Р   E  Ш  Е  Н  И  Е

   гр. София ,  04.12.2018г.

 

 

 

                          СОФИЙСКИ  ГРАДСКИ   СЪД , Наказателно отделение  , ІХ  - ти Въззивен  състав , в  публичното  заседание  на    двайсет и   първи ноември през  двехиляди и    осемнадесета      година в състав:

 

 

 

 

                                                    Председател  :  ДИМИТРИНА  АНГЕЛОВА

                                                           Членове  : 1 .АЛЕКСАНДРА  ЙОРДАНОВА

                                                                             2. ПЛАМЕН ГЕНЕВ  

 

 

 

при      участието    на    секретаря   Пандурска         и в присъствието         прокурора             Садай   като разгледа    докладваното от съдия Йорданова        В.  О . Х . Д .  №   4543       по      описа  за  2018  година ,  и  за да се произнесе взе предвид следното :

     Производството е по реда на чл. 313   от НПК .

                                      С  присъда    от  18.04.18г. по  Н .О .Х .Д . № 13654   /17г , СРС, НО ,12   с - в  е  признал подсъдимия       А.А.М. за виновен   за извършено престъпление по   чл.   198 ал.1 пр.1 вр. чл. 63 ал.1 т.3 от НК, поради което  и във вр. .чл. 58  А ал.1    от НК в му       е наложил наказание „лишаване от свобода „ за срок 6 месеца , чието изпълнение е отложено  на осн. чл. 69 ал.1 вр. чл. 66 ал.1 от НК за срок от 2 години , считано от влизане на присъдата в сила . С присъдата  на осн. чл.189 ал.3 е  осъден  подсъдимия   да заплати    по сметка на СДВР направените   разноски  в размер на 48 ,30 лв ,както и сумата от 5лв  за служебно издаване на изпълнителен лист  на осн. чл.190 ал.2 от НПК.

                                     Срещу   присъдата    е    постъпила     жалба от  служебния защитник  на  подсъдимия   , с която се иска да се  измени  постановената   присъда ,   в частта относно наложеното наказание , което да бъде намалено.

                                     В съдебно заседание служебният    защитник   на подсъдимия  А.А.М. - адв.  Й.        подържа подадената жалба и пледира   да се измени присъдата на  първоинстанционния съд като  на подсъдимия се наложи  наказание  в нисък размер , а именно  наказание „лишаване от свобода „ за срок 4 месеца , чието изпълнение бъде  отложено  на осн. чл. 69 ал.1 вр. чл. 66 ал.1 от НК за срок от 1 година .                                                                       

                                     В съдебно заседание представителят на СГП  намира жалбата за неоснователна и пледира  същата да не се уважава , като се потвърди присъдата на първоинстанционния съд .

                                       

                                     В съдебно заседание  подсъдимият   А.А.М. подържа изложеното от своя защитник.

                                   Съдът като обсъди доказателствата по делото , доводите на  страните  и след служебна проверка по реда на чл. 313 от НПК намира за установено следното :

                                     Жалбата е    неоснователна   .

                                     Първоинстанционният съд   в рамките на наказателното производство е събрал доказателства , имащи значение за  установяване на обективната истина по делото, при спазване на всички правила визирани в нормите  на НПК .

                                      Въз основа  на събрания от него доказателствен материал е приел за установена следната  фактическа обстановка  :

                          Подсъдимият А.А.М. е роден на *** ***, български гражданин, неосъждан, неженен, средно образование, работи, живущ ***, an. 111, ЕГН: **********.

                            На 07.02.2016г„ около 22,00 часа свидетелката  Б.С.Я.се намирала в гр. София, ж.к. „Красна поляна”, на бул. „Вардар”, до бл.2. С лявата си ръка свидетелката Я.дърпала количка за багаж. На дясното си рамо свидетелката.Я.носила сива кожена дамска чанта, съдържаща следните вещи: мобилен телефон марка „Нокиа”, модел „100”, мобилен телефон марка „Нокиа”, модел „100”, мобилен телефон марка „Нокиа”, модел „220”, мобилен телефон марка „Теленор”, модел „М100”, мобилен телефон марка „Нокиа”, модел „206”, мобилен телефон марка „Самсунг”, модел ,,GT9E1200i”, паричната сумата от 600,00 лева и документи, банкови и СИМ- карти /без пазарна стойност/: лична карта, копие на ТЕЛК, дебитна карта на ПИБ, кредитна карта на ПИБ, кредитна карта на „Пиреос Банк“, кредитна карта на Банка Ти Би Ай, кредитна карта „Мастеркард“ на Айкарт, 2бр. дебитни карти на „Уникредит Булбанк“, кочан с приходни ордери на фирма „Кредит Тайм“ и 2 бр. кочани с приходни ордери на фирма „Кредит Експрес“, ксерокопие на лична карта с предложение за кредит и 6 бр. СИМ- карти.

