М О Т И В И

 

         към присъда по НОХД N 190 по описа за 2009 год. на Провадийски районен съд.

 

         На 10.04.2009 год. РП-Провадия е внесла обвинителен акт по вх. Пр. №1149/2003г. по описа на РП-Провадия, ведно с материалите по ДП №394/2006г. по описа на РУ-Провадия, по който е образувано производство пред първа инстанция срещу подсъдимите Д.Й.Д. и В.З.В. за престъпление по чл.210, ал.1, т.2 и т.5, вр. с чл.209, ал.1 от НК.

 

         В съдебно заседание представител на ПРП поддържа обвинението изцяло. Моли съдът да оредели наказание на подс.Д. „Лишаване от свобода“ за срок от пет години  при строг режим в затвор , а по отношение на подс.В. да бъде наложено наказание в минимален размер, а именно една година „Лишаване от свобода“, като бъде приложена и разпоредбата на чл.25, ал.1, вр. с чл.23, ал.1 от НК по отношение на влезлите в сила присъди, както и да бъде зачетено времето през което подс.В. е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

По отношение на подс.Д.Д. производството се движи по реда на чл.269, ал.3 от НПК. Същият е бил нередовно призован, като не се явява. Обявен е за ОДИ с телеграма №35197/2007 г. Призовката е била върната в цялост с отбелязване, че лицето живее от дълги години в ******, по сведение на съседи. Изготвена е справка от НБД „Население“ за постоянен и настоящ адрес на лицето, от която е видно, че няма регистриран нов такъв. Изискана е справка от сектор „КИАД“ при ОД на МВР Варна, от която е видно, че за периода 01.01.2004 г. до 20.05.2014 г. лицето няма регистрирани влизания и излизания през границите на Р България. Постъпило е писмо от Началника на РУ „П“ Провадия, от което е видно, че до момента местонахождението на подсъдимия не е установено.

За подсъдимия се явява адв. Г.Г. ***, определена от АС при АК Варна за служебен защитник и назначена от съда от преди.

Същият пледира за оправдателна присъда, а при условията на евентуалност моли за приложение на разпоредбата на чл.55 от НК, както и с приложение на разпоредбата на  чл.25, ал.1, вр. с чл.23, ал.1 от НК по отношение на влезлите в сила присъди

         Подсъдимият В.З.В. съжалява за стореното и моли за оправдателна присъда.Счита себе си за подведен от  подс.Д.. Защитника на подс.В. пледира за оправдателна присъда, и при условията на евентуалност в случай, че същият бъде признат за виновен, моли за определяне на минимално наказание.

         След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

         През 2002г. подс.Д.Д. ***, а подс.В.В. ***. двамата се познавали помежду си.

През същата година, в ЗПК „Неша“-с.Невша, имало произведена и прибрана в складовете около 2000 тона пшеница. Председател на кооперацията бил см.В.П.Х.. Той разбрал, че същата година правителството е взело решение за попълване на държавния резерв с пшеница. По този повод, св.Х. подал заявка до Областна земеделска служба-варна за продажба на 1100 тона пшеница, с качество втора „Б“ група. Тъй като в него момент кооперацията не била регистрирана по Търговския закон, им било отказано изкупуване на пшеница. Председателя на кооперацията започнал да търси други пазари за продажба на пшеница.

В началото на м.октомври 2002г., подс.Д.Д. се срещнал със св.Х. и му обяснил, че разполага със 150 тона пшеница, която желаел да предаде в пункт на държавен резерв, намиращ се в с.******, обл.******. Тъй като пшеницата не отговаряла на стандартите за попълване на държавния резерв, подс.Д. предложил на св.Х. да закупи от кооперацията около 350 тона пшеница, на цена 150 лева за тон, без ДДС, да я смеси с неговата и полученото общо количество да предаде на държавен резерв,в база с.******. тъй като пазарната цена на пшеницата към него момент била 130-140 лева на тон без ДДС, предложената цена от подс.Д. била много добра и св.Х. се съгласил да сключат договор за продажба.

