№ 194
гр. София, 20.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-16, в закрито заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Валерия Братоева
като разгледа докладваното от Валерия Братоева Търговско дело №
20211100902037 по описа за 2021 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 20.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав в закрито съдебно заседание на
двадесети октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
като разгледа ч. търг. дело № 2037 по описа за 2021 година, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) вр. глава XXI „Обжалване на
1
определенията“ ГПК.
Образувано е по жалба № 20211011161341/11.10.2021 г. на "В.П.С.Х." ЕООД, ЕИК
****, срещу отказ № 20211004171754/05.10.2021 г. на АВ–ТРРЮЛНЦ за вписване
увеличаване на капитала на дружеството чрез приемане на нов съдружник.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на отказа, тъй като действието на
наложен запор не води до порок на сключената сделка за разпореждане с дружествения дял,
а единствено я прави непротивопоставима на обезпечения кредитор. Увеличаването на
капитала по същество не представлявало разпореждане с дружествен дял, който
притежателят му запазвал.
Регистърният орган е депозирал отговор на жалбата, в който се излагат допълнителни
съображения в подкрепа на постановения отказ, които е следвало да бъдат изложени при
неговото постановяване, затова и не се налага тяхното обсъждане. Последните изменения на
разпоредбата са концептуално неадекватни на охранителния характер на регистърното
производство и въпреки че предоставят определени процесуални права на регистърния
орган, не го превръщат в страна в производството.
Съдът като разгледа събраните доказателства, намира следното:
Със заявление А4, вх. № 20211004171754 /04.10.2021 г. е заявено за вписване в
ТРЮЛНЦ по партидата на "В.П.С.Х." ЕООД ефективно увеличаване на капитала на
дружеството от 50 лева на 1000 лева, като новите дялове бъдат поети от новоприетия
съдружник Т.Г.К., ЕГН **********.
Длъжностното лице при АВ приело, че тъй като по делото на търговеца бил вписан
запор върху дружествените дялове на едноличния собственик на капитала, поради което
запорът върху дружествен дял, наложен по реда на чл. 517, ал. 1 ГПК има същото действие,
както този, наложен по отношение на движима вещ или вземане, поради което и нормата на
чл. 451 ГПК е съответно приложима и затова била налице забрана за разпореждане с дела на
съдружника, която включвала забраната да се внасят изменения в членствените
правоотношения между дружеството и съдружника – длъжник. В противен случай би се
осуетила възможността взискателят да се удовлетвори от стойността на запорираните дялове
при уважаване на иск по чл. 517, ал. 4 ГПК. Запорът на дружествените дялове имал защитно
действие, като гарантирал правата на взискателя да може да предяви исковете по чл. 517
ГПК. Всяко действие по осуетяване и избягване на изпълнението върху дружествените
дялове с цел удовлетворяване на кредитора на съдружника следва да бъде квалифицирано
като недействително. При липсата на изричен текст в чл. 517 ГПК, по аргумент на чл. 451,
ал. 1 ГПК, следвало да се приеме, че съдружникът длъжник се лишава от правото да се
разпорежда със запорирания дял и не може под страх от наказателна отговорност да изменя,
поврежда или унищожава вещта, като по арг. на чл. 452, ал. 1 и 2 ГПК, всички действия на
разпореждане, извършени след вписването на запора в Търговския регистър, се считат за
недействителни спрямо взискателя и присъединилите се кредитори. При евентуалното
прекратяване на дружеството по реда на чл. 517, ал. 4 ГПК, кредиторът вписал запор, ще
има право да се удовлетвори от ликвидационния дял на едноличния собственик, който се
равнява на 100 % от чистото имущество на дружеството. Но ако капиталът на дружеството
бъде увеличен с приемането на нов съдружник, който е записал нови дялове, тогава
2
кредиторът, вписал запор, ще може да се удовлетвори само от дружествения дял на
длъжника, който ще съставлява в конкретния случай едва 5 % от чистата стойност на
имуществото. В тази връзка, при промяна на дружествения дял на съдружника длъжник чрез
включване на нов съдружник, щяло се стигне до намаляване на възможностите на кредитора
да се удовлетвори от припадащата се на съдружника-длъжник част от имуществото в ЕООД,
чийто едноличен собственик е длъжник. По тези съображения по заявлението е постановен
обжалваният отказ.
Жалбата е основателна.
Същественият в настоящото производство въпрос е вписаният запор върху дружествен
дял препятства ли действия на разпореждане със същия, съответно какво действие има
вписаният запор върху ефективното увеличаване на капитала на дружеството и записването
на дружествените дялове от трето лице, което се приема за съдружник.
