06.07.2021г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в
публичното заседание
на осемнадесети юни две хиляди и двадесет и първа година в следния
състав:
Съдия: ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Светла
Иванова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№47 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е образувано по реда на чл.156 и сл. от
Данъчно-осигурителен процесуален кодекс и по жалба от С.Х.Х. *** срещу
Ревизионен акт №Р-16002620000885-091-001 от 19.08.2020г., издаден от длъжностни
лица при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение №630/15.12.2020г. на Директор
на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив при ЦУ на НАП. В жалбата се твърди, че РА е незаконосъобразен и
необоснован. Жалбоподателят счита, че ревизиращите органи не са приели
представените доказателства за реализираните доходи през 2015, 2016г., 2017г. и
така стигнали до неправилен извод, че приходите и постъпленията за тези години
не съответствали на имущественото състояние в края на всяка от годините.
Допуснати били множество нарушения на материалния и процесуалния данъчен закон
– не били събрани достатъчно убедителни данни и доказателства за обоснован
извод, че е извършвана трудова дейност и в резултат от нея са реализирани
укрити приходи; не били връчени писмените доказателства към ревизионния доклад;
не били спазени сроковете за извършване на ревизия; липсвала компетентност на
органите да извършат ревизията; не били налице основанията по чл.122, ал.1,
т.7, за да се определи данъчна основа по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК;
неправилни били изводите относно действителното финансово състояние на
жалбоподателя и необосновано не били приети декларираните данни от него за
наличие на парични средства към 01.01.2015г. – 27 700 лева, които били от
продажба на лек автомобил, дарение от М.Х.и спестявания от трудова дейност във
Великобритания; неправилно била приета сумата от 5000 лева за начално салдо,
като не били отчетени представените доказателства; не било отчетено, че всяка
година надлежно декларирал осъществяваната от жалбоподателя дейност и бил
добросъвестен. Иска съдът да постанови решение, с което да бъде отменен изцяло Ревизионен
акт №Р-16002620000885-091-001 от 19.08.2020г., издаден от длъжностни лица при
ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение №630/15.12.2020г. на Директор на
Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив при ЦУ на НАП, като
бъдат присъдени на жалбоподателя направените в настоящото производство
разноски.
Ответната страна счита жалбата за неоснователна, като
иска да се постанови решение, с което да бъде отхвърлена и претендира
направените от тях разноски, представляващи юрк.възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност по отношение на разноските от жалбоподателя, ако
ревизионният акт бъде отменен.
Като разгледа жалбата, доказателствата по делото,
становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.160 от ДОПК, съдът направи следните изводи:
Жалбата е допустима, като подадена в законния срок, от
ревизираното лице до компетентния съд, след изчерпване на процедурата по
административното оспорване на Ревизионния Акт. Ревизионен акт
№Р-16002620000885-091-001 от 19.08.2020г. е издаден от Началник на сектор при
ТД на НАП Пловдив, възложил ревизията, и Главен инспектор по приходите – ръководител
на ревизията. РА е съобщен на
жалбоподателя и обжалван по административен ред с жалба вх.№20-28-256/30.09.2020г.
С Решение №630/15.12.2020г. Директор на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП е
потвърдил РА за допълнително установени данъчни и осигурителни задължения,
ведно с прилежащите лихви – Данък върху годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, както следва: за 2015г. главница – 1 176,32 лева и лихва 513,07
лева; за 2016г. – главница 612,76 лева и лихва 205,29 лева; за 2017г. –
главница 1783,58 лева и лихва 417,19 лева; Вноски за ДОО, както следва – за
2015г. главница – 2205,20 лева и лихва 961,83 лева; за 2016г. – главница 854,81
лева и лихва 286,38 лева; за 2017г. – главница 3396,83 лева и лихва 794,54
лева; Вноски за ЗО, както следва – за 2015г. главница – 1378,25 лева и лихва
601,14 лева; за 2016г. – главница 534,26 лева и лихва 178,99 лева; за 2017г. –
главница 1674,91 лева и лихва 391,77 лева; Вноски за ДЗПО-УПФ, както следва –
за 2015г. главница – 861,41 лева и лихва
375,72 лева; за 2016г. – главница 333,91 лева и лихва 111,87 лева; за 2017г. –
главница 877,62 лева и лихва 205,28 лева или главница в общ размер на 15 689,86
лева и лихва в общ размер на 5 044,76 лева. Решението на Директор на
Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП е връчено на жалбоподателя на 16.12.2020г.
