МОТИВИ ПО НЧХД
№30/2020Г. ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД -***
Производството е образувано по тъжба с вх. №374/22.01.2020 г. от А.С.Ш. с ЕГН
**********, адрес *** чрез адв. С.Б. *** срещу Д.Г.У.
с ЕГН **********, адрес: *** за това че:
1/на 09.01.2020г.в град***, публично
нанесла обида на А.С.Ш. с ЕГН ***********,
адрес ***, в качеството му на
представител на обществеността – директор на Средно училище „Д-р П. ***, при и
по повод изпълнение на функцията им, като заявила, че е „крадец“ – престъпление по чл.148 ал.2 вр. ал.1 т.1 т.3 и т.4 вр. чл.
146 ал.1 НК;
2/ на 09.01.2020г в град*** публично преписала
престъпление на А.С.Ш. с ЕГН **********, адрес: ***, в качеството му на
представител на обществеността – директор на Средно училище „Д-р П. ***, при и
по повод изпълнение на функцията им, като заявила „Вие трябва да го приберете,
защото той е крадец. Той открадна струга от училището“ – престъпление по чл.148 ал.1 т.1, т.3 и т.4 вр. чл. 147 ал.1 НК.
По делото са
приети за съвместно разглеждане граждански искове на А.С.Ш. срещу подсъдимата Д.Г.У.
в размер на 2500 лв. /пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди от всяко от престъпленията, изразяващи се в накърняване на
честта и достойнството, причинени негативни изживявания, в резултат на
отправени обидни и клеветнически реплики от нея, ведно със законната лихва,
считано от датата на деликта 09.01.2020г. до окончателното
й погасяване.
В съдебно заседание тъжителят, редовно призован, не се явява лично.
Представлява се от адв.
С.Б. ***, която поддържа тъжбата и моли съда да признае за виновна Д.Г.У. в извършване на престъпления по чл.148 ал.2 вр.
ал.1 т.1 т.3 и т.4 вр. чл. 146 ал.1 НК и престъпление
по чл.148 ал.1 т.1, т.3 и т.4 вр. чл. 147 ал.1 НК ,
както и да уважи изцяло предявените граждански искове.
Подсъдимата Д.Г.У., редовно призована
се явява лично и с адв. З.С. – АК Плевен. Подсъдимата
не се признава за виновна и моли съда да я оправдае по повдигнатото обвинение.
Пълномощникът й излага становище за липса на безспорни и категорични доказателства за осъществени признаците
от съставите на престъпления по чл.148 ал.2 вр.
ал.1 т.1 т.3 и т.4 вр. чл. 146 ал.1 НК и чл.148 ал.1 т.1, т.3 и т.4 вр. чл. 147 ал.1 НК. Иска се от съда да отхвърли
гражданските искове като неоснователни и недоказани.
СЪДЪТ, като прецени събраните по делото доказателства - поотделно и в
тяхната съвкупност, взе предвид становището на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
Подсъдимата Д.Г.У. е с ЕГН **********. Родена е на ***г***.
Живее на адрес: ***Българка е. С българско гражданство е. С висше образование е. Омъжена
е. Безработна е. Не е осъждана.
СУ “Д-р П. *** е учебно заведение, което
ползва две материални бази, обособени в самостоятелни сгради. База №1 е разположена
в град***, на ул. ***а база №2 е разположена
в гр.*** ул. „Т.П.“ №25. През 2009г. учебното заведение преминало на делегиран
бюджет, като Община*** прехвърлила дълготрайните материални активи в негова
собственост. Съгласно Заповед РД – 19-2117/24.06.2019г. на директор на учебното
заведение – Е.Г., била разпоредена инвентаризация на
имуществото, като срокът за извършването й бил до 28.06.2019г. Междувременно от
01.07.2019г. длъжността директор на СУ“д-Р П. *** заел А.С.Ш., съгласно трудов
договор №РД-09-194/01.07.2019г. Към
момента на назначаването на Ш. за
директор, длъжността Главен счетоводител в училището се изпълнявала от подсъдимата
У.. Тя изпълнявала служебните си задължения в кабинет, находящ
се в база №1 на училището. Съгласно заповед №РД-490/08.11.2019г. на Ш.,
инвентаризацията на имуществото на училището следвало да приключи на
24.11.2019г. След приключване на инвентаризацията бил изготвен инвентаризационен
опис, в който фигурирали общо три броя струга – един за метал и два за дърво,
така както били предоставени от Община***. Междувременно обаче в един от
складовете на училището бил открит корпус от струг, който не можел да се
използва по предназначение, тъй като липсвали основни компоненти. Без да се
назначи съответната комисия след уведомяване на ръководството на училището,
която комисия да установи състоянието на този корпус от струг, У. поставила
върху него лепенка и го заприходила под №500 за
сумата от 1 стотинка. След приключване на инвентаризацията, Ш. издал заповед
№РД 19 660/09.12.2019г. за назначаване на комисия за предаване на вторични
суровини на бракуваните ДМА, като горепосочения корпус от струг, заедно с други
вещи били предадени на 10.12.2019г. на фирма за изкупуване на вторични суровини
от метали, а именно „***. Бил сключен договор за покупко-продажба, както и
издадена фактура №184/10.12.2019г. Получената от продажбата сума в размер на
904.80 лв. била преведена по банковата сметка на СУ“Д-р П. ***. По повод на
това У. подала жалба срещу Ш. за неправомерно разпореждане с посочения корпус
от струг, като по случая била образувана преписка №218/2020г. по описа на
Районна прокуратура – Плевен, Териториално отделение –***. С постановление от
01.04.2020г. на прокурор от РП-Плевен е отказано да се образува досъдебно
производство поради липса на данни за осъществено престъпление от общ характер.
На
20.11.2019г. Ш. издал Заповед №РД19-557/2019г. за промяна на работното място на
У. от кабинет в база №1, в помещение в база №2. Зам.директора М.Г. заедно с Й. Г.
/технически изпълнител/ отишли в кабинета на У.. М.Г. я запознала със
съдържанието на заповедта на Ш., като У. отказала да подпише и изпълни
заповедта.
На
09.01.2020г. Ш. издал Заповед №РД19-875 със същото съдържание, а именно
преместване на работното място на главния счетоводител, като опитал да я връчи
заедно с други служители на училището на подсъдимата. Ш. заедно със
зам.директор М.Г., Я.М., И. Ц. /***, И.И. /***/ и А.М.
/***/ се намирали в кабинета на У., но тя отказала да получи и изпълни
заповедта на Ш.. Директорът и останалите започнали да поставят документацията в
кашони с цел преместването им в база №2. Тогава У. позвънила на тел.112, тъй
като считала, че неправомерно се изнася счетоводната документация. На място
пристигнал полицейски екип от *** при РУ*** П.К. и Т.Л.. Пред тях У. нарекла Ш.
многократно крадец, както и заявила пред органите на МВР, че е откраднал струг
от училището.
След
като полицейските служители си тръгнали, продължили действията по опаковане на
счетоводните документи, което афектирало У. и последната заключила директора на
,училището в кабинета.Наложило се вратата на кабинета да бъде разбита, за да
бъде освободен тъжителя.
Със
заповед Заповед
№РД 19-974 от 20.01.2020г. на А.Ш. У. била освободена от длъжност главен
счетоводител, считано от 21.01.2020г.
Въз основа на тъжба вх.№374/22.01.2020г.
е образувано
настоящето съдебно производство по НЧХД №30/2020г. по описа на РС-Червен бряг.
Тъжбата е подадена в
6 месечния срок по чл. 81, ал.3 НПК, поради което е процесуално допустима.
По съществото си тъжбата е ОСНОВАТЕЛНА.
За установяване
на спорните по делото обстоятелства са приобщени писмени и гласни
доказателства.
От писмените
доказателства, разгледани по отделно,
съдът установи следните факти:
Видно от докладна записка към писмо с вх.№ 426/24.01.2020г., мл.
инспектор П. К. *** съставил документа по повод посетен сигнал на 09.01.2020г. около 10,40 часа на Средно училище „Д-р П. ***, заедно с
младши автоконтролъор Т.Л. по повод сигнал на Д.У. за
незаконно изнасяне на документация от директора на училището
Установява се от справка с вх.№ 2168/08.06.2020г. на РУ***,
че във връзка с подаден сигнал от Д.Г., Средно училище „Д-р П. *** е посетено на 09.01.2020г. в 10,30 часа от *** П.Ц.К. и Т.П.Л., както и са образувани преписки вх.№
374000-390/2020г. и №374000-1107/2020г.
Видно от справка с рег.№ 371000-1563/22.01.2020г. на РУ***, по преписка вх.№ 374000-390/2020г. относно жалба на подсъдимата относно неправомерни
действия от страна на директора на ****** – А.Ш. вкл. и свързани с неправомерно
разпореждане с движими вещи /струг/ в РУ***
била извършена проверка, която била предоставена на РП-Плевен.
Видно от справка с рег.№ 371000-1602/24.03.2020г. на РУ***, по преписка вх.№ 374000-1107/27.02.2020г. относно жалба на подсъдимата относно
неправомерни действия от страна на директора на ****** – А.Ш. вкл. и свързани с
неправомерно изнасяне на счетоводна документация за неревизиран период и
твърдения за кражба за неревизиран период.
Видно от заверено
копие на Заповед №РД 19-974 от 20.01.2020г. на Директора на Средно училище „Д-р
П. ***, че считано от 21.01.2020г. е прекратено трудовото правоотношение с Д.Г.У.
на длъжност „Главен счетоводител“ с мотив, промяна в изискванията за заемане на
длъжността главен счетоводител отразена в длъжностна характеристика утвърдена
от директора на учебното заведение на 17.01.2020г., като служителката не
отговаря на новите изисквания за образование, а именно висше икономическо
образование специалност „счетоводство и контрол“ образователна степен бакалавър
или магистър.
Установява се от копие на сигнал с вх.№
2007501/27.01.2020г. , сигнал с вх.№ 2002110/13.01.2020г., жалба с рег.№
44-Д-15/10.01.2020г., жалба с вх.№ В 776/30.01.2020г., жалба с вх.№ В-218/09.01.2020г.,
жалба с вх.№ 20001393/09.01.2020г., че подсъдимата сезирала редица контролни
органи за неправомерно поведение от страна на директора на училището с
различния проявления вкл. даване
съгласие да бъде продаден намерен струг без същия да бъде заведен като вещ на
учебното заведение и описан в инвентаризационните описи.
Видно
от справка за съдимост с рег.№
413/10.0.2020г., Д.Г.У. не е осъждана за престъпления от общ
характер.
Видно от заверено копие на Заповед
№ РД-19-557/20.11.2019г. на директора на ****** – А.Ш., работното място на главният счетоводител било променено
от база 1 в база 2 , считано от 25.11.2019г. Върху заповедта е отбелязано,
че на 21.11.2019г. лицето Д.У. отказва
да подпише заповедта, като отказът е удостоверен с подписите на двама свидетели
– М.Г. и Й. Г..
Видно от заверено копие на Заповед № РД-19-875/09.01.2020г. на Директора
на ****** – А.Ш., работното
място на главният счетоводител било променено т база 1 в база 2 , считано от
09.01.2020г.
Установява се от приобщеното по делото
заверено копие на преписка №776/2020г.
по описа на РП-Плевен към писмо с вх.№260123/08.09.2020г., че проверката касае данни за неправомерно
изнасяне на документация от страна на директора на училището, както и твърдения
за липса на парична сума в размер на 250 лв., като същата приключила с отказ да
се образува досъдебно производство (постановление за отказ да се образува досъдебно производство).
Служебно е известно на състава от гр.д. №
256/2020г. и гр.д.№ 114/2020г., и двете по
описа на ЧРС, по което е била съдия докладчик, че Д.Г.У. е работила
по трудовото правоотношение в СУ “Д-Р П. Б.“, считано от 1.10.2008г., че
на подсъдимата било наложено дисциплинарно наказание
„забележка“, както и впоследствие трудовото й правоотношение било прекратено
на 21.01.2020г. на основание чл.328 ал.1 т.6 от КТ поради изменение на изискванията за заемане на
длъжността.
В хода на
производството са приобщени и гласни доказателства от показанията на свидетели, доведени от тъжителя (И. С.
И., Я. Х. М., А. М. М., П.Ц.К., Т.П.Л.), свидетели посочени
от ответната страна ( В.И.М., М.Ц.Г., Е.Л.Г.
и Х.П.У.) и такива разпитани по искане на съда – Т.С.П..
Видно от
показанията на свидетеля И. С. И., при
връчване на заповед за преместване на работното й място Д.У. скъсала заповедта
и в присъствието на множество лица – учители и ученици на училището, както и в
присъствието на полицейските служители от РУ*** заявила, че директора на
училището А.Ш. е крадец и е откраднал струг на училището. От показанията на
свидетеля се установява още, че същият ден директора бил заключен от
подсъдимата и се наложило да се реже врата, за да бъде освободен. Свидетеля е категоричен, че обидните думи
били изречени в работно време публично,
както и че поведението на У. било коментирано от останалите присъстващи(
„колектива се бе възмутил от ситуацията, между учениците и учителите се
коментираше това нещо, възмущаваха се“) и самия тъжител,
като последният бил стъписан и обиден (споделяйки, че му
е болезнено, защото не е крал нищо). Свидетеля е участвал, както в инвентаризационната комисия за
установяване на наличните вещи в училището, така и при изнасянето на
непотребните и бракувани предмети вкл.
стари железа, метален обков на вещи и др. От показанията
на свидетеля се установи, че при предаването
на отпадъчното желязо не е бил
изнасян струг от училището. Св.И.
заявява категорично, че струг подобен на този на снимка 1 не е бил
изнасян и предаван, а само метален обков на струг,
който не разполагал с електромотор, кабел и представлявал само макет.
Видно от
показанията на свидетеля А. М. М., на
09.01.2020г. в кабинета на подсъдимата присъствали св. И.И., заместник-директорката на училището М.Г., Я. Х. М.,
като следвало да бъде преместено мястото на главния счетоводител. Възникнала
разправия с участието на У., при която последната нарекла А.Ш. – „***както и
продължила да използва тази дума и пред полицаите от РУ***, които пристигнали
на мястото. Свидетелят заявява, че при изнасянето и товаренето на старо
отпадъчно желязо не е бил наличен струг
подобен на снимките, приобщени като веществени доказателства по делото. Видно
от показанията на свидетеля директора на училището е бил афектиран и е изпитвал негативни чувства от отправената
обидна дума („ не му стана добре от тези реплики“).
Видно от
показанията на свидетелката Я. Х. М., през месец декември е постъпила на работа
в училището и е заeмала длъжността
домакин, а след прекратяване на трудовото правоотношение с У. временно и
длъжността „главен счетоводител“. От показанията на свидетелката се установява,
че на 09.01.2020г. е връчена заповед за преместване на работното място на
подсъдимата, на което последната отказала да я получи. Въпреки това
документацията в счетоводството била описана и изнесена в кашони във втора база
на учебното заведение, а на място пристигнали
и служители на МВР. Видно от показанията на свидетелката след инвентаризацията на вещите в училището,
стари метални вещи вкл. разглобен струг бил
предаден на вторични суровини, а впоследствие като главен счетоводител свидетелката
установила, че училището има три струга, като подсъдимата заприходила
струг със стойност 1 стотинка, въпреки липсата на доказателства за
собствеността й, пазарната стойност и наличен документ, въз основа на който да бъде заведен в счетоводната програма.
