Решение по дело №838/2022 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 345
Дата: 13 юни 2022 г.
Съдия: Красимир Маринов Димитров
Дело: 20224430200838
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 май 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 345
*** 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимир М. Димитров
при участието на секретаря ПЕТЯ СП. КАРАКОПИЛЕВА
като разгледа докладваното от Красимир М. Димитров Административно
наказателно дело № 20224430200838 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № Р-0048961 от 06.04.2022
година на *** на Регионална дирекция за областите Габрово, В. Търново,
Русе, Ловеч и Плевен със седалище гр. Русе към ГД “Контрол на пазара” към
Комисия защита на потребителите, с което на „***” ЕАД, с ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление – ***, представлявано от *** на основание
чл. 27, чл. 28, чл. 53 и чл. 83 от ЗАНН и чл. 233, ал. 2 от ЗЗП е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 30000,00 лв.
(тридесет хиляди лева) за извършено нарушение по чл. 210в от ЗЗП.


Против издаденото наказателно постановление в срок е постъпила
жалба от “***” ЕАД - ***, представлявано заедно от *** – Главен
1
изпълнителен *** и *** – Изпълнителен ***, чрез юрк. Г.Х..
Дружеството – жалбоподател чрез процесуалния си представител юрк.
Г.Х., моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното
постановление, като излага доводите си за това в жалбата.
В съдебно заседание за дружеството – жалбоподател се явява юрк.
Г.Х., моли съда да отмени изцяло наказателното постановление.
Също така счита, че наложената санкция на „***“ ЕАД е в прекомерно
голям размер, с оглед на обстоятелството, че „***“ ЕАД е съдействала
максимално по време на извършване на проверката.
За Административно наказващия орган Комисия за защита на
потребителите – Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търнов,
Русе, Ловеч и Плевен, със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара“ при
комисията за защита на потребителите издал наказателното постановление,
призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в
съдебно заседание не се явява процесуален представител.
Постъпило е писмено становище от Регионална дирекция- Русе към
Комисия за защита на потребителите, в което се излагат доводи за
неоснователност на жалба. Сочи се, че допуснатото административно
нарушение е доказано по несъмнен начин.
Твърди се, че нарушението не съставлява маловажен случай, тъй като
същото е застрашило обществените отношения, предмет на защита, с
достатъчна интензивност.
Сочи се, че конкретното нарушение с нищо не се отличава от
останалите нарушения от същия вид. В заключение се моли съда да потвърди
изцяло издаденото наказателно постановление.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по
реда на чл.14 и чл. 18 от НПК, както и доводите на страните, намира за
установено следното:


На 02.09.2021 г. в КЗП РД Русе - Плевен е постъпила жалба с вх. № Р-
03-949.
2
Според изложеното в жалбата, на 01.07.2021 г. потребителката е
посетила магазин „**“ в *** на ул. „***“ № *** стопанисван от
търговеца, с намерение да се разкодира телефонен апарат и да се постави
сим карта.
След известно време е получила съобщение за сключен договор, който
не е искала.
Оказало се е, че номерът ѝ е пренесен без нейно знание.
На жалбоподателката не е предоставен екземпляр от договора.
Посетила е отново магазин „**“ в *** на ул. „***“ *** и тогава е
предоставена част от договор, състояща се от 3 листа.
В тези три листа не е фигурирал размер на таксата и безплатни минути
за разговори.
На 11.08.2021 г. при новото посещение в обекта вече е предоставен
целият договор.
За периода 01.07.2021 г. до 11.08.2021 г. често е нямало достъп до
телефонния номер, тъй като в населеното място, в което живее няма
добро покритие на услугите на „***“ ЕАД. Освен това е провеждала
разговори без да подозира, че номерът ѝ е пренесен към друг оператор.
Потребителката е на 77 години и е подведена да сключи договор,
който не е искала и не е с по-добри условия от планът, който е ползвала до
01.07.2021 г.