                           По същото време оттам минал непълнолетния подсъдим А.А.М., придружаван от свидетеля В.Н.А., свидетеля А.А.А./с прякор „С.“/ и  свидетеля А.Г.. Подсъдимият М. видял  свидетелката Я.и решил да отнеме чрез употреба на сила дамската й чанта със съдържащите се в нея вещи.

                          Около 22,02 часа на посочената дата подсъдимият М. се приближил към  свидетелката Б.Я.откъм гърба й и нанесъл удар с крак в задната част на главата на същата. Свидетелката Я.се обърнала и видяла подсъдимия и други лица. В този момент подсъдимият М. започнал да дърпа дамската чанта на свидетелката Б.Я., при което свидетелката паднала на земята, като продължила да държи чантата си. Подсъдимият М. продължил да й нанася удари по главата и успял да издърпа със сила дамската чанта от дясното рамо на свидетелката Я., при което дръжката на чантата се скъсала. Подсъдимият избягал с чантата на  свидетелката Я., последван от другите лица.

                         Свидетелката Я.се обадила на телефон № 112 и на място пристигнал полицейски патрул. Свидетелката Я.направила описание на извършителя на деянието.

                        След като се отдалечил от местопрестъплението, в гр.София,ж.к.“Красна поляна“, в близост до „магазин „Пени“, подсъдимият М. преровил чантата и взел от нея парите и мобилните телефони. След това изхвърлил чантата в храст, в близост до бл.*** в гр.София, ж.к.“Красна поляна“- ІІч., както и СИМ- картите на мобилните телефони.

                         В около 22,30 часа на същата дата подсъдимиятМ. и придружаващите го лица срещнали  свидетелката А.Я.П.в гр.София, ул.“Ришки проход“, пред бл.5. Подсъдимият М. предложил на свидетелката П.да закупи отнетия мобилен телефон марка „Нокиа”, модел „100”, с ИМЕЙ № 359576/05/1111215 за сумата от 10 лева, като я уверил, че телефонът е негов. Подсъдимият М. дължал на свидетелката П.паричната сума от 3 лева, поради което тя му доплатила за телефона 7 лева, взела го и впоследствие го предоставила на сина си- свидетеля Р.П.П.. Той започнал да го ползва, като поставил в него СИМ- карта с № 0877 21 47 49.

                      След това подсъдимия М. отишъл със  свидетеля А. пред бл.3 на посочения адрес и предложил на свидетеля К.З.Д.да му продаде мобилен телефон марка „Нокия”, модел „100”, с ИМЕЙ № 359576/05/110989/6 за сумата от 10 лева. Свидетелят Д.се съгласил и взел телефона, като платил за него исканата сума, след което го ползвал със своята СИМ- карта с № 0877 79 19 28.

                       На следващия ден- 08.02.2016г. подсъдимият М. бил със св.А.Е.и подсъдимия продал мобилния телефон марка „Теленор”, модел „М100” на  свидетелката И.Ц.А.за паричната сума от 30,00 лева. Свидетелката А.го предоставила за ползване на свидетеля А..

                       На 08.02.2016г. подсъдимият М. заложил мобилен телефон марка „Самсунг”, модел ,,GT9E1200i” в заложна къща, стопанисвана от „К.Г.“ООД, находяща се в гр.София, бул.“******за паричната сума от 10 лева. Бил съставен Заложен билет № 8497/08.02.2016г.

                    В хода на разследването по делото, на 15.02.2016г., за времето от 11,45 до 12,15 часа е бил извършен оглед на местопроизшествието- тревна площ на адрес: гр. София, ж.к.“Красна поляна“-ІІч. зад бл.***, обективиран в протокол. При огледа на местопроизшествието на около 20 метра от югоизточния край на бл.*** в шипков храст, разположен до ствола на дърво, са били намерени следните вещи- дамската чанта с една скъсана и една липсваща дръжка, а на около 15 метра в източна посока са намерени 1 бр. СИМ- карта на мобилен оператор „Теленор“ и 2бр. СИМ- карти на мобилен оператор „Мобилтел“, които били приобщени по ДП.

                         При проведеното в хода на разследването разпознаване на лице, обективирано в Протокол за разпознаване от 15.02.2006г.  свидетелката Я.разпознала подсъдимия М. като извършителя на деянието, който й е нанесъл удари в главата и издърпал дамската и чанта.

                          С протокол за доброволно предаване от 15.02.2016г. свидетелят Р.П.П. предал мобилен телефон марка „Нокиа”, модел „100”,сив на цвят с Имей № 359576/05/1111215, както и батерията му, приобщен като веществено доказателство /л.45 ДП/.

                        С протокол за доброволно предаване от 15.02.2016г. свидетелката И.Ц.А.предала мобилен телефон марка „Теленор”, модел „М100”, бял на цвят с Имей №355264061053719, както и батерията му, приобщен като веществено доказателство /л.46 ДП/.

                         С протокол за доброволно предаване от 15.02.2016г. Л.К.-продавач-консултант в заложна къща на фирма „К.Г.“ООД предал мобилен телефон марка „Самсунг”, модел ,,GT9E1200i” с Имей №353601076987518, приобщен като веществено доказателство /л.47 ДП/.

                         С протокол за доброволно предаване от 17.02.2016г. свидетелят К.З.Д.предал мобилен телефон марка „Нокия”, модел „100”, с Имей № 359576/05/110989/6, както и батерията му, приобщен като веществено доказателство /л.48 ДП/.

                       Видно от заключенинето на Съдебно- оценителната експертиза, стойността на инкриминираните вещи е както следва: сива кожена дамска чанта на стойност 7,50 лева,   мобилен телефон марка„Нокиа”, модел

„100” на          стойност 40,00 лева,      мобилен телефон маркаНокиа”,          модел

„100” на          стойност 40,00 лева,      мобилен телефон марка„Нокиа”,модел

„220” на          стойност                        55,00 лева, мобилен телефон марка „Теленор”,модел

„М100” на стойност 45,00 лева, мобилен телефон марка „Нокиа”, модел „206” на стойност 65,00 лева, мобилен телефон марка „Самсунг”, модел ,,GT9E1200i” на стойност 35,00 лева, паричната сумата от 600,00 лева, всички вещи са на обща стойност 887.50 лева, като останалите вещи са без пазарна стойност- лична карта, копие на ТЕЛК, дебитна карта на ПИБ, кредитна карта на ПИБ, кредитна карта на „Пиреос Банк“, кредитна карта на Банка Ти Би Ай, кредитна карта „Мастеркард“ на Айкарт, 2 бр. дебитни карти на „Уникредит Булбанк“, кочан с приходни ордери на фирма „Кредит Тайм“ и 2 бр. кочани с приходни ордери на фирма „Кредит Експрес“, ксерокопие на лична карта с предложение за кредит, 6 бр. сим карти.

                         Съгласно заключението на изготвената по делото съдебно­психиатрична експертиза подсъдимият М. не страда от същинско психично заболяване/психоза/, към датата на инкриминираното деяние е могъл да разбира свойството и значението на извършеното деяние и да ръководи постъпките си, психичното му състояние му позволява да участва пълноценно във всички фази на наказателното производство.

                        Видно от заключението на КСППЕ на свидетелката  Б.Я., същата не страда от същинско психично заболяване/психоза/, към датата на инкриминираното деяние е могла правилно да възприема фактите, имащи значение за делото и ако желае да дава достоверни показания за тях.

                        Видно от заключението на СПЕ на свидетеля  В.А., същият е психически здрав и притежава свидетелска годност, като може да дава достоверни свидетелски показания.

                         С разписка от 16.03.2016г. водещият разследването по делото при 03 РУ-СДВР е предал на пострадалата- свидетелкатаЯ.приобщените като веществени доказателства по делото инкриминирани вещи- инкриминираните 4 бр. мобилни телефони,както и 3 бр. СИМ- карти и дамската чанта.

                           Горната фактическа обстановка  се  установява   по несъмнен начин от събраните по делото  от първата съдебна инстанция доказателства   : от  самопризнанията на подсъдимия А.А.М., дадени при условията на чл.371, т.2 от НПК в съдебно заседание, подкрепени от приобщените по делото доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на досъдебното производство, а именно от гласните такива- показанията на пострадалия свидетел Б.С.Я., както и показанията на свидетелите Р.П.П., А.Я.П., В.Н.А., А.А.А., А.Г., И.Ц.А.а, С.П.И., Н.В.Г., К.З.Д., от писмените- Протокол за оглед на местопроизшествие от 15.02.2016г., Протокол за разпознаване на лица и предмети от 15.02.2016г. /л.29,30 ДП/, заповед за задължане /л.43 ДП/, Проткол за личен обиск от 15.02.2016г., Протоколи за доброволно предаване /л.45- 48ДП/, заложен билет/л.49 ДП/, Протокол за оглед на веществени доказателства /л.98,99 ДП/, справка- характеристика /л. 101 ДП/, декларация, справка съдимост и останалите, приобщени на основание чл.283 НПК, способи за доказване- съдебно- оценителна експертиза /л.70- 73 ДП/, съдебно- психиатричните експертизи.

                                        Така  установената фактическа обстановка е правилна и почива на събрания доказателствен материал. Съдът е изследвал  и установил всички  обстоятелства  ,свързани с механизма на извършване на деянието и авторството на подсъдимия   , които имат значение за ангажиране на  наказателната   му   отговорност .

                                         Събраният доказателствен материал     в своята съвкупност съдържа доказателства , които  са безпротиворечиви и се намират във взаимна кореспонденция , последователност и вътрешно – логична връзка.  Интерпретацията на тези доказателства            ,направена  в мотивите на първоинстанционната присъда , е вярна и се споделя  от настоящата въззивна инстанция  .                                                 

                                          При така изяснената фактическа обстановка първоинстанциония  съд е  направил следните правни изводи      , които се споделят и от настоящата въззивна инстанция :

                             Подсъдимият   с деянието  си     е  осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по   чл.   198 ал.1 пр.1 вр. чл. 63 ал.1 т.3 от , а именно това ,че  на 07.02.2016 г. в гр. София, ж.к. „Красна поляна”, на бул. „Вардар”, до бл. 2, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, отнел чужди движими вещи - сива кожена дамска чанта на стойност 7,50 лева, мобилен телефон марка „Нокиа”, модел „100” на стойност 40,00 лева, мобилен телефон марка „Нокиа”, модел „100” на стойност 40,00 лева, мобилен телефон марка „Нокиа”, модел „220” на стойност 55,00 лева, мобилен телефон марка „Теленор”, модел „М100” на стойност 45,00 лева, мобилен телефон марка „Нокиа”, модел „206” на стойност 65,00 лева, мобилен телефон марка „Самсунг”, модел ,,GT9E1200i” на стойност 35,00 лева, паричната сумата от 600 ,00 лева и документи , банкови и Сим карти без пазарна стойност:лична карта, копие на ТЕЛК, дебитна карта на ПИБ, кредитна карта на ПИБ, кредитна карта на „Пиреос Банк“, кредитна карта на Банка Ти Би Ай, кредитна карта „Мастеркард“ на Айкарт, 2 бр. дебитни карти на „Уникредит Булбанк“, кочан е приходни ордери на фирма „Кредит Тайм“ и 2 бр. кочани е приходни ордери на фирма „Кредит Експрес“, ксерокопие на лична карта с предложение за кредит и 6 бр. сим карти, като всички вещи са на обща стойност 887.50 /осемстотин и осемдесет и седем лева и петдесет стотинки/ лева от владението на Б.С.Я., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила - нанесъл удари в областта на главата на пострадалата Я., при което тя паднала на земята и издърпал със сила дамската й чанта от дясното рамо,при което дръжката на чантата се скъсала.

                             От обективна страна по делото се установява  ,че подсъдимия  като непълнолетен, но можещ  да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си,  е отнел чужди движими вещи,  от владението на Б.С.Я., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила - нанесъл удари в областта на главата на пострадалата Я., при което тя паднала на земята и издърпал със сила дамската й чанта от дясното рамо,при което дръжката на чантата се скъсала.

                                          Деянието е осъществено при форма на вината пряк умисъл , доколкото подсъдимия   е съзнавал общественоопасния характер на деянието си , предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване   .     

                                        Направеното по реда на чл. 371, т.2 от НПК самопризнание на подсъдимия, се подкрепя по безсъмнен начин  от  цитираните доказателства и доказателствени средства, събрани на досъдебното производство .  Съдът намира , че извършването на деянието  от обективна и субективна страна  от страна на подсъдимия по делото , е безспорно установено от събрания на досъдебното производство  доказателствен материал , при което не са налице основания за отмяната на постановената осъдителна присъда .