Уговорили се, на 04.10.2002г. да отидат до базата в с.******, където ще сключат договор директно с представител на фирма, която имала квота за продажба на зърно на държавен резерв.

Междувременно, подс.Д. намерил подс.В., обяснил му каква сделка може да сключи и го помолил да участва в нея с фирмата си ЕТ“Комерс-В.В.“***,като му обещал да изкара 3-4 хиляди лева. Въпреки, че нямал отпусната квота за зърно за държавен резерв, подс.В. се съгласил да участва.

На 04.10.2002г. подс.Д. взел с автомобила си св.В.Х. и гл. счетоводител на кооперацията, св.Ж.П. и потеглил за с.******, обл.**********. пристигнали към 08,30-09,00 часа и спрели пред административната сграда на базата на Държавен резерв. Подс. Д. имал предварителна уговорка там да го чака подс.В. и двамата заедно излезли от сградата. Подс.Д. представил подс.В. на свидетелите Х. и П. и им обяснил, че трябва да сключат договор с него. Всичките влезли в сладкарница за да обсъдят подробностите по договора. Разбрали се подсъдимите В. и Д. да осигурят товарни автомобили и да поемат транспортните разходи, а представителите на кооперацията поели разходите по натоварването и претеглянето. Сключен бил писмен договор между ЗПК „Невша“ и ЕТ „Комерс-В.В.“*** за закупуване на 350 тона пшеница, на цена 150,00 лева/тон, без ДДС. След това подс.В. си тръгнал, а подс.Д. заедно със свидетелите Х. ***. Подс. Д. веднага се заел да търси товарни автомобили за извозване на пшеницата

На следващия ден-05.10.2002г. сутринта, в кооперацията пристигнал подс.В. и започнало товаренето на товарните автомобили, осигурени от подс.Д.. претеглянето на пшеницата ставало на кантар намиращ се в с.Млада Гвардия, където присъствали подс.В. и представител на кооперацията, А. К. За натоварената пшеница били съставяни пътно-прехвърлителни разписки. С ППР с №№ 21 до 27 на 05.10.2002г. е била изнесена общо 159 800 кг. пшеница. С ППР с ІІ от 28 0о 37 на 06.10.2002г. е била изнесена пшеница в размер на 243 450 кг. тъй като изнесеното количество пшеница-403 тона било повече от договореното, бил сключен още един договор за покупко-продажба на пшеница, за 163 тона, на цена 150 лв./тон без ДДС, със страни ЗПК „Невша“ с.Невша и ЕТ „Комерс-В.В.“***-В.В.“***. Независимо, че подс.В. бил страна по договора, той не се интересувал къде се транспортира изнесената пшеница, като изцяло с нея се разпореждал подс.Д..

Тъй като пшеницата не била изплатена до 08.10.2002г., както е било регламентирано в договора, а подс.Д. имал намерение да изнесе още пшеница от кооперацията, той прибягнал до поредния измамлив ход.

На 10.10.2002г. вечерта, той отишъл до дома на св. Ж.П., като й дал копие на платежно нареждане от същата дата, за превод на 15000 лева, за частично плащане на пшеница, по договор с държавен резерв от 2002г. от ЕТ „Комерс-В.В.“***  на ЗПК „Невша“. Тъй като не си носила очилата и било тъмно, св.П. оставила за другия ден, който бил работен да прочете платежното нареждане. На 11.10.2002г. подс.Д. отишъл в кооперацията, предал сумата от 5000 лева от името на подс.В. и си поискал обратно копието от платежното нареждане. Св.П. му го върнала, като преди това съобразила да го преснеме. Действията на подс.Д. внесли успокоение у св.Х., като същият разрешил на 11.10.2002г. да се изнесе допълнително количество пшеница, в размер на 109 760 кг., при същите условия по сключените договори с ЕТ“Комерс-В.В.“.

На 14.10.2002 год., понеделник, св. П. направила справка в Експресбанк- клон Провадия и установила, че там няма депозирано платежно нареждане и няма постъпвал подобен превод по сметка на кооперацията. За това, тя веднага уведомила председателя на кооперацията. Той от своя страна потърсил обв. В., който му обяснил, че най вероятно е станала някаква грешка и че парите са преведени. След това, обвиняемите Д. и В. си изключили телефоните и св.Х. не можал да влезе във връзка с тях. В началото на м.януари 2003 год. св. Х. отишъл до базата на държавен резерв в с. ******, като установил, че няма постъпила пшеница в държавен резерв от ЕТ „Комерс- В.В.”./ по делото е приложено удостоверение, че ЕТ „Комерс- В.В.” е нямал отпусната квота за внос на зърно в базите на ДР – л. 119 том 3/.

По делото е била назначена графическа експертиза, за установяването на обстоятелството от кого е било съставено платежно нареждане от 10.10.2002 год. за превод на 15 000 лева. От заключението на същата е видно, че текста в документа е изписан от обв. Д.Д..

За изясняване обстоятелството къде е била реализирана получената в размер на 512 910 кг. пшеница от ЗПК „Невша”, са били проследени всички пътно прехвърлителни разписки, свалени са били номерата на товарните автомобили от тях и са били разпитани като свидетели значителна част от  водачите на товарни автомобили.

 В хода на разследването е установено, че изнесената пшеница от ЗПК „Невша” е била транспортирана до пристанище „Леспорт” ЕАД гр. Варна и до зърнобаза в с.********. Изискана е била документацията за доставчиците на пшеницата по документи, като логично е било, че фирмата доставчик следва да бъде ЕТ „Комерс- В.В.”. Установено е, че зърното доставено в с. ********** за „А. В. Г. Агро” ООД от фирмите доставчици- „Мадара- 87” ООД, „Евро Агро Сток” ООД и „Деметра Нова” ООД. За „Леспорт” ЕАД доставчик е фирма „Зърнени храни – Силистра” АД като по делото е приложена фактура с № 97/07.10.2002г. за закупуване на 500 тона пшеница, на цена от 130 лева за тон, без ДДС, от „Кодиак” ООД гр. Добрич. Представено е било платежно нареждане на СЖ „Експресбанк”- ******* с което се превеждат по описаната фактура на доставчика „Кодиак” ООД гр. ******** сумата от 65 000 лева. Като свидетел по делото е разпитан управителя на „Кодиак” ООД гр. ******- П.И.П., който заявява, че на 05.10.2002 год. е сключил договор за покупко-продажба на зърно с „Алтера” ЕООД гр.----------. Закупеното от Алтера” ЕООД било общо 278 860 кг., на цена от 124 лева/ тон, без ДДС. За сключване на договора, св. П. контактувал със съпругата на собственика на „Алтера” ЕООД, която била придружавана от лице с име Ж., с прякор „житния”. В хода на разследването е установено, че това лице е Г.З.А., който е разпитан като свидетел по делото. В показанията си, св. А. заявява, че през 2001г. -2002 год. се занимавал с търговия на зърно, като дейността не я извършвал със собствена фирма, а работел за други фирми на комисионна. Във връзка с тази дейност, той познавал свидетелите К.Б. и Д. Цветков, които търгували от името на „Мадара -87” ЕООД / собственост на Д. М./, Г.К. – управител на „Алтера” ООД гр.*****, П.П. – управител на „Кодиак” ООД гр. ******** и обв. Д.Д.. В началото на м. октомври 2002 год., по мобилния телефон му се обадил обв. Д.Д., като му казал, че има натоварени 10 камиона с пшеница, които се намирали на пристанище Варна и му предложил да закупи пшеницата. Казал му, че всичко трябва да стане много бързо, като пшеницата продавал за цена от 110 лева на тон, без ДДС. Тъй като св. А. се намирал в гр.******** и нямал възможност веднага да се върне, се обадил на св. П.П.. Последният му обяснил, че може да вземе зърното само от два автомобила. Тъй като обв. Д. непрекъснато го притеснявал по телефона, св. А. позвънил на свидетелите К.Б. и Д. Ц., като им обяснил, че Д. „М.” продава около 150 тона пшеница, на цена 110 лева на тон. Те се свързали с него и по ППР установили, че пшеницата е с тегло около 170 тона. Заплатили му на ръка сумата от 19 000 лева и се разделили. След това, свидетелите Б. и Цветков продали от името на „Мадара -87”ЕООД гр. Варна пшеницата на „Хеленик Агротранс” ЕООД . Издадени са били фактури № 453/07.10.2002 г. и 461/17.10.2002 година.

След продажбата на пшеницата, обв. Д. се свързал със св. А. и го помолил да осигури около 20 товарни автомобила, за следващия ден, които да изпрати в с. ******** да товарят пшеница. Натоварените товарни автомобили по указание на обв. Д. пристигнали на пристанище „Леспорт” ЕАД Варна. Количеството на пшеницата според показанията на св. А. било около 300 тона и той заплатил на ръка на обв. Д. сумата от 28 или 30 000 лева. Тъй като св. А. бил упълномощен от управителя на „Алтера” ООД, св. К., той фактурирал пшеницата на неговата фирма, като доставчик било отразено „Лимекс интернационал – 92” ЕООД гр. София / фактура № 50/10.10.2002 год. л.113 том 2/ . След това, пшеницата била продадена от „Алтера” ООД на „Кодиак” ООД гр.********* на цена от 124 лева за тон / фактура № 61/23.10.2002 год. л.82 том 2/.

На 11.10.2002 год., от ЗПК „Невша” с. Невша са извозени още 163 тона пшеница, която също била транспортирана до пристанище ******* и продадена от обв. Д.. За нея нямало оформени документи. Около месец след това, на 15.11.2002 год. в кооперацията отишъл св. Й.Б.. Той се представил като пълномощник на обв. В.В. и настоял да се сключи нов договор, по който той да е страна, за последното количество пшеница от 163 тона. По разпореждане на председателя на кооперацията, св. П. изготвила по образец на предния договор с ЕТ „Комерс- В.В.” нов договор, като впише в него дата 05.10.2002 година. В хода на разследването Й.Б. е разпитан като свидетел, като от неговите показания се установява опита на обв. Д. да прикрие следите от престъплението. Св. Б. живеел в гр. ********* и работел по строителни обекти в страната. През 2002 год. той бил в гр. ********* където се запознал с обв. Д.. В края на година, двамата случайно се срещнали в гр. *********и обв. Д. го попитал иска ли да изкара някой лев, за да му свърши една услуга. Св. Б. се съгласил, като обв. Д. му дал сумата от 100 лева за да си закупи нови дрехи, купил му мобилен телефон, записал си номера му и се разделили. След няколко дена, обв. Д. му се обадил и му определил среща на ж.п.гара *********. С него бил още един човек, който се представил като В.В. и му казал, че ще му състави пълномощно от негово име, да закупи зърно. С изготвеното пълномощно, отишли с обв. Д. в крайпътно заведение в близост до с. Невша и по телефона се обадили на председателя на кооперацията да отиде при тях. Обв. Д. ги запознал и му показали пълномощното. След това св.Б. отишъл в кооперацията и разпоредил на св. П. да състави нов договор. По този начин обв. Д. е считал, че ще заличи всички преки следи за измамата.

От заключението на съдебно- оценителната експертиза е видно, че стойността на 512 910 кг. пшеница е 69 242.85 лева, при пазарна стойност 135 лева за тон към момента на извършване на деянието.

         Изложените фактически положения съдът приема за установени въз основа на събраните по делото в хода на досъдебното производство и съдебното следствие доказателства – обяснения на подсъдимия, показания на свидетели, приложената към досъдебното производство доказателства и техните свидетелства за съдимост.