Видно от
показанията на свидетеля П.Ц.К. ***) при посещение на
09.01.2020г. на училището по повод сигнал за незаконно изнасяне на
документация, свидетеля възприел
обстоятелството, че със заповед на директора се премествало работното
място на главния счетоводител, като подсъдимата твърдяла, че пренасянето на
документацията е незаконна, както и У. твърдяла за „откраднат или изчезнал
струг, като директора бил в центъра на тази работа“. Свидетелят посочва, че не
са взели отношение по случая, като са помолили участниците в конфликта да си
напишат обяснения, за да се извърши проверка. На същата дата при връщането в
училището св.К. установил, че директора бил заключен от главния
счетоводител, като последната напуснала
сградата. Свидетелят възприел
състоянието на А.Ш., който се държал за главата, 5-6 пъти се извинил, че
занимават МВР с подобно нещо, видимо бил притеснен и изумен.
Видно от
показанията на свидетеля Т.П.Л. ***), при посещение
на 09.01.2020г. на училището възникнал скандал между директора и главния
счетоводител, в хода на който освен за незаконно пренасяне на документация, в
присъствието на множество лица У. обвинила Ш., че е изчезнал струг, че го е
откраднал.
Съдът кредитира
изцяло с доверие показанията на свидетелите И. С. И., Я. Х. М., А. М. М., П.Ц.К.,
Т.П.Л.. Показанията и на четиримата свидетели кореспондират, както относно
датата и мястото на деянията, така и относно поведението на участниците в
конфликта и особено това на подсъдимата, като различията в това дали са
възприели обидни думи или клеветнически твърдения са резултат от субективното
възприемане на обективната действителност от всеки от тях и отразяването им в
съзнанието им. Показанията на
свидетелите са в синхрон не само помежду си, но и с писмените доказателства по
делото вкл. справка с вх.№
2168/08.06.2020г., докладна записка към писмо с вх.№ 426/24.01.2020г., заверено копие на Заповед №
РД-19-557/20.11.2019г., заверено копие на Заповед № РД-19-875/09.01.2020г., заверено копие на
преписка №776/2020г. по описа на
РП-Плевен към писмо с вх.№260123/08.09.2020г. Ето защо съдът ги кредитира
изцяло с доверие като правдиви и достоверни, съответни на обективната
действителност по делото.
От показанията на
свидетелката В.И.М. се установява, че в учебното заведение е имало различни
стругове – за дърво и метал, но свидетелката не е сигурна колко от тях са за
дърво и колко на брой за метал. Свидетелката разпознава на вещественото
доказателство – снимка, означена като №1, струг, който е бил намерен по време
на инвентаризацията и който не е бил включен в инвентаризационните описи на
училището. Свидетелката посочва още, че
макар вещта да е открита сред стари и непотребни вещи се е намирала в частта от
мазето, в която се съхранявали предмети и вещи на учебното заведение, докато в
друга част от мазата се съхранявали вкл. и стругове на други общински учебни заведения, които
били закрити. Свидетелката е категорична, че по време на инвентаризацията не са констатирани липси в дълготрайните
материални активи на училището.
От показанията на
свидетеля Е.Л.Г. се установява, че последният
е бил дългогодишен директор на СУ „ Д-р
П. Б.“ до м.07.2019г., като в този
период главният счетоводител Д.У. се е
отличавала като отговорен служител,
както и не са констатирани липси по време на
дейността й вкл. на стругове.
Установява се от
показанията на свидетелката М.Ц.Г., че на датата на връчване на заповедта за
преместване на подсъдимата е възникнал конфликт между последната и директора на
учебното заведение, но свидетелката не е възприела отправени обидни думи, тъй
като си е тръгнала от мястото. Впоследствие свидетелката посочва, че от други
служители разбрала за обстоятелството, че директора на училището е бил
заключен от У. в кабинет и се наложило
да бъде отстранявана врата, за да излезе от помещението. Свидетелката
потвърждава обстоятелството, че по време на инвентаризацията са установили вещ,
наподобяваща струг, която обаче била амортизирана, без контакт и която не била
включена в инвентаризационните описи на учебното заведение. Всички останали
стругове, което се водят на училището били в наличност и нямало липси на
дълготрайни материални активи. Видно от
показанията на свидетелката остатъците от намерения струг били предадени на
вторични суровини.
Видно от
показанията на свидетеля Х.П.У. (съпруг на
подсъдимата), Д.У. му изпратила снимки на струг за
определяне на неговия вид. при разпознаването на вещта по снимки, приобщени
като доказателство по делото, свидетелят разпознава струг C5 на снимка №1 и посочва, че именно той
липсвал, което обстоятелство узнал от съпругата си. Пазарната стойността на подобен струг
възлизала на сумата от 2500-3000 лв.
Установява се от
показанията на свидетелката Т.С.П., че от 16.09.2019г. заема длъжността
завеждащ административна служба в СУ „ Д-р П. Б.“ , а през месец януари 2020г.
