Р Е Ш Е Н И Е
№260709
гр.Варна;01.03.2021год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
, ШЕСТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ в съдебно заседание на
двадесет и седми януари през две
хиляди двадесет и първа година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Р. ХРИСТОВА
при участието
на секретаря Галя Дамянова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №1620 по описа за 2020година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 415, ал.4 ГПК във вр. чл. 422 от ГПК и чл.79 ЗЗД във вр.
с 86 от ЗЗД, за признаване за установено, че
С.П.К., ЕГН ********** с адрес: *** дължи на "В. к. – В." ООД **,
ЕИК ** представлявано от В. В. - Управител, в качеството си на потребител на В
и К услуги, сума в общ размер на 887.70лв.,
представляваща главница за ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от
27.06.2017г. до 22.08.2019г., отчитани по партида с абонатен номер *, на адрес:
**, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 03.09.2019год. до
окончателното изплащане, както и сумата в общ размер на 82.40лв.,представляваща сбор от обезщетението за забава за плащане
на главницата за периода от 17.08.2017год. до 08.07.2019год. за които суми е
издадена заповед №6853 от 04.09.2019год. за изпълнение на парично задължение по
ЧГД №14100/2019год. по описа на ВРС.
Моли съдът да се произнесе с решението си и относно
съдебно-деловодните разноски, сторени от ищеца в заповедното производство в
размер заплатената държавна такса от 25.00лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50.00лв.
Моли за присъждане на сторените в настоящото
производство разноски, както и на разноските в заповедното производство.
Всички суми - предмет на настоящото производство, сочи
че могат да бъдат платени по сметка на „В. к. – В." ООД в „Централна
кооперативна банка" АД, IB AN *; BIC ***.
Обстоятелства,
от които се твърди, че произтича претендираното
право:
„В. к. – В." ООД, в качеството си на В и К
оператор съгласно чл.2, ал.1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги (обн.ДВ бр.18 от 2005г., с
поел. изм.), предоставя В и К услуги на С.П.К., ЕГН ********** за имот на адрес
***, който в качеството си на потребител ги получава и ползва на същия адрес.
Ползваните В и К услуги на този адрес се отчитат по партида с абонатен номер *,
чийто титуляр е ответникът.
Съгласно чл.5, т.6 от Общите условия, потребителите са
длъжни да заплащат ползваните В и К услуги в срок, което длъжникът (сега
ответник) не е правил.
Съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия, ответникът е
длъжен да заплаща дължимите суми за използваните В и К услуги в 30-дневен срок
след датата на фактуриране, след изтичане на който срок той изпада в забава.
На 03.09.2019г. В и К операторът подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до Варненски районен съд срещу С. К., въз основа на което било образувано ЧГД №
14100/2019г. по описа на ВРС, ГК-11 състав.
На 04.09.2019г. съдът издал заповед № 6853 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която разпоредил на К. да
заплати на кредитора (сега ищец) сумата от 887.70лв., представляваща главница
за ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 27.06.2017г. до
22.08.2019г., отчитани по партида с абонатен номер *, на адрес: *, ведно със
законната лихва върху тази главница, считано от 03.09.2019год. до окончателното
изплащане, както и сумата в общ размер на 82.40лв.,представляваща сбор от обезщетението
за забава за плащане на главницата за периода от 17.08.2017год. до
08.07.2019год.,както и сторените по делото съдебно-деловодни разноски,
изразяващи се в заплатена по делото държавна такса в размер на 25лв. и юк.възнаграждение в размер на 50лв.
На 06.01.2020г. заявителят (сега ищец) е уведомен, че
на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК може да предяви иск за установяване на
вземането си.
Количеството ВИК услуги, потребени
през периода от 27.06.2017год. до 25.09.2018год. е отчитано по показанието на
индивидуалния водомер, монтиран в жилището на ответника. Количеството ВИК
услуги, потребени през периода от 25.09.2018год. до
22.08.2019год. е служебно определено по
методиката, регламентирани в разпоредбата на чл.39,ал.5,т.1 от Наредба №4 от
14.09.2004год. на МВР по 5 кубика месечно за един обитател в обекта.
В срока за
отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответникът, чрез назначения от съда особен
представител, депозира отговор на исковата молба.
Оспорва исковете по основание и размер.
Излага, че ответницата не се намира в договорни
отношения с „В. к. – В." ООД, ЕИК * и не е потребител на В и К услуги за
имот, на адрес в ***. Съгласно § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на Закона
за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги потребители на В и
К услуги са юридически или физически лица - собственици или ползватели на
имоти, за които се предоставят ВиК услуги.
Разпоредбата на чл. 2 от Общите условия за предоставяне на ВиК
услуги на „В.и к." ООД урежда по идентичен начин въпроса, като
изчерпателно посочва кои са потребители на В и К услуги. Ответницата не попада в нито една от категориите лица,
посочени като потребители, както и от ищеца не са й предоставяни ВиК услуги на адреса, посочен по-горе. Ответницата не е
придобивала право на собственост или на ползване върху процесния
обект, за който се твърди да е присъединен към водопреносната
мрежа. В справка за недобора на частен абонат, приложен към исковата молба е
посочено, че с абоната С.П.К. има сключено споразумение, но подобни твърдения с
исковата молба не се навеждат, както и не се представят доказателства в този
смисъл. Счита, че в тежест на ищеца е да установи качеството на потребител на
ответника, съотв. наличието на договорни отношения
между страните. С исковата молба не са представени документи за собственост или
други документи, установяващи собствеността или ползването на имота, намиращ се
в **.
Претендираният обем на ВиК услуги за
периода 27.06.2017г. до 25.09.2018г не е реално доставен и ползван от
ответницата.
Претендираното служебно количество за периода от 25.09.2018г. до
22.08.2019г. е в нарушение разпоредбата на чл.39, ал.5 т.1 от Наредба № 4 от
14.09.2004г. на МРРБ . Счита, че в тежест на ищеца е да установи присъединен ли
е обекта към водопреносната мрежа и има ли в него
монтиран водомер, ползва ли се имота изобщо и ако „да" броя на обитателите
в него.
Моли съда да отхвърли исковите претенции като
неоснователни и недоказани.
В съдебно
заседание ищецът поддържа исковата молба.
Ответникът в съдебно заседание, поддържа отговора на исковата молба. По съществото на спора, особ. представител на ответника депозира писмени бележки.
ПО ДОПУСТИМОСТТА: Настоящото
производство се развива след проведено заповедно такова по реда на чл.410 от ГПК, по ч.гр.д.№14100/2019г. по описа на
Районен съд Варна, където в полза на заявителя - ищец, против длъжника-ответник
е издадена Заповед за изпълнение №6853 от 04.09.2019г., за следните суми :
сумата от 887,70 лева - представляваща главница, дължима за периода от
27.06.2017г. до 22.08.2019г.,сумата от 82,40лева – представляваща обезщетение
за забава за периода от 27.08.2017г. до 01.09.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда
03.09.2019г. до окончателното погасяване на задължението,както и сумата 25,00
лева, представляваща внесена държавна такса и сумата 50,00 лева
представляваща юрисконсултско възнаграждение,
на основание чл.78, ал.1 ГПК.
След връчване заповедта на длъжника в хипотезата на чл.47,ал.5
от ГПК, с разпореждане №57555/27.12.2019год. е указано на заявителя, че може да
предяви иск , на основание чл.415,ал.1,т.2 от ГПК.Съобщение за това
разпореждане е връчено на заявителя на 06.01.2020г.В указания от заповедния съд
срок на 06.02.2020год., заявителят
предявява настоящия иск.
Искът като допустим подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в
съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от
фактическа страна следното:
По делото е приет заверен
препис от Общи условия за предоставянето на В и К услуги на потребителите от В
и К оператор ”В.и к.” ЕООД. Към общите условия са представени доказателства,
които установяват влизането им в сила.
Към доказателствата по
делото е приобщена в заверен препис справка за недобора на частен абонат
С.П.К., с кл.№* за адрес ***.
По делото са ангажирани
специални познания чрез заключение на ВЛ по ССч.Е. От
заключението на ВЛ се установява следното:
Размерът на всяко едно от
месечните задължения по главницата за ползваните ВиК
услуги по партида с абонатен № * по издадени фактури в справка за недобора на
частен абонат до 01.09.2019год. за периода от 27.07.2017год. до 23.08.2019год.
са констатирани в колона 4 на Таблица 1. Общият им сбор към 01.09.2019год. е
882.70лв. Издадените фактури по номера и дати са описани в колона 5 от таблица
1.
Размерът на лихвата за
забава върху всяко едно от установените в т.1 месечни задължения за
ползвани ВИК услуги за партида №*,
считано от съответния им падеж до 01.09.2019год. са изчислени в колона 8 от
Таблица 1 . Общият им размер е 82.41лв.
На 01.11.2020год. експерта
посещава адреса в *,но на позвъняването никой не отваря. От инкасатора на
района разбира,че водомерът е с изтекла метрология и е дадено предписание за
смяна, затова начислената вода е на средна консумация.
ССЕ констатира, че по процесните фактури към датата на проверката
22.10.2020год.няма извършвани плащания.
Приобщена към доказателствата по
делото е справка №417669/10.11.2020год.,чрез отдалечен достъп по данни за
физическото лице С.П.К. в периода от 01.01.1993год.
до 10.11.2020год.
Приета по делото е партида на
потребителя С.П.К. *** за периода от 27.06.2017год. до 20.03.2019год.
Приобщено към доказателствата по
делото е уведомително писмо №358826/л.93/ и уведомително писмо
№**********/л.94/.
С оглед
установеното от фактическа страна, съдът извежда следните правни изводи:
За
успешното провеждане на производството по настоящото дело, ищецът следва да установи, че ответникът има
качеството на потребител на ВиК услуги, че ищецът , като доставчик е изправна страна по
договора за доставка на водоснабдителни
и канализационни услуги по партида с посочения абонатен номер и размера на претендираните суми. Ищецът следва да докаже и претенцията
си за заплащане на обезщетение за забава по основание и размер.
В тежест на
ответника е да докаже, наведените с отговора правоизключващи
и правопогасяващи възражения.
Първият
повдигнат от ответната страна спорен въпрос е дали ответницата се намира в
договорни отношения с „В.и к.“ и същата явява ли се потребител на ВИК услуги за
имот на адрес: **.
Анализирайки събраните по делото доказателства, както
и твърденията и възраженията на страните в производството, съдът намира за
доказано твърдението на ищеца, че ответницата е била потребител по партида с абонатен №* за
обект с адрес: : **, за периода от 27.06.2017год. до 25.09.2018год. Същата е присъединена към водопроводната и
канализационната система по смисъла на чл.2, ал.1 от Общите условия на
дружеството - ищец. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1 от Общите условия, потребители на ВиК
услуги са юридически или физически лица– собственици,ползватели и притежатели
на вещно право на строеж на имоти, за които се предоставят ВИК услуги. За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, то той на първо място
трябва да има качеството на „потребител” на тези услуги, по смисъла на чл. 2,
ал. 1 ОУ за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор-Варна. Следователно за
възникване на правоотношението по предоставяне на ВиК
услуги, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между
потребителя и доставчика на услугата, а обвързаността между страните възниква
по силата на закона и Общите условия. В настоящия случай от приетата по делото
справка от АВ –Варна се установява, че ответницата е вписана като ползвател на
имот, намиращ се в ** . В съдебно заседание процесуалния представител на ищеца
уточни, че Тодор Радев Пенев е пълното наименование на това лице на което е
кръстена улицата. След справка,чрез интернет съдът установи , че на територията
на град Варна има само една улица с името Т. Р. П. С оглед на това съдът
намира, че сочената от ищеца улица Т. П. е идентична със сочената в справката
от АВ-Варна улица Т. Р. П.,т.е. налице е идентичност на адм.адрес
за процесния обек на
потребление с този за който в справката от АВ-Варна ответницата е вписана, като
ползвател. Предвид на това настоящият съдебен състав приема, че е налице
съществуваща между страните облигационна връзка, тъй като, ответницата е
потребител на ВИК услуги, в качеството си на ползвател на имота.
Вторият спорен въпрос е претендираният
обем ВИК услуги, реално доставен ли е на ответницата и дали претендираното
служебно количество за периода от 25.09.2018год. до 22.08.2019год. е в нарушение
разпоредбата на чл.34а,ал.5 вр.чл.39,ал.5,т.1 и ал.6
от Наредба №4 от 14.09.2004год. на МРРБ.
Ищецът в исковата молба твърди, че за периода от
27.06.2017год. до 25.09.2018год. е реално доставено, тъй като е отчитано по
показанието на индивидуалния водомер, монтиран в жилището на ответницата, а за
периода от 25.09.2018год. до 22.08.2019год. е служебно определено по методиката
, регламентирана в разпоредбата на чл.39,ал.5,т.1 от Наредба №4 от
14.09.2004год. на МРРБ по 5 м3 месечно за един обитател.
Така наведените твърдения ищецът не установи в хода на
производството по делото. С оглед изричното оспорване от ответната страна, в съдебно заседание на 11.11.2020г. ищецът представи копие на карнетен
лист за периода 28.05.2017г. - 20.03.2019г. Видно от посочения документ срещу
нито едно от отбелязванията за консумирана вода няма
положен подпис от ответницата С.П.К.. Срещу всички показания вместо подпис е
отбелязано „СК". В съдебно заседание юрисконсулт В. уточнява, че съкращението
в карнета „СК" е служебно определена консумация, като не твърди,че това е
реално потребление , а че е средна консумация. Т.е. съобразно това уточнение
ищецът се отрича от първоначалните твърдения, че са периода от 27.06.2017год. до 25.09.2018год., претендираните ВИК услуги са за реална консумация. Предвид
на това и с оглед останалите събрани по делото доказателства безспорно се
извежда извода, че ищцовото дружество не установи да
е отчитало ежемесечно показанията на монтиран в обекта водомер в периода 27.06.2017г.
до 25.09.2018г., за който период са отразени реално отчетени и потребени количества ВИК услуги , съобразно показанието на индивидуалния водомер, монтиран
в жилището. В Глава трета, раздел втори от ОУ са предвидени условията и начина
за отчитане на средствата за търговско измерване - същото следва да се извършва
от служител на ВиК оператора, в присъствието на титуляра на абонатния номер или на негов представител. По
този начин резултатите от отчитането се свеждат до знанието на потребителя. В същото
време, с подписа си върху карнетния лист, абонатът
удостоверява съответствието на показанията с данните в отчета. За процесния период няма отчитане с положен подпис на абоната.
Карнетният лист е частен свидетелстващ документ,
който материализира неизгодни за потребителя факти /потребеното
количество ВиК услуги/, които обаче не са подписани
от последния, поради което не се ползват с материална доказателствена
сила. справка за недобора на частен
абонат с № 1722516, чието съдържание, макар да кореспондира с отбелязванията в карнетния лист,
също не доказва изпълнението на задължението на ищеца реално да достави
заявените количества вода. Справката не може да служи за доказателство за
количествата на доставени ВиК услуги за процесния период, доколкото отразява единствено
информацията за заведено задължение в счетоводството на дружеството ищец в претендирания от същия размер и счетоводната отчетност на
ищеца, относно процесните стопански операции, но не
касае правнорелевантния факт дали ищцовото
дружество е доставило на ответника описаното в процесните
фактури количество питейна вода, което е отчетено с измервателен уред. С оглед
на това и ССч.Е установява размера на вземанията,само
и единствено въз основа на извършваните от ищеца счетоводни записвания , които са оспорени от ответната страна.
По отношение претендираното
количество за периода от 25.09.2018г. до 22.08.2019г., което се твърди да е
служебно определено по методиката, регламентирана в Наредба № 4 от 14.09.2004г.
на МРРБ - по 5куб.м месечно за един обитател в обекта. Служебното начисляване е
извършено съгласно методиката на чл.39,ал.5,т.1
от Наредба №4. Същото е
обосновано от чл.34а и чл.11,ал.5 от Наредбата.
Съгласно чл.33 от Наредба
№4/2004г. за условията и реда за присъединяване и ползване от потребители на ВиК и канализационни услуги, при установяване на повреда в
индивидуалните водомери на потребителите представителят на оператора прави
предписание за отстраняване на повредата на водомера и срок за отстраняването
й, като демонтира пломбата на холендъра. След
отстраняване на повредата потребителят уведомява оператора и осигурява достъп
до водомера съобразно общите условия или договора за извършване на първоначално
отчитане и пломбиране на холендъра. На мястото на
повредения водомер операторът може да постави редовен (оборотен) водомер, като
разходите, свързани с неговото сваляне, ремонт и поставяне, са за сметка на
потребителите. Периодичните проверки на индивидуалните водомери като средства
за измерване и разпределение на изразходваното количество вода в сгради -
етажна собственост, се извършват през 10 години.
Съгласно разпоредбата на
чл.34а от Наредба №4/2004г., периодичните проверки на индивидуалните водомери
като средства за измерване и разпределение на изразходваното количество вода в сгради-
етажна собственост, се извършват през 10 години, като същите са за сметка на
потребителите /чл. 34а, ал.2/. Нормативно предвидено е, когато длъжностно лице
на оператора установи потребители с непроверени индивидуални водомери съгласно
ал.1 (т.е. изминали повече от 10 години от монтажа на водомера или последната
негова проверка) срокът за извършване на проверката е три месеца, както и в
случай че след изтичането на този срок не е извършена периодична проверка на
водомерите, количеството изразходвана вода се начислява по реда на чл.39, ал.6
от наредбата /чл.34а, ал.5 от Наредбата/.
Съгласно чл.16, ал.4 от Общите условия на ВиК оператора периодичните проверки на индивидуалните
водомери се извършват от и за сметка на потребителите през 10 години, считано
от датата на последната метрологична проверка. Съгласно чл. 21 от ОУ когато
представителят на ВиК оператора установи потребители
с непроверени индивидуални водомери съгласно чл.16, ал.4, същият прави
предписание на потребителя за извършване на периодична проверка, със срок за
изпълнение три месеца. В случай, че след изтичането на този срок, не е
извършена периодична проверка, количеството изразходвана вода се начислява по
реда на чл.25, ал.8 и ал.10 от ОУ. В общите условия е изрично предвидено, че
след изтичане на срока, в който потребителят следва да изпълни предписанието за
извършване на периодична проверка, ВиК операторът
начислява служебно изразходвано количество питейна вода – по 6 куб. м. при топлофицирано жилище и по 5 куб. м – при нетоплофицирано жилище
за всеки обитател, като същото се завишава всяко тримесечие с 1,0 куб.м. за
всеки обитател. Аналогична е уредбата съгласно чл.34а, ал.5, цит.по-горе, която препраща към възможността след изтичане
на тримесечния срок за извършване на проверка на водомера, при неизвършена
такава, да се начислява служебно количество изразходвана вода по 6 куб. м. при топлофицирано жилище и по 5 куб. м. при нетоплофицирано
жилище за всеки обитател, като на всяко тримесечие се завишават с по 1 куб. м.
В настоящия случай не се
установява ищецът да е спазил предписаната в чл. 33 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. процедура при констатиране
на повреда на измервателен уред - да даде предписание и срок за изпълнението
му. Вместо това, ищецът в продължение на дълъг период от време начислява
служебно стойност на предоставените услуги.
От приетото по делото уведомително писмо е посочено, че е изтекла
валидността на метрологичната проверка
на индивидуалния водомер, но липсва предписание и срок. Освен това липсват и
доказателства това уведомително писмо да
е редовно връчено на потребителя. Върху
уведомителното писмо има вписвания върху съдържанието, които вписвания
не е ясно кого касаят и какво установяват. Предвид на това настоящият съдебен състав
приема, че предписание за смяна на водомера не е доведено до знанието на
ответницата. Ето защо съдът приема, че служебното отчитане на количеството е
извършено в отклонение на нормативноустановените
предписания, обективирани в разпоредбите на чл. 34 а
,ал.5 във вр. чл.39,ал.5,т.1 от Наредба №4. Липсват и
доказателства, че към датата на процесната проверка
електромера не е бил в метрологична негодност, както и такива които да
установяват законосъобразно извършване на служебното начисляване ако приемем ,
че водомерът е метрологично негоден.
Липсват доказателства и относно това дали
е топлофициран или не обекта на потребление , както и
за броя на обитателите в същия. Ето защо съдът приема, че липсва доказано
основание за служебно начисляване на
вода за процесния период от време. Освен това липсват и доказателства, че към
датата на процесната проверка електромера не е бил в
метрологична негодност, както и такива които да установяват законосъобразно
извършване на служебното начисляване ако приемем , че водомерът е метрологично негоден. Липсват
доказателства и относно това дали е топлофициран или не обекта на потребление , както и за броя
на обитателите в същия.
По третия спорен въпрос,
относно изправността на ищеца, като доставчик на ВИК услуги, отговора се дава с
отговора на втория въпрос, а именно, че ищецът не доказа реално доставено количество
ВИК-услуги, нито наличието на предпоставки за начисляване на количества вода,
без същите да са отчитани през процесния период от
време в имота, съответно не доказва за този имот да е доставяна и изразходвана
вода или пък каквито и да са ползвани други В и К-услуги от ответника на претендираната стойност, поради което установителният
иск относно вземането за цената на доставени В и К услуги, за което е издадена
заповед за изпълнение, следва да се отхвърли.
С оглед неоснователността на главния иск се
извежда извод и за неоснователност на акцесорния иск
за лихва.
Поради изложеното предявените искове следва да
се отхвърлят като недоказани и неоснователни.
Мотивиран от изложеното съдът
Р
Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
иска на „В. к.” ООД град В., *, ЕИК:*, представлявано от В. В.
–управител срещу
С.П.К., ЕГН ********** с адрес: ***, за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца, сума в общ размер на 887.70лв., представляваща главница за ползвани и незаплатени В
и К услуги за периода от 27.06.2017г. до 22.08.2019г., отчитани по партида с
абонатен номер *, на адрес: *, ведно със законната лихва върху тази главница,
считано от 03.09.2019год. до окончателното изплащане, както и сумата в общ
размер на 82.40лв.,представляваща сбор от обезщетението за забава за
плащане на главницата за периода от 17.08.2017год. до 08.07.2019год. за които
суми е издадена заповед №6853 от 04.09.2019год. за изпълнение на парично
задължение по ЧГД №14100/2019год. по описа на ВРС, на основание чл.415,ал.4 във вр.чл.422,ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от
съобщаването на страните , ведно с препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р.ХРИСТОВА /