                                                  По индивидуализацията на наказанието :                                                   

                                      Настоящата съдебна инстанция  не споделя доводите в жалбата ,  че   са  налице основания за намаляване  размера на наложеното наказание  по отношение на подсъдимия  за  извършеното деяние по чл.   198 ал.1 пр.1 вр. чл. 63 ал.1 т.3 от НК,по настоящето дело  в размер на   лишаване от свобода за срок от   6 месеца ,  тъй като при определянето му   са отчетени в достатъчна степен всички обстоятелства  относно конкретната тежест на извършеното деяние и обстоятелствата , при които същото е извършено  . В  тази насока  въззивният съд   споделя доводите на СРС , че не са налице предпоставките за приложение на чл. 55 ал. 1 т. 2 б. Б  НК , а именно  за   замяна на предвиденото наказание на   лишаване от свобода,доколкото по делото не са налице нито  изключителни , нито многобройни смекчаващи   вината на подсъдимия обстоятелства  .Правилно първата съдебна инстанция  по настоящето дело   с оглед признаването на фактите, изложени в обвинителния акт от подсъдимия е определила  наказанието съобразно  нормата на чл. 58а  ал.1 от НК . Съдът намира ,че    при индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия следва да се отчетат     като смекчаващи отговорността му  следните обстоятелства , а именно неговата    млада възраст на подсъдимия и чисто съдебно минало . Като  отегчаващи вината обстоятелства следва да се отчетат  високата стойност на отнетите вещи  , както и   конкретното своебразие на  начина на  употребената сила , изразила се в нанасяне на  удари в областта на главата на пострадалата Я., при което тя е  паднала на земята и подсъдимия е  издърпал със сила дамската й чанта от дясното рамо,при което дръжката на чантата се скъсала ,което разкрива висок интензитет при нанасянето на удари в силно уязвима част на  тялото  ,каквато е главата. Неоснователни са доводите в жалбата , тъй като правилно СРС е отчел     ,както наличието на смекчаващите , така и  наличието на  отегчаващите вината обстоятелства.   В тази насока въззивният съд    намира ,че с оглед наличните данни за относителен баланс на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства,   то  наказанието следва да бъде определено  малко на   минималния размер, а именно   в размер на 9  месеца „лишаване от свобода”, което да бъде намалено на основание чл. 58а, ал. 1 от НК с една трета до  6   месеца„лишаване от свобода ,при което  въззивния  съд  не  намира  основание    за намаляване размера на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от   6 месеца. 

                                        Правилно с присъдата СРС   е определил  наложеното наказание лишаване от свобода за срок от  6 месеца да  бъде отложено    по реда на чл. 69 ал.1  чл. 66 ал.1 НК  с изпитателен срок от   2 години ,считано от влизане на присъдата в сила . Определеният изпитателен срок от   2  години   е  средния размер   на срока предвиден в закона , като същия е съобразен с високата степен на обществена опасност на  конкретно извършеното престъпно деяние - грабеж ,при което  не са налице и законови основания същия да бъде намален , каквото е искането в жалбата.

                                        Законосъобразно  с оглед изхода на делото , с   присъдата е осъден подсъдимия на осн. чл.189 ал.3  от НПК , да заплати    по сметка на СДВР направените   разноски  в размер на 48 ,30 лв ,както и сумата от 5лв  за служебно издаване на изпълнителен лист  на осн. чл.190 ал.2 от НПК..                                                                

                                       При извършената служебна проверка , въззивният съд не констатира при разглеждането на делото от първоинстанционния съд    да са допуснати съществени процесуални нарушения , които да  налагат  отмяната на първоинстанционната присъда.

                                        Поради изложените съображения и на основание  чл. 338 от НПК  настоящата инстанция намира , че обжалваната  присъда на СРС  следва да бъде потвърдена , а  жалбата   следва да се остави  без уважение .

                                       Воден от горното съдът

 

 

 

 

 

                                                            Р   Е   Ш   И  :

 

 

 

                                             П О Т В Ъ Р Ж Д А В А   присъда    от  18.04.18г. по  Н .О .Х .Д . № 13654   /17г , СРС, НО ,12   с – в .                                             

                                             Решението  е окончателно и  не подлежи  на обжалване или протест .

 

 

 

 

 

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ   : 

 

 

 

 

                                                                    Членове : 1.                 

 

 

 

 

                                                                                      2.