Съдът кредитира обясненията на подс.В. тъй като същите до голяма степен кореспондират с установената по делото фактическа обстановка. Същият заявява в съдебно заседание, че подс.Д. го е потърсил, като му е предложил конкретните условия.Подс.В. знаел, че не отговаря на тези условия тъй като не бил регистриран по ДДС и нямал лиценз за държавен резерв, но подс.Д. му обещал, че ще уреди нещата. Въпреки тези нередности, подс.В. се съгласил да сключи договор с неговата фирма и ЗПК“Невша“.

Съдът изцяло кредитира показанията на св.В.П.Х., които са логични и последователни и кореспондират с установената по делото фактическа обстановка. Същият твърди, че подс.В. му е показал документ, че може да изкупува пшеница за държавен резерв в който впоследствие се усъмнил. Същият твърди в съдебно заседание, че след натоварването на пшеницата камионите след разтоварването й се връщали много бързо базата, което го усъмнило. Започнал да звъни на двамата подсъдими, като нито един не му вдигнал телефона ии от този момент се усъмнил, че е измамен.

Съдът изцяло кредитира и показанията на свидетелите Л.П.Л. и Т.Н.Т. приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл.281, ал.4, вр. с ал.1, т.1 от НПК.

Съдът изцяло кредитира, като компетентно заключението на вещото лице по изготвената съдебно-графическа експертиза от вещото лице Б.Б..

         Съдът кредитира изцяло всички събрани и приложени по делото доказателства, както и доказателствата събрани в хода на досъдебното производство и преценя, че заедно с обясненията на подсъдимия В. дадени на досъдебното производство и съдебното следствие са взаимно допълващи се, правдиви и следва да бъдат изцяло кредитирани.

         При така установената безспорна фактическа обстановка съдът приема, че с деянието си подсъдимите Д.Й.Д. и В.З.В. са реализирали от обективна и субективна страна състава на чл. 210, ал.1, т.2 и т.5, вр. с чл.209, ал.1 от НК.

         От обективна страна двамата подсъдими са въвели в заблуждение и са поддържали такова у В.П.Х. затова, че чрез фирмата на обв. В. – ЕТ “Комерс – В.В.”***, ще закупи хлебна пшеница производство на кооперацията, общо количество 512 910 кг. на цена от 150 лева за тон, без ДДС, като веднага след получаване на пшеницата, са я продали на фирмите “Деметра Нова” ООД, “Мадара-87” ООД, “Евро Агро Сток” ООД и “Лимекс Интернационал – 92” ООД на стойност много по-ниска от обещаната на производителя и пазарната, по 110 лева за тон.

         От субективна страна деянието по чл. 210, ал.1, т.2 и т.5, вр. с чл.209, ал.1 от НК е извършено при пряк умисъл от подсъдимите. Същите са съзнавали обществено опасния характер на деянията си, предвиждали са настъпването на обществено опасните последици и са целели те да настъпят.

От така установената фактическа обстановка, по категоричен начин се установява, че двамата обвиняеми са нямали намерение да заплатят получената пшеница на ЗПК „Невша” с. Невша. Въпреки, че организатор на измамата е обв. Д., до голяма степен за осъществяването и спомогнал обв. В..  Същият е сключил договор с кооперацията, в който е вписана нереално висока покупна стойност, нямал е отпусната квота за ДР, не е знаел къде ще продаде получената пшеница и на каква цена. Още при самото претегляне на пшеницата, често отсъствал, не си водил никакви записки, което красноречиво сочи за намерението му, че получената пшеница няма да бъде заплатена. По късно, обв. В. продължил да поддържа заблуждение у председателя на кооперацията, като твърдял, че има банков превод за плащане на част от пшеницата, но служителката му допуснала някаква грешка и до една седмица ще ги изпрати отново. И накрая е упълномощил трето лице- св. Б., с пълномощно № 5609/14.11.2002 год. да изпълнява задълженията на фирмата му, по договор № 37/25.08.2002 год. с Държавен резерв и военно временни запаси- гр. *******.

Действията на обв. Д. са класически пример за измама. Същият е въвел в заблуждение председателя на кооперацията св. Х., че има позиции в администрацията на държавен резерв, обещал е нереално висока цена за пшеницата, като веднага след нейното получаване, я отчуждил на цена много по ниска от пазарната- по 110 лева за тон. Сумите за пшеницата получавал на ръка, като при нито една продажба не е оформил каквито и да е документи. За да може да продължи с изнасянето на пшеница от кооперацията, е изготвил документ с невярно съдържание- платежно нареждане за плащане на част от пшеницата.

         Съдът намира, че по отношение на подсъдимите е било налице специфичното за този вид престъпление намерение – да набавят за себе си имотна облага, чрез нанасяне на другиго на имотна вреда.

         Причина за извършване на престъплението от страна на подсъдимите е незачитането на установения в страната правов ред и ниско правосъзнание, както и целта за облагодетелстване по престъпен начин.

         При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия Д.Й.Д. прецени като смекчаващи отговорността обстоятелства единствено чистото му съдебно минало към датата на извършване на деянието.

От друга страна са налице отегчаващи отговорността обстоятелства, а именно невъзстановяване на щетата, факта, че деянието е извършено след предварителен сговор между двамата подсъдими и вредата е в големи размери. Налице са два квалифициращи признака на състава на чл.210, ал.1 от НК, което е индикация за високата обществена опасност на деянието и на дееца.

Това дава основание съдът да приеме, че наказанието следва да бъде определено при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства.  Съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от НК наказанието, което се предвижда за това деяние е „Лишаване от свобода“ от една до осем години. С оглед на изложеното съотношение на смекчаващите към отегчаващи вината обстоятелства съдът счете, че следва да бъде определено посоченото наказание, което е над средния размер, но по близо до него.

         Предвид гореизложеното съдът намери, че на Д. следва да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 5/пет/ години, което наказание на основание чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС да започне при първоначален строг режим и да бъде изтърпяно в затвор.

         Провадийски районен съд призна за виновен и В.З.В. за виновен, а именно, че е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 210, ал.1, т.2 и т.5, вр. с чл.209, ал.1 от НК. Като смекчаващи вината обстоятелства бяха отчетени чистото му съдебно минало към датата на извършване на деянието, оказаното съдействие в хода на съдебното следствие и досъдебното производство, изразеното съжаления за стореното и най-вече минималния му принос при извършване на деянието спрямо подс.Д.Д..

         Като отегчаващи вината обстоятелства съдът отчете наличието на два квалифициращи признака на състава по чл.210, ал.1 от НК.

При значителен превес на смекчаващите над отегчаващи вината обстоятелства съдът определи наказанието на подс.В., като му наложи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година, което наказание на основание чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС да започне при първоначален строг режим и да бъде изтърпяно в затвор.

На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК съдът групира така наложеното наказание, с наказанието по НОХД № 314/2006 г. по описа на РС Бяла, влязло в законна сила на 12.10.2006 г., за деянието извършено в периода 25.10.2001 г. до 15.02.2002 г., с наложено наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от три години, с наказанието по НОХД № 4/2009 г. по описа на РС Дулово, влязло в законна сила на 26.02.2009 г., за деянието извършено на 04.09.2004 г., с наложено наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца, изпълнението на което да изтърпи при общ режим в затвор, като определи подсъдимият В.З.В. да изтърпи най-тежкото от така наложените наказания, а именно лишаване от свобода за срок от една година, изпълнението на основание чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС да започне при първоначален строг режим и да бъде изтърпяно в затвор.

На основание чл. 25, ал. 2 от НК съдът приспадна досега изтърпяната част от така групираните наказания.

 С оглед постановяване на оправдателна присъда съдът на основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъди подсъдимите Д.Й.Д. и В.З.В. да заплатят направените по делото разноски на фаза досъдебно производство, в размер на по 37.50 лева (тридесет и седем лева и петдесет стотинки) в полза на Държавата, по сметка на ОД на МВР Варна, както и сумата в размер на по 140.45 лева (сто и четиридесет лева и четиридесет и пет стотинки) за направени по делото разноски на фаза съдебно производство, в полза на Държавата, по сметка на ВСС.

 Така мотивиран съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ :