№ 33
гр. София, 03.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ИВАН АЛ. СТОИЛОВ
при участието на секретаря З.А.Ш.
като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно
наказателно дело № 20231110210111 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН
С Електронен фиш (ЕФ) № **********, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура” (АПИ), на „***“ ООД, ЕИК ХХХ, за това, че:
На 27.05.2021 г., в 07:16 часа, било установено нарушение №
C41287AD896B3437E053021F160A3A6F, с ППС товарен автомобил „*** Т“ с рег. № РВ
**** СА, с техническа допустима максимална маса 41000, брой оси 4, екологична категория
ЕВРО 6, без ремарке, в община Столична, за движение по път А-6 км 50+427, с посока
намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото
ППП изцяло не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, тъй като за
посоченото ППС нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за
преминаването. Собственик на горепосоченото ППС бил „***“ ООД.
С горното била нарушена разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, поради което, на
основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. ал. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, на „***“ ООД е наложена
имуществена санкция в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева, като нарушението
било установено с устройство № 10182, представляващо елемент от електронната система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, намиращо се на път А-6 км 50+427.
Постановлението е обжалвано в срок от „***“ ООД, чрез процесуален представител,
който в подадената жалба моли ЕФ да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен.
В жалбата и в писмени бележки, депозирани за с. з., се изтъкват допуснати процесуални
нарушения, изразяващи се в това, че липсвало дата на издаване на атакувания ЕФ, поради
1
което, предвид и датата на твърдяното нарушение, атакуваният ЕФ бил издаден след
изтичане на преклузивния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Атакуваният ЕФ бил издаден при
условията на чл. 189ж от ЗДвП, но в ал. 1 на посочената разпоредба било уточнено, че ЕФ се
издават за нарушения на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, а не за чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, като се
подчертава, че субектите на двете разпоредби били различни и всяка от тях се
характеризирала с различно изпълнително деяние. Изразяват се също претенции за липса на
ясно описание на нарушението като в ЕФ не било посочено в какъв размер следвало да се
заплати дължимата тол такса. По същество се изтъква, че процесното ППС било оборудвано
с бордово устройство, въз основа на сим карта и директно свързано към автомобила, което
навеждало на извода, че неотчитането на тол данни се дължало на техническа неизправност
на поддържаната от АПИ електронна система за събиране на тол такси, в това число на
доставчика на услугата. Неточно било посочено и мястото на нарушението. Алтернативно се
изтъкват аргументи за „маловажност“ на случая по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Претендират се разноски в размер на 420 лева.
Административно наказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, приема за установено следното:
1. По допустимостта на жалбата.
Жалбата е подадена в срок и е допустима.
2. Относно нарушението на процесуалния закон.
Разглеждайки обжалвания ЕФ № **********, издаден от АПИ, Съдът намира, че
са налице съществени нарушения на процедурата и основанията по издаването му.
Аргументите на Съда са следните:
Съгласно посочената като нарушена разпоредба на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП,
собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са
изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на
съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на
пътното превозно средство. За да наложи имуществена санкция в размер на 2500 лева,
АНО се е позовал на санкционната разпоредба на чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, предвиждаща
отговорност за юридическото лице, собственик на пътното превозно средство при
допускане движението му, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и
заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, и, по-точно, за нарушение на чл. 179,
ал. 3б от ЗДвП („Собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3
от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса
по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно
декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в
размер 2500 лв.“).
Същественият и основен въпрос в случая е дали АНО е имал право да издава ЕФ за
твърдяното нарушение или е следвало да предприеме общия ред по издаване на АУАН и НП
по съответните правила на ЗАНН. Следва да се има предвид, че издаването на ЕФ, като вид
специално улесняващо производство, е допустимо единствено в изрично предвидените
случаи. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 1/26.02.2014 г. на Върховния
административен съд, постановено по тълкувателно дело № 1/2013 г. Отговор на този
2
въпрос, който е релевантен въобще за възможността да се издава ЕФ дава чл. 189ж, ал. 1 от
ЗДвП, съгласно който при нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от
електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена
санкция в размер, определен за съответното нарушение. Видно е, че нормата на чл. 189ж,
ал. 1 ЗДвП, предвиждаща възможност за издаване на ЕФ, поради ненадлежно изпълнение на
задължението за заплащане при преминаване на ППС по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, се отнася единствено до нарушението по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП,
което има коренно различни субект (водача при нарушения на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, а не
юридическото лице, собственик) и изпълнително деяние от нарушението по чл. 179, ал. 3б
от ЗДвП, за което е издаден атакувания ЕФ. Този извод не се променя от текста на чл. 189ж,
ал. 7 от ЗДвП, визиращ ЕФ за нарушенията по чл. 179, ал. 3-3б ЗДвП, доколкото същата
единствено препраща към чл. 189, ал. 10 от ЗДвП, но от това не могат да се правят изводи за
възможност от разширяване на приложното поле на ЕФ, при положение, че липсва изрична
законодателна воля в текста на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП да се издават ЕФ за нарушения на чл.
179, ал. 3б от ЗДвП. Изричната законодателна воля е да се издават ЕФ за нарушения само на
чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, каквото нарушение не е процесното. В тази връзка следва да се
добавят два допълнителни аргумента: На първо място, в чл. 167а, ал. 2, т. 8 от ЗДвП и чл.
167а, ал. 4 от ЗДвП също не се предвижда изрична възможност за издаване на ЕФ за
нарушения на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, а се говори общо за издаване на ЕФ, както и на АУАН
и НП за нарушения на чл. 179 ал. 3 – 3б от ЗДвП. Освен това, видно от систематичното им
място, тези две разпоредби нямат административно-наказателен характер, а съдържат
задължения на АПИ по изграждане на информационна система. На второ място, в
последващи твърдяното нарушение изменения на ЗДвП с ДВ бр. 66 от 2023 г., в сила от
01.08.2023 г., е включена нова ал. 8 на чл. 189ж от ЗДвП, която гласи: Наказателни
постановления за административни нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в и електронни фишове
за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б се връчват от контролните органи по чл. 167а на
нарушителя лично, срещу подпис или по реда на чл. 186а, ал. 1, т. 2, буква "а", т. 3, ал.
2, 3, 5 и 6. Очевидно е, че законодателят е отчел евентуалната неяснота относно това за кои
нарушения се издават ЕФ и за кои – АУАН и НП. При всички случаи обаче разпоредбата на
чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП не е променена, а веки опит за разширително корективно тълкуване е
недопустимо в санкционните производства по аргумент от чл. 46, ал. 3 от ЗНА.
3.Относно приложението на материалния закон.
от фактическа страна:
С оглед горните аргументи и липсата на изначална възможност за издаване на ЕФ за
твърдяното нарушение на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, обсъждането на правилното приложение
на материалния закон се явява напълно безпредметно.
Като допълнение по същество обаче Съдът следва да акцентира на две обстоятелства.
АНО не е представил доказателства за техническата изправност на контролно устройство
идент. № 10182, установило липса на заплатена дължима пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от
ЗП за посоченото ППС при преминаване на платения пътен участък. Този въпрос се явява
съществен, предвид неспорените факти от приложените с допълнителните писмени бележки
и приобщени доказателства (договор за предоставяне на услуга за електронно събиране на
такси, заповед на управителя на „***“ ООД и разпечатка на електронна кореспонденция с
доставчика), че дружеството „***“ ООД, собственик на процесното ППС, е имало сключен
договор от 02.03.2020 г. с „***“ АД за предоставяне на услуга за електронно събиране на
такси на база изминато разстояние с последващо плащане, чрез монтиране на бордови
устройства в ППС. Със заповед № 22/02.03.2020 г. на управителя на „***“ ООД е наредено
бордовите устройства да бъдат монтирани на всички ползвани от дружеството ППС. Видно
от разменената електронна кореспонденция с доставчика „***“ АД, наказаното дружество
3
„***“ ООД и в други случаи е искало обяснения за издаден ЕФ за нарушение на ППС при
положение, че бордовото устройство имало генерирано плащане за посочения в ЕФ ден и
час, като отговорът е, че не се констатират нарушения, за което АПИ щяло да бъдат
уведомени. В този смисъл, остава недоказано по делото дали отчетеното нарушение се
дължи на неизправност в бордовото устройство (което покрива приложимата хипотеза на
„случайно дение“), монтирано в процесното ППС, довело да не предоставяне на данни или
се касае за неизправност на използваното контролно устройство идент. № 10182, за което не
се предоставят доказателства за характеристиките му и изправността му.
Предвид отмяната на атакувания ЕФ, искането на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение се явява основателно по аргумент на действащата към датата на изготвяне
на настоящия съдебен акт разпоредба на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН. Видно от приложения
договор за правна защита, фактура, платежно нареждане и списък с разноски и съдействие,
на Адвокатско дружество „ХХ“ е заплатен хонорар в размер на 420 лева с ДДС, който се
явява съответен на разпоредбата на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли
2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В тази връзка, в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 420 лева, платими от АПИ.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш № **********, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура”, на „***“ ООД, ЕИК ХХХ.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, Агенция „Пътна инфраструктура”
да заплати на „***“ ООД сумата от 420 лева, представляващи разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4