Запорът върху дружествен дял прави евентуално извършено негово прехвърляне
непротивопоставимо на вписалия запора кредитор, но не съставлява забрана за извършване
на разпоредителна сделка със запорирания дружествен дял.
Действието на наложения запор върху дружествени дялове, който настъпва от момента
на вписването му в търговския регистър при Агенция по вписванията съгласно чл. 517, ал. 1
ГПК, е уредено в разпоредбите на чл. 451- чл. 453 ГПК и се изразява в това, че от момента
на налагане на запора, длъжникът се лишава от правото да се разпорежда с притежаваните
от него дялове, като в случай, че такова разпореждане е осъществено, в закона е изрично
предвидено, че то не може да бъде противопоставено на взискателя и на
присъединените кредитори, тъй като е недействително спрямо тези лица. Тази
недействителност обаче не е абсолютна, т. е. не е нищожност, а е относителна и има
действие само спрямо взискателя и другите присъединени в изпълнителното производство
лица, по отношение на които се счита, че сделката за прехвърляне на дружествени дялове,
извършена след наложения запор не е породила правни последици по преминаване на
собствеността върху дяловете от патримониума на длъжника в този на трето лице, с което
той е договарял. Вписването на запора, обаче, не означава, че ако е сключена сделка за
разпореждане с дружествените дялове, след като е наложен запор върху тях не е породила
правни последици - тя е действителна и поражда правни последици в отношенията между
страните по нея, както и по отношение на дружество и на трети лица, които нямат
качеството на взискател или присъединен кредитор в изпълнителното производство, в хода
на което от съдебния изпълнител е наложен запора. Ето защо и вписване в търговския
регистър на последиците от такава сделка не може да се откаже поради това, че дяловете,
които са предмет на разпореждането, са запорирани. Още по-малко пък наложен запор
върху дялове от капитала на едно търговско дружество представлява пречка за вписване на
увеличаване на капитала му, тъй като с него не се извършва изобщо действие на
разпореждане със запорираните дружествени дялове – те не се прехвърлят в собственост на
лице, различно от своя титуляр към момента на налагане на запора върху тях. Вписването на
увеличаването на капитала на едно търговско дружество не би било и пречка за взискателя
и присъединените кредитори, които се ползват от вписания запор, да насочат
принудителното изпълнение върху запорираните дружествени дялове по реда на чл. 517, ал.
3 ГПК чрез предявяване на конститутивен иск за прекратяване на "В.П.С.Х." ЕООД и
съответно да се удовлетворят от ликвидационния дял, който се припада за тях, без да се
3
отчита увеличението. Именно поради относителната недействителност, обезпеченият
кредитор все ще има право да получи ликвидационен дял съответстващ на 100 % от
имуществото на дружеството, без да се съобразява увеличението. В този смисъл правата на
лицето, вписало запора не биха били неблагоприятно засегнати.
Следователно с депозираното заявление са представени всички необходими
документи, обуславящи основателност на заявеното искане, поради което и вписване е
следвало да бъде извършено.
Независимо от основателността на жалбата, в полза на дружеството не се поражда
право на присъждане на съдебни разноски. И след измененията на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ,
алинея 6 предвижда съдът да присъжда разноски на страните по реда на ГПК, а последният
нормативен акт е категоричен: сторените в рамките на охранително производство разноски
остават в тежест на молителя – чл. 541 ГПК. Производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и след
измененията има охранителен, а не исков характер. То остава едностранно такова, тъй като
произнасянето по молба за вписване/обявяване засяга ЕДИНСТВЕНО и само правната сфера
на лицето, по чиято партида се вписват промените. Правната сфера на регистърния орган по
никакъв начин не се засяга от произнасянето, затова и възможността на АВ да даде
становище по депозирана жалба и да получи препис от постановено решение по жалбата не
й придава качеството страна в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ.
Производството по вписване на обстоятелства/обявяване на документи в ТРРЮЛНЦ е
охранително по своя характер, предвид на което същото на основание чл. 530 ГПК се
урежда от правилата на глава Четиридесет и девета ГПК, доколкото в специален закон не е
предвидено друго. С нормата на чл. 541 ГПК е дадена специална уредба по отношение на
разноските в охранителните производства, като е предвидено сторените от молителя
разноски да остават за негова сметка. Последното не може да бъде извлечено и от нормата
на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ, която единствено препраща към уредбата на ГПК, или в
приложимата и част за процесното охранително производство - глава Четиридесет и девета
ГПК, съобразно която уредба разноски не се присъждат нито в полза, нито в тежест на
компетентния да се произнесе по молбата за съдействие орган, включително и в
производството по обжалване на постановен отказ по молбата. Неприложима е
разпоредбата на чл. 78 ГПК, доколкото видно от диспозицията на последната, нормата
урежда дължимите разноски на ищец и ответник - страни в спорния исков процес, а и е
дерогирана от специалните правила на охранителното производство - чл. 541 ГПК.