– л.105 от приложението по делото, поради което с подаване на жалбата на 31.12.2020г.,
както и като се има предвид извършената служебна справка относно пратка на
куриер – л.24 от делото, е спазен предвидения в чл.156, ал.1 от ДОПК 14-дневен срок и жалбата е допустима.
Ревизията е образувана със Заповед за възлагане на
ревизия №Р-16002620000885-020-001 от 13.02.2020г.,
издадена от Началник Сектор в ТД НАП Пловдив – л.3 от приложението, последващо
изменена след искания за продължаване на срока със Заповед за изменение
№Р-16002620000885-020-002 от 11.05.2020г. – л.6 от
приложението, като обхваща установяване на задължения за данък върху годишна
данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ; ДОО – за самоосигуряващи се; здравно
осигуряване за самоосигуряващи се; универсален пенсионен фонд – за
самоосигуряващи се, като за всеки вид задължение периодът е от 01.01.2015г. до
31.12.2017г. С посочените заповеди е определен срок за приключване до 17.07.2020г.,
като ревизионният доклад следва да бъде съставен не по-късно от 14 дни след
завършването.
Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени в
сроковете по чл.117, ал.1 и чл.119, ал.2 от ДОПК и от компетентните органи в
кръга на определените им правомощия - от органа, възложил ревизията и определен
за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция /Заповед
№РД-09-2433/16.12.2019г./, и от ръководителя на ревизията, определен със
заповедта за възлагане на ревизия. Поради това съдът намира, че в хода на
ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила, които да обосновават
незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт.
Въз основа на събраните доказателства е
съставен Ревизионен доклад №Р-16002620000885-092-001/27.07.2020г., който е
връчен на 27.07.2020г. – по електронен път, като видно от представеното
удостоверение за извършено връчване към РД има приложение, които също са
връчени, заедно с РД – л.79, а а в този при така установеното изложеното в
жалбата относно допуснато нарушение и невръчени приложения е неоснователно. Срещу
РД не е подадено възражение и е издаден Ревизионен акт №Р-16002620000885-091-001/19.08.2020г.,
който е връчен на 24.08.2020г. Същият е обжалван пред Директор Дирекция ОДОП
Пловдив, като с Решение №630 от 15.12.2020г. е потвърден РА за допълнително
установените задължения и съответните лихви за просрочие. Оспореното решение е
постановено след проведено съдебно производството по реда на чл.147, ал.3 от ДОПК – а.д.1009/2020г. на ХАС, при което е отменено Решение №496/09.10.2020г.
на Директор Дирекция ОДОП Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалба и е
прекратено производството по жалбата.
Ревизията обхваща периода от 01.01.2015г. до 31.12.2017г., като между
страните няма спор, че С.Х.Х. е местно физическо лице по смисъла на чл.4, ал.1,
т.1 от ЗДДФЛ и е данъчно задължено лице по ЗДДФЛ на основание чл.3, т.1 и чл.6
от ЗДДФЛ за доходите, получени от него през отделните данъчни /календарни/
години, попадащи в обхвата на ревизията. Няма спор между страните, че през ревизираните периоди лицето не е подавало
декларации по чл.50 от ЗДДФЛ, бил е в трудовоправни отношения, извършил е
разходи във връзка с множество покупки съгласно данни от регистрирани по ЗДДС
търговци, както и през 2013г., заедно с Б.М., е придобил недвижим имот, правени
са парични преводи на трети лица, изплащани са разходи за издръжка и обучение.