изпълнявала длъжността „Главен счетоводител“ за период от две седмици, като
през този период не е възприела колко струга има в училището и особености в заприходяването на вещите в счетоводството.
Съдът кредитира
изцяло с доверие и показанията на тази група свидетели. Между показанията на свидетелите В.И.М., М.Ц.Г., Е.Л.Г. и Х.П.У. и Т.С.П. не са налице разминавания
и противоречия (независимо от роднинската връзка на У. с
подсъдимата). Всеки от тях е възприел различни части от действителността като
показанията на свидетелките М.Ц.Г. и В.И.М.
съответстват на показанията на свидетелите на тъжителя в частта относно
провежданите инвентаризации в учебното заведение вкл. последната такава през
2019г.. Гласните доказателства си кореспондират и относно резултатите от
проверките на дълготрайните активи в учебното заведение а именно на се били констатирани липси на
вещи по инвентаризацонните описи.Съвпадение е налице
и относно поведението на подсъдимата на процесната
дата вкл. относно обстоятелството, че на
09.01.2020г. директорът на училището бил заключен в кабинет от главния
счетоводител в резултат на възникнала разпра по повод преместване на работното
място на У.. Свидетелките потвърждават установяването на вещ с неизвестен
произход, която впоследствие била продадена
в пункт за изкупуване на черни и цветни метали заедно с останалите стари
и непотребни железа.
Ето защо съдът кредитира показанията и на тази
група свидетели като достоверна и правдива, изцяло съответстваща на обективната
действителност. Не е налице противоречие
и относно обстоятелството дали изнесената и продадена вещ е струг или корпус от
струг, тъй като всеки от тях е с различно образование и квалификация, както и е
възприел различно вещта, а св. Х.У. е изготвил своето експертно мнение по
снимка, без да извърши проверка и оглед на вещта, както и възможностите и за функциониране.
С оглед на горното съдът приема, че гласните
доказателства по делото са непротиворечиви и внасят в процеса преки
доказателства за отделни елементи от обективната и субективната страна на
деянията, осъществени от подсъдимата.
При така
установените фактически положения, на база събраните и обсъдени гласни и
писмени доказателства, съдът направи следните правни изводи:
Обвиненията
срещу подсъдимата са за две престъпления, преследвани по тъжба на пострадалия.
Първото от
тях е за престъпление по чл.148, ал.1 т.1 вр. чл.146,
ал.1 НК. За да е налице състава на този вид престъпления в тежест на тъжителя е да докаже, че от обективна страна
подсъдимия е отправил обидни думи, тези думи са
отправени публично и са възприети от повече лица, че извършителя е длъжностно
лице и е действал в това качество, че думите са отправени също към длъжностно
лице по смисъла на чл. 93 т.1 НК, както
и че подсъдимата е съзнавала обществено
опасното деяние, предвиждала е настъпването на обществено опасните последици от
деянието и ги е целяла т.е. деянието е осъществено при пряк умисъл, характерен
за деянията по раздел VII от Глава
втора на Особената част на НК.
Същевременно
за наличието на престъплението клевета от друга страна е необходимо в производството
да се докажат осъществени признаците на състава по чл.148 ал.1 т.1, т.3 и т.4 вр. чл. 147 ал.1 НК, а именно,ь че на 09.01.2020г. в гр.Червен
бряг в качеството му на представител на обществеността – директор на Средно
училище „Д-р П. ***, при и по повод изпълнение на функцията им, У. в качеството на длъжностно лице преписала
престъпление на Ш., а именно, че е откраднал струг, собственост на училището.
В
конкретния случай по делото съдът приема за доказано изпълнителното деяние, а както
на отправена обида към А.С.Ш. чрез използването на думата „***така и преписване на престъпление, а именно заявеното, че е откраднал струг на училището,
които са възприети не само от тъжителя, но и от присъстващите на мястото на
09.01.2020г. в училището. Безспорно по делото е и не се спори по делото, че лицата
– тъжител и подсъдим са длъжностни лица,
а именно единият е директор на СУ „ С-р
П.Б.“, а другият главен счетоводител на учебното заведение, поради което съдът
приема за безспорно доказано, че са налице условията на чл.93 т.1 НК по
отношение на дееца и пострадалия.
Доказателства за останалите елементи от двата състава се съдържат в
показанията на свидетелите И. С. И., А. М. М., П.Ц.К. и Т.П.Л., както и в приобщените писмени
доказателства – справки от РУ*** за повода
на посещението на *** на МВР на 09.01.2020г. в училището , както и резултатите от проверката. Независимо от
наличието на служебна и йерархическа връзка между свидетелите И. С. И., А. М. М.
и тъжителя, в качеството на директор на училището и представител на
работодателя им, показанията на двамата свидетели изцяло кореспондират с
показанията на полицейските служители, които също са възприели обидните и клеветнически думи на тъжителката, които е
употребила към Ш.. Няма основание съдът
да не кредитира с доверие показанията на свидетелите И. С. И. и А. М. М. предвид съвпадението на изложените
от тях факти и обстоятелства от действителността относно поведението на
участниците в конфликта на процесната дата, а именно
заключването на директора, посещението на място на служители на МВР по сигнал
на У. за извършвана незаконна дейност, както и
процеса на преместване на работното място на главния счетоводител и осъществената дейност по предаване на стари
отпадъци за скрап от името на учебното заведение. Съответствието между
показанията на двамата свидетели в тези части обуславя извод, че и в останалата
част показанията им не са повлияни от наличието на служебна и йерархическа
връзка с Ш.. Ето защо съдът ги приема за
правдиви и като непосредствени очевидци на случилото се св. И. С. И. и св. А. М. М. внася преки доказателства за
времето и мястото на осъществяването на деянията, за изпълнителното деяние,
както и за автора на престъпленията.
Съдът приема за доказано и обстоятелството, че отправените думи /обидни и
клеветнически/ са унизили честта и
достойнството на Ш..
Доказателства за това обстоятелство се съдържат в показанията на свидетелите И.
С. И., Я. Х. М., А. М. М., П.Ц.К., Т.П.Л., В.И.М., М.Ц.Г..
Доказано е и
обстоятелството, че деянията са осъществени именно на дата 09.01.2020г. Доказателства за това се съдържат в справка с рег.№ 371000-1602/24.03.2020г.
на РУ***, преписка вх.№
374000-1107/27.02.2020г., справка с вх.№ 2168/08.06.2020г. на РУ*** и др. Установено е времето,
мястото и начина на осъществяване на деянията, като с оглед на обстоятелството, че обидните думи
и клеветнически твърдения са били отправени пред множество лица, съдът приема, че същите са осъществени
публично.За да се квалифицира едно деяние по т. 1 на чл. 148, ал. 1 НК е налице
постоянна съдебна практика, че не е достатъчно посочването на публично място на
извършване на престъплението, а за да бъде обидата, нанесена публично, е
необходимо същата да е в присъствие на повече лица, като не е достатъчно само
присъствието им, а и същите да са чули и възприели обидните думи /вж. решение №
270 от 17.05.1975 г. по н.д. № 213/1975 г., ІІ н.о., решение № 737 от 16.12.1974
г. по н.д. № 700/1974 г., ІІ н.о./. В хода на съдебното производство се
установи по безспорен и категоричен начин, че в конкретния случай деянията са извършени в присъствието на неопределен кръг от лица –
учители и ученици от СУ „ Д-р П. Б.“ , както и пред външни лица – служители на
МВР, поради което са покрити съставите и
по този критерий.
Обидата и
клеветата / често използвани от тъжителя
и защитника му в хода на делото са термини като
„клевети“ и разгласяване на „позорни обстоятелства“ т.е. смесване на институтите на обидата и
клеветата/ са уредени в два отделни
състава в глава втора от Особената част на НК.
Всяко от тях има и свой непосредствен обект на посегателство.
Същевременно, обидата и клеветата
засягат отделни страни на една и съща правна ценност – човешкото достойнство.
В обективен смисъл честта е „доброто,
неопетнено име, хубавата репутация, почитта на другите“ , а в субективен смисъл
– чувството за собствено достойнство.
При обидата е налице изразяване / с думи или дела/ на лично съждение,
унизително за честта на другиго, в негово присъствие.
Обектът на клеветата
по естеството си е такъв, че извършването й трудно може да не засегне и
самооценката на пострадалия.
Основната разлика
между обидата и клеветата е в изпълнителното деяние – в единия случай обидата е
осъществена в присъствието на пострадалия, а в другия – клеветническите
твърдения се неверни. За да е
налице обида извършителят следва не просто да не спазва етикета, а стореното от него да е унизително за
личността на другиго и да е желаел или поне да е допускал оскърблението. Обидата трябва да е извършена в присъствието
на пострадалия, като в конкретния случай това е така.
За
разлика от обидата, клеветата засяга репутацията, доброто име на пострадалия.
Разгласените при клевета позорни обстоятелства могат да бъдат от две категории
– конкретни недостойни прояви на засегнатото лице и други позорни
обстоятелства, свързани с отрицателни качества на пострадалия. Непосредствен обект на престъплението клевета са
обществените отношения, осигуряващи неприкосновеността на доброто име на
личността в обществото, на положителната обществена оценка за личността.
Клеветата може да се определи като умишлено разгласяване на неистинско позорно
обстоятелство за другиго или приписването му на неизвършено от него
престъпление, т.е. изпълнителното деяние може да бъде осъществено в две проявни форми.
Престъплението клевета е престъпление против честта и достойнството на
човека. А честта и достойнството на последния се изразява в оценката, която
обществото има за него. Задължение на
всеки гражданин е да уважава другия, като зачита неговата чест и достойнство.
Един от начините, по които може да се засегне и унижи честта и достойнството на
даден гражданин е клеветата, която се състои в разгласяване на позорно
обстоятелство за него или приписване на престъпление.За да е осъществен състава на престъплението по
чл.147, ал.1 НК следва да са налице доказателства за осъществени както
елементите на престъплението от обективна страна, така и тези от субективната
страна на деянието.
В наказателното производство по дела
от частен характер (каквото е настоящото) частният тъжител е "dominus litis", тъй като той
преценява какво обвинение да повдигне, въз основа на какви факти и срещу кои
лица. Въпреки че в предмета на доказване по делото са включени само отделни,
откъслечни изрази, то същите следва да бъдат ценени в контекста на цялото
изказване.
В конкретния случай съдът приема, че по делото са налице безспорни и категорични
доказателства както за времето на осъществяване на твърдените деяния, мястото
на което са били отправени репликите и се е провела срещата между подсъдимата и
тъжителя, както и присъствалите на мястото други лица. Приобщени са ясни и безспорни доказателства,
че именно подсъдимата е отправила към тъжителя обидни думи, както и му е
преписала престъплението кражба на струг, собственост на училището. Въз основа
на показанията на свидетелите И. С. И., Я. Х. М., А. М. М., П.Ц.К., Т.П.Л., В.И.М., М.Ц.Г. и
писмените доказателства по делото съдът стигна до крайния извод, че У. е
виновна в извършването на престъпленията, които са й повдигнати с тъжба с вх. №374/22.01.2020 г. от А.С.Ш.. Поведението
на подсъдимата не представлява епизодично поведение, което да обуславя извод за
липса на субективна страна на деянията, а по същество е систематично такова,
при което същата употребила както обидната дума ***
многократно, така и повече от веднъж клеветническите изрази, с които приписва
престъпление на Ш.. По този начин категорично У. е дала своята негативна
оценка относно личността на пострадалия под формата на обидната дума „*** и му
вменява извършване на престъпления, без да има постановена и влязла в сила присъда
от съд. По този начин подсъдимата е изразила и своето презрително, негативно
отношение към личността на тъжителя, по начин противоречащ на приетите в
обществото морални норми за нормално човешко общуване, за зачитане на честта и
достойнството на другите. Обидните и
клеветническите думи на подсъдимата тъжителя е
възприел лично, на мястото на
изричането им и непосредствено след тяхното изричане. С поведението си У. е засегнала честта и достойнството на адресата на същата
информация (Р. № 93 от 22.05.2013 г. по
н.д. № 163/2013 г. на ВКС,
ІІІ н.о. ). Така посочените ценности обхващат присъщите на човешката личност
чест, достойнство, добро име. Правата, доброто име и репутацията на гражданите са обект на посегателство при нанасяне на
обидата (умишленото унижаване достойнството на дадено лице
посредством неприлично отнасяне с него) и на клеветата (съзнателното
разгласяване на неистински позорни обстоятелства за дадено лице или
приписване на престъпление другиму). Действително
между страните по делото са налице влошени между личностни отношения, които
датират от назначаването на Ш. през лятото на 2019г. за директор на
училището и несъвпадане на политиката на
ръководството с мнението на главния счетоводител. Отправените обидни думи от
подсъдимия към тъжителя са израз именно
на тази вражда и желание да се даде израз на негативната
оценка за личността на пострадалия. Употребата на обидните думи като лексикален
пласт от българския език през последните години значително е нараснала. В
конкретния случай с оглед честотата и вариациите на използваната обидна дума,
съдът приема, че не просто се касае за оценъчната реакция на
харесване/нехаресване от страна на У. към Ш., но и форма на езикова агресия,
чиято цел е да засегне чувството на лично достойнство
на адресата и цели да измени обществената оценка за него.
Обидната
дума и твърденията, че директора на училището е откраднал струг, изнесъл го е и
т.н., използвани многократно и пред различни лица, от страна на
подсъдимата, надхвърлят рамките на благоприличието и зачитането на
правата на личността, толерантността и взаимното съхраняване доброто име на
другиго, поради което обосновано се вместват
в съдържанието на фактическия състав на престъпленията, за които е
обвинена У. по чл. 146, ал.1 и чл.147,
ал.1 НК като основен състав, част от квалифицираните такива по обвинението.
Изложеното дотук представлява основание деянията
на У. да бъдат квалифицирани като такова
по чл.148 ал.2 вр.
ал.1 т.1 т.3 и т.4 вр. чл. 146 ал.1 НК / за
това че, на 09.01.2020г.в град***,
публично нанесла обида на А.С.Ш. с ЕГН ***********,
адрес ***, в качеството му на
представител на обществеността – директор на Средно училище „Д-р П. ***, при и
по повод изпълнение на функцията им, като заявила, че е „крадец“/ и престъпление по чл.148 ал.1 т.1,
т.3 и т.4 вр. чл. 147 ал.1 НК / затова че, на
09.01.2020г в град*** публично преписала престъпление на А.С.Ш. с ЕГН **********,
адрес: ***, в качеството му на представител на обществеността – директор на
Средно училище „Д-р П. ***, при и по повод изпълнение на функцията им, като
заявила „Вие трябва да го приберете, защото той е крадец. Той открадна струга
от училището“ /.
Подсъдимата
е наказателно отговорна, поради което следва да бъде призната за виновна и й
бъде наложено, предвиденото за всяко престъпление наказание.
Ето защо съдът призна Д.Г.У. за виновна в това,
че:
-
на
09.01.2020г.в град***, публично нанесла
обида на А.С.Ш. с ЕГН ***********, адрес ***, в качеството му на представител на
обществеността – директор на Средно училище „Д-р П. ***, при и по повод
изпълнение на функцията им, като заявила, че е „крадец“ – по чл.148 ал.2 вр.
ал.1 т.1 т.3 и т.4 вр. чл. 146 ал.1 НК;
-
на
09.01.2020г в град*** публично преписала престъпление на А.С.Ш. с ЕГН **********,
адрес: ***, в качеството му на представител на обществеността – директор на
Средно училище „Д-р П. ***, при и по повод изпълнение на функцията им, като
заявила „Вие трябва да го приберете, защото той е крадец. Той открадна струга
от училището“ – престъпление по чл.148
ал.1 т.1, т.3 и т.4 вр. чл. 147 ал.1 НК
При
индивидуализацията на наказанията съдът отчете обстоятелството, че У. е с чисто съдебно минало, поради което и налице невъзможност да приложи
разпоредбата на чл.78, ал.1 НК с оглед нормата на чл.23, ал.1 НК включена в
графата множество престъпления. Като съобрази тежестта на деянията и
обществената опасност на дееца съдът прие, че на подсъдимата следва да бъдат
наложени наказания „Глоба“ в минималния предвиден от законодателя размер, както
и кумулативно предвиденото наказание „Обществено порицание“.
Ето защо
съдът осъди У.:
-
на основание
чл. 303 ал.2 НПК вр. ал.1 НПК вр.
чл.148 ал.1 т.1 т.3 и т.4 вр. чл. 146 ал.1 вр. чл. 54 НК на
наказание „Глоба“ в размер на 3000 ( три хиляди) лева в полза на държавата
по сметка на РС***, както и наказание „Обществено порицание“, което да бъде
изпълнено чрез залепване на уведомление на видно място в сградата на Община***;
-
на основание
чл. 303 ал.2 НПК вр. ал.1 НПК вр.
чл.148 ал.1 т.1, т.3 и т.4 вр. чл. 147 ал.1 вр. чл. 54 НК на
наказание „Глоба“ в размер на 5000 ( пет хиляди) лева в полза на
държавата по сметка на РС***, както и наказание „Обществено порицание“, което
да бъде изпълнено чрез залепване на уведомление на видно място в сградата на
Община***.
На основание чл. 23 ал.1 НК съдът определи едно общо най-тежко наказание на Д.Г.У. с ЕГН **********, адрес ***, а именно наказание „Глоба“
в размер на 5000 ( пет хиляди) лева в полза на
държавата по сметка на РС***. На основание чл. 23 ал.3 НК съдът присъедини към
определеното общо най-тежко наказание, наказанията „Обществено порицание“, които
да се изпълнят чрез залепване на уведомление на видно място в сградата на
Община***.
С
налагането им Д.У. ще има възможност да
преосмисли постъпката си и да съобрази в бъдеще поведението си със законоустановените порядки в обществото.
Относно
гражданските искове:
Подсъдимата
е извършила двете престъпления, за които е повдигнато обвинение от тъжителя
като съдът приема за доказано, че на пострадалия са причинени неимуществени вреди, щетите от
които У. следва да възмезди. С деянията си подсъдимата е осъществила фактическият
състав на непозволеното увреждане, поради което и дължи обезщетение за
неимуществените вреди от всяко от деянията си. Противоправното
деяние, извършено от подсъдимата е в нарушение на правни норми, свързани с
неприкосновеността на личното чувство за достойнство и охранявани от нормите на
чл.146 и 147 от НК. Налице са и
останалите визирани в закона елементи на състава на чл.45 от ЗЗД. Предвид това,
съдът приема, че в хода на съдебното производство предявените граждански искове
са доказани по своето основание. Доказателства за причинени неимуществени вреди
съдът установи в показанията на свидетелите И. С. И., Я. Х. М., А. М. М., П.Ц.К.,
Т.П.Л., В.И.М., М.Ц.Г., която пряко или косвено
внасят в процеса доказателства за последиците от деянията на У., за
обстоятелството, че директора на училището е бил „разстроен, засегнат“, както и
пред част от тях споделил лично, „че е
обиден , че не е крал нищо и му е болезнено“ ( св. И.),
„държал се за главата, видимо притеснен, изумен“(св. К.
и т.н.). От тези гласни доказателства съдът установи
и доказателства за настъпилите вреди и причинно следствената връзка с
осъществените от У. противоправни деяния.С оглед
правилата на деликтната отговорност и на
справедливостта, и като взе предвид причинените на гражданския ищец морални
страдания от всяко от деянията, както и обстоятелството, че обидата и клеветата са възприети и от трети лица,
съдът оценява неимуществените вреди в размер на 2500 лв. за всяко от
престъпленията.
Съдът
приема, че по този начин в пълна степен ще бъдат репарирани причинените на
пострадалия морални страдания, резултат от огорчението, унижението и
накърненото достойнство. Съдът счита тези обезщетения за справедливи и
съответни на обществената опасност на извършените престъпления. Сумата от 2500
лв. по всеки иск подсъдимата следва да заплати на гражданския ищец ведно със законната лихва от деня на деликта / 09.01.2020г./ до окончателното й изплащане. Подсъдимата
следва да заплати на частният тъжител и сумата от 500 лв., представляваща разноски направени от
последния за ***ски хонорар, както и по сметка на РС*** сумата от 200 лв. общо
държавна такса върху уважените граждански искове в наказателния процес.
При
горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
05.10.2020г. Председател :
Гр.Червен бряг /Виолета
Николова/