В последния смисъл досежно характера на производството по чл. 25 ЗТТРЮЛНЦ като
охранително такова е и постоянната практика на ВКС, като напр. тази по определение
226/09.12.2020 г. по т.д. 1986/2020 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО.
На настоящия състав е известна и теза, според която регистърното производство
ЗТРРЮЛНЦ не представлява охранително производство по ГПК, тъй като такива могат да
бъдат само производствата пред съд или нотариус, а не и пред административен орган,
поради което и разноски се следвали по общите правила. Тази теза противоречи на
Тълкувателно постановление № 2/2014 г. от 19.05.2015 г. по тълк. д. № 2 от 2014 г. на ВКС и
ВАС, в което по задължителен за съдилищата начин е разяснено, че регистърното
производството е особено производство, в което длъжностното лице по регистрация е
длъжно да извърши предварителна проверка за спазване на предвидените в ЗТР
4
(наименование на нормативния акт към приемане на Постановлението) изисквания относно
формата на представените документи и съответствието им с материалния закон.
Производството е охранително - едностранно и безспорно, целящо да осигури съдебно
съдействие на търговци и клонове на чуждестранни търговци за вписване на подлежащи на
вписване обстоятелства и за обявяване на подлежащи на обявяване актове. Тази дейност по
вписване и обявяване в Търговския регистър не е административна. Актовете, с които
регистърното производство приключва - вписване, заличаване, обявяване или отказ за
вписване - не са индивидуални административни актове, а са актове с правно значимо
действие. Те не съдържат властническо волеизявление, с което да се осъществява държавно
управление. Осъществяваната държавна намеса е строго регламентирана, ограничена е до
точно изброени действия и не засяга чужда правна сфера. Предвиденият контрол за
законосъобразност на постановения отказ е гражданскоправен. Уреден е в чл. 25 от Закона
за търговския регистър, като е посочено, че компетентен да се произнесе е окръжния съд по
седалището на търговеца или клона на чуждестранния търговец. Съдът разглежда жалбата
еднолично, в закрито заседание, по реда на глава ХХІ от ГПК „Обжалване на
определенията”, а неговия акт подлежи на обжалване в 7-дневен срок пред съответния
апелативен съд, чието решение е окончателно. Контролът е идентичен с този за
охранителните актове и изключва приложимостта на административния.
След като няма съмнение, че производството е ОХРАНИТЕЛНО, то приложими са
правилата на ГПК, а това значи тези, предвидени за точно това производство, които отчитат
спецификите му – чл. 541 ГПК. Неприложимост на чл. 541 ГПК не би могла да се изведе от
това, че новата чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ препращала към изцяло изключващата тази
възможност разпоредба на чл. 541 ГПК – подобно препращане би било non sens. Всъщност
това е често срещан проблем на законодателната дейност в последните години. Въвеждането
на разпоредбата цели разтоварване на административните съдилища от разглеждане на
искове за вреди от незаконосъобразни актове на длъжностни лица при произнасянето им, но
извършената от законодателя промяна е крайно непрецизна и позволява нееднозначно
тълкуване. При извод регистърното производство да е охранително, ясно е, че отговорност
за разноските по смисъла на чл. 78 ГПК не може да бъде реализирана, тъй като тази
отговорност касае насрещни страни в производството, а регистърния орган не е такава
насрещна страна на заявителя. Затова препращането е към приложимата специална
разпоредба на чл. 541 ГПК, а тя е категорична за това кой следва да понесе разноските.
Следва да се отбележи, че съдът се произнася с изричен диспозитив само, когато присъжда
разноски (те не са част от спорния предмет), затова при неоснователност на искането, по
същото съдът не дължи произнасяне за отхвърлянето му с диспозитива на крайния акт.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ, по жалба № 20211011161341/11.10.2021 г. на "В.П.С.Х." ЕООД, ЕИК ****,
ОТКАЗ № 20211004171754/05.10.2021 г. на АВ–ТРРЮЛНЦ за вписване увеличаване на
капитала на дружеството чрез нови дялове и поемането им от Т.Г.К., ЕГН **********.
5
УКАЗВА на длъжностното лице при АВ - ТРРЮЛНЦ да впише в търговския регистър
по партидата на "В.П.С.Х." ЕООД, ЕИК ****, обстоятелствата, заявени за вписване със
заявление А4, вх. № 20211004171754/04.10.2021 г..
Решението не подлежи на обжалване. Препис да се връчи на АВ-ТРРЮЛНЦ.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6