По отношение на началното салдо на парични средства в брой, които
жалбоподателят би имал възможност да притежава към 01.01.2015г. същият е
посочил – разполага с 27 700,00 лева налични парични средства от продажба
на автомобил, дарение от майка му М.Х.и собствени спестявания от възнаграждения
в Англия. Доколкото в хода на проверката не били представени доказателства,
обосноваващи произхода на декларираните парични средства и при извършения
анализ съобразно наличната информация в базите данни на НАП, то проверящият
орган е направил извод, че не се установява възможност за лицето да има
наличните парични средства от 27 700,00 лева, поради което и се приема като
налична към началния момент сумата от 5000,00 лева. Основните спорни моменти са относно формирането на
начално салдо към 01.01.2015г. с предоставени от майката на жалбоподателя суми,
както и сума от продажба на лек автомобил и спестявания от трудова дейност на
жалбоподателя във Великобритания – определени като произход, но без размер и в
обща стойност от 27 700,00 лева.
Анализирайки
всички факти и обстоятелства в проверката, органите по приходите направили извод, че съществува несъответствие
между декларирани брутни доходи и извършените разходи, като е налице основание,
водещо до установяване на допълнителни данъци, както и че са налице следните
факти и обстоятелства по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК – декларираните и/или
получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на
безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не
съответстват на имущественото му и финансово състояние за ревизирания период. Поради това и на основание чл.124, ал.1 от ДОПК на Слав Костадинов
Митев е връчено Уведомление №Р-16002620000885-113-001/07.05.2020г. – л.9 от приложението, че основата за облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2015г. до 31.12.2017г. ще бъде определена по реда на
чл.122 – 124а от ДОПК. Едновременно с това до него е отправено и уведомление с
което на основание чл.17, ал.1, т.2 от ДОПК са разяснени правата в ревизионното
производство, както и последиците от неизпълнение на задълженията му.
Проверяващият орган е изискал представяне на документи и писмени обяснения от
задължено лице и попълване на основание чл.124, ал.3 от ДОПК на декларация относно имуществено
състояние за ревизирания период.
При направения
анализ на приходите и разходите е установен паричен поток за процесния период
на ревизията, като е извършена съпоставка между доходи и разходи за всяка от
годините 2015г., 2016г. и 2017г., както и е установено превишение на общия
размер на разходите над приходите за 2015г. – 22 208,11 лева; 2016г. – 7850,59
лева; 2017г. – 23 898,05 лева. Несъответствието на приходите и
разходите през ревизираните периоди е детайлизирано с изготвени таблици,
посочени в РД, в които
е извършена съпоставката
им по години. Така за ревизираното лице се определя
данъчна основа за облагане по ЗДДФЛ и данък по реда на чл.122 от ДОПК за 2015г.,
2016г. и 2017г., както следва: за 2015г. – обща данъчна основа за доходи от
източник в България – 17 763,25 лева и дължим данък за внасяне – 1776,32
лева; за 2016г. - обща данъчна основа за доходи от източник в България – 6127,61
лева и дължим данък за внасяне – 612,76 лева; за 2017г. - обща данъчна основа
за доходи от източник в България – 17835,78 лева и дължим данък за внасяне – 1783,58
лева. Определени са и задължителни осигурителни вноски за фонд ДОО и УПФ ДЗПО и
по ЗЗО, както и съответните лихви за просрочие.
В срока по чл.117, ал.5 от ДОПК жалбоподателят не е възразазил и не са представени допълнителни
доказателства.
При издаване
на РА №Р-16002620000885-091-001
от 19.08.2020г., като е отчетено, че няма възражения, са приети констатациите в
РД и са установени съответните по вид и размер задължения, ведно и с лихвите за
просрочие към тях, изчислени към 19.08.2020г.
При оспорването на РА по административен
ред в Решение №630/15.12.2020г. е направен извод, че органите на приходите
правилно са приели твърдението за предоставени в дарение от М.Х./майка на
жалбоподателя/ парични средства в размер на 10 000 бр.паунда
/м.07.2015г./, 5000,00 бр.паунда /м.08.2015г./ и 15 000,00 бр.паунда
/м.08.2015г./, като същите са включени в изготвената справка за съпоставимост. Доводите
на жалбоподателя за налични средства в
брой към 01.01.2015г. – от продажба на автомобил, дарение и собствени
спестявания, били приети за неоснователни, тъй като за тези парични средства от
27 700,00 лева нямало представени доказателства, обосноваващи произхода
им. Обсъдено е, че са налице предпоставките, за да се извърши ревизията по реда
на чл.122 от ДОПК, както и че действията на органите в тази насока са правилни
и обосновани. Отчетено е, че доказателства, които да подложат на съмнение
изводите на ревизиращите органи, не са ангажирани, а и не са изложени конкретни
възражения. Въпреки липсата на конкретни възражения и в частта на допълнително
определените задължения за задължителни осигурителни вноски и прилежащите лихви
към тях, в оспореното решение подробно е обсъдено, че годишният осигурителен доход
се определя като разлика между декларирания или установения от органите по
приходи облагаем доход от упражняване на трудова дейност и сбора на доходите,
върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. При установеното
превишение на извършените от Х. разходи над доказаните приходи/доходи, то това
е счетено за подлежащ на облагане доход на основание чл.123, ал.1 от ДОПК и на
основание чл.124а от ДОПК следвало да се дължат задължителни осигурителни
вноски. Счетено било, че след като ревизираното лице не е представило
доказателства за произхода на средствата, то
поради това следвало да се приеме, че лицето било извършвало трудова
дейност, а установеното наличие на доходи с недоказан произход водело до неплащане
на задължения за осигурителни вноски, които следвало да бъдат определени върху
осигурителния доход, установен по реда на чл.122-124 във вр. с чл.124а от ДОПК. Приема се, че при наличието на
виновно поведение на ревизираното лице, то доказателствената тежест да посочи и
докаже произхода и източника на укритите доходи е на самото лице. В случая
обаче жалбоподателят не бил доказал, че източникът на доход, послужил за
нарастване на финансовото и имущественото състояние, не е трудов, а поради
виновното поведение на ревизираният не можел да се определи нито източника,
нито вида на дохода. Установен и подробно изложен е и пропуск при определянето
на нов размер на осигурителния доход, но предвид разпоредбата на чл.155, ал.8
от ДОПК установените с РА осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО са потвърдени.
Между страните не се спори, че процесното ревизионно
производство се е развило по реда на чл.122 от ДОПК, като основата за облагане
с данък върху доходите за периода 2015г.- 2017г. е определена при извършен
анализ на обстоятелствата по чл.122, ал.2 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на
чл.124, ал.2 от ДОПК в производството по обжалване на ревизионен акт при
извършена ревизия по чл.122 от ДОПК фактическите констатации в него се смятат
за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122,
ал.1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Установената презумпция за
вярност на фактическите констатации е оборима и доказателствената тежест за
това носи жалбоподателя. В производството по съдебно обжалване на РА, издаден
по реда на чл.122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят
основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на
императивния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи
при условията на пълно и насрещно доказване твърдяните от него факти и
обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. За да
се приложи обаче презумпцията по чл.124, ал.2 от ДОПК, то фактическите
констатации, на които се позовават органите по приходите, следва да са подкрепени
от надлежни доказателства. Ако такива доказателства липсват, тежестта за
опровергаването им не може да бъде възложена на ревизираното лице.
Основанията за извършване на ревизия по особения ред
са изрично изброени от закона в разпоредбата на чл.122, ал.1, т.1 – 7 от ДОПК.
В настоящия случай, за да преминат към извършване на ревизия по особения ред,
органите по приходите са приели, че за ревизирания период декларираните/получени
приходи, доходи не съответстват на имущественото и финансово състояние на
лицето – обстоятелства по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК. Това безспорно е
установено от съставения баланс на паричния поток за процесните периоди и
констатациите за наличие на превишение на разходите над приходите. На
ревизираното лице е връчено уведомление по чл.124, ал.1 от ДОПК, че основата за
облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода
2015г., 2016г., 2017г. ще бъде определена по реда на чл.122 от ДОПК, като така
процедурата по чл.124 във вр. с чл.122 от ДОПК за преминаване към облагане по
аналог е спазена.
Определянето на данъчната основа за облагане с данъци,
както и размера на последните, а също и на осигурителния доход, са нормативно
установени и следва да се прилагат точно. Единствено при наличие на
обстоятелства по чл.122, ал.1 от ДОПК и при спазване на правилата на чл.122,
ал.2 и ал.4, ДОПК, законът дава възможност на органите по приходите да приложат
установения от съответния закон размер на данъка към определена от тях основа.
В този смисъл основанията по чл.122, ал.1 от ДОПК следва да са безспорно
установени и тежестта за това е на органите по приходите, тъй като извършването
на облагане по особения ред не може да почива на предположения, а на конкретни
факти обосноваващи някоя от хипотезите на чл.122, ал.1 от ДОПК.
Така в настоящия случай по отношение установените за
2015г., 2016г., 2017г. задължения, съдът приема, че органите по приходите
обосновано са преминали към приложението на особения ред за облагане, тъй като
от събраните в хода на ревизията доказателства безспорно се установява
превишение на разходите над приходите, което съгласно разпоредбата на чл.123,
ал.1 от ДОПК се предполага за основа за облагане с данък върху доходите. От
констатациите в ревизионния акт и изготвения баланс за разполагаемите парични
средства за 2015г. - 2017г. органите по приходите са извършили цялостен анализ
на паричните потоци на ревизираното лице. Изследвани са всички декларирани от
жалбоподателя източници на доходи, като при определяне на разполагаемите
парични средства са съобразени всички представени документи за получени доходи,
както и правилно са съобразявани наличните и разходваните суми. Органите по
приходите са се съобразили с императивните правила по приложимия материален
данъчен закон – ЗДДФЛ, съгласно който - чл.17, данъчната основа за облагане е
годишна и така следва да обхваща доходите от всички източници за съответната
календарна година. Така и основата за облагане по смисъла на чл.123 от ДОПК
следва да бъде определено на годишна база. При формиране на баланса на
разполагаемите парични средства следва да бъдат установени общия размер на
всички получените суми, които са на разположение на лицето и съответно общия
размер на всички разходвани за годината суми и спрямо тези общи размери да се
извърши съпоставка дали получените и разполагаеми суми превишават разходите или
обратното. Това е съобразено от органите по приходи, които в актовете си са
определили правилно приходи, разходи и превишение за всяка от изследваните
годините, а също и дължимия данък, както и осигурителните задължения.
Основният спорен въпрос между страните е наличните
парични суми към 01.01.2015г., а така и наличието на обстоятелства за
извършване на ревизия по особения ред на чл.122 от ДОПК и изчисляването на
паричния поток за ревизираните години. Жалбоподателят прави възражения, че
неправилно органите по приходите не са взели предвид дарените от майка му М.Х.средства,
като заявява, че към 01.01.2015г. са били налични и той е разполагал със сумата
от 27 700,00 лева, като тези изложени факти не са достатъчно конкретни.
Сочи се, че тази сума не се формира единствено от дарения, а и от извършена
продажба на автомобил, както и в нея са включени спестявания на самия
жалбоподател от възнаграждения в Англия, като няма твърдения относно продажбата
– кой автомобил и за каква сума, а също и за спестяванията – в какъв размер са
и за какъв период са били извършени, къде са били съхранявани тези суми, как са
били внесени в РБ или обменени като вид валута. Тази общо определена сума, без
да бъдат конкретизирани и отделните суми, посочени като основания /дарение,
продажба, спестявания/ - както в административното производство, така и пред
съда, според жалбоподателя следвало да се зачете, а не да се приема, че към
01.01.2015г. разполагал само с 5000,00 лева начално салдо за 2015г.
По отношение
на твърденията за получена от М.Х.неопределена като размер сума, които били
безвъзмездно предоставени на С.Х. преди 01.01.2015г., проверяващите посочват,
че не са представени доказателства. Пред съда са представени Договор за дарение
от 29.09.2013г. за 8500,00 бр.паунда и от 22.08.2014г. за 7500,00 бр.паунда,
както и доказателства за дохода на М.Х., а в същата посока са и свидетелските
показания на разпитаните свидетели – Д.Х., брат на жалбоподателя, и на Б.М.,
съжителстваща с жалбоподателя и майка на децата му. Но в случая следва да се
вземат предвид представените годишни сертификати за общо плащане за 2012,
2013г., 2014г., тъй като с тях се установява сумата, получена общо от М.Х.за съответните
години – 16 245,96 бр.паунда, 16 070,74 бр.паунда, 16 274,73
паунда, като може да бъде направен извод, че дарените през 2013г. – 8500,00
паунда, и през 2014г. - 7500,00 паунда, е било възможно да са притежавани от Х..
Доколкото обаче твърдените като дарени суми са на стойност почти половината от
годишните доходи, то е не толкова вероятно да са били дарени. В тази насока
следва да се има предвид и че самият жалбоподател не е декларирал сумите в
проверката, която е преди началото на ревизионното производство. Безвъзмездно
получена сума от майката като дарение е била декларирана като получена през
2015г. и 2016г., но не и като налична, както и е установено, че е извършен за
2015г. банков превод от М.Х.на сума от 41 250,00 лева, които са сачетети
от проверяващите. Освен това следва да се има предвид, че представените
договори за дарение на суми са частен диспозитивен документ. Законът не
предвижда задължителна доказателствена сила на изявленията и фактите, съдържащи
се в частен документ, и съдът не е обвързан в преценката си за тях, поради което
доказването на посочените в документа факти се провежда в хода на съдебното
дирене, като те следва да бъдат преценени от съда по вътрешно убеждение
съобразно с всички данни и доказателства в производството. Поради това и като
се имат предвид вече изложените съображения, то настоящият съдебен състав
намира, че жалбоподателят не доказва да е получил до 01.01.2015г. суми по
дарение от майка си. В тази насока следва да се има предвид и че по отношение
на твърдените като получени суми не са ангажирани други доказателства за
реалното им получаване от С.Х., като се има предвид, че същите са с произход
възнаграждение, получено във Великобритания и са в чуждестранна валута. Липса
всякаква конкретика и доказателства относно заявеното, че част от сумата, която
е налична към 01.01.2015г., е от спестявания на самия жалбоподател, а също и
относно твърдението за продаден автомобил. Относно доказателственото искане в
съдебното производство за съдебна експертиза, съдът счита, че заключението по
нея е изготвено от вещото лице съобразно поставените задачи от жалбоподателя,
но паричните потоци, които са изследвани, са само на база твърденията на
жалбоподателя и включването на сумата от 27 700 лева като налична към
01.01.2015г. не е подкрепено от доказателства. Напълно недоказано е не само
като размер на различна налична сума към 01.01.2015г., но и в този смисъл няма
доказателства, които да опровергаят извода на ревизиращия орган относно
източника или вида на дохода, който е установен
като подлежащ на допълнително облагане.
Съдът намира, че в настоящия случай са налице
обстоятелствата по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК за извършване на
ревизията по особения ред на чл.122 ДОПК, а възраженията на
жалбоподателя, че органите по приходите неправилно са определили началното
салдо, приходите и разходите за ревизираните години са неоснователни. От
представените от жалбоподателя доказателства не е възможно да се направят
различни изводи относно паричния поток за 2015г., 2016г., 2017г., като това е
при негова доказателствена тежест. Правилен и обоснован се явява изводът на
органите по приходите за наличие на обстоятелство по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК, което е основание за
извършване на ревизия по особения ред на чл.122, ал.2
от ДОПК. По
изложените съображения жалбата следва да бъде отхвърлена изцяло като
неоснователна.
С оглед крайния извод за неоснователност на жалбата и
на основание чл.161, ал.1 от ДОПК във вр. с чл.8, ал.1, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения на ответника следва да се присъди юрк.възнаграждение
в размер на 1152,04 лева.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Х.Х. *** срещу Ревизионен акт
№Р-16002620000885-091-001 от 19.08.2020г., издаден от длъжностни лица при ТД на
НАП - Пловдив, потвърден с Решение №630/15.12.2020г. на Директор на Дирекция
Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив при ЦУ на НАП
ОСЪЖДА С.Х.Х., ЕГН **********, да заплати на Националната агенция за приходите гр.София,
Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика – Пловдив, разноски от 1152,04
лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните.
Съдия: