Р Е Ш Е Н И Е
1021/7.6.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД - ТРИНАДЕСЕТИ наказателен състав в публичното съдебно заседание
23.05.2018година в състав:
СЪДИЯ при ВРС:СИЯНА ГЕНАДИЕВА
при секретаря
Цветанка Кънева, като разгледа
докладваното от съдията НАХД № 5897 по
описа на ВРС за 2017 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е на основание чл.59 и сл.
от ЗАНН. Образувано по жалба на Н.И.С.,***-0422-000730 / 11.08.2017г. на Началник
4 РУП при ОД на МВР- Варна, с което на въззивницата
е наложено административно наказание,
както следва: „Глоба” в размер на 100лв. и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 3 /три/ месеца, на основание чл. 175 ал.1 т.4 от ЗДвП , за нарушение
на чл. 103 от ЗДвП.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което е приета от
съда за разглеждане.
Със
същата се изразява становище, че в хода на АНП са допуснати съществени
процесуални нарушения, касаещи задължителните реквизити на НП, което обуславя
нищожност на обжалвания акт, визира се грешно посочване на часа, в който се
твърди, че е извършено нарушението, твърди се, че не е посочено местото на
извършване на нарушението, че не са посочени всички факти имащи значение за
извършеното нарушение.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, се явява лично и с
процесуален представител, поддържа жалбата, а в хода на делото по същество не
се явява и не изразява становище.
Представител на органа издал НП, не се явява.
След преценка на доказателствата по
делото, съдът възприе следната фактическа обстановка:
На
Въз
основа на това бил съставен АУАН срещу жалбоподателя, в който описал
нарушението, квалифицирал по чл.103 от ЗДвП. След запознаване със съдържанието
на акта въззивникът го подписал без възражения.
В законоустановения срок не били депозирани писмени
възражения срещу съставения АУАН. В предвидения в закона срок въз основа на
материалите по преписката АНО издал НП,
предмет на настоящата въззивна проверка.
Съдът изцяло кредитира показанията на св. М. и А., дадени в с.з., тъй
като същите са последователни, непротиворечиви. Двамата полицейски служители
при разпита си пред съда сочат, че нямат ясен спомен кой е подал сигнала със
стоп палката. И двамата не могат да посочат кой от тях е подал сигнала за
спиране на автомобил, кога го е подал и това било ли е сторено по видим начин
от тях. Двамата свидетели нямат спомен за случилото се при подаване на сигнала
със стоп палката, дали това е станало по указания в закона ред и дали по начин
даващ възможност на водача да ги възприеме. Но пък и двамата си спомнят, че при
преследване на автомобила той не е извършвал действия с цел да се укрие или да
осуети проверката, водача се е държал нормално и не са били констатирани
нарушения.
Въззивника оспорва фактическата обстановка и сочи други оборващи я доказателства.
По негово искане в съдебно заседание бяха допуснати и разпитани лицата возещи
се в автомобила при извършената проверка св. Х*и М*. Разпитаните в зала
свидетели сочат, че въпросната вечер са се прибирали към гр.Варна, следили са
пътя и са забелязали полицейските служители подпрени на служебния автомобил,
които е бил паркиран в близост до главния път. Свидетелката Х*возеща се на
предната дясна седалка на автомобила е възприела двамата полицейски служители
доста преди да ги достигнат с автомобила, като дори е казала на въззивницата, че трябва да се внимава като преминава покрай
тях. Категорична е, че при преминаването на автомобила на въззивницата
покрай тях не е бил подаден сигнал със стоп палка. Свидетелката е възприела как
след преминаването на техния автомобил полицейските служители са включили
сигналните лампи на служебния автомобил и са потеглили. Идентични показания
пред съда дава и свид.М*, той също сочи, че е видял
полицейските служители до техния автомобил но те не са реагирали при
преминаването покрай тях. Въпреки, че е наблюдавал случващото се на пътя не е
възприел стоп палка и действия по спиране на автомобила.
Гореописаното се установява от
приобщените материали по делото- показанията на свидетели, дадени в съдебно
заседание, НП, АУАН, заповед.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения и при
цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр с чл.84 от ЗАНН, настоящият състав на ВРС, достигна до следните правни изводи.
По приложението на процесуалния закон:
Проверяваният акт е издаден от упълномощен за това орган, тъй като видно
от приложената от въззиваемата страна заповед, приета
в съдебно заседание, издалото НП лице е компетентно. Видно от същата заповеди,
АУАН също е съставен от компетентен служител, съдържа всички необходими
реквизити и е надлежно връчен на нарушителя. Спазени са сроковете по смисъла на
чл.34 от ЗАНН.
Неоснователни са възраженията в жалбата, касаещи нарушение на
чл.57ал.1т.5 от ЗАНН. Видно от обстоятелствената част на НП, в същата са посочени
дата и място на извършване на нарушението, посочени са обстоятелствата, при
които тези нарушения са извършени, посочени са всички съставомерни
факти, посочен е и АУАН, въз основа на който е издадено НП, поради което не е
било ограничено правото на защита на нарушителя.
Мястото на извършване на нарушението е посочено достатъчно ясно и точно,
поради което и в тази насока не се констатират съществени процесуални
нарушения.
Съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е
необосновано. По делото са налице противоречиви твърдения относно начина на
реализиране на полицейската проверка. Като свидетел е разпитан актосъставителя М. и свидетелят по акта А.. Те не могат да
посочат кои и как е подал стоп-сигналът, не сочат къде е бил застанал
полицейския служител при подаване на сигнала дали въпреки липсата на движение
по пътя въззивникът е възприел сигнала. Св. Х* и М* сочат различна
фактическа обстановка. Твърдят, че сигнал
със стоп палка или по друг начин не е подава към автомобила. Съдът не кредитира
показанията на св.М. и А., тъй като те не си спомнят добре случая и нямат
спомен по какъв начин е подаден сигнала за спиране на жалбоподателя и как са
се убедили, че последният е възприел
неговия знак. При формиране на решението си съдът кредитира показанията на св. Х* и М*. Този извод се потвърждава и от поведението на въззивницата
– карала е бавно, след като е минала покрай полицайте
и е спряла при възприемането на следващия я патрулен автомобил. В този смисъл
съдът приема, че поведението на въззивницата е
субективно несъставомерно по смисъла на чл.103 от ЗДвП, поради което и не следва да отговаря по реда на чл.175 ал.1 т.4 от ЗДП.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства обаче, въпреки всестранното,
пълно и обективно изследване на фактите, предмет на доказване, чрез способите
на административно-наказателното производство, не се установи по несъмнен и
категоричен начин, че жалбоподателят е осъществил визираното в наказателното
постановление и в АУАН административно нарушение.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че жалбата е основателна, а издаденото наказателно
постановление е незаконосъобразно и
необосновано, с оглед на което следва да бъде отменено.
Воден от горното
и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП №17-0422-000730 / 11.08.2017г. на Началник 4 РУП при ОД на
МВР- Варна, с което на Н.И.С. ЕГН **********,***,
е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 100лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3
месеца, на основание чл. 175 ал.1 т.4 от ЗДвП , за нарушение на чл. 103 от ЗДвП,
Решението подлежи на касационна проверка пред
Административен съд-Варна в четиринадесетдневен срок от съобщението до
страните.
След
влизане в сила на съдебното решение, АНП да се изпрати на по компетентност на
Наказващия орган.
СЪДИЯ при ВРС: