МОТИВИ
към Присъда № 23 от 24.04.2018 г.
Производството е по чл. 370 и сл. от НПК.
Обвинението срещу подс. С.О.Д. е по чл. 194, ал. 1 от НК
за това, че на
24/25.11.2017 г. в землището на с. Г.Ч.,, общ. К., е отнел чужда движима вещ –
1 брой мъжки кон на стойност 800,00 лева от владението на Д.С.К. без негово
съгласие с намерение противозаконно да го присвои.
Подсъдимият в с.з. изцяло признава
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласява да не се събират доказателства за тези факти.
Защитникът му адв. Александров в
с.з. пледира за налагане на наказание в минимален размер.
Представителят на РП К. в с.з.
поддържа обвинението.
На осн. чл. 373, ал. 3 от НПК съдът
приема за установени обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, а именно:
Свидетелят Д.С.К.
се занимавал с дърводобив в с. Г.Ч.,, общ. К., като там с други работници
режели дърва и ги изкарвали с кон и самар. В с. Г.Ч., започнали на обект да
режат и изкарват дърва в началото на октомври месец 2017 г. Вечерно време около
17.00 ч. те прекратявали работа на обекта и тръгвали да се прибират за гр. Т.,
където живеели. Конете обаче оставяли в землището на с. Г.Ч.,, близо до обекта,
като ги спъвали посредством въжета. Св. К. забивал голям дървен кол в земята,
като на него връзвал въжето с коня. Конете оставали да нощуват на мястото
където били завързани. На следващата сутрин отивали, вземали си конете и
отивали на обекта да работят. Това св. К. го правел редовно, тъй като гр. Т.
била далеч и нямало смисъл да изморява допълнително коня. Св. К. бил закупил
коня си преди около 6 години от човек от с. А. за сумата от 720 лв. Бил мъжки,
10 годишен, червеникав на цвят, като на челото и по-надолу на носа имал бели
петна.
На 24.11.2017 г.
(петък) около 17:00 часа св. К. свършил работа на обекта, като спънал (вързал)
коня си в землището на с. Г.Ч.,, местност „Зимно-летния грег" до чакълиран
път. Вързал му въже дълго около 6-7 метра и дебело, за да не може да го скъса,
след което си тръгнал. На следващата сутрин - 25.11.2017 г. отишъл до мястото,
където бил вързан коня му и установил че го няма. Дървеният кол си бил на
мястото, на него имало само малка част от въжето, около 20-30 см, като се
виждало, че въжето било обгорено. Започнал да обикаля и да търся коня си, но не
го открил. До неговия кон имало вързани и други три коня на други момчета,
които работили със св. К., но техните коне си били на мястото, вързани за
коловете. Св. К. *** Ч. за коня си, да не би някой да го
е виждал. Тогова разбрал, че подс. С.Д. *** водил неговия кон, и бил тръгнал за
с.Т., общ. П.Б.. К. отишъл в с.Т. и започнал да разпитва, като разбрал че
действително коня му се намирал в с. Т. при св. К. П., и тогава подал жалба за
кражбата.
Няколко дни след
това му се обадили от полицията в гр. П.Б. и му казали да отиде в с. Т.. Там
заедно с двама полицаи отишли до обора на св. П., показали му коня, който бил
взел от подс. С.Д. и св. К. веднага си го познал. В разпита си св. К. П.
потвърдил, че към края на месец ноември 2017 г. сутринта по мобилния телефон му
се обадил св. Ю. Ш., който познавал, тъй като два месеца преди това бил купил
кон от него. Св. Ш. предложил на св .К. ако иска да види един кон, който бил
собственост на зет му - подс. С.Д., и евентуално да направят бартер.
Свидетелите Ш. и К. се срещнали в с. Т. до ракиджийницата, а със св. Ш. бил и подс.
С.Д., който водил един кон, червеникав на цвят с бели петна, а св. К. водил
неговото конче. Подс. Д. казал, че иска да разменят конете, като първоначално
поискал св. К. да му доплати още 200 лв., тъй като неговия кон бил по-голям и
по-силен, но впоследствие се разбрали св. К. да му доплати 60 лв. и да разменят
конете. Св. К. дал веднага
на подс. Д. сумата
от 60 лв. за кончето,
взел неговия кон и всеки си
тръгнал по пътя. На 06.12.2017 г. до обора отишли полицаи от Участък гр. П.Б. и
двама мъже, които му казали, че били от гр. Т.. Поискали да видят коня, св. К.
им го показал, като единия мъж заявил, че този кон бил негов. Полицаите
съставили протокол за отговорно пазене, като коня и към момента се намирал при
св. К. С. П..
Обв. С.Д. се
признал за виновен по повдигнатото му обвинение за кражба, признал че е взел
коня на св. К., който е бил вързан, и го е разменил за друг кон, като мислел че
не е на никого.
Видно
от изготвената съдебно-оценъчна експертиза на кон мъжки, 10 годишен, стойността
му възлиза на сумата от 800 лева.
Описаната
фактическа обстановка се установява от самопризнанието на подсъдимия, което
кореспондира на показанията на свидетелите Д.С.К., И. Й. К., Б.М.И., К. С. П., Ю. И. Ш.,
Ф. К. М.., експертното заключение на съдебнооценъчната експертиза, веществените
доказателства – фотоснимки и протокол за отговорно пазене.
Имайки предвид установената
фактическа обстановка, съдът намира, че подс. Д. от обективна и субективна
страна е осъществил състава на чл. 194, ал. 1 от НК.
Подс. Д. е осъществил изпълнителното
деяние „отнемане“ в двете му части. Прекратил е фактическата власт на
собственика и е установил своя трайна фактическа власт като е имал възможност
да се разпорежда с вещта, както намери за добре.
От обективираните действия на
подсъдимия следва извода, че към момента на деянието е действал с пряк умисъл.
Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните
последици и е искал настъпването им.
Подсъдимият е знаел и съзнавал, че
отнема чужда движима вещ, за което няма съгласието на собственика.
Съдът констатира, че фактическата
обстановка води до извод, че подс. Д. е осъществил престъпление по чл. 195, ал.
1, т. 2 от НК, тъй като по естеството си конят е бил вещ оставена без постоянен
надзор, но съдът е ограничен в рамките на повдигнатото обвинение.
Имайки предвид изложеното съдът
намира, че следва да признае подс. Д. за виновен и да го накаже за извършено
престъпление по чл. 194 , ал. 1 от НК.
При определяне вида и размера на наказанието съдът приема
като смекчаващо вината обстоятелство условно добрите характеристични данни, а
като отегчаващи вината обстоятелства следва да се приемат завишената стойност
на предмета на престъплението, липсата на критично отношение и обремененото
съдебно минало.
На подс. Д. следва да се наложи наказание при отегчаващи
вината обстоятелства, но съдът счита, че целите на чл. 36 от НК могат да бъдат
постигнати и при наказание в размер на четири години и шест месеца лишаване от
свобода.
На осн. чл. 58а, ал. 1 от НК наложеното наказание следва
да се намали с 1/3 до размер от три години лишаване от свобода, което да се
изтърпи при общ режим. Разпоредбите на чл. 58а, ал. 1 и чл. 56 от НК не дават
основание на съда да приеме
направеното самопризнание като смекчаващо вината обстоятелство.
Вещественото доказателство – мъжки кон, на отговорно
пазене при св. П. следва да се върне на пострадалия Д.К..
На осн. чл. 189 , ал. 3 от НПК направените по делото
разноски за експертиза в размер на 38,64 лв. следва да се заплатят от
подсъдимия по сметка на ОДМВР Стара Загора.
Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия,