено в срок, поради което е допустимо и следва да бъде разгледано по същество.

Разгледано по същество възражението е частично основателно.

От представените към молбата за предявяване на вземанията писмени доказателства се установява, че на 06.06.2014 г. между „Б.П.“ ООД, от една страна, и „Б.“ АД /н./, от друга, са сключени два договора за паричен заем, а именно – договор № 19/06.06.2014 г. и договор № 20/06.06.2014 г., всеки от които изменен с четири на брой допълнителни споразумения, последните от които подписани на 06.06.2017 г., по силата на които „Б.“ АД /н./ е получил в заем сумата от 37 000 лв. по Договор за заем № 19/06.06.2014 г., съответно сумата от 13 000 лв. по Договор за заем № 20/06.06.2014 г. В чл. 7, ал. 1, т. 2 от договорите в полза на заемодателя е предвидено правото да иска предсрочно погасяване на заема в случай, че по отношение на заемателя бъде открито производство по несъстоятелност. С последните от сключените между страните допълнителни споразумения към двата договора е предвидено, че непогасеният остатък от задълженията на заемателя да върне главницата по отпуснатите му заеми възлиза на сумата от 35 414,85 лв. по Договор № 19/06.06.2014 г., съответно на сумата от 10 439,72 лв. по Договор № 20/06.06.2014 г. С тези споразумения страните са се съгласили да отсрочат изискуемостта на целия остатък от задължението за връщане на главницата по всеки от двата договора, като новият падеж е бил установен на 06.12.2017 г. Тъй като по отношение на „Б.“ АД /н./ е открито производство по несъстоятелност, по силата на чл. 7, ал. 1, т. 2 от всеки от двата договора в полза на заемодателя е възникнало правото да иска предсрочно погасяване на заема даден по всяко едно от заемните съглашения. Доколкото обаче от страна на кредитора не са представени доказателства, че е упражнил потестативното си право да поиска от длъжника да осъществи предсрочно погасяване на задължението за връщане на дадените заеми преди уговорения срок, то тяхната изискуемост е настъпила на уговорения краен падеж – 06.12.2017 г. Тъй като изискуемостта на задълженията е настъпила на определен по смисъла на чл. 84, ал. 1 ЗЗД ден длъжникът е изпаднал в забава с изтичането му като считано от 07.12.2017 г. върху тях е започнало начисляването на законна лихва за забава.

При изложените съображения списъкът на допълнително предявените приети вземания следва да бъде изменен като от него бъдат изключени вземанията на „Б.П.“ ООД за законна лихва за забава върху главница в размер на 35 414,85 лв. по Договор за паричен заем № 19/06.06.2014 г. и допълнителните споразумения към него, за периода считано от 15.09.2017 г. до 06.12.2017 г., и законна лихва за забава върху главница в размер на 10 439,72 лв. по Договор за паричен заем № 20/06.06.2014 г. и допълнителните споразумения към него, за периода считано от 15.09.2017 г. до 06.12.2017 г. В частта, с която в списъка на допълнително предявените приети вземания са включени вземанията на „Б.П.“ ООД за законна лихва за забава върху главница в размер на 35 414,85 лв. по Договор за паричен заем № 19/06.06.2014 г. и допълнителните споразумения към него, за периода считано от 07.12.2017 г. до окончателното ѝ изплащане, и законна лихва за забава върху главница в размер на 10 439,72 лв. по Договор за паричен заем № 20/06.06.2014 г. и допълнителните споразумения към него, за периода считано от 07.12.2017 г. до окончателното ѝ изплащане, същият не следва да бъде коригиран, защото изводът на синдика да приеме тези парични притезания на кредитора - „Б.П.“ ООД е напълно обоснован, а възражението на длъжника ситуирано в тази му част е неоснователно и подлежи на оставяне без уважение.   

 3./ По възражение с вх. № 163349/04.12.2017г., подадено от длъжника - „Б.“ АД /н./ срещу Списъка на приетите вземания на кредиторите на „Б.“ АД /н./ предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ, който е изготвен на 21.11.2017 г. и обявен в търговския регистър на 27.11.2017 г. относно частта му, с която от синдика са приети вземания на Т.С.Д., както следва : сумата в размер от 9 979, 15 лв. /равностойност на 5 000 евро/ - представляваща уговорено за изплащане парично обезщетение с падеж 20.08.2008 г. /дата на подписване на нот. акт № 62/2008 г./ в протокол № 6 от 19.06.2008 г., чиято регулация е допълнена по волята на страните със споразумение от 18.08.2008 г.; сумата в размер от 9 979, 15 лв. /равностойност на 5 000 евро/ - представляваща уговорено за изплащане парично обезщетение с падеж 28.10.2014 г. /дата на подписване на кат Обр. 15/ в протокол № 6 от 19.06.2008 г., чиято регулация е допълнена по волята на страните със споразумение от 18.08.2008 г.; и сумата в размер от 47 274,63 лв. – състалвяваща уговорена и дължима неустойка за забавено строителство за периода от 30.12.2012 г. до 22.12.2014 г., съобразно клауза от предварителен договор подписан на 19.04.2007 г. и нотариален акт № 62/2008 г. Пълномощникът на длъжника – адв. С. поддържа, че групите описани парични вземания, които са отнесени от синдика към списъка на приетите вземания и отразени с носител - Т.С.Д. не се дължат, защото са погасени, поради изтичането на предвидената в закона давност и желае да се ползва от нейния правопогасителен ефект. Споменават се падежите на тези вземания, считано от които започават да текат съответните давностни срокове за тях. С оглед на това се отправя искане за изключване на оспорените парични притезания от списъка с приети вземания изготвен от синдика по реда на чл. 688, ал. 1 ТЗ.   

Кредиторът с оспорено вземане – Т. Д. не е изразил позиция по упражненото спрямо приетите с този списък негови вземания възражение от страна на длъжника.

Синдикът – А.М. е депозирала подробно писмено становище от 15.12.2017г. по разглежданото възражение. Позицията на синдика е, че действително две от трите включени в списъка на приетите вземания парични притезания са погасени, поради изтичането на съответната предвидена в закона давност. Изтъква, че погасителен ефект е налице за вземането за обезщетение сумата в размер от 9 979, 15 лв. /равностойност на 5 000 евро/, което е с уговорен между страните падеж за заплащане – 20.08.2008 г. /момента на изповядване на нотариалната сделка по учредяване на суперфицията/, като приложение намирала кратката 3-годишна давност, защото се касаело до вземане за неустойка, респективно този давностен срок следвало да се приеме за изтекъл към 20.08.2011 г. Погасяване по давност е реализирано и по отношение на вземането за неустойка в размер на сумата от 47 274,63 лв., защото изискуемостта на същата е настъпила на 29.05.2013 г., съответно е изтекла до 29.05.2016 г., а момента на предявяване на вземането от кредиторката в производството е датата – 26.10.2017 г., тоест повече от година след изтичане на приложимия давностен срок за неустойката. Мнението на синдика е, че вземането за парично обезщетение възлизащо в размер на 9 979, 15 лв. /равностойност на 5 000 евро/, което е с уговорен между страните падеж за заплащане – 28.10.2014 г.  /датата на издаване на акт Обр. 15 по изгражданата сграда, за която е учредена процесната суперфиция/ не е погасено по давност, защото приложимата специална тригодишна давност в случая би изтекла на 28.10.2017 г., но с упражняване на молбата по чл. 688, ал. 1 ТЗ кредитор – Д. е постигнала ефекта на прекъсване течението й по смисъла на чл. 116, буква „б“ ЗЗД. В заключение синдик – М. посочва, че възражението на длъжника се явява частично основателно досежно – първото и трето вземания включени в 3 от допълнителния списък на приетите вземания, респективно е неоснователно за второто вземане присъстващо в т. 3 от този списък.

Съдът, като взе предвид направеното възражение, списъка на приетите вземания, изготвен от синдика по реда на чл. 688, ал. 1 ТЗ, извършените в съдебното заседание по чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

По партидата на несъстоятелния длъжник в Търговския регистър на 27.11.2017г. са обявени изготвените от синдика допълнители списъци на приетите и неприети вземания, предявени в срока по чл. 688, ал.1 от ТЗ, като под т. 3 в този с прити вземания присъстват предявените такива от кредитора -  Т.С.Д., а именно : сумата в размер от 9 979, 15 лв. /равностойност на 5 000 евро/ - представляваща уговорено за изплащане парично обезщетение с падеж 20.08.2008 г. /дата на подписване на нот. акт № 62/2008 г./ в протокол № 6 от 19.06.2008 г., чиято регулация е допълнена по волята на страните със споразумение от 18.08.2008 г.; сумата в размер от 9 979, 15 лв. /равностойност на 5 000 евро/ - представляваща уговорено за изплащане парично обезщетение с падеж 28.10.2014 г. /дата на подписване на кат Обр. 15/ в протокол № 6 от 19.06.2008 г., чиято регулация е допълнена по волята на страните със споразумение от 18.08.2008 г.; и сумата в размер от 47 274,63 лв. – състалвяваща уговорена и дължима неустойка за забавено строителство за периода от 30.12.2012 г. до 22.12.2014 г., съобразно клауза от предварителен договор подписан на 19.04.2007 г. и нотариален акт № 62/2008 г.  Всяко от тези вземания е прието при посочен ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ.

Вземанията са предявени от Т.С.Д. с молба с вх. № 142846 от 26.10.2017г., което е в пределите на срока установен в чл. 688, ал. 1 ТЗ.

Съдът намира, че възражението упражнено от длъжника - „Б.“ АД /н./ на датата 04.12.2017 г., е подадено в срок от легитимирана страна, поради което е допустимо и следва да бъде разгледано по същество.

Разгледано по същество възражението е основателно.