Тарифният план на „**“ е с месечна такса ***00 лв. и 200 безплатни
минути и не е с по-добри условия от тарифния план, който е ползвала към
„***“ ЕАД. Ползваните услугите към „***“ ЕАД са с тарифен план, който
включва 1500 безплатни минути с месечна абонаментна такса 12,00 лв.
Желае да бъде прекратен договора без неустойки и да се сторнира
начислената сума във фактура № **********/10.08.2021 г.


Потребителката е на 77 години и приема действията на търговеца
спрямо нея като непочтени, измамни и неуважителни, тъй като е
извършен пренос на номер и е сключен договор, от който няма нужда и
3
който не е с по-добри условия от договора, по който ползва услуги към
другия оператор без нейното знание.
На 02.09.2021 г. е изпратена покана до търговеца с приложено копие на
жалбата и е наредено да представи на 27.09.2021 г. следните документи:
-Становище по жалбата;
-Копия на всички договори, сключени с жалбоподателката;
-Информация за дължими суми към момента.
На 27.09.2021 г. операторът предоставя по ел. поща изисканите
документи.
В становището си „***“ ЕАД сочи, че потребителката е получила
съобщение на 02.07.2021 г. за пренос на номера, а преносът е осъществен на
05.07.2021 г. и е имала възможност да се откаже.
На 12.08.2021 г. потребителката е заявила пренос на номера от „***“
ЕАД в мрежата на друг оператор.
С реализирания на 16.08.2021 г. пренос е настъпило предсрочно
прекратяване на договора за услугата по т.2 съгласно чл. 28, ал. 4 и ал. 6 от
Функционалните спецификации за осъществяване на преносимост на
национално значими номера при промяна на доставчика на обществена
мобилна телефонна услуга.
Поради предсрочното прекратяване на договора за услугата, на
16.08.2021 г. са начислени договорените чрез Приложение № 1 към договор
№ ********* неустойки, които са съобразени със съдебна спогодба,
подписана от Комисията за защита на потребителите и *** (понастоящем
„***“ЕАД) по гр. д. 12268/2014 г. и документирана в Протокол от 21.04.2016
г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, 1-18 съдебен състав, а
именно:


-сметка № *********, съдържаща неустойка в размер на 52,47 лв.
(трикратния размер на стандартната месечна абонаментна такса без отстъпка);
-сметка № *********, съдържаща неустойка за отстъпки от цена на
услуга в размер на 114,01 лв., представляваща част от стойността на
4
отстъпките от абонаментния план, съответстваща на оставащия срок на
ползване по съответния абонамент.
Отстъпката от месечна абонаментна такса, видно от Приложение № 1
към договора и в размер на 6,00 лв. с ДДС за 24 месеца. Неустойката за
отстъпки е формирана въз основа на срока, оставащ до края на договорения
такъв в Приложение № 1 (от 16.08.2021 г. до 01.07.2023 г.).
Търговецът „***“ ЕАД заявява също, че на потребителката е
предоставена цялата необходима информация по отношение на услугата -
цени, условия, срок и т.н.
С писмо, с изх.№ Р-03-949/30.09.2021 г. е изискана информация от „***“
ЕАД.
На 07.10.2021 г. е получено становище от „***“ ЕАД, че потребителката
е била титуляр на мобилна услуга с номер *** с тарифен план „SMART S+“,
съгласно договор № ***.
Договорът е сключен на 02.11.2018 г. и е действал до 05.07.2021 г., на
която дата номерът е пренесен в мрежата на друг оператор.
Промоцията, от която се е възползвала потребителката при сключване
на договора е 40% отстъпка от месечната такса за план „SMART S+“ - 11,99
лв. с ДДС, 100% отстъпка от месечната такса за два броя „Пакет 500 минути“
без абонамент - 0,00 лв., 100% отстъпка от месечната такса за „пакет 500 МВ“
без абонамент - 0,00 лв. Крайна месечна такса - 11,99 лв. с ДДС. Тарифен
план “ SMART S+“ е с включени 1000 минути за разговори към всички мрежи
в България и в роуминг в ЕС, включени 2900 МВ за мобилен интернет в
роуминг в ЕС и включени 1000 МВ на максимална скорост в България. На
12.08.2021 г. потребителката е заявила пренос на номер към „***“ ЕАД и от
16.08.2021 г. номерът е пренесен, но услугата е активирана на трето лице.


На 07.10.2021 г., от предоставената информация от страна на „***“ ЕАД
е установено, че потребителката е ползвала мобилни услуги към същия с
такса 12,00 лв. с включени 1000 безплатни минути, а договорът с „***“ е с
такса ***00 лв. с включени 200 минути. Това доказва, че потребителката не е
имала необходимост от сключване на нов договор, който е с по-
5
неблагоприятни за нея условия и като цена, и като безплатни минути.
На 01.07.2021 г. „***“ ЕАД е използвал нелоялна търговска практика по
смисъла на чл.68г, ал.1 във връзка с чл.68г, ал.2 от Закона за защита на
потребителите, тъй като подвежда възрастни хора да подписват договори за
услуги, от които нямат нужда, и които са с по-неблагоприятни условия за тях.
На „***“ ЕАД със Заповед № 412 от 08.06.2015 г. на председателя на
КЗП, се забранява прилагането на нелоялна търговска практика по чл.68г,
ал.1 във връзка с чл.68г, ал.2 от ЗЗП, търговецът противоречи на изискването
за добросъвестност и професионална компетентност. Заповедта е влязла в
сила от 07.12.2015 г.
На 01.07.2021 г. в *** на ул. „***“ № *** търговецът „***“ ЕАД не е
изпълнил Заповед № 412 от 08.06.2015 г. на председателя на КЗП.
Извършено е нарушение по чл.210в от Закона за защита на
потребителите.
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена по
несъмнен начин от събраните по делото писмени доказателства, както и от
гласните такива - показанията на свидетелите СВ. Н. Н. и ***.
Съобразно установената фактическа обстановка, от правна страна,
съдът намира следното:
При извършване на служебна проверка за законосъобразност, съдът
намери, че съставеният акт за установяване на административно нарушение
2021 №К-0048961 от 30.12.2021 г., и издаденото въз основа на него
наказателно постановление, отговарят съответно на изискванията на чл.42 и
чл.57 от ЗАНН, както и че не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Направените в тази насока възражения в жалбата не се приемат за
основателни.
Твърди се, че е нарушено императивното изискване в чл.57, ал.1, т.5 от
ЗАНН за посочване на обстоятелствата, при които е извършено
нарушението..
Преценявайки възражението в контекста на изложеното в
обстоятелствената част на акта и постановлението, съдът намира същото за
6
неоснователно, тъй като е повече от очевидно, че и двата акта съдържат
достатъчна по обем описателна част относно констатираното нарушение и
обстоятелствата, при които е извършено, така че да гарантират възможността
на нарушителя адекватно да упражни правото си на защита. Обвинението е
формулирано ясно и разбираемо, а отразените фактически обстоятелства са
достатъчни от гледна точка пълно очертаване на обективните признаци на
деянието вменено във вина на нарушителя, както за формиране на извод, че
правното квалифициране на последното е извършено прецизно.
По същество:
След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, съдът
приема, че формираният извод за осъществено от жалбоподателя нарушение
по чл.210в от ЗЗП е правилен и законосъобразен, тъй като съответства на
установеното по казуса фактическо положение.
Съображенията са следните:
Фактическите обстоятелства приети по-горе се установяват по
безспорен начин от събраните доказателствени материали по делото. Анализа
им убедително сочи, че нарушението, проявило се в използване на нелоялна
търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 1, във вр. с чл. 68г, ал. 2 от
Закона за защита на потребителите, тъй като подвежда възрастни хора да
подписват договор за услуги, от които нямат нужда, и които са с по-
неблагоприятни условия за тях.
Съгласно разпоредбата на Чл. 68г. (Нов - ДВ, бр. 64 от 2007 г.) (1) (Изм.
– ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.)
Търговска практика от страна на търговец към потребител е нелоялна,
ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална
компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено
икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към
когото е насочена, или на средния член от групата потребители, когато
търговската практика е насочена към определена група потребители.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.)
Търговска практика, която е възможно да промени съществено
икономическото поведение на ясно установима група от потребители,
особено уязвими към търговската практика или към стоката или услугата, за
7
които се отнася търговската практика, поради техен умствен или физически
недостатък, тяхната възраст или доверчивост, когато търговецът е могъл да
предвиди това, се преценява от гледна точка на средния член на групата
потребители, към която е насочена.
По делото е безспорно установено, че нарушението е извършено от
страна на „***“ ЕАД е в условията на повторност по смисъла на § 13, т.21 от
ДР на ЗЗП. Нарушението е извършено в едногодишен срок от влизане в сила:
-на 14.05.2021 г. на наказателно постановление № Р - 0048867 от
27.01.2021 г., потвърдено с решение № 202/23.04.2021 г. на РС Плевен, с
което е наложено наказание за същото по вид нарушение - имуществена
санкция в размер на 15000 лв.;
-на 08.03.2021 г. на наказателно постановление № 2020 - 0048724 от
09.01.2020 г., потвърдено с решение № 132/08.03.2021 г. на АС Плевен, с
което е наложено наказание за същото по вид нарушение - имуществена
санкция в размер на 3000 лв.
Съдът не намира и основания нарушението да бъде квалифицирано
като маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
При преценка на възможността за приложение на тази разпоредба
следва да се вземе в предвид, че настоящият случай по никакъв начин не се
отличава от другите случаи на извършено такова административно
нарушение и в този смисъл и съдът не намира основания за приложение на
чл. 28 от ЗАНН.
От фактите по делото не се установява липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи вината обстоятелства
деянието да представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.


По отношение наложеното административно наказание:
За установеното нарушение административната санкция е установена в
разпоредбата на чл.231 от ЗЗП.
Съгласно същата, в действащата към момента на извършване на
нарушението редакция:
-Чл. 231. При повторно нарушение по тази глава виновните лица се
наказват с глоба, а едноличните търговци и юридическите лица - с
8
имуществена санкция, в двоен размер.
В конкретния случай на “***” ЕАД е наложена санкция в размер на
30000 лв., която административно наказващият орган е счел, че съответства
на характера и тежестта на нарушението, тъй като същото е повторно, както и
че в този си размер в най-висока степен би допринесла за реализиране на
целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН.
Поради това, обжалваното наказателно постановление следва да бъде
потвърдено.
Съдът счита, че следва да бъде осъден жалбоподателя да заплати на
АНО направените от него разноски за извършените процесуални действия на
основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от Закона за правната
помощ, във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ,
във връзка с чл. 143 от АПК, а именно в размер на 150 лв.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № Р-0048961 от
06.04.2022 година на *** на Регионална дирекция за областите Габрово, В.
Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище гр. Русе към ГД “Контрол на
пазара” към Комисия защита на потребителите, с което на „***” ЕАД, с ЕИК:
***, със седалище и адрес на управление – ***, представлявано от *** на
основание чл. 27, чл. 28, чл. 53 и чл. 83 от ЗАНН и чл. 233, ал. 2 от ЗЗП е
наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на
30000,00 лв. (тридесет хиляди лева) за извършено нарушение по чл. 210в от
ЗЗП, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „***” ЕАД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление
– ***, представлявано от *** да заплати на Регионална дирекция за областите
Габрово, В. Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище гр. Русе към ГД
“Контрол на пазара” към Комисия защита на потребителите сумата от 150
/сто и петдесет/ лева, представляваща разноски за извършените процесуални
действия на основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от Закона за
правната помощ, във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, във връзка с чл. 143 от АПК.
9
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
10