Кредиторът с оспорено вземане – Т.С.Д. установява, че между нея и дружеството длъжник на 20.08.2008 г. се е породило суперфициарно правоотношение с източник договор за учредяване право на строеж. По силата на този договор Т.С.Д. в качеството и на един от собствениците-учредители е преотстъпила право на строеж в полза на дружеството-длъжник в качеството му на строител-приемател, което е поело насрещното задължение в определен с договора срок да изгради в мястото, за което е учредено право на строеж жилищна сграда с характеристики индивидуализирани в договора за суперфиция. Упоменатият договор за суперфиция е последица от сключен на 19.04.2007 г. между длъжника /строител/ и Л. и Т. Д. /собственици/ предварителен договор за отстъпване право на строеж, като в чл. 3.7. дружеството – строител се е ангажирало спрямо собствениците да изгради за своя сметка монолитна сграда при спазване условията на този договор при срок от 18 месеца, считано от издаването на датата на протокола за строителна линия и ниво. Едновремено с това отново в обсъждания предварителен договор – чл. 4.2. е поето и задължение от строителя, че ако сградата не бъде предадена с разрешение за ползване след изтичане на 3 месеца, считано от предвидения в чл. 3.7. срок за изпълнение, то строителя дължи на собствениците неустойка в размер на 3 % - месечно, но не повече от 15 % върху стойността на обектите, за които собствениците са си запазили право на строеж – оценени по пазарни цени от вещо лице. Извън горното се констатира, че между длъжника – строител и собствениците -  Л. и Т. Д. на 19.06.2008 г. се е подписал Протокол № 6, като в т. 3 на същия е предвидено, че за постигане компенсация за неизпълнение желанието на собствениците да бъде изграден гараж в бъдещата сграда, както и други неудобства, то от строителя е поето задължение да изплати обезщетение в тяхна полза в размер на сумата от 10 000 евро. Според допълнително споразумение от 18.08.2008 г. сключено отново в същия персонален състав се установява, че по отношение уговореното финансово обезщетение в полза на собствениците по смисъла на Протокол 6/19.06.2008 г. е договорено разплащането да се осъществи, както следва : сумата от 5 000 евро по банков път или в брой преди момента на подписване на нот. акт за отстъпване право на строеж и сумата в размер от 5 000 евро в деня на подписване на акт Обр. 15 за бъдещата сграда. От останалите приобщени към молбата за предявяване на вземанията писмени доказателства се устанвява това, че срокът за извършване на обещаното от приемателя – строител изграждне на процесната сграда е променен, а именно ситуиран е на 24 месеца, считано от даването на строителна линия. Такава строителна линия е дадена с предвидения за това проткол на датата – 29.09.2010 г., което означава, че уговорения срок за изграждане на сградата /24 месеца/ е изтекъл на 29.09.2012 г., съответно гратисния срок от три месеца е изтекъл на 29.12.2012 г. и от деня следващ посочената дата за строителя-длъжник е възникнало задължението за заплащане на уговорената в чл. 4.2. от предварителния договор неустойка за забава в полза на собствениците. Установяван се, че сградата е въведена в експлоатация на 23.12.2014 г. – момента на издаването на разрешението за строеж. Тоест забавата в изграждането на жилищната сграда /касателно неустойката по чл. 4.2. от предв. договор/ е продължила от 29.12.2012 г. до 23.12.2014 г. По отношение акт Обр. 15 пък се установява, че е надлежно оформен и издаден на датата – 28.10.2014 г. При тази фактология съдът по несъстоятелността намира, че всяко едно от паричните вземания,  за които кредитора - Т.С.Д. е предприела предявяване пред синдика в откритото производство по несъстоятелност на строителя - „Б.“ АД е налдежно възникнало в правната й сфера при реализацията на валидно породил се източник на облигационното имуществено право на вземане. Същевременно обаче от страна на длъжника своевременно в първия възможен момент след приемане на тези вземания в развиващото се производство е наведено правоизключващото възражение за погасяване на тези вземания по давност. Принадлежността на това средство за защита срещу придобити и противопоставяни материални права е лично на длъжника и същия се е възползвал от правото си да го упражни, което означава, че съдът следва да прецени, дали очертаните погоре като породени притезателни права подлежат на принудително изпълнение или не с оглед факта на евентуално изтекла погасителна давност на правото да бъдат принудително удовлетворени. Съдът се солидаризира с мотивите на синдика, че вземанията за  сумата в размер от 9 979, 15 лв. /равностойност на 5 000 евро/ - представляваща уговорено за изплащане парично обезщетение с падеж 20.08.2008 г. /дата на подписване на нот. акт № 62/2008 г./ в протокол № 6 от 19.06.2008 г., чиято регулация е допълнена по волята на страните със споразумение от 18.08.2008 г., и сумата в размер от 47 274,63 лв. – състалвяваща уговорена и дължима неустойка за забавено строителство за периода от 30.12.2012 г. до 22.12.2014 г., съобразно клауза от предварителен договор подписан на 19.04.2007 г. и нотариален акт № 62/2008 г. са погасени по давност. Изискуемостта на първото вземане съствляващо част от уговорено парично обезщетение за поето и неизпълнено от строителя задължение за изграждане и прехвъляне на гараж в полза на учредителите на суперфицията несъмнено според вложената от стрните воля е настъпила на 20.08.2008 г. Приложимата по отношение на това вземане давност е общата 5-годишна такава, уредена в чл. 110 ЗЗД, защото същото не съставлява вземане за неустойка, а е уговорено под формата на парично обезщетение, което е определено от страните след постигнато от тях съгласие, че строителя няма да изпълни поетото с предварителния договор задължение да изгради и прехвърли на собствениците гараж, тоест не се касае за отнапред уговорена отговорност за репариране на вреди, а за възприета такава едва след допускане на неизпълнението. Предвид това погсителната давност спрямо това вземане следва да се приеме за изтекла към датата – 20.08.2013 г., далеч преди момента на упражняване на молбата за предявяването на същото – 26.10.2017 г.  Що се касае до вземането за сумата в размер от 47 274,63 лв., то същото несъмннено е от категорията на неустоечните и приложимата към него институт на давността е специалната такава по чл. 111, букв „в“ ЗЗД, а именно 3-годишна. Давността по отношение на това вземане е започнала да тече, считано от 23.05.2013 г., защото към този момент се е акумулирал максималния размер на дължимата според чл. 4.2. от предварителния договор неустойка /15 %/. Съобразявайки този начален момент на стартиране течението на приложимия давностен срок, то съдът заключава, че същия е изтекъл към 23.05.2016 г., с което правото на принудително удовлетворяване за това вземане, чиито носител е бил кредитора – Д. се е погасило.

Неоснователно обаче се явява възражението на длъжника - „Б.“ АД по отношение погасяването по давност на вземането за парично обезщетение в размер на 5000 евро, което е договорено с Протокол 6 от 19.06.2008 г. при установен по волята на страните падеж за изпълнение – датата на издаване на Акт образец 15 във връзка със строителството на уговорената с предварителния договор за отстъпване право на строеж сграда. Събраният доказателствен материал и в частност издадения акт Обрзец 15 недвусмислено сочи, че юридическия факт, с които е свързан момента на изискуемостта на тази част от паричното обезщетение е датата – 28.10.2014 г. Вече се обоснова от страна на съда, че приложимия спрямо този вид вземане давностен срок е общия 5-годишен по смисъла на чл. 110 ЗЗД, което означава, че към датата на депозиране на молбата за предявяване на същото в производството по несъстоятелнст от страна на кредитора – Д., което се е случило на 26.10.2017 г. течащата давност е надлежно прекъсната на основание чл. 116, буква „б“ ЗЗД, което означава, че паричното притезание съществува, а активно материално легитимиран негов носител е Т.Д., поради което същото съвсем правилно е отнесено от синдика в списъка на приетите вземания и следва да бъде оставено там, а останалите две вземания предявени с молабата от 26.10.2017 г., за които след детайлен анализ в горните мотиви се прие да са погасени по давност следва да се изключат от обявения допълнителен списък на приетите предявени вземания по чл. 688, ал. 1 ТЗ.   

4./ По възражение с вх. № 163350/04.12.2017 г., подадено от длъжника „Б.“ АД /н./ срещу списъка на приетите предявени в срока по 688, ал. 1 ТЗ вземания, обявен в ТР на 27.11.2017 г. на кредиторите на „Б.“ АД /н./ в частта, с която са приети вземанията, предявени от Етажна собственост, гр. София, ул. „*******, съставляващи както следва: сума от 821,12 лв. – задължения за месечни вноски във фонд „Ремонт, обновления и аварии“ създаден и поддържан при Етажна собственост, гр. София, ул. „*******, дължими за периода от месец – 04.2014 г. до датата на решението за открИ.е на производството по несъстоятелност – 11.08.2017 г., произтичащи от взети решения на общото събрание на Етажната собственост от 03.04.2014 г., от 15..10.2015 г. и от 27.09.2016 г., ведно със законната лихва за забава, считано от падежа на всяка вноска до окончателното ѝ изплащане, и сумата от 137,22 лв. – задължения за месечни вноски във фонд „Ремонт, обновления и аварии“ създаден и поддържан при Етажна собственост, гр. София, ул. „*******, дължими за периода от 12.08.2017 г. до 02.11.2017 г., произтичащи от решение на общото събрание на етажната собственост от 27.09.2016 г., ведно със законната лихва за забава от падежа на всяка вноска до окончателното ѝ изплащане. Длъжникът оспорва съществуването на приетите от синдика вземания като възразява, че решенията на общото събрание на Етажната собственост, на които се основани претенциите на кредитора, не са му съобщени, както и че до него не е отправяна покана за заплащането им. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част от задълженията.

Кредиторът с приетите вземания, чрез пълномощника си – адв. А. оспорва възражението на длъжника като го намира за неоснователно. Счита, че решенията на общото събрание, от които произтичат предявените вземания, са законосъобразни като длъжникът е бил надлежно уведомен за тях със залепването на съобщение по чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС за изготвянето на протокол от общото събрание и не ги е оспорил по надлежния за това ред устанвен в ЗУЕС. Оспорва възражението на длъжника за изтекла погасителна давност по отношение на задълженията за вноска от месец април до месец октомври 2014 г. Счита погасителната давност за прекъсната като посочва, че на датата - 08.03.2017 г., т.е. преди изтичане на давностния срок и за първата от оспорените вноски, е предявил вземанията си пред съда чрез депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като впоследствие, след депозирано от длъжника възражение срещу издадената заповедт, е упражнил и установителен иск по смисъла на чл. 422 ГПК.

От страна на синдика – А.М. е постъпило подробно становище от 12.12.2017 г. по възражението. Изразява съгласие с доводите на длъжника, че не се установява решенията на общото събрание на етажната собственост да са породили правно действие, доколкото към молбата за предявяване на вземанията не са представени доказателства за оповестяването им по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, в резултат на което не е започнал да тече четиринадесетдневният срок за изпълнението им по чл. 38 ЗУЕС. Намира евентуалното възражение на длъжника за изтекла по отношение на вноските, дължими за периода от месец април до месец октомври 2014 г., погасителна давност за основателно.

Съдът, като взе предвид направеното възражение, списъка на приетите вземания, изготвен от синдика по реда на чл. 688, ал. 1 ТЗ, извършените в съдебното заседание по чл. 692, ал. 2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

По партидата на несъстоятелния длъжник в Търговския регистър на 27.11.2017 г. са обявени изготвените от синдика списъци на приети и неприети вземания, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ, като вземанията на Етажна собственост, гр. София, ул. „*******, а именно - сума от 821,12 лв. – задължения за месечни вноски във фонд „Ремонт, обновления и аварии“ създаден и поддържан при Етажна собственост, гр. София, ул. „*******, дължими за периода от месец – 04.2014 г. до датата на решението за открИ.е на производството по несъстоятелност – 11.08.2017 г., произтичащи от решения на общото събрание на етажната собственост от 03.04.2014 г., от 15..10.2015 г. и от 27.09.2016 г., ведно със законната лихва за забава от падежа на всяка вноска до окончателното ѝ изплащане, и сума от 137,22 лв. – задължения за месечни вноски във фонд „Ремонт, обновления и аварии“ създаден и поддържан при Етажна собственост, гр. София, ул. „*******, дължими за периода от 12.08.2017 г. до 02.11.2017 г., произтичащи от решение на общото събрание на етажната собственост от 27.09.2016 г., ведно със законната лихва за забава от падежа на всяка вноска до окончателното ѝ изплащане, са включени от синдика в списъка на допълнително предявените приети вземания.

Съдът намира, че възражението на длъжника „Б.“ АД /н./ от дата – 04.12.2017 г. е упражнено в срок, поради което е допустимо и следва да бъде разгледано по същество.

Разгледано по същество възражението е неоснователно.

От приложения към молбата за предявяване на вземанията нотариален акт № 12, том I, рег. № 319, дело № 7 от 2013 г. на нотариус Д. *** действие Софийски районен съд, вписан в НК по рег. № 049, се установява, че по силата на договор за продажба, сключен на 20.02.2013 г. с „Б.Р.“ АД, „Б.“ АД /н./ е придобил правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в жилищна сграда в гр. София, район „Студентски“, с административен адрес ул. „*******, а именно – апартамент № 9, находящ се на II жилищен етаж, със застроена площ 157,20 кв.м., с принадлежащото му мазе № 9 с полезна площ 3,62 кв.м., заедно с припадащите му се 2,287 % идеални части от общите части на сградата и заедно с припадащите му се 2,287 % идеални части от правото на собственост върху УПИ Х – 1397, 1398. Видно от приложения към молбата за предявяване на вземанията протокол от 03.04.2014 г. на същата дата Общото събрание на Етажната собственост е взело решение ежемесечно, считано от 01.04.2014 г., за фонд „Ремонт и обновяване“ да се събира общо за цялата етажна собственост сумата от по 500,00 лв. като вноските да е заплащат ежемесечно от всеки собственик на самостоятелен обект съразмерно на притежаваните от него идеални части от общите части в сградата. Видно от протокол от 15.10.2015 г. членовете на Общото събрание на Етажната собственост са взели решение, считано от 01.10.2016 г. размерът на сумата, предназначена за фонд „Ремонт, обновления и аварии“ да бъде увеличен на 600,00 лв.- месечно, а с решение от 27.09.2016 г. тази сума отново е увеличена, този път на 2 000 лв.-месечно, считано от 01.10.2016 г., без да се променя начинът по който вноските се разпределят между отделните собственици на самостоятелни обекти в сградата попадаща в режим на етажна собственост. От представените по делото протоколи съответно от 09.04.2014 г., от 20.10.2015 г. и от 03.10.2016 г. за поставяне на съобщение за изготвени протоколи от общите събрания, се констатира, че всяко от решенията е съобщено на етажните собственици по реда установен в нормата на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. С изтичането на четиринадесетдневния срок по чл. 38 ЗУЕС от поставяне на съобщението решенията на Общото събрание на Етажната собственост са влезли в сила, като в тежест на етажните собственици е възникнало задължение за заплащане на месечни вноски във фонд „Ремонт, обновления и аварии“ съразмерно на притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата. С оглед на изложеното и доколкото длъжникът „Б.“ АД /н./ притежава 2,287 % идеални части от общите части на сградата, в негова тежест са възникнали задължения за месечни вноски във фонд „Ремонт, обновления и аварии“ както следва: по 11,44 лв. за всеки месец попадащ в периода от м.април 2014 г. до м. декември 2015 г., включително, или общо 240,24 лв.; по 13,72 лв. за всеки месец попадащ в периода от м.януари 2016 г. до м.септември 2016 г., включително, или общо 123,48 лв.; и по 45,74 лв. за всеки месец попадащ в периода от м.октомври 2016 г. до м.октомври 2017 г., включително, или общо 596,62 лв. От страна на длъжника не се установява плащане на така възникналите парични задължения. С оглед периодичния характер на задълженията длъжникът се счита в забава от първия ден на месеца, следващ този за който вноската се дължи, съответно от тази дата върху задълженията му се начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва. Неоснователно се явява и възражението на длъжника за погасяване по давност на част от задълженията му, а именно - вноските дължими, считано от месец април 2014 г. до месец октомври 2014 г., доколкото давността по отношение на тях е била наделжно прекъсната на 08.03.2017 г. на основание чл. 116, б. „б“ ЗЗД – с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, доколкото издадената във връзка с това заявление заповед за изпълнение е била възразена от длъжника, а кредитора с цел устанвяване на паричните си притезания заявени със заповедта е упражнил в срока по чл. 415 ГПК установителен иск при квалификацията на чл. 422 ГПК.  

При изложените съображения съдът по несъстоятелност възприема решението на синдика да включи вземанията на Етажна собственост, гр. София, ул. „******* за вноски във фонд „Ремонт, обновления и аварии“ в общ размер на 958,34 лв., ведно със законната лихва за забава върху всяка от вноските до окончателното ѝ погасяване, в списъка на приетите вземания, като възражението на длъжника с искане за обратното следва да бъде оставено без уважение.

С оглед отхвърлянето на възражението на длъжника като неоснователно в негова тежест възниква отговорност за заплащане на разноските, направени от кредитора с възразено вземане за защита срещу възражението, доколкото от негова страна е направено искане за присъждането им. Предвид това и доколкото кредиторът-Етажна собственост доказа да е направил разноски в настоящото производство в размер на сумата от 800,00 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, същите следва да му се присъдят по реда на чл. 78, ал.3 ГПК във връзка с чл. 621 ТЗ, респективно да се възложат за плащане на масата на несъстоятелността на „Б.“ АД /н./.

5./ По възражение с вх. № 163463/04.12.2017 г., подадено от кредитора - „И.А.“ ЕАД срещу списъка на неприетите вземания, обявен в ТР на 27.11.2017 г. на кредиторите на „Б.“ АД /н./ в частта, с която в списъка са включени вземания, предявени както следва: сума в размер на 50,00 лв. – платена глоба по ел. фиш № 1277703/07.07.2016 г., сума в размер на                    1 941,06 лв. – платен данък върху превозните средства за автомобил, марка Opel Vectra 1.9 CDTI, Рег. № С ***** за периода от 2008 г. до 2013 г., сума в размер на 216,31 лв. – платен данък върху превозните средства за автомобил, марка Opel Vectra 1.9 CDTI, Рег. № С ***** за 2014 г., сума в размер на 216,31 лв. – платен данък върху превозните средства за автомобил, марка Opel Vectra 1.9 CDTI, Рег. № С ***** за 2014 г., сума в размер на 216,31 лв. – платен данък върху превозните средства за автомобил, марка Opel Vectra 1.9 CDTI, Рег. №           С ***** за 2016 г., и сума в размер на 25 лв. – разноски за държавна такса по ч. гр.д. № 12729 по описа за 2017 г. на СРС, 42-ри с-в. Кредиторът намира съображенията на синдика да включи предявените от него вземания в списъка на неприетите за неоснователни. Счита, че сключеният между него и Б.“ АД /н./ договор за лизинг на лек автомобил, марка Opel Vectra 1.9 CDTI, Рег. № *****е продължил да обвързва страните до окончателното връщане на автомобила във фактическата власт на лизингодателя на 08.12.2016 г., съответно до този момент разходите за годишните данъци за моторните превозни средства е следвало да бъдат поети от лизингополучателя.

Синдикът – А.М. е депозирала становище от 21.12.2017 г. по възражението като намира същото за неоснователно. Счита, че изпълнението на договора за лизинг е приключило със сключването на споразумение между страните на 18.06.2008 г., от който момент е отпаднало основанието за възлагане на данъка за моторни превозни средства в тежест на „Б.“ АД /н./.

Длъжникът, в открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. С., изразява становище за неоснователност на възражението като се присъединява към становището на синдика.

Съдът, като взе предвид направеното възражение, списъка на неприетите вземания, изготвен от синдика по реда на чл. 688, ал. 1 ТЗ, извършените в съдебното заседание по чл. 692, ал. 2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

По партидата на несъстоятелния длъжник в Търговския регистър на 27.11.2017 г. са обявени изготвените от синдика списъци на приети и неприети вземания, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ, като вземанията на „И.А.“ ЕАД, предявени с молба вх. № 154154/17.11.2017 г., съставляващи какво следва: сума в размер на 50,00 лв. – платена глоба по ел. фиш № 1277703/07.07.2016 г., сума в размер на 1 941,06 лв. – платен данък върху превозните средства за автомобил, марка Opel Vectra 1.9 CDTI, Рег. № *****за периода от 2008 г. до 2013 г., сума в размер на 216,31 лв. – платен данък върху превозните средства за автомобил, марка Opel Vectra 1.9 CDTI, Рег. №         *****за 2014 г., сума в размер на 216,31 лв. – платен данък върху превозните средства за автомобил, марка Opel Vectra 1.9 CDTI, Рег. № *****за 2014 г., сума в размер на 216,31 лв. – платен данък върху превозните средства за автомобил, марка Opel Vectra 1.9 CDTI, Рег. № *****за 2016 г., и сума в размер на 25,00 лв. – разноски за държавна такса по ч.гр.д. № 12729 по описа за 2017 г. на СРС, 42-ри с-в, са включени от синдика в списъка на неприетите вземания.

Съдът намира, че възражението на „И.А.“ ЕАД от дата – 04.12.2017 г., е упражнено от легитимирано лице и в срок, поради което е допустимо и следва да бъде разгледано по същество.

Разгледано по същество възражението е неоснователно.

Видно от представените към молбата за предявяване на вземанията писмени доказателства на 10.07.2006 г. между възразилия кредитор „И.А.“ ЕАД, от една страна, и „Б.“ АД /н./, от друга, е сключен договор за финансов лизинг на автомобили, по силата на който срещу заплащане на уговорените лизингови вноски на длъжника е предоставено ползването на лек автомобил, марка Opel Vectra 1.9 CDTI, Рег. № *****за период от 36 месеца. Съгласно  чл. 10.3.2. разходите във връзка със задължения, произтичащи от нормативни актове, касаещи ползването на моторни превозни средства и собствеността върху тях, за срока на договора се възлагат в тежест на лизингополучателя. Видно от представеното по делото допълнително споразумение от 18.06.2008 г., сключено между страните по договора за финансов лизинг, с оглед настъпило с отдадения на лизинг автомобил пътно транспортно произшествие и получено от лизингодателя застрахователно обезщетение в размер на 17 120,00 лв., същите са се съгласили с полученото застрахователно обезщетение да се считат погасени остатъчните задължения на „Б.“ АД /н./ за лизинговите вноски до края на първоначално уговорения срок на договора в размер на сумата от 8 299,62 лв., както и дължимия ДДС върху автомобила в размер на 1 659,92 лв., като разликата до полученото от лизингодателя обезщетение да бъде възстановена на лизингополучателя по посочена от него банкова сметка. ***, с оглед погасяването на задължения на лизингополучателя за заплащане на уговорените лизингови вноски, страните са се съгласили правото на собственост върху автомобил да бъде прехвърлено на лизингополучателя със сключването на договор в изискуемата форма, която уговорка разкрива характеристиките на предварителен договор. Тъй като със сключването на споразумението се е погасило задължението на лизингополучателя за заплащане на лизингови вноски и насрещното задължение на лизингодателя за предоставяне ползването на вещта, като същата е оставена в държане на лизингополучателя, лизинговото правоотношение между страните е прекратено, в т.ч. уговорката за възлагане на разходите във връзка с ползването и собствеността върху моторните превозни средства в тежест на лизингополучателя. Въпреки уговорката за прехвърляне на собствеността „И.А.“ ЕАД е останал собственик на автомобила като в това си качество е бил задължен да заплаща данъка върху превозните средства за периода от 2008 г. до 2016 г. Доколкото лизинговото правоотношение е било прекратено не е налице основание за превъзлагане на разходите по заплащане на този данък в тежест на „Б.“ АД /н./. В същото време към всеки един момент „И.А.“ ЕАД е могъл да прехвърли собствеността върху автомобила на „Б.“ АД /н./ съобразно постигнатата в споразумението уговорка, в т.ч. и принудително, по пътя на конститутивната искова защита осигурена по смисъла на чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Във връзка с претенцията за възлагане на отговорността за платената от „И.А.“ ЕАД глоба, наложена с електронен фиш от 07.07.2016 г., в размер на сумата от 50,00 лв., няма данни през същия период автомобила да е ползван от представители на „Б.“ /.н./, а доколкото към този момент лизинговото правоотношение е било прекратено, отново липсва основание за превъзлагане на отговорността върху „Б.“ /.н./. Що се отнася до претенцията на „И.А.“ ЕАД за възлагане в тежест на „Б.“ /н./ на разноските за държавна такса за образуването на заповедно производство, с предмет предявените пред съда по несъстоятелността вземания, в размер на 25,00 лв., същата не може да се приеме за дължима, доколкото няма данни заповедта за изпълнение да е влязла в сила.

Предвид горното съдът по несъстоятелността възприема като правилно решението на синдика да включи предявените от „И.А.“ ЕАД вземания в списъка на неприетите, като възражението му следва да бъде оставено без уважение.

6./ По възражение /озаглавено молба/ с вх. №172869/19.12.2018г., подадено от лицето – И. Ю. С., гражданка на Руска федерация, родена на *** г., чрез пълномощника й – адв. Ал. С.. Запознавайки се с така депозираното възражение съдът по несъстоятелността го намира за недопустмо, поради това, че същото няма годен предмет. Процесуалното право на възражение уредено в нормата на чл. 690 ТЗ възниква в правната сфера било на кредитор, било на длъжник тогава, когато дадено парично вземане, което е било надлежно предявено в сроковете установени в чл. 685, ал. 1  ТЗ или чл. 688, ал. 1 ТЗ е включено било в списъка на приетите предявени вземания, било в този на неприетите такива. В случая в провежданото производство по несъстоятелност спрямо длъжника -  „Б.“ АД /н./ категорично отсъстват данни, че кредитор -  И. Ю. С., гражданка на Руска федерация, родена на *** г. е упражнила правото си да предяви своите парични вземания пред синдика в пределите на визираните в чл. 685, ал. 1  ТЗ или чл. 688, ал. 1 ТЗ  срокове, които са изтекли съответно на 17.09.2017 г. и на 17.11.2017 г. За да не остават съмнения относно евентуален служебен ангажимент на синдика да включи вземанията на посоченото лице, поради попадането им в приложното поле на тези по чл. 687 ТЗ /вземания на работници и служители/ следва да се акцентира и върху това, че характера на сочените във възржението парични притезания издава те да са такива произтичащи от неизпълнение на поето от длъжника облигационно задължение по предварителен договор за продажба на недвижим имот, респективно не съставляват неизпълнение на трудово задължение на работодател за плащане на работник/служител на суми за трудово възнаграждение или обезщетения по смисъла на КТ  В този смисъл съвсем закономерно е и другото наблюдавано правно положение, а именно, че в изготвените и обявени от синдика списъци а приетите и неприти вземания не са коментирани и не фигурират вземания на лицето - И. Ю. С.. Това означава само едно, че посоченото лице не е предприело действия по срочно предявяване на вземанията, с които разполага в рамките на установените в ТЗ срокове, като след този момент това й процесуално право е отпаднало и не може да бъде упражнено посредством ползването на друг правен механизъм, какъвто е възражението по чл. 690 ТЗ. Предназначението на това средство за защита на кредитор или длъжник е съвсем различно от правото на кредитора да предяви вземанията си пред синдика. В този ред на мисли упражненото по реда на чл. 690 ТЗ възражение от страна на И. Ю. С. е недопустимо и като такова подлежи на оставяне без разглеждане. 

След разглеждане на всички възражения и постановяване на акт по всяко от тях, съдът намира, че следва да бъдат одобрени списъците на приетите и неприети вземания изготвени от синдика по смисъла на чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 ТЗ спрямо длъжника - „Б.“ АД  /н./ със съответните допълнения, корекции и изменения. Следва да бъде насрочено и Събрание на кредиторите с дневен ред по чл.677, т. 3 и т.8 от ТЗ, а именно за избор на синдик, дококолкото с решение по смисъла на чл. 679, ал. 1 ТЗ състав при Софийски градски съд е отменил решенията взети по време на провелото се на 19.01.2018 г. първо събрание на кредиторите на „Б.“ АД  /н./ сред които решения е и това за избор на синдик. В денвния ред на свикваното събрание следва да се включи и точка съврзана с реда и начина на осребряване на имуществотото попадащо в обхвата на масата на несъстоятелността на „Б.“ АД  /н./.

Воден от горните съображения, Софийски градски съд

 

                                               О П Р Е Д Е Л И:

 

 ИЗМЕНЯ Списъка на приетите предявени в срока по чл. 685 от ТЗ вземания спрямо длъжника „Б.“ АД  /н./ изготвен на 29.09.2017 г. и обявен от синдика в ТР при АВ на 10.10.2017 г., по възражение с вх.№ 129823/11.10.2017г., подадено от „Б.П.Б.“ АД, като ВКЛЮЧВА в същия предявените такива от „Б.П.Б.“ АД с молба от 15.09.2017г., която е коригирана с писмено уведомление от 04.01.2018 г., съставляващи, както следва : сумата в размер от  0,02 лв. /равностойност на 0,01 евро/ - изискуема и непогасена главница по договор за инвестиционен кредит № 334/2006г. и анекси към него, по които договор длъжникът - „Б.“ АД се е задължил солидарно, като поръчител наред с кредитополучателя „3 Р П.“ АД – при ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ;  сумата в размер от 127 256,90 лв.  /равностойност на 65 065,42 евро/ - вземане за начислена законна лихва върху главното вземане за периода от 12.03.2014 г. до 14.09.2017 г.; сумата в размер от 1 101,13 лв. /равностойност на 563,00 евро/ - представляваща незаплатен остатък на направени разноски във връзка със сключени застрахователни полици по повод договор за банков кредит от 2006 г.; и сумата в размер от 2 901,96 лв. /равностойност на 1 483,75 евро/  - представляваща дължими разноски свързани с подновяване на ипотека обезпечаваща изпълнението на задълженията по договор за банков кредит от 2006 г., като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ упражненото от „Б.П.Б.“ АД възражение с вх.№ 129823/11.10.2017г. в останалата му част.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подаденото от кредитора – Т.С.Д. възражение с вх. № 130295/11.10.2017г. срещу Списъка на неприетите вземания на кредиторите на „Б.“ АД /н./ предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, който е изготвен на 29.09.2017 г. и обявен в търговския регистър на 10.10.2017 г. в частта му по т. 7.

 

ИЗМЕНЯ Списъка на приетите предявени в срока по чл. 685 от ТЗ вземания спрямо длъжника „Б.“ АД  /н./ изготвен на 29.09.2017 г. и обявен от синдика в ТР при АВ на 10.10.2017 г., по възражение с вх.№ 137174/17.10.2017г., подадено от „Б. БГ“ ЕООД, като ВКЛЮЧВА в същия предявените такива от кредитора - „Б. БГ“ ЕООД с молба от 05.09.2017г., съставляващи, както следва : сумата в размер от 4 014 617,97 лв. – представляваща незаплатена част от цена по два предварителни договора за продажба сключени на 09.10.2007 г. и 21.11.2007 г. - с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ; сумата в размер от 1 669 417,06 лв. – представляваща законна лихва за забава върху главното вземане за неплатена цена        /4 014 617,97 лв./, което обезщетение е начислено за периода от 15.07.2013 г. до 17.08.2017 г. - с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ;  сумата в размер на законната лихва за забава върху главното вземане за неплатена цена /4 014 617,97 лв./, която се начислява след 18.08.2017 г. до окончателното плащане – с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ упражненото от „Б. БГ“ ЕООД възражение с вх. № 137174/17.10.2017г. в останалата му част.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подаденото от кредитора – „Б. БГ“ ЕООД възражение с вх.№ 137175/17.10.2017г. насочено срещу Списъка на приетите предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ вземания, обявен в ТР на 10.10.2017 г. на кредиторите на „Б.“ АД в частта му, с която вземането на кредитора - „М.Г.Х.“ АД, чуждестранно дружество регистрирано в ТР с фиш 782531 в Република Панама, което е описано от синдика в т. 9 от Списъка е прието.

 

ДОПЪЛВА Списъка на приетите предявени в срока по чл. 685 от ТЗ вземания спрямо длъжника „Б.“ АД  /н./ изготвен на 29.09.2017 г. и обявен от синдика в ТР при АВ на 10.10.2017 г., като ВКЛЮЧВА в него заявените от кредитора - „М.Г.Х.“ АД с негова молба  от 18.09.2017 г. /подадена по пощата/, вземания съставляващи, както следва : сумата в размер от 713 722,42 лв. – начислено обезщетение за забава в плащането на главен дълг /1 510 719,82 лв. - дължими възнаграждения за извършени дейности по договори за строителство от 02.11.2011 г., 17.09.2010 г., 07.10.2010 г., 20.06.2011 г. и 15.01.2011 г., ведно с издадени към тях фактури, които възнаграждения са били прехвърлени от първоначалния им носител – „А.“ АД в полза на „М.Г.Х.“ АД с договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 17.12.2012 г./ за периода от 18.12.2012 г. до 11.08.2017 г. – с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ;   сумата в размер от 15 946,48 лв. – начислено обезщетение за забава в плащането на главен дълг /1 510 719,82 лв. - дължими възнаграждения за извършени дейности по договори за строителство от 02.11.2011 г., 17.09.2010 г., 07.10.2010 г., 20.06.2011 г. и 15.01.2011 г., ведно с издадени към тях фактури, които възнаграждения са били прехвърлени от първоначалния им носител – „А.“ АД в полза на „М.Г.Х.“ АД с договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 17.12.2012 г./ за периода от 12.08.2017 г. до 18.09.2017 г. – с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ.   

 

ДОПУСКА корекция в Списъка на приетите предявени в срока по чл. 685 от ТЗ вземания спрямо длъжника „Б.“ АД  /н./ изготвен на 29.09.2017 г. и обявен от синдика в ТР при АВ на 10.10.2017 г., по възражение с вх.№ 137177/17.10.2017 г., подадено от „Ч.П.“ ООД, като ИЗКЛЮЧВА от същия вземания възлизащи в размер на сумата от 136 677,00 лв., обхващаща задължения по фактура с № 1605/08.04.2009 г., фактура № 1747/30.06.2009 г., фактура № 2083/29.01.2010 г.., фактура № 2386/31.08.2010 г., фактура № 2387/31.08.2010 г. и фактура № 2739/28.02.2011 г., а така също ДОПУСКА ПРОМЯНА по т. 2 от Списъка на приетите вземания относно възприетото основание на предявеното и прието вземане с носител - „Ч.П.“ ООД възлизащо в размер на сумата от 179 627,95 лв., като вместо посоченото основание - фактура № 1143/19.08.2008 г., фактура № 1687/01.06.2009 г., фактура № 1560/18.03.2009 г., фактура № 1685/30.05.2009 г., фактура № 1686/01.06.2009 г., фактура № 2247/31.05.2010 г., фактура № 2248/31.05.2010 г. и фактура № 2249/31.05.2010 г. ДА СЕ ЧЕТЕ коригирано основание, а именно – договор от 12.05.2016 г. за встъпване в задълженията на „А.“ АД към „Ч.П.“ ООД, произтичащи от договор № 008-06/20.04.2006 и договор № 20-07/27.08.2007 г., както и относно възприетото основание на предявеното и прието вземане с носител - „Ч.П.“ ООД възлизащо в размер на сумата от 129 836,00 лв., като вместо посоченото основание - договор от 12.05.2016 г. за встъпване в задълженията на „А.“ АД към „Ч.П.“ ООД по три броя фактури с № 3614/31.07.2012 г., с № 4339/23.07.2013 г. и с фактура № 4360/31.07.2013 г., което ДА СЕ ЧЕТЕ при коригирано основание – незаплатено вземане по издадени фактура № 3614/31.07.2012 г., фактура № 4339/23.07.2013 г. и фактура № 4360/31.07.2013 г.

 

ИЗМЕНЯ Списъка на приетите предявени в срока по чл. 685 от ТЗ вземания спрямо длъжника „Б.“ АД  /н./ изготвен на 29.09.2017 г. и обявен от синдика в ТР при АВ на 10.10.2017 г., по възражение с вх.№ 137178/17.10.2017г., подадено от „Б.“ ЕООД, като ВКЛЮЧВА в същия предявените такива от кредитора - „Б.“ ЕООД с молба от 05.09.2017г., съставляващи, както следва : сумата от 2 462 268,38 лв., представляваща изискуемо вземане по договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 09.04.2015 г. сключен между „Б.П.Б.“ АД и „Б.“ ЕООД за задължения /главница, съставляваща предсрочно изискуем остатък по отпуснат банков кредит/ на длъжника - „Б.“ АД /н./ в качеството му на поръчител по договор за кредит от 19.06.2007 г. и 8 бр. Анекси към него, което поръчителство е дадено в полза на кредитополучателя – „Б.Б.“ ООД, при ред на удовлетворяване – чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ; 2.) сумата от 42 080,45 лв. /с равностойност  евро – 21 515,39 евро/, представляваща изискуемо вземане по договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 09.04.2015 г. сключен между „Б.П.Б.“ АД и „Б.“ ЕООД за задължения /възнаградителна лихва начислена за периода от 28.02.2014 г. до 19.05.2014 г. върху главното вземане за отпуснат банков кредит/ на длъжника - „Б.“ АД /н./ в качеството му на поръчител по договор за кредит от 19.06.2007 г. и 8 бр. Анекси към него, което поръчителство е дадено в полза на кредитополучателя – „Б.Б.“ ООД, при ред на удовлетворяване – чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ; 3.) сумата от 3 145,44 лв. /с равностойност  в евро – 1 608,24 евро/, представляваща изискуемо вземане по договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 09.04.2015 г. сключен между „Б.П.Б.“ АД и „Б.“ ЕООД за задължения /наказателна лихва начислена за периода от 31.03.2014 г. до 20.05.2014 г. върху просроченото главното вземане за отпуснат банков кредит/ на длъжника - „Б.“ АД /н./ в качеството му на поръчител по договор за кредит от 19.06.2007 г. и 8 бр. Анекси към него, което поръчителство е дадено в полза на кредитополучателя – „Б.Б.“ ООД, при ред на удовлетворяване – чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ; 4.) сумата от 422,40 лв. /с равностойност  в евро – 215,97 евро/, представляваща изискуемо вземане по договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 09.04.2015 г. сключен между „Б.П.Б.“ АД и „Б.“ ЕООД за задължения /начислена такса за обслужване на отпуснатия кредит/ на длъжника - „Б.“ АД /н./ в качеството му на поръчител по договор за кредит от 19.06.2007 г. и 8 бр. Анекси към него, което поръчителство е дадено в полза на кредитополучателя – „Б.Б.“ ООД, при ред на удовлетворяване – чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ; 5.) сумата от 811 469,11 лв., представляваща изискуемо вземане по договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 09.04.2015 г. сключен между „Б.П.Б.“ АД и „Б.“ ЕООД за задължения /начислена законна лихва за забава в плащането на главното вземане по предоставения банков кредит, което обезщетение е дължимо за периода 21.05.2014 г. – 17.08.2017 г./ на длъжника - „Б.“ АД /н./ в качеството му на поръчител по договор за кредит от 19.06.2007 г. и 8 бр. Анекси към него, което поръчителство е дадено в полза на кредитополучателя – „Б.Б.“ ООД, при ред на удовлетворяване – чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ; 6./ сума равна на законната лихва за забава в плащането на главното вземане по предоставения банков кредит за периода от 18.08.2017 г. до окончателното плащане, която е дължима по договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 09.04.2015 г. сключен между „Б.П.Б.“ АД и „Б.“ ЕООД за задължения на длъжника - „Б.“ АД /н./ в качеството му на поръчител по договор за кредит от 19.06.2007 г. и 8 бр. Анекси към него, което поръчителство е дадено в полза на кредитополучателя – „Б.Б.“ ООД, при ред на удовлетворяване – чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ; 7./ сумата от 16 494,16 лв. – такса по изп. дело № 366/2015 г. по описа на ЧСИ-М., сумата от 30 000 лв. – адвокатски хонорар заплатен по изп. дело № 366/2015 г., както и сумата от 89 013,39 лв. – начислена такса по тарифата на ЗЧСИ във връзка с провеждане на изп. дело № 366/2015 г., при ред на удовлетворяване – чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ.

 

ДОПЪЛВА Списъка на неприетите предявени в срока по чл. 685 от ТЗ вземания спрямо длъжника „Б.“ АД  /н./ изготвен на 29.09.2017 г. и обявен от синдика в ТР при АВ на 10.10.2017 г. във връзка с предявеното от „Б.“ ЕООД с молба от 05.09.2017 г. вземане възлизащо в размер на сумата от 50 758,33 лв., което съставлява разноски направено в рамките на ч.гр.д. № 27 210/2014 г. по описа на СРС, 70 с-в.

ДОПУСКА корекция в Списъка на приетите предявени в срока по чл. 685 от ТЗ вземания спрямо длъжника „Б.“ АД  /н./ изготвен на 29.09.2017 г. и обявен от синдика в ТР при АВ на 10.10.2017 г. относно предявеното и прието вземане на кредитора – „М.“ ЕООД, което е посочено в т. 8 от списъка, като същото ВМЕСТО за сумата в размер от 4 464 999 лв. ДА СЕ ЧЕТЕ за сумата в размер от 4 164 999 лв. 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение с вх. № 137180/17.10.2017 г., подадено от кредитора - „Б. БГ“ ЕООД срещу Списъка на приетите предявени в срока по чл. 685 от ТЗ вземания изготвен на 29.09.2017 г. и обявен от синдика в ТР при АВ на 10.10.2017 г. присъстващи в частта му по т. 9 и отнасящи се до кредитор - „М.“ ЕООД.

ИЗМЕНЯ Списъка на приетите предявени в срока по чл. 685 от ТЗ вземания спрямо длъжника „Б.“ АД  /н./ изготвен на 29.09.2017 г. и обявен от синдика в ТР при АВ на 10.10.2017 г., по възражение с вх.№ 137443/17.10.2017г., подадено от П.И.И., Д.И.И. и Д.И.И., като ВКЛЮЧВА в същия предявените такива от кредиторите – П.И.И., Д.И.И. и Д.И.И. с тяхна съвместна молба от 18.09.2017г., съставляващи, както следва : 1./ вземания на П.И. : за сума в размер на 3 250,00 лв. – неплатена наемна цена, дължима за периода от 01.07.2014 г. до 30.09.2017 г. на основание чл. 5 от Споразумение от 06.11.2014 г. – при ред на уволетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ, за сума в размер на 1 000 лв. – неустойка за забава, дължима на основание чл. 7 от Споразумение от 06.11.2014 г. за неизпълнение на задължението за плащане на наемна цена – при ред на уволетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ, и за сума в размер на 19 161,84 лв. – неустойка за забава за периода от 30.09.2015 г. до 17.09.2017 г., дължима на основание чл. 8 от Споразумение от 06.11.2014 г. за неизпълнение на задължението за завършване на сграда в груб строеж в срок - при ред на уволетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ; вземания на Д.И. – за сума в размер на 3 250,00 лв. – неплатена наемна цена, дължима за периода от 01.07.2014 г. до 30.09.2017 г. на основание чл. 5 от Споразумение от 06.11.2014 г. - при ред на уволетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ, за сума в размер на 1 000 лв. – неустойка за забава, дължима на основание чл. 7 от Споразумение от 06.11.2014 г. за неизпълнение на задължението за плащане на наемна цена - при ред на уволетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ; и за сума в размер на 8 344,08 лв. – неустойка за забава за периода от 30.09.2015 г. до 17.09.2017 г., дължима на основание чл. 8 от Споразумение от 06.11.2014 г. за неизпълнение на задължението за завършване на сграда в груб строеж в срок - при ред на уволетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ; вземания на Д.И. – за сума в размер на 3 250 лв. – неплатена наемна цена, дължима за периода от 01.07.2014 г. до 30.09.2017 г. на основание чл. 5 от Споразумение от 06.11.2014 г. - при ред на уволетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ, за сума в размер на 1 000 лв. – неустойка за забава, дължима на основание чл. 7 от Споразумение от 06.11.2014 г. за неизпълнение на задължението за плащане на наемна цена - при ред на уволетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ; и за сума в размер на 8 344,08 лв. – неустойка за забава за периода от 30.09.2015 г. до 17.09.2017 г., дължима на основание чл. 8 от Споразумение от 06.11.2014 г. за неизпълнение на задължението за завършване на сграда в груб строеж в срок - при ред на уволетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ.

ИЗМЕНЯ Списъка на приетите предявени в срока по чл. 685 от ТЗ вземания спрямо длъжника „Б.“ АД  /н./ изготвен на 29.09.2017 г. и обявен от синдика в ТР при АВ на 10.10.2017 г., по възражение с вх.№ 137656/17.10.2017г., подадено от длъжника – „Б.“ АД  /н./, като ИЗКЛЮЧВА от същия част от предявените от кредитора – „Б.П.“ ООД с молба от 14.09.2017г. и приети от синдика вземания, съставляващи както следва : 1./ сумата над 156, 27 лв. до 623,41 лв. - лихва за забава върху главницата по Договор за заем № 19/06.06.2014 г., начислена на основание чл. 14, ал. 1 и 2 от договора за периода от предоставяне на заема – 06.06.2014 г., до датата на предявяване на вземането пред синдика – 14.09.2017 г.; 2./ сумата над 77,95 лв. до 183,77 лв. - лихва за забава върху главницата по Договор за заем № 20/06.06.2014 г., начислена на основание чл. 14, ал. 1 и 2 от договора за периода от предоставяне на заема – 06.06.2014 г., до датата на предявяване на вземането пред синдика – 14.09.2017 г.; 3./ сумата от 8 000 лв. – неустойка уговорена по смисъла на чл. 16, ал. 3, вр. чл. 7, ал. 1, т. 2от Договор за заем № 19/06.06.2014 г.; 4./ сумата от 2 600 лв. – неустойка уговорена по смисъла на чл. 16, ал. 3, вр. чл. 7, ал. 1, т. 2 от Договор за заем № 20/06.06.2014 г., като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението с вх. № 137656/17.10.2017г., подадено от длъжника – „Б.“ АД  /н./ в останалата му част.  

ИЗМЕНЯ Списъка на приетите предявени в срока по чл. 685 от ТЗ вземания спрямо длъжника „Б.“ АД  /н./ изготвен на 29.09.2017 г. и обявен от синдика в ТР при АВ на 10.10.2017 г., по възражение с вх.№ 137657/17.10.2017г., подадено от длъжника – „Б.“ АД  /н./, като ИЗКЛЮЧВА от същия предявеното от кредитора – Ю.О.М. с молба от 12.09.2017г. и прието от синдика вземане съставляващо сумата в размер от 9 780 лв. /равностойност на 5000 евро/ -  неустойка за забава дължима съгласно чл. 12, ал. 2 от сключен предварителен договор за продажба на недвижим имот от 24.09.2013 г.

ИЗМЕНЯ Списъка на приетите предявени в срока по чл. 685 от ТЗ вземания спрямо длъжника „Б.“ АД  /н./ изготвен на 29.09.2017 г. и обявен от синдика в ТР при АВ на 10.10.2017 г., по възражение с вх.№ 137659/17.10.2017г., подадено от длъжника – „Б.“ АД  /н./, като ИЗКЛЮЧВА от същия предявеното от кредитора – Т.С.Д. с молба от 15.09.2017г. и прието от синдика вземане съставляващо сумата в размер от 9 779,15 лв. /равностойност на 5000 евро/ -  договорна неустойка дължима съгласно нотариален акт за учредяване право на строеж срещу задължение за построяване на апартаменти, студия, офиси, подземни паркоместа и складове № 62/20.08.2008 г.

ДОПУСКА корекция в Списъка на приетите предявени в срока по чл. 685 от ТЗ вземания спрямо длъжника „Б.“ АД  /н./ изготвен на 29.09.2017 г. и обявен от синдика в ТР при АВ на 10.10.2017 г., по възражение с вх.№ 137660/17.10.2017 г., подадено от длъжника - „Б.“ АД /н./, като ДОПУСКА ПРОМЯНА по т. 5 от Списъка на приетите вземания относно възприетия начин на отговорност на длъжника спрямо кредиторите – Н.И.Д. и Р.И.Д., а именно : 1./ че кредитора - Н.И.Д. е носител на вземания за следните суми – сума в размер на 3 520,50 лв. – главница по Анекс № 3 към Предварителен договор от 13.04.2007 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на вземането – 11.08.2017 г., до окончателното му изплащане, сума в размер на 620,26 лв. – обезщетение за забава на главницата от 3 520,50 лв. в размер на законната лихва, начислена за периода от 18.11.2015 г. до 11.08.2017 г., сума в размер на 310,50 лв. – разноски в заповедното производство, сума в размер на 421,90 лв. – разноски в исковото производство за установяване на вземането, и сума в размер на 369,00 лв. – разноски в изпълнителното производство, образувано за принудително събиране на вземанията и 2./ че кредитора – Р.И.Д. е носител на вземания за следните суми – сума в размер на 3 520,50 лв. – главница по Анекс № 3 към Предварителен договор от 13.04.2007 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на вземането – 11.08.2017 г., до окончателното му изплащане, сума в размер на 620,26 лв. – обезщетение за забава на главницата от 3 520,50 лв. в размер на законната лихва, начислена за периода от 18.11.2015 г. до 11.08.2017 г., сума в размер на 310,50 лв. – разноски в заповедното производство, сума в размер на 421,90 лв. – разноски в исковото производство за установяване на вземането, и сума в размер на 369,00 лв. – разноски в изпълнителното производство, образувано за принудително събиране на вземанията.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение с вх.№ 137660/17.10.2017 г., подадено от длъжника - „Б.“ АД /н./ Списъка на приетите предявени в срока по чл. 685 от ТЗ вземания спрямо длъжника „Б.“ АД  /н./ изготвен на 29.09.2017 г. и обявен от синдика в ТР при АВ на 10.10.2017 г., с което е поискано изключване на приетите вземания предявени от кредиторите - Н.И.Д. и Р.И.Д..

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖНИЕ възражение с вх. № 137662/17.10.2017 г., подадено от длъжника - „Б.“ АД /н./ срещу списъка на приетите предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ вземания, обявен в ТР на 10.10.2017 г. на кредиторите на „Б.“ АД /н./ в частта, с която са приети вземанията, предявени от Национална агенция по приходите съставляващи както следва: сума в размер на 7,42 лв. – публични вземания за задължителни осигурителни вноски по Декларация обр. 6, вх. № 220021100815818 за м. януари 2011 г., ведно със законната лихва за забава от падежа на вземането до окончателното им изплащане, сума в размер на 12,67 лв. – публични вземания за задължителни осигурителни вноски по Декларация обр. 6, вх. № 220021101388402 за м. февруари 2011 г., ведно със законната лихва за забава от падежа на вземането до окончателното им изплащане, сума в размер на 70,03 лв. – публични вземания за задължителни осигурителни вноски по Декларация обр. 6, вх. № 220021103553353 за м. май 2011 г., ведно със законната лихва за забава от падежа на вземането до окончателното им изплащане, сума в размер на 70,57 лв. – публични вземания за задължителни осигурителни вноски по Декларация обр. 6, вх. № 220021104100465 за м. юни 2011 г., ведно със законната лихва за забава от падежа на вземането до окончателното им изплащане, сума в размер на 531,36 лв. – публични вземания за задължителни осигурителни вноски по Декларация обр. 6, вх. № 220021105059580 за м. юли 2011 г., ведно със законната лихва за забава от падежа на вземането до окончателното им изплащане, сума в размер на 676,92 лв. – публични вземания за задължителни осигурителни вноски по Декларация обр. 6, вх. № 2200211052316262 за м. август 2011 г., ведно със законната лихва за забава от падежа на вземането до окончателното им изплащане, сума в размер на 763,10 лв. – публични вземания за задължителни осигурителни вноски по Декларация обр. 6, вх. № 220021105793569 за м. септември 2011 г., ведно със законната лихва за забава от падежа на вземането до окончателното им изплащане, сума в размер на 1 770,32 лв. – публични вземания за задължителни осигурителни вноски по Декларация обр. 6, вх. № 220021106375395 за м. октомври 2011 г., ведно със законната лихва за забава от падежа на вземането до окончателното им изплащане, сума в размер на 1 790,97 лв. – публични вземания за задължителни осигурителни вноски по Декларация обр. 6, вх. № 220021100008994 за м. ноември 2011 г., ведно със законната лихва за забава от падежа на вземането до окончателното им изплащане.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение с вх. № 137663/17.10.2017 г., подадено от длъжника „Б.“ АД /н./ срещу списъка на приетите предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ вземания, обявен в ТР на 10.10.2017 г. на кредиторите на „Б.“ АД /н./ в частта, с която са приети вземанията, предявени от „Б.б.з.р.“ АД, съставляващи както следва: сума в размер на 5 473,14 лв. – неустойка по чл. 16, ал. 4 от Договор за кредит № 671/29.02.2012 г. и анекси към него, за забава плащането на възнаградителна лихва за периода от 03.10.2014 г. до 10.08.2017 г. и сума в размер на 56 633,28 лв. – неустойка по чл. 15, ал. 1 от Договор за кредит № 733/26.03.2013 г. и анекси към него, за забава плащането на възнаградителна лихва за периода от 20.03.2014 г. до 10.08.2017 г..

ОСТВАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ възражението с вх. № 137663/17.10.2017 г., подадено от длъжника „Б.“ АД /н./ срещу списъка на приетите предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ вземания, обявен в ТР на 10.10.2017 г. на кредиторите на „Б.“ АД /н./ в частта му, отнасяща се до поискано изключване от Списъка на приетите вземания изготвен по реда на чл. 685, ал. 1 ТЗ на вземане за неустойка по чл. 15, ал. 1 от Договор за кредит № 719/08.10.2012 г. и анекси към него, за забава плащането на възнаградителна лихва.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ възражение с вх. № 137665/17.10.2017г., подадено от длъжника - „Б.“ АД /н./ срещу предявените от кредитора – „Д.Е.Д.Е.А.Г.“ ООД вземания /подлежащ на връщане задатък и дължима договорна неустойка във връзка прекратяване на предварителен договор от 11.10.2013 г./, които вземания не са включени от синдика в изготвените от същия по реда на чл. 685, ал. 1 ТЗ Списъци на приетите и неприети вземания, обявени в ТР на 10.10.2017 г.  

 ИЗМЕНЯ Списъка на приетите предявени в срока по чл. 685 от ТЗ вземания спрямо длъжника „Б.“ АД  /н./ изготвен на 29.09.2017 г. и обявен от синдика в ТР при АВ на 10.10.2017 г., по възражение с вх. № 137706/17.10.2017г., подадено от И.П.П., като ВКЛЮЧВА в същия предявените такива от кредитора – И.П.П. с молба от 18.09.2017 г. /подадена по пощата/, съставляващи, както следва : сумата от 121 543,65 лв. – вземане за връщане на предоставен заем с договор за заем от 27.11.2012, изменен с Анекс от 27.12.2013 г. и Споразумение от 11.07.2017 г., при ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ; сумата от 195 237,45 лв. – неустойка за забава дължима за периода от 01.01.2016 г. до 11.07.2017 г. начислена по реда на т. 2 от Анекс от 27.12.2013 г. и т. 7 от споразумение от 11.07.2017 г., при ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ; и сумата от 24 951,90 лв. - парично обезщетение за направени разходи във връзка с провеждане на съдебни дела договорно установено с чл. 8 на споразумение от 11.07.2017 г., при ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ, като ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ възражение с вх. № 137706/17.10.2017г., подадено от И.П.П. в частта му, с която се възразява против неприемане на вземания съставляващи разликата надвишаващ общата предявена сума от 341 733,00 лв. до оспорената такава в размер от 342 087,20 лв. 

ИЗМЕНЯ Списъка на приетите предявени в срока по чл. 685 от ТЗ вземания спрямо длъжника „Б.“ АД  /н./ изготвен на 29.09.2017 г. и обявен от синдика в ТР при АВ на 10.10.2017 г., по възражение с вх. № 137711/17.10.2017г., подадено от И.П.П. и П.И.Р., като ВКЛЮЧВА в същия предявените такива от кредиторите – И.П.П. и П.И.Р. с молба от 18.09.2017 г. /подадена по пощата/, съставляващи, както следва : сумата в размер от 16 315,66 лв. – предоставен и невърнат на уговорения падеж заем, произтичащ от договор за заем  № 061/01.04.2015 г. - при ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ, сумата в размер от 3 939,08 лв. – предоставен и невърнат на уговорения падеж заем, произтичащ от по договор за заем № 067/01.04.2016 г. - при ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ, сумата в размер от 5 000 лв. - предоставен и невърнат на уговорения падеж заем, произтичащ от по договор за заем № 068/21.11.2016 г. - при ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ, сумата в размер от 21 102,77 лв. – предоставен и невърнат на уговорения падеж заем, произтичащ от по договор за заем № 069/27.12.2016 г. - при ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ, сумата в размер от 1 352,72 лв. – предоставен и невърнат на уговорения падеж заем, произтичащ от по договор за заем  № 070/05.01.2017 г. - при ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение с вх. № 137711/17.10.2017г., подадено от И.П.П. и П.И.Р. в частта му отнасяща се до предявеното вземане за предоставен и невърнат на уговорения падеж заем, произтичащ от договор за заем  № 061/01.04.2015 г. относно размера му съставляващ разликата над сумата от 16 315,66 лв. до пълния му предявен размер от 18 742,32 лв.

ИЗМЕНЯ Списъка на приетите предявени в срока по чл. 685 от ТЗ вземания спрямо длъжника „Б.“ АД  /н./ изготвен на 29.09.2017 г. и обявен от синдика в ТР при АВ на 10.10.2017 г., по възражение с вх. № 137713/17.10.2017г., подадено от „М.Г.Х.“ АД, като ВКЛЮЧВА в същия предявените такива от кредитора – „М.Г.Х.“ АД с молба от 18.09.2017 г. /подадена по пощата/, съставляващи, както следва : сумата в размер от 493 720,60 лв. – парично вземане, произтичащо от разпределено в полза на акционера – И. Р. вземане за дивидент от формирана печалба на длъжника „Б.“ АД по решение на ОС на дружеството от 05.09.2015 г., което вземане впоследствие е прехвърлено чрез сключен договор за цесия от 05.09.2015 г.- при ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ; сумата в размер от 84 512,62 лв. – вземане за лихва за забава в плащането на главното вземане /493 720,60 лв./ начислена за периода от 06.12.2015 г. до 11.08.2017 г. – при ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ; сумата в размер от 5 211,49 лв. – вземане за лихва за забава в плащането на главното вземане /493 720,60 лв./ начислена за периода от 11.08.2017 г. до момента на плащането – при ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ; сумата в размер от 493 720,60 лв. – парично вземане, произтичащо от разпределено в полза на акционера – П.Р. вземане за дивидент от формирана печалба на длъжника „Б.“ АД по решение на ОС на дружеството от 05.09.2015 г., което вземане впоследствие е прехвърлено чрез сключен договор за цесия от 05.09.2015 г. – при ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ; сумата в размер от  84 512,62 лв. – вземане за лихва за забава в плащането на главното вземане /493 720,60 лв./ начислена за периода от 06.12.2015 г. до 11.08.2017 г. – при ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ; сумата в размер от 5 211,49 лв. – вземане за лихва за забава в плащането на главното вземане /493 720,60 лв./ начислена за периода от 11.08.2017 г. до момента на плащането – при ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ; сумата в размер от 340 386,80 лв. – парично вземане, произтичащо от разпределено в полза на акционера – Д. Р. вземане за дивидент от формирана печалба на длъжника „Б.“ АД по решение на ОС на дружеството от 05.09.2015 г., което вземане впоследствие е прехвърлено чрез сключен договор за цесия от 05.09.2015 г. – при ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ; сумата в размер от 58 265,71 лв. – вземане за лихва за забава в плащането на главното вземане /340 386,80 лв./ начислена за периода от 06.12.2015 г. до 11.08.2017 г. – при ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ; и сумата в размер от 3 592,96 лв. – вземане за лихва за забава в плащането на главното вземане /340 386,80 лв./ начислена за периода от 11.08.2017 г. – датата на решението за открИ.е производство по несъстоятелност – при ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подаденото от „М.Г.Х.“ АД възражение с вх. № 137713/17.10.2017г. в останалата му част.

ОДОБРЯВА на основание чл. 692, ал.1 от ТЗ  Списъците на приети и неприети предявени вземания по чл. 685 от ТЗ, изготвени от синдика на „Б.” АД /н./, ЕИК *******обявени на 10.10.2017 г. в ТР при АВ под № 20171010110646  по партидата на „Б.“ АД /н./ с гореописаните допълнения, корекции и изменения.

ИЗМЕНЯ Списъка на приетите предявени в срока по чл. 688 от ТЗ вземания спрямо длъжника „Б.“ АД  /н./ изготвен на 21.11.2017 г. и обявен от синдика в ТР при АВ на 27.11.2017 г., по възражение с вх.№ 163228/04.12.2017г., подадено от „Д.Е.Д.Е.А.Г.“ ООД, като ВКЛЮЧВА в същия предявените такива от кредитора – „Д.Е.Д.Е.А.Г.“ ООД с молба от 05.10.2017г., съставляващи, както следва : сумата в размер на сумата от 44 016,00 лв., представляваща подлежащ на възстановяване задатък заплатен по предварителен договор от 11.10.2013 г., с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ; и сумата в размер от 19 558,30 лв. – договорна неустойка уговорена и дължима по смисъла на чл. 8, буква „д“ от предварителен договор от 11.10.2013 г., с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ възражение с вх. № 163345/04.12.2017 г. подадено от длъжника  - „Б.“ АД  /н./ срещу Списъка на приетите предявени в срока по чл. 688 от ТЗ вземания спрямо длъжника „Б.“ АД  /н./ изготвен на 21.11.2017 г. и обявен от синдика в ТР при АВ на 27.11.2017 г. в частта му, с която се иска изключване на приети вземанания на кредитора – „Б.П.“ ООД за сумата от 8 000 лв. – еднократно платима неустойка на основание чл. 16, ал. 3 вр. чл. 7, ал. 1, т. 2 от Договор за паричен заем № 19/06.06.2014 г. и за сумата от 2 600 лв. – еднократно платима неустойка на основание чл. 16, ал. 3 вр. чл. 7, ал. 1, т. 2 от Договор за паричен заем № 20/06.06.2014 г.

ИЗМЕНЯ Списъка на приетите предявени в срока по чл. 688 от ТЗ вземания спрямо длъжника „Б.“ АД  /н./ изготвен на 21.11.2017 г. и обявен от синдика в ТР при АВ на 27.11.2017 г., по възражение с вх.№ 163345/04.12.2017г., подадено от длъжника - „Б.“ АД  /н./, като ИЗКЛЮЧВА от списъка на приетите вземания предявените такива от кредитора – „Б.П.“ ООД съставляващи, както следва : сумата за законна лихва за забава върху главница /35 414,85 лв./ по Договор за паричен заем № 19/06.06.2014 г. и допълнителните споразумения към него, за периода считано от 15.09.2017 г. до 06.12.2017 г., и сумата за законна лихва за забава върху главница /10 439,72 лв./ по Договор за паричен заем № 20/06.06.2014 г. и допълнителните споразумения към него, за периода считано от 15.09.2017 г. до 06.12.2017 г., и ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение с вх.№ 163345/04.12.2017г., подадено от длъжника - „Б.“ АД  /н./ в останалата му част.

ИЗМЕНЯ Списъка на приетите предявени в срока по чл. 688 от ТЗ вземания спрямо длъжника „Б.“ АД  /н./ изготвен на 21.11.2017 г. и обявен от синдика в ТР при АВ на 27.11.2017 г., по възражение с вх.№ 163349/04.12.2017г., подадено от длъжника - „Б.“ АД  /н./, като ИЗКЛЮЧВА от списъка на приетите вземания предявените такива от кредитора – Т.С.Д. съставляващи, както следва : сумата в размер от      9 979, 15 лв. /равностойност на 5 000 евро/ - представляваща уговорено за изплащане парично обезщетение с падеж 20.08.2008 г. /дата на подписване на нот. акт № 62/2008 г./ в протокол № 6 от 19.06.2008 г., чиято регулация е допълнена по волята на страните със споразумение от 18.08.2008 г.; и сумата в размер от 47 274,63 лв. – състалвяваща уговорена и дължима неустойка за забавено строителство за периода от 30.12.2012 г. до 22.12.2014 г., съобразно клауза от предварителен договор подписан на 19.04.2007 г. и нотариален акт № 62/2008 г., като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение с вх. № 163349/04.12.2017 г. подадено от длъжника  - „Б.“ АД  /н./ в останалата му част.    

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение с вх. № 163350/04.12.2017 г. подадено от длъжника  - „Б.“ АД  /н./ срещу Списъка на приетите предявени в срока по чл. 688 от ТЗ вземания спрямо длъжника „Б.“ АД  /н./ изготвен на 21.11.2017 г. и обявен от синдика в ТР при АВ на 27.11.2017 г. в частта му по т. 4, а именно приетите вземания предявени от кредотора – ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ, находяща се в гр. София, ул. „*******.

ОСЪЖДА масата на несъстоятелността на „Б.“ АД  /н./, ЕИК *******със седалище и адрес на управление *** полза на ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ, находяща се в гр. София, ул. „*******, на основание чл. 621 ТЗ във връзка с чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в размер от 800,00 лв. – направени разноски от кредитора във връзка със защитата му в производството по разглеждане на упражнено спрямо негово вземане възражение с вх. № 163350/04.12.2017 г. подадено от длъжника  - „Б.“ АД  /н./, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение с вх. № 163463/04.12.2017 г. подадено от кредитора - „И.А.“ ЕАД, ЕИК ******* срещу Списъка на неприетите предявени в срока по чл. 688 от ТЗ вземания спрямо длъжника „Б.“ АД  /н./ изготвен на 21.11.2017 г. и обявен от синдика в ТР при АВ на 27.11.2017 г. в частта му по т. 6, с която предявените от „И.А.“ ЕАД, ЕИК ******* с негова молба от 16.11.2017 г. са отнесени от синдика в посочения списък на неприетите вземания. 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ възражение /озаглавено молба/ с вх. №172869/19.12.2018г., подадено от лицето – И. Ю. С., гражданка на Руска федерация, родена на *** г. срещу Списъка на приетите предявени в срока по чл. 688 от ТЗ вземания спрямо длъжника „Б.“ АД  /н./ изготвен на 21.11.2017 г. и обявен от синдика в ТР при АВ на 27.11.2017 г.

ОДОБРЯВА на основание чл. 692, ал.1 от ТЗ  Списъците на приетите и неприети предявени вземания по чл. 688, ал. 1 от ТЗ, изготвени от синдика на „Б.” АД /н./, ЕИК *******обявени на 27.11.2017 г. в ТР при АВ под № 20171127091734 по партидата на „Б.“ АД /н./ с гореописаните изменения.

 

СВИКВА на основание чл. 674, ал.2 от ТЗ Събрание на кредиторите на „Б.” АД /н./, ЕИК ********* с дневен ред по чл.677, ал.1, т. 3 и т. 8 от ТЗ, а именно : 1./ избор на постоянен синдик и определяне на неговото текущо месечно възнаграждение; 2./ определяне реда и начина за осребряване на имуществото на длъжника, метода и условията на оценка на имуществото, избор на оценители и определяне на възнаграждението им, на 11.05.2018г. в 15,30 ч. в Съдебната палата, гр. София, бул.”Витоша” № 2, в заседателната зала, където провежда заседанията си  VІ-2 състав.

Да се извърши обявяване в АВ, ТР на определението за одобряване на списъците и насрочване на Събранието на кредиторите, като се изпрати препис от същото и покана, за да се публикува.

Да се докладва делото след изтичане на едномесечен срок от обявяване на определението в ТР за евентуално решение по чл. 710 -711 от ТЗ.

Да се изпрати препис от определението и на синдика. Указва на синдика в срок 3-дни преди свиканото събрание да представи по делото списък на кредиторите с приети вземания и процентно съотношение на вземането на всеки кредитор спрямо общия размер на приетите вземания. Изрично указва на синдика – Н., че правомощията му по настоящото производство по несъстоятелност ще се считат за прекратени след вземане на решение от свиканото СК за избор на постоянен синдик /в случай, че е различен от него/ и назначаването му с акт на съда.

В частта, с която упражнените възражения против обявените списъци на предявените приети и неприети вземания изготвени по реда на чл. 685 ТЗ и чл. 688 ТЗ са оставени без разглеждане настоящото определение подлежи на обжалване в 1-седмичен срок, считано от обявяването му в ТР при АВ с частна жалба пред Софийския апелативен съд.  

В останалата му част определението не подлежи на обжалване.

Определението да се впише в Търговския регистър.

 

 

                                                                      СЪДИЯ: